Дати от живота и дейността
на Маркс и Енгелс

---

Източник: К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения.. Издателство на БКП, София, 1957-1989
Обработка, препис и дигитализация: Даниела Пенкова
Публикуваните в тази страница дати от живота и дейността на Маркс и Енгелс са приложени в първите 22 тома от Съчиненията. В съответните години е описана паралелно дейността и на двамата, с изключение на периода преди тяхната втора среща през август 1844 г. и след смъртта на Маркс през 1883 г.

---

1818 - август 1844 - Карл Маркс

1818

5 май 1818 г. - В Трир (Рейнската провинция на Прусия) е роден Карл Маркс.

---

1830

1830 г., есента - Маркс постъпва в Трирската гимназия.

---

1835

24 септември 1835 г. - Маркс завършва Трирската гимназия и получава зрелостно свидетелство.

15 октомври 1835 г. - Маркс постъпва в Юридическия факултет при Бонския университет.

---

1836

Втората половина на октомври - Маркс се премества в Берлин и на 22 октомври се записва студент в Берлинския университет, където продължава занятията си в Юридическия факултет.

Края на 1836 - 1838 г. - Редом със занятията си в Юридическия факултет Маркс изучава философия, история, а също и история на изкуствата; превежда произведения на античните автори на немски език, учи английски и италиански език.

---

1837

Април-август - Маркс усилено изучава философията на Хегел и завързва познанство с левите хегелианци — Б. Бауер, Ф. Кьопен и други.

10 ноември - В писмо до баща си Маркс описва живота и занятията си в Берлин.

---

1839

Началото на 1839 — март 1841 г. - Маркс изучава гръцката философия, главно натурфилософските възгледи на философа-материалист Епикур. Пише докторска дисертация на тема: „Различието между натурфилософията на Демокрит и натурфилософията на Епикур.“

---

1841

30 март - Маркс завършва Берлинския университет.

6 април - Маркс изпраща на декана на Философския факултет при Иенския университет своята дисертация „Различието между натурфилософията на Демокрит и натурфилософията на Епикур.“

15 април - Маркс получава диплома на доктор по философия.

Средата на април - Маркс заминава от Берлин в Трир.

Началото на юли - Маркс се премества в Бон, възнамерявайки да заеме в Бонския университет мястото на доцент.

Около юли - Маркс изучава произведението на Л. Фойербах „Същност на християнството“.

Есента - Във връзка с отстраняването на редица прогресивни учени от преподавателска работа в университета Маркс се отказва от идеята за университетска катедра. Трибуна за пропагандиране на неговите революционно-демократически възгледи става печатът.

---

1842

Между 15 януари и 10 февруари - Маркс пише за левохегелианското списание „Deutsche Jahrbücher“ („Германски годишници“) статията „Бележки върху най-новата пруска цензурна инструкция“. Поради цензурните условия тази статия не могла да излезе в „Deutsche Jahrbücher“ и била обнародвана в първия том на сборника „Anekdota zur neuesten deutschen Philosophie und Publicistik“ („Неиздадено от областта на най-новата германска философия и публицистика“), излязъл през февруари 1843 г. в Швейцария.

Края на януари - Маркс пише статията „Лютер като арбитър между Щраус и Фойербах“. Статията е публикувана във втория том на сборника „Anekdota“ в 1843 г.

Април - Маркс започва да сътрудничи в „Rheinische Zeitung“ — орган на опозиционната рейнска буржоазия. Той пише за този вестник статията „Дебати върху свободата на печата и обнародването на протоколите на съсловното събрание“. Статията се печата в приложения към „Rheinische Zeitung“ през май 1842 г.

Юни - Маркс пише за „Rheinische Zeitung“ втората статия за дебатите на шестия рейнски ландтаг. Тази статия, която осветлявала въпроса за конфликта между пруското правителство и католическата църква, не била допусната от цензурата за печат.

Между 29 юни и 4 юли - Маркс пише статията „Уводната статия в бр. 179 на „Kölnische Zeitung““. Статията бива публикувана в приложения към „Rheinische Zeitung“ от 10, 12 и 14 юли.

9 август - Статията на К. Маркс „Философският манифест на историческата школа на правото“ е напечатана в приложение към „Rheinische Zeitung“ с изключение на „Главата за брака“, която била забранена от цензурата.

Първата половина на октомври - Маркс пристига в Кьолн и от 15 октомври става редактор на „Rheinische Zeitung“. Под неговото ръководство вестникът придобива все по-определен революционно-демократически характер.

15 октомври - Маркс пише статията „Комунизмът и аугсбургският „Allgemeine Zeitung““. Статията е отпечатана в „Rheinische Zeitung“ от 16 октомври.

Октомври - Маркс пише статията „Дебати на шестия рейнски ландтаг (статия трета). Дебати по закона за кражбата на дърва“; тя излиза в приложения към „Rheinische Zeitung“ от 25 октомври до 3 ноември.

Октомври 1842 г. - началото на 1843 г. - Маркс изучава произведенията на френските социалисти-утописти — Ш. Фурие, Е. Кабе, Т. Дезами, П. Леру, В. Консидеран, както и на П. Ж. Прудон.

Втората половина на ноември 1842 г. - Маркс се среща за пръв път с Енгелс, който на път от Германия за Англия посещава редакцията на „Rheinische Zeitung“ в Кьолн.

Края на ноември - Маркс скъсва с берлинския кръжок на левите хегелианци, така наречените „Свободни“, които се опитвали да превърнат „Rheinische Zeitung“ в откъснат от живота, от политическата борба орган за пропагандиране на техните идеалистически философски възгледи.

18 декември - Маркс пише статията „Проектозаконът за развода“, която бива публикувана в „Rheinische Zeitung“ на 19 декември.

31 декември - Маркс пише серия от статии по повод забраната на „Leipziger Allgemeine Zeitung“. Статиите биват публикувани в „Rheinische Zeitung“ от 1 до 16 януари 1843 г.

---

1843

Между 1 и 20 януари - Маркс пише статията „Оправдание на мозелския кореспондент“. Във връзка с това той изучава материали и документи за положението на селяните-лозари в Мозелска област. Статията излиза в „Rheinische Zeitung“ от 15 до 20 януари.

19 януари - Пруското правителство взема решение да забрани от 1 април „Rheinische Zeitung“; до тази дата за вестника се въвежда особено строга цензура.

10 февруари - Продължението на статията на К. Маркс „Оправдание на мозелския кореспондент“ не се допуска от цензурата за печат.

12 февруари - Маркс говори на извънредно съвещание на акционерите на „Rheinische Zeitung“. Той решително протестира против тяхното намерение да издействуват отменяване на забраната на вестника с цената на отказване от нейното рязко опозиционно направление.

17 март - Маркс излиза от редакцията на „Rheinische Zeitung“. Заявлението за излизане от редакцията бива публикувано в „Rheinische Zeitung“ на 18 март.

Края на март - Маркс пътува из Холандия.

Март - септември - Маркс води преговори с А. Руге за издаване в чужбина на списанието „Deutsch-Französische Jahrbücher“ („Германско-френски годишници“), в което той се стреми да привлече прогресивните представители на германската и френската демокрация. През септември Маркс формулира в писмо до Руге задачите на списанието.

Лятото - Маркс пише в Кройцнах труд, посветен на критика на Хегеловата философия на правото.

19 юни - Маркс се оженва за Жени фон Вестфален.

20 октомври - В писмо до Л. Фойербах Маркс го кани да сътрудничи в „Deutsch- Französische Jahrbücher“.

Края на октомври - Маркс се премества в Париж във връзка с решението да се издават там „Deutsch-Französische Jahrbücher“.

Есента на 1843 - януари 1844 - Маркс пише за „Deutsch-Französische Jahrbücher“ статиите: „Към еврейския въпрос“ и „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод.“ Тези статии бележат окончателното преминаване на Маркс от идеализма към материализма и от революционния демократизъм към комунизма.

Ноември 1843 - януари 1845 - В Париж Маркс установява връзки с френските демократи и социалисти, с ръководителите на тайното германско дружество Съюз на справедливите и с водачите на мнозинството на тайните, френски работнически дружества, посещава често събранията на германските и френските работници и занаятчии.

Края на декември - Маркс се запознава с X. Хайне, с когото установяват приятелски отношения.

Края на 1843 - март 1844 - Маркс изучава историята на френската буржоазна революция от края на XVIII в., възнамерявайки да напише историята на Конвента. Същевременно Маркс пристъпва към системно изучаване на политическата икономия: чете и конспектира съчиненията на А. Смит, Ж. Б. Сей, Ф. Скарбек и други икономисти.

---

1844

Края на януари - Маркс получава от Енгелс от Манчестър за „Deutsch-Französische Jahrbücher“ две статии: „Очерци към критика на политическата икономия“ и „Положението на Англия. Томас Карлайл. „Минало и настояще““.

Края на февруари - В Париж излиза първата, двойна книжка на „Deutsch-Französische Jahrbücher“ под редакцията на К. Маркс и А. Руге. В списанието са публикувани работите на К. Маркс — „Към еврейския въпрос“ и „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“, както и негови писма до Руге. Във връзка с отпечатването в „Deutsch-Französische Jahrbücher“ на произведението на Енгелс „Очерци към критика на политическата икономия“ между Маркс и Енгелс започва кореспонденция.

23 март - Маркс се среща с руските политически дейци — М. Бакунин. В. Боткин, Г. Толстой и с френските демократи и социалисти — П. Леру, Л. Блан и други. На срещата се разменят мнения по редица теоретически н политически въпроси.

26 март - Маркс скъсва с буржоазния радикал А. Руге поради отрицателното отношение на последния към комунистическото направление, което Маркс придал на списанието „Deutsch-Französische Jahrbücher“. Във връзка със скъсването с Руге, с материалните затруднения и трудностите по разпространението на списанието в Германия неговото издаване било прекратено.

16 април - Във връзка с публикуването на статиите на Маркс в „Deutsch- Französische Jahrbücher“ пруското правителство обвинява Маркс в „държавна измяна и оскърбление на негово величество“ и издава заповед за арестуването на Маркс, ако премине пруската граница.

Април - август - Маркс продължава да изучава трудовете на буржоазните икономисти и за пръв път нахвърля критика на буржоазната политическа икономия в своите икономическо-философски ръкописи.

Около юли - Маркс се запознава с П. Ж. Прудон.

31 юли - Маркс пише статия против А. Руге под заглавие „Критически бележки към статията на „Прусак“ „Пруският крал и социалната реформа““. Статията бива отпечатана в излизащия в Париж германски вестник „Vorwärts!“ на 7 и 10 август. От това време започва сътрудничеството на К. Маркс във вестник „Vorwärts!“ и участието му в неговото редактиране.

Около 28 август - Маркс се среща с пристигналия в Париж Енгелс.

---

1820 - август 1844 - Фридрих Енгелс

1820

28 ноември - В Бармен (Рейнската провинция на Прусия) е роден Фридрих Енгелс.

---

1834

20 октомври - Енгелс, който до това време посещава градското училище в Бармен, постъпва в гимназията в Елберфелд.

---

1837

15 септември - По настояване на баща си Енгелс напуща гимназията, без да завърши последния клас, и започва да работи като прокурист в търговската фирма на баща си в Бармен.

---

1838 - 1841

Средата на юли 1838 - втората половина на март 1841 - Енгелс заминава за Бремен на практика в голяма търговска фирма. В свободното от работа време той се занимава с литература, проявявайки голям интерес към писателите от „Млада Германия“; пише за списание „Telegraph für Deutschland“ статията „Писма от Вупертал“ и помества в литературнокритическите списания редица рецензии и очерци.

Енгелс изучава усилено философията на Хегел, чете литературата, посветена на критика на религията, в това число и книгата на левия хегелианец Щраус „Животът на Исус“.

В този период се формират възгледите на Енгелс като революционен демократ.

---

1841

Края на март - Енгелс се връща от Бремен в Бармен.

Втората половина на септември 1841 - 15 август 1842 - Енгелс заминава за Берлин, за да отбие военната си повинност в артилерийска бригада. В свободното от военната служба време Енгелс посещава като доброволен слушател лекции в Берлинския университет; установява близки отношения с левите хегелианци - братя Бауер, Ф. Кьопен и други. В редица печатни произведения - „Шелинг за Хегел“, „Шелинг и откровението“, „Шелинг - философ во Христе“ - Енгелс рязко критикува реакционните възгледи на Шелинг.

Втората половина на 1841 - Енгелс изучава произведението на Л. Фойербах „Същност на християнството“.

---

1842

Март - Енгелс започва да сътрудничи в „Rheinische Zeitung“. През годината той написва за този вестник редица публицистични статии.

Около 15 юни - Енгелс пише за левохегелианското списание „Deutsche Jahrbücher“ („Германски годишници“) критическа статия за книгата на Александър Юнг „Лекции относно съвременната литература на германците“. Статията се печата в списанието на 7, 8 и 9 юли.

Около 10 октомври - След като отбива военната си повинност, Енгелс се връща от Берлин в Бармен.

Около октомври - Енгелс пише статията „Фридрих-Вилхелм IV, крал пруски“. Статията бива отпечатана в сборника „Einundzwanzig Bogen aus der Schweiz“ („Двадесет и една коли от Швейцария“), който излязъл в Швейцария през юли 1843 г.

Втората половина на ноември - Енгелс заминава за Англия, за да проучи търговската организация на памучната фабрика в Манчестър, собственост на фирмата „Ермен и Енгелс“.

На път за Англия Енгелс се отбива в Кьолн, където посещава редакцията на „Rheinische Zeitung“, и се среща за пръв път с Маркс.

29, 30 ноември - След като пристига в Англия, Енгелс пише статията „Английското гледище относно вътрешните кризи“ и „Вътрешните кризи“ и ги праща на „Rheinische Zeitung“. Статиите биват отпечатани във вестника на 8, 9 и 10 декември.

19, 20, 22 декември - Енгелс пише статиите: „Позицията на политическите партии“, „Положението на работническата класа в Англия“ и „Житните закони“, които биват отпечатани в „Rheinische Zeitung“ на 24, 25 и 27 декември.

Декември 1842 - август 1844 - Енгелс изучава социалните и политическите отношения в Англия, жизнените и трудовите условия на английските работници, запознава се с тяхната борба, с чартисткото движение. Той посещава фабриките и работническите квартали в Манчестър, присъствува на масовите митинги и събрания на работниците.

Енгелс изучава произведенията на буржоазните икономисти А. Смит, Д. Рикардо, Ж. Б. Сей, Дж. Р. Мак-Кълък, Джеймс Мил и други, запознава се и със социалистическата литература, с произведенията на А. Сен-Симон, Ш. Фурие, Р. Оуен, Г. Бабьоф, Е. Кабе, В. Вайтлинг и други представители на утопичния социализъм и комунизъм, както и със съчиненията на П. Ж. Прудон.

През време на пребиваването му в Англия се извършва преходът на Енгелс от идеализма към материализма и от революционния демократизъм към комунизма.

---

1843

16, 23 май, 9, 27 юни - В списанието „Schweizerischer Republikaner“ („Швейцарски републиканец“) биват напечатани четири кореспонденции на Енгелс под заглавие „Писма от Лондон“.

Около май - юни - През време на пребиваването си в Лондон Енгелс установява връзки с ръководителите на тайното германско работническо дружество Съюз на справедливите — К. Шапер, И. Мол и Г. Бауер.

Есента - Енгелс посещава редакцията на чартисткия вестник „The Northern Star“ („Северна звезда“) в Лидс и се запознава с нейния редактор Дж. Гарни, един от видните дейци на революционното крило на чартисткото движение.

23 октомври - началото на ноември - Енгелс започва да сътрудничи в „The New Moral World“ („Новият нравствен свят“) - орган на английските социалисти-оуенисти. Той пише за този вестник първата статия под заглавие „Успехите на движението за социално преобразование на континента“, която бива напечатана на 4 и 18 ноември. Статията се препечатва с известни съкращения в „The Northern Star“ на 11 и 25 ноември.

Около декември - Енгелс се запознава с германския революционен поет Г. Веерт, с когото установяват приятелски отношения.

Края на 1843 - януари 1844 - Енгелс пише произведението „Очерци към критика на политическата икономия“.

---

1844

Януари - Енгелс пише за „Deutsch-Französische Jahrbücher“, издавани от К. Маркс и А. Руге в Париж, статията „Положението на Англия. Томас Карлайл. „Минало и настояще“. С това произведение се започва замислената от Енгелс серия от статии за положението на Англия.

3 февруари - В „The New Moral World“ бива публикувана статията на Фр. Енгелс „Движението на континента“.

Февруари - Енгелс пише статията „Положението на Англия. Осемнадесетият век“, която бива публикувана във вестник „Vorwärts!“ от 31 август до 11 септември.

Края на февруари - В списанието „Deutsch-Französische Jahrbücher“ са обнародвани статиите на Фр. Енгелс „Очерци към критика на политическата икономия“ и „Положението на Англия. Томас Карлайл, „Минало и настояще“.

Във връзка с напечатването в списанието на произведението на Енгелс „Очерци към критика на политическата икономия“ между Маркс и Енгелс започва кореспонденция.

Март - Енгелс пише статията „Положението на Англия. Английската конституция“, която бива напечатана във вестник „Vorwärts!“ от 18 септември до 19 октомври.

Април - август - Енгелс продължава да изучава икономиката на Англия и жизнените и трудовите условия на английските работници. Той събира материали за замисления от него труд върху социалната история на Англия и за положението на английския пролетариат.

Около 26 август - Енгелс заминава от Англия за Германия.

Около 28 август - Енгелс се отбива в Париж, където се среща с Маркс.

---

1844

Края на август - началото на септември - В Париж става историческата среща на К. Маркс и Ф. Енгелс, която слага началото на тяхното творческо сътрудничество, на тяхната съвместна научна дейност и революционна борба за делото на пролетариата.

След като изясняват своето пълно съгласие „във всички теоретически области“ (Енгелс), основоположниците на марксизма пристъпват към работа над своя пръв съвместен труд, който те смятат да нарекат „Критика на критическата критика. Против Бруно Бауер и компания“. През време на десетдневното си престояване в Париж Енгелс пише седем раздела към отделни глави на тази книга.

Маркс привлича Енгелс за сътрудничество във вестник „Vorwärts!“ („Напред!“), в редактирането на който той самият взема непосредствено участие.

Енгелс непосредствено се запознава с френското работническо движение, посещава събрания на френските социалисти и комунисти, среща се също и с руските политически дейци М. Бакунин и Г. Толстой.

31 август - 19 октомври - Във вестник „Vorwärts!“ се печатат статиите на Ф. Енгелс „Положението на Англия. Осемнадесети век“ и „Положението на Англия. Английската конституция“, написани от него в Англия през февруари - март 1844 г. и предназначени на времето за „Deutsch- Französische Jahrbücher“ („Немско-френски годишници“).

Около 6 септември - Енгелс заминава от Париж за Германия, за град Бармен.

Септември - ноември - В Париж Маркс продължава да работи върху „Критика на критическата критика“. Като разширява значително разработения заедно с Енгелс първоначален план, той използува в тази работа част от своите икономическо-философски ръкописи, както и конспекти и извадки по историята на френската буржоазна революция от края на XVIII век.

Септември 1844 - януари 1845 - Маркс поддържа връзка с френските демократи и социалисти, с ръководителите на немското тайно общество Съюз на справедливите в Париж и с водачите на повечето френски тайни работнически общества, често посещава събрания на немски и френски работници и занаятчии.

Втората половина на септември 1844 - март 1845 - В Бармен Енгелс работи върху книгата „Положението на работническата класа в Англия“.

Енгелс взема активно участие в социалистическата пропаганда и в организирането на демократическото и социалистическо движение в Рейска провинция. Той установява връзки със социалистите в Бармен, Елберфелд, Кьолн, Дюселдорф, Бон и други градове, излиза на събрания с пропаганда на идеите на комунизма, участвува в социалистическите издания.

Началото на октомври - Енгелс пише на Маркс писмо за хода на социалистическата пропаганда в Германия и за настоятелната необходимост да се изложат материалистическите и комунистическите принципи в две-три книги, които да послужат като теоретическа основа на социалистическото движение.

След 18 октомври - Маркс получава от В. Вайтлинг (от Лондон) писмо, което е отзвук на статията на Маркс „Критически бележки към статията на „Прусак“ „Пруският крал и социалната реформа“.

Октомври - Енгелс съставя „Описание на възникналите в най-ново време и още съществуващи комунистически колонии“, което представлява превод на немски език на материалите, появили се в английския печат. Това съобщение се публикува през декември 1844 г. в „Deutsches Btirgerbuch“ („Книга за немските граждани“) за 1845 г.

Октомври 1844 - началото на април 1845 - Енгелс продължава да сътрудничи в органа на английските социалисти-оуенисги „The New Moral World“ („Новият нравствен свят“), като помества в него съобщения за разпространението на социалистическите и комунистическите идеи в Германия.

19 ноември - В писмо до Маркс Енгелс критикува книгата на младохегелианеца М. Щирнер „Единственият и неговата собственост“.

Втората половина на ноември - Маркс завършва работата върху книгата „Критика на критическата критика“ и изпраща ръкописа на издателя във Франкфурт на Майн. Б процеса на печатането Маркс добавя в заглавието на книгата думите: „Светото семейство“.

Декември - Маркс чете книгата на М. Щирнер „Единственият и неговата собственост“ и възнамерява да напише за нея критическа статия за вестник „Vorwärts!“.

Края на 1844 - януари 1845 - В Париж Маркс продължава да изучава произведенията на английските и френските икономисти от XVIII и първите десетилетия на XIX век.

---

1845

16 януари - Разпореждане за екстерниране на К. Маркс и на редица сътрудници на вестник „Vorwärts!“ от Франция, издадено от френското правителство под натиск на Прусия.

1 февруари - Маркс сключва договор с намиращия се в Париж издател Леске (от Дармщат) за издаване на икономическия труд „Критика на политиката и на политическата икономия“ в два тома.

Около 2 февруари - В Париж Маркс се среща с френския комунист-утопист Е. Кабе.

3 февруари - Във връзка с екстернирането от Париж Маркс се премества в столицата на Белгия — Брюксел.

Февруари - юли - В Брюксел Маркс продължава да работи върху своя икономически труд.

Февруари - декември - Маркс кореспондира с немски демократически и социалистически дейци в Париж и с ръководителите на парижките общини на Съюза на справедливите.

8, 15 и 22 февруари - Енгелс участвува в организирането в Елберфелд на събрания, посветени на обсъждането на социалистическите и комунистическите идеи. Речите на Енгелс на събранията на 8 и 15 февруари се публикуват в първия том на „Rheinische Jahrbücher“ („Рейнски годишници“) през август 1845 г.

Около 24 февруари - Излиза книгата на К. Маркс и Ф. Енгелс „Светото семейство, или Критика на критическата критика. Против Бруно Бауер и компания“.

25 февруари - Енгелс получава официално уведомление от местните власти за забраняване в Елберфелд на каквито и да било събрания, посветени на обсъждането на социалистическите и комунистическите идеи.

15 март - Енгелс завършва работата върху книгата „Положението на работническата класа в Англия“ и изпраща ръкописа на издателя в Лайпциг.

Пролетта - К. Маркс пише „Тезиси за Фойербах“ — „пръв документ, съдържащ в себе си гениален зародиш на нов мироглед“ (Енгелс).

Март - май - Маркс и Енгелс водят преговори за издаване в Германия на „Библиотека на видни чуждестранни социалисти“.

Около 5 април - Енгелс пише за „The New Moral World“ съобщение за събранията в Елберфелд, което се публикува на 10 май 1845 г. С това се прекратява сътрудничеството на Енгелс в органа на английските социалисти-оуенисти.

След 5 април - Енгелс се премества при Маркс в Брюксел.

Април - декември - Маркс и Енгелс установяват връзки с белгийски демократически и социалистически дейци и с представители на полската революционна емиграция.

Края на май - В Лайпциг излиза книгата на Ф. Енгелс „Положението на работническата класа в Англия“.

Около 12 юли - Маркс и Енгелс предприемат пътуване до Лондон и Манчестър с цел да изучат английската икономическа литература, както и да се запознаят по-отблизо с икономическия и политическия живот в Англия и с английското работническо движение.

Втората половина на юли - първата половина на август - През време на престояването си в Манчестър Маркс и Енгелс се занимават в публичната библиотека, където изучават произведенията на английските икономисти.

Средата на август - Маркс и Енгелс се срещат в Лондон с Дж. Харни, един от редакторите на чартисткия вестник „The Northern Star“ („Северна звезда“), както и с ръководителите на лондонските общини на Съюза на справедливите К. Шапер, Й. Мол и др.

Около 20 август - В Лондон Маркс и Енгелс участвуват в съвещание на чартистите, ръководителите на Съюза на справедливите и редица дейци на революционното и демократическото движение от различните страни. Съвещанието приема подкрепената от Енгелс резолюция за необходимостта да се създаде в Лондон дружество на демократите от всички националности за взаимна информация за демократическото и революционното движение в отделните страни.

Около 24 август - Маркс и Енгелс се връщат от Англия в Брюксел.

Между 8 и 11 септември - Енгелс пише статията „Неотдавнашната касапница в Лайпциг. — Работническото движение в Германия.“ С тази статия, публикувана на 13 септември, започва неговото сътрудничество във вестник „The Northern Star“.

Септември - Маркс и Енгелс пристъпват непосредствено към работа върху книгата „Немската идеология“, която е важен етап в разработването на теоретическите, философските основи на комунистическата партия. Във връзка с това Маркс прекъсва работата върху ръкописа на първия том на „Критика на политиката и на политическата икономия“.

15 октомври - Енгелс пише първата статия от серията „Положението в Германия“. Статията е напечатана във вестник „The Northern Star“ на 25 октомври.

8 ноември - Във вестник „The Northern Star“ се появява втората статия на Енгелс от серията „Положението в Германия“.

1 декември - Като получава известие, че правителството на Прусия иска от белгийското правителство да бъде екстерниран от Белгия, Маркс се отказва от пруско поданство.

Края на 1845 - Поради това, че планът за издаване на „Библиотека на видни чуждестранни социалисти“ не могъл да бъде осъществен, тъй като нямало издател, Енгелс помества в годишника „Deutsches Bürgeibuch“ за 1846 г. направения от него превод на откъс из произведенията на Фурие („Откъс из Фурие за търговията“), като го снабдява със свой увод и заключение. Тази публикация се използува от Енгелс за първо публично излизане против „истинския социализъм“.

Енгелс пише статията „Празникът на нациите в Лондон“. Статията е напечатана едва в края на 1846 г. във втория том на „Rheinische Jahrbücher“.

---

1846

Началото на 1846 - Маркс и Енгелс създават в Брюксел Комунистическия кореспондентски комитет, който има за цел идейното и организационно сплотяване на социалистите и напредничавите работници от различните страни. Подготвяйки почвата за основаване на международна пролетарска партия, те предприемат стъпки за създаване на кореспондентски комитети в Лондон, в Париж и в Германия.

18 януари - Маркс пише опровержение във връзка с появилото се във вестник „Rheinischer Beobachter“ („Рейнски наблюдател“) бр. 18 от 18 януари 1846 г. съобщение, че той бил сътрудник на „Triersche Zeitung“ („Трирски вестник“).

20 февруари - Енгелс пише за вестник „The Northern Star“ трета статия из серията „Положението в Германия“.

30 март - На заседание на Брюкселския комунистически кореспондентски комитет - на което присъствува Вайтлинг - Маркс и Енгелс излизат с рязка критика против „истинския социализъм“ и грубо уравнителния комунизъм на В. Вайтлинг.

4 април - Във вестник „The Northern Star“ се появява трета статия на Енгелс „Положението в Германия“.

Края на април - Маркс и Енгелс се запознават с емигриралия от Германия В. Волф, който бива привлечен в състава на Брюкселския комунистически кореспондентски комитет и става верен ученик и съратник на Маркс и Енгелс.

Маркс и Енгелс продължават работата върху „Немската идеология“.

Пролетта - Възглавявайки Брюкселския комунистически кореспондентски комитет, Маркс и Енгелс водят борба за идейно и организационно сплотяване на челните представители на работническото и социалистическото движение на различните страни с цел да подготвят почвата за създаване на пролетарска партия.

5 май - Маркс пише писмо до Прудон, като му предлага да стане френски кореспондент на Брюкселския комунистически кореспондентски комитет и да вземе участие в обсъждането на въпросите по теорията и тактиката на работническото движение. От отговора на Прудон от 17 май Маркс се убеждава, че съществуват коренни разногласия между него и Прудон, и се отказва от намерението да установи чрез Прудон връзка с френското работническо движение.

11 май - Написаният от Маркс и Енгелс циркуляр против „истинския социалист“ X. Криге се приема на заседанието на Брюкселския комунистически кореспондентски комитет. Циркулярът се разпраща на всички комунистически кореспондентски комитети.

Лятото - Маркс и Енгелс завършват работата над основните отдели на „Немската идеология“. Отпечатването на ръкописа в Германия не успява поради цензурните условия, както и поради противодействието от страна на представителите на немския „истински социализъм“.

15 юни - Маркс и Енгелс пишат писмо до Г. А. Кьотген с цел да организират редовни кореспондентски връзки между Брюкселския комунистически кореспондентски комитет и привържениците на социалистическите и комунистическите възгледи във Вупертал.

17 юли - Маркс и Енгелс пишат „Обръщение на немските демократи-комунисти в Брюксел до г-н Фъргес О’Конор“. Обръщението се обнародва в чартисткия вестник „The Northern Star“ („Северна звезда“) на 25 юли.

1 август - В писмо до издателя К. В. Леске Маркс съобщава за своите планове да завърши работата над труда „Критика на политиката и на политическата икономия“. Трудът остава незавършен.

15 август - По поръка на Брюкселския комунистически кореспондентски комитет Енгелс пристига в Париж с цел да пропагандира комунизма сред работниците — членове на парижките общини на Съюза на справедливите, да организира кореспондентски комитет и да води борба против вайтлингианството, прудонизма и „истинския социализъм“.

Между 15 и 19 август - Енгелс се запознава с френския комунист-утопист Е. Кабе.

Енгелс изпраща писмо до Брюкселския комунистически кореспондентски комитет за състоянието на немското работническо движение в Париж и на френския социалистически печат. По-късно Енгелс редовно информира Комитета за развитието на френското работническо и социалистическо движение, както и за положението на работите в кръжоците на немските работници.

Около 1 септември - Енгелс пише статия за положението във Франция. Статията се обнародва във вестник „Northern Star“ от 5 септември.

Септември - В писма до Маркс Енгелс подлага на критика дребнобуржоазните възгледи на Прудон.

Октомври - На три събрания на немските работници в Парнж Енгелс излиза с критика на дребнобуржоазните утопии на Прудон и еснафските идеи на „истинския социалист“ Карл Грюн. В резултат на дейността на Енгелс повечето от членовете на парижките общини на Съюза на справедливите се отдръпват от „истинския социализъм“ и от прудонизма.

Около средата на октомври - Енгелс изучава труда на Л. Фойербах „Същността на религията“ и си съставя кратки критически бележки за философията на Фойербах.

Около 20 октомври - Брюкселските комунисти пишат втори циркуляр против Крюге, подписан от Маркс. Текстът на циркуляра не се е запазил.

Декември - Парижките власти поставят Енгелс под полицейско наблюдение.

28 декември - В писмо до руския литератор П. В. Аненков Маркс критикува току-що прочетената от него книга на Прудон „Система на икономически противоречия или философия на нищетата“ и във връзка с това излага извънредно важни положения на историческия материализъм.

---

1847

Януари - 15 юни - Маркс работи над книгата „Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ на г-н Прудон“.

Януари - април - Енгелс пише труда „Истинските социалисти“ — допълнение към втория том на „Немска идеология“.

20 януари - Лондонският комитет на Съюза на справедливите изпраща своя представител И. Мол в Брюксел при Маркс и в Париж при Енгелс с предложение да влязат в Съюза. Маркс и Енгелс дават съгласието си да влязат в Съюза, след като се убеждават в готовността на неговите ръководители да реорганизират Съюза и да приемат за основа на програмата принципите на научния комунизъм.

Края на февруари - Енгелс пише статията „Пруската конституция“. Статията се обнародва във вестник „Northern Star“ от 6 март.

Март - април - Енгелс пише труда относно конституционния въпрос в Германия.

3 април - Маркс пише бележка, в която опровергава инспирираните от К. Грюн нападки против него от страна на „Triersche Zeitung“ („Трирски вестник“). Бележката се обнародва на 8 април в „Deutsche-Brüsseler-Zeitung“ („Немски брюкселски вестник“) и на 9 април в „Trier’sche Zeitung“.

Началото на юни - Енгелс взема активно участие в работата на първия конгрес на Съюза на комунистите в Лондон. Конгресът обсъжда новия устав. Съюзът на справедливите се преименува в Съюз на комунистите, предишният девиз на Съюза: „Всички хора са братя“ се заменя с девиза: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“.

След приключването на конгреса Енгелс се завръща в Париж.

26 юни - Енгелс пише статията „Залезът и близкото падане на Гизо. — Позицията на френската буржоазия“. Статията се обнародва във вестник „Northern Star“ от 3 юли.

Началото на юли - Излиза книгата на Маркс „Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ на г-н Прудон“.

Около 27 юли - Енгелс пристига от Париж при Маркс в Брюксел във връзка с работата на Съюза на комунистите.

5 август - Под ръководството на Маркс в Брюксел се основава община и окръг на Съюза на комунистите. Маркс е избран за председател на общината и член на окръжния комитет.

Края на август - Маркс и Енгелс организират в Брюксел Немско работническо дружество, в което разгръщат пропаганда на идеите на научния комунизъм.

Август - септември - В списанието „Das Westphälische Dampfboot“ („Вестфалски параход“) се печата във вид на отделна статия написаната от Маркс глава от труда „Немската идеология“, съдържаща критика на книгата на Грюн „Социалното движение във Франция и Белгия“.

12 септември - В „Deutsche-Brüsseler-Zeitung“ се обнародват статията на Маркс „Комунизмът на вестник „Rheinischer Beobachter““ и началото на критическите очерци на Енгелс „Немският социализъм в стихове и проза“. От този момент започва постоянното сътрудничество на Маркс и Енгелс в „Deutsche-Brüsseler-Zeitung“. Под влиянието на Маркс и Енгелс вестникът става орган за комунистическа и демократична пропаганда.

16-18 септември - Маркс и Енгелс присъствуват на международния конгрес на икономистите в Брюксел. Маркс се готви да се изкаже, но не му дават думата, страхувайки се от революционното съдържание на неговата реч. Изложение на речта, която е възнамерявал да произнесе Маркс, се обнародва на 29 септември в брюкселския вестник „Atelier Démocratique“ („Демократическа работилница“), както и в статията на Енгелс „Брюкселският конгрес по въпроса за свободата на търговията“, поместена във вестник „Northern Star“ от 9 октомври.

27 септември - Енгелс участвува на международния банкет на демократите в Брюксел. На банкета се взема решение за основаване на Демократическа асоциация.

3 и 7 октомври - В „Deutsche-Brüsseler-Zeitung“ се поместват две полемични статии на Енгелс под общото заглавие „Комунизмът и Карл Хайнцен“.

Средата на октомври - Енгелс се връща от Брюксел в Париж и пристъпва към създаването и укрепването на местни организации на Съюза на комунистите. Възлага му се да води кореспонденцията на окръжния комитет на Съюза.

Втората половина на октомври - Енгелс установява връзка с френските демократи, групирани около вестник „La Réforme“ („Реформа“). Той се договаря с редакцията да пише за вестника статии, осветляващи положението в Англия и Германия и развитието на чартисткото движение. С обнародването на 26 октомври на статията за търговската криза в Англия започва сътрудничеството на Енгелс в „Réforme“, което продължило до януари 1848 г.

18 октомври - Лондонският Централен комитет на Съюза на комунистите предлага на Брюкселския окръг да изпрати делегат за втория конгрес на Съюза н изказва пожелание да присъствува на конгреса Маркс.

22 октомври - На заседанието на окръжния комитет на Съюза на комунистите в Париж Енгелс рязко критикува съставения от „истинския социалист“ М. Хес проект за програма на Съюза на комунистите. Комитетът възлага на Енгелс да състави нов проект за програма.

Края на октомври - Маркс пише статията „Морализираща критика и критикуващ морал. Към историята на Немската култура. Против Карл Хайнцен“. Статията се обнародва в редица броеве на „Deutsche-Brüsseleir-Zeitung“ от 28 октомври до 25 ноември.

Края на октомври - ноември - По поръка на окръжния комитет на Съюза на комунистите в Париж Енгелс съставя проект за програма на Съюза на комунистите под заглавието „Принципите на комунизма“.

Началото на ноември - Енгелс пише статията „Движението за реформа във Франция“. Статията се обнародва във вестник „Northern Star“ от 20 ноември.

14 ноември - Енгелс е избран от Парижкия окръг на Съюза за делегат на втория конгрес на Съюза на комунистите.

15 ноември - На събранието на брюкселската Демократическа асоциация Маркс се избира за вицепредседател на Асоциацията.

23-24 ноември - Енгелс пише на Маркс писмо, в което предлага да се състави програма на Съюза на комунистите във формата на манифест, като го нарича „Комунистически манифест“.

21 ноември - Маркс тръгва от Брюксел, а Енгелс от Париж, за да участвуват на втория конгрес на Съюза на комунистите. Те се срещат в Остенд, където обсъждат въпроса за програмата на Съюза.

29 ноември - Маркс и Енгелс вземат участие в международния митинг в Лондон, организиран от дружеството „Братски демократи“ в чест на годишнината на полското въстание от 1830 г. Маркс предава обръщението на брюкселската Демократическа асоциация до дружеството „Братски демократи“ за установяване на по-тесни връзки между двете организации. На митинга Маркс и Енгелс произнасят речи за Полша. Отчети за митинга с изложение на речите на Маркс и Енгелс се печатат във вестниците „Northern Star“ от 4 декември, „Réforme“ от 5 декември и в „Deutsche-Briisseler-Zeitung“ от 9 декември.

29 ноември - 8 декември - Маркс и Енгелс вземат активно участие в работата на втория конгрес на Съюза на комунистите. След дълги и горещи разисквания възгледите на Маркс и Енгелс получават пълно признание. Конгресът възлага на Маркс и Енгелс да изработят програма на Съюза на комунистите под формата на манифест и утвърждава Устава на Съюза на комунистите.

30 ноември - Маркс и Енгелс говорят на събранието на лондонското Просветно дружество на немските работници. В своята реч Маркс съобщава за дейността на Немското работническо дружество в Брюксел.

7 декември - Енгелс изнася на събранието на лондонското Просветно дружество на немските работници доклад по икономически въпроси.

Между 9 декември и края на декември - След свършването на втория конгрес на Съюза на комунистите Маркс и Енгелс работят над „Манифеста на комунистическата партия.“

Около 13 декември - Маркс се завръща от Лондон в Брюксел.

Около 15 декември - Енгелс пише статия с критика на речта на Лун Блан на банкета в Дижон. Статията се обнародва във вестник „Northern Star“ от 18 декември и — в малко изменен вид — в „Deutsche Brüsseler Zeitung“ от 30 декември.

17 декември - Енгелс пристига от Лондон в Брюксел.

Втората половина на декември - Маркс чете лекции върху наемния труд и капитала в Немското работническо дружество в Брюксел. Наред с другите подготвителни материали за лекциите Маркс съставя плана за „Работната заплата“.

Около 20 декември - Лондонското дружество „Братски демократи“ възлага на Енгелс да стане негов представител в Париж.

20 декември - На събранието на брюкселската Демократическа асоциация Маркс прави съобщение за митинга в чест на годишнината на полската революция от 1830 г. в Лондон и прочита приветствието на дружеството „Братски демократи“. На това събрание Енгелс бива избран за представител на Демократическата асоциация в Париж.

Края на декември - Енгелс заминава от Брюксел за Париж.

31 декември - Маркс взема участие в новогодишния банкет на Немското работническо дружество в Брюксел.

Енгелс говори на новогодишния банкет на немските революционни емигранти в Париж.

---

1848

9 януари - Маркс произнася реч за свободата на търговията на публично събрание на брюкселската Демократическа асоциация. Събранието взема решение да издаде речта на Маркс като отделна брошура. Брошурата излиза в първите дни на февруари 1848 г.

Втората половина на януари - Маркс завършва работата над „Манифеста на комунистическата партия“. В края на януари ръкописът се изпраща за отпечатване в Лондон.

23 януари - В „Deutsche-Brüsseler-Zeitung“ се обнародва статията на Енгелс „Движенията през 1847 г.“

27 януари - В „Deulsche-Brüsseler-Zeitung“ се обнародва статията на Енгелс „Началото на края на Австрия“.

29 януари - Френското правителство изгонва Енгелс от Франция за революционна дейност сред работниците на Париж.

31 януари - Енгелс пристига в Брюксел.

Февруари - Маркс подготвя за печат своите лекции за наемния труд и капитала, четени от него пред Немското работническо дружество в Брюксел. Част от тези лекции се обнародват в „Neue Rheiniche Zeitung“ през април 1849 г. под названието „Наемен труд и капитал“.

13 февруари - Маркс присъствува на събранието на брюкселската Демократическа асоциация. На събранието се обсъжда въпросът за свикване на международен демократически конгрес и се утвърждава писмо-отговор до дружеството „Братски демократи“ в Лондон, подписано от Маркс и други членове на Комитета на Асоциацията.

20 февруари - На събранието на брюкселската Демократическа асоциация Енгелс прави съобщение за преследването на демократите от френското правителство и за подробностите около неговото изгонване от Париж.

22 февруари - Маркс и Енгелс произнасят речи на тържествено събрание в Брюксел, организирано от Демократическата асоциация в чест на втората годишнина на краковското въстание. Речите на Маркс и Енгелс се публикуват през март 1848 г. в сборник, посветен на годишнината на краковското въстание.

Около 24 февруари - В Лондон излиза „Манифест на комунистическата партия“.

25 февруари - началото на март - Маркс и Енгелс вземат активно участие в републиканското движение в Белгия, разгърнало се под влиянието на Февруарската революция във Франция. Маркс дава лични средства за въоръжаването на брюкселските работници.

25-26 февруари - Енгелс пише статията „Революцията в Париж“. Статията се обнародва в „Deutsche-Brüsseller-Zeitung“ от 27 февруари.

Около 27 февруари - Във връзка с революцията във Франция лондонският Централен комитет на Съюза на комунистите предава своите пълномощия на Брюкселския окръжен комитет, ръководен от Маркс.

27 февруари - Маркс и Енгелс присъствуват на събранието на брюкселската Демократическа асоциация, на което се взема решение да се поиска от градските власти въоръжаване на брюкселските работници. Вземат се също решения за свикване на ежедневни събрания на Асоциацията и за създаване на периодическа връзка с демократите от другите страни.

28 февруари - Маркс подписва заедно с другите членове на комитета на брюкселската Демократическа асоциация обръщение до редактора на вестник „Northern Star“ и до секретаря на дружеството „Братски демократи“ Дж. Харни, както и поздравително обръщение до временното правителство на Френската република.

Около 1 март - Членът на временното правителство на Френската република Ф. Флокон писмено съобщава на Маркс за отменяването на разпореждането на правителството на Гизо за изгонването на Маркс и го поканва да се върне във Франция.

3 март - Маркс получава кралска заповед с предписание да напусне Белгия в 24 часа.

Брюкселският Централен комитет на Съюза на комунистите взема решение да пренесе центъра на дейността на Съюза в Париж. На Маркс се възлага да образува в Париж нов Централен комитет.

През нощта на 4 март - През време на приготовленията на Маркс за заминаване в квартирата му нахлува полиция и го арестува. На 4 март бива арестувана също и жената на Маркс. След 18-часов затвор Маркс е принуден веднага да напусне Белгия заедно със семейството си.

5 март - Маркс пристига в Париж.

Вземайки активно участие в протестната кампания против преследването на Маркс и други политически емигранти в Белгия, Енгелс пише писмо до редакцията на вестник „Northern Star“, в което разобличава действията на белгийското правителство. Писмото на Енгелс се обнародва на 25 март.

6 март - Маркс присъствува на събрание на немските работници в Париж, свикано във връзка с революционните събития във Франция.

6 март - средата на март - Маркс води борба против предложения от дребнобуржоазните демократи (Хервег, Борнщедт и др.) авантюристичен план да се сформирова в Париж един въоръжен легион от немски емигранти, който да нахлуе в Германия и да извърши там революция. В противовес на това Маркс издига идеята за поединично връщане на немските работници в Германия, за да участвуват в местните революционни движения.

8 март - Във вестник „Réforme“ е обнародвано писмото на Маркс по повод на неговото изгонване от Брюксел. Маркс участвува на заседанието на парижката община на Съюза на комунистите, на което се взема решение за конституиране на Парижки окръг на Съюза и за основаване на легално работническо дружество под Наименование Клуб на немските работници. На Маркс се възлага да изработи проект за устав на Клуба.

9 март - На заседание на парижките общини на Съюза на комунистите се приема изработеният от Маркс проект за устав на Клуба на немските работници.

11 март - В Париж е образуван Централен комитет на Съюза на комунистите. Маркс е избран за негов председател. Енгелс, който се намира в Брюксел, бива избран задочно за член на Централния комитет.

19 март - Лондонският окръжен комитет на Съюза на комунистите изпраща в Париж до Централния комитет на Съюза 1000 екземпляра от „Манифеста на комунистическата партия“.

Втората половина на март - началото на април - Във връзка със започналата в Германия революция намиращият се в Париж Централен комитет на Съюза на комунистите начело с Маркс организира връщането в Германия поотделно на 300–400 германски работници, повечето от които били членове на Съюза на комунистите.

Около 21 март - Енгелс пристига от Брюксел в Париж, където веднага се включва в работата на Централния комитет на Съюза на комунистите, в състава на който бил избран задочно.

Между 21 и 29 март - Маркс и Енгелс изработват политическата платформа на Съюза на комунистите в революцията — „Исканията на Комунистическата партия в Германия“, които във вид на позив заедно с „Манифеста на Комунистическата партия“ се раздават на заминаващите в Германия работници.

Края на март - Маркс и Енгелс се готвят да се завърнат в Германия. В писмата си до Германия те съобщават за намерението си да издават голям революционен ежедневник.

Края на март - 5 април - Продължавайки борбата против авантюристичния план на Хервег и Борнщед, които възнамерявали с помощта на въоръжен германски легион да импортират републиката в Германия, Маркс и Енгелс информират приятелите в Германия и Франция за отношението си към това начинание. В писмо до Кабе Маркс и Енгелс го молят да публикува в своя вестник „Populaire“ декларацията на Централния комитет на Съюза на комунистите; в тази декларация се подчертава, че единствена организация в Париж, свързана със Съюза, е Клубът на германските работници и че Съюзът на комунистите няма нищо общо с Германското демократическо дружество, ръководено от Хервег и Борнщед. Декларацията е подписана от К. Маркс, К. Шапер, X. Бауер, Ф. Енгелс, Й. Мол и В. Волф.

По инициатива на ръководения от Маркс Централен комитет членовете на Съюза на комунистите създават в Майнц Работнически просветен съюз, от името на който се обръщат към всички работници в Германия с призив да организират работнически съюзи във всички градове и села.

Около 6 април - Маркс и Енгелс напущат Париж и заминават за Германия, за да вземат непосредствено участие в революцията.

8 април - Маркс и Енгелс спират в Майнц, където обсъждат с местните членове на Съюза на комунистите по-нататъшните задачи на организацията и обединението на работническите съюзи.

11 април - Маркс и Енгелс пристигат в Кьолн и веднага пристъпват към подготовка на издаването на голям политически ежедневник.

След 11 април - В отговор на заявлението на Маркс кьолнският общински съвет му дава правото на жителство в Кьолн.

Първата половина на април - Ръководеният от Маркс Централен комитет на Съюза на комунистите изпраща в различни германски градове свои емисари (Дронке, В. Волф, Шапер и др.), за да организират нови общини на Съюза и открити работнически дружества.

Около 15 април - Енгелс заминава за Бармен, Елберфелд и други градове в Рейнската провинция, за да разпространява акциите на вестника, както и да организира общини на Съюза на комунистите.

Втората половина на април - Енгелс работи над превода на „Манифеста на Комунистическата партия“ на английски език.

Около 24 април - Излиза проспектът за „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов рейнски вестник“).

Април - В Брюксел се печата текстът на прочетените от Маркс през декември 1847 г. лекции за наемния труд и капитала. Печатането се прекратява, тъй като Маркс, зает с подготовката на издаването на „Neue Rheinische Zeitung“, не можел да продължи работата над ръкописа.

Април - май - Маркс води преписка с членове на Съюза на комунистите в различни градове на Германия и Франция (Дронке, Борн, Евербек, Шалер и др.) за състоянието и дейността на общините на Съюза, както и за хода на подписката на акциите на вестника.

6 май - Маркс заедно с Верт пристига за няколко дни в Елберфелд, за да обсъдят с Енгелс въпроси, свързани с издаването на „Neue Rheinische Zeitung“ и дейността на Съюза на комунистите.

11 май - Маркс като председател на Централния комитет на Съюза на комунистите участва в заседанието на кьолнската община на Съюза, на което се обсъжда въпросът за позицията на Готшалк по отношение на Съюза.

Средата на май - Маркс съобщава чрез Верт на белгийския демократ, редактор на „Débat social“ („Социални дебати“) Жотран за предстоящото издаване на „Neue Rheinische Zeitung“ и предлага установяването на редовна връзка между тези вестници.

20 май - Енгелс се връща от Бармен в Кьолн и заедно с Маркс активно подготвя издаването на „Neue Rheinische Zeitung“.

След 20 май - Във връзка с изострянето на политическата обстановка в Германия и активизирането на реакционните сили Маркс и Енгелс вземат решение да ускорят излизането на „Neue Rheinische Zeitung“ и да започнат издаването на вестника не от 1 юли, както се проектирало първоначално, а от 1 юни.

Края на май - Маркс пише писмо до редактора на италианския демократически вестник „L’Alba“ във Флоренция, в което съобщава за предстоящото издаване на „Neue Rheinische Zeitung“ и за намерението на редакцията на вестника да защищава каузата на свободата и националната независимост на италианския народ. Маркс предлага редовна размяна на вестници и информация. Писмото на Маркс бива публикувано във вестник „L’Alba“ на 29 юни.
Въз основа на съобщенията на емисарите на Съюза на комунистите от различните градове на Германия за организационната слабост на общините на Съюза Маркс и Енгелс вземат решение комунистите да се присъединят към демократическото движение, като застанат на левия му, фактически пролетарски фланг. Те влизат в кьолнското Демократическо дружество и препоръчват на своите привърженици наред с дейността в работническите съюзи да вземат активно участие в демократическите дружества. Маркс и Енгелс стигат до извода за целесъобразността да направят „Neue Rheinische Zeitung“ главно оръдие за разпространението на общите директиви на Съюза и за пропагандирането на идеите на демокрацията и социализма в Германия.

1 юни - Излиза първият брой на „Neue Rheinische Zeitung“c подзаглавие „Орган на демокрацията“. Във вестника е публикувано съобщението „От редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“ и са напечатани статиите на Ф. Енгелс „Франкфуртското събрание“ и „Ново геройство на династията на Бурбоните“.

Юни - Маркс всецяло е зает с редактирането на „Neue Rheinische Zeitung“, с подбирането на материала, установяването на кореспондентска мрежа и с друга работа по издаването на вестника. Във връзка с това по-голямата част от уводните статии пише Енгелс.

Началото на юни - Във връзка с появяването на статията на Ф. Енгелс „Франкфуртското събрание“, насочена против страхливата съглашателска политика на германското Национално събрание, значителен брой буржоазни акционери на „Neue Rheinische Zeitung“ отказват да поддържат вестника.

2-3 юни - Маркс пише две статии за правителството на Кампхаузен, които се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 3 и 4 юни.

5 юни - В „Neue Rheinische Zeitung“ е отпечатана статията на Енгелс за войната в Шлезвиг-Холщайн — „Комедия на война“.

6 юни - Енгелс пише статията „Съглашателски дебати в Берлин“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 7 юни. По-нататък в редица статии Енгелс дава системен преглед на дебатите на пруското Национално събрание и критикува неговата дейност.

7 юни - В уводната статия „Програмите на радикално-демократическата партия във Франкфурт и на франкфуртската левица“, както и в редица статии, публикувани по-късно в „Neue Rheinische Zeitung“, Маркс и Енгелс отстояват необходимостта от революционното обединение на Германия като най-важна задача на германската буржоазнодемократическа революция.

8 юни - Енгелс пише статията „Нова подялба на Полша“, която излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 9 юни. В тази статия и в редица други Енгелс пламенно поддържа националноосвободителното движение на полския народ и доказва, че създаването на демократична Полша е необходимо условие за създаването на демократична Германия.

13-14 юни - Енгелс пише серия статии „Берлинските дебати върху революцията“, които излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ от 14 до 17 юни.

17 юни - Енгелс пише статията „Пражкото въстание“, в която намира израз съчувственото отношение на Маркс и Енгелс към националноосвободителната борба на чешкия народ. Статията излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 18 юни.

19 юни - Енгелс пише статия за щурмуването на арсенала в Берлин под заглавие „Съглашателското заседание на 17 юни“; тази статия, в която се подчертава значението на въоръжаването на народа като условие за победата на революцията, излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 20 юни.

20 юни - Енгелс пише статията „Нова политика в Познан“, която бива отпечатана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 21 юни.

Около 23 юни - Комитетът на кьолнското Демократическо дружество назначава Маркс в комисията за участие в съвещанието на представителите на демократическите организации в Кьолн по въпроса за обединението на демократическите дружества в Рейнската провинция и Вестфалия, предприето съгласно постановлението на първия демократически конгрес във Франкфурт на Майн.

23 юни - В „Neue Rheinische Zeitung“ е публикувана статията на Ф. Енгелс „Първото дело на германското Национално събрание във Франкфурт“, в която се критикува политиката на Събранието по отношение на революцията в Италия.

24 юни - Маркс участвува в заседанието на комисията от представители на трите демократични организации в Кьолн — Демократическото дружество, Работническия съюз и Съюза на работниците и работодателите. Комисията взема решение да се създаде Централна комисия на демократичните съюзи в Кьолн с функции на Окръжен комитет; на комисията се възлага задължението да поддържа всекидневна връзка между тези организации и да подготви свикването на първия рейнски конгрес на демократите в Кьолн.

25 юни - В „Neue Rheinische Zeitung“ е публикувана статията на Ф. Енгелс за въстанието в Прага — „Демократичният характер на въстанието“.

25 юни - 1 юли - Във връзка с юнското въстание в Париж Енгелс пише серия от статии, осветляващи хода на първата класова битка на парижкия пролетариат. Статиите биват публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“ от 26 юни до 2 юли.

28 юни - Маркс пише статията „Юнската революция“, публикувана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 29 юни. След решителното обявяване на вестника в защита на въстаналите парижки работници повечето от останалите акционери се отказали от поддържането на „Neue Rheinische Zeitung“.

Края на юни - началото на август - Във връзка с обсъждането на законопроектите за отменянето на феодалните повинности в пруското Национално събрание К. Маркс и Ф. Енгелс в редица уводни статии в „Neue Rheinische Zeitung“ („Бележката на Патов за изкупуването“, „Законопроектът за отменяването на феодалните повинности“, „Дебати по повод действуващото законодателство за изкупуването“) се обявяват в защита на селячеството и подлагат на безпощадна критика германската буржоазия, която изменила на своя естествен съюзник, селячеството, и се отказала от осъществяването на една от най-важните задачи на германската революция — пълното отменяване на феодалните отношения в селото.

Юли - Маркс и Енгелс чрез своите съратници — членове на Съюза на комунистите — Й. Мол, който от 6 юли станал председател на кьолнския Работнически съюз, и К. Шапер — упражняват все по-голямо влияние върху дейността на Работническия съюз, водейки упорита борба с привържениците на сектантската тактика на Готшалк.

2 юли - Енгелс пише статията „Външната политика на Германия“, в която разобличава германската буржоазия, която продължавала потисническата политика на Хохенцолерните и Хабсбургите, и формулира принципите на интернационалната политика на пролетариата. Статията бива публикувана в „Neuе Rheinische Zeitung“ на 3 юли.

6 юли - Маркс пише статията „Съдебно следствие против „Neue Rheinische Zeitung“, публикувана във вестника на 7 юли. Маркс бива разпитан от съдебния следовател по повод статията „Арести“, публикувана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 5 юли. Срещу Маркс и отговорния издател (Gerant) Корф се повдига обвинение в нанасяне на обида на оберпрокурора Цвайфер и на жандармите. След приключването на разпита в помещението на редакцията на вестника бива извършен обиск. Откритият при обиска материал за статията, написан от неизвестна ръка, и отказът на Маркс да назове автора на статията послужили за повод за разпитване не само на отговорния издател Корф, но и на Маркс, Енгелс и Дронке.

7 и 9 юли - Маркс пише две статии за правителствената криза в Берлин — „Правителство на делото“ и „Правителствената криза“, — които биват публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“ на 9 и 10 юли.

10 юли - Маркс пише статията „Съдебно следствие против „Neue Rheinische Zeitung““, публикувана във вестника на 11 юли.

14 юли - Енгелс говори на общо събрание на кьолнското Демократическо дружество, критикувайки Националното събрание в Берлин. Той предлага да се възложи на Д’Естер, един от ръководителите на лявото крило на Събранието, да се обяви против ограниченията на правото на сдружения по отношение на офицерите.

17-24 юли - Енгелс пише серията статии „Дебати относно предложението на Якоби“, които биват публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“ oт 18 до 25 юли.

21 юли - Маркс присъства на общото събрание на кьолнското Демократическо дружество, на което стават изборите на представители за Централната комисия на трите демократически съюза в Кьолн. От Демократическото дружество събранието единодушно избира Маркс и Шнайдер. На събранието Вайтлинг излага своите сектантски объркани възгледи за задачите на пролетариата в германската революция. Изказването на Маркс по този въпрос се отлага за следващото заседание.

21-24 юли - В серия уводни статии на „Neue Rheinische Zeitung“ Маркс и Енгелс подлагат на критика законопроекта за гражданското опълчение.

22 юли - В „Neue Rheinische Zeitung“ е публикувана статията на Ф. Енгелс „Примирието с Дания“.
Маркс отново бива разпитан от съдебния следовател по повод на статията „Арести“.

26 и 30 юли - На страниците на „Neue Rheinische Zeitung“ Маркс и Енгелс критикуват законопроекта за принудителния заем.

31 юли - Енгелс пише статията „„Kölnische Zeitung“ за английските порядки“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 1 август.

3 август - В „Neue Rheinische Zeitung“ е публикувана уводната статия „Руската нота“, в която се разобличава реакционната външна политика на руския царизъм.
Маркс получава известие, че окръжното управление отказало да му даде пруско гражданство и че занапред, както и преди, пруското правителство ще счита Маркс за чужденец.
Енгелс бива призован като свидетел на разпит при съдебния следовател, който се опитвал да открие автора на статията „Арести“.

4 август - Маркс н Енгелс участвуват в общото събрание на кьолнското Демократическо дружество, на което продължава дискусията във връзка с изказването на Вайтлинг. Маркс рязко се обявява против изтъкнатите от Вайтлинг положения за отделяне на политическото движение от социалното, посочвайки тясната връзка между социалните и политическите интереси и разкривайки характерното за Вайтлинг неразбиране на демократическите задачи на германската революция. Енгелс съобщава на събранието, че пруското правителство е отказало да даде на Маркс право на гражданство и че във връзка с това той е заплашен от изселване.
Маркс заедно с другите членове на Централната комисия на трите демократически съюза в Кьоли се обръща към всички демократични дружества в Рейнската провинция с предложение да изпратят делегати на първия рейнски конгрес на демократите, който се свиква на 13 август в Кьолн. Обръщението се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 5 август.

6 август - Маркс пише статията „„Образцовата държава“ Белгия“, която излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 7 август.

7 август - 6 септември - Енгелс пише серия от статии „Дебатите по полския въпрос във Франкфурт“. Статиите излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ от 9 август до 7 септември.

11 август - Под председателството на Маркс се провежда общото събрание на кьолнското Демократическо дружество, на което се приема адресиран до франкфуртското Национално събрание протест против включването на Познан в Германския съюз. На събранието бива обсъден въпросът за отказа на пруското правителство да даде право на гражданство на Маркс. Маркс разкрива истинските причини на мерките, взети от правителството против него. Енгелс привежда нови данни за преследвания на ръководители на демократическото движение, в това число и Шапер, от страна на полицията. Събранието избира депутация, на която възлага да поиска от кьолнските власти отменянето на полицейските мерки против Маркс и Шапер.

13-14 август - Маркс и Енгелс участвуват в първия рейнски конгрес на демократите в Кьолн, на който присъствуват делегати на 17 демократически организации. Конгресът утвърждава състава на избраната преди това Централна комисия на трите демократически съюза в Кьолн, в която влиза Маркс, за Рейнски Окръжен комитет на демократите. В своята реч пред конгреса Енгелс подчертава омразата на народните маси от Рейнската провинция към реакционното прусачество. Конгресът взема решение да се работи сред фабричните работници и селяните и да се създават съюзи в селата, като се поддържа постоянна връзка с тях.

22 август - Маркс се обръща към пруския министър на вътрешните работи Кюлветер, искайки отменяване на незаконното решение на окръжното управление и възстановяване на правата му на пруско гражданство.

23 август - около 11 септември - Маркс пътува до Берлин и Виена, за да укрепи връзките с демократическите и работническите организации и да подтикне техните ръководители към по-решителна борба против контрареволюцията в Прусия и Австрия. Маркс се надява също да получи средства за „Neue Rheinische Zeitung“.

25-26 август - Маркс се намира в Берлин.

26 август - Енгелс пише статиите „„Kölnische Zeitung“ за Италия“ и „„Zeitungs-Halle“ за Рейнската провинция“, които излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ на 27 август.

27 август - Маркс пристига във Виена.

28 август - Маркс взема участие в заседанието на виенския Демократически съюз, на което се обсъжда въпросът за положението във Виена след уличните боеве на 23 август. В своята реч Маркс изтъкнал, че същността на събитията във Виена се състои не в смяната на кабинети, а подобно на юнските боеве в Париж — в класовата борба между буржоазия и пролетариат.

28 август - 6 септември - През време на пребиванието си във Виена Маркс се среща с ръководителите на демократическите и работническите организации. По-специално той разговаря с ръководителя на германско-чешката фракция в австрийския райхстаг Борош по националния въпрос в Австрия и взаимоотношенията между чешките и германските работници. Маркс води също преговори за средства за „Neue Rheinische Zeitung“.

30 август - Маркс произнася реч на заседанието на първия виенски Работнически съюз за социалните отношения в Западна Европа и за ролята на работническата класа в революционната борба.

2 септември - Енгелс пише статията „Смъртните присъди в Антверпен“. Тази статия в защита на 17-те осъдени на смърт белгийски демократи се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 3 септември.
Маркс изнася на заседанието на първия виенски Работнически съюз голям доклад за наемния труд и капитала.

4 септември - Енгелс отново е призован при съдебния следовател, но вече не като свидетел, а като съобвиняем по делото, възбудено против „Neue Rheinische Zeitung“ във връзка със статията „Арести“.

7 септември - Кьолнското Демократическо дружество и редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“ свикват народно събрание в манежа, на което присъствуват няколко хиляди души. Приемат се адреси до франкфуртското Национално събрание с искане да се отхвърли сключеното от пруското правителство примирие с Дания и до пруското Национално събрание с протест против антидемократичния закон за гражданското опълчение.

Около 7-10 септември - Във връзка с изострянето на политическата обстановка в Прусия Маркс решава да ускори своето връщане в Кьолн. Пътем той се спира в Берлин, където продължава своите преговори с ръководителите на демократичното движение и присъства на заседанието на пруското Национално събрание; Маркс се споразумява с полските демократи за получаване на средства за „Neue Rheinische Zeitung“. Съгласно това споразумение В. Косцелски изпраща на 18 септември 2 хиляди талера на Маркс.

8 септември - Енгелс пише статията „Падането на правителството на делото“, която излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 10 септември.

8 и 10 септември - В „Neue Rheinische Zeitung“ са публикувани статиите на Ф. Енгелс „Примирието с Дания“ и „Датско-пруското примирие“.

Не по-късно от 10 септември - В Кьолн се печатат във вид на позив „Искания на Комунистическата партия в Германия“, които веднага се разпространяват в редица места в Рейнската провинция.

Около 11 септември - Маркс се връща в Кьолн.

11 септември - Енгелс изнася на заседанието на комитета на кьолнския Работнически съюз обстоен доклад по въпроса, възможна ли е организация на труда, както и за причините за неуспеха на националните работилници във Франция.

11-15 септември - В серия статии „Кризата и контрареволюцията“, публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“ от 12 до 16 септември, Маркс формулира извънредно важното положение, че временното правителство, възникнало след революцията, трябва да бъде революционна диктатура на народа, главните задачи на която са организиране на решителен отпор на контрареволюцията и унищожаване остатъците от старите учреждения.

11-25 септември - Маркс, Енгелс и другите членове на редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“ провеждат голяма разяснителна и организационна работа сред масите, стремейки се да мобилизират народа на борба против настъпващата контрареволюция.

12 септември - Пруският министър на вътрешните работи Кюлветер съобщава на Маркс в отговор на неговата жалба, че счита за законно решението на кьолнските власти, които отказали да дадат на Маркс право на пруско гражданство.

13 септември - Редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“, кьолнският Работнически съюз и Демократическото дружество организират народно събрание на Франкенплац в Кьолн, на което присъстват около шест хиляди души.
По предложение на В. Волф, подкрепено от Енгелс, събранието избира Комитет на безопасността от 30 души, в състава на който влизат Маркс и Енгелс. Събранието приема предложения от Енгелс адрес до Берлинското събрание, в който се съдържа искането, в случай че правителството се опита да разтури Събранието, депутатите да останат на своя пост дори ако против тях бъде употребена въоръжена сила.

17 септември - Енгелс участвува в свиканото по инициатива на демократическите организации в Кьолн народно събрание във Воринген (близо до Кьолн), на което присъстват около осем хиляди души. Енгелс бива избран за секретар на събранието. Събранието се изказва за демократически-социална, червена република, заявява, че признава кьолнския Комитет за безопасност, и по предложение на Енгелс приема адрес до франкфуртското Национално събрание с искане в случай на конфликт между Прусия и Германия Събранието да застане на страната на Германия.
Окръжният комитет на демократите в Рейнската провинция, в който влиза Маркс, известява, че на 24 септември се свиква вторият конгрес на демократите от Рейнската провинция и Вестфалия.

19-20 септември - Енгелс пише статиите „Ратификацията на примирието“ и „Въстанието във Франкфурт“, които излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ на 20 и 21 септември.

20 септември - Във връзка с ратификацията от Франкфуртското събрание на примирието с Дания, както и във връзка с въстанието във Франкфурт Комитетът за безопасност, Демократическото дружество и кьолнският Работнически съюз свикват народно събрание в Кьолн в залата „Айзер“. Събранието взема решение за солидарност с въстаниците във Франкфурт; депутатите от Франкфуртското събрание, гласували за ратификацията на примирието, се обявяват за предатели на народа. Енгелс произнася на събранието реч, в която бичува позорното решение на Франкфуртското събрание, а също така го информира за хода на въстанието във Франкфурт.

23 септември - Решението на народното събрание от 20 септември бива публикувано в „Neue Rheinische Zeitung“, а също във вид на позив се разпространява из града.

25 септември - Кьолнската прокуратура възбужда съдебно следствие срещу Енгелс, В. Волф и Бюргерс по обвинение в заговор срещу съществуващия строй във връзка с техните изказвания на народните събрания в Кьолн.
Имперският министър на правосъдието дава разпореждане на кьолнската прокуратура да възбуди съдебно преследване срещу Комитета за безопасност, в който влизали Маркс и Енгелс, а също и против Демократическото дружество, Работническия съюз и експедицията на „Neue Rheinische Zeitung“ във връзка с решението на Народното събрание в Кьолн от 20 септември 1848 г.

25 септември сутринта - Маркс идва за заседанието на втория конгрес на демократите от Рейнската провинция и Вестфалия; поради извършените от полицията рано сутринта провокационни арести на ръководители на кьолнските работнически и демократически организации (Шапер, Бекер и др.) заседанието не се провежда.

25 септември към обед - Маркс говори на събрание на Работническия съюз в хотела „Им Кранц“ на Стария пазар, уговаряйки събралите се работници да не се поддават на провокациите на полицията н разяснявайки, че моментът за въоръжено въстание още не е настъпил, че една преждевременна акция ще се изрази в пуч, който ще лиши работническата класа от боеспособност в навечерието на решителния ден.

25 септември, 3 ч. следобед - На съвместно заседание на Демократическото дружество и Работническия съюз, състояло се в залата „Айзер“, Маркс и неговите привърженици предупреждават да не се предприемат преждевременни акции.

26 септември - В Кьолн е въведено обсадно положение. Със заповед на военната комендатура са спрени „Neue Rheinische Zeitung“ и редица други демократически вестници.

След 26 септември - Енгелс е принуден да напусне Кьолн поради заплахата от арест. Няколко дни той се крие в Бармен, след това заминава за Брюксел.

28 септември - Отговорните издатели на „Neue Rheinische Zeitung“ съобщават в специално известие до абонатите за спирането на вестника и изразяват увереността си, че в най-скоро време неговото издаване ще бъде възобновено.

30 септември - Отговорните издатели на „Neue Rheinische Zeitung“ съобщават за предстоящото снемане на обсадното положение в Кьолн и за възобновяването на излизането на вестника от 5 октомври.

Края на септември - първата половина на октомври - Маркс, преодолявайки големи финансови и организационни трудности, предизвикани от спирането на вестника, упорито се бори за възобновяване на издаването на „Neue Rheinische Zeitung“; той влага всичките си налични средства, за да плати дълговете и покрие разходите на вестника.

1 октомври - Кьолнската прокуратура възбужда съдебно следствие против Маркс, Енгелс и другите редактори на „Neue Rheinische Zeitung“ във връзка с публикуването във вестника на анонимните фейлетони „Животът и подвизите на знаменития рицар Щнапхански“, написани от Г. Верт, както и по подозрение в съставяне на проекторешението на народното събрание в Кьолн от 20 септември 1848 г.

3 октомври - Във връзка със снемането на обсадното положение в Кьолн отговорният издател на „Neue Rheinische Zeitung“ Корф издава специално известие, в което съобщава за предстоящото излизане на вестника и призовава за абониране за четвъртото тримесечие.
Държавният прокурор издава заповед за издирването и арестуването на Енгелс. Към заповедта е приложено описание на отличителните белези на Енгелс.

След 3 октомври - Маркс предлага на Фрайлиграт да влезе в състава на редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“. Фрайлиграт дава съгласието си.

Около 4 октомври - Енгелс заедно с Дронке, който също избягал от Кьолн, пристига в Брюксел.

4 октомври - Брюкселската полиция арестува Енгелс и Дронке, изпраща ги в затвора, а след това по етапен ред ги закарва на френската граница, откъдето те заминават за Париж.

5 октомври - Енгелс заедно с Дронке пристига в Париж.

Около 10 октомври - След като прекарва няколко дни в Париж, Енгелс тръгва пеш за Швейцария с намерение при първата възможност да се върне в Кьолн. По пътя Енгелс разговаря с френски селяни, запознава се с условията на техния живот и с техните настроения.

Около 12 октомври - Кьолнският Работнически съюз изпраща при Маркс делегация с молба да поеме ръководството на съюза.

12 октомври - Излиза бр. 114 на „Neue Rheinische Zeitung“ — първият след вдигането на обсадното положение в Кьолн. В подписаното от Маркс като главен редактор на вестника съобщение се казва, че предишният състав на редакцията е попълнен с Фердинанд Фрайлиграт. Във вестника е публикувана статията на К. Маркс „Революцията във Виена“.
Маркс пише статията „Кьолнската революция““, която излиза в „Neue Rheinische Zeitung“ на 13 октомври.

13 октомври - Маркс пише статиите „Правителството на Пфул“ и „Речта на Тиер за всеобща ипотекарна банка с принудителен курс на книжата“, който излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ на 14 октомври.

Втората половина на октомври - началото на ноември - Придавайки огромно значение на борбата на виенския народ против феодално-монархическата контрареволюция, Маркс пише за „Neue Rheinische Zeitung“ редица статии за хода на въстанието във Виена.

16 октомври - На заседание на комитета на кьолнския Работнически съюз Маркс съобщава, че е съгласен да заеме временно поста председател на съюза. Маркс произнася на заседанието реч за революционната роля на германските работници, по-специално през време на виенското въстание. По предложение на Маркс се приема поздравителен адрес до виенския Работнически съюз.

18 октомври - Маркс пише статиите „Отговорът на пруския крал на депутацията на Националното събрание“ и „Отговорът на Фридрих-Вилхелм IV на депутацията на гражданското опълчение“; статиите биват публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“ на 19 и 20 октомври.

22 октомври - В „Neue Rheinische Zeitung“ са публикувани статиите на Маркс „„Réforme“ за юнското въстание“, „Англо-френското посредничество в Италия“ и „Образцовата конституционна държава“.
Общото събрание на кьолнския Работнически съюз утвърждава Маркс за председател на съюза. Маркс произнася на събранието реч относно съществуващата в Германия система на косвени избори. Събранието избира Бойст за делегат на демократическия конгрес в Берлин, на който той защитава програма, основана върху „Исканията на Комунистическата партия в Германия“.

Около 24 октомври - Енгелс пристига в Женева.

Около 26 октомври - В писмо до Енгелс в Женева Маркс съобщава, че „Neue Rheinische Zeitung“ отново е започнал да излиза, и го моли да праща кореспонденции и статии.

28 октомври - Маркс пише статия за преследванията на редакцията на вестника от страна на кьолнската прокуратура под заглавие „Държавният прокурор „Хекер“ и „Neue Rheinische Zeitung““. Статията е публикувана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 29 октомври.

Края на октомври - ноември - Енгелс пише пътните бележки „От Париж до Берн“. Бележките остават незавършени.

Началото на ноември - След като престоява няколко дни в Женева, Енгелс заминава за Лозана, където установява връзки с лозанския Работнически съюз.

2 ноември - Маркс пише статията „Парижкият „Réforme“ за положението във Франция“, както и статията „Възвание на демократическия конгрес до германския народ“, в която критикува безсъдържателността и половинчатостта на този документ. Статиите излизат в „Neue Rheinische Zeitung“ на 3 ноември.

6 ноември - Маркс пише статията „Победа на контрареволюцията във Виена“, която бива публикувана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 7 ноември.
Маркс прави на заседанието на комитета на кьолнския Работнически съюз съобщение за падането на Виена, в което подчертава, че австрийските войски са успели да завземат града само поради предателството на буржоазията.

Ноември - Поради отсъствието на Енгелс и на редица други редактори на вестника, напуснали Кьолн във връзка с опасността от арестуване, почти цялата работа по редактирането на „Neue Rheinische Zeitung“ пада върху Маркс. В същото време той взема активно участие в дейността на кьолнския Работнически съюз като негов председател, а също така в работата на Демократическото дружество и на Рейнския окръжен комитет на демократите, мобилизирайки народните маси за активна съпротива срещу настъпващата контрареволюция.

Около 7 ноември - Енгелс, който се намирал в Швейцария, се премества от Лозана в Невшател.

7 ноември - Енгелс изпраща на Маркс статията за Невшателската република под заглавие „Бившето княжество“. Статията била публикувана в „Neue Rheinische Zeitung“ на 11 ноември.

8 ноември - Във връзка с подготвяния контрареволюционен преврат в Прусия Маркс пише статията „Берлинската криза“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 9 ноември.

Около 9 ноември - Енгелс се премества от Невшател в Берн.

9 ноември - Енгелс пише статията „Новите представителни учреждения. — Успехите на движението в Швейцария“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 15 ноември.

11-13 ноември - Маркс пише серия статии „Контрареволюцията в Берлин“, които се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ от 12 (в двете издания) и 14 ноември. Маркс зове народните маси да отговорят на действията на контрареволюцията с неплащане на данъците, като вижда в това средство за организиран революционен натиск на народа върху правителството.

13 ноември - На народно събрание в Кьолн се избира Народен комитет, член на който става и Маркс. Задачата на комитета е да организира и въоръжи масите за борба против събирането на данъците и против подготвяния в Прусия държавен преврат.
Маркс участва в събранието на кьолнското Демократическо дружество; той прочита току-що получената телеграма от Виена за екзекутирането на Роберт Блум; това съобщение предизвиква взрив от възмущение в залата.

14 ноември - Разпит на Маркс от съдебния следовател по делото за „оскърбление“ на прокурора Хекер. Пред зданието на съда се събира народна маса, за да изрази съчувствието си към Маркс. След свършването на разпита народът придружава Маркс до залата Айзер, където той благодари на събралите се за тяхното съчувствие и поддръжка.
От името на Рейнския окръжен комитет на демократите Маркс и Шнайдер II отправят възвание към всички демократически съюзи на Рейнската провинция, в което предлагат да се свикат народни събрания и да се прикани населението да откаже да плаща данъците. За обсъждане на по-нататъшните мерки окръжният комитет насрочва за 23 ноември конгрес на рейнските демократи. Възванието се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 15 ноември.

15 ноември - Маркс пише статията „Правителството — на скамейката на подсъдимите“, която се публикува същия ден в извънредна притурка на „Neue Rheinische Zeitung“.
Енгелс се обръща към съдебно-полицейското управление на кантона Берн с молба да му се разреши да живее в Берн.

17 ноември - В „Neue Rheinische Zeitung“ е публикувана статията на Маркс „Изповед на една благородна душа“.
Маркс пуща извънредна притурка на „Neue Rheinische Zeitung“, в която апелира към населението да не плаща никакви данъци на правителството. От 19 ноември до 17 декември всички броеве на вестника излизат с призива „Долу данъците!!!“

18 ноември - Маркс пише статията „Заповедта на Айхман“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 19 ноември.
От името на Рейнския окръжен комитет на демократите Маркс, Шапер и Шнайдер II издават второ възвание, в което приканват населението навсякъде да се съпротивява с всички средства срещу насилственото събиране на данъците, да организира въоръжени отряди, да създава народна власт във вид на комитети за сигурност. Възванието се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 19 ноември.

20 ноември - Маркс и двама други членове на Рейнския окръжен комитет на демократите — Шапер и Шнайдер II — получават заповед да се явят на 21 ноември пред съдебния следовател за разпит. Те са обвинени в „открит призив към метеж“ във връзка с възванието да не се плащат данъците.
Маркс, Шапер и Шнайдер II излизат с ново възвание, в което, като съобщават, че са призовани на съд, предупреждават рейнските демократи да не започват преждевременни действия. Възванието е публикувано в „Neue Rheinische Zeitung“ на 21 ноември.

21 ноември - Разпит на Маркс от съдебния следовател във връзка с призива на Рейнския окръжен комитет на демократите да не се плащат данъците.
Кьолнският окръжен съд решава да се отложи делото срещу Енгелс и другите участници в септемврийските събития в Кьолн (Вахтер, Бюргерс и др.) до тяхното явяване пред съда.

22 ноември - Маркс пише статията „Франкфуртското събрание“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 23 ноември.

23 ноември - Маркс взема участие в работата на втория рейнски конгрес на демократите, на който се обсъждат въпроси, свързани с кампанията за неплащане на данъците. Конгресът отделя особено внимание на работата на демократите в село, като смята за необходимо да привлече селските маси в борбата против контрареволюцията. Конгресът утвърждава решенията на Окръжния комитет на демократите и дава на делегатите съответни инструкции.
В „Neue Rheinische Zeitung“ се публикува статията на Енгелс „Изборите за федерален съд“.

24 ноември - Маркс пише статиите „Законодателят, гражданинът и комунистът Дригалски“ и „Три съдебни процеса против „Neue Rheinische Zeitung““, които се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 26 ноември.
Енгелс изпраща в Кьолн статиите „Германската централна власт и Швейцария“ и „Портрети на членовете на федералния съвет“. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 26 и 29 ноември.

29 ноември - Маркс пише статията „Революционното движение в Италия“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 30 ноември.
В писмо до Енгелс Маркс го моли да напише за „Neue Rheinische Zeitung“ статии за Прудон, за събитията в Унгария и за федеративната република въз основа на швейцарския пример.

Началото на декември - Енгелс пише статиите „Работническата класа във Франция и президентските избори“ и „Прудон“, които остават непубликувани.

Около 2 декември - Маркс отново е призован от съдебния следовател на разпит по повод на редица статии в „Neue Rheinische Zeitung“: серията фейлетони „Животът и подвизите на знаменития рицар Шнапгански“, написани от Г. Веерт и печатани без подпис, кореспонденцията от Бреслау за предизборните машинации на Лихновски, кореспонденцията от Франкфурт, които разкриват фалшификациите в отчета на депутата във франкфуртското Национално събрание Щедман, а също така публикуваното в „Neue Rheinische Zeitung“ решение на народното събрание в Кьолн на 20 септември 1848 г.

6 декември - Във връзка с разпускането на пруското Национално събрание Маркс пише статията „Вторият стадий на контрареволюцията“. Статията е публикувана на 7 декември в извънредна притурка на „Neue Rheinische Zeitung“.
Енгелс пише статията „Националният съвет“, която се публикува във вестника на 10 декември.

8 декември - Лозанският работнически съюз възлага на Енгелс, „като стар борец за интересите на пролетариата“, да бъде негов представител на първия конгрес на германските работнически съюзи в Швейцария, който щял да се открие в Берн на 9 декември.

9 декември - Енгелс получава разрешение да живее в Берн.

9-29 декември - Маркс пише серията статии „Буржоазията и контрареволюцията“, в които обобщава резултатите от мартенската революция, характеризира съотношението на класовите сили в Германия в края на 1848 г. и изтъква предателската роля на пруската буржоазия. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 10, 15, 16 и 31 декември.

19 декември - В „Neue Rheinische Zeitung“ се публикува съобщението за откриване подписката за вестника за първото тримесечие на 1849 г., където се подчертава, че „Neue Rheinische Zeitung“ е орган не само на германската, но и на европейската демокрация.

20 декември - Насроченото за 20 декември разглеждане на делото срещу Маркс — главния редактор на „Neue Rheinische Zeitung“, Корф — отговорния издател, и Енгелс — редактор на вестника, обвинени в оскърбление на оберпрокурора Цвайфел и в клевета срещу жандармите (във връзка със статията „Арести“, публикувана във вестника на 5 юли), се отлага по формални причини.

21 декември - Маркс е призован пред съдебния следовател във връзка със статията „Законодателят, гражданинът и комунистът Дригалски“, публикувана на 26 ноември в „Neue Rheinische Zeitung“.

21-22 декември - Маркс пише статията „Процесът срещу Готшалк и неговите другари“, която се публикува в Neue Rheinische Zeitung“ на 22-23 декември.

24 декември - В „Neue Rheinische Zeitung“ се публикува статията на Маркс „Пруската контрареволюция и пруското съдийско съсловие“.

31 декември - Маркс пише статията „Революционното движение“, в която обобщава резултатите от развитието на революцията в Европа през 1848 г., анализира перспективите на пролетарската революция във Франция и в Англия и подчертава влиянието, което тя ще окаже върху революционните и националноосвободителните движения в Европа.
Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 1 януари 1849 г.

---

1849

4 януари - Маркс пише статията „Един буржоазен документ“ по повод издадената от кьолнския общински съвет работническа книжка (регламент за работниците, заети в градските служби). Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 5 януари.

8 януари - Маркс пише статията „Новогодишното поздравление“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 9 януари.

11 януари - Енгелс пише статията „Швейцарската преса“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 17 януари.

13 януари - В „Neue Rheinische Zeitung“ се печата статията на Енгелс „Борбата в Унгария“.

15 януари - Маркс взема участие в заседанието на комитета на Кьолнския Работнически съюз. В изказването си Маркс разяснява защо работниците трябва да подкрепят демократическите кандидати в предстоящите избори за втората камара на пруския ландтаг.

Средата на януари - Енгелс се връща от Швейцария в Кьолн и отново се отдава изцяло на работа в редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“.

21-22 януари - Маркс пише полемичната статия „Монтескьо LVI“, в която изобличава демагогските предизборни обещания на „Kölnische Zeitung“ („Кьолнски вестник“) — да бъде разрешен социалният въпрос с помощта на октроираната конституция. Маркс призовава работниците и дребната буржоазия да избират само онези депутати, които ще се борят решително против отживелите феодални порядки. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 21 и 22 януари.

21 януари - Енгелс пише статията „Пруската заповед за арестуването на Кошут“, която се публикува в* „Neue Rheinische Zeitung“ на 28 януари.

25-27 януари - Маркс пише насочената против пруските либерали статия „Берлинският „National Zeitung“ до първичните избиратели“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 26 и 28 януари.

26 януари - Разпит на Енгелс от съдебния следовател във връзка със септемврийските събития в Кьолн. В резултат на разпита на Енгелс се заявява, че срещу него вече не се предявява никакво обвинение.

29 януари - Маркс участва в заседанието на комитета на Кьолнския работнически съюз, на което се взема решение да започне отново издаването на печатния орган на съюза „Freiheit, Brüderlichkeit, Arbeit“ в противовес на вестник „Freiheit, Arbeit“, превърнал се в орган на сектантската група на Готшалк.

30 януари - Маркс пише статията „„Kölnische Zeitung“ за изборите“, в която доказва, че е необходима съвместна борба на пролетариата и градската дребна буржоазия и селяните за демократическа република. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 1 февруари.

Около 1 февруари - В помещението на редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“ става съвещание по случай пристигането в Германия на Йосиф Мол като пратеник на лондонския Централен комитет на Съюза на комунистите. На съвещанието, в което участвуват Маркс и Енгелс, се обсъжда въпросът за реорганизацията на Съюза на комунистите.

Началото на февруари - Маркс и Енгелс се срещат в редакцията на „Neue Rheinische Zeitung“ с ръководителя на дружеството Работническо братство Стефан Борн, който пътьом се намира в Кьолн.

3 февруари - Маркс пише статията „Кампхаузен“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 4 февруари.

4 февруари - На общото събрание на Кьолнския работнически съюз се съобщава, че Маркс и Енгелс са предложили да четат редовно безплатни лекции на социалистически теми за членовете на съюза. За да се създаде по-здрава работническа организация с твърд устав и структура, събранието решава работническият съюз да се преустрои.

7 февруари - Маркс и Енгелс произнасят речи на съдебния процес против „Neue Rheinische Zeitung“ по обвинението в оскърбление на оберпрокурора Цвайфел и в клевета срещу жандармите (в статията „Арести“, публикувана във вестника на 5 юли 1848 г.). Маркс и Енгелс използуват този съдебен процес, за да заклеймят публично пруското правителство, че е извършило контрареволюционен преврат. Съдът оправдава Маркс, Енгелс и отговорния издател на вестника Корф. Речите на Маркс и Енгелс в съда се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 14 февруари.

8 февруари - Маркс говори в кьолнския съд на процеса против него, Шапер и Шнайдер II по обвинение в „подстрекаване към метеж“, на основание на написаното от него възвание на Окръжния комитет на демократите на 18 ноември 1848 г.
В речта си Маркс доказва, че народът има право да отговори на контрареволюционните действия на кралската власт с революция. Всичкн обвиняеми биват оправдани. Речта на Маркс в съда се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 25 и 27 февруари.

10 февруари - Маркс пише статията „Разделението на труда в „Kölnische Zeitung““, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 11 февруари.
Маркс пише първата статия „Ласал“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 11 февруари. По-късно Маркс и Енгелс публикуват във вестника редица статии за процеса срещу Ласал.

11 февруари - Маркс и Енгелс присъстват на демократическия банкет, уреден от Работническия съюз в Мюлхайм (Рейнската провинция). Маркс произнася реч за участието на германските работници в революционните боеве във Франция, Англия, Белгия и Швейцария. Енгелс приветства революционните борци в Унгария. Членът на Работническия съюз Лукас вдига тост в чест на онези демократи, които като Маркс много преди февруарската революция са се борили за правата на работническата класа.

14-15 февруари - Енгелс пише статията „Демократическият панславизъм“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 15-16 февруари.

15 февруари - На заседанието на комитета на Кьолнския работнически съюз Енгелс предлага да се уреди банкет по случай годишнината от февруарската революция във Франция; предложението му се приема.

16-21 февруари - Маркс пише статията „Пруското финансово стопанство при Боделшвинг и сие“ и „Още за старопруското финансово стопанство“. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 17 и 23 февруари.

17 февруари - Енгелс пише статията „„Kölnische Zeitung“ за борбата на маджарите“, която се публикува B „Neue Rheinische Zeitung“ на 18 февруари.

24 февруари - Маркс и Енгелс вземат участие в банкета, посветен на годишнината на февруарската революция във Франция. Енгелс произнася тост в чест на борещите се италианци за Римската република.

28 февруари - Информацията за състоялите се на 7 и 8 февруари съдебни процеси с текста на речите на Маркс и Енгелс излизат в отделна брошура, издадена от експедицията на „Neue Rheinische Zeitung“ под заглавие „Два политически процеса“.

2-3 март - В квартирата на Маркс се явяват двама подофицери от кьолнския гарнизон, които със заплашвания искат да им се съобщи авторът на бележката за капитан Утенхофен, поместена в „Neue Rheinische Zeitung“. Маркс им отговаря с категоричен отказ. На 3 март той изпраща рязък протест по този повод до коменданта на град Кьолн.

7 март - В уводна статия на „Neue Rheinische Zeitung“ „Икономическото положение“ се анализира развитието на английската икономика в навечерието на 1848 г. и се осветлява въпросът за влиянието на революцията от 1848 г. върху състоянието на търговията и индустрията.

10-15 март - Маркс пише статиите „Мартенският съюз“ и „Франкфуртският мартенски съюз и „Neue Rheinische Zeitung““, които се публикуват на 11 и 17 март.

11 март - На събранието на първичните избиратели в залата Гюрцених в Кьолн Маркс бива избран за член на комитета, който трябвало да поддържа постоянна връзка с депутатите от втората камара. Събранието приема адрес до депутатите във втората камара, като иска от тях да прокарат отменяване на обсадното положение в Берлин и да сложат край на диктатурата на сабята.

13-23 март - В уводни статии на „Neue Rheinische Zeitung“ Маркс подлага на рязка критика законопроектите на правителството Бранденбург-Мантойфел за клубовете и събранията, за плакатите и за печата, които унищожавали демократическите свободи, извоювани през време на мартенската революция от 1848 г.

16 март - Енгелс пише статията „Проектът за адрес на втората камара“, която се публикува същия ден в извънредната притурка на „Neue Rheinische Zeitung“. По-късно Енгелс пише редица статии, в които дава критика на разискванията във втората камара на пруския ландтаг.

18 март - В написана от Маркс бележка се съобщава, че „Neue Rheinische Zeitung“ ще отбележи годишнината не на мартенската революция в Берлин, а на въстанието на парижките работници — 25 юни 1848 г. Бележката се публикува във второто издание на „Neue-Rheinische Zeitung“ от 18 март.

19 март - На многолюдния банкет в залата Гюрцених в Кьолн, уреден по случай годишнината на барикадните боеве в Берлин, Енгелс произнася тост в чест на юнските инсургенти в Париж.

25 март - Енгелс пише статията „Дебатите в Берлин по въпроса за адреса“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 30 март.

27 март - Енгелс пише статията „Войната в Италия и Унгария“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 28 март.

29 март - Във връзка с предложението на пруския министър на вътрешните работи за екстернирането на Маркс от Кьолн оберпрезидентът на Рейнската провинция Айхман, макар да смята тази мярка за желателна, изразява опасение, че това може да предизвика вълнения в града; той дава съвет да се изчака по-благоприятен момент за екстернирането на Маркс не само от Кьолн, но и от Прусия.

30 март - 3 април - Енгелс пише три статии под заглавието „Поражението на пиемонтците“, в които, анализирайки развитието на войната на Пиемонт с Австрия, показва, че само една истинска национална революционна война, общо народно въстание може да избави Италия от австрийското господство. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 31 март, 1 и 4 април.

5-11 април - Маркс публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ своето произведение „Наемен труд и капитал“, написано въз основа на лекциите, които той чете през втората половина на декември 1847 г. в Германското работническо дружество в Брюксел. Той се стреми да покаже в популярна форма същността на капиталистическата експлоатация и непримиримата противоположност между интересите на капиталистите и наемните работници.

11 април - Комитетът на Кьолнския работнически съюз взема решение да включи в програмата на дискусионните вечери на своите поделения въпроса за работната заплата, като се използва за тази цел публикуваното в „Neue Rheinische Zeitung“ произведение на Маркс „Наемен труд и капитал“.

14 април - Маркс заедно с Шапер, В. Волф и Анеке напущат Рейнския окръжен комитет на демократическите съюзи. Маркс и неговите привърженици скъсват организационно с дребнобуржоазната демокрация, без да се отказват от общи действия с нея в борбата против настъпващата контрареволюция. Те си поставят за задача да обединят работническите съюзи и на тази база да пристъпят практически към създаването на самостоятелна масова работническа партия. Декларацията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 15 април.

Около 15 април - 8 май - Маркс предприема пътуване по градовете на Северозападна Германия и Вестфалия. Той посещава Бремен, Хамбург, Билефелд, Хам, среща се с комунисти и демократи, запознава се с революционното настроение в тези места и взема мерки за набавяне на пари за по-нататъшното издаване на „Neue Rheinische Zeitung“. Докато Маркс отсъства, вестникът се ръководи от Енгелс.

16 април - Под влиянието на Маркс и на неговите привърженици Кьолнският работнически съюз решава единодушно на свое събрание да напусне обединението на демократическите дружества в Германия и да се присъедини към обединението на работническите съюзи, Централният комитет на които се намирал в Лайпциг. За по-тясно свързване на работническите съюзи събранието решава да се свика в Кьолн конгрес на всички работнически съюзи от Рейнската област и Вестфалия.

17 април - Комитетът на Кьолнския работнически съюз избира Маркс за член на временната комисия по подготовка на конгреса на всички работнически съюзи от Рейнската област и Вестфалия, който бил насрочен за 6 май.

19-23 април - Енгелс пише две статии за разискванията във втората камара на пруския ландтаг — „Заседанието на втората камара в Берлин от 13 април“ и „Дебатите по закона за плакатите“. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 20, 22 и 27 април.

20 април - В „Neue Rheinische Zeitung“ се публикува съобщение, че поради заминаването на Маркс от Кьолн печатането на неговото произведение „Наемен труд и капитал“ временно спира. Изострянето на политическото положение в Германия и спирането на „Neue Rheinische Zeitung“ попречват на Маркс да завърши публикуването на труда си.

23 април - Общото събрание на Кьолнския работнически съюз утвърждава временната комисия за свикване на конгрес на работническите съюзи от Рейнската провинция и Вестфалия в състав Маркс, Шапер, В. Волф, Анеке, Есер и Ото.

28 април - Енгелс пише статиите „Разпускането на втората камара“ и „Познай“. Статиите се публикуват в „Neue Rheinische Zeitung“ на 29 април.

29 април - Вестникът на Кьолнския работнически съюз „Freiheit, Brüderlichkeit, Arbeit“ публикува решението на първото поделение на съюза, в което се порицава поведението на Готшалк по отношение на Работническия съюз и враждебните му нападки против Маркс.

30 април - Енгелс пише статията „Контрареволюционните планове в Берлин“, която се печата в „Neue Rheinische Zeitung“ на 1 май.

Първата половина на май - „Neue Rheinische Zeitung“ осветлява на страниците си развитието на народното въстание в Саксония, Рейнската провинция, Вестфалия, Пфалц, Баден.

4-6 май - В статиите „Конгресът на рейнските градове“ и „Те искат обсадно положение“, публикувани в „Neue Rheinische Zeitung“, Енгелс предупреждава кьолнските работници, че правителството има намерение да предизвика безредици на 6 май през време на конгресите на различните партии, между другото и на конгреса на работническите съюзи, за да има повод да обяви военно положение. Енгелс апелира към работниците да не се поддават на провокаторите на властите и да не започват борба в неблагоприятни за тях условия.

7 май - Енгелс пише статия за новия революционен подем в Саксония, Пфалц и Рейнска Прусия и за революционната борба в Унгария под заглавие „Пруската армия и революционното въстание на народа“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 8 май.

9 май - След като се връща в Кьолн от пътуването си из различни градове на Германия. Маркс пише статията „Подвизите на Хохенцолерните“, която се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 10 май.
Енгелс пише статията „Настъплението на контрареволюцията и развитието на революцията“. Статията се публикува в „Neue Rheinische Zeitung“ на 10 май.

Около 10 май - Енгелс разработва план на действие за осигуряване победата на въстанието в Рейнската провинция.

10 май - Във връзка със започналото в Елберфелд въстание Енгелс заминава за Золинген, откъдето заедно с отряд революционни работници се отправя за Елберфелд.

11 май - Енгелс пристига в Елберфелд, където Комитетът за сигурността му възлага да ръководи работите по отбранителните строежи и да упражнява надзор над всички барикади в града, а също така и над артилерията. Енгелс иска от Комитета за сигурността да въоръжи работниците и да обложи буржоазията с принудителен данък за издръжка на въоръжените отряди.
Пруското правителство издава заповед за изгонването на Маркс от Прусия, като смята, че по този начин ще прекрати излизането на „Neue Rheinische Zeitung“.

14-15 май - Комитетът за сигурността в Елберфелд под натиска на местната буржоазия, която се бояла да не би Енгелс да провъзгласи червена република и успяла да издействува неговото арестуване, предлага на Енгелс да напусне града. Поведението на Комитета предизвиква възмущение сред работниците. Те молят Енгелс да остане, като му обещават „да го защищават с цената на живота си“.

15 май - Като преценява трезво положението и не желае да внася разединение в лагера на въстаниците, Енгелс напуща Елберфелд и пристига в Кьолн.

16 май - На Маркс бива връчена заповедта за неговото изгонване от Прусия.

Около 17 май - Издава се заповед за арестуването на Енгелс заради участието му в елберфелдското въстание.

17 май - В „Neue Rheinische Zeitung“ се появява подробна информация за елберфелдските събития. Вестникът изразява благодарност на елберфелдските работници за симпатията, изразена към нейния редактор — Енгелс, и ги уверява, че в бъдещата решаваща битка между работниците и буржоазията Енгелс, както и всички редактори на „Neue Rheinische Zeitung“ ще бъдат на бойния си пост и никаква сила не ще ги накара да напуснат този пост.
Заповедта за арестуване принуждава Енгелс да напусне Кьолн, той отива в Югозападна Германия, където имало революционно въстание.

Около 19 май - Маркс изплаща дълговете на „Neue Rheinische Zeitung“ към наборчиците, машинистите, продавачите на хартия, канцеларските чиновници, кореспондентите, редакционния персонал и т. н. с парите, събрани чрез подписките, със собствени средства и с парите, получени от продажбата на принадлежащата му печатарска машина.

19 май - Във връзка с изгонването на Маркс от Прусия и преследването на Енгелс и другите редактори на вестника излиза последният, 301 брой на „Neue Rheinische Zeitung“, отпечатан с червено мастило. Във вестника е публикувана статията на Маркс „Полицейското унищожаване на „Neue Rheinische Zeitung““ и статията на Енгелс „Унгария“. В прощалното обръщение към кьолнските работници редакторите на вестника заявяват, че „последната им дума винаги и навсякъде ще бъде: освобождение на работническата класа!“.

19-20 май - След спирането на „Neue Rheinische Zeitung“ Маркс и Енгелс пристигат във Франкфурт на Майн, където подтикват левите депутати в Националното събрание да застанат начело на въоръженото въстание в Югозападна Германия, да призоват революционната армия на Ваден и Пфалц във Франкфурт и да поставят общогерманското Национално събрание под влиянието на въстаналото население и въстаналата армия. Този план не среща подкрепа от страна на дребнобуржоазните депутати в събранието.

20 и 21 май - Маркс и Енгелс пристигат в Баден. В Манхайм, Лудвигсхафен и Карлсруе те се стремят да убедят ръководителите на движението, че трябва да изпратят баденската революционна армия във Франкфурт и да дадат на въстанието общогермански характер. Дребнобуржоазните демократи, които стоят начело на движението, отхвърлят предложенията на Маркс и Енгелс.

Около 23-24 май - Маркс и Енгелс заминават за Пфалц. Те отиват в Шпайер, а след това в Кайзерслаутерн, където се намирало временното правителство. Поради това, че въстанието се развило под лозунга за защита на имперската конституция и се ръководело от водачите на дребнобуржоазната демокрация, Маркс и Енгелс се отказват от всякакво официално участие в ръководството на движението.

29 май - Съдът на поправителната полиция в Кьолн произнася оправдателна присъда по отношение на Маркс, Дронке, Веерт и други, обвинени в клевета срещу депутатите от Франкфуртското събрание във връзка със статията, поместена в „Neue Rheinische Zeitung“ на 14 септември 1848 г., в която се разкривали фалшификациите в отчета на депутата Щедман относно гласуването по повод на примирието с Дания.

Края на май - Маркс и Енгелс заминават за Бинген. По пътя ги арестуват хесепски войници по подозрение, че са участвали във въстанието, и ги откарват в Дармщат, а оттам във Франкфурт на Майн. Във Франкфурт Маркс и Енгелс биват освободени и се връщат в Бинген.

31 май - Маркс пише декларация от името на всички редактори на „Neue Rheinische Zeitung“, в която съобщава, че те нямат нищо общо с „Westdeutsche Zeitung“. Декларацията се публикува на 2 юни в „Neue Deutsche Zeitung“, а също така и в други немски вестници.

Около 2 юни - В очакване на решаващи революционни събития във Франция Маркс заминава за Париж с пълномощие от Централния комитет на демократите да представлява германската революционна партия пред френските социални демократи.
Енгелс заминава за Кайзерслаутерн с намерение да живее там на първо време като политически емигрант, а ако избухне борба, „да заеме в това движение мястото, което единствено подобава на „Neue Rheinische Zeitung“ — мястото на войник“.
Временното правителство на Пфалц предлага на Енгелс различни граждански и военни длъжности. Той отклонява всички предложения, като се съгласява само да напише няколко статии за вестник „Bote für Stadt und Land“ („Вестител за града и селото“), издаван от временното правителство на Пфалц.

2 юни - Енгелс пише статията „Революционното въстание в Пфалц и Ваден“, която се публикува на 3 юни във вестник „Bote für Stadt und Land“. Тъй като редакцията на вестника преценява втората му статия като твърде „възбуждаща“, Енгелс си я взема обратно и отказва да сътрудничи по-нататък във вестника.

Около 3 юни - Маркс пристига в Париж.

След 3 юни - Маркс възстановява и разширява връзките си с ръководителите на клубовете и тайните работнически организации, както и с представители на френските демократи.

6 юни - Пруското правителство издава заповед за издирването на Енгелс, който подлежал на арестуване.

7 юни - В писмо до Енгелс Маркс му съобщава за напрегнатото революционно положение в Париж и моли Енгелс редовно да го информира за положението в Германия.

13 юни - 11 юли - Енгелс заминава през Нойщад за Офенбах, за да постъпи в баденско-пфалцката армия, в доброволческия отряд под командването на Вилих. Той взема непосредствено участие в революционните боеве, развили се в Баден и Пфалц. Като адютант на Вилих Енгелс изработва заедно с него плановете на военните операции и ръководи изпълнението на особено сложните и опасни бойни задачи. Той участва лично в четири сражения, по-специално в голямото сражение при Ращад.

21 юни - Маркс пише статията „13 юни“ за неуспялото въстание на дребнобуржоазните демократи в Париж. Статията се публикува в германския демократически вестник „Volksfreund“ („Народен приятел“) на 29 юни.

12 юли - След поражението на баденско-пфалцкото въстание отрядът, в който се сражава Енгелс, последен преминава границата на Швейцария.

19 юли - Маркс получава съобщение от френските власти, че е издадена заповед за изселването му от Париж в Морбиан — блатиста, нездравословна местност на Бретан.

24 юли - Енгелс пристига във Веве (кантон Во).

25 юли - Енгелс изпраща писмо до жената на Маркс в Париж, в което изразява безпокойството си за съдбата на Маркс предвид на слуховете за арестуването му и съобщава за участието си във въстаническите действия в Баден и Пфалц.

Около 27 юли - В отворено писмо до редактора на вестник „La Presse“ Маркс опровергава публикуваните в този вестник неверни сведения относно спирането на „Neue Rheinische Zeitung“ и по-нататъшната дейност на неговия редактор. Писмото се публикува във вестник „La Presse“ на 30 юли.

Около 1 август - Маркс пише на Енгелс писмо, в което изразява радостта си по случай получаването на вести от него, съветва Енгелс да напише история на баденско-пфалцкото въстание и му съобщава за своите преговори по издаването на политико-икономическо списание в Берлин.

Около 20 август - След едномесечно живеене във Веве Енгелс се премества в Лозана.

23 август - В писмо до Енгелс Маркс му съобщава, че го изселват от Париж в блатистата местност Бретан. Във връзка с това Маркс решава да емигрира в Лондон. Той предлага на Енгелс също така да дойде в Лондон, за да издават там заедно списание.

24 август - Маркс заминава от Париж за Лондон.

Около 26 август - Маркс, изгонен от Париж, пристига в Лондон, където остава да живее до края на живота си.

Края на август - началото на септември - Маркс и някои членове на бившия лондонски Централен комитет възобновяват Централния комитет на Съюза на комунистите.

Края на август - септември - Енгелс работи в Лозана (Швейцария) върху очерка „Германската кампания за имперската конституция“; в Женева Енгелс се среща с В. Либкнехт, който наскоро след това влиза в Съюза на комунистите.

Началото на септември - Маркс влиза в лондонското Просветно дружество на немските работници, ръководено от местните общини на Съюза на комунистите.

Септември - декември - Маркс усилено се занимава с подготовката на печатен орган, който да бъде продължение на „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов рейнски вестник“). В стремежа си да намери пари, издател и сътрудници той се обръща за съдействие към приятели и познати и пише по този повод в Кьолн, Дюселдорф, Франкфурт, Хамбург, Париж и други градове.

15 септември - Енгелс се среща в Берн с В. Волф.

Около 17 септември - Жената на Маркс пристига с децата от Париж в Лондон; семейството на Маркс временно се настанява в мебелирани стаи на Лестер-сквер, откъдето скоро се премества в крайнините на Лондон, в квартира на Андерсон-стрийт 4, Челси.

18 септември - Общото събрание на лондонското Просветно дружество на немските работници съвместно с немските политически емигранти избира Маркс в Комитета за подпомагане на немските емигранти в Лондон.

20 септември - Маркс, заедно с другите членове на Комитета, подписва първото възвание за събиране на пари за оказване помощ на немските емигранти в Лондон; възванието се печата в редица немски вестници.

Началото на октомври - Енгелс напуска Швейцария по съвета на Маркс и заминава за Англия за съвместна работа с Маркс. Във връзка с отказа на френското правителство да му предостави правото да пътува през Франция той решава да пътува през Италия.

5 октомври - Енгелс пристига в Генуа, откъдето на 6 октомври заминава по море за Англия.

В писмо до лидера на левите чартисти Дж. Харни Енгелс съобщава, че ще пристигне в Лондон към средата на ноември, и го моли да съобщи това на Маркс.

Около средата на октомври - Маркс се среща с члена на Съюза на комунистите А. Вилих, който пристигнал от Швейцария с препоръка от Енгелс; по предложение на Маркс Вилих се включва в състава на Централния комитет на Съюза на комунистите.

Ноември 1849 - септември 1850 - Маркс изнася пред Просветното дружество на немските работници лекции, в които излага основите на политическата икономия и най-важните положения от „Манифеста на Комунистическата партия“. Едновременно с това той чете редица подробни лекция по същите въпроси в своята квартира за активните дейци на Съюза на комунистите. Маркс предполага да обнародва някоя от тези лекции в „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“; това намерение на Маркс не било осъществено.

Около 10 ноември - След петседмично пътуване по вода Енгелс пристига в Лондон.

Енгелс влиза в състава на Централния комитет на Съюза на комунистите; той се включва в подготвителната работа по издаването на новия печатен орган. Наскоро след пристигането си в Лондон Енгелс става член на Просветното дружество на немските работници.

18 ноември - Предвид опита на дребнобуржоазните демократи-емигранти в Лондон (Струве, Хайнцен и др.) да подчинят на своето влияние пролетарските елементи от лондонската емиграция чрез създаване на собствена организация за подпомагане на емигрантите Маркс и другите ръководители на Съюза на комунистите предлагат на общото събрание на Просветното дружество на немските работници да се реорганизира Комитетът за подпомагане на немските емигранти в Социалдемократически комитет за подпомагане на немските емигранти (Социалдемократически емигрантски комитет). Събранието утвърждава новия състав на Комитета, в който влизат Маркс и Енгелс.

28 ноември - Енгелс пише в чартисткия вестник „The Northern Star“ („Северна звезда“) бележката „Немските социалдемократи и „Times““, насочена против демагогските изказвания на К. Хайнцен, които компрометирали немската революционна партия. Бележката излязла във вестника на 1 декември.

3 декември - Маркс и Енгелс подписват съставения с тяхното участие официален отчет на Социалдемократическия комитет за подпомагане на немските емигранти.

15 декември - Маркс и Енгелс пишат „Съобщението“ за предстоящото излизане на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ („Нов рейнски вестник. Политико-икономически преглед“). „Съобщението“ било поместено в немски и швейцарски вестници в края на декември 1849 - началото на 1850 г.

Около 25 декември - Маркс и Енгелс вземат участие в коледното празненство на Просветното дружество на немските работници.

31 декември - Маркс, Енгелс и други членове на Централния комитет на Съюза на комунистите вземат участие в новогодишната вечер, организирана от дружеството „Братски демократи“, на която присъстват също представители на революционната емиграция от редица страни, в това число и представители на френските емигранти-бланкисти.

---

1850

Януари - февруари - Централният комитет на Съюза на комунистите, възглавяван от Маркс и Енгелс, пристъпва към реорганизация на Съюза на комунистите.

1 януари - Маркс и Енгелс вземат участие в съставянето на „Поканата за подписка на акции за „Neue Rheinische Zeitung. Politischökonomische Revue““.

Отстоявайки самостоятелната организация на работническата партия, Маркс и Енгелс отказват да вземат участие в обединителното събрание, свикано за 3 януари от водачите на лондонската дребнобуржоазна демократична емиграция — Г. Струве, Р. Шрам. Л. Бамбергер и др. Своя отказ Маркс и Енгелс мотивират с обстоятелството, че списъкът на поканените е съставен произволно и в него не е включен нито един от ония работници, които в течение на редица години са стояли начело на революционната немска емиграция в Лондон.

2 януари - Маркс получава от Р. Шрам втора покана за събранието на 3 януари и я оставя без отговор.

Началото на януари - Маркс пише до члена на Съюза на комунистите Рьозер в Кьолн, като му предлага да организира община на Съюза в Кьолн и по възможност в други градове на Рейнската провинция; той посочва, че фактическото унищожаване на свободата на словото и печата прави необходимо възстановяването на нелегалния Съюз, тъй като през най-близкото бъдеще комунистическата пропаганда може да се води само тайно.

Началото на януари - началото на февруари - Маркс усилено работи над подготовката на първата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ и пише под заглавие „Юнското поражение от 1848 г.“ първата статия от серията „От 1848 до 1849“. Тази серия от статии била преиздадена от Енгелс през 1895 г. под заглавие „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“.

10 януари - По предложение на Маркс Централният комитет на Съюза на комунистите взема решение да изпрати К. Шрам в САЩ в качеството на емисар на Съюза, като го снабдил също с мандати от чартистите и френските емигранти-бланкисти в Лондон, за да пропагандира списанието „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“, да събира средства за неговото издаване, както и за други пропагандистки цели на Съюза. Маркс се обръща към своите партийни приятели в Германия с молба да осигурят материално заминаването на К. Шрам. Заминаването на К. Шрам не се осъществило поради липса на необходимите средства.

Края на януари - Във връзка със заболяването на Маркс и с трудностите, възникнали при подготовката на материала за списанието, се забавя даването за набор на първата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“.

31 януари - Маркс и Енгелс пишат за списанието основната част на „Първи международен преглед“.

Началото на февруари - На въпроса на Рьозер, по какви материали да води пропагандата кьолнската община на Съюза на комунистите, Маркс отговаря, че пропагандата трябва да се води на основата на „Манифеста на Комунистическата партия“, тъй като Уставът на Съюза от 1847 г. е вече остарял, а Уставът, изработен през 1848 г. от лондонския Централен комитет, също не намира тук одобрение; новият устав ще бъде изработен на предстоящия конгрес на Съюза на комунистите.

Около 2 февруари - Маркс н Енгелс изпращат до издателя в Хамбург за набор материалите за първата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“; печатането на книжката върви бавно поради трудностите в набора и вследствие на задръжка от страна на самия издател Шуберт, който се страхувал от преследвания.

Средата на февруари - Енгелс пише статията „Въпросът за десетчасовия работен ден“ за чартисткото списание „The Democratic Review“ („Демократически преглед“); статията излиза на 2 март.

25 февруари - Енгелс произнася реч на банкета, организиран от френските емигранти-бланкисти в Лондон в чест на годишнината на френската република от 1848 г. Своята реч Енгелс завършил с тост в чест на инсургентите от юнското въстание през 1848 г. в Париж.

Края на февруари - Маркс н Енгелс пишат допълнението към „Първи международен преглед“.

Енгелс завършва работата върху последните глави на „Германската кампания за имперската конституция“.

Март - Енгелс пише статията „Английският закон за десетчасовия работен ден“ за „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“.

4 март - Съставеният при участието на Маркс и Енгелс втори отчет на Социалдемократическия емигрантски комитет в Лондон се утвърждава на събранието на Просветното дружество на немските работници. Отчетът, който съдържа апел „към партията в самата Германия“ да засили събирането на парични средства за подпомагане на революционната емиграция, е обнародван във „Westdeutsche Zeitung“ („Западногермански вестник“) от 21 март, както и в други вестници.

6 март - В Хамбург е излязла първата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“. В книжката са влезли: статията на K. Маркс „Юнското поражение от 1848 г.“ и първите две глави от труда на Ф. Енгелс „Германската кампания за имперската конституция“.

Около 7 март - Маркс завършва втората статия от серията „От 1848 до 1849“, озаглавена „13 юни 1849 г.“.

Около 7 - края на март - Маркс пише третата статия от серията „От 1848 до 1849“ под названието „Последиците от 13 юни 1849 г.“. В тази статия Маркс формулира идеята за необходимостта от съюз на пролетариата със селячеството и показва, че същността на революционния комунизъм е: провъзгласяване на непрекъсната революция и признаване на класовата диктатура на пролетариата като необходима преходна степен към унищожаването на класовите различия.

Средата на март - 18 април - Маркс и Енгелс пишат „Втори международен преглед“, посветен главно на икономическото положение на Англия.

Края на март - В Хамбург е излязла втората книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“, в която са напечатани: втората статия на К. Маркс от серията „От 1848 до 1849“, озаглавена „13 юни 1849 г.“, и третата глава от труда на Ф. Енгелс „Германската кампания за имперската конституция“, както и написаните съвместно от К. Маркс и Ф. Енгелс редица рецензии и „Първи международен преглед“.

Маркс и Енгелс пишат първото „Обръщение на Централния комитет към Съюза на комунистите“, в което правят изводи от германската революция от 1848–1849 г., подлагат на рязка критика немските дребнобуржоазни демократи, призовават към укрепване на Съюза, към създаване на самостоятелна пролетарска партия и набелязват тактиката на борбата на пролетариата в предстоящата революция. В „Обръщението“ се съдържат основните положения на учението на Маркс и Енгелс за непрекъснатата революция.

Края на март - началото на април - За да осъществи реорганизацията на Съюза на комунистите по места, ръководеният от Маркс и Енгелс Централен комитет на Съюза изпраща Г. Бауер в Германия в качеството на емисар и изпраща с него текста на „Обръщението“.

Април - Маркс и Енгелс заедно с Вилих поддържат, в качеството си на делегати на Централния комитет на Съюза на комунистите, постоянен контакт с френските емигранти-бланкисти и с революционните чартисти; те вземат участие в създаването на „Всемирното дружество на комунистите-революционери“, което обединило представители на трите тези организации.

Маркс пише статията „Луи Наполеон и Фулд“.

Поради неплащане на квартирния наем е наложен запор върху домашните вещи на Маркс; цялото семейство е принудено временно да се премести в хотел, откъдето наскоро се пренася в частно жилище на Дин-стрийт № 64.

5 април - Маркс и Енгелс вземат участие в международния митинг, организиран от дружеството „Братски демократи“ по повод годишнината от деня на раждането на Робеспиер; в своята реч Енгелс призовава да се отдаде нужната почит на революционните традиции на англичаните, подчертава, че още във времето на английската революция е възникнала такава партия като левелерите, и завършва с тост в чест на английските работници. Изказвайки се, както и Енгелс, от името на немските комунисти, К. Шрам защищава в своята реч идеята на Маркс относно необходимостта от диктатура на работниците за пълно унищожаване на класите и на обществените условия, които ги пораждат; той завършва своята реч с тост в чест на Огюст Бланки като челен представител на френския пролетариат.

9 април - май - Маркс и Енгелс пишат редица писма до И. Вайдемайер и Т. Шустер с молба да организират в Германия събиране на средства в полза на немските емигранти.

Около средата на април - Възглавяваният от Маркс и Енгелс Централен комитет на Съюза на комунистите изпраща в качеството на свой емисар в Швейцария Дронке, като му възлага да възстанови и укрепи заедно с намиращия се в Цюрих В. Волф общините на Съюза на комунистите и да води борба против интригите на тайната организация „Революционна централизация“, ръководена от дребнобуржоазните демократи. На Дронке се възлага също да посети Баден и да установи връзка с местните общини на Съюза на комунистите.

Средата на април - Маркс и Енгелс пишат статията „Готфрид Кинкел“, в която разобличават пред пролетарската партия малодушното поведение пред съда на този типичен представител на немската дребнобуржоазна демокрация.

Около 17 април - В Хамбург е излязла третата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“, в която е поместена третата статия на К. Маркс от серията „От 1848 до 1849“, озаглавена „Последиците от 13 юни 1849 г.“, и заключителната глава от труда на Ф. Енгелс „Германската кампания за имперската конституция“.

20 април - Маркс и Енгелс пишат от името на Социалдемократическия емигрантски комитет декларация, в която се опровергава клеветата, разпространявана от главатарите на дребнобуржоазната емиграция. Декларацията се обнародва в „Neue deutsche Zeitung“ („Нов немски вестник“) от 28 април и в други вестници.

23 април - Маркс и Енгелс заедно с другите членове на Комитета подписват официалния отчет на Социалдемократическия емигрантски комитет, в който се разобличават насочените срещу пролетарската партия интриги на дребнобуржоазните демократи Струве, Бобцин, Бауер (от Щолп) и др. Отчетът завършва с апел към немската социалдемократическа партия да не оставя емигрантите в тежко материално положение. Отчетът се обнародва в „Norddeutsche Freie Presse“ („Северногерманска свободна преса“) от 10 май и в други вестници.

Приблизително май - По поръка на Централния комитет на Съюза на комунистите Маркс и Енгелс установяват връзка с лявото крило на унгарската емиграция.

Около 1 май - Енгелс пише на В. Волф писмо, в което му предава поръчението на Централния комитет на Съюза на комунистите да следи дейността на „Революционната централизация“ и системно да информира за нея Централния комитет.

6 май - Маркс и Енгелс съветват Пардигон, един от ръководителите на френското бланкистко емигрантско дружество в Лондон, да не се сближава с намиращото се под ръководството на Струве дребнобуржоазно дружество на емигрантите и предупреждават, че в противен случай Съюзът на комунистите ще прекрати приятелските отношения с бланкисткото дружество.

Около средата на май - През време на една извънградска разходка, организирана от Просветното дружество на немските работници, Маркс се запознава с пристигналия в Лондон след изгонването му от Швейцария В. Либкнехт.

Около 19 май - Излиза четвъртата книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-Ökonomische Revue“. В списанието са поместени написаните съвместно от К. Маркс и Ф. Енгелс рецензии, „Втори международен преглед“ и статията „Готфрид Кинкел“, както и статиите на Маркс „Луи Наполеон и Фулд“ и на Енгелс „Английският закон за десетчасовия работен ден“.

Началото на юни - Маркс и Енгелс пишат второто „Обръщение на Централния комитет към Съюза на комунистите“, в което се съдържа подробна информация за състоянието на организацията в Белгия, Германия, Швейцария, Франция и Англия, а също се дават тактически и организационни указания на низовите звена на Съюза.

14 юни - Маркс и Енгелс, заедно с другите членове на Социалдемократическия емигрантски комитет, подписват декларация, в която се опровергават клеветническите обвинения, издигнати против Комитета от главатарите на дребнобуржоазната емиграция. Декларацията се обнародва във „Westdeutsche Zeitung“ от 25 юни, както и в други вестници.

Средата на юни - Маркс и Енгелс изпращат до английските вестници „Sun“ („Слънце“), „Spectator“ („Зрител“), „Globe“ („Глобус“) и „Northern Star“ открити писма, в които протестират против организираното по настояване на пруското правителство полицейско шпиониране на политическите емигранти в Лондон и против опитите на реакционните английски кръгове да издействат да се възобнови в Англия действието на закона за чужденците.

Маркс пише декларация до редактора на франкфуртския „Neue Deutsche Zeitung“ О. Люнинг във връзка с неговата рецензия за „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“, в която неправилно е изтълкувано положението на Маркс за диктатурата на работническата класа. Във връзка със същата рецензия на О. Люнинг Енгелс пише декларация до „Neue Deutsche Zeitung“, в която защитава своята оценка на „Neue Rheinische Zeitung“ като единствен орган, който последователно е защитавал революционната позиция на пролетариата през време на германската революция от 1848–1849 г.

Декларациите на К. Маркс и Ф. Енгелс се обнародват в „Neue Deutsche Zeitung“ от 4 юли.

Приблизително юли - Маркс пристъпва към задълбочено изучаване на икономическата история на последните десет години, използвайки специалната литература по историята на цените, банковата система и икономическите кризи в Англия и на европейския континент, както и годишниците на лондонското списание „Economist“ („Икономист“).

Юли - Ръководеният от Маркс и Енгелс Социалдемократически емигрантски комитет организира за емигрантите общежитие, трапезария и производствена работилница за нуждаещите се от работа.

След 3 юли - Маркс и Енгелс получават от Дронке за Централния комитет на Съюза на комунистите подробен отчет за неговата дейност по укрепването на Съюза в Швейцария и за неговите преговори с ръководителите на „Революционната централизация“. Защитавайки самостоятелността на пролетарската партия, Маркс предлага на Централния комитет да отклони направеното от „Революционната централизация“ предложение за обединение.

30 юли - Маркс и Енгелс, заедно с другите членове на Социалдемократическия емигрантски комитет в Лондон, подписват отчета за дейността на Комитета през май, юни и юли 1850 г. Отчетът се обнародва в „Norddeutsche Freie Presse“ от 7 август.

Края на юли - В Централния комитет на Съюза на комунистите се появяват големи разногласия между Маркс и Енгелс и мнозинството на членовете на Централния комитет, от една страна, и Вилих, от друга, във връзка с искането на последния да се постигне организационно сближение с дребнобуржоазните емигрантски организации в Лондон.

Маркс и Енгелс достигат до извода, че икономическата криза от 1847 г. е приключена, че при започналото всеобщо процъфтяване и бурно развитие на производителните сили на буржоазното общество и дума не може да става за една действителна революция. Тази нова оценка на положението, намерила своето осветление в „Трети международен преглед“, определя новата тактическа линия на Маркс и Енгелс, състояща се в постепенна търпелива подготовка на пролетарската партия за бъдещите революционни боеве; Маркс и Енгелс започват да защитават тази тактика в Централния комитет на Съюза на комунистите.

Около 27-28 август - На заседанието на Социалдемократическия емигрантски комитет възниква остър конфликт между Вилих и възглавяваното от Маркс мнозинство на Комитета. Вилих заявява, че напуска Комитета.

На събранието на Просветното дружество на немските работници, състояло се на следния ден, Маркс и Енгелс излизат с рязка критика срещу Вилих, който заявил пред събранието, че напуска Социалдемократическия емигрантски комитет.

Края на лятото - Енгелс завършва труда „Селската война в Германия“, в който се стреми в обстановката на започващата реакция да съживи в съзнанието на немския народ революционните традиции.

10 септември - Енгелс присъства на събранието на „Братските демократи“, свикано, за да изразят своята солидарност с работниците от пивоварния завод Барклей, Перките и К°, които набили австрийския фелдмаршал Хайнау, палач на унгарския народ. В своята реч Енгелс благодари на английските работници за това, че те по подобаващ начин дали урок на неговия съотечественик Хайнау.

10-15 септември - Маркс и Енгелс, заедно с Г. Бауер и Пфендер, заявяват, че напускат Социалдемократическия емигрантски комитет. Комисията, излъчена от Просветното дружество на немските работници за проверка на дейността на Комитета, намира паричната документация в пълна изправност.

15 септември - На заседанието на Централния комитет на Съюза на комунистите Маркс подлага на рязка критика Вилих и Шапер за неправилната преценка на политическата обстановка и свързаната с това авантюристична тактика: той посочва, че те подменят материалистическия анализ на действителните отношения с „революционна“ фраза. На заседанието става разцепление. Мнозинството на Комитета поддържа линията на Маркс и Енгелс. Въпреки несъгласието на Вилих и Шапер, взема се решение да се пренесе седалището на Централния комитет в Кьолн; на кьолнския окръг се възлага да образува нов Централен комитет.

Около 17 септември - Маркс получава от кьолнските комунисти писмо от 14 септември, в което го молят да преиздаде „Манифеста на Комунистическата партия“, като го преработи с оглед на станалите събития, и да завърши книгата по политическа икономия, издаването на която ще има голямо пропагандистко значение.

17 септември - Маркс и Енгелс излизат заедно със своите привърженици от Просветното дружество на немските работници, тъй като мнозинството на неговите членове застанало на страната на Вилих и Шапер.

18 септември - Маркс и Енгелс подписват заедно с Г. Бауер и К. Пфендер последния отчет на Социалдемократическия емигрантски комитет (от 1 август до 10 септември 1850 г.). Отчетът се обнародва в „Deutsche Londoner Zeitung“ („Немски лондонски вестник“) от 27 септември.

24 септември - Маркс изпраща чрез емисаря на Централния комитет Хауиг писмо до Рьозер в Кьолн относно станалото в Съюза на комунистите разцепление.

Около 28 септември - Маркс получава от Рьозер писмо от 25 септември, в което му се съобщава за предварителното съгласие на кьолнския окръжен комитет на Съюза на комунистите да поеме функциите на Централния комитет във връзка с разцеплението в Лондон и му се отправя молба да изпрати всички необходими документи и адреси.

Края на септември - началото на октомври - В писма до своите партийни приятели — В. Волф, И. Вайдемайер, Е. Дронке и др. — Маркс и Енгелс съобщават за станалото разцепление в Съюза на комунистите.

Маркс възобновява работата над замислената от него още през пролетта на 1844 г. критика на буржоазната политическа икономия; той системно посещава библиотеката на Британския музей, където изучава икономическата литература: произведенията на Дж. Ст. Мил, Дж. Фулартон, Р. Торенс, Т. Тук и други икономисти.

Октомври - Енгелс работи над статия, предназначена за „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“; статията е насочена против анархистичните изказвания на част от бившите младохегелианци, групирали се около вестник „Abend-Post“ („Вечерна поща“). Ръкописът остава незавършен.

9 октомври - В отговор на предложението на френските емигранти-бланкисти — Адан, Вилил и Бартелеми — застанали на страната на Вилих и Шапер, да се срещнат за обсъждане на въпроса за по-нататъшното съществуване на „Всемирното дружество на комунистите-революционери“ Маркс н Енгелс отказват срещата, позовавайки се на обстоятелството, че това дружество фактически е прекратило своето съществуване.

Приблизително октомври - Маркс помага на Екариус в написването и редактирането на една статия за „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ под заглавие „Шивашкото дело в Лондон или борбата между едрия и дребния капитал“ и пише редакционна бележка към нея.

1 ноември - Маркс и Енгелс завършват „Трети международен преглед. От май до октомври“, в който правят анализ на икономическото развитие и политическите събития през този период в Англия, Франция, Съединените американски щати и Германия, отбелязват промените в перспективите на революционното движение и подлагат на критика авантюристичните планове на лидерите на европейската дребнобуржоазна демокрация.

9 ноември - В чартисткия орган „Red Republican“ („Червен републиканец“) започва да се печата първият английски превод на „Манифеста на Комунистическата партия“ от К. Маркс и Ф. Енгелс.

11 ноември - Възглавяваният от Маркс н Енгелс лондонски окръг на Съюза на комунистите предлага на Централния комитет на Съюза в Кьолн да изключи от Съюза ръководните дейци на създадената в Лондон разколническа организация, в частност Вилих, Шапер, Шергнер, Диц, Леман, Геберт и Френкел, и да уведоми за това целия Съюз.

Средата на ноември - Енгелс се прехвърля в Манчестър и отново постъпва на работа във фирмата „Ермен и Енгелс“; това било предизвикано главно от желанието му да окаже материална подкрепа на Маркс и да му даде възможност да продължи разработването на икономическата теория. От този момент между Маркс и Енгелс се установява почти всекидневна преписка.

29 ноември - В Хамбург излиза последната, двойна (5–6) книжка на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“, в която са поместени „Трети международен преглед. От май до октомври“, написан от К. Маркс и Ф. Енгелс, трудът на Ф. Енгелс „Селската война в Германия“ и е препечатана третата глава от „Манифеста на Комунистическата партия“.

Края на ноември - В Манчестър Енгелс пристъпва към системно изучаване на военното дело.

Края на ноември 1850 - февруари 1851 - Маркс води преговори с членове на Съюза на комунистите в Кьолн и Хамбург, както и с издатели за продължаване издаването на „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ във вид на тримесечно списание.

Декември - Маркс води преписка с Г. Бекер в Кьолн във връзка с издаването на своите съчинения.

Семейството на Маркс се пренася на Дин стрийт 28, Сохо.

След 3 декември - Маркс получава от члена на Съюза на комунистите Хаупт отчет за положението на работите на Съюза в Хамбург.

18 декември - Маркс получава oт Централния комитет на Съюза на комунистите в Кьолн обръщението на този Комитет към Съюза от 1 декември 1850 г. и проекта за новия устав на Съюза.

30 декември - Маркс с жена си и Енгелс, който пристигнал за кратко време в Лондон, вземат участие в новогодишната вечер, устроена от дружеството „Братски демократи“. В своята реч Енгелс подробно се спира върху причините за поражението на революцията на континента.

Края на декември - Енгелс пристъпва към изучаване на руски език.

---

1851

Януари - декември - Маркс продължава усилено да се занимава с политическата икономия; редовно посещава библиотеката на Британския музей; води преговори с издатели за обнародването на своя труд, посветен на критиката на буржоазната политическа икономия и разработването на икономическата теория на пролетариата.

5 януари - Маркс взема участие на заседанието на лондонския окръг на Съюза на комунистите, на което се утвърждава новият устав, предложен от кьолнския Централен комитет на Съюза.

Енгелс присъства на събранието на манчестърските чартисти, на което Е. Джонс, който пристигнал специално от Лондон, защитава платформата на левите чартисти.

Около 8 януари - Енгелс съобщава на Маркс за своето намерение да пропагандира идеите на „Манифеста на Комунистическата партия“ сред най-революционно настроените чартисти в Манчестър.

27 януари - Маркс и Енгелс пишат декларация по повод на появилата се на 17 януари в „Bremer Tages-Chronik“ („Бременска всекидневна хроника“) статия на A. Руге, съдържаща злобни нападки против „Neue Rheinische Zeitung“ и по-специално против Маркс и Енгелс. Тази декларация, изпратена до редакцията на бременския „Weser Zeitung“ („Везерски вестник“), останала ненапечатана.

Края на януари - началото на февруари - Енгелс пише за чартисткия орган „Friend of the People“ („Приятел на народа“), редактиран от Харни, серия от статии, насочени против редица буржоазни и дребнобуржоазни демократи — Мацини, Ледрю-Ролен, Руге и др., които възглавявали Централния комитет на европейската демокрация.

12 февруари - Енгелс съобщава на Маркс за своето участие в основаването на нова местна организация на левите чартисти в Манчестър.

Средата на февруари - Маркс и Енгелс изказват неодобрение по повод участието на Харни на международния митинг, организиран на 11 февруари от водачите на дребнобуржоазната емиграция (Луи Блан и др.) съвместно с Вилих и Шапер и френските емигранти-бланкисти, които водели клеветническа кампания против Маркс, Енгелс и техните привърженици. Във връзка с това Енгелс си взема обратно статиите, написани от него за списанието на Харни „Friend of the People“.

21 февруари - Маркс препоръчва на революционния чартист Е. Джонс да се въздържи от участие в международния митинг, „банкета на равните“, организиран от Луи Блан и от френските емигранти-бланкисти, съвместно с фракцията на Вилих и Шапер, по случай годишнината на февруарската революция от 1848 г.

24 февруари - Маркс изпраща К. Шрам и В. Пипер на международния „банкет на равните“ с цел да получи информация. Привържениците на Вилих и Шапер изгонват Шрам и Пипер от залата и ги набиват.

26 февруари - В съгласие с Маркс Енгелс изпраща до Харни писмо, в което рязко го осъжда за неговото участие в „банкета на равните“ и за сближението му с Вилих и Шапер.

28 февруари - Маркс съобщава на членовете на Съюза на комунистите в Кьолн подробности за „банкета на равните“ на 24 февруари и моли да бъдат широко информирани немските работници по този въпрос.

Около 3-4 март - Енгелс пристига за няколко дни при Маркс, за да предприемат съвместно известни действия по разобличаването на дребнобуржоазните демократи Ландолф, Луи Блан и др., а също и Шапер, Вилих и техните привърженици във връзка с тяхното поведение на банкета на 24 февруари. Маркс и Енгелс превеждат на английски и немски език текста на тоста, изпратен до „банкета на равните“ от Огюст Бланки и скрит от страна на организаторите от присъстващите. Немският превод на тоста, снабден с предговор, съставен от К. Маркс и Ф. Енгелс, бил отпечатан в количество 30 000 екземпляра и разпространен в Германия и Англия.

5 март - Енгелс се обръща с открито писмо до редактора на вестник „Times“, в което разобличава организаторите на „банкета на равните“; той прилага към писмото английския превод на тоста на Бланки. Писмото не било обнародвано в „Times“.

Април - Енгелс работи над ръкописа, известен под названието „Възможности и перспективи на една война на Свещения съюз против Франция през 1852 г.“ В този ръкопис Енгелс за пръв път във военната литература дава материалистическо обяснение на развитието на военното изкуство.

Април - началото на май - Маркс води преписка с Г. Бекер относно издаването на немския превод на неговото произведение „Нищета на философията“. Издаването не се осъществило.

Април - май - Маркс изучава литературата по въпроса за прилагането на електричеството за повишаване плодородието на почвата.

Около 2 април - В писмо до Даниеле Маркс подлага на критика философските възгледи на Фойербах, от влиянието на когото Даниеле, според него, не се бил още напълно освободил.

Края на април - В Кьолн излиза първата книжка от „Събрани съчинения на Карл Маркс“, издадена от Г. Бекер. Книжката съдържала статията „Бележки относно най-новата пруска цензурна инструкция“ и част от първата статия „Дебатите на шестия рейнски ландтаг“, написани през 1842 г. Поради арестуването на Г. Бекер изданието престанала да излиза след първата книжка.

Около 24-28 май - Маркс получава от Германия редица съобщения за арестуването на членовете на Съюза на комунистите П. Нотюнг, Г. Бекер, П. Рьозер и за предявените срещу тях обвинения в държавна измяна и съобщава за това на Енгелс. За да поддържа връзка с Кьолн, Маркс установява преписка с адвоката Бермбах, член на Съюза на комунистите.

Края на май - В отговор на молбата на Даниеле Маркс изразява готовност да напише предговор към неговото съчинение по антропология и изказва следната мисъл: „Комунистите трябва да покажат, че достигнатите вече технологически истини могат да бъдат осъществени на практика само при комунистически отношения.“

Първата половина на юни - За да подкрепи Е. Джонс в издаването на списанието „Notes to the People“ („Бележки за народа“), Маркс пише статията „Конституцията на Френската република“. Статията се обнародва в „Notes to the People“ от 14 юни. Маркс и Енгелс, които по това време скъсали с Харни, продължават и занапред да сътрудничат в чартистките органи, редактирани от Джонс, като помагали на последния в написването на някои статии и в общото редактиране на тези органи.

31 юли - В писмо до Енгелс Маркс изказва намерение да дават заедно с В. Волф кореспонденции за немско-американската преса. В писмото-отговор Енгелс поддържа този проект, разглеждайки го като една възможност „да продължат в литографиран вид „Neue Rheinische Zeitung““.

Август - ноември - В обстановката на настъпилата в Европа реакция и полицейски репресии Маркс в Лондон и Енгелс в Манчестър полагат всички усилия, за да запазят ядрото на Съюза на комунистите като основа на бъдещата пролетарска организация, да закалят идейно и да възпитат кадрите на пролетарските революционери.

Придавайки огромно значение на разработването на икономическото учение за въоръжаването на работническата класа с познаване на законите на икономическото развитие, Маркс продължава да се занимава с политическа икономия. Той прекарва по цели дни в библиотеката на Британския музей, изучава историята на поземлената собственост, проблемите за колонизацията, народонаселението, кредита, банковата система и други. Той прави многобройни извадки с критически бележки от произведенията на Сомерс, Лаудон, Уейкфилд, Прескот, Ходскин, Кетле, Таунсенд, Малтус, Хюм, Грей, Дабълдей, У. П. Алисон, А. Алисон, Хардкасл, Прайс, Фаухер, Мак-Кълък и др. Маркс се занимава също с агрономия и агрохимия, във връзка с което чете произведенията на Либих и Джонстън.

Вземайки под внимание голямото значение на военните знания за ръководенето на бъдещите революционни боеве от пролетарската партия, Енгелс продължава да се занимава с история и теория на военното дело.

Първата половина на август - Маркс се запознава с новата книга на П. Ж. Прудон „Общата идея на революцията на XIX век“. Разглеждайки тази книга като пряко полемично съчинение против комунизма, Маркс възнамерява да я разкритикува в печата. В писма до Енгелс той излага подробно съдържанието на книгата на Прудон и моли Енгелс да му каже мнението си за нея.

Около 2 август - В писмо до Маркс Енгелс съобщава, че полицията в Манчестър е започнала непрекъснато да го следи, и моли Маркс да пази партийните документи на сигурно място.

Около 8 август - Маркс получава от Чарлз Дана, редактор на прогресивния буржоазен вестник „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска ежедневна трибуна“), предложение да сътрудничи във вестника. Маркс охотно приема предложението на Дана, стремейки се да използува сътрудничеството в този вестник за въздействие върху общественото мнение и за осветляване на най-важните въпроси от позициите на работническата класа. Сътрудничеството на Маркс в „New-York Daily Tribune“ продължило над 10 години; официалният сътрудник на вестника бил Маркс, но по молба на Маркс, който бил зает с разработването на своето икономическо учение, много статии били написани от Енгелс.

8 и 14 август - Маркс се обръща към Енгелс с молба да напише за „New-York Daily Tribune“ серия от статии за революцията през 1848–1849 г. в Германия.

Втората половина на август - октомври - Енгелс се запознава с произведението на П. Ж. Прудон „Общата идея на революцията от XIX век“ и пише критически разбор на тази книга, в който разобличава реформистките и анархистически възгледи на нейния автор. Енгелс изпраща този ръкопис на Маркс, който решава да го положи в основата на едно замислено от него произведение против Прудон.

След 18 август - Маркс получава съобщение от един от своите кореспонденти в Кьолн Бермбах за хода на следствието по делото на видни дейци на Съюза на комунистите, арестувани през май 1851 г.

21 август 1851 - 24 септември 1852 - Енгелс пише серия статии „Революцията и контрареволюцията в Германия“. Статиите излизат във вестник „New-York Daily Tribune“ с подписа на Маркс от 25 октомври 1851 до 23 октомври 1852 г. В тези статии от позициите на историческия материализъм се разкриват предпоставките, характерът и движещите сили на буржоазнодемократическата революция през 1848–1849 г. в Германия.

Края на август - Маркс получава писмо от Джонс, с което му се съобщава, че в бр. 16 на редактираното от него чартистко списание „Notes to the People“ („Бележки за народа“) е публикувана статията на Маркс за юнското въстание на парижките работници от „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов рейнски вестник“). Маркс и Енгелс продължават да сътрудничат в „Notes to the People“, помагайки на Джонс в написването на някои статии и в общото редактиране на списанието. Чрез чартисткия печат Маркс и Енгелс се стремят да осъществят идейно влияние върху английския пролетариат и да подкрепят Джонс и неговите привърженици във възраждането на чартисткото движение на нова, социалистическа основа. Те поддържат Джонс в неговия разрив с Харни, който в периода на западането на чартизма попаднал под влиянието на дребнобуржоазните елементи и отстъпил от пролетарските позиции.

Септември - Маркс и Енгелс узнават от вестниците за арестуването в Париж на членовете на сектантско-авантюристическата фракция на Вилих–Шапер и за започването на следствие по делото на така наречения немско-френски заговор.

11 септември - В писмо до Вайдемайер Маркс критикува програмата и тактиката на италианския буржоазен революционер Мацини, отбелязвайки, че последният не разбира значението на разрешаването на аграрния въпрос в интерес на селяните за успешната борба за националното освобождение на Италия.

23 и 26 септември - След като се запознават с манифеста на участника в революцията през 1848–1849 г. в Германия дребнобуржоазния демократ Техов „Очерки на бъдещата война“, Маркс и Енгелс правят в своите писма редица критически бележки по него.

Края на септември - октомври - Във връзка с изследването на въпроса за влиянието на машинното производство върху труда на работниците Маркс изучава книги по история на техниката, правейки многобройни извадки от произведенията на Попе, Бекман и Юр.

Октомври - Водейки борба против опитите на дребнобуржоазната емиграция да отклони пролетариата от истинските задачи на революционното движение, Маркс и Енгелс внимателно следят действията на Кннкел, който се опитвал да осъществи в Съединените американски щати един авантюристичен план за „немско-американски революционен заем“. Маркс изпраща във Вашингтон на члена на Съюза на комунистите А. Клус редица инструкции за борба против Кннкел.

Октомври 1851 - 1852 - Енгелс продължава да се занимава с руски и други славянски езици и изучава историята и литературата на славянските народи. Той се запознава с „Руската антология“ на Боуринг и прави извадки от нея за Ломоносов, Державин, Сумароков, Богданович, Херасков, Карамзин, Жуковский, Крилов и други руски писатели от XVIII и началото на XIX век. Енгелс чете в оригинал произведенията на руската класическа, литература: „Евгений Онегин“ и „Медният конник“ от Пушкин, „От ума си тегли“ от Грибоедов и превежда в проза няколко строфи от първата глава на „Евгений Онегин“.

След 2 октомври - Маркс получава писмо от Фрайлиграт, в което последният му съобщава за окончателния отказ на издателя Льовентал във Франкфурт на Майн да издаде произведението на Маркс: по политическа икономия. Другите опити на Маркс да намери издател за своя труд в Германия също завършват безуспешно.

4 октомври - Маркс пише декларация по повод появилото се в аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ („Всеобщ вестник“) на 30 септември 1851 г. съобщение, съдържащо клеветнически нападки против Маркс във връзка с арестите в Германия на членове на Съюза на комунистите. Декларацията бива публикувана в. „Kölnische Zeitung“ („Кьолнски вестник“) на 9 октомври, и съкратено в „Allgemeine Zeitung“ на 18 октомври.

16 октомври - Маркс се обръща към Вайдемайер, който се бил преселил в САЩ, с молба да се опита да издаде в Америка в отделна брошура английския превод на „Манифеста на комунистическата партия“, напечатан в 1850 г. в чартисткото списание „Red Republican“ („Червен републиканец“), „Манифестът на комунистическата партия“ не могъл да бъде издаден в Америка.

31 октомври - Маркс предлага на Вайдемайер да организира издаването в Америка на джобна библиотека, включваща редица статии на Маркс, Енгелс, В. Волф и Веерт от „Neue Rheinische Zeitung“, а също статии на Маркс и Енгелс против Хайнцен от „Deutsche-Briisseler-Zeitung“ („Немско-брюкселски вестник“), възнамерявайки да включи по-късно злободневни памфлети в това издание. Това издание не можало да бъде осъществено.

Около 5-15 ноември - Маркс се намира у Енгелс в Манчестър.

Втората половина на ноември - Маркс се запознава с произведението на Прудон „Безплатният кредит“ и му дава рязко отрицателна оценка.

24 и 27 ноември - Маркс и Енгелс разменят в писма мнения по въпроси, свързани с плановете за публикуване труда на Маркс по политическа икономия.

1 декември - В стремежа си да организира протестна кампания против фабрикувания от пруската полиция в Кьолн съдебен процес срещу видни дейци на Съюза на комунистите и да накара печата да наруши мълчанието по делото на кьолнските обвиняеми, Маркс пише писма против пруските власти и ги праща в Париж за публикуване във френския печат. Същевременно той моли В. Волф да напише подобни писма за Америка и Швейцария и Енгелс — за Англия. Но организирането на протестна кампания в печата не успява.

Маркс установява връзка с германските работници Щехан, Помпел и други, които са в опозиция срещу фракцията на Вилих–Шапер в лондонското Просветно дружество на германските работници.

След 1 декември - Маркс бива уведомен от Фрайлиграт за плана на Ласал да създаде в Германия акционерно дружество за издаване произведението на Маркс по политическа икономия. Маркс отклонява това предложение.

3 декември - В писмо до Маркс Енгелс дава дълбока характеристика на станалия във Франция контрареволюционен преврат на Луи Бонапарт от 2 декември 1851 г. Някои идеи от това писмо били развити от Маркс в неговото произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

Около 9 ноември 1851 - началото на януари 1852 - Маркс получава от Париж от Райнхард, секретар на Хайне, редица подробни съобщения относно политическото положение и настроенията във Франция в навечерието и след държавния преврат от 2 декември. Маркс използва редица сведения от тези писма в своята работа върху „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

Втората половина на декември - Маркс и Енгелс узнават от писмата на Вайдемайер, че той подготвя в Ню Йорк издаването на седмично списание „Die Revolution“ („Революция“) и се запознават с програмата на списанието. Вайдемайер моли Маркс и Енгелс да изпратят редица статии за списанието и им съобщава за намерението си да препечата в „Revolution“ техни предишни статии, както и статии на техните съратници.

16 декември - Енгелс съветва Маркс да напише статия за държавния преврат на 2 декември във Франция за списание „Revolution“.

Около 19 декември - Маркс и Енгелс водят преговори с В. Волф, Ф. Волф, Веерт, Фрайлиграт и Екариус относно статиите за списанието на Вайдемайер „Revolution“.

Около 19 декември 1851 - около 25 март 1852 - Маркс пише произведението „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“. В това произведение Маркс дава дълбоко обобщение на историческия опит на революциите през 1848–1849 г. и внася нов принос в развитието на своето революционно учение. Развивайки теорията за пролетарската революция и диктатурата на пролетариата, Маркс за пръв път формулира извънредно важното положение, че работническата класа трябва да разруши буржоазната държавна машина.

Около 20 декември 1851 - около 3 януари 1852 - Енгелс е при Маркс в Лондон.

27 декември - Маркс моли Фрайлиграт да напише новогодишно стихотворение за списание „Revolution“.

---

1852

Януари 1852 - март 1853 - Изучавайки историята на военното изкуство, Енгелс отделя особено внимание на войните от периода на революциите от 1848–1849 г., по-специално на унгарската и италианската кампания, историята на които той възнамерява да напише. Той чете трудове на Клаузевиц, Жомини, Вилизен, Хофщетер, Кюнцел, Гьоргей и много други.

1 януари - Маркс изпраща на Вайдемайер за публикуване първата глава на своето произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

2-24 януари - Маркс е тежко болен, той с мъка продължава работата върху „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

6 януари - В Ню Йорк излиза първата книжка на списание „Revolution“, в която е препечатана част от „Третия международен преглед“, публикуван от Маркс и Енгелс в списание „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ („Нов рейнски вестник. Политико-икономическо списание“). В тази книжка се обявява също, че в списанието предстои да бъдат публикувани произведенията на Маркс: „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ и „Най-нови откровения на социализма, или „Общата идея на революцията от XIX век“ от П. Ж. Прудон“. Поради това, че след втората книжка списанието престанало да излиза, Маркс не написал второто произведение.

9 януари - В писмо до Вайдемайер Жени Маркс предава молбата на Маркс да осветли в списание „Revolution“ положението на кьолнските обвиняеми, тъй като германският дребнобуржоазен емигрантски печат в Америка, инспириран от Кинкел, съзнателно мълчал по този въпрос.

Средата на януари - В Лондон с подкрепата на Маркс работниците, опозиционно настроени към фракцията на Вилих–Шапер, създават ново германско работническо дружество под председателството на Щехан.

15 януари - Маркс присъства на събранието на Лондонския окръг на Съюза на комунистите, на което прочита едно писмо от Кьолн за протакане на следствието по делото на кьолнските обвиняеми.

23 януари - Енгелс пише статия за Англия за списание „Revolution“, в която излага резултатите от своите изследвания по въпроса за възможността за нахлуване на континентални армии на Британските острови. Тази статия остава непубликувана поради това, че списанието престанало да излиза.

28 януари - По молба на Маркс Енгелс пише до редакциите на вестниците „Times“ и „The Daily News“ („Ежедневни новини“) писма, в които разобличава произвола на пруското правителство по отношение на кьолнските обвиняеми, и изпраща едно от тези писма на Маркс. На 29 януари Маркс изпраща това писмо до редакцията на вестник „Times“ с подписа „Прусак“. Обаче опитите на Маркс и Енгелс да поместят в английския печат материали за положението на кьолнските обвиняеми остават безуспешни.

30 януари - Маркс пита Вайдемайер дали е възможно да бъде издаден в Америка неговият труд по политическа икономия.

Февруари - Маркс изпитва тежки материални затруднения. Той е принуден да заложи дрехите си в заложната къща, поради което не може да посещава библиотеката. От усилената работа нощем го болят очите.

Февруари - началото на април - Енгелс пише произведението „Действителните причини за относителната пасивност на френските пролетарии през декември миналата година“. То бива публикувано в списание „Notes to the People“ на 21 февруари, 27 март и 10 април 1852 г.

4 февруари - В писмо до Енгелс Маркс съобщава за намерението си да привлече като сътрудници в списание „Revolution“ участниците в унгарската революция през 1848–1849 г. Семере и Перцел.

Средата на февруари - Претрупан с работа в кантората на фирмата „Ермен и Енгелс“, Енгелс трудно намира време да пише статиите за „New-York Daily Tribune“ и „Notes to the People“.

18 февруари - Маркс изпраща на Енгелс допълнителен материал за неговата работа „Революцията и контрареволюцията в Германия“ и го съветва да засили критиката на лявото крило на франкфуртското Национално събрание.

Около 19 февруари - По предложение на Маркс на събрание на Лондонския окръг на Съюза на комунистите бива изключен В. Хирш, който се оказал агент на пруската полиция. Във връзка с това на събранието се взема решение да се промени мястото и денят на ежеседмичните събрания на членовете на Съюза на комунистите.

20 февруари - След като узнава, че списание „Revolution“ е престанало да излиза, Маркс моли Вайдемайер да се опита да издаде в Америка „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ в отделна брошура.

24 февруари - Маркс получава покана за банкета в чест на 4-годишнината на февруарската революция от 1848 г., организиран по инициатива на водачите на френската дребнобуржоазна емиграция в Лондон. Маркс не присъства на банкета.

27 февруари - Следейки постоянно развитието на английската икономика и политическите събития в Англия, Енгелс прави в писмо до Вайдемайер анализ на икономическото и политическото положение на тази страна и обещава да му изпрати статия на тази тема. Намерението на Енгелс не било осъществено поради невъзможността да бъде публикувана тази статия.

3 март - Маркс пише до „Kölnische Zeitung“ декларация, в която опровергава твърдението на този вестник, че бил имал връзки с А. Майер, член на фракцията Вилих–Шапер, обвиняем по делото за така наречения немско-френски заговор. Декларацията бива публикувана в „Kölnische Zeitung“ на 6 март.

В писмо до Енгелс Маркс му обръща внимание, че техните писма се отварят от полицията.

5 март - В писмо до Вайдемайер Маркс излага принципиално новото, което е внесъл в разбирането на ролята на класите и на класовата борба в историята, а именно: „1) че съществуването на класите е свързано само с определени исторически фази в развитието на производството, 2) че класовата борба необходимо води към диктатурата на пролетариата, 3) че тази диктатура сама представлява само преход към премахването на всякакви класи и към общество без класи“.

Втората половина на март - Маркс получава от Клус съобщение за дейността на представителите на германската дребнобуржоазна емиграция в Америка.

18 март - В писмо до Маркс Енгелс изказва надеждата, че фирмата „Ермен и Енгелс“ ще бъде ликвидирана и че той ще се премести в Ливърпул, където ще бъде по-малко зает с търговските работи на своя баща и ще може да отделя по-голямо внимание на научната и партийната дейност. Той съобщава също за своите успехи в изучаването на граматиката и речниковия фонд на руския език.

24 март - На събрание на Лондонския окръг на Съюза на комунистите Маркс прави съобщение за дейността на Клус и Вайдемайер в Америка и по-специално за техните статии против Хайнцен и Кинкел. Събранието одобрява дейността на Клус и Вайдемайер.

25 март - Маркс изпраща на Вайдемайер заключителната част на своето произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

Маркс съобщава на Вайдемайер за намерението на Джонс да започне издаването на нов чартистки вестник и за откритата за тази цел подписка сред чартистите.

Около 13 април - Енгелс заминава за Манчестър от Лондон, където е гостувал на Маркс в продължение на няколко дни.

14 април - Умира малката дъщеря на Маркс Франциска. Маркс е принуден да заеме пари за погребението на дъщеря си от един съсед — френски емигрант.

16 април - Маркс получава съобщение от Вайдемайер, че издаването на брошурата „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ ще се забави поради липса на необходимите средства.

Около 24 април - От едно писмо на Вайдемайер Маркс узнава, че благодарение на помощта на един германски работник емигрант, който предоставил спестяванията си в размер на 40 долара, неговото произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ ще бъде отпечатано в Америка.

30 април - Маркс съобщава на Енгелс за своя план да напише заедно с него няколко „политически портрети“ на дейци на германската дребнобуржоазна емиграция. Той пише, че грижите по издаването на този памфлет поема унгарският емигрант Бандя, познат на Семере и Перцел (както се изяснило по-късно, Бандя бил таен полицейски агент). Маркс моли Енгелс да му изпрати извадки, които съдържат характеристики на дейците на емиграцията, от неговите писма до Енгелс и от други материали, както и да напише няколко бележки за Вилих.

Май - Маркс и Енгелс събират материал за памфлета за дейците на германската дребнобуржоазна емиграция. Те се обръщат към Дронке, В. Волф, Клус, Фрайлиграт, Вайдемайер и др. с молба да изпратят биографични данни за някои от тези дейци и пристъпват към работа върху памфлета „Великите мъже на емиграцията“.

Около 4 май - Маркс получава от Дана предложение да напише за „New-York Daily Tribune“ редица статии за текущите английски работи.

Около 19 май - В Ню Йорк излиза произведението на Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, издадено като отделна книжка на списание „Révolution“, което било възобновено като непериодично издание.

21 май - В договор, сключен със съдружниците на фирмата „Ермен и Енгелс“, се уговарят материалните условия на работата на Енгелс в кантората на фирмата. Във връзка с това Енгелс получава възможност да увеличи помощта за семейството на Маркс.

Края на май - втората половина на юни - Маркс се намира в Манчестър при Енгелс. Те работят съвместно върху памфлета „Великите мъже на емиграцията“.

18 юни - Маркс натоварва жена си да предаде на Джонс редица материали за публикуване в новия чартистки вестник „The People’s Paper“ („Народен вестник“), който започнал да излиза от май 1852 г. Маркс помага на Джонс в общото редактиране на вестника, по-специално в завеждането на отдела съобщения от чужбина, а също съдейства за уреждането на паричните работи на вестника. Благодарение на помощта, която Маркс и по-нататък продължава да оказва на този чартистки орган, броят на абонатите се увеличил и положението му се затвърдило.

Около 25-28 юни - След завръщането си от Манчестър Маркс диктува на жена си и на Дронке текста на памфлета „Великите мъже на емиграцията“ и предава един от екземплярите на ръкописа на Бандя, като оставя другия за себе си.

Края на юни - Маркс и Енгелс получават съобщение от Вайдемайер, че е основал в Ню Йорк община на Съюза на комунистите. Вайдемайер моли да му бъдат изпращани редовно документите на Съюза, за да запознава с тях членовете на общината.

Юли - август - Маркс възобновява работата си в библиотеката на Британския музей; той изучава многобройните произведения по обща история, по история на държавните учреждения, по история на културата, за положението на жените в различните епохи. Маркс прави извадки от трудовете на Макиавели, Хюлман, Ваксмут, Сисмонди, Айнхорн, Бутерверк, Юнг, Сегюр и др.

Началото на юли - август - Енгелс изучава книгата на унгарския военен Гьоргей „Моят живот и дейност през 1848–1849 г.“, правейки по полетата бележки, както и други трудове за унгарската кампания през 1848–1849 г.

Август - октомври - Маркс и Енгелс внимателно следят борбата сред германската дребнобуржоазна емиграция около паричния фонд, събран от Кинкел по „германо-американския революционен заем“.

Началото на август - Маркс и Енгелс узнават, че кьолнският процес на комунистите се отлага с още 3 месеца.

2 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за политическите партии в Англия. Статията, преведена от Енгелс на английски, бива изпратена от Маркс на 6 и 10 август в Ню Йорк като две самостоятелни статии под заглавие: „Изборите в Англия. — Тори и виги“ и „Чартистите“. Статиите излизат във вестника на 21 и 25 август.

12-22 август - Енгелс пише XVII статия от серията „Революцията и контрареволюцията в Германия“, в която на основание опита от историята на войните и на революциите формулира крайъгълното положение на научния комунизъм за въоръженото въстание.

Средата на август - септември - Маркс запитва Ласал, Еберт, Щрайт и Наут дали е възможно да бъде издадено в Германия произведението „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“. Всички опити за издаването на това произведение в Германия се оказват безуспешни.

Около 16 август - Маркс пише статия, в която разобличава антинародната същност на английската избирателна система. Статията, преведена от Енгелс на английски, бива изпратена от Маркс на 20 и 27 август в Ню Йорк като две отделни статии под заглавие: „Избирателната корупция“ и „Резултатите от изборите“. Статиите биват публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 4 и 11 септември.

Около 19 август - Желаейки да помогне на Енгелс в неговите военни занимания, Маркс преглежда в библиотеката на Британския музей литературата по военни въпроси, списък на която праща на Енгелс.

19 август - Маркс получава писмо от Бермбах, който го уведомява за положението на кьолнските обвиняеми и за обиските у различни лица в Кьолн с цел за откриване на писма на Маркс.

Маркс се обръща към лайпцигския издател Брокхауз с предложение да напише за изданието на Брокхауз „Gegenwart“ („Съвременност“) преглед „Съвременната политико-икономическа литература в Англия от 1830 до 1852 година“. Брокхауз отклонява предложението на Маркс.

Началото на септември - Маркс е в тежко положение. Той няма пари да повика лекар и да купи лекарства за болните членове на своето семейство: жена си, дъщеря си Жени и домашната прислужница Елена Демут. В продължение на една седмица семейството на Маркс трябва да се храни само с хляб и картофи.

След 2 - около 21 септември - По молба на Маркс, който възнамерявал да публикува „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ на английски, Енгелс редактира превода на първата глава, направен от члена на Съюза на комунистите Пипер.

28 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Действията на Мацини и Кошут. — Съюзът с Луи Наполеон. — Палмерстон“, за да предупреди водачите на италианската и унгарската революционна емиграция, че има опасност националното движение да бъде използвано от бонапартистките кръгове. Статията излиза във вестника на 19 октомври.

Октомври - 12 ноември - Следейки внимателно хода на започналия на 4 октомври в Кьолн съдебен процес срещу видни дейци на Съюза на комунистите, фабрикуван от пруското правителство, Маркс, Енгелс и техните приятели полагат всички усилия, за да помогнат на защитниците на обвиняемите да докажат пред съда лъжливостта на обвинението. По различни пътища те изпращат в Кьолн документи и материали, които разобличават машинациите на пруската полиция.

2-23 октомври - В чартисткия вестник „People’s Paper“ се печатат статиите на Маркс от „New-York Daily Tribune“: „Изборите в Англия. — Тори и виги“, „Чартистите“, „Избирателната корупция“ и „Резултатите от изборите“, като серия под общото заглавие: „Общите избори във Великобритания“.

Първата половина на октомври - Обезпокоени от закъсняването на публикуването на памфлета „Великите мъже на емиграцията“, Маркс и Енгелс се обръщат към Веерт, Дронке и др. с молба да изяснят личността на Бандя и на издателите, които по думите на Бандя изразили готовност да публикуват този памфлет.

12 октомври - Маркс пише статия за икономическото и политическото положение на Англия. Статията, преведена от Енгелс на английски, бива изпратена на 15 и 19 октомври от Маркс в Ню Йорк като две статии под заглавие: „Пауперизмът и свободата на търговията. — Приближаващата търговска криза“ и „Политическите последици на търговския разцвет“. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 1 и 2 ноември.

16 октомври - Маркс пише статия за положението на политическите партии в Англия. Статията, преведена от Енгелс на английски, бива изпратена от Маркс на 2 и 9 ноември в Ню Йорк като две статии. Първата от тези статии излиза в „New-York Daily Tribune“ на 29 ноември под заглавие „Политически партии и перспективи“, втората статия излиза във вестника на 25 ноември без заглавие.

Около 20 октомври - Маркс получава от Клус 130 екземпляра от брошурата „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, издадена от Вайдемайер в Ню Йорк.

23 октомври - В „New-York Daily Tribune“ е публикувана XIX статия на Енгелс от серията „Революцията и контрареволюцията в Германия“. Обещаната от Енгелс последна, XX, статия не излязла във вестника.

25 октомври - Маркс предлага на Енгелс след завършването на кьолнския процес на комунистите да напишат заедно с него „Разяснения за публиката“ с цел да разобличат действията на пруското правителство.

Маркс съобщава на Енгелс, че полицията в Лондон е започнала да го следи.

След 26 октомври - Маркс получава чрез Веерт съобщение от издателя Дункер от Берлин, че посоченият от Бандне книгоиздател, който бил поръчал памфлета „Великите мъже на емиграцията“, не съществува.

28 октомври - Маркс пише декларация, в която разобличава клеветническите нападки на „Times“ и „Daily News“ по адрес на кьолнските обвиняеми и техните лондонски приятели. Тази декларация, подписана от Ф. Енгелс, Ф. Фрайлиграт, К. Маркс и В. Волф, излиза в „The Spectator“ („Зрител“) на 28 октомври и във вестниците „People’s Paper“, „The Morning Advertiser“ („Сутрешен осведомител“), „The Examiner“ („Наблюдател“) и „The Leader“ („Лидер“) на 30 октомври.

Края на октомври - началото на декември - Маркс пише памфлета „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“.

След 12 ноември - Маркс и Енгелс узнават от вестниците за присъдата на съда със съдебни заседатели по делото на кьолнските комунисти; седем от тях били осъдени на затвор от 3 до 6 години и само четири били оправдани.

16 ноември - Маркс пише декларация до редакцията на „New-York Daily Tribune“ във връзка с клеветническата кампания, предприета от дребнобуржоазния демократически печат по повод неговата статия „Действията на Мацини и Кошут. — Съюзът с Луи Наполеон. — Палмерстон“. Декларацията бива публикувана във вестника на 1 декември.

17 ноември - На събрание на Лондонския окръг на Съюза на комунистите Маркс внася предложение за разтуряне на Съюза, който фактически бил престанал да съществува поради настъплението на реакцията в Европа и арестуването на видните му дейци. Предложението на Маркс бива прието.

20 ноември - Маркс и Енгелс изпращат до редакцията на „Morning Advertiser“ „Заключителната декларация по повод неотдавнашния процес в Кьолн“. Декларацията, подписана от Ф. Енгелс, Ф. Фрайлиграт, К. Маркс и В. Волф, излиза във вестника на 29 ноември.

29 ноември - По молба на Маркс Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Неотдавнашният процес в Кьолн“. Статията с подписа на Маркс излиза във вестника на 22 декември.

Края на ноември - декември - След като получават сведения, че Маркс възнамерява да издаде брошура, в която да разобличи организаторите на кьолнския процес на комунистите, ръководителите на пруската полиция дават заповед брошурата да бъде конфискувана, в случай че се появи, и се обръщат с подобна молба към полицията на другите страни, по-специално към белгийската полиция.

3 декември - Маркс се обръща към Бандне с категоричното искане да отговори по какви причини е забавил толкова дълго издаването на брошурата „Великите мъже на емиграцията“ и иска също обяснения по повод посочените от Бандне фиктивни издатели.

6 и 7 декември - Маркс изпраща ръкописа на памфлета „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“ за издаване на Шабелиц в Швейцария и на Клус в Америка.

7 декември - Маркс изпраща на Клус в Америка възванието за подпомагане на осъдените в Кьолн и техните семейства и предлага да се организират помощни комитети. Обръщението, подписано от Маркс, Енгелс, Либкнехт, Франлиграт, Дронке, В. Волф, Ф. Волф, Джонс, И. X. Екариус, Лохнер, Пфендер, Пипер и други, излиза в „California Staatszeitung“ („Калифорнийски държавен вестник“) и в „New-Yorker Criminal-Zeitung“ („Нюйоркски вестник за криминалистика“) през януари 1853 г.

В писмо до Клус Маркс дава критическа оценка на произведението на П. Ж. Прудон за държавния преврат на Луи Бонапарт.

Около 10 декември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Парламентът. — Гласуването на 26 ноември. — Бюджетът на Дизраели“, в която разкрива класовата същност на английската данъчна система. Статията, преведена на английски от Пипер, излиза във вестника на 28 декември.

Около 14 декември - Маркс получава от издателя Шабелиц съобщение, че в Базел е започнала да се печата брошурата „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“.

17 декември 1852 г. и 11 януари 1853 г. - Маркс пише статиите „Поражението на правителството“ и „Отживяло времето си правителство. — Перспективите на коалиционното правителство и т. н.“ за реакционната политика на торийския кабинет Дерби—Дизраели и на сменилото го коалиционно правителство на Абердин. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 7 и 28 януари.

Втората половина на декември 1852 - 10 януари 1853 - Енгелс е при Маркс в Лондон.

След 27 декември - Маркс получава сведения, че Бандие е свързан с пруската полиция и че навярно е предал на нея ръкописа „Великите мъже на емиграцията“. Маркс и Енгелс решават при първа възможност да разобличат Бандие в печата.

---

1853

Януари - март - Маркс изучава теорията на парите и други въпроси на политическата икономия, занимавайки се едновременно с история на културата и история на славяните. Той прави извадки от произведенията на Галиани, Ваксмут, Каулфус и други.

Маркс кореспондира с Клус относно издаването в Америка на „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“.

Втората половина на януари - В Базел излиза произведението на Маркс „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“.

21 януари - Маркс пише статията „Изборите. — Финансови усложнения.— Херцогиня Съдърланд и робството“, посветена на въпроса за експроприирането на селяните от Планинска Шотландия от поземлените магнати. Статията бива преведена на английски от Енгелс и излиза в „New-York Daily Tribune“ на 9 февруари и в съкратен вид в „People’s Paper“ на 12 март.

28 януари - Маркс за пръв път сам пише на английски език статия под заглавие „Смъртното наказание. — Брошурата на г. Кобден. — Мероприятията на Английската банка“. Статията, в която се съдържа анализ на социалните причини на увеличението на престъпността в капиталистическото общество, излиза във вестник „New-York Daily Tribune“ на 18 февруари.

11 и 22 февруари - Маркс пише статиите „Италианското въстание. — Британската политика“ и „Покушението срещу Франц-Йосиф. — Миланското въстание. — Британската политика. — Речта на Дизраели. — Завещанието на Наполеон“. Статиите излизат във вестник „New-York Daily Tribune“ на 25 февруари и 8 март.

12 февруари - Маркс получава чрез Джонс покана от Изпълнителния комитет на Националната чартистка асоциация да участва на 22 февруари в публичния митинг на чартистите.

4 март - Маркс пише статията „Принудителна емиграция. — Кошут и Мацини. — Въпросът за емигрантите. — Избирателните подкупи в Англия. — Г-н Кобден“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 22 март и в съкратен вид в „People’s Paper“ на 16 април.

Около 7-10 март - Маркс е тежко болен от възпаление на черния дроб.

9 март - Маркс получава от Шабелиц известие, че 2,000 екземпляра от брошурата „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“, предназначени за Германия, са били конфискувани от полицията в едно погранично село в Баден.

18 март - Маркс пише статията „Кошут и Мацини. — Машинациите на пруското правителство. — Търговският договор между Австрия и Прусия. — „Times“ и емигрантите“. В тази статия Маркс съобщава за конфискуването н унищожаването от полицията на целия тираж на „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“, издаден в Швейцария. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 4 април.

25 март - Като узнава от Клус, че произведението „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“ се печата на части в излизащия в Бостън „Neu-England-Zeitung“ („Вестник на Нова Англия“), Маркс му предлага да се опита да издаде това произведение и в отделна брошура. Трудът на Маркс излиза в издателството на „Neu-England-Zeitung“ в отделна брошура около 24 април.

Март - началото на април - Във връзка с изострянето на противоречията между западните държави и царска Русия на Балканите и в Близкия Изток Маркс и Енгелс в своите писма обменят мнения по източния въпрос.

По молба на Маркс Енгелс пише за вестник „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска всекидневна трибуна“) редица статии, в които подлага на анализ същността на източния въпрос и се изказва за неговото разрешаване по революционен път, за създаване на демократични славянски държави на Балканите. Статията на Маркс и Енгелс „Британската политика. — Дизраели. Емигрантите. — Мацини в Лондон. — Турция“ и статиите на Енгелс „Действително спорният проблем в Турция“, „Турският въпрос“ и „Какво ще стане с Европейска Турция?“ се публикуват в „New-York Daily Tribune“ от 7, 12, 19 и 21 април (последните три статии като уводни).

Към втората половина на март - април - Считайки за неотложна задача разработката на икономическото си учение, Маркс продължава да задълбочава своите знания по политическа икономия; той чете английската икономическа литература и прави извадки от произведенията на Спенсър, Нюмен, Опдайк, Банфилд и други автори, а така също и от списание „Economist“ („Икономист“). Особен интерес той проявява към въпросите на паричното обръщение, поземлената собственост и рентата, народонаселението и ролята на държавата в икономическия живот.

Материалите от тези икономически изследвания Маркс широко използва в своята публицистична дейност.

Април - Енгелс възобновява заниманията си с военните науки, като отделя основно внимание на историята на революционната война в Унгария, а също и на войната в Италия през 1848–1849 г. и на разработването на тактиката на революционната армия в случай на война срещу царска Русия. Енгелс, който придава голямо значение на въпроса за перспективите на революционното движение в Русия, чете книгата на Херцен „3а развитието на революционните идеи в Русия“ във френско издание от 1851 г.

Енгелс продължава да изучава руски език и се занимава също с южнославянските езици.

Април - май - Проявявайки голям интерес към историята и перспективите на развитието на колониалните и зависими страни в Азия, Маркс чете произведенията на Мак-Кулох, Клем, Берние, Салтиков и други трудове по историята и икономиката на Индия и Китай и прави извадки от тях. Във връзка с предстоящото обсъждане в английския парламент на въпроса за управлението на Индия Маркс изучава парламентарните Сини книги и се занимава с историята на Източноиндийската компания.

Април - декември - Маркс и Енгелс поддържат постоянен контакт с бившите членове на Съюза на комунистите И. Вайдемайер и А. Клус и им оказват голяма помощ при пропагандирането на идеите на научния комунизъм в САЩ. Във връзка със сътрудничеството на Вайдемайер и Клус във вестник „Die Reform“ („Реформа“), орган на обединението на немските работници в Америка (Американския работнически съюз), Маркс и Енгелс привличат на работа във вестника Екариус, Пипер, Дронке и други свои привърженици. Отделни статии на Маркс и Енгелс от „New-York Daily Tribune“ се препечатват от вестник „Reform“.

1 и 8 април - Маркс пише две статии за инсценирания от полицията в Берлин „революционен заговор“, използван от английското правителство за засилване на полицейския надзор над политическите емигранти в Лондон. Статиите „Берлинският заговор“ и „Берлинският заговор. — Лондонската полиция. — Мацини. — Радецки“ са поместени в „New-York Daily Tribune“ от 18 и 21 април.

Около 9 април - май - Маркс и Енгелс възобновяват опитите си да намерят издател за своя ръкопис „Великите мъже на емиграцията“, насочен срещу лидерите на дребнобуржоазната демокрация; обаче не успяват да напечатат ръкописа.

9 април - Като узнава от Клус за предстоящото публикуване в САЩ на серията клеветнически статии на Хирш под заглавие „Жертвите на шпионажа. Оправдателната бележка на В. Хирш“, Маркс пише статията си „Самопризнанията на Хирш“. В нея той разобличава съучастничеството между Хирш и Вилих, един от главатарите на разколническата фракция, изключена от Съюза на комунистите, и опровергава разпространената от Хирш измислица, че Маркс е предал ръкописа „Великите мъже на емиграцията“ в ръцете на пруската полиция. Статията на Маркс се печата в „Belletristisches Journal und New-Yorker Criminal-Zeitung“ („Белетристичен лист и Нюйоркски вестник по криминални въпроси“) от 5 май.

12 април - Въз основа на анализа на икономическото и политическото положение в Европа в писмо до Вайдемайер Енгелс излага редица идеи за перспективите на новата революция на континента и за тактиката на пролетарската партия по време на бъдещите революционни боеве в Германия. Част от това писмо Вайдемайер публикува като анонимна статия във вестник „Reform“ от 4 май.

Като продължава да оказва системна помощ на Е. Джонс при издаването и редактирането на чартисткия вестник „The Peoples Paper“ („Народен вестник“), Маркс пише за него статията „Новата финансова машинация, или Гладстон и пенсите“. С тази статия започва серия статии на Маркс, която разкрива антинародния характер на бюджета на коалиционното правителство. Статията се публикува във вестника на 16 април. Аналогична по съдържание статия под заглавие „Постиженията на правителството“ Маркс изпраща в „New-York Daily Tribune“, където тя се публикува на 27 април.

Средата на април - Маркс получава съобщение от Клус, че статията „Херцогиня Сатерленд и робството“, публикувана от Маркс в „New-York Daily Tribune“ на 9 февруари 1853 г., е препечатана със съкращения в немския демократичен вестник в Америка „Der Wecker“ („Будилник“) от 28 март, а също и в редица други американски вестници.

19 април - около 25 април - Маркс продължава работата си над серията от статии за бюджета на Гладстон. Статията на Маркс „Лири, шилинги, пенси, или класовият бюджет и кого ползва той“ и „Сапун за народа, лаком къс за „Times“. — Бюджетът на коалиционното правителство“ се печатат в чартисткия вестник „People s Paper“ от 23 и 30 април. Две други статии — „Фергюс О'Конър. — Поражението на правителството. — Бюджетът“ и „Безредиците в Константинопол. — Спиритизмът с маси в Германия. — Бюджетът“ се отпечатват в „New-York Daily Tribune“ от 3 и 6 май.

Около 24 април - В Бостън (САЩ) излиза като отделна брошура памфлетът на Маркс „Разкрития по кьолнския процес срещу комунистите“.

26-29 април - По молба на Маркс Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за политическото положение на Швейцария. Към тази статия Маркс прибавя раздел за преследването на емигрантите от английското правителство и изпраща статията на 29 април. Редакцията на вестника разделя статията на две и я публикува на 14 май под заглавие „Делото за ракетите.— Швейцарското въстание“ и на 17 май под заглавие „Политическото положение на Швейцарската република“.

26 април - Като получава анонимно известие за пристигането в Лондон на началника на берлинската полиция Щибер и на пруския полицейски чиновник Голдхайм и за продължаващите връзки на В. Хирш с тях, Маркс проверява достоверността на тези данни и ги изпраща на Вайдемайер и на Клус, за да ги публикуват в американския работнически печат. За този факт Маркс съобщава също в статията „Делото за ракетите.— Швейцарското въстание“, публикувана в „New-York Daily Tribune“.

В писмо до Маркс Енгелс привежда редица данни, които характеризират намаляването на търговията и промишленото производство в Англия и Франция и показват неустойчивостта на капиталистическото процъфтяване.

Края на април - Маркс и неговото семейство се намират в тежко положение поради трудното разпространяване на трудовете на Маркс и нередовното заплащане на неговите статии от „New-York Daily Tribune“. Енгелс подпомага материално Маркс и неговото семейство.

30 април - 19 май - Маркс се намира при Енгелс в Манчестър.

Май - юни - Във връзка с изучаването на историята на източните страни Енгелс се занимава с персийски език, чете в оригинал поета Хафиз, историка Мирхонд.

20 май - Маркс пише статията „Революцията в Китай и в Европа“, в която анализира причините и характера на Тайпинското въстание в Китай и посочва неизбежното влияние на китайските събития върху икономическото и политическото развитие на Европа. Статията се публикува като уводна в „New-York Daily Tribune“ от 14 юни.

Енгелс изпраща на Маркс получените от Вайдемайер пари, които били събрани в Америка по призива на Маркс и Енгелс и техните съмишленици, за да ги предаде на Фрайлиграт (определен да приема сумите, предназначени за подпомагане на осъдените в Кьолн членове на Съюза на комунистите и техните семейства).

24 май - Маркс започва да пише поредицата статии за Индия, предназначени за „New-York Daily Tribune“. Повод за това е било предстоящото обсъждане в парламента на въпроса за продължаването на Хартата на Източноиндийската компания. Първата от тези статии „Холандските работи. — Дания. — Конверсията на британския държавен дълг. — Индия. — Турция и Русия“ се печатат във вестника на 9 юни.

Около 25 май - Енгелс чете книгата на Форстер „Историческа география на Арабия“.

Около 26 май - 14 юни - Маркс и Енгелс в своята кореспонденция разменят мнения върху проблемите на историята на източните страни. Засягайки социално-икономическите отношения в Изтока, Маркс отбелязва, че там липсва частна собственост върху земята.

По съвета на Маркс Енгелс чете книгата на Берние за държавата на Великите Моголи в Индия.

27 май - 7 юни - Маркс пише редица статии по основните въпроси на европейската политика, предназначени за „New-York Daily Tribune“, като отделя особено внимание на развитието на конфликта между Русия и Турция и на позицията, заета в този конфликт от западноевропейската дипломация. Статиите на Маркс: „Мацини. — Швейцария и Австрия. — Турският въпрос“, „Турският въпрос. — „Times“. — Разширяването на Русия“, „Руската лъжа. — Провалът на Гладстон. — Източноиндийските реформи на Чарлз Ууд“, се публикуват във вестника на 10, 14 и 22 юни.

Около 31 май - Енгелс получава от Америка 440 екземпляра от брошурата на Маркс „Разкрития по Кьолнския процес срещу комунистите“, напечатана в Бостън. След като оставя за себе си няколко екземпляра за разпространяване в Манчестър, той изпраща брошурите на Маркс.

Края на май - началото на юни - Маркс и Енгелс получават съобщение от САЩ от Вайдемайер и Клус за полемиката в немската преса в Америка между тях и Вилих, който излязъл с редица нападки срещу Маркс във връзка с публикуването на брошурата „Разкрития по Кьолнския процес срещу комунистите“.

Юни - Маркс работи в библиотеката на Британския музей, събирайки материал за своите кореспонденции в „New-York Daily Tribune“. Той отделя особено внимание на трудовете за Индия на Чапмен, Дикинсън, Мил, Кемпбел, Мари и други автори, прави извадки от тези трудове по въпросите за английската колониална система, икономическия и политическия строй на Индия.

Маркс изучава редица трудове по историята на Дания: Дройзен, Замвер, Олсхаузен, и прави извадки. Резултатите от своите изследвания Маркс използва при осветляването на събитията в Дания в своите кореспонденции за „New-York Daily Tribune“.

Юни - август - Маркс кореспондира с Ласал за нелегалното изпращане и разпространение в Германия на брошурата „Разкрития по кьолнския процес срещу комунистите“. Енгелс предлага брошурата да се изпрати в денкове с прежда. Обаче този план остава неосъществен.

Началото на юни - средата на юли - Маркс получава редица съобщения, които свидетелстват за високата оценка на американските читатели на неговите статии в „New-York Daily Tribune“.

2 юни - В писмо до Енгелс Маркс изказва недоволство от това, че редакцията на „New-York Daily Tribune“ произволно помества отделни принципно важни статии на Маркс и Енгелс като уводни, без да посочва автора. Маркс изразява намерението си да изпрати до редактора на вестника Дана протестно писмо срещу такова отнасяне към неговите статии.

2-9 юни - Продължавайки да оказват морална и материална помощ на своите съратници, бивши членове на Съюза на комунистите, Маркс и Енгелс правят постъпки да намерят работа на В. Волф и В. Пипер.

10 юни - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Британското господство в Индия“, в която разобличава методите на колониалното господство на англичаните в Индия. В своята статия Маркс развива изказаните от Енгелс в писмо от 6 юни мисли за упадъка на земеделието в Индия в резултат на хазяйниченето на Английските колонизатори. Статията се появява в „New-York Daily Tribune“ на 25 юни.

14 юни - В писмо до Енгелс Маркс прави критически забележки за книгата на американския икономист Кери „Робството у нас и в чужбина“ и за други съчинения на същия автор, проповядващи хармония на класовите интереси и представляващи апология на капитализма.

Средата на юни - В писмо до Клус Маркс съветва Вайдемайер и Клус да продължат сътрудничеството си в „Reform“, независимо от нарастването на влиянието на дребнобуржоазните елементи в редакцията на вестника. Маркс подчертава важността на работата на Вайдемайер и Клус в този вестник поради това, че в Америка липсват други печатни органи, които пролетарските революционери биха могли да ползват.

Маркс изпраща на Клус критически бележки върху икономическите възгледи на Кери, които Клус използва в една от своите статии, публикувани през септември във вестник „Reform“.

17 юни - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия, в която наред с прегледа на основните въпроси на вътрешната и външната политика на Англия съобщава на читателите на вестника за стачното движение в Англия и за опитите да се възроди чартистката агитация в страната. С тази статия Маркс започва да осветлява системно в своите кореспонденции въпросите на работническото движение в Англия. Статията „Английското процъфтяване. — Стачките. — Турският въпрос. — Индия“ се печата в „New-York Daily Tribune“ от 1 юли.

Около 20 юни - Маркс получава от Клус съобщение, че на заседанието на Централния комитет на Американския работнически съюз по въпроса за насоката на вестник „Reform“ болшинството се е изказало за линията, провеждана от Вайдемайер в духа на теоретическите и тактическите принципи на Маркс и Енгелс.

24 юни - Маркс пише статията „Източноиндийската компания, нейната история и резултатите от нейната дейност“, в която се осветлява историята на колониалното заробване и ограбване на Индия от английските господстващи класи. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ от 11 юли.

28 юни - Маркс пише статия за ирландското арендно право, в която разобличава хищническите методи на експлоатиране на ирландските селяни от английските лендлордове. Статията „Индийският въпрос. — Ирландското арендно право“ се печата в „New-York Daily Tribune“ от 11 юли.

Не по-рано от началото на юли - Енгелс чете написаната от Херцен и издадена от Свободната руска печатница в Лондон антикрепостническа прокламация „Юрнев ден! Юрнев ден! Към руското дворянство“.

Приблизително юли - ноември - Маркс изучава парламентарните протоколи, дипломатическите документи и материали за периода от 1807 до 1850 г., като отделя особено внимание на историята на външната политика на Англия.

1 юли - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ кореспонденция за руско-турския конфликт и за стачното движение в Англия, която се публикува във вестника от 14 юли.

9 юли - При Енгелс пристига с препоръка от Маркс немският емигрант Якоби, един от подсъдимите на кьолнския процес срещу комунистите. Енгелс се занимава с настаняването на Якоби в Манчестър.

12 юли - Във връзка със завземането на Дунавските княжества от Русия Маркс пише в „New-York Daily Tribune“ статия, в която се обявява срещу експанзионистичната политика на царска Русия и позицията на английското правителство по този въпрос. Статията на Маркс „Руско-турските усложнения. — Хитростите и извъртанията на британското правителство.— Последната нота на Неселроде. Източноиндийският въпрос“ се печата във вестника от 25 юли.

19 юли - Маркс пише в „New-York Daily Tribune“ статия, в която продължава осветляването на руско-турския конфликт и опитите на западноевропейската дипломация да се намеси в него. В статията Маркс обосновава своята и на Енгелс идея за създаване на славянски демократически държави на Балканите. Статията „Военният въпрос. Парламентарните работи. — Индия“ се появява във вестника на 5 август.

22 юли - Маркс пише статията „Бъдещите резултати от британското господство в Индия“, в която, като прави равносметка на своите работи за Индия, идва до извода за неизбежния край на британското колониално господство в тази страна. Статията се отпечатва в „New-York Daily Tribune“ на 8 август.

29 юли - 12 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ редица обзорни статии, в които осветлява основните въпроси на европейската политика. Статиите на Маркс: „Поражението на правителството по финансовия въпрос. — Кочияшите. — Ирландия. — Руският въпрос“, „Данъкът върху обявленията. — Действията на Русия. — Дания. — Съединените щати в Европа“, „Въпросът за войната. — Населението на Англия и търговските отчети. — Парламентарните въпроси“ и други се печатат във вестника от 12 до 24 август.

Края на юли - началото на август - Енгелс е в Лондон, където отива, за да се срещне с майка си, пристигнала за известно време от Германия.

16 и 19 август - Маркс пише две статии за дебатите по турския въпрос в английския парламент, в които прави анализ на позицията на Англия по източния въпрос. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 2 септември под заглавия: „Ъркарг. — Бем. — Турският въпрос в камарата на лордовете“ и „Турският въпрос в камарата на общините“.

Около 19 август - Маркс получава чрез Фрайлиграт писмо от бившия член на Съюза на комунистите К. Клайн с предложение да се установи връзка между членовете на предишния лондонски Централен комитет на Съюза на комунистите и предишните общини на Съюза в Золинген, Елберфелд и Дюселдорф. В своя отговор до Клайн Маркс съветва да се запази самостоятелната организация на фабричните работници, като се пази тя от проникването на дребнобуржоазни елементи. По конспиративни съображения Маркс препоръчва да се поддържа връзка с Лондон само чрез лични контакти.

23 август - Маркс пише статията „Положението в континента и в Англия“, в която наред с осветляването на източния въпрос прави равносметка на завършилата парламентарна сесия в Англия, разобличавайки реакционната политика на коалиционното правителство и на английския парламент. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ от 5 септември.

30 август - Във връзка с развилата се на страниците на „The Morning Advertiser“ („Сутрешен осведомител“) полемика около Бакунин, в хода на която е била отправена нападка срещу „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов Рейнски вестник“), Маркс пише открито писмо до редактора на вестник „Morning Advertiser“, в което обяснява отношението на „Neue Rheinische Zeitung“ към Бакунин. Писмото на Маркс се печата в „Morning Advertiser“ от 2 септември.

30 август - 27 септември - Маркс пише редица статии за икономическото положение в Европа. В статиите той посочва признаците на назряваща икономическа криза в най-напредналите европейски страни — Англия и Франция. Статиите: „Покачването на цените на зърнените храни. — Холерата. — Стачките. — Движението сред моряците“, „Политическите събития. — Недостигът на зърнени храни в Европа“ и други, се печатат в „New-York-Daily Tribune“ от 15 септември до 17 октомври.

3-4 септември - Във връзка с появяването в „Morning Advertiser“ на нова полемична бележка срещу „Neue Rheinische Zeitung“ Маркс пише второ писмо до редакцията на вестника. Поради отказа на редакцията да помести това писмо Маркс публикува своя отговор в чартисткия вестник „People’s Paper“ от 10 септември.

9 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за банковия закон на Пил 1844 г., която се публикува във вестника от 24 септември като уводна.

29 септември - Във връзка с подготовката на Русия и Турция за военни действия Енгелс пише статията „Русите в Турция“, в която прави анализ на съотношението на въоръжените сили на Дунав. С тази статия започват военните прегледи, които Енгелс пише системно по време на Кримската война. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ от 17 октомври като уводна.

В писмо до Маркс Енгелс съобщава конкретни данни за състоянието на отделни отрасли на английската икономика.

4 октомври - 6 декември - Въз основа на дълбок анализ на материалите на Сините книги, на парламентарни протоколи, на дипломатически документи и на пресата Маркс пише серия разобличителни статии за Палмерстон, в които характеризира Палмерстон като представител на управляващата олигархия и чрез това дава оценка на цялата английска правителствена система. Статиите се печатат от 22 октомври до 24 декември в вестник „People’s Paper“ като серия под общото заглавие „Лорд Палмерстон“. По-голямата част от тези статии се публикуват в „New-York Daily Tribune“ като уводни. Отделни статии от тази серия се препечатват на немски език във вестник „Reform“.

7 октомври - Продължавайки да осветлява системно стачното движение в Англия, Маркс пише статията „Въпросът за войната.— Финансовите работи. — Стачките“. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 21 октомври.

12 октомври - В писмо до Енгелс Маркс анализира положението във Франция и му предлага да напише статия за възможните последици от назряващата икономическа криза за бонапартисткия режим.

Около 21 - 27 октомври - Енгелс пише две статии за военното положение на Балканите и в Кавказ във връзка с войната, обявена на Русия от турското правителство. Статиите „Придвижването на армиите в Турция“ и „Свещената война“ се публикуват в „New-York Daily Tribune“ на 8 и 15 ноември като уводни.

Към ноември - Маркс пита Дана какви възможности има да се напечатат в Америка статии по история на немската философия.

5 ноември - Продължавайки да публикува серията статии на Маркс „Лорд Палмерстон“, редакцията на „People’s Paper“ в специална бележка обръща вниманието на читателите върху значението на тази серия за разобличаването на политиката на английските господстващи класи.

Около 8 ноември - Енгелс пише статията „Развоят на турската война“, в която анализира военните действия на Дунав между руската и турската армии. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ на 25 ноември като уводна.

11 ноември - Маркс изпраща на „New-York Daily Tribune“ кореспонденция, написана от него и Енгелс. На 28 ноември редакцията публикува частта от кореспонденцията, написана от Енгелс, като уводна под заглавие „Пораженията на русите“. Написаната от Маркс част от кореспонденцията, в която се опровергават лъжливите твърдения на английската буржоазна преса, че положението на английските работници се подобрява, се печата в същия брой като отделна статия под заглавие „Работническият въпрос“.

15 ноември - Маркс пише статията „Стопанският разцвет. — Работническият въпрос“, в която опровергава твърденията на английското буржоазно списание „Economist“, че икономическото процъфтяване в Англия имало стабилен характер. В статията на Маркс се съобщава за агитацията на лидера на чартистите Ернест Джонс за свикване на Работнически парламент. Статията на Маркс се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 30 ноември.

Около 18 ноември - Продължавайки внимателно да следи военните действия, Енгелс пише нова статия за хода на турската война. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ на 7 декември като уводна.

Около 20 ноември - В писмо до А. Клус Маркс прави редица критически забележки за историческите възгледи на Ъркхарт и на неговата позиция по източния въпрос. Бележките на Маркс Клус използва в своята статия „Давид Ъркхарт“, поместена във вестник „Reform“ на 19 декември.

Около 21 ноември - Маркс получава от Клус броевете на вестник „Belletristisches Journal und New-Yorker Criminal-Zeitung“, в които била напечатана статия на Вилих против произведението на Маркс „Разкрития по кьолнския процес срещу комунистите“.

Около 21 - 28 ноември - Маркс пише срещу Вилих памфлет „Рицарят на благородното съзнание“, в който разобличава сектантските действия и авантюристичната тактика на дребнобуржоазните елементи в работническото движение.

Около 22 ноември - Енгелс получава от Маркс текста на статията на Вилих срещу Маркс. По молба на Маркс Енгелс пише декларация, в която опровергава измислиците на Вилих, и я изпраща на Маркс, за да я използва в работата си „Рицарят на благородното съзнание“. Декларацията на Енгелс Маркс включва в своята работа.

25 ноември - Вайдемайер, Клус и Якоби публикуват в „Belletristisches Journal und New-Yorker Criminal-Zeitung“ декларация, в която опровергават клеветническите нападки на Вилих срещу Маркс. В тази декларация те използват материали, изпратени им от Маркс.

29 ноември - Маркс изпраща своя памфлет „Рицарят на благородното съзнание“ на Клус, за да бъде напечатан в Америка. Памфлетът излиза в средата на януари 1854 г. в Ню Йорк.

В своята статия за „New-York Daily Tribune“ Маркс осветлява разгърнатата от Джонс и други чартистки лидери агитация за свикване на Работнически парламент. Статията „Речта на Мантойфел. — Религиозното движение в Прусия.— Възванието на Мацини. — Лондонският муниципалитет. — Реформите на Ръсел. — Работническият парламент“ се печата във вестника на 12 декември.

Около 2 декември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Войната на Дунав“ от серията военни прегледи. Статията се публикува във вестника от 16 декември като уводна.

2-9 декември - Маркс пише две статии в „New-York Daily Tribune“, в които прави анализ на позицията на западноевропейските държави по руско-турската война. Статиите „Турската война. — Промишленото бедствие“ и „Четворното съглашение.— Англия и войната“ се печатат във вестника на 16 и 26 декември.

13 декември - Маркс пише статията „Руската победа. — Позицията на Англия и Франция“, в която отбелязва нарастването на икономическите и политическите противоречия в империята на Наполеон III, което показва слабостта на бонапартисткия режим. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ на 27 декември.

Около 14 декември - Маркс получава от своя роднина И. К. Юта предложение да сътрудничи в издавания в Капщадт (Кейптаун) всекидневен вестник „Zuid–Afrikaan“ („Южноафриканец“).

Средата на декември - Стремейки се да се освободи от работа в кантората на фирмата „Ермен и Енгелс“, Енгелс се опитва да стане военен кореспондент на един от лондонските вестници, което би му дало повече свободно време, за да напише замислената от него книга по историята на унгарската революционна война от 1848–1849 г.; а също и възможност да живее в Лондон заедно с Маркс. Този опит не успял.

Втората половина на декември - При Маркс пристига от Дюселдорф Г. Леви като представител на няколко предишни общини на Съюза на комунистите в Рейнската провинция. Той се опитва да докаже на Маркс необходимостта да се вдигне въстание на фабричните работници в Изерлон, Золинген и други градове на Рейнската провинция. Маркс му разяснява ненавременността и безполезността на това при тогавашните условия в Германия.

Около 16 декември - Една от статиите на Маркс за Палмерстон, публикувана в „New-York Daily Tribune“ под заглавие „Палмерстон и Русия“, излиза като отделна брошура в лондонското издателство Тъкър. Цялото издание се е разпродало за няколко седмици.

16 декември - Маркс пише статията „Оставката на Палмерстон“. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 31 декември.

20 декември - Маркс изпраща до „New-York Daily Tribune“ статия за отзивите на пресата относно оставката на Палмерстон. Статията не е била публикувана във вестника.

Около 23 декември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Развоят на турската война“ от серията военни прегледи. Статията, в която въз основа на информацията на английската преса се дава описание на Синопското сражение и боя при Ахалцих, се печата на 9 януари 1854 г. като уводна.

Края на декември - Маркс получава от Дана отговор на своето предложение да пише статии по историята на немската философия. За да бъдат публикувани тези статии в едно от американските списания, Дана поставя условието те да не съдържат нищо оскърбително за религиозното чувство на американците. Намерението на Маркс да напише статии по този въпрос остава неосъществено.

Края на декември 1853 - 1 януари 1854 - Енгелс гостува на Маркс в Лондон.

---

1854

Януари - декември - Маркс продължава да се занимава с политическа икономия, събира системно статистически и други данни по конкретна икономика, част от които използува в своите статии за вестник „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска ежедневна трибуна“).

Енгелс усилено работи над въпросите на теорията на военното дело и конкретния анализ на военните събития, осветлявайки ги редовно в своите военни прегледи, написани по молба на Маркс за „New-York Daily Tribune“.

1 януари - След няколкодневно гостуване на Маркс в Лондон Енгелс заминава обратно за Манчестър.

2 януари - Маркс получава от Ч. Дана, редактор на „New-York Daily Tribune“, писмо от 16 декември 1853 г. с известие, че изпратената от него статия „Войната на Дунава“, както и по-ранни военни прегледи, е напечатана без подпис като уводна статия.

5 януари - Маркс съобщава на Енгелс, че прегледите, които е написал по негова молба за „New-York Daily Tribune“, са произвели сензация в Америка и тяхното авторство се приписва на известния генерал Скот.

9 януари - Във връзка с влизането на английска и френска ескадра в Черно море Енгелс пише статия, в която анализира по-нататъшните перспективи на войната и възможностите за свързана с нея революция в Европа. Статията под заглавие „Европейската война“ бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 2 февруари като уводна. На 3–4 февруари статията, преведена на немски, бива отпечатана в нюйоркския вестник „Die Reform“ („Реформа“), орган на обединението на германските работници в Америка (Американски работнически съюз).

10 януари - Маркс получава предложение от лондонския издател Такер да издаде второ издание на памфлета „Палмерстон и Русия“, тъй като първото издание било вече разпродадено. Маркс дава съгласието си.

Маркс изпраща на Енгелс писмо от бившия член на Съюза на комунистите А. Клус, кореспондент на вестник „Reform“. Водейки редовна кореспонденция с Клус, Маркс му помага със съвети в дейността му по разпространение на идеите на научния комунизъм в Америка. Маркс получава от Клус постоянна информация за германската дребнобуржоазна емиграция в Америка.

14 януари - По предложение на своя роднина И. К. Ют Маркс пише статията „Източната война“ за излизащия в Капщат (Кейптаун) вестник „Zuid Afrikaan“ („Южноафриканец“). Статията излиза във вестника на 6 март. Две други статии, изпратени от Маркс на 14 февруари и 14 март, не били публикувани във вестника.

Средата на януари - В Ню Йорк излиза памфлетът на Маркс „Рицар на благородното съзнание“, в който Маркс, давайки за пример Вилих, разобличава сектантството, фразьорството и демагогската игра на революция, присъщи на лидерите на дребнобуржоазната емиграция. Памфлетът е издаден от германския емигрант в САЩ, бивш член на Съюза на комунистите Й. Вайдемайер.

18 януари - Маркс съобщава на Енгелс мнението си за сражението при Четате и го моли да напише статия на тази тема за „New-York Daily Tribune“.

19 януари - Енгелс пише статията „Последното сражение на европейския театър на военните действия“, посветена на сражението при Четате. Статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 8 февруари като уводна.

20 януари - Маркс пише статията „Военните действия на Изток.—Австрийските и френските финанси.—Укрепяването на Цариград“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 8 февруари.

Втората половина на януари - Маркс води преговори за издаването на нов памфлет за Палмерстон, съставен от статиите му в „New-York Daily Tribune“.

27 януари - Маркс и Енгелс пишат статията „Укрепването на Цариград. — Датският неутралитет. — Съставът на английския парламент. — Неурожаят в Европа“. В раздела за състава на английския парламент Маркс показва, че съществуващата в Англия избирателна система осигурява господството на аристократическата олигархия. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 16 февруари.

Маркс получава от Америка 100 екземпляра от своя памфлет „Рицар на благородното съзнание“.

Началото на февруари - Излиза второто издание на памфлета на Маркс „Палмерстон и Русия“. Същевременно в същото издателство излиза друг памфлет „Палмерстон и Хункяр-скелесийският договор“, представляващ препечатване на статиите на Маркс, излезли в края на 1853 г. в чартисткия орган „The People’s Paper“ („Народен вестник“).

Началото на февруари - 10 февруари - Маркс се запознава с публикуваните в Сините книги документи по източния въпрос и пише статията „Руската дипломация. — Синята книга по източния въпрос. — Черна гора“, която излиза в „New-York Daily Tribune“ на 27 февруари.

3 февруари - Маркс пише статията „Мисията на граф Орлов. — Военните финанси на Русия“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 20 февруари.

6 февруари - 7 март - Маркс следи речите в английския парламент по източния въпрос и военния бюджет и пише във връзка с това редица статии, в които разобличава политиката на английската управляваща олигархия. Статиите биват публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 21 февруари, 9, 13 и 24 март.

7 февруари - Маркс, който внимателно следи дейността на Джонс и други революционни чартисти по подготовката и свикването на Работническия парламент, разобличава в статия за „New-York Daily Tribune“ опита на буржоазните радикали да провалят свикването на тази конференция на работническите делегати. Статията бива публикувана на 21 февруари.

9 февруари - Маркс изпраща на Енгелс няколко екземпляра от „Рицарят на благородното съзнание“ и памфлета „Палмерстон и Русия“ с молба да предаде по един екземпляр на В. Волф и Е. Дронке, с които Маркс и Енгелс поддържат постоянна връзка, както и с други бивши членове на Съюза на комунистите.

13 февруари - Енгелс пише статията „Въпросът за войната в Европа“, която излиза в „New-York Daily Tribune“ на 6 март като уводна.

Около 17 февруари - След като узнава от Ф. Ласал, че пруското правителство възнамерява да извърши масови арести на демократически дейци, Маркс решава да разгласи тези планове, за да попречи на тяхното осъществяване; той прави това в статията „Декларацията на пруския кабинет. — Плановете на Бонапарт. — Политиката на Прусия“, публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 9 март като уводна.

Края на февруари - март - Изпълнявайки своето намерение да напише серия от статии относно военните сили на Русия за лондонския либерален вестник „The Daily News“ („Дневни новини“), Енгелс започва да работи над статията „Кронщадската крепост“. Той разчита да стане постоянен кореспондент на военния отдел на вестника и се надява, че сътрудничеството в този вестник ще му даде възможност да се избави от работата на канторски служещ във фирмата „Ермен и Енгелс“ в Манчестър и да се пресели при Маркс в Лондон.

Маркс и Енгелс помагат на германския демократичен публицист Г. Хайзе, редактор на сатиричния вестник „Hornisse“ („Оса“), който излизал в Касел през 1848—1850 г., да се установи в Манчестър.

3 март - Маркс пише статия за австрийските финанси. Под заглавие „Банкрутът на Австрия“ статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ като уводна на 22 март.

Маркс изпраща на „New-York Daily Tribune“ статията „Военните планове на Франция и Англия. — Гръцкото въстание. — Испания. — Китай“. Статията излиза на 18 март.

6 март - На първото заседание на открития в Манчестър Работнически парламент се взема единодушно решение доктор Маркс да бъде поканен на заседанието като почетен делегат.

7 и 10 март - Маркс осветлява в своите статии за „New-York Daily Tribune“ дейността на Работническия парламент. Статиите „Откриването на Работническия парламент. — Военният бюджет на Англия“ и „Работническият парламент“ излизат във вестника на 24 и 29 март.

9 март - В отговор на поканата да вземе участие в заседанията на Работническия парламент в Манчестър в качеството на почетен делегат Маркс изпраща приветствено писмо, в което формулира стоящата пред английските работници задача да създадат масова политическа партия на работническата класа. Писмото на Маркс до Работническия парламент, прочетено на заседанието на 10 март, бива публикувано в „People’s Paper“ на 18 март.

10 март - Енгелс получава от Джонс покана да отиде при него, за да се запознае със съдържанието на писмото на Маркс до Работническия парламент.

13 март - Енгелс пише статията „Отстъплението на русите от Калафат“; статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 30 март като уводна. Продължавайки да оказва подкрепа на Ърнест Джонс в издаването и редактирането на „People’s Paper“, Маркс му изпраща тази статия. Статията излиза във вестника на 18 март.

21-24 март - След като се запознава с публикуваната в Сините книги тайна кореспонденция на английския посланик в Петербург с английския министър на външните работи през 1853 г., Маркс пише статиите „Документи за подялбата на Турция“ и „Тайната дипломатическа кореспонденция“. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 5 и 11 април.

23 март - В писмо до Маркс Енгелс критикува съображенията на Ласал относно воденето на Кримската война, които Ласал бил изложил в писмо до Маркс.

27 март - В писмо до Дана Маркс протестира против безцеремонните операции на редакцията на „New-York Daily Tribune“ с неговите статии. Той категорично възразява против използването на неговите статии, освен военните като уводни, в противен случай предлага всичките му статии да се печатат без подпис, тъй като той не иска името му да стои само под незначителен материал.

28 март - Маркс пише статията „Обявяването на войната. — Към историята на възникването на източния въпрос“, за която използва официални документи, както и книгата на Фамен „История на съперничеството между християнските църкви на Изток и на протектората върху тях“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 15 април.

30 март - Енгелс изпраща на вестник „Daily News“ статията „Кронщадската крепост“. Като узнава за революционната дейност и комунистическите убеждения на Енгелс, редакцията на вестника отхвърля неговото сътрудничество. Статията не била публикувана.

Края на март - началото на април - Маркс чете книгата на Хамер „История на Отоманската империя“ във връзка с проучването на източния въпрос.

4 април - Маркс пише статията „Парламентарните дебати върху войната“, в която подробно се спира на тайните преговори в 1844 г. между царя и английски дипломати по въпроса за подялбата на Турция. Статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 17 април и в превод на немски език в „Reform“ на 20–22 април.

6 април - 1 юни - В полемика с Ласал за характера на Кримската война Маркс доказва, че английските управляващи класи, страхувайки се от засилване на революционното движение в Европа, не искат военния разгром на царизма и затова са неспособни да воюват последователно и енергично против него.

7 април - Маркс пише статията „Русия и германските държави. — Цените на зърнените храни“, в която изказва мнението, че влизането на Австрия и Прусия във войната ще ѝ придаде общоевропейски характер и може да ускори настъпването на общоевропейска революционна криза. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 21 април.

13 април - Енгелс пише статията „Положението на армиите в Турция“, която бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 28 април като уводна.

18 април - Маркс пише статията „Нотата на Решид паша. — Един италиански вестник за източния въпрос“, в която изтъква, че германският, унгарският и италианският народ са особено заинтересовани от правилното разрешаване на източния въпрос; той показва, че никой народ не може да извоюва свободата си, като пожертва независимостта на друг народ Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 2 май.

20 април - След като редакцията на „Daily News“ отказва да напечата военните му статии, Енгелс съобщава на Маркс, че възнамерява да изпрати статиите за военните сили на Русия на най-големия лондонски вестник „Times“. Статиите на Енгелс не излизат в „Times“.

28 април - Маркс пише статията „Гръцкото въстание. — Полската емиграция. — Австро-пруският договор. — Документи за въоръжаването на Русия“. Статията, в която се привеждат редица руски официални документи, характеризиращи феодално-бюрократичния строй на царска Русия, бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 15 май.

Края на април - Енгелс помага на Хайзе да напише статия, съдържаща критика на авантюристичните военни планове на А. Шимелпфениг, участник в баденско-пфалцкото въстание от 1849 г., свързан с разколническата група на Вилих в Америка. Статията, предназначена за нюйоркския вестник „Reform“, не била публикувана, тъй като вестникът престанал да излиза.

Края на април - май - Маркс се занимава с испански език — чете в оригинал Калдерон, „Дон Кихот“ на Сервантес и други книги.

Май - началото на юни - Маркс чете сборник документи, отнасящи се до революцията от 1848–1849 г. в Италия, публикувани в „Тригодишен архив на италианските работи от качването на престола на Пий IX до предаването на Венеция“; той смята тази публикация, съдържаща различни документи, както и заловените писма, за твърде ценна за изучаване на италианската революция.

Началото на май - Във връзка с въстанието на гръцкото население на Тесалия и Епир, влизащи в Турската империя, Маркс проучва историята на образуването на независимата гръцка държава в края на 20-те — началото на 30-те години на XIX в., чете и конспектира книгата на Париш „Дипломатическа история на гръцката монархия от 1830 г.“.

2 и 5 май - Маркс пише две статии за текущите събития за „New-York Daily Tribune“. Редакцията на вестника събира статиите в една. Статията „Бомбардирането на Одеса. — Гърция. — Възванието на черногорския княз Данило. — Речта на Мантойфел“, в която Маркс рязко критикува пруската политика по източния въпрос и прусачеството изобщо, бива публикувана на 16 май. Една част от материала в много изопачен вид бива използвана от редакцията в редакционна уводна статия, напечатана на 19 май под заглавие „Пруската политика“.

9 май - Маркс пише статията „Британските финанси“, в която разобличава демагогския характер на финансовите мероприятия на Гладстон. Статията, публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 23 май, произвежда голямо впечатление в Ню Йорк и бива препечатана на 25 май във вестник „The New-York Times“.

Около 10 май - Маркс получава писмо от Клус, в което последният съобщава, че германски емигранти, живущи в Америка, възнамеряват да издават в Лондон вестник на английски език и да поканят Маркс в редакцията; този проект не бил осъществен.

Около 10 май - края на май - Маркс е тежко болен. Поради това Енгелс пише по-голямата част от статиите за „New-York Daily Tribune“.

Около 12 май - Маркс получава от Клус съобщение, че на 26 април поради липса на средства е престанал да излиза вестник „Reform“.

22 май - Енгелс пише нов военен преглед, който бива публикуван на 27 май в „People’s Paper“ под заглавие „Войната“, а също и в „New-York Daily Tribune“ на 9 юни като уводна статия.

24 май - Енгелс дава разгърната критика на остарялата английска военна система в статия за „New-York Daily Tribune“. Статията под заглавие „Съвременното състояние на английската армия, нейната тактика, екипировка, интендантство и т. н.“ бива публикувана във вестника на 10 юни с подписа на Маркс.

30 май - Маркс пише статията „Договорът между Австрия и Прусия.— Парламентарните дебати на 29 май“. Статията, в която Маркс показва, че английската дипломация се стреми към неутралитет на Австрия и Прусия, за да запази локалния характер на Кримската война, излиза в „New-York Daily Tribune“ на 12 юни.

Края на май - Тъй като полицията следи кореспонденцията на Маркс, той е принуден да използува адресите на подставени лица; той получава два адреса, които може да използува за кореспонденция с Германия.

Юни - юли - Във връзка с назряващите революционни събития в Испания Маркс пристъпва към изучаване историята на Испания. Той чете книгите на Флорес, Принсипе, Марлиани, Хюз и други автори и прави многобройни извадки от тях.

Юни - ноември - Енгелс изучава историята на унгарската революционна война през 1848–1849 г., възнамерявайки да напише през зимата книга по този въпрос.

Около 3 юни - около 21 юни - Жената на Маркс е болна, Маркс няма средства, за да плати на лекаря. Енгелс, както обикновено, идва на помощ на своя приятел.

6 юни - Маркс праща на редакцията на „New-York Daily Tribune“ статия, в която започва разобличаването на един от представителите на бонапартистката клика, френския главнокомандуващ Сент-Арно. Статията не бива публикувана.

9 юни - В статията „Реорганизацията на английското военно ведомство. — Австрийските искания. — Икономическото положение на Англия. — Сент-Арно“ за „New-York Daily Tribune“ Маркс изтъква, че тъй като управляващите класи във Франция и Англия в стремежа си да запазят реакционните порядки, установени в Европа от Виенския конгрес, се страхуват от окончателния разгром на царизма, войната на съюзниците против Русия не трябва да се разглежда като война между свободата и деспотизма. Критикувайки позицията на английския публицист Д. Уркарт, Маркс подчертава, че единствената партия, способна да унищожи прогнилата правителствена система в Англия, е пролетарската партия. Статията бива публикувана на 24 юни.

10 юни - Енгелс пише статия във връзка с обсадата на турската крепост Силистра от русите. Тази статия, съдържаща богат военноисторически материал, бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 26 юни под заглавие „Обсадата на Силистра“.

16 юни - Маркс допълва написаната от Енгелс за „New-York Daily Tribune“ статия „Положението на руско-турския театър на военните действия“ и я изпраща в Ню Йорк. Статията излиза във вестника на 8 юли.

23 юни - Маркс използва изпратения му от Енгелс материал в една статия за „New-York Daily Tribune“. Статията под заглавие „Отстъплението на руските войски“ излиза във вестника на 10 юли.

27 юни - Маркс пише статията „Войната. — Парламентарните дебати“. Статията, в която се разобличава английската тайна дипломация, бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 10 юли.

6 юли - Енгелс пише нов военен преглед за „New-York Daily Tribune“. Статията под заглавие „Войната на Дунава“ излиза на 26 юли като уводна.

7 юли - Маркс, който внимателно следи събитията в Испания, пише статията „Подробности по мадридското въстание. — Австро-пруските искания. — Новият заем в Австрия. — Влашко“, в която наред с осветляването на другите въпроси отбелязва, че започналият в Испания военен метеж в обстановката на растящото недоволство на народните маси може да се превърне във всеобщо въстание. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 21 юли.

14 юли - Маркс пише статията „Възбуждението в Италия. — Събитията в Испания. — Позицията на германските държави. — Английските съдии“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 28 юли.

20 юли - В писмо до Маркс Енгелс, позовавайки се на Дронке, съобщава някои сведения за бившите членове на Съюза на комунистите Наут, Даниеле, Бекер и други.

Втората половина на юли - Маркс чете излязлата в 1853 г. книга „История на образуването и развитието на третото съсловие“ от буржоазния историк О. Тиери, с другите трудове на когото бил запознат по-рано, и прави многобройни извадки от нея; в писмо до Енгелс от 27 юли той анализира критично тази книга, чийто автор бил един от първите, които забелязали наличността на класова борба в историческия процес, макар и да не направил от това съответните теоретически изводи.

21 юли - Маркс пише статията „Испанската революция. — Турция и Гърция“, в която показва, че революционното движение, започнало в Испания, излиза извън рамките на прост военен метеж и в резултат на участието на народните маси в него придобива демократичен характер. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 4 август.

24-25 юли - Маркс присъства на заседанията на английския парламент, на които се водят дебати за войната; своите впечатления той предава в статиите „Дебатите върху войната в парламента“ и „Политиката на Австрия. — Дебатите върху войната в камарата на общините“; статиите биват публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 7 и 9 август.

27 юли - Маркс съобщава на Енгелс за предложението на Такер да публикува редица статии от „New-York Daily Tribune“ с отделни издания. Маркс възнамерява да напише заедно в Енгелс памфлет за дипломацията и военните действия на англичаните след обявяването на войната, както и да разреши на Такер да препечата статията „Тайната дипломатическа кореспонденция“ и памфлета за Палмерстон. Той моли Енгелс да изкаже мнението си по този въпрос.

29 юли - 1 август - Маркс и Енгелс пишат статията „Скучна война“, в която изтъкват, че революционните събития в Испания могат да сложат началото на нова революционна ера в Европа. Статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 17 август.

Август - началото на декември - Маркс продължава да изучава в Британския музей историята на Испания. Той чете голямо количество литература на английски, френски и испански език, правейки обширни извадки от трудовете на Торено, Прад, Ховелянос и други автори.

4 август - Маркс пише статията „Еспартеро“ въз основа на проучените от него материали относно биографията на лидера на испанската партия на прогресистите. Тази статия, разобличаваща Еспартеро като човек, неспособен да възглави освободителната борба на народните маси, излиза в „New-York Daily Tribune“ на 19 август като уводна.

8 август - Придавайки голямо значение на запознаването на американските работници с опита от борбата на революционния чартизъм, Маркс в статия за „New-York Daily Tribune“ привежда материали за агитационната обиколка на Джонс из Англия през лятото на 1854 г. Статията бива публикувана на 21 август.

25 август - 8 декември - Маркс пише серията статии „Революционна Испания“. От единадесетте написани от него статии само осем били публикувани в „New-York Daily Tribune“ (на 9 и 25 септември, 20, 27 и 30 октомври, 24 ноември, 1 и 2 декември). В тези статии е осветлена историята на революционните събития през 1808—1814 и 1820 г. в Испания. Последните три статии, посветени на събитията през 1820—1823 и 1833 г., не били публикувани.

8-13 септември - Маркс получава две писма от Ърнест Джонс, в които последният описва тежкото положение на работите на „People’s Paper“ и моли Маркс да му окаже помощ.

13 септември - Маркс съобщава на Енгелс за тежкото материално положение на германските комунисти емигранти Пипер и Стефен, с които той редовно поддържа връзка.

15 септември - Маркс пише статията „Действията на съюзническата флота. — Положението в дунавските княжества. — Испания. — Външната търговия на Англия“ за „New-York Daily Tribune“. В нея наред с другите въпроси той осветлява въз основа на събрани от него статистически материали динамиката на външната търговия на Англия. Статията излиза на 2 октомври.

18 септември - Във връзка със започването на англо-френското настъпление срещу Севастопол Енгелс пише статия, в която критикува военните операции на съюзниците. Статията под заглавие „Настъплението срещу Севастопол“ излиза в „New-York Daily Tribune“ на 14 октомври като уводна.

Не по-късно от 29 септември - Маркс получава съобщение от редакцията на „New-York Daily Tribune“, че поради материални затруднения вестникът е принуден да намали наполовина хонорара на Маркс и го моли да праща само една статия седмично, при което тези статии ще се печатат без подпис.

2 октомври - Енгелс пише статията „Новини от Крим“, в която подробно анализира получената новина за падането на Севастопол и поставя под съмнение нейната достоверност. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 17 октомври.

5-6 октомври - Тъй като новината за падането на Севастопол се оказва недостоверна, Маркс и Енгелс пишат статия, в която разобличават маневрите на френското и английското правителство, които използували лъжливия слух за демагогски цели. В същата статия Маркс и Енгелс критикуват шовинистическата позиция на френския дребнобуржоазен демократ Барбес и изтъкват, че истински ръководител на революционна Франция е О. Бланки. Редакцията на „New-York Daily Tribune“ разделя тази статия на две части, едната от които под заглавие „Севастополската мистификация“ бива публикувана на 21 октомври като уводна, а другата - в същия брой под заглавие „Севастополската мистификация. - Общ преглед“ без подпис.

9-30 октомври - Енгелс пише статиите: „Сражението при Алма“, „Военните сили на Русия“, „Обсадата на Севастопол“; статиите биват публикувани на 26 и 31 октомври и 15 ноември в „New-York Daily Tribune“ като уводни. Статиите произвеждат голямо впечатление в Ню Йорк.

След 29 октомври - Маркс получава покана да участва в работата на организирания от лондонските чартисти антибонапартистки комитет във връзка с проектираното посещение на Наполеон III в Англия. По предложение на Джонс Маркс е избран за почетен член на този комитет наред с такива дейци на буржоазнодемократическото движение като Мацини, В. Юго, Луи Блан и др. Маркс отказва; той обяснява на Джонс, че такова мероприятие ще има много по-голям ефект, ако има чисто английски характер; съгласявайки се с Маркс, Джонс се ръководи от това разбиране в по-нататъшната си работа в комитета.

9 ноември - 4 декември - По молба на Маркс Енгелс продължава да пише редовно за „New-York Daily Tribune“ военни прегледи за хода на военните операции при Севастопол. Статиите му „Кампанията в Крим“, „Сражението при Балаклава“, „Инкерманското сражение“ и „Кримската кампания“ биват публикувани на 27 и 30 ноември и 14 и 27 декември.

22 ноември - Маркс съобщава на Енгелс за опитите на Блинд, както и на други водачи на дребнобуржоазната емиграция в Лондон да организират протестни митинги против Русия и против позицията на германските владетели в Кримската война с участието на представители на всички фракции на германската емиграция, включително и на Маркс. Не споделяйки позицията на водачите на дребнобуржоазната демокрация по отношение на Кримската война, Маркс отказва да участва, възнамерявайки в случай на необходимост да организира контрамитинг с участието на английските чартисти.

Декември 1854 - януари 1855 - Маркс препрочита своите тетрадки по политическа икономия от предишните години, „ако не за да ги преработи, то във всеки случай, за да овладее материала и да го има готов за обработване“. Той съставя кратък конспект, който озаглавява „Пари, кредит, кризи“, като след всяка формулировка препраща към съответната тетрадка с извадки от различни автори (Джилберт, Торнтон, Тук, Хьобард, Дж. Ст. Мил, Фулартон и др.) и посочва автора, заглавието на произведението и страниците от своята тетрадка. Маркс използвал по-късно този материал в произведението си „Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie“ („Основи на критиката на политическата икономия“) и в III том на „Капиталът“.

Енгелс проучва редица книги и материали по историята на Русия и славянските народи на немски, руски и други езици. Той чете книгите на Гакстхаузен, Херцен („От другия бряг“, „Русия и старият свят“, „Минало и мисли“), както и на Патон, Ранке, Шафарик, Мачейовски, Енгел и др.

Началото на декември - Енгелс кореспондира с Дронке относно доставянето на получените от Германия от бившия член на Съюза на комунистите Наут 65–70 екземпляра от последния, червен брой на „Neue Rhenische Zeitung“ („Нов рейнски вестник“).

Около 2 декември - Маркс получава чрез Ласал предложение да сътрудничи в германския буржоазнодемократичен „Neue Oder-Zeitun“g „Нов одерски вестник“), който излизал в Бреслау с участието на буржоазните демократи М. Фридлендер и М. Елснер.

15 декември - Маркс допълва една изпратена му от Енгелс статия, в която още веднаж се подчертава мисълта, че влизането на Австрия и Прусия във войната може да съдейства за започване на революция в Европа. Под заглавие „Развитието на военните действия“ статията бива публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 1 януари 1855 г.

20 декември - Маркс съобщава на Елснер, че е съгласен да сътрудничи в „Neue Oder-Zeitung“.

21 декември - Енгелс пише статията „Военните сили на Австрия“, която бива публикувана на 8 януари 1855 г. в „New-York Daiy Tribune“ като уводна.

Около 22 декември 1854 - началото на януари 1855 - Енгелс е при Маркс в Лондон.

29 декември 1854 - януари 1855 - Маркс пише две статии под общото заглавие „Ретроспективен поглед върху кримската кампания“ („Rückblicke“), с които започва неговото сътрудничество в „Neue Oder-Zeitung“. Статиите биват публикувани на 2 и 4 януари 1855 г.

---

1855

Януари - началото на февруари - Маркс продължава да препрочита своите тетрадки по политическа икономия. Той прави указател към тези тетрадки, съдържащи извадки от списание „Economist“ от редица години, от произведенията на Девенънт, Алисън, Пети, Боагилбер, Лок, Стюърт и др. главно по проблеми на поземлената рента и теорията на народонаселението.

4 януари - След завръщането си в Манчестър Енгелс пише статия, в която рязко критикува цялата английска военна система. Статията под заглавие „Британската катастрофа в Крим“ излиза като уводна в „New-York Daily Tribune“ на 22 януари.

5-6 януари - Маркс превежда на немски за „Neue Oder-Zeitung“ статията на Енгелс „Британската катастрофа в Крим“ и прави някои изменения в нея. Статията бива публикувана във вестника на 8 и 9 януари.

8-22 януари - Маркс пише серия от статии в „Neue Oder-Zeitung“ под заглавие „Търговско-промишлената криза“, в които въз основа на анализа на английската търговия стига до извода, че икономическият цикъл отново е достигнал точката, когато „свръхпроизводството и прекомерната спекула се сменят от криза“. Статиите излизат на 11, 12, 20 и 25 януари. Маркс изпраща статия на същата тема на „New-York Daily Tribune“, в който тя бива публикувана на 26 януари.

9-23 януари - Маркс продължава да изпраща редовно на „Neue Oder-Zeitung“ статии за вътрешните работи на Англия, както и военни прегледи, за които използва материали от статиите на Енгелс, изпратени на „New-York Daily Tribune“; статиите биват публикувани на 13, 15, 18, 22, 23 и 26 януари.

16 януари - Ражда се дъщерята на Маркс Елеонора.

23 януари - В писмо до Ласал Маркс отговаря на редица икономически въпроси, по-специално за влиянието на отменяването на житните мита върху цената на промишлените продукти и върху размера на работната заплата. Маркс обещава при първа възможност да подбере за Ласал точен цифров материал по интересуващите го въпроси от своите икономически тетрадки, ограничавайки се засега с общи данни.

Края на януари - началото на февруари - Маркс продължава да се занимава с политическа икономия; той преглежда многобройните си тетрадки с извадки по икономически въпроси с цел да систематизира материала за по-нататъшна работа.

24-27 януари - Маркс работи върху статии за немския буржоазно-демократичен „Neue Oder-Zeitung“ („Нов одерски вестник“), чийто сътрудник той става от края на декември 1854 г. Той пише за този вестник три статии за дебатите в английския парламент и за кризата на кабинета. Статиите на Маркс „Откриването на сесията на парламента“, „Към криза на кабинета“ и „Парламентарните работи“ се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 27, 29 и 30 януари.

Около 29 януари - Енгелс, продължавайки да следи хода на военните действия в Крим, пише по молба на Маркс за вестник „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска всекидневна трибуна“) статията „Войната в Европа“, в която разглежда перспективите за превръщане на Кримската война в общоевропейска война. Маркс изпраща немски вариант на тази статия с написано от него допълнение за парламентарните дебати в „Neue Oder-Zeitung“, дето статията се публикува на 1 февруари под заглавие „Из парламента. — От театъра на военните действия“. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 17 февруари като уводна.

31 януари - 1 февруари - Във връзка с падането на коалиционното правителство на Абърдин Маркс изпраща на Енгелс материал за статия в „New-York Daily Tribune“ — подробен критически очерк на дейността на коалиционното правителство. Енгелс използва този материал в статията „Последното английско правителство“, която се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 23 февруари като уводна.

1 февруари - По покана на лидера на чартистите Е. Джонс Маркс присъства на заседанието на емигрантския Международен комитет, за да се запознае с характера на тази организация. На заседанието се обсъжда въпросът за празнуване годишнината на февруарската революция от 1848 г. във Франция.

Не по-късно от 2 февруари - Маркс получава писмо от Ласал, в което се осветлява вътрешнополитическото положение в Германия. Маркс изпраща това писмо на Енгелс.

2 февруари - Информирайки Енгелс за създаването по инициатива на лидерите на чартистите на емигрантския Международен комитет под председателството на Джонс, Маркс подлага на критика дейността на този комитет, като подчертава, че наред с чартистите в него са влезли представители на чужди на истински пролетарското движение дребнобуржоазни емигрантски групи в Лондон.

2-6 февруари - Маркс пише статиите за правителствената криза в Англия „Падането на правителството на Абърдин“, която се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 17 февруари с подписа на Маркс, и „Към правителствена криза“, „Събореното правителство“, „Партии и клики“ и „Две кризи“, които се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 5, 7, 8 и 9 февруари.

Около 9 февруари - Енгелс пише статията „Борбата в Крим“, в която дава висока оценка на системата на отбранителните съоръжения, изградени от защитниците на Севастопол. Немският вариант на тази статия с допълнение на Маркс се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 12 февруари под заглавие „Палмерстон. — Армията“. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 26 февруари като уводна.

Около 9 февруари - 3 март - Очите на Маркс го болят вследствие на напрегнатата работа по преглеждането на собствените икономически тетрадки. Поради силно неразположение Маркс е принуден за няколко дни да легне на легло; синът на Маркс Едгар (Муш) и неотдавна родилата му се дъщеря Елеонора също са болни; лекарят препоръчва на Маркс да напуснат нездравия район на Лондон Сохо, в който той живее.

12-14 февруари - Във връзка с образуването на кабинета на Палмерстон Маркс изпраща в „Neue Oder-Zeitung“ две статии, които представляват съкратен вариант на неговия памфлет „Лорд Палмерстон“, който бил публикуван в края на 1853 - началото на 1854 г. в „New-York Daily Tribune“ и в органа на чартистите „People’s Paper“ („Народен вестник“). Статиите на Маркс, които разобличават английската управляваща олигархия, се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 16 и 19 февруари.

Не по-късно от 13 февруари - Маркс получава от емигрантския Международен комитет покана за митинга, който се урежда във връзка с годишнината на февруарската революция от 1848 г. във Франция; след като се посъветва с Енгелс, Маркс решава да се откаже от участие в митинга поради безплодността на това събрание.

17 и 19 февруари - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статиите „Парламентът“ и „Коалицията на торите с радикалите“, в които отбелязва изострянето на икономическото положение и на политическата обстановка в Англия. Статиите се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 22 и 24 февруари.

Около 20 февруари - Енгелс пише статията „Войната, надвиснала над Европа“, в която анализира съотношението на силите на воюващите страни. Немският вариант с допълнение на Маркс за парламентарните дебати се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 23 и 24 февруари под заглавие „Парламентарните и военните работи“ и „Състоянието на армиите“. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 8 март като уводна.

24 февруари - Във връзка с излизането на пилитите от правителството на Палмерстон Маркс пише статията „Към нова правителствена криза“. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 27 февруари.

27 февруари - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статията „Палмерстон и английската олигархия“, в която се разкрива реакционната същност на политиката на управляващите партии. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 3 март.

Края на февруари - Маркс изучава историята на Древния Рим; той прави извадки от тритомното произведение на Б. Г. Нибур „Историята на Рим“.

2 март - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статията „Британската конституция“ и едновременно изпраща английския вариант на тази статия в „New-York Daily Tribune“; в статията Маркс изтъква, че основата на политическия строй на Англия е компромисът между буржоазията и аристокрацията, който спъва прогресивното развитие на страната. В „Neue Oder-Zeitung“ статията се публикува на 6 март, B „New-York Daily Tribune“ - на 24 март като уводна статия под заглавие „Кризата в Англия“.

3 март - Маркс съобщава на Енгелс за намерението си да отиде за известно време в Манчестър, тъй като е зле със здравето и има нужда от почивка.

6 и 7 март - Маркс пише статиите „Към историята на съюза с Франция“, „Следствената комисия“ и „Брюкселският мемоар“, в които разкрива двуличния характер на външната политика на Палмерстон и отбелязва нездравината на съюза между Англия и Франция. Статиите се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 9, 10 и 11 март.

13 март - Маркс пише статията „Отмъщението на Ирландия“, която съдържа критика срещу съглашателската политика на фракцията на ирландските депутати в английския парламент. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 16 март.

Средата на март - 6 април - Синът на Маркс Едгар е опасно болен; потресена от болестта на сина си, жената на Маркс също заболява. Маркс се грижи за болните, съвършено обезсилен от дългите безсънни нощи. Енгелс, както винаги, оказва материална помощ на Марксовото семейство, което изпитвало тежка нужда.

Около 16 март - Енгелс пише нов преглед на военните действия, който се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 19 март под заглавие „Събитията в Крим“ и в „New-York Daily Tribune“ на 2 април като уводна статия под заглавие „Резултатите от военните действия в Крим“.

Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Съдбата на великия авантюрист“, в която разкрива авантюристичния характер на външната политика на бонапартистка Франция. Маркс изпраща вариант на тази статия също в „Neue Oder-Zeitung“, където той се публикува на 20 март под заглавие „Критика на френската система на водене на войната“. В „New-York Daily Tribune“ статията се печата на 2 април като уводна.

18 март - В писмо до Енгелс Маркс изказва мисълта, че е необходимо да се излезе върху страниците на вестник „New-York Daily Tribune“ с разобличение на реакционните панславистки идеи.

В писмо Маркс съобщава на Енгелс за предстоящото издаване в Лондон на списанието на руските революционни емигранти „Полярная звезда“ под редакцията на Херцен.

20 март - Маркс пише статия за митинга в Лондон-таверн, свикан на 16 март от фритрейдърските кръгове на буржоазията, които целят да въвлекат чартистите в опозиционната кампания на буржоазията против аристокрацията и да подчинят работническото движение на своето влияние. В статията Маркс привежда речите на Е. Джонс и на други лидери на чартистите на тоя митинг, в които се разобличават опитите на представителите на буржоазната опозиция да използват работническото движение за свои цели. Статията „Митингът в Лондон-таверн“ се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 24 март.

20-27 март - Маркс следи изказванията в английския парламент и в печата по въпросите на международната политика и пише във връзка с това редица статии. Статиите на Маркс „Съобщенията на английския печат“, „Из парламента: дебатите за Прусия в камарата на лордовете“, „Към историята на съюза с Франция“, „Наполеон и Барбес. — Гербовият налог върху вестниците“ се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 23, 24, 27 и 30 март.

Около 23 март - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статиите „Последната уловка на Наполеон“, в която разкрива династичните цели на Наполеон III в Кримската война, и „Сражението при Севастопол“ — за поражението на съюзниците при опит да завладеят Селенгинския редут. Съкратения немски вариант на втората статия Маркс изпраща също в „Neue Oder-Zeitung“, където той се публикува на 26 март под заглавие „За последните събития в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ двете статии на Енгелс се публикуват на 7 април като уводни.

28 март - Маркс пише статия за разследването от парламентарната комисия на причините на катастрофалното поражение на британската армия в Крим, в която подлага на рязка критика английската военна система. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 31 март под заглавие „Разобличенията на следствената комисия“ и вариантът ѝ в „New-York Daily Tribune“ на 14 април под заглавие „Британската армия“ като уводна.

Около 30 март - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Ходът на войната“, в която високо оценява военноинженерното изкуство на защитниците на Севастопол; немския вариант на тази статия Маркс изпраща също в „Neue Oder-Zeitung“, където той се публикува на 2 април под заглавие „За положението в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ статията ce печата на 17 април като уводна.

30 март - Маркс съобщава на Енгелс за тежкото здравословно състояние на сина си, благодари на Енгелс за грижата, която той проявява за семейството на Маркс, както и за това, че той се е заел с написване на статии в това трудно за Маркс време.

6 април - Умира осемгодишният син на Маркс Едгар. Маркс съобщава на Енгелс за намерението си да заведе жена си за известно време в Манчестър.

10 април - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Най-близките перспективи във Франция и Англия“, в която прокарва мисълта, че за пролетариата е необходимо да използва усложненията, свързани с войната, за разгръщане на революционната борба. Редакцията на „Tribune“, която напоследък печатала кореспонденциите на Маркс като уводни статии, този път публикува статията на Маркс на 27 април с неговия подпис.

Около 14 април - Енгелс пише статия, в която показва бездарността на Наполеон III и на неговите генерали като военни ръководители. Статията се публикува на 17 април в „Neue Oder-Zeitung“ под заглавие „Критиката на Наполеоновата статия в „Moniteur“ и на 30 април в „New-York Daily Tribune“ като уводна статия под заглавие „Оправданията на Наполеон“.

Около 15 април - Енгелс пише военен преглед, в който подлага на критика методите, по които съюзниците водят обсадата на Севастопол. Прегледът се публикува на 18 април в „Neue Oder-Zeitung“ под заглавие „Вилазката на 23 март“ и на 30 април в „New-York Daily Tribune“ като уводна статия под заглавие „Обсадата на Севастопол“.

Около 17 април - Енгелс пише за „Neue Oder-Zeitung“ и „New-York Daily Tribune“ статии против панславизма, в които разкрива реакционния характер на идеята за обединяване на славяните под хегемонията на царска Русия. В „Neue Oder-Zeitung“ статиите се печатат на 21 и 24 април под заглавие „Германия и панславизмът“. „New-York Daily Tribune“ публикува статиите на Енгелс на 5 и 7 май като уводни в изопачен вид.

18 април - около 6 май - Маркс и жена му се намират в Манчестър.

7-21 май - Във връзка със засилилата се агитация на представителите на търговско-финансовите кръгове на буржоазията за административна реформа Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ пет статии на тази тема: „Към историята на агитационните кампании“, „„Morning Post“ против Прусия. — Вигите и торите“, „Заседанието на камарата на лордовете“, „Буржоазната опозиция и чартистите“, „Във връзка с движението в полза на реформа“. Статиите, в които се разобличават истинските цели на реформаторите от Сити и се отбелязват техният страх пред работническата класа и готовността им за компромис с аристокрацията, се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 10, 18, 19 и 24 май.

Около 8 и около 11 май - Енгелс пише две статии за хода на войната. В „Neue Oder-Zeitung“ статиите се печатат на 11 и 14 май под заглавие „Обсадата на Севастопол“ и „Кампанията в Крим“; в „New-York Daily Tribune“ статиите се публикуват на 28 и 29 май като уводни под заглавие „Из Севастопол“ и „Ново настъпление към Крим“.

Не по-късно от 16 май - Маркс се обръща към един от редакторите на „Neue Oder-Zeitung“ — Елснер — с молба да намери издател за брошурата за панславизма, която Енгелс възнамерява да напише и публикува в Германия. Опитите на Енгелс остават безрезултатни, тъй като издателите отказват да се заемат с публикуването на тази брошура „поради страх да не би да си спечелят революционна репутация“.

Излиза сборникът „Политически памфлети“, издаден от Такер, в който влезли няколко статии на Маркс от серията „Лорд Палмерстон“, публикувана в „New-York Daily Tribune“ и в „People’s Paper“.

19 май - Маркс пише статията „Паричният пазар“, в която се привеждат данни, характеризиращи задълбочаването на паричната криза в Англия. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 22 май.

Около 21 май - Енгелс пише военен преглед, който под заглавие „Кримската война“ се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 8 юни като уводна статия.

24 май - Маркс включва написания от Енгелс за „New-York Daily Tribune“ военен преглед в своя нова статия за „Neue Oder-Zeitung“. Статията под заглавие „Пролог към комедията, разиграна у лорд Палмерстон. — Ходът на последните събития в Крим“ се публикува във вестника на 29 май. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс под заглавие „Новият френски командуващ“ се публикува на 12 юни като уводна.

26 май - 1 юни - Във връзка с дебатите в парламента за външната политика на правителството на Палмерстон Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ четири статии, в които разглежда позицията на различните партии и групи в английския парламент по отношение на Кримската война. Статиите на Маркс „Парламентарната реформа. — Прекъсване и възобновяване на Виенската конференция. — Така наречената изтребителна война“, „Предложението на Дизраели“, „Из парламента: дебатите по предложението на Дизраели“, „Към критиката на последната реч на Палмерстон“ се публикуват в „Neue: Oder-Zeitung“ на 30, 31 май, 1 и 4 юни.

5 юни - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статията „Асоциацията за административна реформа. — Народната харта“; той показва значението на издигнатата от чартистите програма за демократизиране на политическия строй на Англия, като подчертава, че нейното осъществяване би открило перспектива работническата класа да завладее политическата власт. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 8 юни.

6-9 юни - Маркс продължава да следи дебатите в английския парламент по въпроса за войната и пише във връзка с това две статии, които се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 9 и 12 юни.

Около 8 юни - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Известия от Крим“. Немският вариант на статията се печата в „Neue Oder-Zeitung“ на 11 юни под заглавие „Към критиката на събитията в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ статията се публикува на 23 юни като уводна.

Около 12 юни - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Севастопол“, в която дава критика на очерците на развитието на фортификацията. Немският вариант на статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 15 юни под заглавие „Критика на военните действия в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ статията се публикува на 29 юни като уводна.

Около 15 юни - Енгелс пише за „New York Daily Tribune“ статията „Военните планове на Наполеон“, в която доказва, че издигнатият от съюзниците план „за локална война в името на локални цели“ преследва целта да не се допусне Кримската война да се превърне във война на народите против реакционните режими в Европа. Маркс включва материала на тази статия също в своите кореспонденции: „Инцидентът в камарата на общините. — Войната в Крим“ и „Локалната война. — Дебатите за административна реформа. — Отговорът на комисията на Робък“, които се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 19 и 23 юни. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 2 юли като уводна.

Не по-късно от 15 юни - Маркс получава от един от редакторите на „New-York Daily Tribune“ — Дана — предложение да напише за нюйоркското прогресивно списание „Putnam’s Monthly“ („Месечник на Пътнам“) статии за европейските армии; по молба на Маркс с написването на тези статии се заема Енгелс.

19 юни - Маркс пише статията „Странна политика“, в която разобличава контрареволюционните политически цели на управляващите класи на Англия и Франция в Кримската война. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 10 юли като уводна.

След 19 юни - Маркс получава писмо от Париж от бившия участник в революцията от 1848–1849 г. в Германия Шили, в което той предава мнението на редица познати на Маркс, че е необходимо да се публикува в най-скоро време трудът на Маркс по политическа икономия.

24 юни - Маркс заедно с В. Либкнехт участва в масова демонстрация в лондонския Хайд-парк против законопроекта за забрана на неделната търговия, който накърнява интересите на народните маси. Своите впечатления за демонстрацията Маркс описва в статията „Антицърковното движение. — Демонстрацията в Хайд-парк“, подчертавайки в нея масовия характер на движението и активната роля на чартистите в него. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 28 юни.

27 юни - около 3 юли - Маркс, работейки в библиотеката на Британския музей, събира за Енгелс материали за испанската и неаполитанската армии, които Енгелс използва в своето произведение „Европейските армии“.

Около 29 юни - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Из Севастопол“. Немският вариант на тази статия се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 2 юли под заглавие „За събитията в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ статията се публикува на 12 юли като уводна.

Края на юни - началото на юли - Енгелс пише първата част на своето произведение „Европейските армии“, която се печата в августовската книжка на „Putnam’s Monthly“.

1 юли - Маркс взема участие във втора демонстрация в Хайд-парк против законопроекта за забрана на неделната търговия; той само случайно избягва арестуването. В статията „Вълненията във връзка със законопроекта за по-строго спазване на неделния ден“ Маркс се обявява решително против действията на лондонската полиция, която жестоко се разправила с участниците в демонстрацията. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 5 юли.

Около 6 юли - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за безуспешното щурмуване на Севастопол от съюзниците на 18 юни. Изпращайки немския вариант на тази статия в „Neue Oder-Zeitung“, Маркс я разбива на две статии; първата от тях той допълва с описание на сблъскванията на народа с полицията в Лондон, станали след разправата с демонстрантите в Хайд-парк на 1 юли. Статиите „Сблъскванията на народа с полицията. — За събитията в Крим“ и „За щурмуването на 18 юни“ се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 9 и 11 юли. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 21 юли като уводна под заглавие „Последното поражение на съюзниците“.

11-20 юли - Във връзка с новата правителствена криза и с оставката на Ръсел Маркс пише редица статии за парламентарните дебати, в които разкрива антидемократичния характер на английския парламент. В някои от тези статии Маркс включва военните прегледи, написани от Енгелс за „New-York Daily Tribune“. Статиите „Из парламента: предложенията на Робък и Булвер“, „Из парламента: предложението на Булвер, ирландският въпрос“, „Оставката на Ръсел. — Събитията в Крим“, „Оставката на Ръсел“, „В парламента“ и „Из парламента. — От театъра на военните действия“ се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 14, 16, 17, 20, 21 и 23 юли.

17 юли - В писмо до Енгелс Маркс съобщава някои сведения за емигриралите в Америка бивши членове на Съюза на комунистите и други германски революционни емигранти.

След 17 юли - Маркс се премества с жена си, която все още не се била съвзела от сътресението след смъртта на сина им, и с дъщерите си в Кемберуел (в околностите на Лондон) при Имандт, бивш член на Съюза на комунистите; през време на пребиваването си в Шотландия Имандт предоставя своя котедж на разположение на Марксовото семейство.

25 юли - 12 август - Маркс пише памфлета „Лорд Джон Ръсел“, в който разобличава в лицето на Ръсел — типичен представител на витите — политиката на английската управляваща олигархия през първата половина на XIX век. Памфлетът се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ от 28 юли до 15 август и в съкратен вариант в „New-York Daily Tribune“ на 28 август.

Края на юли - Енгелс пише втората част на своето произведение „Европейските армии“, която се печата в септемврийската книжка на „Putnam’s Monthly“.

13 август - Маркс пише статията „Полският митинг“, в която разобличава провокационния характер на политиката на правителството на Палмерстон по отношение на полското национално движение и осъжда позицията на консервативното дворянско-монархическо крило на полската емиграция, като му противопоставя демократическото крило. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 16 август.

15 август - Маркс пише статията „Към критиката на позицията на Австрия в Кримската война“, в която осветлява дебатите в английския парламент във връзка с причините за отказа на Австрия да влезе във войната против Русия. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 18 август, а написаният в края на август разширен неин вариант под заглавие „Австрия и войната“ — в „New-York Daily Tribune“ на 13 септември като уводна статия.

17 и 18 август - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статията „Англо-френската война против Русия“, в която използва военния преглед на Енгелс, написан за „New-York Daily Tribune“. Статията се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 20 и 21 август. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 1 септември като уводна под заглавие „Войната“.

Около 31 август - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Сражението при Чорная“, немският вариант на която се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 3 и 4 септември. В „New-York Daily Tribune“ статията се публикува на 14 септември като уводна.

Септември - Енгелс пише третата — последната — част на своето произведение „Европейските армии“, която се публикува в декемврийската книжка на „Putnam’s Monthly“.

1 септември - Маркс съобщава на Енгелс за новото предложение на Дана да напише за „Putnam’s Monthly“ статия за усъвършенстванията в съвременния начин на водене на войната.

6 септември - Като се научава за смъртта на Даниелс — един от обвиняемите на кьолнския процес срещу членовете на Съюза на комунистите, — Маркс пише писмо до жена му в Кьолн, изказвайки ѝ своето съболезнование.

В писмото до Енгелс Маркс съобщава за своето намерение да напечата некролог за Даниелс и да помести в печата известие за смъртта му със своя подпис и с подписите на Енгелс, Фрайлиграт и В. Волф.

Около 8 септември - Във връзка с публикуването в английския печат на кореспонденцията между английския адмирал Ч. Нейпир и морския министър Джеймс Греъм, отнасяща се до военните операции на съюзниците в Балтийско море в 1854 г., Маркс пише статията „Нови разобличения в Англия“. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 24 септември като уводна.

След 8 септември - Енгелс съставя хронологични бележки за основните събития на Кримската война.

11 септември - Маркс уточнява въз основа на последните телеграфни съобщения написаната от Енгелс за „New-York Daily Tribune“ статия „Падането на Севастопол“, изпраща немския ѝ вариант в „Neue Oder-Zeitung“, където той се публикува на 14 септември под заглавие „Към завземане на Севастопол“. В „New-York Daily Tribune“ статията се печата на 28 септември като уводна.

Като получава писмо на Елснер за финансовите затруднения на „Neue Oder-Zeitung“, в отговора си Маркс изказва готовност да сътрудничи във вестника без хонорар.

Във връзка със смъртта на бившия лидер на чартистите О’Конор Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статия, в която описва погребението на О’Конор, устроено от лондонските работници. Статията „Погребението на О’Конор“ се публикува във вестника на 15 септември.

12 септември - Маркс заминава от Кемберуел за Манчестър при Енгелс.

Около 14 септември - Енгелс пише статията „Перспективите на войната в Крим“, в която показва ролята на крепостите и на полевите армии в съвременните войни. Немския вариант на статията Маркс изпраща в „Neue Oder-Zeitung“, където той се публикува на 18 септември под заглавие „Към събитията в Крим“. В „New-York Daily Tribune“ статията на Енгелс се публикува на 1 октомври като уводна.

24 септември и 4 октомври - Маркс пише статиите „Състоянието на търговията и финансите“ и „Френската банка. — Подкрепленията за Крим. — Новите фелдмаршали“, в които посочва симптоми на назряваща финансова криза във Франция. Статиите се публикуват в „Neue Oder-Zeitung“ на 28 септември и 8 октомври.

28 септември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за щурмуването и завземането на Севастопол, вариант на която се публикува в „Neue Oder-Zeitung“ на 4 октомври под заглавие „За щурмуването на Севастопол“. В „New-York Daily Tribune“ статията се публикува на 13 октомври като уводна под заглавие „Решаващо събитие на войната“.

2 октомври - Маркс пише за „Neue Oder-Zeitung“ статията „Официалният финансов отчет“, в която критикува данъчната политика на английското правителство и показва несъстоятелността на твърденията на английската буржоазна преса, че благосъстоянието на английските трудещи се се увеличавало. Статията се публикува във вестника на 6 октомври.

Около 6-10 октомври - Маркс получава от Елснер две писма, в които последният го моли да не изпраща вече кореспонденции в „Neue Oder-Zeitung“ поради предстоящо прекратяване на неговото издаване. След получаването на първото писмо Маркс прекратява изпращането на кореспонденции.

Около 19 октомври - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ нов военен преглед. Статията под заглавие „Ходът на военните действия“ се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 5 ноември като уводна.

Първата половина на ноември - Маркс и Енгелс се срещат със своя приятел германския пролетарски поет Г. Веерт, завърнал се от пътуването си из европейския континент.

Началото на ноември - В писмо до Дана Маркс настоява да бъдат изменени условията на неговото сътрудничество в „New-York Daily Tribune“. В писмо-отговор Дана изказва съгласието си с предложението на Маркс да изпраща във вестника по две статии седмично, за всяка от които да му се плаща по 10 долара.

Около 2 ноември - Енгелс пише статията „Руската армия“, в която показва влиянието на икономическата изостаналост и на реакционния политически строй на царска Русия върху състоянието на нейната армия. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ на 16 ноември като уводна.

8 ноември - Маркс, съобщава на Елснер, че е получил писмото му, в което се известява, че предстои да се прекрати издаването на „Neue Oder-Zeitung“, във връзка с което той е престанал да изпраща статии във вестника. В писмо Маркс изказва одобрение на дейността на „Neue Oder-Zeitung“, който продължавал да излиза още известно време, и отбелязва, че вестникът печата максимум възможното в условията на политическата реакция в Германия. Маркс съобщава също за преследването от английските власти на политическите емигранти на остров Джерси.

17 ноември 1855 и 5 ноември 1856 - Опозиционният на Палмерстон вестник на уркартистите „Sheffield Free Press“ („Шефилдската свободна преса“) препечатва две статии на Маркс от серията „Лорд Палмерстон, публикувана в „People’s Paper“; първата от тях се появява като отделно издание в свезка № 4А на излизащата в Шефилд „Free Press Serials“ („Библиотечна „Free Press““).

Началото на декември - Маркс се завръща от Манчестър в Лондон.

12 декември - Енгелс съобщава на Маркс за продължаващата стачка на работниците от манчестърските текстилни фабрики.

12 декември 1855 - януари 1856 - Маркс се среща няколко пъти с Едгар и Бруно Бауерови. В писма до Енгелс Маркс съобщава за своите разговори с Бауерови и дава критична оценка на техните идеалистически възгледи, особено рязко осъжда високомерно-пренебрежителното отношение на Бруно Бауер към работническото движение.

Около 24 декември 1855 - началото на януари 1856 - Енгелс е на гости на свои роднини в Лондон и постоянно се среща с Маркс.

Около 28 декември - Маркс пише статията „Традиционната английска политика, в която с исторически примери разкрива контрареволюционната същност на външната политика на вигите. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 12 януари 1856 г. като уводна.

29 декември 1855 - 16 февруари 1856 - Цялата серия Марксови статии „Лорд Палмерстон“, публикувана в „People’s Paper“, се препечатва в лондонския орган 1856 на уркартистите „Free Press“ („Свободна преса“); излиза и като отделно издание във вид на свезка №5 на „Free Press Serials“ под заглавие „Животоописание на лорд Палмерстон“.

---

1856

Януари - април - Енгелс работи върху серия статии против панславизма за „New-York Daily Tribune“; той изучава литературата по историята и културата на славяните; изпратените от Маркс в Ню Йорк статии на Енгелс остават непубликувани.

Първата половина на януари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статии за Дунавските княжества и за Швеция. Статиите остават непубликувани.

Около 11 януари - Във връзка със завземането от руските войски на крепостта Каре през ноември 1855 г. Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Войната в Азия“, в която анализира причините за поражението на турската армия в Закавказието и отбелязва големия успех на русите. Статията се публикува във вестника на 25 януари като уводна.

Около 18 януари - Енгелс пише статията „Европейската война“, в която прави известна равносметка на Кримската война и отбелязва, че ходът на събитията не е оправдал надеждите за превръщането ѝ във война за демократично преустройство на Европа и за освобождение на потиснатите националности. Статията се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 4 февруари като уводна.

18 януари - Маркс изпраща на Енгелс статията на Д. Уркарт „Чартистката кореспонденция“, в която Уркарт отправя клевети срещу чартистките лидери. Маркс отбелязва в писмо, че в дадения случай Уркарт действува обективно като „английски полицейски агент“.

Февруари - април - Маркс се запознава в библиотеката на Британския музей с дипломатически документи, с памфлети от края на XVII — първата половина на XVIII век, както и с исторически изследвания за англо-руските отношения. Той прави извадки от книгите на Дж. Уилямс, Хюз, Махон, Шлосер и много други автори, както и от дневника на Петър I и записките на руския посланик в Англия Веселовски. Той съобщава на Енгелс за намерението си да публикува откритите от него материали по история на дипломацията на XVIII век.

7 февруари - В писмо до Маркс Енгелс дава подробна характеристика на вътрешнополитическото положение на Франция, като отбелязва засилването на антибонапартистките настроения сред пролетариата, студентството и армията.

8 февруари - Като използва материала от писмото на Енгелс от 7 февруари Маркс пише статията „Англо-американският конфликт. — Положението във Франция“, в която предсказва неизбежността на краха на бонапартисткия режим във Франция и засяга англо-американските противоречия. Статията се печата в „New-York Daily Tribune“ на 25 февруари.

Около 25-28 февруари - При Маркс в Лондон пристига Г. Леви като представител от дюселдорфските работници; той информира Маркс за състоянието на работническото движение в Рейнската провинция, съобщава за нарастване на революционното настроение сред фабричните работници от Золинген, Изерлон, Елберфелд и други места, готови да вдигнат въстание. Маркс предпазва Леви от рисковани стъпки, като му разяснява преждевременността на едно въстание в Рейнската провинция при съществуващите условия и изтъква същевременно, че ако „Париж даде сигнал, тогава ще трябва да се рискува всичко при всякакви обстоятелства“. Леви съобщава също на Маркс редица компрометиращи факти от дейността и личния живот на Ласал, предизвикали омразата на дюселдорфските работници към него; Маркс съветва да наблюдават Ласал, но да се въздържат засега от публични разобличения по отношение на него.

Края на февруари - първата половина на март - Маркс изучава в Британския музей литературата по историята на славянските народи. В писма до Енгелс той дава критична оценка на отделни книги по славяноведение, включително книгите на Добровски, Хефтер, Айххоф. Проявявайки интерес към историята на културата на славяните, по-специално към древноруската култура, Маркс чете във френски превод „Слово о полку Игореве“ и обещава на Енгелс да му достави изданието на това произведение.

5-7 март - В писмата си Маркс и Енгелс разменят мнения относно информацията на Леви за състоянието на работническото движение в Рейнската провинция. Обсъждат и сведенията, които те са получили от Леви, за поведението на Ласал, като стигат до извода, че това поведение дава основание за още по-голямо недоверие към него.

Края на март - април - След като се запознава с току-що публикуваните в Синята книга дипломатически документи във връзка с предаването на Каре, Маркс пише произведението „Падането на Каре“, за да разобличи вероломните действия на английската и френската дипломация спрямо „съюзна“ Турция. Произведението, което Маркс първоначално предназначавал за „New-York Daily Tribune“ и което било публикувано там на 8 април, в значително разширен вид се изпраща от Маркс в чартисткия орган „People’s Paper“, където се публикува във вид на четири статии на 5, 12, 19 и 26 април с подписа на Маркс. Отделни статии от „People’s Paper“ Маркс използвал в своите кореспонденции във „Free Press“ и в „Sheffield Free Press“, публикувани на 3 май.

Не по-късно от 29 март - Маркс запознава редактора на „People's Paper“ Е. Джонс с ръкописа на своята статия „Падането на Каре“, предназначена за „New-York Daily Tribune“. Джонс възнамерява да използва материалите на статията в публична лекция за работническата аудитория в Сент-Мартинс хол и помества на 29 март в „People’s Paper“ обявление, че предстои да се публикуват в този вестник серия Марксови статии за Каре.

Около 1 април - Маркс пише статията „Франция на Бонапарт Малкия“, в която разобличава режима на Втората империя. Статията се печата в „People’s Paper“ на 5 април и в „New-York Daily Tribune“ на 14 април като уводна.

Първата половина на април - Маркс се среща няколко пъти с К. Шапер, който признава погрешността на своята сектантско-авантюристическа позиция през време на разцеплението в Съюза на комунистите и се разкайва, задето е участвувал заедно с Вилих във фракционната борба против Маркс и Енгелс и техните привърженици.

Не по-късно от 10 април - Маркс получава писмо от Дюселдорф от Леви, в което последният съобщава за своята среща с бившия член на Съюза на комунистите Микел, както и за своите разногласия с него по въпроса за отношението на пролетариата към буржоазията в предстоящата революция; Леви, който не споделял съглашателската позиция на Микел, моли Маркс да съобщи мнението си по тоя въпрос.

15 април - Маркс пише статия за икономическото и вътрешнополитическото положение на Прусия, използвайки в нея фактическите данни от писмото на Енгелс до него от 14 април. Статията на Маркс „Прусия“ се публикува в „New-York Daily Tribune“ на 5 май като уводна.

14 април - По покана на редакцията на чартисткия орган „The People’s Paper“ („Народен вестник“) Маркс участва в празнуването на четвъртата годишнина от основаването на вестника. Ползвайки се от даденото му право да говори пръв, той произнася реч за световноисторическата роля на пролетариата. Маркс отбелязва незавършеността на революцията от 1848–1849 г. и подчертава, че противоречията на капиталистическото общество неизбежно ще доведат до социална революция и до победа на пролетариата. Тази реч на Маркс бива публикувана на 19 април в „People’s Paper“, на редактора на който — Джонс — Маркс продължава да оказва постоянна помощ със статии и съвети.

Втората половина на април 1856 - март 1857 - Маркс продължава работата си върху проучването на англо-руските отношения през XVIII век, започната през февруари 1856 г. Той конспектира дипломатически документи и историческа литература на английски, немски и френски език, като по-специално прави извадки от произведенията на Мотли, Сегюр, Бойер и др.

16 април - Изучавайки перспективите за нов революционен подем в Германия, Маркс доразвива идеята за съюза между работническата класа и селячеството. В писмо до Енгелс той пише, че „цялата работа в Германия ще зависи от възможността да се подкрепи пролетарската революция с едно второ издание на селската война“.

Маркс праща на Енгелс между другите материали и „Повест за похода на княз Игор“.

Около 25 април - Маркс пише статия за дебатите в камарата на лордовете относно вдигането на паметника на Йоркския херцог от площад Ватерло в Лондон. Статията, в която въз основа на живота и дейността на херцога се бичуват паразитизмът и пороците на висшето английско аристократическо общество, бива отпечатана под заглавие „Камарата на лордовете и паметникът на Йоркския херцог“ в „People’s Paper“ на 26 април.

26 април - Маркс препраща на Енгелс полученото от Германия писмо от бившия член на Съюза на комунистите Йохан Микел, в което последният моли Маркс да съобщи гледището си по въпроса за отношението на пролетарската партия към буржоазията в предстоящата революция; при това Микел изказва мнението, че пролетариатът трябва да избягва всякакви мерки, които могат да отблъснат буржоазията.

Началото на май - Маркс получава от Адолф Хамахер от Кьолн писмо с приветствие от името на кьолнските, елберфелдските и солингенските работници. Във връзка с разногласията между работническите организации в Кьолн и Дюселдорф Хамахер се обръща към Маркс с молба да се изпрати представител от Лондон, за да се обсъдят на самото място въпросите на работническото движение в Рейнската провинция. Маркс възнамерява да пише писмо в Кьолн и да го прати с конспиративна цел чрез жена си.

Между 5 и 15 май - Маркс изпраща на бившия член на Съюза на комунистите Имандт в град Дънди материал за Кошут, който Имандт използува в статиите си, публикувани в някои местни вестници.

Средата на май - Енгелс предприема пътуване из Ирландия. Той посещава Дъблин, Голуей, Лимерик, Трейли и други градове, отбелязвайки навсякъде разорението и мизерията на ирландското население в резултат на завоевателните войни на англичаните и на колониалната им политика в Ирландия.

Около 16 май - Маркс пише статия за вътрешната и външната политика на Сардинското кралство. Статията под заглавие „Сардиния“ излиза на 17 май в „People’s Paper“ и на 31 май в американския вестник „New-York Daily Tribune“.

Около 18 май - 8 юни - Маркс е много болен; на моменти той не е в състояние да работи; докторът го съветва да отдъхне вън от Лондон.

23 май - След завръщането си от Ирландия в Манчестър Енгелс пише на Маркс писмо, в което дава задълбочена характеристика на положението на Ирландия, наричайки я „първата английска колония“.

Юни - Маркс проучва дейността на френската акционерна банка Crédit Mobilier и пише за нея три статии. Първата от статиите под заглавие „Френската Crédit Mobilier“ бива отпечатана в „People’s Paper“ на 7 юни. Всички статии под същото заглавие излизат след това в „New-York Daily Tribune“ на 21 и 24 юни и 11 юли.

Юни - септември - Енгелс се запознава с новата книга на френския военен писател Базанкур „Кримската кампания до завземането на Севастопол“, написана от бонапартистки позиции; прави от нея извадки, които озаглавява „Сент-Арно“.

Около 7 юни - средата на юли - Маркс заедно с Пипер заминава от Лондон за Хъл, а оттам в средата на юли при Енгелс в Манчестър.

28 юни - 2 август - Във вестниците „The Sheffield Free Press“ („Шефилдски свободен печат“) и лондонския „Free Press“ („Свободен печат“) под заглавие „Разкрития относно дипломатическата история на XVIII век“ излизат подбрани от Маркс дипломатически писма и документи, които той придружава с обяснения и бележки. С тази публикация трябвало да започне замислената от Маркс работа за англо-руските отношения през XVIII век. Маркс прекратява обаче публикуването на „Разкритията“, тъй като редакцията изопачавала текста и произволно го съкращавала.

Около началото на юли - В писмо до Микел Маркс, след като се съветва предварително с Енгелс и В. Волф, подробно се спира на въпросите за характера и движещите сили на предстоящата революция в Германия. Маркс разяснява, че единственият съюзник на пролетариата в бъдещата революция ще бъде селячеството. Той настоява на необходимостта от безпощадна борба против буржоазията. Микел разпространява писмото на Маркс сред своите приятели и съмишленици.

25 юли - началото на август - Във връзка с юлските революционни събития в Мадрид Маркс пише две статии, в които дава характеристика и оценка на испанската революция от 1856 г. Статиите излизат като уводни в „New-York Daily Tribune“ на 8 и 18 август.

Началото на август - Енгелс отхвърля предложението на своя братовчед Е. Бланк да подаде до пруските власти молба за неговото амнистиране. Енгелс подлежал в Германия на съд за участието му в революцията през 1848-1849 г.

Втората половина на август - Енгелс отива в Лондон, за да се срещне с майка си, която пристигнала за известно време в Англия.

16 август 1856 - 1 април 1857 - В лондонския вестник „Free Press“ под заглавие „Разкрития относно дипломатическата история на XVIII век“ излиза в обем от 5 печатни коли уводът към замисленото от Маркс произведение за англо-руските отношения през XVIII век. За разлика от първата публикация на „Разкритията“, започната във вестниците „Scheffield Free Press“ и „Free Press“, тази публикация е по-пълна. Значителна част от увода се състои от дипломатически писма, документи и исторически памфлети. Самият труд, който по замислите на Маркс трябвало да има обем от 20 печатни коли, останал неосъществен.

Около 30 август - Маркс получава от В. Волф известие за смъртта на бившия член на Съюза на комунистите, приятел на Маркс и Енгелс, немският пролетарски поет Георг Веерт, който починал в Хавана.

Около 8 септември - декември - Домашните грижи на Маркс във връзка с болестта на жена му и преместването им в нова квартира му отнемат много време и поради това той пише малко статии за „New-York Daily Tribune“.

Средата на септември - Маркс получава от Дана петнадесет статии на Енгелс за панславизма и три свои статии за дунавските княжества, ненапечатани в „New-York Daily Tribune“ под влияние на неговия сътрудник панслависта Гурговски.

22 септември - Маркс се среща с Олмстед, представител на американската издателска фирма Пътнъм; на срещата присъствува и Ф. Фрайлиграт, немски поет, бивш член на Съюза на комунистите, с когото Маркс поддържа постоянни връзки в Лондон. Олмстед поръчва статия за Кримската война във връзка с книгата на Базанкур, както и статия на тема „Кораби против крепости“ и на други военни теми. Той моли също Маркс да напише статия за неотдавна починалия X. Хайне.

Около 26 септември - около 17 октомври - Във връзка със започнала криза на международния паричен пазар Маркс пише първите четири статии на тази тема. Три от тях излизат като уводни в „New-York Daily Tribune“ на 9 и 27 октомври и 1 ноември, а четвъртата като кореспонденция под заглавие „Паричната криза в Европа“ — на 15 октомври.

26 септември - Енгелс съобщава на Маркс за намерението си да напише некролог за Георг Веерт и да го помести в един от берлинските вестници. Той споделя своите впечатления за симптомите и перспективите на приближаващата икономическа криза; изказва предположението, че кризата трябва да избухне през лятото на 1857 г.

Октомври - Във връзка с приближаващата икономическа криза Маркс възобновява заниманията си с политическа икономия, по-специално основно проучва въпроса за среброто.

Началото на октомври - Маркс се премества в по-хигиеничен район на Лондон, в квартира на адрес; 9, Графтон-терас, Мейтланд парк, Хаверсток-Хил, Хямпстед-роуд.

След 3 октомври - Маркс получава от Париж от германския емигрант Р. Райнхард годишните отчети на Crédit Mobilier и ги използва за своите статии.

Втората половина на октомври 1856 - март 1857 - Маркс изучава историята на Полша, особено се интересува от полския въпрос в революциите през XVIII и XIX век и стига до извода, че след 1789 г. интензивността и жизнеспособността на всички революции могат доста точно да се измерват по тяхното отношение към Полша; чете труда на Мерославски „Ролята на Полша в европейското равновесие“ и трудовете на Лелевел: „История на Полша“, т. I и „Размишления върху политическото положение на бивша Полша и историята на нейния народ“.

Около 30 октомври - Енгелс завършва статията си за книгата на Базанкур и я озаглавява „Сент-Арно“. Статията получава висока оценка от Маркс, който я изпраща в редакцията на нюйоркското списание „Putnam’s Monthly“ („Месечник на Пътнъм“); статията обаче не бива публикувана.

30 октомври - Във връзка с подготвяната от английското правителство военна експедиция в Персийския залив за окупиране на остров Харак (Харг) Маркс пише статия за Персия, в която разобличава агресивната външна политика на Англия в Азия. Редакцията на „New-York Daily Tribune“ я печата като уводна статия едва на 7 януари 1857 г. с големи съкращения.

Около 7 ноември и около 21 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за европейската финансова и търговска криза, които излизат като уводни на 22 ноември и 6 декември.

Втората половина на ноември - Енгелс проучва литературата по военноморско дело във връзка с подготовката на серия от статии за списание „Putnam’s-Monthly“; чете книгата на У. Джеймс „Морската история на Англия“ главно заради темата „кораби против крепости“.

17 ноември - Енгелс съобщава на Маркс редица факти, които свидетелстват за изострянето на финансовата криза в Европа, за опасността от криза във Франция, за авантюристичната политика на Наполеон III и за създаващите се във Франция благоприятни условия за революция, както и за тактиката на пролетарската партия в предстоящата революция.

Края на ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две икономически статии за Австрия, които под заглавие „Морската търговия на Австрия“ биват публикувани на 9 януари и 4 август 1857 г.

Около 2 декември - Във връзка с възникналия между Прусия и Швейцария конфликт за Нюшател Маркс изучава историята на Прусия; съобщава на Енгелс редица критически бележки върху пруската история; пише по този повод статия, която под заглавие „Божественото право на Хохенцолерните“ излиза в „People’s Paper“ на 13 декември 1856 г. и в „New-York Daily Tribune“ на 9 януари 1857 г.

---

1857

Януари - февруари - Маркс пише статия (която не била довършена) против памфлетите на Бруно Бауер за Русия и Англия. В същото време Маркс изучава руската история и прави таблица на историческите събития в Русия от 973 до 1676 г.; чете книгата на Лалерстед „Скандинавия, нейните опасения и надежди“.

Януари - март - Енгелс е претрупан с работа в кантората. Поради това той няма почти никакво време да пише статии за „New-York Daily Tribune“.

Маркс изучава книгата на Реньо „Политическа и социална история на дунавските княжества“ и прави извадки от нея.

7 януари - Маркс изпраща на редакцията на „New-York Daily Tribune“ статия за англо-китайския конфликт в Кантон, в която подробно анализира инцидента с контрабандисткия китайски кораб „Ароу“, послужил като повод за втората „опиумна“ война в Китай. Статията излиза като уводна на 23 януари.

Около 10 януари - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за планинската война във връзка с пруско-швейцарския конфликт за Нюшател; статията излиза като уводна на 27 януари.

Втората половина на януари - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ втора статия за планинската война, Маркс пише финансова статия; статиите не биват публикувани.

20 януари - Маркс съобщава на Енгелс, че в продължение на около три седмици „New-York Daily Tribune“ не е напечатал нито една от написаните от него и от Енгелс статии.

Около 27 януари - началото на февруари - Във връзка с англо-персийската война Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за грабителските планове на Англия по отношение на Персия, а Енгелс — статия за перспективите на англо-персийската война; и двете статии биват публикувани във вестника като уводни на 14 и 19 февруари.

5 февруари - Маркс получава писмо от Микел с предложение да сътрудничи в хамбургското списание „Das Jahrhundert“ („Столетие“), но не приема това предложение поради дребнобуржоазното направление на вестника.

6 февруари - Маркс изпраща писмо на Дана, в което иска обяснение за рядкото печатане на неговите статии в „New-York Daily Tribune“ и заявява, че възнамерява да престане да сътрудничи във вестника.

Средата на февруари - началото на юли - Маркс продължава да изучава икономическа литература, по-специално току-що излезлите V и VI том от „История на цените“ от Тук, произведението на Маклауд „Теория и практика на банковото дело“, и прави извадки от тях.

20 февруари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия, която бива публикувана във вестника на 9 март под заглавие „Новият английски бюджет“.

27 февруари - Маркс пише статията „Парламентарните дебати за военните действия в Китай“, която излиза в „New-York Daily Tribune“ на 16 март.

Март - юли - Маркс с мъка може да работи поради голямото влошаване на здравословното състояние на жена му и много тежкото си материално положение; поради липса на пари не е в състояние да си плати наема; през април се разболява и той.

6 март - 7 април - Във връзка с новите парламентарни избори в Англия Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ пет статии: „Поражението на правителството на Палмерстон“, „Предстоящите избори в Англия“, „Английските избори“, „Поражението на Кобден, Брайт и Гибсон“ и „Резултатите от изборите“. Статиите излизат във вестника на 25 и 31 март и 6, 17 и 22 април.

Около 18 март - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за руската търговия с Китай. Статията бива публикувана като уводна на 7 април.

21 март - Маркс получава писмо от Дана от 5 март, в което последният го моли да не скъсва с „New-York Daily Tribune“ и се задължава да му плаща само една статия седмично, независимо от това, дали тя ще бъде напечатана или не; за останалите статии обещава да плаща при публикуването им. По този начин редакцията намалява наполовина хонорара на Маркс. Поради трудното си материално положение Маркс е принуден да се съгласи.

Около 22 март - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ още една статия относно англо-китайския конфликт в Кантон. Статията излиза като уводна на 10 април.

Началото на април - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за евентуална военна експедиция на англичаните в Китай във връзка с англо-китайския конфликт; в нея той осветлява причините и хода на военните действия в периода на първата „опиумна“ война в Китай. Статията излиза като уводна на 17 април.

7 и 10 април - Във връзка с публикуването на отчетите на английските фабрични инспектори за 1856 г. Маркс пише статиите „Положението на фабричните работници“ и „Английската фабрична система“, в които разобличава жестоката експлоатация на работниците от английските фабриканти. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 22 и 28 април.

14 и 28 април - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за новоизбраната камара на общините, в която говори за манчестърската школа и за вигите и торите, както и статия за Австрия; и двете статии не биват публикувани.

Около 16 април - По молба на Маркс, който е болен, Енгелс пише статия за преобразованията в руската армия след Кримската война. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ като уводна на 6 май.

21 април - Маркс получава писмо от Дана от 6 април с предложение да сътрудничи в проектирания от него енциклопедичен речник „Нова американска енциклопедия“ и да се заеме с написването на военните и някои други статии; след като се съветва предварително с Енгелс, Маркс дава своето съгласие.

Края на април - октомври - Енгелс дълго време е тежко болен, поради което не е в състояние да оказва постоянна помощ на Маркс в написването на военните прегледи за „New-York Daily Tribune“.

Май - Маркс учи шведски и датски език.

1, 12 и 15 май - Маркс пише три финансови статии за аферите на Кралската британска банка и за френската акционерна банка Crédit Mobilier. Една от тях излиза като кореспонденция под заглавие „Финансови афери в Англия“ в „New-York Daily Tribune“ на 16 май, а другите две като уводни на 30 май и 1 юни.

Около 20 май - По молба на Маркс Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Персия и Китай“, която излиза във вестника на 5 юни.

23 май - Маркс получава от Дана писмо от 8 май със списък на военните статии на буква „А“ за първия том на „Новата американска енциклопедия“ и с молба да обърне специално внимание на статиите „Армия“ и „Артилерия“; Дана предлага също на Маркс да напише в достъпна за английския и американския читател форма статия за естетиката. Той пита дали Маркс ще се съгласи да напише статии за бележитите европейски дейци в областта на промишлеността и търговията. Маркс прави справка за източниците по този въпрос при Енгелс.

26 май - Маркс пише критически бележки относно речта на О’Донел в испанския сенат по повод събитията в периода на революцията от 1854 г. в Испания. Под заглавие „Интересни разкрития“ тези бележки на Маркс биват публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 12 юни.

28 май - Енгелс праща на Маркс своя списък на статии по военни въпроси на буква „А“ за „Новата американска енциклопедия“.

Края на май - юни - Във връзка с предложението на Дана да напише за „Новата американска енциклопедия“ статия за естетиката Маркс изучава произведенията на Ф. Т. Фишер, Е. Мюлер и др.

Юни 1857 - февруари 1858 - Едновременно с изучаването на политическа икономия Маркс работи много в библиотеката на Британския музей за събиране на материал за статиите в „Новата американска енциклопедия“. Изучава историята на военното дело в древността - в Египет, Асирия, Древна Гърция и Рим, прави бележки и извадки от произведенията на Уилкинсън, Клаузевиц, Шлосер, Мюфлинг и др.

Първата половина на юни - Енгелс е в Лондон.

2 и 12 юни - Маркс пише статия относно новия закон за Френската банка, а във връзка със завършването на англо-персийската война — статия за англо-персийския мирен договор, сключен в Париж на 4 март. Първата статия излиза в „New-York Daily Tribune“ като уводна на 20 юни, а втората като кореспонденция под заглавие „Договорът с Персия“ — на 24 юни.

19 юни - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия, озаглавявайки я в своя бележник „Британското лицемерие“; статията не бива публикувана.

Около 27 юни - Маркс получава от Дана списък на статиите на буква „В“ за „Новата американска енциклопедия“.

29 юни - Маркс препраща на Енгелс полученото от Дана писмо от 11 юни, в което последният не съветва да се пише статията „За крепостите и корабите“, тъй като новата редакция на „Putnam’s Monthly“ не гарантирала нейното отпечатване. Дана връща също неприетата от редакцията статия на Енгелс „Сент-Арно“ за книгата на Базанкур.

30 юни - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за въстанието в индийската армия, с която започва голямата серия от статии за националноосвободителното въстание през 1857-1859 г. в Индия, написани от Маркс и Енгелс. Статията излиза като уводна на 15 юли.

Юли - Маркс пише икономически труд, насочен против Бастия и Кери — вулгарни икономисти, „теоретици“ на хармонията на класовите интереси. Трудът остава недовършен.

Юли 1857 - март 1858 - Във връзка с написването на статиите за „Новата американска енциклопедия“ Енгелс изучава трудовете на Рюстов, Кей, Жомини, Клаузевиц и др. и прави извадки от тях.

10 юли - Маркс пише статия за положението в Европа, в която осветлява по-специално въпроса за финансовото положение на Франция. Статията излиза като уводна в „New-York Daily Tribune“ на 27 юли.

Около 10-24 юли - Енгелс пише за „Новата американска енциклопедия“ първата група от статии на буква „А“. Маркс ги изпраща в Ню Йорк на 24 юли. Статиите биват публикувани в 1858 г.

14 юли - В писмо до Енгелс Маркс изразява голямото си безпокойство по повод влошаването на неговото здраве; препоръчва на Енгелс незабавно да преустанови работата в кантората и да отиде да се лекува на море, както и да прекрати писането на статии за енциклопедията.

17 юли - 14 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ пет статии за въстанието в Индия. Статиите излизат на 4, 14, 18 и 29 август като кореспонденции; четирите със заглавия „Въстанието в Индия“, „Индийският въпрос“, „Сегашното състояние на индийското въстание“ и „Индийското въстание“, а петата — без заглавие.

24-28 юли - Маркс събира материал за испанската Армада за статия в „Новата американска енциклопедия“; прави множество извадки по този въпрос и ги праща на Енгелс.

28 юли - 6 ноември - Енгелс е болен и се лекува на море във Ватерло близо до Ливърпул, на остров Уайт и на остров Джерси.

Август - Енгелс пристъпва към работа върху статията „Армия“ за „Новата американска енциклопедия“.

Първата половина на август - Във връзка с болестта на Енгелс Маркс изучава най-новата френска, английска и германска медицинска литература, за да изясни характера и методите на лечение на болестта на Енгелс.

7 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Индийското въстание“, която не бива публикувана.

Около 10 август - Енгелс завършва две големи статии — „Афганистан“ и „Атака“ — и почти всички останали статии на буква „А“ за „Новата американска енциклопедия“; той изпраща всички статии на Маркс, който да ги препрати в Ню Йорк. Статиите биват публикувани в 1858 г.

11 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за дипломатическата борба между европейските държави около въпроса за изборите в Молдавия. Статията под заглавие „Източният въпрос“ излиза на 27 август.

Средата на август - Маркс посещава завърналия се от Америка бивш член на Съюза на комунистите, негов и на Енгелс съратник Конрад Шрам.

21 август - Във връзка с речта на Палмерстон в камарата на общините Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ преглед на политическото положение в Европа, който излиза като уводна статия на 5 септември.

26 август - Маркс изпраща на Енгелс съставения от Дана списък на статиите на буква „В“ за „Новата американска енциклопедия“.

28 август - 30 октомври - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ осем статии за въстанието в Индия, за политиката на потискане на индийския народ от британските власти в Индия и за Остиндийската компания. Седем статии излизат като уводни на 15, 17 и 21 септември, 3, 13 и 23 октомври и 14 ноември и една като кореспонденция под заглавие „Индийското въстание“ — на 16 септември.

Края на август - средата на септември - Маркс пристъпва към написването на своя голям икономически труд и нахвърля „Увода“ към него, в който разглежда в общи черти проблемата за диалектическата връзка между производството, разпределението, размяната и потреблението, между производителните сили и производствените отношения, между производствените отношения и правните, семейните и други отношения при капитализма. В Увода Маркс излага също накратко същността на своя метод на изследване на икономическите явления. В края на „Увода“ той набелязва основните точки на плана на целия си икономически труд. „Уводът“ остава незавършен.

Септември - октомври - Енгелс пише за „Новата американска енциклопедия“ не по-малко от осемнадесет статии, включително статията „Алжир“; същевременно Маркс завършва за енциклопедията работата върху статията „Армада“ и девет биографии на военни дейци, както и биографиите на революционерите Р. Блум и Юм Бем; почти всички тези статии той пише съвместно с Енгелс. Статиите излизат в 1858 г.

8 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за френската банка Crédit Mobilier. Статията излиза във вестника като уводна на 26 септември.

15 септември - 23 октомври - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за въстанието в Индия и пет статии за финансовата политика на Бонапарт; статиите не биват публикувани.

Около 21 септември - Енгелс завършва голямата статия „Сражение“ за „Новата американска енциклопедия“. Статията бива публикувана в 1858 г.

Около 24 септември - Енгелс завършва статията „Армия“ за „Новата американска енциклопедия“. В тази статия, както и в другите статии на военни теми, Енгелс пръв осветлява от материалистически позиции цялата история на военното изкуство, като се почне от най-древни времена и се свърши със съвременната буржоазна армия. Статията бива публикувана в 1858 г.

25 септември - В писмо до Енгелс Маркс дава висока оценка на неговата статия „Армия“ и обръща внимание на Енгелс на някои неосветлени в статията въпроси.

Октомври 1857 - края на февруари 1858 - Маркс обстойно изучава развитието на всеобщата икономическа криза, събира много материал за развоя на кризата в Англия, САЩ, Германия, Франция и други страни. Маркс прави извадки и изрезки от вестниците, подчертава отделни пасажи от статиите във вестници и списания и записва в специални тетрадки основните процеси и явления, предизвикани от кризата в тези страни; обсъжда проблемата за кризата в кореспонденция с Енгелс, който му съобщава много данни за хода и последиците на кризата в Манчестър.

Октомври - Маркс пише „главата за парите“, в която разкрива утопизма на Прудоновата идея за „работнически пари“ в условията на стоковото производство, излага основните положения на своята теория за стойността и на учението си за парите.

Началото на октомври - Маркс пристига в Сент-Хелер (остров Джерси) при Енгелс; посещава болния от туберкулоза Конрад Шрам, който е в голяма материална нужда; Маркс осигурява на Шрам кореспондентска работа в американския печат.

6 октомври - Енгелс праща на Маркс списък на статиите на буква „С“ за „Новата американска енциклопедия“.

6-29 октомври - В своите писма до Маркс Енгелс на няколко пъти му пише за живота на Харни на остров Джерси и за здравословното състояние на Конрад Шрам, с които той често се среща през време на пребиваването си в Сент-Хелер.

26 октомври - Маркс получава писмо от Дана от 13 октомври, в което последният му съобщава, че поради икономическата криза редакцията на „New-York Daily Tribune“ се е отказала от всичките си европейски кореспонденти с изключение на Маркс и Б. Тейлър; моли Маркс да пише само една статия седмично, и то на първо време главно за войната в Индия и за кризата.

Ноември 1857 - началото на януари 1858 - Маркс следи по печата политическата дейност на Ърнест Джонс, който, надявайки се да получи място в парламента правел все повече отстъпки на радикалната буржоазия; Маркс се готви да посети Джонс и да го предупреди, но поради новите опортюнистически прояви на последния се отказва от своето намерение.

Ноември 1857 - юни 1858 - Маркс пише обширната „глава за капитала“, в която доста подробно разработва редица извънредно важни проблеми на капитала и излага в общи черти основите на своето учение за принадената стойност. В началото на „главата за капитала“ Маркс нахвърля плана на своя икономически труд, в който възнамерявал да разгледа въпросите: капитал, поземлена собственост, наемен труд, държава, международна търговия и световен пазар.

6 ноември - След дълго лекуване на море Енгелс се завръща в Манчестър.

6, 13 и 27 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ три статии за икономическата криза в Англия. Две от тях излизат като уводни на 21 ноември и 15 декември, а третата като кореспонденция под заглавие „Сътресението на британската търговия“ — на 30 ноември.

15 ноември - Енгелс съобщава на Маркс за своите наблюдения върху развоя на икономическата криза, за нейните проявления в Англия, за революционизиращото влияние на кризата върху народните маси; изразява надеждата, че революцията е близко, във връзка с което почва да се занимава по-усилено с военно дело.

16 ноември - По молба на Маркс Енгелс пише статия за завземането от англичаните на Дел и един от главните центрове на националноосвободителното въстание в Индия. Статията излиза на 5 декември в „New-York Daily Tribune“ като уводна.

След 24 ноември - Маркс получава от Имандт съобщение за освобождаването от затвора на бившите членове на Съюза на комунистите Бекер и Райф, осъдени по кьолнския процес, както и за това, че Бюргере, Нотюнг и Рьозер трябва да лежат още една година в затвора.

Около 26 ноември - Енгелс завършва работата върху голяма статия по история на артилерията за „Новата американска енциклопедия“. Под заглавие „Артилерия“ статията бива публикувана в 1858 г.

4, 18 и 25 декември - Маркс пише за „New-York Deily Tribune“ три статии за кризата в Европа, които излизат във вестника като уводни на 22 декември 1857 г. и на 5 и 12 януари 1858 г.

11 декември - Маркс пише статия за английското производство и за наближаващата промишлена криза в Англия за „New-York Daily Tribune“; статията не бива публикувана.

18 декември - В писмо до Енгелс Маркс изказва намерението си да напишат заедно с него брошура за кризата и да я издадат на немски език през пролетта на 1858 г.

21 декември - Маркс получава чрез Ласал от редактора на виенския буржоазно-либерален вестник „Die Presse“ („Печат“) Макс Фридлендер предложение да изпраща кореспонденции от Лондон; поради симпатиите на този вестник към политиката на Палмерстон Маркс отхвърля предложението да пише статии на политически теми.

25 декември - Маркс съобщава в писмо до Енгелс изводите си за развитието на кризата във Франция.

---

1858

Първата половина на януари - Разработвайки учението за печалбата, Маркс отново чете „Логиката“ на Хегел; в писмо до Енгелс той отбелязва, че ако би имал свободно време, „охотно би изложил в две или три печатни коли в достъпна за обикновения човешки ум форма рационалното в метода, който Хегел открил, но същевременно мистифицирал“.

4 и 14 януари - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за обсадата и щурмуването на град Лакнау — втория главен център на въстанието в Индия. Първата статия излиза като уводна на 30 януари, а втората като кореспонденция под заглавие „Освобождението на Лакнау“ — на 1 февруари.

Около 7 януари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Британската търговия“, която излиза на 3 февруари.

7 януари - Енгелс завършва работата върху първата серия от статии за „Новата американска енциклопедия“ на буква „С“. Статиите излизат в 1858 г.

8 - около 28 януари - Маркс и Енгелс пишат за „Новата американска енциклопедия“ около единадесет статии. Статиите излизат през 1858-1859 г.

22 януари - Маркс пише статията „Предстоящият индийски заем“, която излиза в „New-York Daily Tribune“ на 9 февруари.

23 януари - Маркс съобщава на Енгелс за предложението на Дана да напише за енциклопедията малка статия за историята на въстанието в Индия. Поради липса на материал Маркс обаче съветва Енгелс да не работи върху статията; в отговора си Енгелс предлага да напише статия на тази тема по-късно.

29 януари - В писмо до Енгелс Маркс го моли да му разясни въпроса за оборота на капитала в различните предприятия и за влиянието на оборота на капитала върху печалбата и цената.

29 януари - май - Маркс чете книгата на Ласал „Философията на Хераклит Тъмни от Ефес“ и в писма до Енгелс и Фрайлиграт прави критически бележки върху нея; той смята, че книгата е написана в старохегелиански дух и е „чирашка работа“.

2 февруари - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за поражението на английския генерал Уиндъм в Индия; статията излиза като уводна на 20 февруари.

5-26 февруари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ четири статии за вътрешната политика на Наполеон III, за финансовите мероприятия на Бонапартовото правителство и икономическата криза във Франция и за съюза на Франция с Англия. Трите статии излизат като уводни на 22 февруари и 12 и 15 март, а четвъртата като кореспонденция под заглавие „Управлението на преторианците“ — на 12 март.

10 февруари - Маркс получава чрез Фрайлиграт писмо от Ню Йорк от участника в революцията от 1848-1849 г., германския емигрант в Америка Фридрих Кам, в което последният му съобщава, че в Ню Йорк е основано германско комунистическо дружество, което обединява 30 души. Кам изпраща устава на дружеството и моли Маркс да му пише за състоянието на комунистическите партии в Европа, по-специално в Германия, както и да му изпрати комунистическата литература, излязла през последните 5 години, и няколко екземпляра от устава на Съюза на комунистите. Маркс отлага отговора до получаването на сведения за Кам от Енгелс, Волф, Фрайлиграт и Имандт.

22 февруари - В писмо до Ласал Маркс го моли да изясни възможността за издаване на труда му по политическа икономия в Берлин. Маркс възнамерява да издава съчинението си на свитъци, тъй като няма време, нито средства да напише целия труд изведнъж; Маркс излага на Ласал общия план на своето произведение; съобщава му също, че е съгласен да пише за виенския вестник „Die Presse“ една статия седмично за финансите и търговията на Англия, Франция и САЩ.

Началото на март - Маркс проучва въпроса за износването на машините във връзка с изследването на цикъла на промишленото възпроизводство; чете по-специално „За икономиката на машините и промишлеността“ от Бабедж; моли Енгелс да му съобщи в какъв интервал от време средно се обновяват машините.

2 март - Маркс обръща внимание на Енгелс, че полицията отваря техните писма.

4 март - В писмо до Маркс Енгелс подробно осветлява въпроса за амортизацията на машините в производствения процес.

9 март - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за речта на Дизраели в камарата на общините; статията не бива публикувана.

11 март - 22 април - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ седем статии за вътрешната политика на Наполеон III и за съюза между Франция и Англия. Шест от тях под заглавия: „Знамения на времето“, „Сегашното положение на Бонапарт“, „Мисията на Пелисие в Англия“, „Мацини и Наполеон“, „Съдебните процеси против французи в Лондон“ и „Англо-френският съюз“ излизат на 30 март, 1, 15 и 27 април и 8 и 11 май, а седмата — без заглавие — на 30 април.

Втората половина на март - април - Маркс страда от пристъпи на чернодробно заболяване, поради това не може да работи върху своя труд по политическа икономия.

29 март - Маркс получава съобщение от Ласал, че берлинският издател Дункер е съгласен да поеме печатането на първите два свитъка на труда на Маркс по политическа икономия.

2 април - В писмо до Енгелс Маркс излага подробно плана на своя икономически труд, който трябвало да се състои от 6 книги: 1) За капитала. 2) Поземлена собственост. 3) Наемен труд. 4) Държава. 5) Международна търговия. 6) Световен пазар.

I. Капиталът се дели на четири раздела: а)Капитал изобщо (това е предметът на първия свитък) b) Конкуренция с) Кредит d)Акционерен капитал

Първият раздел на първата книга „Капитал изобщо“ трябва да съдържа три глави: 1. Стойност 2. Пари 3. Капитал

15 април и 8 май - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии относно подробностите по щурмуването и разграбването на Лакнау от английската армия. Статиите излизат като уводни на 30 април и 25 май.

20 и 30 април - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статиите „Бюджетът на г. Дизраели“ и „Важни британски документи“, които излизат във вестника на 7 и 20 май.

29 април - В писмо до Енгелс Маркс подчертава голямото значение на разгърналото се в Русия движение в полза на освобождаването на крепостните селяни.

6 - около 24 май - Маркс е при Енгелс в Манчестър; за да поправи здравето си, се занимава със спорт, езда; същевременно работи върху „главата за капитала“.

14 и 25 май - Във връзка с публикуването на прокламацията на генерал-губернатора на Индия лорд Кънинг за конфискуване на земите на земевладелците в Ауд, които са участвали в индийското въстание, Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии — за анексирането на кралство Ауд и за земевладението в Индия; статиите излизат като уводни на 28 май и 7 юни.

27 май - Маркс пише статия за финансовите маневри на Бонапарт и за засилването на военния деспотизъм във Франция; статията излиза без заглавие в „Ner-York Daily Tribune“ на 11 юни.

Края на май - 6 юли - Енгелс пише три статии за въстанието в Индия. Статиите излизат като уводни в „New-York Daily Tribune“ на 15 и 16 юни и 21 юли.

31 май - В писмо до Ласал Маркс го моли да съобщи на издателя Дункер, че поради болест е закъснял с изпращането на ръкописа на първия свитък от икономическия си труд и че обещава да се залови усилено за работа; в същото писмо съобщава мнението си за книгата на Ласал „Философията на Хераклит Тъмни от Ефес“, посочвайки съществените ѝ недостатъци.

Юни - началото на август - Маркс е в голяма нужда за пари поради болестта на жена му и дъщеря му Елеонора. След като се сдобива с помощта на Фрайлиграт с пари срещу полица на името на Енгелс, той незабавно изпраща жена си за няколко седмици на лечение и почивка в Рамсгейт.

Първата половина на юни - Маркс прави указател към своите икономически ръкописи, написани между август 1857 и юни 1858 г.

8, 11 и 18 юни - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ три статии за Англия. Двете статии излизат като кореспонденции под заглавия „Състоянието на британската търговия“ и „Британското правителство и търговията с роби“ на 21 юни и 2 юли, а третата като уводна — на 24 юни.

Около 21 юни - Енгелс завършва работата върху голямата статия „Кавалерия“ за „Новата американска енциклопедия“. Статията излиза в 1859 г.

29 юни - Във връзка с речта на Брайт в камарата на общините Маркс пише статия за данъците в Индия. Статията излиза като уводна в „New-York Daily Tribune“ на 23 юли.

Около края на юни - В квартирата на Фрайлиграт Маркс се среща с унгарския революционер Клапка.

Около 2 юли - Маркс получава писмо от Вайдемайер от Америка, който му препоръчва Албрехт Комп от Ню Йорк и му съобщава за състоянието на работническото движение в Америка и за трудностите по създаването на постоянна пролетарска организация.

Същевременно Маркс получава писмо от Ню Йорк от Комп, който му съобщава за основаното от него и Фридрих Кам германско комунистическо дружество. Комп моли да му се изпрати необходимото за пропагандиране на научния комунизъм в Америка произведение на Маркс „Нищета на философията“ и броеве от списание „Neue Rheinische Zeitung. Politisch-ökonomische Revue“ („Нов рейнски вестник. Политико-икономическо списание“), както и за поддържане на постоянна връзка с дружеството.

9 юли - Маркс пише статия за приетия от камарата на общините законопроект за ликвидиране на върховната власт на Остиндийската компания в Индия. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ като уводна на 24 юли.

14 юли - В писмо до Маркс Енгелс съобщава за заниманията си със сравнителна физиология, физика и други природни науки. Енгелс стига до извода, че най-новите открития в природознанието все повече потвърждават правилността на диалектико-материалистическия метод на изучаване на природата. Енгелс продължава да се занимава с природни науки и през следващите години.

Началото на август - средата на ноември - Маркс работи върху първия свитък на своя икономически труд; пише нов вариант на главата за парите. Във връзка с работата си върху тази глава чете току-що излезлия труд на Макларън „Очерк по история на паричното обръщение“.

6 и 10 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за банковия закон на Роберт Пил от 1844 г. Статиите излизат като уводни на 23 и 28 август.

17 и 20 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за Китай и за търговията с роби на остров Куба; статиите не биват публикувани.

31 август - 28 септември - Маркс пише четири статии за историята на търговията с опиум в Китай и за Тянцзинския мирен договор. Трите статии излизат като уводни, а четвъртата като кореспонденция под заглавие „Договорът между Китай и Британия“ в „New-York Daily Tribune“ на 20 и 25 септември и 5 и 15 октомври.

14 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Британската търговия и финанси“, която излиза на 4 октомври.

Около 17 септември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за въстанието в Индия, която излиза като уводна на 1 октомври.

20 и 21 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за китайския договор и статия с критически бележки относно новия манифест на Мацини. Първата статия остава непубликувана. Бележките на Маркс относно манифеста излизат в „New-York Daily Tribune“ на 13 октомври под заглавие „Новият манифест на Мацини“.

1 октомври, 29 и 31 декември - Маркс пише три статии по въпроса за отменяването на крепостното право в Русия. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 19 октомври 1858 и 17 януари 1859 г. — едната като уводна, а другите две като кореспонденции под заглавие „Освобождаването на селяните в Русия“.

2 октомври - 4 декември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ десет статии за вътрешната политика на Прусия. Под заглавие „Умопобъркването на пруския крал“, „Регентството в Прусия“, „Положението в Прусия“ и „Новото правителство“ статиите излизат на 23 и 27 октомври, 3, 8, 24 и 27 ноември и 3, 13 и 27 декември.

7 октомври - Във връзка с преминаването на Джонс към тясно сътрудничество с буржоазните либерали Енгелс в писмо до Маркс отбелязва обуржоазяването на английската работническа класа и разкрива корените на опортюнизма в английското работническо движение. Енгелс поставя упадъка на чартизма и временната победа на опортюнизма в английското работническо движение в пряка връзка с монополното положение на Англия на световния пазар и с големите ѝ колониални владения.

8-21 октомври - Маркс и Енгелс обсъждат в писма помежду си перспективите на пролетарското движение на континента.

Около 2 ноември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Преследването на Монталамбер“, която излиза на 24 ноември.

Средата на ноември 1858 - 21 януари 1859 - Маркс пише нова глава „Стоката“, преработва главата за парите, редактира окончателния текст на целия ръкопис и го озаглавява „Към критиката на политическата икономия. Първи свитък. Първа книга. За капитала. Раздел първи. Капитал изобщо.“ Той изпраща ръкописа на издателя Дункер в Берлин. Вместо проектираните 5-6 печатни коли първият свитък се разраства на 12 печатни коли и се състои не от три глави, както се проектирало, а от две — главата „Стоката“ и главата „Пари, или просто обръщение“. Третата глава „Капитал изобщо“ Маркс решава да публикува във втория свитък.

Около 19 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия за Бонапартовия проект за регулиране на цените на хляба във Франция; статията излиза като уводна на 15 декември.

Края на ноември - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статия, в която обобщава резултатите от обществено-политическите движения в Европа през 1858 г.; при това той констатира симптомите на общо политическо пробуждане в Европа. Статията излиза като уводна на 23 декември.

14 и 21 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ една статия за англо-китайски мирен договор и друга за посланието на Бюканън; статиите не биват публикувани.

17 и 29 декември 1858 и 11 януари 1859 - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статиите: „Въпросът за Йонийските острови“, „Възбуждението в Ирландия“ и „Положението в Прусия“, които излизат във вестника на 6 и 11 януари и 1 февруари 1859 г.

---

1859

Януари - Маркс завършва започнатата още през август 1858 г. работа над първата свезка на замисления от него голям икономически труд в шест книги, посветен на изследване на капиталистическия начин на производство и критика на буржоазната политическа икономия. Смятайки да издаде първата свезка, в която изследва проблемите на стоката, труда, стойността и парите, в отделна книга под заглавието „Към критиката на политическата икономия“, Маркс подготвя в споразумение с берлинския издател Дункер ръкописа за печат.

Около 5 януари - Маркс пише статията „Въпросът за обединяването на Италия“, в която отбелязва засилилото се в Италия движение за национално единство и изгонване на австрийците, а също опитите на Луи Наполеон да използува това движение за своите династични интереси. Статията е публикувана в „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска всекидневна трибуна“) на 24 януари като уводна.

Около 6 януари - В писмо до германския поет Фрайлиграт, в миналото един от редакторите на „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов Рейнски вестник“) и член на Съюза на комунистите, Маркс изразява надеждата, че той няма да участва в седмичника на дребнобуржоазния демократ Кинкел „Hermann“ („Херман“), чието направление било чуждо на пролетарското движение.

6 януари - В писмо до Енгелс Маркс го моли да пише на Фрайлиграт, че е недопустимо каквото и да е споразумение с Кинкел.

11 януари - Маркс пише статията „Перспективите за война в Европа“, в която, анализирайки икономическото и политическото положение на главните европейски страни, а също и международните отношения, стига до извода, че управляващата бонапартистка клика на Втората империя се стреми да разпали нова война, която обаче може да се превърне в „погребален звън за тази фалшива империя“. Статията е публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 31 януари.

13 януари - Маркс редактира и допълня изпратената от Манчестър статия на Енгелс за „New-York Daily Tribune“, озаглавена „Паричната паника в Европа“. Статията, която разобличава плановете на контрареволюционните бонапартистки кръгове да продължат с помощта на локална война господството си във Франция, е публикувана във вестника на 1 февруари.

21 януари - След като завършва работата над ръкописа на „Към критиката на политическата икономия“, Маркс съобщава в писмо до Енгелс, че не може да изпрати ръкописа на издателя в Берлин поради липсата на пари за пощенски разноски и моли Енгелс да му изпрати 2 лири стерлинги; Маркс също така се съветва с Енгелс относно авторското право върху превода на книгата.

25 януари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ икономически преглед. Статията не е напечатана.

25-26 януари - Енгелс пише писмо на поета Фрайлиграт, в което изразява отрицателното си отношение към подкрепата, оказвана от Фрайлиграт на Кинкел.

26 януари - Маркс изпраща на издателя Дункер в Берлин ръкописа на „Към критиката на политическата икономия“.

28 януари - Маркс пише статия за вътрешнополитическото положение във Франция, в която използва изпратен от Енгелс материал. Статията, озаглавена „Положението на Луи Наполеон“, излиза в „New-York Daily Tribune“ на 18 февруари; поради това, че Маркс изпраща статията си като кореспонденция от Париж, той ѝ слага дата 26 януари.

В писмо до Енгелс Маркс го моли да напише статия за перспективите на промишленото развитие на Манчестър. Написаната от Енгелс статия не стига до Маркс; очевидно тя е била иззета в пощата.

31 януари - Енгелс пише статията „Френската армия“, в която анализира военните ресурси на Франция; той използва официалните цифри, публикувани по нареждане на Луи Наполеон във вестник „Le Constitutionnel“ („Конституционалистки вестник“). Статията е напечатана в „New-York Daily Tribune“ на 24 февруари като уводна.

1 февруари - Маркс работи над нова статия за „New-York Daily Tribune“. Статията не е публикувана.

В писмо, изпратено в Америка до бившия член на Съюза на комунистите германския социалист И. Вайдемайер, Маркс му съобщава за скъсването на отношенията с чартисткия лидер Ърнест Джонс поради опитите на последния да се споразумее с буржоазните радикали; информира го за партийните другари, бившите членове на Съюза на комунистите — Енгелс, Волф, Фрайлиграт, Веерт, Дронке, Имандт. Маркс съобщава на Вайдемайер, че в Германия се подготвя издаването на труда „Към критиката на политическата икономия“, и го запознава с плана на книгата.

Маркс отговаря с писмо на ръководителя на германското комунистическо дружество в Ню Йорк А. Комп, че не е свързан в дадения момент с никакви обединения, тъй като е зает с теоретическа работа, необходима за освободителната борба на пролетариата.

2 февруари - В писмо до Ласал Маркс изразява безпокойство за съдбата на изпратения на Дункер ръкопис на „Към критиката на политическата икономия“, опасявайки се, че ръкописът е попаднал в ръцете на полицията.

4 февруари - В писмо до Ласал Маркс разглежда перспективите за война в Европа и изразява убеждението си, че войната ще доведе до сериозни и в края на краищата революционни последици.

8 февруари - Маркс, пише за „New-York Daily Tribune“ статия по повод тройното слово на Наполеон III при откриването на Законодателното събрание на 7 февруари и инспирирания от него анонимен памфлет „Император Наполеон III и Италия“. Статията не е напечатана.

9 февруари - Дункер уведомява Маркс, че на 1 февруари е получил ръкописа на „Към критиката на политическата икономия“.

10 февруари - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Военните ресурси на Германия“; въз основа на официални германски източници той оценява въоръжените сили, които германските държави биха могли да вдигнат против бонапартистка Франция в случай на война; Енгелс идва до заключението, че ходът на войната може да доведе до революция в Германия. Статията е публикувана във вестника на 12 март.

12 февруари - Маркс залага дрехата си, за да помогне на тежко заболял партиен другар, бившия член на Съюза на комунистите Г. Екариус.

Средата на февруари - Маркс запитва един от редакторите на „New-York Daily Tribune“ Ч. Дана дали е възможно да издаде в Америка труда си „Към критиката на политическата икономия“, преведен на английски. Книгата не е издадена в Америка.

Енгелс пише статията „Как Австрия държи в ръцете си Италия“, в която анализира стратегическите предимства на австрийската позиция на Минчо и Адидже в района на четириъгълника на крепостите (Мантуа, Пескйера, Леняго и Верона). Статията е публикувана в „New-York Daily Tribune” на 4 март.

23 февруари - Маркс изпраща на Дункер в Берлин предговора на „Към критиката на политическата икономия“. В този предговор Маркс дава класическа формулировка на основите на материалистическото разбиране на историята.

Около 25 февруари - В писмо до Маркс Енгелс съобщава за намерението си да напише брошура под заглавието „По и Рейн“, в която смята да изложи своето и на Маркс гледище по подготвяната от Франция и Пиемонт война срещу Австрия.

25 февруари - Маркс моли Ласал да намери издател за замислената от Енгелс брошура „По и Рейн“.

Придавайки голямо политическо значение на появяването на брошурата „По и Рейн“, в писмо до Енгелс Маркс го съветва да ускори подготовката на ръкописа. Той предлага да се издаде анонимно, за да се създаде у читателя впечатление, че автор на книгата е някой от видните военни авторитети.

25 февруари и 4 март - Маркс, пише за „New-York Daily Tribune“ две статии под заглавие „Положението в британската фабрична промишленост“, в които анализира официални статистически отчети на английското правителство. Статиите са публикувани във вестника на 15 и 24 март.

28 февруари - декември - Маркс работи над следващата свезка от „Към критиката на политическата икономия“, в която проучва проблемите на капитала. Във връзка с това продължава заниманията си в Британския музей, чете произведенията на английски, френски, италиански и други икономисти, по-специално на Уейланд, Петѝ, Малтус, Мил, Молинари, Галиани, и изважда голям брой цитати от тях.

Края на февруари - Енгелс пише статията „Шансовете за успех в предстоящата война“, като анализира в нея стратегическите позиции на Австрия, от една страна, на Франция и италианските държави, от друга. Статията е публикувана като уводна в „New-York Daily Tribune“ от 17 март.

Края на февруари - 9 март - Енгелс пише брошурата „По и Рейн“, в която излага политическата позиция на пролетарската партия по въпроса за националното обединение на Германия и Италия.

1, 22 март и 1 април - Маркс пише 3 статии за внесения от Дизраели в парламента законопроект за избирателна реформа. Първата от тях под заглавие „Новият законопроект за парламентарна реформа в Англия“ е публикувана във вестник „New-York Daily Tribune“ на 17 март, другите две статии не са публикувани.

10 март - Маркс съобщава на Енгелс, че е получил ръкописа на брошурата „По и Рейн“ и я оценява високо. Същия ден той я изпраща на издателя Дункер в Берлин.

Около 11 и 15 март - Маркс пише статиите „Перспективите на войната във Франция“ и „Перспективите на войната в Прусия“, които са публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 31 март. Статията „Перспективите на войната във Франция“ е датирана от Маркс: „Париж, 9 март“.

Около 18 март - Маркс пише статията „Исторически паралел“, в която прави аналогия между политическото положение на Наполеон I през 1813 г. и Наполеон III през 1859 г. Статията е публикувана като уводна в „New-York Daily Tribune“ на 31 март.

27 март - май - Маркс получава отново чрез Ласал предложение от редактора на виенския буржоазно-либерален вестник „Die Presse“ („Печат“) Макс Фридлендер да сътрудничи на вестника; този път Маркс се съгласява, тъй като вестникът е изменил политическото си направление, след като Маркс отхвърля полученото през декември 1857 г. предложение да сътрудничи в него, поради съчувственото отношение на вестника към политиката на Палмерстън. Но преговорите с Фридлендер отново не се увенчават с успех поради започналата австро-итало-френска война.

Края на март - Маркс получава предложение от Ч. Дана да напише за издаваната от него в Ню Йорк „Нова американска енциклопедия“ статиите „Фортификация“ и „Пехота“.

Началото на април - Енгелс пише статия по повод предложението на Русия да се свика мирен конгрес за уреждане на австро-френския конфликт. Под заглавие „Предстоящият мирен конгрес“ статията е публикувана като уводна в „New-York Daily Tribune“ от 23 април.

Април - В Берлин излиза анонимно от печат в тираж 1000 екземпляра брошурата на Енгелс „По и Рейн“.

8 и 12 април - Маркс пише две статии за сериозните финансови затруднения на британските колониални власти в Индия във връзка с разходите за смазване на националноосвободителното въстание на индийския народ през 1857–1859 година; под заглавие „Голяма бъркотия в индийските финанси“ статиите са публикувани в „New-York Daily Tribune“ от 30 април.

Около 11 и 28 април - Енгелс пише две статии за приготовленията на Франция, Пиемонт и Австрия за война. Под заглавие „Неизбежността на войната“ и „Перспективите за война“ (уводна) статиите са публикувани в „New-York Daily Tribune“ от 30 април и 12 май.

14 април - около 6 май - Маркс следи внимателно международната обстановка и по-специално военните приготовления; своите разбирания той излага в редица статии — „Предстоящият мирен конгрес“, „Финансовата паника“, „Сладникави уверения“ (уводна), публикувани на 30 април, 12 и 18 май в „New-York Daily Tribune“.

19 април - В писмо до Ласал Маркс прави критични забележки по драмата му „Франц фон Зикинген“, в която Ласал възвеличава германското рицарство от XVI век в лицето на водача на дворянското въстание от 1522–1523 г. Зикинген. Маркс посочва в писмото, че Ласал поставя лютеранско-рицарската опозиция над плебейско-мюнцеровата, като по такъв начин представя изопачено революционните събития в Германия по времето на Реформацията и Селската война. В писмото Маркс разкрива една от най-вредните черти на ласалианството - отричането на революционния характер на селското движение, стремежът да се представи селячеството като реакционна класа. Като анализира драмата на Ласал, Маркс прави редица важни изказвания по въпросите на литературата и естетиката.

Около 20 април - Маркс се среща с Фрайлиграт, който го запознава с политическата „Програма“ на дребнобуржоазния демократ и вулгарен материалист Карл Фогт, формулирана от последния във връзка с предстоящата война. Маркс открива в „Програмата“ на Фогт известно предпочитание към Бонапарт.

21-22 април - Енгелс пише статията „Симптоми на приближаващата се война. — Въоръжаването на Германия“, която Маркс допълня и датирайки я 22 април, я изпраща до „New-York Daily Tribune“. Статията е публикувана във вестника на 9 май.

Около началото на май - Маркс се запознава с излязлата през април 1859 г. брошура на Карл Фогт „Проучвания върху сегашното положение в Европа“, която не оставя у него никакво съмнение за връзката на Фогт с бонапартистките среди. През 1871 година било документално потвърдено, че Фогт е получавал парични субсидии от Луи Наполеон.

След 1 май - На свикано от Маркс съвещание на група германски емигранти, членове на лондонското Просветно дружество на германските работници — Лохнер, Пфендер, Либкнехт и др. — той критикува остро печатния орган на Дружеството „Die Neue Zeit“ („Ново време“), който се е превърнал в оръдие на дребнобуржоазния публицист Едгар Бауер. На това съвещание се разгръща широка дискусия по въпроса за пролетарската партия изобщо и за нейния печатен орган.

9 май - Маркс присъства на организиран от английския политически деец Д. Уркарт публичен митинг във връзка с войната в Италия и се намира на трибуната. По време на митинга германският дребнобуржоазен демократ Карл Блинд съобщава на Маркс, че Фогт получава от правителството на Наполеон III средства, за бонапартистка пропаганда и се стреми чрез подкупи да склони някои публицисти да се обявят в полза на Луи Бонапарт.

10-24 май - Маркс пише три статии във връзка със започналата в края на април война в Италия — „Отношението на Австрия, Прусия и Германия към войната“, „Извънредно важни съобщения от Виена“, „Пруско гледище за войната“. Статиите са публикувани в „New-York Daily Tribune“ от 27 май, 6 и 10 юни.

11 май - Либкнехт и германският публицист Бискамп посещават Маркс, като му предлагат да сътрудничи в неотдавна основания от Бискамп вестник „Das Volk“ („Народ“), официален орган на лондонското Просветно дружество на германските работници и други просветни работнически дружества. Маркс отхвърля предложението за сътрудничество поради липса на време, но обещава да помогне, като организира подписка сред приятели, парична подкрепа, и чрез статии, написани за „New-York Daily Tribune“. Маркс обещава да помогне на вестника при условие, че се бори против представителите на германската буржоазна демокрация, които заемат прусофилска и пробонапартистка позиция. По време на разговора Маркс им съобщава за съдържанието на „Програма“-та на Фогт и за получените от Блинд по време на митинга на 9 май 1859 г. сведения за дейността на Фогт като бонапартистки агент. Тези сведения Бискамп използува без знанието на Маркс в своята статия „Имперският регент“, която е насочена против Фогт и е напечатана във вестник „Volk“ от 14 май.

12 май - около 24 май - Енгелс пише четири статии за хода на военните действия в Италия и за първите сражения — „Войната“, „Войната не напредва“, „Най-после сражение!“, „Сражението при Монтебело“. Статиите са публикувани като уводни в „New-York Daily Tribune“ от 23, 27 май, 6 и 10 юни.

14 май - По предложение на Маркс в брой 2 на вестник „Volk“ се печата бележка за анонимната брошура на Енгелс „По и Рейн“, в която се цитират отделни места от брошурата и се посочва, че авторът на брошурата е виден деец на пролетарската партия.

Около 18 май - Маркс получава от Америка писма от И. Вайдемайер и А. Комп, които съобщават, че за труда на Маркс „Към критиката на политическата икономия“ в САЩ са се записали вече не по-малко от 100 души.

18 май - Енгелс пише писмо до Ласал с критични бележки за драмата му „Франц фон Зикинген“, като я анализира както от литературна гледна точка, така и от гледна точка на историческото ѝ съдържание. Както и Маркс, Енгелс разглежда драмата на Ласал от партийни позиции, отбелязва основната ѝ грешка — подценяването на селското движение.

Във връзка с издаването на брошурата на Ласал „Италианската война и задачите на Прусия“ Маркс предлага в писмо до Енгелс да се издаде „партиен манифест“, в който да се изложи отношението на пролетарските революционери към войната и да се разкритикува защитаваната от Ласал позиция на неутралитет на Германия. Маркс оценява брошурата на Ласал като погрешна и вредна, защищаваните от него възгледи за австро-итало-френската война той разглежда като оправдание на политиката на Наполеон III и контрареволюционните управляващи кръгове в Прусия.

24 май - За да се укрепят позициите на пролетарските революционери в лондонското Просветно дружество на германските работници, Маркс препоръчва чрез Пфендер на К. Шапер да влезе в Дружеството и да поеме ръководството му.

Около 27 май - По молба на Маркс, който смята, че статиите на Енгелс за военните събития могат да увеличат броя на абонатите на вестник „Volk“, Енгелс пише за вестника статията „Италианската кампания“, публикувана във вестника на 28 май.

30 май - около 9 юни - Енгелс пише три статии за „New-York Daily Tribune“ за хода на военните действия в Италия и за първото голямо сражение при Маджента. Статиите на Енгелс са публикувани във вестника като уводни на 15, 17 и 22 юни под заглавия „Стратегията на войната“, „Ходът на военните действия“, „Поражението на австрийците“.

Края на май - Маркс пише встъпителни бележки към манифеста на италианския революционер Мацини, публикуван на 16 май във вестник „Pensiero ed Azione“ („Мисъл и действие“). Бележките на Маркс заедно с преведения текст на манифеста са публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 17 юни.

Около 3 юни - 15 юли - В сътрудничество с Бискамп Маркс пише за вестник „Volk“ бележки, в които осмива съдържанието и стила на вестник „Hermann“. Под заглавие „По страниците на печата“ тези бележки са публикувани във „Volk“ на 4, 25 юни, 9 и 16 юли.

4 юни - По предложение на Маркс вестник „Volk“ печата по-голямата част от предговора му към произведението „Към критиката на политическата икономия“. Предговорът на Маркс е препечатан също в много немски вестници, издавани в Америка.

Около 7 юни - Маркс чете в приложението към швейцарския вестник „Der Schweizer Havdels-Courier“ („Швейцарски търговски куриер“) от 2 юни 1859 г. пасквилната статийка на Фогт „Предупреждение“, която се състои изцяло от груби клеветнически измислици против Маркс и неговите привърженици. С цел да бъде разобличена клеветата на Фогт по настояване на Маркс тази статия е публикувана във вестник „Volk“ от 11 юни 1859 година.

Около 9 юни - Енгелс завършва статията „Фортификация“, която той пише по молба на Маркс за „Нова американска енциклопедия“. Статията е публикувана същата година в VII том на енциклопедията.

Около 9 и около 16 юни - Енгелс пише за „Volk“ две статии за хода на военните действия в Италия. Под заглавия „Военните събития“ и „Сражението при Маджента“ статиите са публикувани във вестника на 11 и 18 юни. Статията „Сражението при Маджента“ е публикувана и в „New-York Daily Tribune“ от 2 юли под заглавие „Глава от историята“.

10 юни - По време на разговори с Бискамп Маркс изразява от свое име и от името на Енгелс готовност да участвуват открито и по-активно в издаването на вестник „Volk“ и предлага да се помести съобщение за това в предстоящия брой на вестника.

11 юни - В Берлин излиза произведението на Маркс „Към критиката на политическата икономия“, свезка 1, тираж 1000 броя.

Във вестник „Volk“ се публикува със знанието и съгласието на Маркс редакционно съобщение за разширяване на кръга от сътрудници на вестника и за привличане към участие в него на най-значителните литературни сили на пролетарската партия и преди всичко на Маркс, Енгелс, Фрайлиграт, В. Волф и Хайзе.

Около 12 юни - около 2 юли - Маркс е при Енгелс в Манчестър. Те обсъждат въпроси, свързани с издаването на „Volk“, и уговарят с редица познати материална помощ за вестника. Маркс заминава също за Шотландия при бившите членове на Съюза на комунистите Имандт и Хайзе, с които разговаря по въпроса за намиране на средства за издаване на вестника.

Около 23 юни - Маркс пише за вестник „Volk“ статията „Шпрее и Минчо“, в която изказва мнението, че след като свърши войната в Италия, център на нови революционни събития ще стане Германия; статията е публикувана във вестника на 25 юни.

23 юни - 7 юли - Енгелс пише за вестник „Volk“ статията „Отстъплението на австрийците към Минчо“ и две статии под заглавие „Сражението при Солферино“; статиите са публикувани на 25 юни, 2 и 9 юли.

Около 24 юни и около 6 юли - Енгелс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии за хода на военните действия в Италия — „Новини във връзка с войната“ и „Правосъдие на историята“; статиите са публикувани като уводни на 8 и 21 юли.

Около 3 юли - След като се връща от Манчестър в Лондон, Маркс поема фактическото ръководство и редактирането на вестник „Volk“, възнамерявайки не само да го използува като трибуна за пропагандиране на революционно-пролетарските идеи, но и да го превърне в случай на революционни събития в организационен център за създаване на пролетарска партия.

Около 9 юли - Маркс пише статията „Ерфуртовщина през 1859 година“, в която разкрива антиреволюционния характер на кампанията за обединяване на Германия под хегемонията на Прусия, подета от представителите на германската либерална буржоазия и присъединилите се към тях буржоазни демократи. Статията е публикувана във вестник „Volk“ на 9 юли.

Около 12 юли - средата на август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ пет статии за предварителния Вилафранкски мирен договор — „Какво спечели Италия?“, „Мирът“, „Вилафранкският договор“, „Потвърдена истина“ и „Луи Наполеон и Италия“, в които обяснява прибързано сключения от Наполеон III през юли мир с Австрия със страха му от революционни сътресения в Италия, Франция и други страни и разкрива враждебното отношение на бонапартистките кръгове към истинските национални интереси на италианския народ. Статиите са публикувани във вестника като уводни на 27, 28 юли, 4 и 29 август.

Около средата на юли - Маркс разговаря с Блинд, Либкнехт и Холингер — собственик на печатницата, в която се печата вестник „Volk“, във връзка с насочения против Фогт анонимен позив „Предупреждение“, текстът на който е публикуван на 18 юни във вестник „Volk“ и на 22 юни в аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ („Всеобщ вестник“). В този позив се разобличава Фогт като подкупен бонапартистки агент. Като се позовава на обстоятелството, че в средата на юни Либкнехт е открил в печатницата на Холингер коректура на позива с поправки на Блинд и я е изпратил до редакцията на „Allgemeine Zeitung“, Маркс изказва мнението, че автор на позива е Блинд. Но Блинд, който не желае да се обяви открито против Фогт, отрича своето авторство.

20 юли - около 3 август - Енгелс пише за вестник „Volk“ серия от статии под заглавие „Италианската война. Преглед на миналото“, в които осветлява главните събития от австро-итало-френската война. Статиите са публикувани във вестника на 23, 30 юли и 6 август.

23 юли - 20 август - Маркс препечатва от „The Free Press“ („Свободен печат“) във вестник „Volk“ превода на един дипломатически документ, озаглавен „Руски мемоар за поука на сега царуващия император, издаден от кабинета през 1837 година“. Маркс изпраща документа също на „New-York Daily Tribune“, където с малки съкращения е поместен на 3 август.

Около 25 юли - Енгелс пише на Дункер за необходимостта да помести във вестниците съобщения за излизането на произведението на Маркс „Към критиката на политическата икономия“.

Края на юли - средата на август - Маркс пише за вестник „Volk“ серия от статии „Quid pro quo“, в която прави въз основа на официални дипломатически документи критичен анализ на политиката на пруските управляващи кръгове по време на австро-итало-френската война. Статиите са публикувани във вестника на 30 юли, 6, 13 и 20 август; серията е недовършена поради това, че вестникът престава да излива.

3-15 август - Енгелс пише рецензия за книгата на Маркс „Към критиката на политическата икономия“, в която характеризира труда на Маркс като забележително научно постижение на пролетарската партия и важен етап от разработването на научен мироглед на пролетариата; рецензията е публикувана във вестник „Volk“ от 6 и 20 август. Рецензията е недовършена, тъй като вестник „Volk“ престава да излиза.

Около 5 август - Маркс пише статия за външната търговия на Англия под заглавие „Британската търговия“; статията е публикувана като уводна в „New-York Daily Tribune“ от 19 август.

Около 13 август - Маркс получава от Дана предложение да напише за „Нова американска енциклопедия“ статия за Хегел. Но тъй като Дана настоява статията да бъде написана „абсолютно безпристрастно“, тоест да не се критикуват възгледите на Хегел, Маркс не приема това предложение.

Около средата на август - Маркс узнава от Либкнехт, че редакцията на аугсбургския „Allgemeine Zeitung“, против която Фогт е завел дело за публикуването на изпратения от Либкнехт позив „Предупреждение“, моли настойчиво да се представят доказателствата по отправените против Фогт обвинения. Въпреки рязко отрицателното си отношение към направлението на „Allgemeine Zeitung“, Маркс смята за необходимо да помогне на вестника; да се разобличи бонапартистката дейност на Фогт. Във връзка с това той решава да се срещне с Блинд, за да поиска от него да потвърди отправените против Фогт обвинения. Поради това, че Блинд отсъства от Лондон, срещата се осуетява.

Около 18 август - Маркс пише за вестник „VoIk“ статията „Политически преглед“, в която отделя главно място на стачката на строителните работници в Лондон; статията е публикувана във вестника на 20 август.

20 август - Излиза последният (16-и) брой на редактирания от Маркс вестник „VoIk“. Вестникът престава да излиза поради парични затруднения.

23 август - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Население, престъпност и пауперизъм“, в която въз основа на анализ на официалната английска статистика за периода 1844–1858 г. отбелязва засилващия се процес на обедняване на английския пролетариат, въпреки увеличаването на промишленото производство. Статията е публикувана във вестника на 16 септември.

Края на август - октомври - Във връзка с преустановяването на вестник „VoIk“ Маркс отделя много време за ликвидиране на въпроси, свързани с издаването на вестника. Той е принуден да плати със свои средства част от дълга към собственика на печатницата за печатането на вестника.

Маркс е в тежко материално затруднение, няма пари, за да изплати сметките за наем, газ, вода, да внесе училищната такса за децата. Енгелс, както винаги, помага на Маркс.

Септември - около 10 октомври - По молба на Маркс Енгелс работи над статията „Пехота“ за „Нова американска енциклопедия“. Статията е публикувана през 1860 г. в IX том на енциклопедията.

1 септември - Унгарският политически деец Семере, участник в революцията 1848–1849 г., посещава Маркс и го осведомява за преговорите между Кошут и Луи Наполеон в началото на австро-итало-френската война.

5 септември - Маркс пише статията „Фабрична промишленост и търговия“, в която въз основа на официални статистически данни установява известни закономерности, присъщи на цикличното развитие на капиталистическото производство. Статията е публикувана на 23 септември в „New-York Daily Tribune“.

Маркс пише статията „Кошут и Луи Наполеон“, в която, въз основа на получените от Семере сведения, разобличава опитите на бонапартистките кръгове да използват за своите цели националното движение на потиснатите народи. Статията е публикувана в „New-York Daily Tribune“ на 24 септември, съкратено в лондонския вестник „Free Press“, в аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ и във „Weser-Zeitung“ („Везерски вестник“).

Между 8 и 20 септември - Енгелс пътува из Шотландия с пристигналите от Германия негови родители.

Около 10 - края на септември - Маркс узнава за писмото от 8 септември, изпратено от Блинд до Либкнехт, в което Блинд отрича категорично да е участвал в отправените срещу Фогт обвинения. Маркс отива заедно с Либкнехт при отговорния редактор на лондонския вестник „Free Press“ Колет, който потвърждава, че именно Блинд е автор на публикуваната във „Free Press“ от 27 май анонимна статия „Великият княз Константин — бъдещ крал на Унгария“, която по съдържание съвпада в основни линии с публикувания по-късно позив „Предупреждение“.

13-30 септември - Маркс пише серия от статии под заглавие „Новата китайска война“, в която разобличава действията на английските и френските колонизатори и подлага на бичуваща критика завоевателната колонизаторска политика на правителството Палмерстън. Статиите са публикувани в „New-York Daily Tribune“ от 27 септември, 1, 10 и 18 октомври.

17 септември - Маркс получава от словослагателя А. Фьогеле, който работел в печатницата на Холингер, писмено потвърждение, че ръкописът на позива „Предупреждение“ е написан с почерка на Блинд и че Холингер сам е казвал на Фьогеле, че автор на позива е Блинд.

Октомври - ноември - Маркс, който отдава голямо значение на разпространението на своето икономическо учение сред пролетариата, чете пред група работници лекции по политическа икономия.

18 октомври - Маркс пише статията „Изборна корупция в Англия“, която разобличава политическия строй на буржоазно-аристократическа Англия; статията е публикувана в „New-York Daily Tribune“ от 4 ноември.

19 октомври - В отговор на молбата на редактора на аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ Оргес да изпрати документи, които потвърждават, че автор на позива „Предупреждение“ е Блинд, Маркс му изпраща писмо заедно с потвърждението на словослагателя Фьогеле от 17 септември, за да представи тези документи на съда, който гледа делото на Фогт против вестника. Писмото на Маркс заедно с потвърждението на Фьогеле е публикувано в аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ на 27 октомври.

20 октомври - Маркс пише статията „Радикално гледище за мира“, в която разглежда критично условията на мирния договор между Франция, Сардиния и Австрия, преговорите за чието сключване се водят в Цюрих през октомври–ноември 1859 година; статията е публикувана на 8 ноември в „New-YonK Daily Tribune“.

Ноември - Енгелс изучава готски език, възнамерявайки да се заеме с усъвършенстване на своите знания също в древнонорвежкия и англосаксонските езици.

7 ноември - Маркс изпраща до хамбургския вестник „Die Reform“ („Реформа“) и аугсбургския „Allegeimeine Zeitung“ писмо против редактора на хамбургския вестник „Der Freischütz“ („Свободен стрелец“) Едуард Майен, който твърди без доказателства, че Блинд не е автор на позива „Предупреждение“, и обвинява Маркс, че иска да наклевети Блинд. В края на писмото си Маркс призовава Блинд да признае авторството си и по такъв начин да допринесе за разобличаване на връзката между Фогт и Наполеон III. Писмото на Маркс е публикувано в приложението към бр. 139 на вестник „Reform“ от 19 ноември под заглавие: „Към делото на Карл Фогт срещу аугсбургския „Allegemeine Zeitung“. Аугсбургският „Allegemeine Zeitung“ не публикувал това писмо на Маркс.

10 ноември - Енгелс присъства на празненството по случай 100-годишнината от рождението на Ф. Шилер.

15 ноември - Тъй като Блинд отказва публично да признае, че е автор на позива „Предупреждение“, Маркс изпраща до аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ писмо, в което отново доказва въз основа на неопровержими факти, че Блинд е авторът. Писмото на Маркс е напечатано в приложението към бр. 325 на аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ от 21 ноември.

Маркс пише статията „Тревожно положение в Германия“, отбелязвайки изострянето на австро-пруските противоречия; статията е публикувана на 2 декември в „New-York Daily Tribune“.

17 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статия по суецкия въпрос. Статията не е отпечатана.

Средата на ноември - Маркс пише статията „Търговията с Китай“, в която, давайки за пример Китай, разобличава хищническото отношение на европейските колонизатори към страните в Азия; той посочва неблагоприятните перспективи за развиване на търговията между европейските сили и Китай поради неговата икономическа изостаналост. Статията е публикувана на 3 декември в „New-York Daily Tribune“.

25 ноември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Страхът от нахлуване в Англия“ във връзка с реагирането на английското обществено мнение срещу опасността от френско нахлуване на Британските острови. Статията е публикувана на 9 декември.

Около 10 декември 1859 - началото на февруари 1860 - Енгелс пише три статии, в които осветлява хода на започнатата от Испания през ноември 1859 г. грабителска война в Мароко; първите две статии, озаглавени „Ходът на войната против маврите“ и „Войната против маврите“ са публикувани в „New-York Daily Tribune“ на 19 януари и 8 февруари като уводни; третата статия е публикувана на 17 март под заглавие „Войната против маврите“.

Около 12 декември - В писмо до Маркс Енгелс му съобщава, че изучава труда на Дарвин „За произхода на видовете“; той оценява високо книгата, като отбелязва, че Дарвин е доказал успешно историческото развитие в природата и по такъв начин е нанесъл съкрушителен удар на теологията.

13 декември - В писмо до Енгелс Маркс пише за по-бързия темп на социалното развитие в Русия, отколкото в останала Европа, като отбелязва, от една страна, движението на селяните против дворянството, от друга страна, конституционното движение на дворянството против царя.

Края на 50-те - началото на 60-те години - Енгелс изучава книгата на английския икономист Даблдей „История на английските финанси, парична система и статистика“ и вади от нея обширни цитати.

---

1860

Януари - началото на февруари - Маркс продължава да работи над втората книга на „Към критиката на политическата икономия“, посветена на изследване на проблемите на капитала. Във връзка с това той често посещава Британския музей, където проучва отчетите на фабричните инспектори за 1855-1859 г., произведенията на буржоазните икономисти Смит, Кене, Тюрго и др. и препрочита „Положението на работническата класа в Англия“ от Енгелс.

Януари - февруари - Енгелс работи върху въпроси на теорията и практиката на военното дело, изучава историята на създаването и развитието на различните видове оръжие.

11-26 януари - Маркс и Енгелс продължават внимателно да следят назряването на революционната криза в САЩ и Русия. В писмо до Енгелс Маркс подчертава, че борбата на негрите роби в Америка за премахване на робството и движението за отменяване на крепостното право в Русия са най-важните събития на съвременността.

17 януари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Положението във Франция“, в която разобличава новите маневри на правителството на Луи Бонапарт в областта на икономическата политика; статията излиза във вестника на 7 февруари.

27, 28 януари и 11 февруари - В написаните за „New-York Daily Tribune“ статии „Английската политика“, „Новият договор между Франция и Англия“ и „Английският бюджет“ Маркс показва антинародната същност на вътрешната и външната политика на английското правителство; статиите излизат във вестника на 14 и 25 февруари.

Около 30 януари - Енгелс пише статията „Савоя и Ница“, в която разкрива несъстоятелността на претенциите на Наполеон III за тези италиански провинции. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 21 февруари като уводна.

Края на януари - началото на февруари - Във връзка с излизането на клеветническата брошура на бонапартисткия агент Карл Фогт „Моят процес против „Allgemeine Zeitung“ Маркс започва да събира документален материал за написване на памфлет против Фогт. За тази цел той преглежда всички намиращи се у него писма и вестници от периода 1848—1859 г. и се обръща към редица представители на революционната емиграция — Шапер, В. Волф, Лелевел, Боркхайм, Имандт и други — с молба да му изпратят материали, изобличаващи Фогт.

Енгелс пише статията „Военната реформа в Германия“, в която осмива педантизма и парадната мущровка, които господствали в армиите на германските държави. Статията бива отпечатана в „New-York Daily Tribune“ на 20 февруари като уводна.

Първата половина на февруари - Маркс получава от своите приятели и съратници множество писма, в които се изразява възмущение от клеветите на Фогт, а също и материали, разобличаващи Фогт.

3 февруари - Енгелс преглежда всички намиращи се у него документи от 1850 до 1852 г., необходими за разобличаването на Фогт.

4-20 февруари - Енгелс работи върху брошурата „Савоя, Ница и Рейн“, която представлява продължение на неговата брошура „По и Рейн“; в нея той отново обосновава позицията на пролетарските революционери по въпроса за националното обединение на Италия и Германия. Брошурата излиза анонимно в Берлин в началото на април.

6 февруари - Специално поканен в знак на уважение към заслугите му за развитието на комунистическите принципи, Маркс присъства на празнуването на годишнината от основаването на лондонското Просветно дружество на германските работници. Събранието единодушно приема резолюция, осъждаща измислиците на Фогт.

Маркс пише за публикуване в германския печат декларация, в която заявява, че има намерение да даде под съд берлинския „National-Zeitung“, който в две уводни статии поместил извадки от клеветническата брошура на Фогт и кратко изложение на нейното съдържание. Декларацията бива отпечатана в „Kölnische Zeitung“, в берлинските вестници „Volks-Zeitung“ и „Publicist“, в хамбургския вестник „Die Reform“ и в аугсбургския „Allgemeine Zeitung“.

13 февруари - 27 март - Маркс води преписка със съдебния съветник Вебер по повод процеса против „National-Zeitung“, изпраща му в Берлин обвинителния материал против редактора на „National-Zeitung“ Цабел, както и редица други документи и материали, необходими за процеса.

16 февруари - 25 март - Маркс се намира в Манчестър у Енгелс. Заедно с В. Волф те обсъждат план за написване на статия против Фогт. Със същата цел Маркс препрочита писмата и документите, които се отнасят до дейността на Фогт и други представители на дребнобуржоазната демокрация, води голяма преписка за изпращане на необходимия материал.

Март - април - Енгелс пише голяма статия „За набразденото оръдие“, която излиза в „New-York Daily Tribune“ на 7 и 21 април и 5 май.

Началото на март - Енгелс се обръща към Ласал с молба да помогне за намиране работа на неотдавна излезлия от затвора Нотюнг (осъден по кьолнския процес на комунистите от 1852 г.).

23 март - 6 април - Енгелс се намира в Бармен във връзка със смъртта на баща си.

9 април - 24 юли - След като получава писмо от бившия член на Съюза на комунистите Й. Вайдемайер с молба да бъдат намерени европейски кореспонденти за вестник „Die Stimme des Volks“, който трябвало да се издава от „Работническото дружество“ в Чикаго, Маркс се обръща към представителите на революционната емиграция в Англия, Франция и Швейцария — Либкнехт, Боркхайм, И. Ф. Бекер, Ломел, както и към Ласал в Германия с молба да изпращат кореспонденции на вестника; води преписка с Вайдемайер относно издаването на вестника.

10 април - Маркс пише статията „Настроенията в Берлин“, в която отбелязва засилването на революционния кипеж във всички слоеве на германския народ. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 28 април.

Средата на април - 2 юни - По молба на унгарския политически деец Семере Маркс се запознава с неговата брошура „Унгария през 1848–1860 г.“, посветена на въпроса за пътищата за възстановяване независимостта на Унгария; в писмо до Семере по повод на брошурата Маркс рязко го критикува за апологията на Бонапарт и Палмерстон.

18 април - 5 октомври - Подадената от името на Маркс тъжба против редактора на „National-Zeitung“ Цабел за клевета бива отхвърлена от берлинската прокуратура в първата и втората инстанция, от берлинския градски съд, както и от апелативния и върховния съд.

Края на април - началото на май - Във връзка с въстанието в Палермо и подема на националноосвободителното движение в Италия Маркс пише статия, в която отбелязва неуморната борба на населението на Сицилия през цялата ѝ история против чуждестранния гнет. Под заглавие „Сицилия и сицилианците“ статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 17 май като уводна.

Май - ноември - Работейки върху памфлета против Фогт, Маркс изучава политическата и дипломатическата история на XIX век, прави извадки от книги, както и от вестници и от парламентарни отчети относно външната политика на Наполеон III.

Началото на май - Маркс изпраща на „New-York Daily Tribune“ две кореспонденции за вътрешнополитическото положение в Прусия. Те излизат във вестника на 19 май под заглавие „Приготовления за бъдеща война на Наполеон край Рейн“.

10 май - Енгелс съобщава на Маркс при какви условия ще продължи да работи във фирмата „Ермен и Енгелс“ след смъртта на своя баща.

Около 12-25 май - Енгелс получава известие, че майка му е тежко болна, и заминава за Бармен. На връщане за Манчестър се отбива за кратко време при Маркс в Лондон.

Средата на май - Маркс получава писмо от руския писател Н. П. Сазонов, в което последният изразява дълбокото си възмущение от клеветите на Фогт. Отбелязвайки голямото значение на излязлата в 1859 г. книга на Маркс „Към критиката на политическата икономия“ за развитието на икономическата мисъл, Сазонов съобщава, че един професор от Московския университет е изложил съдържанието на тази книга в специална лекция.

28 май - около 7 юни - Маркс и Енгелс следят разрастването на националноосвободителното движение в Италия, осветлявайки в печата основните му етапи. Статията на Маркс за похода на отряда на Гарибалди бива отпечатана в „New-York Daily Tribune“ на 14 юни, а статията на Енгелс „Гарибалди в Сицилия“ излиза в същия вестник на 22 юни като уводна.

2 юни - В писмо до Ласал, в което характеризира външнополитическата позиция на привържениците на английския политически деец Д. Уркарт, Маркс формулира някои тактически принципи на пролетарските революционери по отношение на временните съюзници от буржоазния лагер.

18 юни - Маркс пише статията „Интересни новини от Прусия“, посветена на предстоящата конференция на германските князе с участието на Наполеон III. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 30 юни.

Около 19 юни - Маркс посещава германския публицист Боркхайм и му препоръчва да напише отговор на брошурата на бонапартиста Абу „Прусия в 1860 г.“; през следващите месеци Маркс дава на Боркхайм редица съвети относно съдържанието на неговата работа и я преглежда на коректура.

Около 25 юни - Енгелс пише статията „Английските доброволчески войски“, в която характеризира класовия състав на доброволческата армия. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 11 юли като уводна.

Края на юни, 10 и 14 юли - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Британската търговия“ и две статии под заглавие „Състоянието на британската фабрична промишленост“, в които въз основа на анализа на отчетите на фабричните инспектори за първото полугодие на 1860 г. показва засилването на експлоатацията на работническата класа в Англия. Първата статия излиза във вестника на 16 юли като уводна, другите две статии биват отпечатани на 6 и 24 август.

23 юли - Маркс пише статия за скъсването на отношенията между Гарибалди и Кавур. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 8 август под заглавие „Интересни новини от Сицилия. — Скарването на Гарибалди с Лафарина. — Писмото на Гарибалди“.

Около 24 юли и края на юли - Във връзка с агресивните планове на бонапартистка Франция Енгелс пише статията „Отбраната на Британия“ и „Може ли Лондон да стане плячка на французите?“, в които анализира официалните планове за отбраната на Англия. Статиите излизат в „New-York Daily Tribune“ на 10 и 11 август като уводни.

28 юли - 3 август - Маркс изпраща на „New-York Daily Tribune“ статия за вълненията в Сирия и статията „Руско-френският съюз“, в които подчертава, че изострянето на вътрешните противоречия заставя управляващите кръгове във Франция и Русия да търсят изход в една война. Статиите биват отпечатани на 11 и 16 август.

7 август - Маркс пише статията „Митата върху хартията. — Писмото на императора“, в която анализира антидемократичната процедура на приемане на законопроектите в английския парламент. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 22 август.

8 август - Енгелс пише статията „Гарибалдийското движение“, в която дава висока оценка на боевите качества на революционните войски на Гарибалди; наред с това той показва антинародния характер на кралската неаполитанска армия. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 23 август.

11 август - Енгелс присъства на прегледа на стрелците доброволци в Нютон и получава от редакторите на английското военно списание „The Volunteer Journal for Lancashire and Cheshire“ Нодъл и Хол предложение да напише статия за прегледа на стрелците доброволци в Нютон.

14 август - 8 септември - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ четири статии по икономически въпроси. Статиите „Новият сардински заем. — Предстоящи френски и индийски заеми“, „Реколтата в Европа“, „Цените на зърнените храни. — Европейските финанси и военните приготовления. — Източният въпрос“ и „Британската търговия“ излизат във вестника на 28 август и на 6, 10 и 29 септември.

16 август - Енгелс пише статията „Болният човек на Австрия“, в която отбелязва реакционността на вътрешната и външната политика на австрийския император, както и разрастването на революционните сили в Австрийската империя. Статията бива отпечатана в „New-York Daily Tribune“ на 1 септември като уводна.

Около 24 август - Енгелс пише статията „Прегледът на английските стрелци доброволци“ и я праща в редакцията на дармщатския „Allgemeine Militär-Zeitung“, която публикува статията на 8 септември. Енгелс изпраща английския превод на статията във „Volunteer Journal“, където той излиза на 14 септември с встъпителни бележки на редакцията под заглавие „Дописка в един германски вестник за прегледа в Нютон“.

Началото на септември - Енгелс пише две статии за успехите на революционните войски в Южна Италия — „Напредването на Гарибалди“ и „Гарибалди в Калабрия“, които излизат в „New-York Daily Tribune“ на 21 и 24 септември като уводни.

Средата на септември - средата на октомври - Енгелс пише статията „Френската лека пехота“, която бива публикувана във „Volunteer Journal“ на 21 септември и на 5 и 20 октомври.

17 и 27 септември - Маркс пише две статии, в които анализира външната политика на Франция и Русия и освен това се спира на предпоставките за революционното обединение на Италия и Германия. Статиите „Русия използува Австрия. — Варшавският конгрес“ и „Положението в Прусия. — Прусия, Франция и Италия“ излизат в „New-York Daily Tribune“ на 10 и 15 октомври.

Първата половина на октомври - края на ноември - Енгелс пише за „Volunteer Journal“ две статии под заглавие „Артилерията на доброволците“ и „Доброволческите инженерни войски, тяхното значение и област на дейност“, посветени на организацията на артилерийските и инженерните войски на доброволците. Статиите биват отпечатани в списанието на 13 октомври, 24 ноември и 1 декември.

Около 15 октомври - Енгелс получава от редакцията на „Allgemeine Militär-Zeitung“ предложение за постоянно сътрудничество във вестника.

23 октомври - Във връзка с реорганизацията на пруската армия Маркс пише статията „Приготовления за война в Прусия“. Статията излиза в „New-York Daily Tribune“ на 8 ноември.

Края на октомври 1860 - първата половина на януари 1861 - Енгелс пише статията „История на винтовката“, в която проследява от позициите на историческия материализъм развитието на този основен вид ръчно огнестрелно оръжие. Статията бива отпечатана във „Volunteer Journal“ в осем части от 3 ноември 1860 г. до 19 януари 1861 г. Една част от статиите бива препечатана в английския военен вестник „Army and Navy Gazette“ на 27 януари 1861 г.

8 ноември - Маркс завършва работата върху памфлета „Господин Фогт“.

10 ноември - Маркс пише статия за финансовото положение на Англия. Статията бива отпечатана в „New-York Daily Tribune“ на 24 ноември под заглавие „Напрежението на паричния пазар“.

17 ноември - Маркс пише предговора към памфлета „Господин Фогт“.

19 ноември - декември - Жени Маркс е болна от шарка; през време на болестта ѝ децата живеят у В. Либкнехт, а Маркс се грижи за тежко болната си жена.

Около 22 ноември - Енгелс завършва статията „Военноморската флота“ за „Новата американска енциклопедия“. Статията излиза през 1861 г. в XII том на енциклопедията.

24 ноември - Тъй като всички инстанции на пруския съд отхвърлят тъжбите на Маркс против „National-Zeitung“, последният изпраща декларация до редакциите на редица германски вестници. В аугсбургския „Allgemeine Zeitung“ декларацията излиза на 1 декември.

Края на ноември - 19 декември - Маркс се занимава с природознание, чете книгата на Дарвин „Произход на видовете“ и в писмо до Енгелс я характеризира като „естественоисторическа основа“ на своя мироглед.

1 декември - Излиза от печат памфлетът на К. Маркс „Господин Фогт“, в който Маркс защитава пролетарската партия от клеветническите нападки на буржоазията. Въз основа на документален материал Маркс неопровержими доказва, че Фогт е платен агент на Бонапарт.

20 декември - Енгелс получава съобщение от Нодъл, че редакцията на „Volunteer Journal“ възнамерява да преиздаде неговите статии, публикувани в списанието, в отделен сборник под заглавие „Статии за доброволците“.

24 декември 1860 и края на януари 1861 - Енгелс пише две статии, посветени на засилването на революционната криза в Австрия и Германия. Статията „Австрия. — Развоят на революцията“ излиза в „New-York Daily Tribune“ на 12 януари, а статията „Движението в Германия“ — на 12 февруари 1861 г. като уводна статия.

---

1861

18-22 януари - Във връзка с обявяването на кралска амнистия в Прусия Маркс моли Енгелс да напише критична статия за амнистията, която всъщност не се разпростирала върху германските емигранти — участници в революцията от 1848–1849 г. Написаната от Енгелс статия Маркс изпраща в „The Times“ и в „The Standard“, но редакциите на тези вестници отказват да я напечатат.

28 януари - Маркс получава съобщение от един от редакторите на „New-York Daily Tribune“ Ч. Дана, че се преустановява за 6 седмици печатането на кореспонденциите на Маркс в „New-York Daily Tribune“, както и че издателите отказват да платят хонорара за няколко негови статии, непубликувани във вестника. Във връзка с това семейството на Маркс изпитва големи материални затруднения.

Края на януари - Енгелс преработва за „Volunteer Journal“ написаната за „New-York Daily Tribune“, но непубликувана в този вестник статия „Френските въоръжени сили“; статията бива отпечатана в списанието на 2 февруари.

Началото на февруари - Енгелс се запознава с книгата на маршал Бюжо „Очерци по някои въпроси на воденето на войната“ и прави извадки от раздела на тази книга, посветен на физическите и моралните фактори в пехотния бой; извлечение от книгата на Бюжо в английски превод на Енгелс с негови встъпителни бележки е отпечатано във „Volunteer Journal“ под заглавие „Маршал Бюжо за моралния фактор в боя“ на 9 и 16 февруари и на 2 март.

Втората половина на февруари - края на май - Маркс изучава историята на древния свят, чете главата за гражданските войни от „История на Рим“ от Апиан на гръцки език, препрочита „История на Пелопонеската война“ от Тукидид.

28 февруари - около 16 март - Маркс пътува до Залтбомел (Холандия) при вуйчо си Л. Филипс.

Около 16 март - Излиза в отделно издание сборникът „Статии за доброволците“, който съдържа пет военни статии на Енгелс, отпечатани във „Volunteer Journal“ през 1860 и началото на 1861 г.

17 март - 12 април - Маркс е в Берлин. Той води преговори с Ласал относно съвместното издаване на вестник в Германия и прави постъпки за възстановяване на пруското му поданство въз основа на указа за амнистия. Като получава отрицателен отговор на своята молба от кралския полицайпрезидент Цедлиц, Маркс подава молба в полицейското управление по местожителството си да бъде приет отново за пруски поданик и остава пълномощно на Ласал да предприема необходимите за тази цел стъпки. Маркс присъствува на едно от заседанията на долната камара на пруския ландтаг в ложата на журналистите.

Около 16-19 април - След краткотраен престой в Елберфелд и Бармен Маркс пристига в Кьолн, където се среща с адвоката К. Шнайдер, който бил защитник на кьолнския процес на комунистите в 1852 г., както и с бившия подсъдим по този процес И. Я. Клайн; Маркс посещава и вдовицата на Р. Даниелс, един от ръководителите на кьолнската община на Съюза на комунистите.

19-29 април - Маркс заминава за два дни за Трир при майка си, след което през Ахен, Залтбомел, Ротердам и Амстердам се връща в Лондон.

Началото на май - началото на юни - Маркс се споразумява с френския емигрант, участник в революцията от 1848–1849 г., С. Бериар, както и с чартисткия лидер Ърнест Джонс за устройване на протестен митинг в Лондон против арестуването на Бланки в Париж и против жестокото му третиране в затвора. Същевременно Маркс взема мерки за разпространяване чрез печата на информации за тежките условия, при които Бланки бил държан в затвора.

7-10 май - В писма помежду си Маркс и Енгелс си разменят мнения по въпроса за издаването на вестник в Германия. Те решават да отхвърлят предложението на Ласал за съвместно издаване на вестник поради неприемливите условия, поставени от Ласал (последният искал той да има ръководната роля в редакцията).

Около 20-23 май - Енгелс гостува на Маркс в Лондон. Маркс подробно го информира за резултатите от своето пътуване в Германия.

10 юни - Маркс получава от редактора на виенския буржоазно-либерален вестник „Die Presse“ М. Фридлендер ново предложение за сътрудничество. Последният моли Маркс да изпрати за начало две статии относно събитията в САЩ във връзка с Гражданската война и за положението в Англия. Маркс приема предложението за сътрудничество, вземайки под внимание голямата популярност на вестника сред немските читатели, както и неговата антибонапартистка позиция по външнополитическите въпроси, но временно се въздържа да праща статии поради доброжелателното отношение на вестника към мнимоконституционалисткото правителство на Шмерлинг в Австрия.

Средата на юни 1861 - ноември 1862 - Във връзка със започване на военните действия в Съединените щати Маркс и Енгелс отделят голямо внимание на изследването на въпроса за причините на избухването на Гражданската война в САЩ. Въз основа на задълбочено проучване на американския печат и на други източници Маркс стига до извода, че главното съдържание на войната в САЩ е въпросът за робството. Придавайки огромно значение на борбата на американския народ против робството на негрите, в своите статии и в кореспонденцията помежду си Маркс и Енгелс подчертават прогресивния характер на войната от страна на северните щати.

Около 18 юни - Маркс получава съобщение от Берлин, че полицайпрезндентът на града е отхвърлил молбата му за възстановяване на пруското му поданство.

19 юни - Маркс съобщава на Енгелс, че е получил писмо от близкия приятел на Бланки, френския публицист Л. Вато (Денонвил), и изразява своето задоволство, че те отново са установили непосредствена връзка с революционната партия във Франция.

Август 1861 - юли 1863 - Маркс продължава да работи върху замисленото от него голямо икономическо произведение, в което възнамерява да изследва цялата съвкупност от проблеми на капиталистическия начин на производство и същевременно да разкритикува буржоазната политическа икономия; изследванията и извадките на Маркс образуват обширен ръкопис от 23 тетрадки, който има общо заглавие „Към критиката на политическата икономия“.

Август - декември - В процеса на работата върху своето икономическо произведение Маркс подробно разглежда проблемите за превръщането на парите в капитал, за производството на абсолютна принадена стойност и започва да изследва въпроса за производството на относителна принадена стойност.

Края на август - първата половина на септември - Маркс е на гости при Енгелс в Манчестър; той запитва оттук редакцията на „Die Presse“ относно политическата позиция на вестника във връзка с правителствената криза в Австрия, присъства на заседанието на секцията по икономически науки и статистика през време на годишното събрание на „Асоциацията за съдействие на развитието на науката“ на 4–11 септември.

18 и 21 септември - Маркс възобновява преустановеното през януари 1861 г. сътрудничество в „New-York Daily Tribune“ и пише за него статиите „Американският въпрос в Англия“ и „Британската търговия с памук“. Статиите излизат във вестника на 11 и 14 октомври.

3 - края на октомври - Енгелс прекарва отпуската си при роднините си в Германия.

5 и 12 октомври - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ две статии, в които разобличава измислиците на Палмерстоновия печат относно събитията в Америка. Статиите „Лондонският „Times“ и лорд Палмерстон“ и „Лондонският „Times“ за орлеанските принцове в Америка“ излизат във вестника на 21 октомври и 7 ноември.

20 октомври и края на октомври - Маркс започва да сътрудничи във вестник „Die Presse“, изпраща на редакцията две статии — „Гражданската война в Северна Америка“ и „Гражданската война в Съединените щати“, — в които разкрива от позициите на историческия материализъм предпоставките, характера и движещите сили на Гражданската война в САЩ. Статиите излизат във вестника на 25 октомври и 7 ноември.

29 октомври - Маркс получава съобщение от Фридлендер, че от 1 ноември е утвърден за постоянен лондонски кореспондент на вестник „Die Presse“.

Ноември - началото на декември - Енгелс продължава да сътрудничи във „Volunteer Journal“, неговите статии „Офицерите доброволци“ и „Поуки от американската война“ излизат във вестника на 22 ноември и 6 декември.

Около 1-18 ноември - Маркс пише пет статии за кризисните явления в икономиката на Англия и за финансовата криза във Франция. Статиите „Кризата в Англия“, „Икономически бележки“, „Мосьо Фулд“ и „Финансовото положение на Франция“ излизат в „Die Presse“ на 6, 9, 19 и 23 ноември; статията „Британската търговия“ излиза в „New-York Daily Tribune“ на 23 ноември.

7 и 8 ноември - Маркс пише две статии за англо-френско-испанската интервенция в Мексико, в които разкрива нейния колониалистки характер и показва, че истинският организатор на интервенцията е английското правителство на Палмерстон. Статиите излизат в „Die Presse“ на 12 ноември и в „New-York Daily Tribune“ на 23 ноември под заглавие „Интервенцията в Мексико“.

10 ноември - Маркс изпраща на Л. Вато парите, събрани между германските работници емигранти за издаване на брошура за процеса на Бланки. В писмо до Вато Маркс характеризира Бланки като бележит деец на „френската пролетарска партия“.

Около 19 ноември - Във връзка с отстраняването на генерала аболиционист Фримонт от длъжността главнокомандващ армията в Мисури Маркс пише за „Die Presse“ статия за вътрешнополитическото положение в Съединените щати. Статията излиза във вестника на 26 ноември под заглавие „Отстраняването на Фримонт“.

Около 26 ноември - Маркс получава от Ласал съобщение, че молбата му за възстановяване на пруското му поданство е окончателно отхвърлена от министъра на вътрешните работи на Прусия.

28 ноември - 31 декември - Във връзка със задържането на английския пощенски параход „Трент“ от американски военен кораб Маркс пише редица статии, посветени на англо-американския конфликт. В тях той разобличава позицията на английската управляваща олигархия, която симпатизирала на робовладелците, и изразява своята увереност, че между Англия и САЩ няма да има война. Статиите „Инцидентът с „Трент““, „Англо-американският конфликт“, „Главните актьори в драмата „Трент“, „Споровете около делото „Трент“, „Вашингтонският кабинет и западните държави“, „Шарлатанството на френския печат. — Икономическите последици на войната“ излизат в „Die Presse“ на 2, 3, 8, 11 и 25 декември 1861 г. и на 4 януари 1862 г. Статията „Новината за делото „Трент“ и впечатлението, което тя произведе в Лондон“ излиза в „New-York Daily Tribune“ на 19 декември.

7 декември 1861 - 31 януари 1862 - Във връзка с изострянето на англо-американските отношения след инцидента с „Трент“ Маркс пише редица статии, в които показва засилването на антивоенните настроения в Англия. Статиите „Засилването на симпатиите в Англия“ и „Общественото мнение в Англия“ излизат в „New-York Daily Tribune“ на 25 декември 1861 и на 1 февруари 1862. Статиите „Мнението на вестниците и мнението на народа“, „Американофилски митинг“ и „Антиинтервенционистки настроения“ излизат в „Die Presse“ на 31 декември 1861 г. и на 5 януари и 4 февруари 1862 г.

10 декември - Членът на лондонското Просветно дружество на германските работници И. В. Вебер се обръща към Маркс с молба да направи критичен разбор на възгледите на германския вулгарен икономист Вирт и на позицията на издавания от него вестник „Der Arbeitgeber“, за да се напишат статии против него в германския печат.

10 и 13 декември - Маркс пише за „Die Presse“ статиите „Кризата по въпроса за робството“ и „Новини от Америка“, в които отбелязва засилването на демонстрациите на Север за премахване на робството. Статиите излизат във вестника на 14 и 17 декември.

---

1862

Януари - февруари - Маркс почва да работи върху „Теории за принадената стойност“; в това произведение той проследява критично историята на политическата икономия, като започва от средата на XVII век. В процеса на работата върху „Теории за принадената стойност“ Маркс изследва въпросите на капиталистическото възпроизводство, прави критичен анализ на така наречената „догма на Смит“ и формулира основните положения на своята собствена теория за възпроизводството, подробно разработена по-късно във втория том на „Капиталът“.

14 и 17 януари - Маркс пише за „Die Presse“ статиите „Историята със скриването на телеграмата на Сюърд“ и „Държавният преврат на лорд Джон Ръсел“, в които разкрива интервенционистките планове на правителството на Палмерстон по отношение на Съединените щати. Статиите излизат във вестника на 18 и 21 януари 1862 г.

Средата на януари и началото на февруари - Маркс пише за вестник „Die Presse“ статиите „Статистически данни за железопътните линии“ и „Памучната криза“, в които анализира официалните статистически отчети на английското правителство и на Манчестърската търговска камара. Статиите излизат във вестника на 23 януари и 8 февруари.

28 януари - Маркс пише статията „Работнически митинг в Лондон“, в която високо оценява интернационалистическата позиция на английската работническа класа във връзка със заплахата от интервенция против Съединените щати. Статията излиза в „Die Presse“ на 2 февруари.

Февруари - юни - Маркс води оживена кореспонденция с германския социалист емигрант В. Айххоф, който открил в лондонския седмичник „Hermann“ полемика против дребнобуржоазния демократ Кинкел. Като изпраща материали на Айххоф, както и на намиращия се в Германия член на нойщатския гимнастически съюз В. Вебер, Маркс помага за разобличаването на германските дребнобуржоазни демократи, които се били присъединили към пруския буржоазно-либерален Национален съюз.

7 февруари - Маркс пише статията „Дебатите по адреса в парламента“, в която разкрива реакционния характер на външната политика на английската управляваща олигархия. Статията излиза в „Die Presse“ на 12 февруари.

15 февруари - Маркс пише за „New-York Daily Tribune“ статията „Мексиканска бъркотия“, в която показва изострянето на противоречията между участниците в интервенцията в Мексико във връзка с намерението на Бонапарт да създаде в Мексико империя начело със своето протеже, австрийския ерцхерцог Максимилиан. Статията излиза във вестника на 10 март. Това е последната статия на Маркс, публикувана в „New-York Daily Tribune“.

Около 26 февруари - Маркс пише статията „Американски работи“, в която рязко критикува военното ръководство на северняците в лицето на главнокомандуващия армията Мак-Клелън и анализира мерките на Линкълн за укрепване армията на Севера. Статията излиза във вестник „Die Presse“ на 3 март.

Маркс получава писмо от Швейцария от ветерана на германското революционно движение И. Ф. Бекер, с което последният го моли да му помогне за издаването на неговия труд „Как и кога?“, посветен на въпроса за обединението на Германия. Във връзка с това Маркс прави постъпки, за да помогне на Бекер.

Края на февруари - Маркс пише за „Die Presse“ статия за завоевателната политика на царска Русия в Далечния Изток. Статията не била напечатана.

Март - Енгелс пише статия за хода на военните действия в Съединените щати, която излиза във „Volunteer Journal“ на 14 март под заглавие „Войната в Америка“. Маркс превежда статията на немски, прави малки допълнения в нея и я изпраща на вестник „Die Presse“, където тя излиза на 26 и 27 март под заглавие „Гражданската война в Америка“. Маркс и Енгелс развиват в тази статия своя военностратегически план, който трябвало да осигури победата на Севера във войната.

30 март - около 25 април - Маркс гостува на Енгелс в Манчестър. Заедно с Айххоф, пристигнал за няколко дни от Ливърпул, те обсъждат въпроса за разобличаването на дребнобуржоазния демократ Кицкел.

Около 13 април - Маркс получава от Чарлз Дана съобщение да прекрати изпращането на кореспонденции в „New-York Daily Tribune“ поради това, че през последните два месеца вестникът отпечатал само две статии на Маркс. Дана съобщава също, че възнамерява да напусне редакцията на вестника.

Около 28 април - Маркс отхвърля предложението на Фридлендер да пише за „Die Presse“ специални кореспонденции за откриващата се на 1 май в Лондон промишлена изложба поради големите разходи, свързани с нейното посещаване. Предложението да изпраща занапред на вестника по една статия седмично се приема от Маркс.

28 април - Маркс пише за „Die Presse“ статия за мексиканската авантюра на Наполеон III. Статията излиза на 2 май под заглавие „Една международна афера Мирес“.

В писмо до Енгелс Маркс го моли да изпрати на вестник „Die Presse“ статия за сражението при Коринт и занапред редовно да осветлява главните събития от Гражданската война в САЩ.

Маркс изпраща писмо на Ласал, в което му предлага да напише за списание „Unsere Zeit“, издавано от Брокхауз в Германия, рецензия за първата книга на неговия труд „Към критиката на политическата икономия“.

5 май - Във връзка с проучването на организацията на индийската туземна армия Енгелс моли Маркс да му изпрати парламентарния отчет и материали на английското военно министерство по този въпрос.

Продължавайки да следи внимателно военните действия в Северна Америка, Енгелс дава в писмо до Маркс подробно описание на сражението при Коринт и на боевете във Вирджиния.

16 и 18 май и 14 юни - Във връзка със завземането от войските на северняците на Нови Орлеан — важен политически и военен център на робовладелската Конфедерация — Маркс пише за вестник „Die Presse“ статиите „Английският печат и падането на Нови Орлеан“, „Договор против търговията с роби“ и „Английската хуманност и Америка“. В тях той анализира по-нататъшните перспективи на Гражданската война в САЩ и на окончателното разрешаване на въпроса за робството. Статиите излизат във вестника на 20 и 22 май и 20 юни.

23-25 май - В писмо до Маркс Енгелс подробно анализира положението на главните театри на военните действия в САЩ. Използвайки материалите на Енгелс, Маркс пише за „Die Presse“ статията „Положението на американския военен театър“; статията излиза във вестника на 30 май.

Юни - Маркс препрочита книгата на Родбертус „Социални писма до фон Кирхман. Писмо трето: Опровержение на Рикардовото учение за поземлената рента и обосноваване на нова теория за рентата“. В писмо до Ласал Маркс критикува теорията на рентата на Родбертус, както и теорията на рентата на Рикардо.

Юни - юли - Семейството на Маркс е в остра материална нужда поради прекратяването на неговото сътрудничество в „New-York Daily Tribune“. Жени Маркс прави напразен опит да продаде част от библиотеката на мъжа си. С помощта на Енгелс Маркс погасява част от дълговете си.

Юни - август - В процеса на работата върху „Теории за принадената стойност“ Маркс развива своята теория за средната печалба и цената на производството, както и теорията за капиталистическата поземлена рента — както диференциалната, така и абсолютната. Маркс подробно съобщава резултатите от своите изследвания на Енгелс в писма от 2 и 9 август.

Около 6 юни - Маркс получава от Бостън съобщение от германския емигрант В. Щефен за нападките на дребнобуржоазния демократ Хайнцен срещу пролетарски революционери в списание „Der Pionier“ с молба да изпрати материали за предишната политическа дейност на Хайнцен, които да бъдат използвани в печата против него.

Средата на юни - Във връзка с критиката, на която подлага в икономическия си труд реакционните възгледи на Малтус, Маркс препрочита „Произход на видовете“ от Дарвин и отбелязва, че теорията на Дарвин представлява опровержение на малтусианството.

Края на юни - Енгелс пише статията „Бронираните и бронеломните кораби и Гражданската война в Америка“, която излиза в „Die Presse“ на 3 юли.

Около 5 юли - Маркс посещава Швайгерт, бивш капитан от австрийската армия, сражавал се в Италия в отряда на Гарибалди. От разказите на Швайгерт Маркс узнава за споделяните от Ласал „освободителни“ планове на германския офицер Рюстов по отношение на Германия и рязко критикува тези планове за техния авантюризъм.

9 юли - 4 август - Маркс често посещава Ласал, който е пристигнал в Лондон, за да разгледа световното промишлено изложение. В разговорите си с Маркс Ласал му съобщава, че има намерение да започне агитация сред германските работници за въвеждане на всеобщо избирателно право и за организиране с помощта на юнкерско-буржоазната пруска държава на производителни асоциации с цел за разрешаване на социалния въпрос. Маркс рязко осъжда реформистката същност на програмата и тактиката на Ласал, подчертавайки, че политически те по нищо не се схождат с изключение на някои твърде далечни крайни цели.

16 юли - Маркс пише за вестник „Die Presse“ статия за реакционната външна политика на английското правителство. Статията излиза на 20 юли под заглавие „Недопущане на дебати за Мексико и съюзът с Франция“.

30 юли - 10 септември - Маркс и Енгелс внимателно следят събитията в Америка и в писма разменят мнения относно перспективите на Гражданската война в САЩ. Въпреки някои съмнения на Енгелс в оценката на перспективите на войната във връзка със сериозните военни неуспехи на северняците, Маркс, вземайки под внимание всички политически и военни фактори, изразява твърдата увереност в окончателната победа на Севера. Маркс излага становището си в статията „Към критиката на положението в Америка“. Статията излиза в „Die Presse“ на 9 август.

2 август - Енгелс присъства на прегледа на английските доброволци в Хитон парк близо до Манчестър. Енгелс прави преценка на състоянието на подготовката на доброволците в статията „Една инспекция на доброволците в Англия“, която изпраща на вестник „Allgemeine Militär-Zeitung“. Статията излиза във вестника на 1 и 8 ноември.

След 9 август - Маркс предлага на редакцията на излизащия в Ню Йорк аболиционистки вестник „The Evening Post“ да му сътрудничи.

22 август - Маркс пише за „Die Presse“ статията „Аболиционистки демонстрации в Америка“, в която показва разрастването и сплотяването на силите, които са за незабавно премахване на робството на негрите. Статията излиза във вестника на 30 август.

27 август - В качеството си на кореспондент на Вестник „Die Presse“ Маркс получава постоянен пропуск за световното промишлено изложение в Лондон.

28 август - около 7 септември - Маркс пътува до Залтбомел при вуйчо си Л. Филипс и до Трир при майка си за уреждането на парични въпроси. На връщане Маркс се среща в Кьолн с участника в революцията от 1848–1849 г. в Германия Ф. Кап, който е пристигнал от САЩ; Кап информира Маркс за участието на германските революционни емигранти в Гражданската война в САЩ на страната на северните щати.

Септември - В процеса на критичния анализ на теорията за натрупването на Рикардо в „Теории за принадената стойност“ Маркс развива своята теория за капиталистическото натрупване и икономическите кризи.

Поради крайно тежкото материално положение на семейството си Маркс се опитва с посредничеството на братовчед си А. Филипс да постъпи на работа в едно английско железопътно бюро, но не получава място.

11 септември - Айххоф се обръща към Енгелс с молба да помогне за разпространението сред германските емигранти на забранената в Германия брошура на В. Вебер „Моето изключване от нойщатския гимнастически съюз“, в която се критикува позицията на дребнобуржоазните демократи по въпроса за обединението на Германия.

11-30 септември - Маркс пише за вестник „Die Presse“ три статии за тежкото положение на английските работници във връзка с памучната криза, както и за народните митинги в Англия в защита на Гарибалди. Статиите „Митинг в защита на Гарибалди“, „Бедственото положение на работниците в Англия“ и „Митингите на гарибалдистите. — Бедственото положение на работниците от памучната промишленост“ излизат във вестника на 17 и 27 септември и 4 октомври.

12-29 септември - Енгелс заминава за Германия през Белгия и Люксембург с цел да си почине. След пътуване по бреговете на Мозел, Рейн и из Тюрингия се спира при роднини в Бармен и Енгелскирхен.

Първата половина на октомври 1862 - септември 1864 - Маркс и Енгелс водят редовна кореспонденция с В. Либкнехт, който се е завърнал от емиграция в Германия. Те получават от него информации за състоянието на работническото движение в Германия; Маркс насочва практическата дейност на Либкнехт по пропагандирането на идеите на научния комунизъм сред германските работници;

7 октомври - Маркс пише статията „Събитията в Северна Америка“, в която приветства издадената от президента на САЩ Линкълн прокламация за освобождаване на негрите роби. Статията излиза в „Die Presse“ на 12 октомври.

Втората половина на октомври - Маркс посещава пристигналия от Париж участник в революцията от 1848–1849 г. в Германия В. Шили.

Края на октомври - Въз основа на официални статистически данни Маркс пише статията „Изготвянето на хляба“, в която показва ужасяващите трудови условия на хлебопекарските работници в Англия. Статията излиза в „Die Presse“ на 30 октомври.

4-29 ноември - Маркс пише за „Die Presse“ пет статии, в които обобщава резултатите от първия период на Гражданската война в САЩ. Статиите „Положението в Северна Америка“, „Признаци за изчерпване на силите на южната Конфедерация“, „Резултатите от изборите в северните щати“, „Уволняването на Мак-Клелън“ и „Английският неутралитет. — Положението в южните щати“ излизат във вестника на 10, 14, 23 и 29 ноември и 4 декември. С тези статии приключва сътрудничеството на Маркс в „Die Presse“.

Около 18 ноември - Енгелс получава от редакцията на „Allgemeine Militär-Zeitung“ предложение да изпраща по-често кореспонденции, които тя възнамерява да публикува под рубриката „Военни писма от Англия“. Редакцията моли също Енгелс да информира германските читатели относно техническите постижения в областта на военното дело в Англия.

Декември - Маркс прави първоначалния вариант на раздела „Капитал и печалба“, който по своето съдържание отговаря на първите три раздела на бъдещия трети том на „Капиталът“.

Около 5-13 декември - Маркс прекарва няколко дни на гости на Енгелс в Манчестър и посещава Айххоф в Ливърпул.

28 декември - В писмо до германския лекар Л. Кугелман, участник в революцията от 1848–1849 г., Маркс съобщава за намерението си да издаде следващата книга на „Към критиката на политическата икономия“ като самостоятелен труд под заглавие „Капиталът“ и с подзаглавие „Към критиката на политическата икономия“. Маркс моли Кугелман да му пише за положението в Германия. От това време започва редовната кореспонденция между Маркс и Кугелман.

---

1863

Януари - Маркс завършва работата си върху основния текст на „Теории за принадената стойност“, които той възнамерявал да издаде по-късно като заключителна, историко-критическа част на „Капиталът“. Същевременно той нахвърля плана на I и III част, или раздел, на „Капиталът“, които по-късно послужили като основа за първия и третия том на „Капиталът“. В първия отдел Маркс възнамерява да разгледа процеса на производството на капитала, в третия отдел — проблемите на капитала и печалбата.

Почвайки отново да работи върху раздела за машините в своя икономически труд, Маркс препрочита съставените по-рано от него тетрадки с извадки по история на техниката и слуша в Геологическия институт практически курс от лекции по технология.

Поради прекратяването на сътрудничеството на Маркс в „Die Presse“ семейството му изпитва остра материална нужда. Като научава за бедственото положение на семейството на Маркс, Енгелс му оказва значителна парична помощ.

6 януари - Умира жената на Енгелс Мери Бърнс.

28 януари - След като се запознава с „Програмата на работниците“ на Ласал, в писмо до Енгелс Маркс я характеризира като вулгаризация на „Манифеста на комунистическата партия“.

Първата половина на февруари - Маркс е болен от възпаление на очите поради постоянна преумора; лекарите му препоръчват временно да престане да работи.

Средата на февруари - Маркс и Енгелс посрещат с горещи симпатии новината за избухването на въстание в Полша. Придавайки изключително значение на разрешаването на полския въпрос по революционен път, Маркс и Енгелс решават да издадат от името на лондонското Просветно дружество на германските работници възвание относно полското въстание. Те възнамеряват да изложат по-подробно своите възгледи в брошурата „Германия и Полша. Размишления от военно-политически характер във връзка с полското въстание от 1863 г.“, в която Маркс поема политическата, а Енгелс — военната част. Изразявайки надеждата, че „лавата ще потече този път от изток на запад“, Маркс моли Енгелс да следи внимателно статиите на органа на руската революционна емиграция „Колокол“ във връзка с полското въстание.

Втората половина на февруари - началото на май - Маркс и Енгелс събират материал за брошура за Полша, правят множество извадки от вестниците и книгите по историята на Полша, Прусия и Русия. Въз основа на този материал Маркс пише два подготвителни варианта на брошурата, в които подробно проследява завоевателната политика на Прусия и царска Русия по отношение на Полша, както и историята на издигането на династията на Хохенцолерните. Брошурата не била довършена.

Март - юли - Маркс много работи в Британския музей. Във връзка с вече написаната част на своя икономически труд — бъдещия „Капитал“ — той прави допълнителни извадки от книгите по история на политическата икономия, които образуват 8 тетрадки. Като използва този материал, Маркс пише отделни историко-критически очерци и бележки, които представляват допълнения към основния текст на „Теории за принадената стойност“, и по-специално подробен очерк за Петѝ.

26 март - Маркс присъства на многолюдния работнически митинг в Сент-Джеймс-хол, организиран от лондонския съвет на трейдюнионите за изразяване солидарността на английската работническа класа със североамериканските щати в борбата им против робството.

Началото на април 1863 - първата половина на септември 1864 - Маркс и Енгелс продължават да следят внимателно развитието на работническото движение в Германия. В писма до Либкнехт по повод започналата агитация на Ласал Маркс набелязва тактиката на пролетарските революционери към дейността на Ласал. Като вземат под внимание, че неговата агитация играе донякъде положителна роля за освобождаването на германските работници от влиянието на буржоазната партия на прогресистите, Маркс и Енгелс решават временно да не се обявяват публично против Ласал. Чрез своите привърженици, на първо място чрез Либкнехт, те се стремят да въздействуват върху Общогерманския работнически съюз, за да помогнат на влизащите в него работници да застанат на революционни позиции.

Около 8 април - Енгелс се занимава с въпроси на природознанието, чете „Геологически доказателства за древността на човека“ от Лайел и „За положението на човека в реда на органическите същества“ от Хъксли.

13 април - Маркс пише опровержение до редакцията на „Berliner Reform“ във връзка с неправилното осветление, което този вестник дава на преговорите на Маркс с Ласал през пролетта на 1861 г. за съвместно издаване на вестник в Германия. Декларацията излиза във вестника на 17 април.

Май - Енгелс възобновява заниманията си със сръбски език, чете народни песни, издадени от Вук Караджич.

Юни - Енгелс чете излезлите от печат два първи тома на книгата на Кинглек „Нахлуването в Крим“ и пише за „Allgemeine Militär-Zeitung“ рецензия под заглавие „Кинглек за сражението при Алма“. Ръкописът остава недовършен.

Началото на юли - Маркс се занимава много с математика, по-специално с диференциално и интегрално смятане.

6 юли - В писмо до Енгелс Маркс дава изложение и графическо изображение на процеса на възпроизводството на обществения капитал.

Август 1863 - декември 1863 - Маркс решава да изложи теоретическата част на своя икономически труд в по-систематизиран вид и почва да пише нов негов вариант. В процеса на работата той създава нов ръкопис на трите тома на „Капиталът“.

21 август - Маркс се среща с полския полковник Лапински, пристигнал в Лондон за формиране на германски легион в помощ на борещите се поляци, Маркс помага на Лапински да организира събирането на средства сред германските емигранти за финансиране на легиона.

Края на септември - Енгелс посещава пристанището на Ливърпул и пише за „Allgemeine Militär-Zeitung“ статия, посветена на развитието на броненосната флота и артилерията в САЩ във връзка с Гражданската война. Статията не била отпечатана.

Средата на октомври - Енгелс е на почивка при майка си в Германия.

Края на октомври - ноември - По поръчение на лондонското Просветно дружество на германските работници Маркс пише възвание за Полша, в което призовава да се организира събирането на средства в полза на участниците в полското въстание. Във възванието Маркс подчертава, че „без независима Полша не може да има независима и единна Германия“. Възванието, подписано от членовете на дружеството Болетер, Леснер, В. Волф, И. Г. Екариус и други, излиза в отделен позив и се разпраща на представителите на германската емиграция в Лондон. 50 екземпляра от възванието по молба на секретаря на Общо-германския работнически съюз Ю. Валтайх и по поръчение на Маркс се изпращат на Либкнехт в Германия за разпространение в организациите на Съюза.

Ноември - Маркс е опасно болен от фурункулоза.

3 декември - Енгелс съобщава на Маркс, че възнамерява да напише брошура по шлезвиг-холщайнския въпрос, и го моли да намери издател в Германия. Намерението на Енгелс не било осъществено.

7 декември - Поради смъртта на майка си Маркс заминава за Трир.

Около 19 декември - На връщане от Трир Маркс се отбива за един ден във Франкфурт на Майн при роднини.

21 декември 1863 - 19 февруари 1864 - Във връзка с наследствени въпроси Маркс е в Залтбомел при вуйчо си Л. Филипс, изпълнител на завещанието на майка му, където отново заболява от фурункулоза. След оздравяването си Маркс след двудневен престой в Амстердам и Ротердам се връща в Лондон.

---

1864

Началото на 1864 - Енгелс пише за „Allgemeine Militär-Zeitung“ статията „Английската армия“. Ръкописът на статията остава незавършен.

Първата половина на февруари - Във връзка със започването на Датската война Енгелс пише статията „Числеността на армиите в Шлезвиг“. Статията излиза във вестник „The Manchester Guardian“ на 16 февруари.

Март - Маркс се премества в нова квартира на Модена вилас, 1, Мейтланд парк, Хавърсток-хил.

12 март - Маркс заминава за няколко дни в Манчестър, за да съобщи на Енгелс резултатите от своето пътуване в Германия и Холандия.

21 април - Маркс посещава издателя на Лондонския вестник „The Free Press“ Колет, за да разговаря с него по шлезвиг-холщайнския въпрос.

3 май - Поради тежко заболяване на В. Волф, верен приятел и съратник, Маркс заминава за Манчестър. През време на престоя си в Манчестър Маркс се среща с партийните другари Айххоф, Щрон и Дронке и възобновява приятелските си отношения с Ърнест Джонс.

13 май - Маркс и Енгелс заедно с група свои приятели и съратници присъстват на погребението на Волф. На гроба му Маркс произнася прощална реч.

19 май - Маркс се връща в Лондон заедно с Енгелс. Енгелс гостува на Маркс четири дни.

Края на май - юни - Маркс прави кратък списък на дати из живота и дейността на Волф, възнамерявайки да напише подробна биография. По липса на сведения за ранния период от дейността на Волф Маркс се обръща към редактора на „Breslauer Morgen-Zeitung“ Елснер с молба да му изпрати липсващия материал. Замисълът на Маркс остава неосъществен.

1 - около 16 юни - Маркс няколко пъти посещава работниците емигранти от Солинген — Ф. Мол и Ю. Мелхиор, които заминавали през Лондон за САЩ. Те информират Маркс за състоянието на работническото движение в Рейнската провинция и за дейността на Общогерманския работнически съюз. Маркс помага да се организира събирането на средства за заминаването им в Америка и им дава препоръчително писмо до германския емигрант А. Якоби, живущ в Ню Йорк.

3 юни - В писмо до Енгелс Маркс прави критически бележки относно книгата на Ласал „Капитал и труд. Г. Бастиа — Шулце-Делич. Икономическият Юлиан“, разглежда я като плагиат на своя труд „Наемен труд и капитал“.

27 юни - Енгелс пише за „Allgemeine Militär-Zeitung“ статията „Военните сили на Англия против Германия“, която излиза във вестника на 6 юли.

Края на юни - началото на юли - Маркс пише за „Free Press“ статия за позицията на Русия във връзка с Датската война от 1864 г. Статията не била публикувана.

Края на юни - първата половина на август - Маркс се занимава с природознание, чете трудовете на Карпентер, Лорд, Кьоликер, Шпурцхайм, Шван и Шлайден.

Втората половина на 1864 - С известни прекъсвания, налагани от влошаване на здравословното му състояние, Маркс продължава да работи върху новия ръкопис на „Капиталът“.

7 юли - Енгелс бива избран за член на ръководството на Шилеровото дружество на германските политически емигранти в Манчестър.

Около 20 юли - 10 август - Маркс е на почивка в Рамсгейт.

8 септември - първата половина на октомври - След кратковременен престой у Маркс в Лондон и при майка си, която е на почивка в Рамсгейт, Енгелс заминава за Шлезвиг-Холщайн, запознава се с политическата обстановка в страната и със състоянието на австро-пруската армия.

Около 12-14 септември - Маркс получава писмо от Либкнехт, в което последният по молба на редица членове на Общогерманския работнически съюз предлага на Маркс да поеме ръководството на Съюза поради смъртта на Ласал. Маркс отговаря на Либкнехт, че при определени условия е съгласен да поеме функциите на председател на Съюза.

Средата на септември - Маркс приема поканата на организационния комитет да участва като представител на германските работници в международното работническо събрание в Сент-Мартинс-Хол, насрочено за 28 септември. За оратор от страна на германските работници Маркс препоръчва бившия член на Съюза на комунистите И. Г. Екариус, на когото помага да се подготви за речта си.

Средата на септември - декември - Маркс работи напрегнато над „Капиталът“.

28 септември - Маркс присъства на международното работническо събрание в Сент-Мартинс-хол, на което се приема резолюция за основаване на Международното работническо дружество (Интернационала). Маркс бива избран за член на Временния комитет на дружеството.

4 октомври - В писмото си отговор до золингенския работник К. Клингс Маркс посочва, че макар и да няма възможност да приеме предложения му във връзка със смъртта на Ф. Ласал пост председател на Общия германски работнически съюз, официалното поставяне на кандидатурата му за този пост би могло да бъде използвано като акт на политическа демонстрация срещу пруското правителство, което го лишило от поданство, както и за да се изрази солидарност с Международното работническо дружество.

5 октомври - Временният комитет избира Маркс в комисията по изработване на програмните документи на Международното работническо дружество.

6-17 октомври - Маркс е болен; поради това той не може да вземе участие в подготовката на програмните документи.

Втората половина на октомври - След завръщането си от Манчестър от пътуването му из Шлезвиг-Холщайн Енгелс продължава заниманията си по германска филология и история на древните германци.

18 октомври - На заседание на Временния комитет Маркс възразява против програмата и устава, изработени от комисията в духа на мацинистките и оуенистките идеи през време на боледуването му и се стреми комитетът да вземе решение за връщане документите в комисията за дообработване.

20 октомври - В жилището на Маркс се провежда заседание на комисията по изработване на програмните документи на Интернационала.

Между 21 и 27 октомври - Маркс пише отново програмните документи на Международното работническо дружество — учредителния манифест и временния устав; тези документи биват одобрени от комисията.

1 ноември - На заседание на Временния комитет Маркс прочита учредителния манифест и временния устав, които се приемат единодушно. Съгласно устава Временният комитет се конституира като ръководен орган на дружеството (Генерален съвет; до края на 1866 г. — предимно Централен съвет), в състава на които Маркс изпълнява задълженията на секретар-кореспондент за Германия.

2 ноември - В писмо до Маркс Енгелс споделя впечатленията си от пътуването си, разказва му наблюденията си за природата и населението на Шлезвиг-Холщайн.

3 ноември - След 16 години Маркс се среща отново с М. А. Бакунин и обсъжда с него въпроси, свързани с полското въстание от 1863— 1864 г., с Международното работническо дружество и социалистическото движение.

4 ноември - Маркс пише писмо до Енгелс, в което излага подробно обстоятелствата за основаването на Интернационала и историята на изработването на програмните документи на новата пролетарска организация.

7 ноември - В писмото си отговор до Маркс Енгелс изказва задоволството си във връзка с основаването на Международното работническо дружество.

Енгелс присъства на заседанието на ръководството на Шилеровото дружество на германските политически емигранти в Манчестър, за председател на което бил избран през юли 1864 г.

8 ноември - По предложение на Маркс Генералният съвет взема решение да изпраща всички отчети за заседанията на съвета за печата чрез секретаря на същия във връзка с това, че някои вестници помествали отчетите в изопачен вид.

9 ноември - Енгелс изпраща на Маркс отчета на буржоазния комитет за подпомагане на нуждаещите се фабрични работници, публикуван във вестник „The Manchester Guardian“ („Манчестърски страж“), характеризирайки буржоазната „помощ“ за работниците като средство, което фабрикантите използват за своето допълнително обогатяване.

Около 14 - около 24 ноември - Маркс и Енгелс получават покана да сътрудничат във вестник „Social-Demokrat“ („Социалдемократ“), орган на Общия германски работнически съюз, който се проектирало да се издава в Берлин под редакцията на И. В. Швайцер и И. Б. Хофщетен; Маркс и Енгелс обсъждат в писмата си един до друг въпроса за сътрудничеството във вестника и като се убедили, че в проспекта на вестника няма типично ласалиански положения, дават съгласието си; те се надяват да използват вестника за пропагандиране идеите на научния комунизъм в Германия и за създаване на истинска пролетарска партия.

15 и 22 ноември - Маркс участвува в заседанията на Генералния съвет в обсъждането на условията за приемане на работническите организации в Интернационала колективно и внася проекторезолюции, които се приемат единодушно. Резолюциите биват публикувани на 26 ноември във вестник „The Bee-Hive Newspaper“ („Вестник пчелен кошер“), орган на английските трейдюниони, обявен също и за орган на Международното работническо дружество.

18 ноември - Във връзка с работата си над „Капиталът“ Маркс иска от Енгелс официални материали за „памуковия глад“ в Манчестър и за неговото влияние върху положението на работниците в памучната промишленост.

Между 22 и 29 ноември - Маркс пише обръщението на Генералния съвет към А. Линкълн във връзка с повторното му избиране за президент на Съединените американски щати. Обръщението бива публикувано на 23 декември в английския буржоазно-либерален вестник „The Daily News“ („Дневни новини“), на 7 януари 1865 г. в „Bee-Hive Newspaper“ и в други вестници.

Около 24 ноември - Учредителният манифест и временният устав на Международното работническо дружество излизат в отделна брошура в тираж 1000 екземпляра.

24 ноември - Маркс изпраща на Енгелс току-що излезлите учредителен манифест и временен устав.

В писмо до своя приятел в Ню Йорк, бившия член на Съюза на комунистите, германския социалист Й. Вайдемайер, Енгелс анализира хода на Гражданската война и подчертава нейното огромно значение за бъдещото развитие на Съединените американски щати.

28 ноември - Маркс пише до редакцията на щутгартския вестник „Der Beobachter“ („Наблюдател“) декларация срещу дребнобуржоазния публицист К. Бланд. На 3 декември редакцията на вестника помества само съпроводителното писмо на Маркс и свои „коментарии“. Писмото бива публикувано в хамбургския вестник „Nordstern“ („Северна звезда“) от 10 декември.

Края на ноември - началото на декември - В писма до своите привърженици в различните страни — Й. Вайдемайер, Л. Кугелман и други — Маркс съобщава за основаването на Интернационала и им изпраща учредителния манифест и временния устав.

2 декември - Маркс моли Енгелс да направи вноска в акционния фонд, създаден от Генералния съвет, с цел да се закупят акции от вестник „Bee-Hive“, за да се получи възможност да се влияе върху насоката на вестника.

6 декември - На заседание на Постоянния комитет, изпълнителен орган на Генералния съвет, Маркс критикува обръщението към полския народ, написано от П. Фокс в духа на буржоазния демократизъм и от името само на английските членове на Интернационала; той посочва идеализирането от Фокс на традиционната политика на господстващите класи във Франция спрямо Полша и разкрива реакционната същност на политиката на правителствата на царска Русия, Прусия и Австрия по полския въпрос.

10 декември - В писмо до Енгелс Маркс го информира за положението на работите в Интернационала и със задоволство отбелязва присъединяването към него на лондонския трейдюнион на зидарите (над 3 000 души), който по-рано стоял настрана от политическите движения.

13 декември - Маркс произнася реч по полския въпрос на заседание на Генералния съвет във връзка с обсъждането на обръщението, написано от Фокс.

Около 18 декември 1864 - януари 1865 - В редица писма до И. Б. Швайцер и В. Либкнехт Маркс критикува остро култа към личността на Ласал във вестник „Social-Demokrat“ и кокетирането на редакцията на вестника с правителството на Бисмарк.

22 декември - В писмо до германския социалист, поета К. Зибел, Маркс го моли да препоръча на Клингс да постави на следващото общо събрание на Общия германски работнически съюз въпроса за присъединяването на съюза към Интернационала.

---

1865

3 януари - На заседанието на Генералния съвет Маркс възобновява разискванията във връзка с обръщението към полския народ, написано от Фокс.

Приблизително 7-14 януари - Маркс е в Манчестър при Енгелс; те обсъждат въпроси, отнасящи се до Международното работническо дружество и работническото движение в Германия; срещат се с бившия водач на чартистите Е. Джонсън.

16 януари - В писмо до Швайцер Маркс протестира срещу публикуването във вестник „Social-Demokrat“ на кореспонденцията на дребнобуржоазния публицист М. Хес, в която някои членове на парижката секция на Интернационала клеветнически били обвинявани в бонапартизъм.

24 януари - По молба на редакцията на вестник „Social-Demokrat“ Маркс пише статията за Прудон; последната, в която се критикува остро реакционната дребнобуржоазна идеология на Прудон и е насочена също и против опортюнизма на Ласал, бива публикувана във вестника на 1, 3 и 5 февруари.

Водейки борба против проникването на буржоазни елементи в Генералния съвет и в стремежа си да бъде укрепено неговото пролетарско ядро, Маркс прави предложение да се поставят кандидатурите за членове на съвета най-малко една седмица преди избора и само при условие, че кандидатът е вече член на дружеството; Маркс предлага изборите за нови членове на съвета да се провеждат в присъствието на самите кандидати. Предложението на Маркс се приема единодушно.

25 януари - В писмо до Енгелс Маркс го информира за положението в Интернационала и го съветва да напише статия за военната реформа в Прусия за вестник „Social-Demokrat“.

Около 27 януари - Енгелс превежда стародатската антифеодална народна песен „Господин Тидман“ на немски език и я изпраща със свои коментарии в „Social-Demokrat“, с цел да подтикне вестника да публикува статии против феодалното дворянство. Кореспонденцията на Енгелс бива отпечатана на 5 февруари.

27 януари - Енгелс, като научил от изпратеното му от Маркс писмо на Либкнехт, че Ласал обещал на Бисмарк Общият германски работнически съюз да подкрепи грабителската политика на Прусия в Шлезвиг-Холщайн при условие, че бъде въведено всеобщо избирателно право, в писмото си отговор до Маркс оценява това обещание на Ласал като предателство спрямо интересите на германската работническа класа. Той съобщава на Маркс и за намерението си в статията за военната реформа в Прусия да се обяви както против правителството, така и против буржоазната опозиция.

31 януари - На заседанието на Генералния съвет Маркс участвува в обсъждането на въпроса за отношението на Международното работническо дружество към движението за реформа на избирателното право в Англия. В речта си Маркс се изказва за участие на дружеството в учредителното събрание на Лигата за реформа при условие, че ще бъде прието искането за всеобщо избирателно право за цялото мъжко население и че в ръководния орган влязат предложените от Генералния съвет кандидати.

Края на януари - 11 февруари - Енгелс пише статията „Военният въпрос в Прусия и германската работническа партия“. Поради големия обем на статията, както и поради нежеланието му да я публикува във вестник „Social-Demokrat“ Енгелс решава да я издаде в отделна брошура; последната излиза в края на февруари в Хамбург.

Февруари - В писмата си до Джонс в Манчестър Маркс набелязва тактиката на борбата на английския пролетариат за реформа на избирателното право.

Февруари - средата на март - Наред с активната си дейност в Генералния съвет Маркс работи напрегнато, често нощем, над „Капиталът“.

6 февруари - Маркс пише декларацията до редакцията на „Social-Demokrat“ във връзка с публикуването в този вестник на втората клеветническа статия на Хес, насочена против Интернационала. Декларацията, която била подписана и от Енгелс, се изпраща до редакцията на вестника като последно предупреждение. Като смятали обаче, че скъсването с вестника трябва да стане във връзка с политическата му тактика, а не заради статията на Хес, и като взели под внимание, че Хес оттеглил обвиненията си, Маркс и Енгелс решават да не настояват декларацията да бъде публикувана.

Енгелс участва в заседанието на ръководството на Шилеровото дружество.

Приблизително 7 февруари - Маркс произнася реч на юбилейния празник на лондонското Просветно дружество на германските работници, в която критикува възгледите на ласалианците за подпомагане на производителните дружества на работниците от страна на буржоазната държава. Съдържанието на речта в изопачен вид било публикувано в отчета за юбилейния празник, поместен във вестник „Social-Demokrat“ от 19 февруари.

Около 10 февруари - Маркс участва в заседанието на подготвителния комитет по организирането в Лондон на митинг по солидарност с полското националноосвободително движение във връзка с годишнината на полското въстание от 1863—1864 г.

13 февруари - Маркс пише писмо до Швайцер, в което се спира подробно на ролята на професионалните съюзи като организации на работническата класа за борба с буржоазията и подчертава, че в Прусия извоюването на правото на коалиции е част от общодемократическата борба против реакционната монархия.

Втората половина на февруари - началото на март - Маркс се занимава с работите на Парижкия управителен съвет на Интернационала във връзка с конфликта, възникнал в парижката секция между журналиста А. Льофор, от една страна, и работниците прудонисти Е. Е. Фрибур, А. Л. Толен и др. — от друга.

18 февруари - Поради това, че „Social-Demokrat“ продължавал да води политика на кокетиране с правителството на Бисмарк, Маркс пише от свое име, както и от името на Енгелс декларация, в която характеризира ласалианството като „кралско-пруски правителствен социализъм“ и съобщава, че се отказват да сътрудничат във вестника; той изпраща декларацията на Енгелс да я подпише и на 23 февруари я изпраща до редакцията на вестника с молба да я публикува. Декларацията бива публикувана във вестник „Social-Demokrat“ от 3 март, както и в други германски вестници.

27 февруари - Енгелс пише бележка за предстоящото излизане на брошурата „Военният въпрос в Прусия и германската работническа партия“ и я изпраща в Германия на своите привърженици да я публикуват в германския печат. Бележката излиза без подпис във вестника на дребнобуржоазната демокрация „Berliner Reform“ („Берлинска реформа“) от 3 март, както и в други германски вестници.

Края на февруари - Маркс е зает с организирането на полския митинг. Във връзка с опита на английските буржоазни радикали да отложат митинга под предлог, че е ненавременен, Маркс заявява от името на Генералния съвет, че работническата класа има своя собствена външна политика и съвсем не се ръководи от това, какво буржоазията счита за навременно или ненавременно.

Края на февруари - първата половина на март - Маркс е зает с работите на Лигата за реформа, в чийто ръководен орган представителите на Генералния съвет на Интернационала завоюват мнозинство.

1 март - Маркс присъствува в Сент-Мартинс-хол на митинга, посветен на годишнината на полското въстание от 1863—1864 г.

6 март - Енгелс участва в заседанието на ръководството на Шилеровото дружество.

7 март - На заседанието на Генералния съвет се приемат написаните от Маркс проекторезолюции, в които се посочва начинът за ликвидиране на конфликта в Парижкия управителен съвет на Интернационала.

10 март - В писмо до Вайдемайер Енгелс разглежда подробно хода на военните действия на фронтовете на Гражданската война в Съединените американски щати.

Около 13 март - Маркс пише рецензия за брошурата на Енгелс „Военният въпрос в Прусия и германската работническа партия“, която бива публикувана на 18 март в лондонския германски седмичник „Herman“ („Херман“).

15 март - Маркс пише декларация за отношението към ласалианския вестник „Social-Demokrat“, в която разкрива историята на своето и на Енгелс сътрудничество в този вестник и причините за скъсването с него. Декларацията бива публикувана на 19 март във вестник „Berliner Reform“, както и в други вестници.

19 март - 8 април - Маркс заминава при своите роднини в Залтбомел (Холандия) и им гостува.

Около 23 март - В отсъствието на Маркс в Лондон се получава писмо от Хамбург от книгоиздателя О. К. Майснер с договор за издаване на „Капиталът“.

28 март - Маркс пише декларация до редакцията на вестник „Berliner Reform“, в която опровергава опитите на Швайцер да изопачи историята на скъсването на Маркс и Енгелс с вестник „Social-Demokrat“. Декларацията бива публикувана във вестника на 1 април.

29 март - В писмо до германския буржоазен философ неокантианец Ф. А. Ланге Енгелс критикува тезата на буржоазните икономисти за вечния, извън исторически характер на икономическите закони и показва по-специално, че законът за народонаселението е обусловен от господстващите в дадено общество производствени отношения.

8 април - Маркс пише статията „Президент на човечеството“, насочена срещу председателя на ласалианския Общ германски работнически съюз Б. Бекер. Статията била публикувана във вестник „Berliner Reform“ от 13 април.

11 април 1865 - 11 януари 1866 - По поръчение на Генералния съвет Маркс изпълнява временно задълженията на секретар-кореспондент за Белгия.

12 април - Маркс присъства на събранието на лондонското Просветно дружество на германските работници; в речта си той разобличава опортюнизма на ласалианското ръководство на Общия германски работнически съюз.

В писмо до Маркс Енгелс подробно го информира за развитието на памучната криза в Англия и други страни.

13 април - В писмо до Г. Юнг Маркс го моли като секретар-кореспондент за Швейцария да изпрати в цюрихския вестник „Der weiße Adler“ („Белият орел“) поправка към публикувания в него отчет за полския митинг от 1 март 1865 г. в Лондон, в който се премълчавала единодушно приетата на митинга резолюция, предложена от името на Международното работническо дружество. Маркс прилага към писмото текста на поправката, която бива публикувана във вестника, подписана от Юнг, на 22 април.

25 април - На заседанието на Генералния съвет Маркс докладва за стачката на лайпцигските печатарски работници; заедно с П. Фокс и У. Р. Кримър той бива избран в делегацията, която трябвало да отиде при лондонските печатарски работници, за да ги накара да окажат материална помощ на стачкуващите работници в Лайпциг.

Между 2 и 9 май - Маркс пише обръщението на Международното работническо дружество към президента на Съединените американски щати Е. Джонсън по повод убийството на Линкълн; обръщението, прието единодушно от Генералния съвет, бива публикувано на 20 май в „Bee-Hive Newspaper“, както и в други вестници.

20 май - В писмо до Енгелс Маркс критикува представения на Генералния съвет доклад на Дж. Уестън за работната заплата, в който се правел опит да се докаже безсмислеността на борбата на работниците за увеличаване на работната заплата и се отричала положителната роля на трейдюнионите в пролетарското движение.

20 и 27 юни - На заседанията на Генералния съвет Маркс чете доклад за работната заплата, цената и печалбата, в който опровергава погрешните възгледи на Уестън и излага в популярна форма същността на учението си за принадената стойност.

24 юни - В писмо до Енгелс Маркс му съобщава, че е успял да убеди членовете на Генералния съвет да свикат предварителна конференция на Интернационала в Лондон вместо проектирания конгрес в Брюксел, свикването на който той смята за преждевременно.

25 юли - На заседанието на Генералния съвет се приема подготвеният под ръководството на Маркс доклад на Постоянния комитет за свикване на конференция в Лондон.

31 юли - Като информира Енгелс за състоянието на своята работа над „Капиталът“, Маркс съобщава, че за да завърши теоретическата част на своя труд, обхващаща три книги, той трябва да напише още три глави, освен това му предстои да напише четвърта книга, посветена на историята на политическата икономия.

Август - Маркс е болен поради преумора от усилената си работа над „Капиталът“; по време на боледуването си чете книги по астрономия.

Края на август - Маркс бива избран за член на ръководството на вестник „The Workman’s Advocate“ („Защитник на работника“), орган на Международното работническо дружество.

Края на август - средата на септември - Енгелс пътува из Германия, Швейцария и Италия.

12 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс се изказва при разискванията по въпроса за организирането на предстоящата конференция на Интернационала.

Средата на септември - Занимавайки се с подготовката на Лондонската конференция, Маркс предлага на Либкнехт да вземе лично участие в нея или да представи писмен доклад за работническото движение в Германия, обръща се към Джонс с молба да произнесе реч по време на Лондонската конференция на вечерта по случай годишнината от основаването на Интернационала.

19 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс бива избран в новия Постоянен комитет.

25-29 септември - Маркс взема участие в Лондонската конференция на Интернационала; той присъства на всички заседания на конференцията, няколко пъти се изказва по най-важните въпроси и се стреми да бъде приет предложеният от него дневен ред на предстоящия конгрес; той бива избран в комисията, създадена за подготовка на информациите за Интернационала във вестник „Workman’s Advocate“.

17 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс подкрепя направеното от представителите на полската демократична емиграция предложение да се чества годишнината на полското въстание от 1830 г. и съветва подготовката на събранието да се възложи на Постоянния комитет.

20 октомври - около 2 ноември - Маркс е в Манчестър при Енгелс.

15 ноември - Маркс получава писмо от берлинските работници Т. Мецнер, 3. Майер и А. Фогт с молба да дойде в Германия поради това, че личното му присъствие би могло да помогне за сплотяването на най-добрите сили на германската работническа класа.

20 ноември - В писмо до Енгелс Маркс го моли да му изпрати фактически данни за положението на работниците в памучната промишленост в Манчестър, които му били необходими за работата над „Капиталът“.

Декември - Като член на ръководството на вестник „Workman’s Advocate“ Маркс води борба против буржоазните елементи в това ръководство.

Във връзка с разработването на проблема за поземлената рента Маркс проучва в Британския музей трудове по селското стопанство, по-специално по агрохимия, чете произведенията на Ю. Либих и X. Ф. Шьонбайн.

Декември 1865 - януари 1866 - Получил писмо от ръководителя на германските секции в Швейцария И. Ф. Бекер относно предстоящото от 1 януари 1866 г. издаване на списание „Der Vorbote“ („Предвестник“), Маркс се обръща към Енгелс, Либкнехт и Кугелман с молба да изпращат кореспонденции до вестника.

26 декември - На заседанието на Генералния съвет Маркс участва в обсъждането на публикуваната анонимно в белгийския буржоазнодемократически вестник „L’Echo de Verviers“ („Ехо от Вервие“) статия на П. Везиние, в която клеветнически се изопачавала дейността на Генералния съвет, както и работата на Лондонската конференция, и опровергава приведените в статията твърдения.

Края на декември - Маркс завършва предварителния вариант на „Капиталът“.

---

1866

Януари - Маркс започва подготовката на „Капиталът“ за печат.

Началото на януари - Занимавайки се с въпроси на естествознанието, Енгелс проявява голям интерес към молекулярната теория; той чете книгата на английския физик Дж. Тиндал „Топлината, разглеждана като вид движение“.

5 януари - Маркс информира Енгелс за опозицията на дребнобуржоазните елементи от френската секция в Лондон и на прудонистите в Брюксел спрямо Генералния съвет. Той моли Енгелс да излезе в печата със статия, в която да обоснове позицията на пролетариата по полския въпрос.

9 януари - В речта си на заседанието на Генералния съвет Маркс опровергава съдържащите се в статията на Везиние твърдения и прави предложение да се поискат от последния доказателства за приведените от него факти, в противен случай да бъде изключен от Интернационала. Генералният съвет приема предложението на Маркс.

22 януари - Маркс присъства на митинга, посветен на годишнината на полското въстание от 1863—1864 г.; той подкрепя внесената от името на Международното работническо дружество резолюция, с която се изказвало съчувствие към освободителната борба на полския народ.

26 януари - Енгелс моли Маркс за литература за условията, при които е било отменено крепостното право в Русия, и за икономическото положение на руските селяни.

27 януари - Маркс се среща с Юнг и редактира написаното от него по поръчение на Генералния съвет опровержение на статията на Везиние в „Echo de Verviers“. Опровержението бива отпечатано в същия вестник от 20 февруари, подписано от Юнг.

Края на януари - началото на март - Маркс е тежко болен поради напрегнатата работа над „Капиталът“. Постепенно с оздравяването си продължава работата си над ръкописа на I том; разработва в исторически план главата за работния ден.

Края на януари - 6 април - Енгелс работи над серията статии по полския въпрос, в които обосновава позицията на пролетариата спрямо националноосвободителното движение на потиснатите народи, като разобличава нихилизма на прудонистите по националния въпрос. Статиите биват публикувани в органа на Интернационала, вестник „The Commonwealth“ („Република“) от 24, 31 март и 5 май под заглавие „Какво общо има работническата класа с Полша?“.

Началото на февруари - Маркс, водейки преписка по време на боледуването си с членовете на Генералния съвет, се стреми да бъде назначен за редактор на вестник „Commonwealth“ Екарцус, както и да бъде създадена редакционна комисия за надзор, мнозинството на която се състояло от членове на Генералния съвет, включително и Маркс.

Около 13 февруари - По съвет на Енгелс Маркс взема решение да публикува преди всичко I том на „Капиталът“.

Между 14 и 18 февруари - Енгелс е при Маркс в Лондон.

Първата половина на март - Отстоявайки пролетарския характер на Интернационала, Маркс води борба против буржоазното влияние, проводник на което в Генералния съвет била опозицията от мацинистките елементи (Л. Волф и др.), дребнобуржоазните демократи (членове на френската секция в Лондон) и реформистките лидери на английските трейдюниони (Дж. Оджър, У. Р. Кримър и др.).

10 март - В жилището на Маркс се провежда съвещание на секретар-кореспондентите на Генералния съвет за континенталните страни. На съвещанието се взема решение да се даде отпор на мациниста Волф, който на заседанието на Генералния съвет от 6 март се опитвал да обяви за несъстоятелна статията на Юнг в „Echo de Verviers“ и да обяви Дж. Мацини за автор на устава на Интернационала. Съвещанието възлага на Маркс да разобличи Волф и неговите привърженици в Генералния съвет.

12 март - Маркс присъства на заседанието на акционерите на вестник „Commonwealth“ и се стреми Екариус да остане редактор.

13 март - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч, в която опровергава декларацията, направена от Волф на заседанието от 6 март.

15 март - около 10 април - Маркс се лекува и почива в Маргет.

Края на март - 1 април - Енгелс почива в Уелс.

6 април - В писмо до Енгелс Маркс съобщава, че е готов да замине за Париж, стига само да убеди френските членове на Интернационала, че е необходимо да бъде отложен насроченият за май конгрес в Женева поради неподготвеността на Международното работническо дружество, особено в Англия, за него.

10 април - След продължително боледуване и лекуване Маркс отново се включва в работата на Генералния съвет; той присъства на заседанието му при обсъждането на въпроса за датата на свикването на Женевския конгрес и на други въпроси.

17 април - На заседанието на Генералния съвет Маркс участва в разискванията, станали във връзка с речта на мациниста Волф, който се опитвал да възобнови нападките си срещу статията на Юнг в „Echo de Verviers“.

1 май - В Генералния съвет Маркс подкрепя резолюцията за отлагане на Женевския конгрес от май за септември.

В писмо до Маркс Енгелс му съобщава за докарването от английските фабриканти в Единбург на германски шивашки работници, за да ги използват като стачкоизменници, и моли Генералния съвет да вземе мерки против докарването в Англия на нова група германски работници.

4 май - От името на Генералния съвет Маркс пише възвание, в което предупреждава работниците в Германия за опитите на английските фабриканти да ги набират за работа и да ги използват като стачкоизменници. Възванието бива отпечатано във вестник „Oberrheinischer Courier“ („Горнорейнски куриер“) от 15 май под заглавие „Предупреждение“, както и в други германски вестници.

8 май - Маркс се изказва два пъти на заседанието на Генералния съвет при обсъждането на финансовите въпроси, свързани по-специално с подготовката на Женевския конгрес.

Около 14 май - След продължително прекъсване, въпреки лошото си здравословно състояние, Маркс възобновява подготовката за печат на ръкописа на I том на „Капиталът“.

15 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс отговаря на Фокс на критиката му срещу статията на Енгелс „Какво общо има работническата класа с Полша?“ и отстоява тезата на Енгелс, че политиката на полската аристокрация е съдействала за подялбата на Полша от чуждите държави.

25 май - По молба на Маркс Енгелс го информира за развитието на икономическата криза в текстилната промишленост в Манчестър и Ливърпул.

9 юни - Поради засилващото се влияние на буржоазните елементи в ръководството на вестник „Commonwealth“ Маркс излиза от ръководството.

Между 19 юни и 5 юли - Енгелс пише „Бележки за войната в Германия“ във връзка със започналата война между Австрия и Прусия. Бележките биват отпечатани в „Manchester Guardian“ от 20, 25 и 28 юни, 3 и 6 юли.

19 и 26 юни - На заседанията на Генералния съвет Маркс участва в обсъждането на въпроса за Австро-пруската война, което се превръща в дискусия по националния въпрос. В речта си на първото заседание Маркс критикува възгледите на прудонистите по националния въпрос.

Първата половина на юли - Маркс изучава разпространената в Англия и Франция философия на родоначалника на буржоазния позитивизъм О. Конт, чиито възгледи, възприемани от реформистките ръководители на трейдюнионите, можели да оказват влияние върху английската работническа класа.

3 юли - Маркс подкрепя в Генералния съвет изказването на Юнг, който отстоявал революционната тактика на пролетариата и на Международното работническо дружество през периода на Австро-пруската война.

17 юли - По време на дискусията по въпроса за Австро-пруската война Маркс произнася в Генералния съвет реч за позицията на пролетариата в тази война.

24 юли - Маркс участва в обсъждането от Генералния съвет на въпросите, свързани с провеждането на Женевския конгрес, и по-специално на дневния ред на конгреса, подкрепя предложението за запазване седалището на съвета в Лондон.

Края на юли - Във връзка с работата си над „Капиталът“ Маркс проучва току-що публикуваните официални отчети за детския труд в промишлеността в Англия, както и за жилищните условия на английския пролетариат.

31 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс изнася от името на Постоянния комитет доклад за дневния ред на Женевския конгрес.

Август - началото на ноември - Маркс изпитва големи материални затруднения; на писмата до роднините му в Холандия с молба да му помогнат не отговарят; както винаги помощ оказва Енгелс.

Края на август - Маркс пише „Инструкция за делегатите на Временния централен съвет по отделни въпроси“ във връзка с предстоящия Женевски конгрес.

31 август - В писмо до И. Ф. Бекер Маркс дава указания за организиране работата на Женевския конгрес; като не препоръчва да бъде избран за председател на конгреса реформистът Оджър, Маркс по-специално подчертава съглашателската роля на Оджър и на другите водачи на трейдюнионите в Лигата за реформа, тръгнали по пътя на компромисите с буржоазните радикали във вреда на интересите на работниците.

3-8 септември - На Женевския конгрес се обсъжда написаната от Маркс „Инструкция за делегатите на Временния централен съвет“. Основните решения на конгреса се вземат съответно с Инструкцията. Женевският конгрес приема устава на Интернационала, в основата на който залегнал временният устав, написан от Маркс. Инструкцията и уставът биват публикувани заедно с общия отчет за конгреса в органите на Интернационала на английски, френски и немски език.

8 септември - На заседанието на Женевския конгрес английските делегати У. Р. Кримър и Дж. Картър, отговаряйки на нападките на делегатите прудонисти срещу интелигенцията, подчертават забележителната роля на Маркс в основаването на Интернационала, характеризират го като човек, който е посветил целия си живот на работническата класа. Маркс бива избран от конгреса в Генералния съвет.

Втората половина на септември - Маркс се запознава с отчета за работата на американския работнически конгрес в Балтимор, като дава висока оценка на резултатите от работата на конгреса, и особено на неговия призив за борба за 8-часов работен ден, който бил едно от главните искания на Интернационала.

25 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс отново бива избран за секретар-кореспондент за Германия.

9 октомври - По предложение на Маркс Генералният съвет взема решение да изпрати до френския министър на външните работи протест срещу конфискуването на документите на Женевския конгрес от френските власти.

В писмо до Кугелман Маркс дава оценка на работата на Женевския конгрес, като подчертава неговото голямо влияние във Франция, Англия и Америка; характеризира прудонистите като противници на всякакво революционно и политическо движение на пролетариата и отбелязва огромната вреда, която дребнобуржоазният утопизъм на Прудон причинил на работническото движение.

13 октомври - В писмо до Кугелман Маркс излага общия план на „Капиталът“, като посочва, че неговият труд трябва да се състои от 4 книги: Книга I) Процесът на производството на капитала. Книга II) Процесът на обръщението на капитала. Книга III) Формите на целия процес изобщо. Книга IV) Към историята на теорията.

Ноември 1866 - средата на март 1867 - Маркс помага на Екариус при написването на серията статии, в които се разобличавал английският буржоазен икономист и философ-позитивист Дж. Ст. Мил, чиито възгледи оказвали влияние върху върхушката на английския пролетариат. Статиите биват публикувани във вестник „Commonwealth“ под заглавие „Опровергаване от работник на някои положения на политическата икономия на Джон Стюарт Мил“.

Средата на ноември - Маркс изпраща в Хамбург на издателя Майснер първата част от ръкописа на I том на „Капиталът“.

20 ноември - На заседанието на Генералния съвет Маркс бива избран в депутацията за събранието на Лондонския съвет на трейдюнионите. На заседанието Маркс прави предложение да се отпразнува годишнината на полското въстание от 1863—1864 г.

27 ноември - Във връзка с обсъждането в Генералния съвет на въпроса за конфискуването на документите на Женевския конгрес от френското правителство Маркс разкрива антиработническата същност на политиката на Наполеон III.

18 декември - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави съобщение за статиите, поместени в различни буржоазни вестници, които били принудени да признаят, че Международното работническо дружество е значително явление на века.

---

1867

Първата половина на януари - Продължавайки работата си над „Капиталът“, и по-специално допълвайки главата за общия закон на капиталистическото натрупване, Маркс чете книгата на английския историк икономист Дж. Е. Т. Роджърс „История на селското стопанство и на цените в Англия“, изпратена му от Енгелс.

Януари - февруари - Маркс изпитва остра материална нужда; семейството му е застрашено с изселване от жилището и описване на имуществото. Енгелс оказва помощ на Маркс.

22 януари - Като представител на Международното работническо дружество Маркс присъствува на митинга в Лондон, посветен на годишнината на полското въстание от 1863—1864 г.; той произнася реч и внася резолюция. Речта на Маркс и резолюцията биват публикувани в лондонския вестник на полската демократическа емиграция „Glos Wolny“ („Свободен глас“) от 10 февруари.

29 януари - Енгелс съобщава на Маркс нови данни за положението и борбата на работниците от памучната промишленост в Манчестър.

18 февруари - Чрез Кугелман Маркс изпраща в хановерския либерален „Zeitung für Norddeutschland“ („Вестник за Северна Германия“) бележка, с която опровергава разпространения от този вестник лъжлив слух, че се канел да замине на континента, за да подготви въстание в Полша. Вестникът публикува опровержението на Маркс до нейната редакция на 21 февруари.

28 февруари - На юбилейното събрание на лондонското Просветно дружество на германските работници Маркс произнася реч, в която осветлява проблемите на наемния труд и капитала, както и въпросите на социалните отношения в Германия. Изложение на речта, записана от члена на Генералния съвет Ф. Леснер, бива отпечатано в мартенската книжка на „Vorbote“.

5 март - На заседанието на Генералния съвет Маркс бива избран в състава на депутацията на Генералния съвет, която трябвало да бъде изпратена при лондонските трейдюниони с цел да ги убеди да окажат материална помощ на стачкуващите работници бронзьори в Париж.

2 април - В писмо до Енгелс Маркс му съобщава за завършване на работата си над I том на „Капиталът“ и за намерението си да отнесе лично ръкописа на издателя в Хамбург.

4 април - В писмо до Маркс Енгелс изказва радостта си във връзка със завършването на работата над I том на „Капиталът“ и изпраща на Маркс пари за пътуването му за Хамбург.

10 април - Маркс заминава от Лондон за Хамбург.

12 - около 16 април - Маркс е в Хамбург; обсъжда с Майснер въпросите, свързани с отпечатването на I том на „Капиталът“.

Втората половина на април - юни - Маркс и Енгелс вземат мерки за широко оповестяване чрез печата за предстоящото излизане на I том на „Капиталът“; започват да действат за превеждане на книгата на английски и френски език.

Около 17 април - 15 май - Маркс гостува на Кугелман в Хановер.

29 април - В Лайпциг, в печатницата на О. Виганд, започва отпечатването на I том на „Капиталът“.

5 май - Маркс получава от печатницата първата коректурна кола на I том на „Капиталът“.

16-17 май - На връщане от Хановер за Лондон Маркс се спира в Хамбург, за да продължи преговорите с Майснер.

19 май - Маркс се завръща в Лондон.

Втората половина на май - Маркс получава писмо отговор от Брюксел от члена на Интернационала А. Ванденхутен, съдържащо сведения за причините за вълненията на работниците миньори от каменовъгления басейн в Шарлероа.

Приблизително 21 май - приблизително 2 юни - Маркс е при Енгелс в Манчестър.

Първата половина на юни - Енгелс се интересува от най-новите теории в химията; чете книгата на германския химик А. В. Хофман „Увод в съвременната химия“.

Юни - Маркс и Енгелс следят внимателно хода на съдебния процес по делото на затворените ирландски фенианци — участници в националноосвободителното движение в Ирландия срещу английското господство.

3 юни - Маркс изпраща на Енгелс да прегледа пет коректурни коли от „Капиталът“ и го моли да му съобщи кои точки в изложението на формите на стойността е необходимо да бъдат популяризирани в приложението.

4 юни - Маркс бива избран в комисията по написване възванието на Генералния съвет за предстоящия конгрес в Лозана.

16 юни - В писмо до Маркс Енгелс му съобщава мнението си за прочетените от него първи коли от I том на „Капиталът“ и дава своите бележки във връзка с излагането на въпроса за формата на стойността в приложението към тома.

17-22 юни - Взел под внимание бележките на Енгелс, Маркс пише приложението „Форма на стойността“ към първа глава на I том на „Капиталът“.

24 юни - В писмо до Маркс Енгелс му препоръчва С. Мур, английски юрист, член на Интернационала, като преводач на I том на „Капиталът“ на английски език, като обещава да се заеме с непосредствения контрол над превода.

5 юли - Енгелс заминава на екскурзия из Швеция, Дания и Германия. По време на пътуването си води дневник, в който записва накратко впечатленията си; отбива се в Хановер при Кугелман.

9 юли - Маркс участва в обсъждането от Генералния съвет на написаното в негово отсъствие възвание за конгреса в Лозана; формулира първа точка от дневния ред на конгреса, която бива включена във възванието.

Средата на юли - Маркс редактира превода на възванието за конгреса в Лозана. Възванието бива публикувано във вид на позив на френски и немски език, както и във вестник „La Tribune du Peuple“-(„Трибуна на народа“), орган на секциите на Интернационала в Белгия, от 31 август и в други вестници.

16 юли - Генералният съвет избира Маркс в депутацията за годишното събрание на Лондонския съвет на трейдюнионите.

Около 23 юли - Маркс получава от Съединените американски щати писмо от дееца на работническото движение А. Ф. Зорге, в което му съобщава за намерението си да основе секция на Интернационала в Хобокън. Зорге моли Маркс да му изпрати учредителния манифест и устава на Интернационала, както и да му съобщи условията за приемане в дружеството.

23 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс въз основа на официалните статистически данни, приведени в наскоро излязлата парламентарна Синя книга, опровергава декларациите на буржоазния печат, че дейността на трейдюнионите водела до намаляване на железообработвателната промишленост в Англия. Записът на речта на Маркс бива публикуван на 27 юли в английските вестници „The Working Man“ („Работник“) и „Bee-Hive Newspaper“. Маркс прави също предложение, насочено против прудонистите от Парижкия управителен съвет, изработването на дневния ред на конгресите на Интернационала да влиза в компетенцията само на Генералния съвет. Предложението на Маркс се приема.

25 юли - Маркс завършва предговора към I том на „Капиталът“ и го изпраща на издателя в Хамбург.

Началото на август - Енгелс се завръща в Манчестър.

13 август - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч и внася резолюция против официалното участие на Интернационала в конгреса на буржоазно-пацифистката Лига за мир и свобода, който трябвало да се състои през септември в Женева. В речта си той подчертава, че истински борец за мир е Интернационалът, защото „обединението на работническата класа от различните страни в последна сметка трябва да направи невъзможни войните между народите“. Маркс признава същевременно, че е желателно да участват на конгреса индивидуално представители на Интернационала. Предложението на Маркс се приема единодушно. Записът на речта на Маркс и резолюцията биват публикувани в „Bee-Hive Newspaper“ от 17 август 1867 г.

16 август - Маркс завършва прегледа на последната коректурна кола от I том на „Капиталът“; в писмото си до Енгелс Маркс горещо му благодари за самоотвержената помощ, която той му е оказал при написването на този труд.

20 август - На заседанието на Генералния съвет се приема отчетът пред Лозанския конгрес, който Маркс подписва.

Около 24 август - Маркс продължава да работи над II том на „Капиталът“; той изследва въпроса за оборота на основния капитал.

26-27 август - По молба на Маркс Енгелс проучва въпроса за възстановяването на основния капитал и за използването на амортизационния фонд; събира фактически данни за фабриките в Манчестър и изпраща на Маркс свои собствени подробни изчисления по този въпрос.

27 август - На заседанието на Генералния съвет Маркс отговаря на критическите бележки на някои английски членове, които смятали, че съветът отделя малко внимание на обсъждането на общите въпроси; той подчертава значението на практическата дейност на съвета и възразява против превръщането на Интернационала в дискусионен клуб.

Около 4 септември - Маркс изпраща в парижкия леворепубликанскн вестник „Le Courrier français“ („Френски куриер“), станал орган на Интернационала, бележка, в която привежда сведенията на директора на централния статистически архив на Прусия О. Хюбнер за бедственото положение на трудещите се маси в страната. Бележката бива публикувана във вестника на 6 септември с някои изопачения.

6 септември - Лозанският конгрес избира Маркс в Генералния съвет.

7-12 септември - Маркс получава от Леснер н Екариус информация за хода на Лозанския конгрес на Интернационала, както и на конгреса на Лигата за мир и свобода в Женева.

13 септември - Маркс и П. Лафарг отиват за няколко дни на гости на Енгелс в Манчестър.

14 септември - Излиза I том на главния икономически труд на Маркс — „Капиталът“.

24 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс отново бива избран за секретар-кореспондент за Германия; водейки борба против реформистките лидери на трейдюнионите в Генералния съвет, Маркс се стреми да бъде взето решение за премахване длъжността председател на Генералния съвет, която дотогава непрекъснато се заемала от члена на Лондонския съвет на трейдюнионите Оджър.

12 октомври - С цел да бъдат популяризирани и пропагандирани идеите на „Капиталът“, както и за да се сложи край на съзнателното премълчаване от буржоазния печат на излезлия I том на „Капиталът“, Енгелс пише две рецензии, едната от които излиза в притурката на германския буржоазнодемократически вестник „Die Zukunft“ („Бъдеще“) от 30 октомври, а другата, написана за германския буржоазен „Rheinische Zeitung“ („Рейнски вестник“) остава непубликувана.

Средата на октомври - Придавайки голямо значение на дейността на Либкнехт в Северногерманския райхстаг, в писмата си до него Маркс му дава редица съвети и указания за речите му. Във връзка с намерението на Либкнехт да поиска в Райхстага да бъде създадена комисия за обследване положението на работниците в Германия Маркс му изпраща, за да се запознае с организирането на това мероприятие в Англия, официални документи за пълномощията на парламентарните комисии.

22 октомври - Енгелс пише рецензия за I том на „Капиталът“, която бива публикувана на 2 ноември в германския буржоазнолиберален „Elberfelder Zeitung“ („Елберфелдски вестник“),

2 ноември - В писмо до Енгелс Маркс се изказва по перспективите на ирландското националноосвободително движение, като обосновава правото на Ирландия да се отдели от Англия.

Между 3 и 8 ноември - Енгелс пише рецензия за I том на „Капиталът“, която бива публикувана на 17 ноември в германския буржоазно-либерален „Düsseldorfer Zeitung“ („Дюселдорфски вестник“).

8 ноември - В писмо до Кугелман Енгелс, като излага своето гледище за политическата обстановка в Англия, подчертава засилването на симпатията на английските работници към освободителната борба на ирландците против английското господство.

14 и 26 ноември - Във взаимните си писма Маркс и Енгелс разменят мнения относно философските възгледи на работника И. Дицген, изложени от него в писмото му до Маркс, и дават висока оценка на мирогледа на този философ самоук.

20 ноември - На извънредното заседание на Генералния съвет Маркс прочита написаното от него във връзка с произнасянето на смъртната присъда над участниците във фенианското движение обръщение. Приетото единодушно обръщение „Затворените в Манчестър фенианци и Международното работническо дружество“ бива отпечатано на 24 ноември във вестник „Courrier français“.

Около 26 ноември - Подготвяйки се за следващото заседание на Генералния съвет, Маркс съставя скица на реч по ирландския въпрос.

26 ноември - На заседанието на Генералния съвет при обсъждането на ирландския въпрос Маркс решава да се откаже от речта си, като даде думата на Фокс; той смята, че политически е по-целесъобразно след екзекутирането на 23 ноември в Манчестър на тримата фенианци срещу репресиите на английското правителство да протестира англичанин.

30 ноември - В писмо до Енгелс Маркс определя тактиката на английския пролетариат по ирландския въпрос, като подчертава, че главното в тази тактика трябва да бъде борбата за ликвидиране на колониалното господство на Англия над Ирландия и даване национална независимост на тази страна.

6 декември - Маркс изпраща до вестник „Zukunft“ статията „Плагиатори“, насочена против ласалианеца Хофщетен, който в речта си на общото събрание на Общия германски работнически съюз заимствал различни пасажи от „Капиталът“, като при това изопачил съдържанието им и не споменал източника. Статията бива отпечатана без подпис в притурката на вестника от 12 декември.

12-13 декември - Енгелс пише две рецензии за I том на „Капиталът“, които биват публикувани на 27 декември във вестниците „Beobachter“ и в органа на германските търговско-промишлени среди „Gewerbeblatt aus Württemberg“ („Вюртембергски промишлен вестник“).

16 декември - Маркс прави доклад по ирландския въпрос в лондонското Просветно дружество на германските работници; в доклада си той осветлява подробно историята на поробването на Ирландия от Англия и обосновава позицията на Интернационала спрямо ирландското националноосвободително движение.

Втората половина на декември 1867 - края на април 1868 - Въпреки тежкото си здравословно състояние Маркс продължава да работи над „Капиталът“. Той проучва статистически материали, парламентарните Сини книги, чете трудовете по селско стопанство на Дж. Мортън, К. Н. Фрас, И. Г. Тюнен.

---

1868

Първата половина на януари - Енгелс пише рецензия за I том на „Капиталът“, която бива публикувана на 21 януари в буржоазнодемократическия „Neue Badische Landeszeitung“ („Нов баденски вестник“).

Края на януари - март - Енгелс отделя много време за работа в ръководството на Шилеровото дружество.

Първата половина на февруари - Във взаимните си писма Маркс и Енгелс разменят мнения за произведенията на германския дребнобуржоазен философ и икономист Е. Дюринг „Омаловажители на заслугите на Кери“, „Капитал и труд“ и др.

Между 2 и 13 март - Енгелс пише рецензия за I том на „Капиталът“ за германския работнически вестник „Demokratisches Wochenblatt“ („Демократически седмичник“); рецензията бива публикувана на 21 и 28 март.

Около 13 март - В писмо до Либкнехт Енгелс му дава съвети за речта му в Райхстага, в която да разкритикува новия занаятчийски устав.

Средата на март - Маркс и Енгелс проучват труда на германския историк Г. Л. Маурер „Увод в историята на общинното, частното, селското и градското устройство“, както и други негови съчинения, като им дават висока оценка.

Април - Енгелс конспектира I том на „Капиталът“.

1-5 април - Енгелс е в Лондон по случай сватбата на дъщерята на Маркс Лаура и Лафарг.

11-20 април - В преписката си Маркс и Енгелс обсъждат събитията, свързани с локаута на строителните работници в Женева.

Края на април - Маркс изследва въпроса за отношението между нормата на печалбата и нормата на принадената стойност. В писмата си до Енгелс той му съобщава резултатите от своите изследвания по този въпрос, както и плана на следващите томове на „Капиталът“, като особено подробно излага съдържанието на III том.

5 май - След продължително прекъсване поради боледуването му Маркс присъства на заседанието на Генералния съвет.

12 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави предложение да бъде публикувано официално разобличение на белгийското правителство, устроило кървава разправа със стачкуващите миньори от Шарлероа; предложението на Маркс бива прието единодушно от съвета.

20 май - Маркс чете в лондонското Просветно дружество на германските работници лекция за работната заплата.

Около 22 май - 1 юли - Енгелс пише рецензия за I том на „Капиталът“ за английското буржоазно-либерално списание „The Fortnightly Review“ („Двуседмичен преглед“). Рецензията остава непубликувана.

Между 25 май и 29 май - Маркс пише проекторезолюция за променяне мястото на конгреса, който се предвиждало да бъде свикан в Брюксел, във връзка с продължаването в Белгия на закона против чужденците и преследванията на членовете на дружеството от страна на белгийското правителство; проектът бива приет от Генералния съвет на 2 юни в отсъствието на Маркс и публикуван на 6 юни в „Bee-Hive Newspaper“. Обаче, като взел под внимание мнението на белгийската секция, която смятала отказа да се свика конгресът в Брюксел за отстъпка на правителството, Маркс оттегля предложението си.

29 май - около 15 юни - Маркс гостува с дъщеря си Елеонора на Енгелс в Манчестър.

Около 26 юни - Маркс изпраща подробни указания и материали на германския социалист В. Айххоф, за да напише брошура за Международното работническо дружество.

4 юли - В писмо до 3. Майер Маркс го моли да му изпрати материали за аграрните отношения и за положението в селското стопанство в Съединените американски щати, необходими му за разработването в „Капиталът“ на проблемата за поземлената рента.

7 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс предлага да се разграничат от провокационно-авантюристическите декларации на френския дребнобуржоазен демократ, емигранта Пиа, който говорел от името на френската секция в Лондон. Формулираната от Маркс резолюция бива приета от съвета и отпечатана в белгийските вестници „La Liberté“ („Свобода“) от 12 юли, „La Cigale“ („Щурец“) от 19 юли и „Tribune du peuple“ от 26 юли.

Около 11 юли - Маркс пише статията „Моят плагиат от Ф. Бастиа“, в която опровергава клеветата на германския вулгарен икономист Ю. Фаухер, обвиняващ Маркс в рецензията си за I том на „Капиталът“ в заимствуване на определението на величината на стойността от Бастиа. Статията остава непубликувана.

14 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави декларация, в която заклеймява поведението на британското правителство, зачеркнало в членовете на бюджета за субсидиите за емигрантите прилагателното „полски“ пред думата „емигранти“. Декларацията на Маркс бива приета от съвета като резолюция и публикувана във вестник „Bee-Hive“ от 18 юли.

Между 18 и 30 юли - Маркс чете и поправя коректурата на работата на Айххоф за Интернационала, която излиза през август в отделна брошура.

28 юли - При обсъждането на дневния ред на Брюкселския конгрес на заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч за последиците от прилагането на машините при капитализма. Записът на речта на Маркс бива публикуван във вестник „Bee-Hive“ от 1 август.

29-31 юли - Енгелс пише за лайпцигския литературен вестник „Die Gartenlaube“ („Беседка“) малка биографична статия за Маркс и я изпраща на Кугелман. Статията остава непубликувана.

11 август - На заседанието на Генералния съвет при обсъждането на дневния ред на Брюкселския конгрес Маркс внася проекторезолюция за последиците от прилагането на машините при капитализма и произнася реч за намаляване на работния ден. Проекторезолюцията се приема от съвета. Записът на речта на Маркс бива публикуван във вестник „Bee-Hive“ от 22 август.

Маркс препраща на Леснер редактираното от него „Възвание към германските работници в Лондон“ във връзка с предстоящия конгрес в Брюксел, което бива публикувано от името на лондонското Просветно дружество на германските работници във вестник „Hermann“ от 15 август.

18 август - В отговор на поканата на управителния съвет на Общия германски работнически съюз да присъства като почетен гост на общото събрание на съюза в Хамбург, Маркс съобщава, че не може да приеме поканата поради претрупаността му с работа в Генералния съвет във връзка с подготовката на Брюкселския конгрес; той одобрява включването в дневния ред на общото събрание на въпросите за борбата на пролетариата за политическа свобода, за намаляване на работния ден, за международно сътрудничество на работническата класа. Отговорът на Маркс на поканата бива публикуван във вестниците „Social-Demokrat“ от 28 август и „Demokratisches Wochenblatt“ от 29 август.

21 август - около 24 август - Маркс почива в Рамсгет.

25 август - На заседанието на Генералния съвет бива приета написаната от Маркс проекторезолюция за намаляване на работния ден. Резолюцията бива публикувана във вестник „Bee-Hive“ от 29 август.

Приблизително 25 август - 1 септември - Маркс написва отчета на Генералния съвет пред Брюкселския конгрес; той бива приет единодушно от Генералния съвет на 1 септември и публикуван на английски език във вестник „Times“ от 9 септември, на немски език — в списание „Vorbote“, септември, на френски език — в притурката на вестник „Le Peuple Belge“ („Белгийски народ“).

29 август - Енгелс присъства в Манчестър на митинга на работниците, организиран от Джонс.

Началото на септември - Енгелс прекарва няколко дни в Остенд заедно с майка си, пристигнала от Германия. По време на пътуването се среща в Лондон с Маркс.

6-13 септември - На конгреса на Интернационала в Брюксел се прочита и обсъжда написаният от Маркс отчет на Генералния съвет; приемат се резолюциите за последиците от прилагането на машините при капитализма, за намаляването на работния ден съответно с проектите, предложени от Маркс и приети от Генералния съвет. Конгресът отново избира Маркс в Генералния съвет.

10 септември - След като получил от Леснер подробна информация за хода на Брюкселския конгрес, Маркс пише на него и на Екариус писмо, в което дава указания за тактиката, към която трябва да се придържат делегатите на Генералния съвет по отношение на прудонистите; препоръчва на конгреса да бъде взета резолюция, разобличаваща подстрекателите на война между Франция и Германия.

11 септември - Германските делегати на Брюкселския конгрес предлагат резолюция, в която препоръчват на работниците от всички страни да изучават „Капиталът“ на Маркс, да съдействат за превеждането му на различни езици и отбелязват неоценимата заслуга на неговия автор, пръв направил научен анализ на капитализма.

16 септември - Маркс и Енгелс стигат до извода за необходимостта да издадат популярна брошура за работниците за „Капиталът“. Идеята остава неосъществена.

Енгелс заявява, че излиза от ръководството на Шилеровото дружество поради това, че бил поканен да прочете лекция в дружеството К. Фогт, разобличен от Маркс през 1859–1860 г. като платен агент на Луи Бонапарт.

19 септември - 12 октомври - В преписката си Маркс и Енгелс обсъждат въпроси, свързани с развитието на работническото движение в Германия, и изработват тактиката по отношение на Общия германски работнически съюз и неговия ръководител Швайцер.

22 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс участва в обсъждането на резултатите от Брюкселския конгрес.

23 септември - В писмо до Либкнехт Маркс му дава указания за тактиката, към която той трябва да се придържа по отношение на ласалианския Общ германски работнически съюз.

29 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс отново бива избран за секретар-кореспондент за Германия.

Края на септември - началото на октомври - Във връзка със забраняването на Общия германски работнически съюз в Лайпциг от полицията и закриването на местното отделение на съюза в Берлин Енгелс пише две статии под заглавие „Към разтурянето на ласалианския работнически съюз“. Статиите биват публикувани на 3 и 10 октомври в „Demokratisches Wochenblatt“.

Края на септември - началото на ноември - Маркс и Енгелс внимателно следят революционните събития в Испания.

Началото на октомври - началото на ноември - Маркс и Енгелс четат ръкописа на И. Дицген „Същност на мозъчната дейност на човека“, която последният изпратил на Маркс, за да се запознае с нея.

4 октомври - Маркс пише бележка за връзките на Международното работническо дружество с английските работнически организации, в която показва активното участие на трейдюнионите и на другите английски работнически организации в дейността на дружеството; бележката, разобличаваща клеветата на германските вестници, които отричали връзката на английските работнически организации с дружеството, бива публикувана на 17 октомври във вестник „Demokratisches Wochenblatt“.

Маркс получава писмо от руския народник Н. Ф. Даниелсон, с което му съобщавал за намерението на издателя Н. П. Поляков да издаде „Капиталът“ на руски език.

6 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс взема участие в обсъждането на въпроса за издаване на обръщение към избирателите във връзка с поставянето на кандидатурата на Оджър на изборите за парламент. Като смятал, че поставянето на кандидатурата на работник, член на Генералния съвет, е полезно за каузата на Интернационала, Маркс подкрепя предложението на Юнг за написването на такова обръщение. Написването на обръщението се възлага на Маркс. То бива прието от Генералния съвет на 13 октомври.

7 октомври - В писмото си отговор до Даниелсон Маркс съобщава за състоянието на работата си над „Капиталът“ и по негова молба му изпраща автобиографични сведения за руското издание на 1 том.

13 октомври - В писмо до Швайцер, в отговор на молбата му да убеди Либкнехт да прекрати борбата против Общия германски работнически съюз, Маркс заявява, че като секретар-кореспондент за Германия той е длъжен да се ограничи с ролята на безпристрастен съдия в отношенията между Швайцер и Либкнехт. Критикувайки реформистките възгледи и вредната тактика на ласалианците, Маркс подчертава, че си запазва правото да разкритикува публично техните възгледи, когато сметне за необходимо да направи това в интерес на работническото движение.

14 октомври - Маркс присъства като делегат на Генералния съвет на събранието на представителите на трейдюнионите, свикано за обсъждане на новия законопроект за трейдюнионите.

Средата на октомври - Енгелс чете I том от книгата на Ч. Дарвин „Изменение на домашните животни и на културните растения“.

Втората половина на октомври - Маркс обсъжда с членовете на Генералния съвет въпроса за дейността на така наречената френска секция в Лондон, която се била превърнала под влияние на Пиа в оръдие на интригите на дребнобуржоазните елементи срещу съвета. Маркс получава от Генералния съвет пълномощия публично, чрез печата, да се разграничат в случай на необходимост от тази групировка, загубила всякаква връзка с Интернационала.

Началото на ноември - Проучвайки литература за поземлената рента и аграрните отношения, Маркс отделя голямо внимание на селската община, на мястото и ролята ѝ в социално-икономическия строй на отделните народи в различните епохи, включително и на славянските народи, особено на Русия. Германският емигрант, публицистът С. Л. Боркхайм му помага в превеждането на руските материали.

3 ноември - На заседанието на Генералния съвет на Маркс бива възложено да редактира превода на резолюциите на Брюкселския конгрес на английски език. Резолюциите на Брюкселския конгрес биват публикувани заедно с резолюциите на Женевския конгрес във вестник „Bee-Hive“ от 21 ноември и 12 декември.

9 ноември - Маркс пише бележката „Как писмото на г-н Гладстон до Английската банка в 1866 г. помогна на Русия да получи заем от 6 милиона фунта стерлинги“ за английското списание с консервативна насока „The Diplomatie Review“ („Дипломатически преглед“); статията бива публикувана на 2 декември.

14 ноември - Маркс моли Енгелс да му изпрати фактически данни за ролята на банките в деловите операции, които му били необходими за осветляването на този въпрос в „Капиталът“.

23 ноември - Маркс изпраща до лондонското Просветно дружество на германските работници писмо, в което заявява, че излиза от дружеството поради съглашателската позиция на дружеството спрямо ласалианците.

Края на ноември - Маркс получава от руския революционер А. А. Серно-Соловевич от Женева предложение да сътрудничи в органа на френските секции на дружеството, вестник „L’Egalité“ („Равенство“), който трябвало да излиза от 1 януари 1869 г. в Женева; Маркс отказва да сътрудничи постоянно във вестника поради голямата си заетост.

1 декември - Генералният съвет възлага на Маркс пазенето на архива на документите на Международното работническо дружество.

Средата на декември - Маркс и Енгелс четат и във взаимните си писма обсъждат книгите на френския историк Е. Тено „Париж през декември 1851 г.“ и „Провинциите през декември 1851 г.“, разкриващи някои нови подробности от историята на държавния преврат на Луи Бонапарт.

15 декември - По предложение на Маркс Генералният съвет отхвърля молбата на основаното в Женева от Бакунин международно дружество, Алианс на социалистическата демокрация, да бъде прието в Интернационала като самостоятелна организация.

18 декември - По молба на Маркс Енгелс му изпраща критическите си бележки по програмните документи на Алианса на социалистическата демокрация и се изказва решително против приемането на тази организация в редовете на Интернационала.

22 декември - На заседанието си Генералният съвет одобрява единодушно написаната от Маркс проекторезолюция за отказа да се приеме бакунисткият Алианс в Интернационала. Резолюцията, в която се подчертава, че приемането на международната организация в Интернационала би довело до дезорганизиране на последния, бива изпратена в Женева, както и до секциите на Интернационала в другите страни.

---

1869

Януари - февруари - Във връзка с работата си над „Капиталът“ Маркс преглежда английските списания „Money Market Review“ („Преглед на паричния пазар“) и „The Economist“ („Икономист“) от 1868 г. и прави многобройни извадки от тях.

2 януари - На заседанието на Постоянния комитет Маркс участва в обсъждането на писмото на ръководителя на руанската секция Е. Обри, който се обърнал с молба да бъде оказана помощ на стачкуващите работници в Руан. Постоянният комитет възлага на Маркс да направи съобщение по този въпрос на заседанието на Генералния съвет.

5 януари - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави съобщение за локаута, обявен от фабрикантите от памучната промишленост в Руан; той подчертава, че като намаляват работната заплата, френските фабриканти се стремят да произвеждат стоките си по-евтино, за да бият английските фабриканти в конкурентната борба. Маркс подкрепя предложението за оказване материална помощ на руанските работници.

Края на януари - Маркс подготвя второто издание на своето произведение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“. Той отново преглежда и редактира текста на брошурата и я изпраща на Майснер в Хамбург.

2 февруари - При обсъждането на заседанието на Генералния съвет на въпроса за локаута на работниците текстилни бояджии и на тъкачите на панделки и ширити в Базел Маркс предлага да се обърнат към английските трейдюниони с призив да окажат материална помощ на базелските работници.

Приблизително 4-7 февруари - Енгелс е при Маркс в Лондон.

Средата на февруари - Маркс получава от Дьо Пап съобщение за безуспешните опити да намери издател за френския превод на произведението на Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

Около 13 февруари - август - След прекъсване от няколко седмици, дължащо се на боледуването му, Маркс възобновява работата си над „Капиталът“; проучва литература по въпросите на кредита и банковото обръщение, чете книги на Дж. Л. Фостър, Ф. Е. Фелер и К. Г. Одерман и прави многобройни извадки от тях.

16 февруари - По предложение на Маркс Генералният съвет взема решение да съобщи предварително на секциите три точки от дневния ред на предстоящия Базелски конгрес — за поземлената собственост, за кредита и за всеобщото образование.

Между 17 и 21 февруари - Във връзка с обръщението на германските миньори от Лугау до Генералния съвет по молба на Маркс Енгелс пише на английски език „Доклад за цеховите дружества на миньорите в каменовъглените мини в Саксония“, в който разобличава произвола на собствениците на мини и посочва непосредствените задачи на работническите дружества. Докладът на Енгелс бива прочетен от Маркс и приет на заседанието на Генералния съвет от 23 февруари. Преведен от Маркс на немски език, докладът бива публикуван във вестник „Social-Demökrat“ от 17 март, в притурката на „Demokratisches Wochenblatt“ от 20 март и в „Zukunft“ от 20–21 март.

Март - април - Въпреки лошото си здравословно състояние Маркс наред с огромната си организаторска и политическа дейност в Международното дружество продължава работата си над „Капиталът“.

Началото на март - Маркс се готви да замине за Париж при болната си дъщеря Лаура, обаче е принуден да отложи пътуването си поради това, че намерението му станало известно на френската полиция.

4 март - Научил за намерението на Либкнехт да препечата във вестник „Demokratisches Wochenblatt“ произведението „Селската война в Германия“, Енгелс пише на Маркс, че смята за по-целесъобразно да бъде издадено в отделна брошура. За вестника той предлага да бъде препечатана последната глава на произведението му „Военният въпрос в Прусия и германската работническа партия“.

5 март - Маркс изпраща на Енгелс, за да се запознае с тях, писмото на Алианса на социалистическата демокрация до Генералния съвет и проекта на писмото отговор до Алианса, в което се съобщавало, че на неговите секции се разрешава да влязат в Интернационала при условие, че бъде разтурена организацията на Алианса и искането за „изравняване на класите“ в неговата програма бъдат заменени с искането за „унищожаване на класите“.

9 март - На заседанието на Генералния съвет се приема написаният от Маркс отговор до централното бюро на Алианса. Този отговор във вид на циркулярно писмо се изпраща до секциите на Интернационала, за да се запознаят с него.

Края на март - началото на април - Енгелс се занимава с холандско-фризски езици.

Края на март - първата половина на април - Маркс и Енгелс следят внимателно развитието на работническото движение в Германия и по-специално изострилата се борба между организациите, възглавявани от Либкнехт и Бебел, от една страна, и Швайцер — от друга.

10 април - Като се запознал със статията за Ласал, публикувана от един от основателите на християнския социализъм в Англия Дж. М. Ладлоу в списание „Fortnightly Review“, Маркс изпраща на автора на статията I том на „Капиталът“; в съпроводителното писмо той обръща вниманието на Ладлоу върху бележката към предговора на „Капиталът“, в която се посочва фактът, че Ласал, взаимствайки много неща от произведенията на Маркс, изопачавал неговите възгледи и че Маркс няма нищо общо с политическата тактика на Ласал.

13 април - На заседанието на Генералния съвет Маркс съобщава за дейността на работническите депутати в Северногерманския райхстаг, отбелязва речта на Бебел, който открито заявил, че членува в Интернационала. Маркс обръща вниманието на съвета върху компрометиращата Международното работническо дружество дейност на така наречената френска секция в Лондон, която фактически била извън Интернационала.

27 април - Във връзка с жестоката разправа със стачкуващите работници в Белгия на заседанието на Генералния съвет Маркс предлага да не се ограничават само с написването на възванието, което той подготвя по поръчение на Генералния съвет, а да организират широка протестна кампания.

Началото на май - Във връзка с по-нататъшната си работа над „Капиталът“ Маркс чете официалните отчети за използването на детския труд в селското стопанство в Англия.

Маркс получава от З. Майер писмо с подробна информация за работническото движение в Съединените американски щати.

Маркс получава писмо от бившия чартистки водач Дж. Гарни, преселил се в Америка, с молба да му изпрати един екземпляр от „Капиталът“, за който той възнамерява да намери в Ню Йорк преводач и издател.

4 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс прочита написаното от него възвание „Белгийските кланета“, което се одобрява единодушно от съвета. Възванието бива издадено на английски език във вид на позив, френският превод на Маркс се отпечатва във вестниците: „L’Internationale“ („Интернационал“), орган на белгийските секции на Интернационала, от 15 май, „Liberté“ от 16 май, „Égalité“ от 22 май. Немският текст на възванието бива публикуван в „Demokratisches Wochenblatt“ от 22 май.

10 май - Енгелс изпраща на Маркс пари за фонда за подпомагане на семействата на белгийските миньори, пострадали по време на разправата, устроена от белгийското правителство.

11 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс разобличава подготовката на война против Англия от лидерите на републиканската партия в Съединените американски щати. Генералният съвет приема единодушно предложения от Маркс текст „Обръщение към Националния работнически съюз в Съединените щати“ с призив да се води борба за запазване на мира. Обръщението бива публикувано като позив на английски език, а също във вестниците „Bee-Hive“ от 15 май, „Demokratisches Wochenblatt“ от 22 май и в августовската книжка на списание „Vorbote“.

Около 14 май - 23 юни - Маркс чете коректурата на второто издание на произведението си „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ и пише предговора; изданието излиза в края на юли 1869 г.

25 май - 14 юни - Заедно с по-малката си дъщеря Елеонора Маркс гостува на Енгелс в Манчестър.

22 юни - На заседанието на Генералния съвет Маркс съобщава, че е получил писмо от съюза на книговезците в Лайпциг, които се обърнали с молба да им се окаже помощ да установят връзка с книговезците от другите страни.

23 юни - Маркс взема участие в многолюдния митинг на трейдюнионите в Ексетер-хол в Лондон, организиран в подкрепа на законопроекта за разширяване правата на трейдюнионите.

Приблизително юли - август - Установява се полицейско наблюдение върху преписката на Маркс и Енгелс: отначало отделни, а след това и почти всички писма на Маркс до Енгелс се отварят и прочитат.

1 юли - Енгелс напуска работата си в манчестърската фирма и от този момент се посвещава изцяло на партийна, научна и публицистична дейност.

Около 2 юли - Маркс получава от Либкнехт писмо с молба да дойде на Айзенахския конгрес на социалдемократите в Германия. Маркс не приема поканата, дава на Либкнехт указания за принципите, върху които трябва да се изгражда самостоятелната работническа партия в Германия за разлика от дребнобуржоазната Народна партия и сектантската организация на ласалианците. Маркс предлага също да се изпълнява резолюцията на Нюрнбергския конгрес на германските работнически дружества за присъединяване към Интернационала.

6 юли - На заседанието на Генералния съвет при обсъждане програмата на предстоящия Базелски конгрес Маркс се изказва два пъти по въпроса за поземлената собственост, като подчертава, че преминаването на земята в колективна собственост е станало икономическа необходимост.

6-12 юли - Под фамилното име Уилямс Маркс е в Париж при Лаура и Пол Лафарг.

20 юли - На заседанието на Генералния съвет във връзка с подготовката за Базелския конгрес Маркс открива разискванията по въпроса за отменянето правото на наследяване и се изказва против този бакунистки лозунг както по теоретически, така и по тактически съображения.

27 юли - В писмо до Бебел Маркс критикува предложението на И. Ф. Бекер за изграждане на Интернационала по езиков принцип и предпазва от евентуални погрешни решения на Айзенахския конгрес по този въпрос.

Около 28 юли - Енгелс преработва биографичната статия за Маркс, която той написва в края на юли 1868 г. Биографията на Маркс бива публикувана във вестник „Zukunft“ от 2 август и в притурката на вестник „Demokratisches Wochenblatt“ от 21 август.

3 август - На заседанието на Генералния съвет Маркс прочита написания от него доклад за правото на наследяване. Докладът на Маркс бива приет и представен на Базелския конгрес от името на Генералния съвет.

9 и 19 август - Маркс получава от Либкнехт телеграма за основаването в Айзенах на германската Социалдемократическа работническа партия, както и писмо, в което се съобщава за решението на Айзенахския конгрес партията да се присъедини към Международното работническо дружество.

10 и 17 август - Във връзка с подготовката на Базелския конгрес Маркс произнася реч и заключително слово за всеобщото образование при капитализма. Той разяснява необходимостта от въвеждането на държавно задължително и безплатно училищно обучение, от съчетаването на умственото образование с физически труд и политехническо обучение, изказва се против преподаването на религия в училищата.

13 август - Маркс препоръчва настоятелно на Юнг да присъства на събранието на обединения трейдюнион на строителните и други дърводелци, на което е трябвало да се обсъди кандидатурата на делегата на Базелския конгрес.

18 август - В писмо до Енгелс Маркс, позовавайки се на съобщението на полския революционер член на Генералния съвет А. Жабицки за успешното завършване на стачката на полските строителни работници в Познан благодарение на помощта на берлинските работници, отбелязва значението на пролетарската солидарност в икономическата борба на работническата класа за преодоляване на националните предразсъдъци.

Около 19 август - началото на септември - Енгелс заминава за Германия, където прекарва няколко дни при роднини в Енгелскирхен.

Края на август - началото на септември - По поръчение на Генералния съвет Маркс пише „Отчет на Генералния съвет пред IV годишен конгрес на Международното работническо дружество“ на английски и немски език.

4 и 6 септември - Маркс изпраща до Базелския конгрес написаните от него отчет на Генералния съвет и резолюции по въпросите на образованието и правото на наследяване.

6-23 септември - С жена си Лиза Бърнс и Елеонора Маркс Енгелс предприема пътуване из Ирландия. Той посещава Дъблин, Киларни, Корк, като навсякъде констатира господството на военщината, намаляването и бедственото положение на ирландското население като резултат от английската колониална политика в Ирландия.

7-11 септември - На Базелския конгрес на Интернационала биват прочетени написаните от Маркс отчет на Генералния съвет и доклад за правото на наследяване. Маркс отново бива избран единодушно за член на Генералния съвет.

Около 8-9 септември - Маркс получава от Леснер подробна информация за хода на работата на Базелския конгрес.

Около 10 септември - 17 септември - С дъщеря си Жени Маркс заминава за Хановер при Кугелман; по пътя те се спират в Брюг и Лиеж, прекарват един ден в Ахен при роднини, посещават Кьолн, отбиват се в Зигбург при Дицген, оттам — в Бон, Майнц, където прекарват един ден при германския социалист П. Щумпф, след това отиват във Висбаден, откъдето заминават за Хановер.

Около 18 септември - 7 октомври - С дъщеря си Жени Маркс почива при Кугелман в Хановер.

27 септември - В писмо до Маркс Енгелс споделя впечатленията си от пътуването си из Ирландия и го моли да започне преговори с Майснер за издаване на история на Ирландия, над която той започнал да работи.

30 септември - В разговор с делегацията на ласалианския профсъюз на работниците металици начело с И. Г. Хаман Маркс подчертава значението на професионалните съюзи като „школи за социализъм“. В заключение той предупреждава работниците да се пазят от култа към личността. Отчетът за разговора бива публикуван в органа на германската Социалдемократическа работническа партия, вестник „Der Volksstaat“ („Народна държава“) от 27 ноември в изопачен вид.

Приблизително края на септември - Енгелс подготвя второто издание на произведението си „Селската война в Германия“, което излиза в Лайпциг през октомври 1870 г.

Октомври - декември - Енгелс работи над замислената от него книга „История на Ирландия“. В стремежа си да възстанови действителната картина на историята на ирландския народ, фалшифицирана от буржоазните учени, Енгелс наред с огромното количество историческа литература проучва първоизточниците на древно ирландски език.

3 октомври - Членовете на Комитета на германската Социалдемократическа работническа партия — В. Браке, Л. Бонхорст и С. Шпир, посещават Маркс в Хановер.

8-9 октомври - Маркс е в Хамбург, където се среща с Майснер.

11 октомври - Маркс се връща в Лондон.

12 октомври - Енгелс пристига при Маркс в Лондон.

18 октомври - Като получава от Париж от преводача Ш. Келер ръкописа на френския превод на втора глава от I том на „Капиталът“, Маркс преглежда текста, прави своите бележки и го изпраща чрез Лафарг обратно в Париж.

19 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави съобщение за успешното развитие на работническото движение в Германия.

Около 20 октомври - Маркс получава от Даниелсон от Петербург книгата на Н. Флеровски „Положението на работническата класа в Русия“.

24 октомври - Маркс взема участие в многолюдната демонстрация на лондонските работници, състояла се в Хайдпарк под лозунга за освобождаване на затворените фенианци.

26 октомври - В речта си на заседанието на Генералния съвет Маркс отбелязва, че английският буржоазен печат премълчава и фалшифицира информацията за движението на английските работници за освобождение на Ирландия. Генералният съвет възлага на специална комисия начело с Маркс да напише резолюция по ирландския въпрос.

30 октомври - Във връзка с кампанията на германския буржоазен печат против решенията на Базелския конгрес за предаване на земята в обществена собственост в писмо до Енгелс Маркс критикува остро нерешителната и половинчата позиция на Либкнехт и на вестник „Volksstaat“, който вестник, правейки отстъпки на дребнобуржоазната Народна партия, не пропагандирал широко базелските решения и няколко пъти заявявал, че искането за национализиране на земята, твърде актуално за Англия, не важи за Германия; Маркс подчертава, че една от главните задачи в Германия е да се сложи край на едрата поземлена собственост.

Края на октомври - Във връзка с намерението си да прочете книгата на Флеровски „Положението на работническата класа в Русия“, както и да се запознае с икономическите произведения на Н. Г. Чернишевски, Маркс започва да изучава руски език.

Приблизително ноември 1869 - 9 януари 1870 - Маркс чете първата част от книгата на А. И. Херцен „Минало и мисли“ — „Затвор и заточение“.

Ноември - По молба на Маркс, който през този период се занимава с въпроса за поземлената рента, Енгелс чете книгата на американския вулгарен икономист Г. Ч. Кери „Принципи на социалната наука“, като обръща особено внимание на теорията му за поземлената рента. В писмата си до Маркс той му съобщава мнението си за прочетеното.

1 ноември - Запознал се с писмото на Бонхорст до Маркс, в което Бонхорст иска съвет относно пропагандата сред германските селяни, Енгелс пише на Маркс за огромното значение на решенията на Базелския конгрес за изработването на правилна тактика на Социалдемократическата работническа партия по селския въпрос и въз основа на конкретен анализ посочва необходимостта от диференциран подход към различните категории селяни.

9 ноември - На заседанието на Генералния съвет бива прочетено писмото на отсъстващия по болест Маркс, в което той правел предложение да се обсъди позицията на английското правителство и на английските работници по ирландския въпрос; съветът решава да включи поставените от Маркс въпроси в дневния ред на следващото заседание.

Около 14 ноември - Маркс редактира обръщението, съдържащо програмата на английската работническа организация Лига за земя и труд, създадена от Генералния съвет.

16, 23 и 30 ноември - Маркс участва в заседанията на Генералния съвет по ирландския въпрос; той открива дискусията и в речта си разобличава политиката на правителството на Гладстон спрямо ирландските затворници; той предлага проекторезолюция в подкрепа на движението за амнистия на ирландските революционери. При обсъждането два пъти рязко критикува позицията на английските членове на Генералния съвет, реформистките лидери на трейдюнионите Т. Дж. Мотърсхед и Оджър, които защищавали политиката на Гладстон. Резолюцията се приема и разпраща на всички секции на Интернационала, както и на трейдюнионите в Англия. Тя бива публикувана във вестниците „Reynolds’s Newspaper“ („Вестник на Рейнолдс“) от 21 ноември, „Volksstaat“ от 27 ноември, „Internationale“ от 12 декември и др.

3 декември - В писмо до трейдюнионисткия лидер, члена на Генералния съвет Р. Апългарт, Маркс разяснява резолюцията на конгресите на Интернационала за предаването на земята в обществена собственост.

10 декември - Маркс съобщава на Енгелс, че Келер е прекъснал работата си над френския превод на I том на „Капиталът“, за да подготви френския превод на произведението на Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“.

14 декември - На заседанието на Генералния съвет при обсъждането на нападките срещу Генералния съвет от страна на женевския вестник „Égalité“, в чиято редакция бакунистите били заграбили мнозинството, Маркс заявява официално, че Либкнехт е член на Международното работническо дружество, докато Швайцер, в защита на когото се обявяват бакунистите, не влязъл в дружеството и отказал да признае Генералния съвет за арбитър в конфликта с Либкнехт.

Около 17 декември - Във връзка с вземаните от Генералния съвет мерки против подривната дейност на бакунисткия Алианс Маркс изпраща подробна информация на Дьо Пап, за да я съобщи на Белгийския федерален съвет на Интернационала.

Края на декември - началото на януари 1870 - Енгелс гостува на роднини в Бармен, на път за Германия се отбива в Лондон при Маркс.

---

1870

Януари - април - Енгелс продължава работата си над книгата „История на Ирландия“, проучва древноирландските закони, чете книги на Е. Уейкфилд, Дж. П. Прендергаст, Дж. Н. Мърфи и произведения на други автори.

Около 1 януари - По поръчение на Генералния съвет Маркс пише циркулярното писмо до Федералния съвет на Романска Швейцария, в което се опровергават клеветническите обвинения, отправени срещу Генералния съвет от бакунистите в „Égalité“. Маркс разяснява международното значение на националноосвободителната борба на ирландския народ и връзката ѝ с борбата против капиталистическия строй в Англия. Писмото бива прието и разпратено на секциите на Интернационала за информация.

6 януари - Енгелс се завръща от Германия в Манчестър.

Около 8 януари - Маркс пише на Дьо Пап писмо с подробна информация за положението на работите в Интернационала, изпраща му текста на циркулярното писмо от 1 януари и му съобщава за смъртта на английския работник, трейдюнионисткия деец, члена на Генералния съвет Р. Шоу, на погребението на когото той присъствал в състава на делегацията на Генералния съвет; част от писмото на Маркс, посветена на Шоу, бива публикувана във вестник „Internationale“ от 16 януари.

Около 15 януари - Маркс получава писмо от съюза на хановерските механици с молба да съдейства за установяване на връзка с английските механици; поради боледуването на Маркс Юнг по поръчение на последния информира за това членовете на Генералния съвет, на заседанието на който се взема решение за мерките за установяване на връзка между английските и германските механици.

Средата на януари - началото на март - Маркс е болен.

23 януари - В жилището на Маркс се провежда редовно заседание на Постоянния комитет.

24 януари - В писмо до Дьо Пап Маркс осветлява подробно разколническата дейност на бакунистите в Интернационала. Във връзка с работата си над „Капиталът“ Маркс го моли също да му съобщи за книги по селското стопанство и за поземлената собственост в Белгия.

8 февруари - Енгелс оказва материална подкрепа на работниците от Золинген, които организирали производително дружество.

Около 11 февруари - Енгелс пише предговора към второто немско издание на произведението си „Селската война в Германия“, в който разкрива ролята на селяните като съюзници на пролетариата и набелязва тактиката на пролетариата по селския въпрос. Прегледаният и одобрен от Маркс предговор Енгелс изпраща на Либкнехт. Предговорът бива публикуван за пръв път във вестник „Volksstaat“ от 2 и 6 април.

21 февруари - Маркс изпраща до вестник „Internationale“ материали, в които разобличава жестокото отнасяне на английското правителство с участниците в ирландското националноосвободително движение. Тези материали биват отпечатани на 27 февруари и 6 март във вид на статия, озаглавена „Английското правителство и затворените фенианци“.

27 февруари - 19 април - С участието на Маркс най-голямата му дъщеря Жени пише за френския леворепубликански вестник „La Marseillaise“ („Марсилеза“) серия статии, посветени на ирландския въпрос и разобличаващи жестокото отнасяне на английските тъмничари със затворените фенианци. Статиите биват отпечатани във вестника от 1 март до 24 април.

Март - юни - Енгелс следи внимателно дебатите в камарата на общините и камарата на лордовете по ирландския въпрос във връзка с приемането на проектите на полицейския изключителен закон и на поземления акт за Ирландия, внесени от правителството на Гладстон.

Около 10 март - Маркс възобновява работата си над „Капиталът“.

15 март - След продължително прекъсване поради боледуването му Маркс участва в заседанието на Генералния съвет, на който се обсъжда въпросът за приемане в дружеството на парижкия философски кръжок на пролетариите позитивисти.

16 март - Предговорът на Маркс към второто издание на произведението му „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ бива публикувано във вестник „Volksstaat“.

24 март - Маркс съобщава на наскоро създадената в Женева руска секция решението на Генералния съвет да я приеме в Интернационала и че е съгласен да бъде неин представител в Генералния съвет; подчертава значението на произведенията на Чернишевски и Флеровски за развитието на социалистическото движение в Русия. Отговорът на Маркс бива публикуван в органа на руската секция вестник „Народное дело“ от 15 април 1870 г.

Маркс напомня на Комитета на Германската социалдемократическа работническа партия за необходимостта да изпраща съгласно устава на Международното работническо дружество всеки три месеца отчети до Генералния съвет за състоянието на работническото движение.

28 март - Като секретар-кореспондент за Германия Маркс изпраща чрез Кугелман на брауншвайгския комитет на Социалдемократическата работническа партия „Конфиденциално съобщение“, съдържащо циркулярното писмо „Генералният съвет до Федералния съвет на Романска Швейцария“ от 1 януари 1870 г., както и подробна информация за подривната дейност на бакунистите в Интернационала и за взетите във връзка с това от Генералния съвет мерки.

9 април - В писмо до ръководителите на германските секции на Интернационала в Съединените американски щати 3. Майер и А. Фогт Маркс разяснява позицията на Интернационала по ирландския въпрос и подчертава необходимостта правилно да се осветлява тази позиция сред американските работници.

12 април - Маркс присъства на заседанието на Генералния съвет, на което се обсъжда въпросът за жестоката разправа с участниците в стачката на френските миньори в Крезо; съветът възлага на Маркс и на Е. Дюпон да напишат възвание във връзка с тази стачка.

Около 19-27 април - Маркс посещава два пъти тежко болния К. Шапер, бивш член на Съюза на комунистите. След смъртта му моли Енгелс за материал, за да напише некролог.

26 април - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави предложение Международното работническо дружество да скъса с вестник „Bee-Hive“, който се бил превърнал в буржоазен вестник. Предложението се приема единодушно, съветът възлага на Маркс да напише резолюция по този въпрос. Написаната от Маркс резолюция във формата на декларация бива публикувана на 11 май във вестник „Volksstaat“, а след това в редица други органи на Интернационала.

28 април - В писмо до Браке, като отбелязва значението на факта, че германските работници прокарали в Райхстага група свои представители, Енгелс посочва, че е необходимо н занапред да се води борба за избиране в Райхстага по възможност на по-голям брой работнически депутати. Писмото на Енгелс бива публикувано във вестник „Volksstaat“ от 14 май.

29 април - Маркс получава от Женева първия руски превод на „Манифест на комунистическата партия“, отпечатан в печатницата на „Колокол“, и изпраща един екземпляр на Енгелс.

Май - първата половина на юли - Енгелс пише „История на Ирландия“. От набелязаните четири глави той успял да напише първата и част от втората глава. Започналата Френско-пруска война, Парижката комуна, огромната практическа дейност в Интернационала попречили на Енгелс да завърши труда си.

3 май - На заседанието на Генералния съвет бива приет предложеният от Маркс текст на възванието за преследването и срещу членовете на френските секции на Международното работническо дружество. Възванието бива публикувано на английски език като отделен позив и в английския либерален вестник „Daily Telegraph“ („Всекидневен телеграф“) от 4 май, френският превод, направен от автора, бива отпечатан във вестник „Marseillaise“ от 7 май, както и в други печатни органи.

Около 4 май - Маркс съветва настоятелно Либкнехт да заеме по-определена позиция във вестник „Volksstaat“ спрямо Бакунин и неговите привърженици.

10 май - Маркс пише проекторезолюцията на Генералния съвет за така наречената френска секция в Лондон, с която се дезавуира тази група от дребнобуржоазни емигранти, които излизали от името на Интернационала. Поради боледуването на Маркс проекторезолюцията се прочита от Юнг на заседанието на Генералния съвет и единодушно ce приема. Тя бива публикувана във вестниците „Penny Bee-Hive“ от 14 май, „Egalité“ от 21 май, „Volksstaat“ от 21 май, както и в други вестници.

10-15 май - В преписката си Маркс и Енгелс обсъждат въпроса за мястото на свикване на предстоящия конгрес на Интернационала.

17 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс се изказва за приемането на предложението на Комитета на германската Социалдемократическа работническа партия за свикване на редовния конгрес на Международното работническо дружество в Майнц и предлага резолюция по този въпрос. Приетата единодушно резолюция бива отпечатана във вестниците „Volksstaat“ от 25 май, „Égalité“ от 28 май и други печатни органи.

19 май - В писмо до Маркс, като оценява резултатите от плебисцита, проведен във Франция от управляващите среди за заздравяване на разклатилия се режим на Втората империя, Енгелс се изказва с голяма похвала за поведението на френските работници, които изразили активно недоволството си от бонапартисткия режим.

Около 23 май - Маркс получава от Зорге статистически данни за положението на работниците в Съединените американски щати.

23 май - около 23 юни - С дъщеря си Елеонора Маркс гостува на Енгелс в Манчестър.

14 юни - Маркс и Енгелс изпращат писмо до Комитета на германската Социалдемократическа работническа партия във връзка с подготовката за предстоящия конгрес на Международното работническо дружество в Майнц; в писмото те предупреждават да се пазят от опитите на ласалианците да провалят работата на конгреса. Писмото бива публикувано във вестник „Volksstaat“ от 26 юни 1872 г.

27 юни - Маркс пише писмо до Комитета на германската Социалдемократическа работническа партия, в което възразява решително против предложението на Либкнехт за отлагане на редовния конгрес на Интернационала, насрочен за септември 1870 г.

28 юни - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч за разцеплението в Романската федерация в Швейцария и предлага резолюция, подкрепяща предишния Федерален комитет в борбата му против бакунистите. Резолюцията бива приета единодушно и публикувана във вестниците „La Solidarité“ („Солидарност“) от 23 юли и „Le Mirabeau“ („Мирабо“) от 24 юли.

3-4 юли - Маркс посещава два пъти руския революционер Г. А. Лопатин, пристигнал от Париж с препоръки от Лафарг; той съобщава на Маркс за революционното движение в Русия и по-специално за заточаването на Чернишевски в Сибир.

Около 5 юли - По молба на дъщерята на Маркс Жени Енгелс пише бележка за предговора към сборника от ирландски песни „Арфата на Ирландия“.

5 юли - По поръчение на Генералния съвет Маркс написва възвание към работниците в Европа и Съединените американски щати с призив да подкрепят женевските строителни работници в борбата им с работодателите. Текстът на възванието бива публикуван под заглавие „Локаутът на строителните работници в Женева“ като отделен позив на английски, немски и френски език.

14 юли - Съгласно решението на Генералния съвет Маркс пише „Конфиденциално съобщение до всички секции“, с което иска мнението на секциите дали е целесъобразно изменянето на седалището на Генералния съвет. Текстът на съобщението се разпраща на секциите, които се изказват Генералният съвет да остане в Лондон.

Маркс изпраща на Юнг дневния ред на редовния конгрес в Майнц. Дневният ред бива публикуван през юли като отделен позив на английски език, както и във вестниците „Liberté“ от 31 юли, „Volksstaat“ от 13 август и други органи на Интернационала.

19 юли - Маркс взема участие в заседанието на Генералния съвет на Интернационала. Той прави информация във връзка със започването на Френско-пруската война. Генералният съвет възлага на Маркс да напише възвание за отношението на Интернационала към тази война.

Между 19 и 23 юли - Маркс пише първото възвание на Генералния съвет за Френско-пруската война.

20 юли - В писмо до Енгелс Маркс съобщава за възможността да се публикуват прегледи на военните действия в лондонския буржоазен всекидневник „Раll Mall Gazette“ („Вестник Пел-Мал“); информира Енгелс за борбата на Генералния съвет против бакунистите.

22 юли - Енгелс в писмо до Маркс анализира съотношението на силите на воюващите страни и стига до извода за неизбежното поражение на бонапартистка Франция във Френско-пруската война. Енгелс се съгласява да пише за „Pall Mall Gazette“ статии за войната.

26 юли - Маркс прочита пред Генералния съвет написаното от него възвание за Френско-пруската война. След като одобрява възванието, Генералният съвет взема решението да бъде публикувано в 1000 екземпляра на английски език и да се преведе на други езици. Възванието било публикувано като отделен лист на английски, френски и немски език, а така също в органите на Интернационала и в други вестници.

В писмо до немския демократ, емигрант в Лондон, Е. Освалд, с което моли да подпише протестното възвание против войната, Маркс подчертава, че само работническата класа е истинската сила, която може да окаже съпротива на дипломацията на господствуващите класи и на проявата на национални антагонизми.

Около 27 юли 1870 - средата на февруари 1871 - Енгелс по споразумение с редакцията на „Pall Mall Gazette“ пише серия от 59 статии за Френско-пруската война, които се печатат във вестника от 29 юли 1870 до 18 февруари 1871 г. В тези статии Енгелс проследява хода на военните действия, дава редица задълбочени прогнози, като в много случаи предугажда развитието на най-важните събития на войната. По-голяма част от статиите се публикуват във вестника под заглавието „Бележки за войната“.

28 юли - Маркс в писмо до Пол и Лаура Лафарг, като анализира политическото положение във Франция и Германия, отбелязва, че класовата борба в двете страни е достигнала такова развитие, че никаква война не ще може за дълго време да върне назад колелото на историята. Той посочва, че поражението на Втората империя във войната може да предизвика революция във Франция.

29 юли - Маркс изпраща на В. Либкнехт текста на първото възвание на Генералния съвет за Френско-пруската война, за да бъде публикувано в органа на немската Социалдемократическа работническа партия, вестник „Der Volksstaat“ („Народна държава“); той съобщава също, че Генералният съвет е одобрил изказванията на В. Либкнехт и А. Бебел, направени в Райхстага против политиката на управляващите кръгове на Прусия, която спомогнала за избухването на войната.

2 август - На заседание на Генералния съвет в противовес на инспирираното от М. А. Бакунин предложение на представителите на белгийските секции да се свика поредният конгрес на Интернационала на 5 септември в Амстердам Маркс предлага да се отложи свикването на конгреса поради започналата война. Генералният съвет приема предложението на Маркс и решава да поиска от секциите пълномощия да свика конгреса, когато той намери за целесъобразно. Поради бързото разпространение на първото възвание за Френско-пруската война Генералният съвет решава да се отпечатат допълнително още 1000 екземпляра от възваннето.

В писмо до Комитета на немската Социалдемократическа работническа партия в Брауншвайг Маркс излага причините, поради които е необходимо да се отложи конгресът на Интернационала, и го моли да подкрепи това предложение на Генералния съвет. С аналогична молба Маркс се обръща към ръководителя на немските секции в Швейцария И. Ф. Бекер. Той го моли също да му съобщи точни сведения за интригите на бакунисткия Алианс в Швейцария и изпраща на Комитета на Руската секция сведения за дейността на Бакунин през 1848—1849 г., необходими за написване на брошура против Бакунин.

Маркс се обръща чрез Бекер към членовете на Руската секция с молба да му изпратят току-що излезлия в Женева IV том от съчиненията на Н. Г. Чернишевски. След получаването на книгата Маркс чете от нея „Очерки по политическата икономия (по Мил)“.

6 август - В писмо до секретар-кореспондента за Швейцария X. Юнг Маркс изпраща копия от резолюциите на Генералния съвет за Алианса на социалистическата демокрация, приети на 9 март 1869 г., за да ги препрати на секретаря на Романския федерален съвет А. Пере, за да ги публикува в Женева.

9-31 август - Поради лошото си здравословно състояние Маркс почива заедно със семейството си в Рамсгет, като продължава да се занимава и с работите на Интернационала.

10 август - В писмо до Маркс Енгелс изказва увереността си в скорошното падане на Втората империя и съобщава последните сведения за военните събития.

12 август - Маркс редактира немския превод на първото възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация за Френско-пруската война, което бива изпратено от секретаря на Генералния съвет И. Г. Екариус в Женева на И. Ф. Бекер и публикувано в августовския брой на органа на немските секции на Интернационала в Швейцария, вестник „Der Vorbote“ („Предвестник“).

Маркс препраща в Лондон на Юнг, за да представи в Генералния съвет, получените от него решения на немската секция в Женева и от Комитета на немската Социалдемократическа работническа партия в Брауншвайг с предложение за отлагането на конгреса на Интернационала.

15 и 17 август - Във взаимни писма Маркс и Енгелс разменят мнения за тактиката на немския пролетариат във връзка с Френско-пруската война, като подчертават необходимостта постоянно да се води борба за единството на интересите на немските и френските работници.

20-22 август - Маркс е в Лондон на лекарска консултация.

Между 22 и 30 август - Маркс се отбива за кратко време в Манчестер при Енгелс; те написват писмо до Комитета на немската Социалдемократическа работническа партия, в което характеризират завършващия първи етап на Френско-пруската война и отбелязват опасността Германия да я превърне в завоевателна война. Като посочват тежките последици от завоевателната политика за бъдещия мир в Европа, Маркс и Енгелс обосновават интернационалните задачи на немския пролетариат като челен борец срещу политиката на анексии и контрибуции. Комитетът на Социалдемократическата работническа партия използва писмото на Маркс и Енгелс и включва извадки от него в своя манифест към немските работници, публикуван в отделен позив на 5 септември, а така също и във вестник „Volksstaat“ от 11 септември.

25 август - Енгелс пише XII статия от серията „Бележки за войната“, в която, като разглежда отстъплението на войските на Мак-Махон от Реймс, предсказва седанската катастрофа. Статията се публикува в „Pall Mall Gazette“ от 26 август.

31 август - Маркс се връща от Рамсгет в Лондон.

1 септември - Маркс като секретар-кореспондент на Генералния съвет за немските секции в Америка пише писмо на Ф. А. Зорге, ръководител на секцията на Интернационала в Хобокен; като излага в писмото своя възглед за последиците от Френско-пруската война, той стига до извода за неизбежността на един бъдещ конфликт между Русия и Прусия, който ще ускори социалната революция в Русия.

4 септември - В писмо до Маркс Енгелс се изказва за събитията в Париж след поражението на френската армия при Седан и разглежда хода на военните действия, които довели до седанската катастрофа.

5 септември - Маркс получава от Париж телеграма от члена на Интернационала Ш. Лонге за свалянето на Втората империя във Франция и провъзгласяването на републиката.

5-10 септември - Маркс ръководи дейността на Генералния съвет за организиране движение на английските работници в защита на Френската република, за нейното признаване от английското правителство.

6 септември - Маркс съобщава на Енгелс за намерението си да напише второ възвание на Интернационала за Френско-пруската война и да разобличи в него завоевателните претенции на пруското юнкерство и немската буржоазия за Елзас и Лотарингия; той моли Енгелс да му съобщи необходимите за тази цел военно-стратегически данни.

Получавайки писмо от Парижкия федерален съвет на Интернационала с молба към Генералния съвет да издаде нов манифест за войната специално за германците, Маркс в писмо-отговор характеризира политическата и военната обстановка и разяснява задачите, които стоят в дадения момент пред секциите на Интернационала във Франция.

Маркс се среща с О. Серайе, преди последният да замине като представител на Генералния съвет за Париж. Той обсъжда с него въпроси, свързани с оказването на помощ на парижките секции на Интернационала в определянето на правилна позиция.

На заседанието на Генералния съвет Маркс участвува в обсъждането на въпроса за подготовката на второто възвание за Френско-пруската война. Той разобличава анексионистките планове на пруското правителство и немската буржоазия и определя задачите на работническата класа и Интернационала в условията на започналия нов етап на войната. Генералният съвет възлага на Маркс, Юнг, Милнър и Серайе да напишат второто възвание на Интернационала за Френско-пруската война. Маркс поддържа предложението на Серайе да бъде избран за член на Генералния съвет руският революционер Г. А. Лопатин.

Между 6 септември и 9 септември - Маркс работи над второто възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация за Френско-пруската война. Той използва в него изпратените му от Енгелс материали за Елзас и Лотарингия.

7 септември - Енгелс се среща в Манчестер с члена на Генералния съвет Е. Дюпон и обсъжда с него въпроси за положението във Франция и за създаване на работническа партия като насъщна задача на френския пролетариат.

В писмо до Маркс Енгелс се спира на положението във Франция. Той критикува шовинизма, проявен от някои дейци на френското работническо движение; разкрива интригите на монархическите елементи и плановете на орлеанистката реставрация; предсказва скорошната капитулация на буржоазното правителство на националната отбрана.

9 септември - Маркс прочита на извънредно заседание на Генералния съвет написаното от него второ възвание за Френско-пруската война. Прието от Генералния съвет, второто възвание се издава на английски език в 1000 екземпляра.

12 септември - В писмо до английския политически деец, буржоазния радикал Е. С. Бизли, Маркс го моли да съдейства на движението за признаване на Френската република от английското правителство.

В писмо до Маркс Енгелс се изказва за тактиката на френския пролетариат в случай, че бъде сключен мир с Прусия.

13 септември - Маркс присъства на работнически митинг в Лондон в защита на Френската република.

13 и 14 септември - Маркс и Енгелс във взаимни писма разменят мнения за получените от тях известия за арестуването на Комитета на немската Социалдемократическа работническа партия.

Около 14 септември - Маркс превежда на немски език второто възвание на Генералния съвет на Международната работническа асоциация за Френско-пруската война; преводът се публикува в немските органи на Интернационала.

14 септември - Маркс изпраща бележка за арестуването на членовете на Комитета на Социалдемократическата работническа партия в редица английски вестници; бележката, разобличаваща пруските власти, се публикува в „Pall Mall Gazette“ от 15 септември.

Маркс пише подробни инструкции за членовете на Интернационала в Белгия, Швейцария и Съединените американски щати за тактиката на работниците в борбата за признаване на Френската република,а така също изпраща и текста на второто възвание на Генералния съвет за Френско-пруската война на своите привърженици в различни страни.

16 септември - Енгелс пише статията „Как да се води борбата с прусаците“ от серията „Бележки за войната“, в която разглежда въпроса за реорганизацията на френската военна система за отбрана на страната. Статията се публикува в „Pall Mall Gazette“ от 17 септември.

За да преодолее премълчаването на второто възвание от буржоазния печат, Маркс в писмо до Бизли го моли да напише за буржоазно-либералното списание „The Fortnightly Review“ („Двуседмичен преглед“) статия за Интернационала, за възванията на Генералния съвет във връзка с Френско-пруската война и за отношението на английския печат към второто възвание. Маркс обещава да се погрижи за поместване на статията на Бизли в органите на Интернационала в различните страни на Европа и Съединените американски щати.

20 септември - Окончателно уредил всички дела, свързани с прекъсването на работата му в търговската фирма, Енгелс се премества от Манчестер в Лондон и се настанява близо до Маркс.

Маркс предлага кандидатурата на Енгелс за член на Генералния съвет; Маркс съобщава на Генералния съвет за арестуването в Германия на Комитета на Социалдемократическата работническа партия.

27 септември - Маркс докладва на заседание на Генералния съвет за репресиите против работниците в Саксония.

Октомври - Маркс получава от редактора на прогресивното научнопопулярно руско списание „Знание“ А. А. Слепцов предложение да пише за списанието статии по политическа икономия.

4 октомври - Енгелс е избран единодушно за член на Генералния съвет.

11 октомври - Енгелс присъства за пръв път на заседание на Генералния съвет. Маркс прави съобщение за въстанието в Лион, завършило с неуспех в резултат на метежническата тактика на ръководителите бакунисти.

Около 15 октомври - Трудът на Енгелс „Селската война в Германия“ с написания от него за новото издание предговор излиза в отделна брошура, издание на вестник „Volksstaat“.

Втората половина на октомври - началото на декември - Енгелс проучва книгата на немския военен историк. Г. X. Пертц „Животът на фелдмаршал граф Нойтхард фон Гнайзенау“, материали от която използва в своите „Бележки за войната“, за да обоснове закономерностите на такава форма на народната съпротива срещу чуждите завоеватели като партизанската война.

18 октомври - По предложение на Маркс Генералният съвет приема резолюция, която осъжда премълчаването от Белгийския федерален съвет, в който влизали много бакунисти, на официалните документи на Генералния съвет и по-специално на второто възванне на Генералния съвет за Френско-пруската война.

25 октомври - На заседание на Генералния съвет Маркс прави съобщение за пропагандирането в Бордо на идеите на Интернационала от Лафарг.

1 ноември - На заседание на Генералния съвет Маркс прочита писма и документи, в които се характеризира състоянието на работническото движение в Америка, и отбелязва, че във връзка със засилването на антагонизма между работниците и капиталистите в Съединените американски щати съществуват широки възможности за пропагандиране принципите на Интернационала; Маркс съобщава и за възванието на немските и френските секции на Интернационала в Ню Йорк по повод на Френско-пруската война.

Около 10 ноември - Енгелс пише статията „Борбата във Франция“ от серията „Бележки за войната“, в която клейми пруското командуване за жестоката разправа над френските франтирьори. Статията се публикува в „Pall Mail Gazette“ от 11 ноември.

17 ноември - Маркс във връзка с обвиняването на ръководителите на Социалдемократическата работническа партия в държавна измяна по молба на немския социалдемократ В. Браке дава свидетелски показания пред лорд-мера на Лондон, че партията като организация формално не е влизала в Интернационала като негова секция и че нейните членове са приемани в Международната работническа асоциация индивидуално. Показанията на Маркс имали за цел да защитят на съдебния процес членовете на Комитета на партията.

29 ноември - На заседание на Генералния съвет Маркс съобщава за установяването на връзки със Съвета на трейдюнионнте в Манчестър и Солфорд, а също и за предстоящия процес срещу членовете на Комитета на Социалдемократическата работническа партия и за борбите на немските работници против продължаването на войната.

Декември - Маркс изпраща на Зорге в Хабокен издадени в различно време документи на Генералния съвет.

13 декември - Маркс съобщава на Генералния съвет за образуването на секция на Интернационала в Хага.

Около 18 декември - Маркс се обръща към членовете на Интернационала в Холандия и Фландрия с молба да изпратят местните вестници на дружеството за Генералния съвет. Кратко съобщение за това се публикува в органа на белгийските секции вестник „L’Internationale“ („Интернационал“) от 18 декември.

19 декември - В писмо до жената на Либкнехт, току-що арестуван заедно с Бебел за изказванията им в Райхстага против военните кредити, отбелязва високата пролетарска съзнателност на немските работници и техните водачи по време на войната. Едновременно с това Енгелс изпраща за семействата на Либкнехт, Бебел и другите арестувани германски социалдемократи парични суми, събрани от английските и немските работници в Англия.

23 декември - По поръчение на Генералния съвет Енгелс пише приветствено обръщение до VI конгрес на белгийските секции на Международната работническа асоциация. Обръщението се публикува във вестник „Internationale“ от 1 януари 1871 г.

Втората половина на декември 1870 - средата на март 1871 - Маркс се среща много пъти с руската революцнонерка Е. Л. Томановска, командирована в Лондон от Комитета на Руската секция на Интернационала в Женева, за да информира Маркс, а също и за да получи указания за по-нататъшната дейност на Руската секция. На срещите Маркс обсъжда с нея въпроси, свързани с развитието на селската община в Русия. Между семействата на Маркс и Томановска се създават приятелски отношения.

Края на декември - Маркс получава от Петербург писмо от Лопатин, заминал в Русия, за да организира бягството на Чернишевски от заточението му в Сибир; Лопатин информира Маркс за своите планове да отиде в Сибир, съобщава му за конфискуването в Русия на списание „Архива на съдебната медицина“, публикувало статия, в която се цитирал много пъти „Капиталът“, а също и за положението с издаването на том I от „Капиталът“ в Русия.

Края на декември 1870 - началото на януари 1871 - Маркс чете произведенията на Чернишевски за общинното земевладение в Русия.

---

1871

Януари - Маркс получава от депутата на Северногерманския райхстаг И. Микел сведения за затрудненията, които среща пруската армия във Франция; чрез Енгелс той ги препраща на Лафарг в Бордо, разчитайки, че те могат да бъдат използвани за засилване на народната съпротива срещу пруската агресия.

Първата половина на януари - Маркс и Енгелс организират чрез Генералния съвет финансова помощ за семействата на затворените немски социалдемократи.

7 януари - Маркс получава от Томановска писмо, съдържащо някои факти за аграрната политика на царското правителство, а също и вестник „Народное дело“, орган на Руската секция на Интернационала, със статия за селската реформа и общинното земевладение в Русия.

16 януари - Маркс изпраща до лондонския либерален вестник „The Daily News“ („Дневни новини“) статията „За свободата на печата и словото в Германия, в която разобличава бисмарковския ролнцейски режим и посочва факти за преследвания на социалдемократи, които искали да се подпише почетен мир с Френската република. Статията се публикува във вестника на 19 януари.

17 януари - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч, в която критикува един от лидерите на английските трейдюниони Дж. Оджер, който възхвалявал правителството на националната отбрана; с примера на миналата контрареволюционна дейност на Жюл Фавър Маркс показва истинския облик на това правителство.

20 януари - Екарнус съобщава на Маркс, че редакторът на вестник „The Eastern Post“ („Поща на Ист-Енд“) се е съгласил да публикува информации за заседанията на Генералния съвет и други материали на Интернационала.

21 януари - В писмо до един от основателите на секцията на Интернационала в Ню Йорк 3. Майер Маркс дава указания за дейността на Централния комитет на американските секции. Информирайки го с положението на Интернационала в другите страни, Маркс му съобщава за движението на английските работници за признаване на Френската република; той пише и за своите успехи в изучаването на руски език и дава висока оценка на произведенията на Чернишевски и Флеровски.

24 януари - На заседанието на Генералния съвет Маркс и Енгелс участвуват в обсъждането на въпроса за хвалебствените изказвания на Оджер за правителството на националната отбрана. На заседанието се приема предложението на Енгелс Генералният съвет да обсъди въпроса за позицията на английската работническа класа на дадения етап на Френско-пруската война.

31 януари - На заседанието на Генералния съвет при обсъждане на въпроса за установяване на връзка с испанските секции на Интернационала Маркс съобщава за издаването в Палма на работническия вестник „La Revolución Social“ („Социална революция“). Генералният съвет възлага на Енгелс да изпълнява временно длъжността секретар-кореспондент за Испания. Енгелс открива разискванията по въпроса за позицията на английската работническа класа на дадения етап на Френско-пруската война; той внася проекторезолюция и произнася реч по този въпрос, в която подчертава важността на движението за признаване на Френската република като единственото при онези условия ефикасно средство да ѝ се помогне срещу пруската агресия, критикува буржоазните радикали контисти заради авантюристичните им призиви за въоръжена намеса във войната и посочва необходимостта да бъде накарано английското правителство да вземе дипломатически мерки за предотвратяване на военна намеса на царска Русия. Проекторезолюцията се публикува във вестник „Eastern Post“ от 5 февруари.

4 февруари - В писмо до П. Лафарг и Л. Кугелман Маркс осъжда остро предателските действия на правителството на националната отбрана, което от страх пред парижките работници подписало споразумение за капитулацията на Париж.

Около 12 февруари - Маркс получава от Лафарг съобщение за резултатите от изборите за Национално събрание на Франция.

13 февруари - Енгелс установява писмена връзка с Испанския федерален съвет; в писмото си той подчертава важността от създаване във всяка страна на пролетарска партия, която да води самостоятелна политика, и информира Испанския федерален съвет за дейността на Интернационала и неговите секции в различните страин.

14 февруари - На заседанието на Генералния съвет Маркс съобщава за полицейските преследвания срещу участниците в работническото движение в Австрия и Германия, а също и за дейността на Серайе в Париж. При разискванията по дискусията за позицията на английската работническа класа на дадения етап на войната Маркс разкрива причините, поради които правителството на Гладстон протака признаването на Френската република, подчертава, че въпреки ограничеността на буржоазната република пролетариатът е заинтересован монархическата форма на управление да бъде заменена с републиканска.

19 февруари - Маркс се среща със Серайе, който се е завърнал този ден от Париж, и се информира от него за положението във Франция.

2 март - В писмо до жената на Либкнехт Маркс дава съвети как да бъде разобличено основаното на фалшиви данни обвинение, което пруските власти се готвят да отправят срещу арестуваните ръководители на немската социалдемокрация.

7 март - На заседанието на Генералния съвет Маркс информира за дейността на членовете на Интернационала във Франция и Съединените американски щати; Генералният съвет възлага на Маркс да влезе в писмена връзка с Централния комитет на секциите на Интернационала в Съединените американски щати и да му разясни неговите пълномощия. Връщайки се на въпросите, повдигнати при дискусията за позицията на английската работническа класа през войната, Маркс обосновава линията, която трябва да отстоява пролетариатът в Англия в областта на външната политика.

10 март - В писмо до членовете на Интернационала К. Клайн и Ф. Мол в Золинген Енгелс дава висока оценка на позицията, заета от немските работници през Френско-пруската война.

14 март - На заседанието на Генералния съвет Маркс информира за изборите за германския Ранхстаг и за избирането на Бебел за депутат, а също за образуването на ирландска секция на Интернационала в Ню Йорк. Вземайки участие в обсъждането на въпроса за свикване на конференция на Интернационала, Маркс подчертава, че в условията на крайно неустойчивото политическо положение във Франция свикването ѝ е ненавременно. Маркс възобновява обсъждането на външнополитическите въпроси, засегнати при дискусията за позицията на работническата класа в Англия през войната. Енгелс произнася заключителната реч по тази дискусия. Генералният съвет приема точка 3 на предложената от Енгелс резолюция за борба против завоевателната политика на реакционните държави и изхвърля първите две точки за признаването на Френската република поради сключването на 26 февруари от френското правителство на прелиминарния мир с Прусия.

19 март - Маркс и Енгелс научават за извършената на 18 март революция в Париж.

19 март - май - Маркс и Енгелс следят внимателно всички съобщения за положението в Париж и за дейността на провъзгласената на 28 март Парижка комуна, свързват се с комунарите и им помагат със съвети по различни въпроси на вътрешната и външната политика. Те организират масови митинги и демонстрации на работниците от различни отрани в защита на революционния пролетариат в Париж и на Парижката комуна. Маркс пише във всички страни, където са организирани секции на Интернационала, няколкостотин писма за Парижката комуна, в които разяснява пролетарския характер и историческото значение на Комуната, и призовава тя да бъде подкрепена; наред с това Маркс критикува грешките на Комуната. Той проучва внимателно опита на парижките комунари, прави многобройни извадки и изрезки от вестници, събирайки най-различии сведения и частна информация.

21 март - На заседанието на Генералния съвет Енгелс произнася реч за революцията в Париж и за преминаването на властта в ръцете на пролетарския орган — Централния комитет на националната гвардия. По предложение на Маркс се приема резолюция да бъдат изпратени делегации на работническите събрания, които да подтикнат английските работници да изразят своята солидарност с парижкия пролетариат. Генералният съвет единодушно приема написаното от Маркс заявление, с което се опровергават клеветническите съобщения на английския печат за изключването на немците от Интернационала във Франция. Заявлението се публикува във вестник „The Times“ („Времена“) от 23 март, „Eastern Post“ от 25 март и в други вестници.

21-23 март - Маркс изпраща писма във вестниците „Times“ и „Volksstaat“, в които изобличава реакционния „Paris-Journal“ („Парижки вестник“) във фабрикуване и разпространение на фалшиви писма, за да клевети Интернационала и неговите ръководители. Писмата се публикуват в „Times“ на 22 март, във „Volksstaat“ от 29 март и в други вестници.

Около 28 март - Маркс разговаря със Серайе в навечерието на неговото второ заминаване за Париж.

28 март - Маркс и Енгелс вземат участие в обсъждането от Генералния съвет на въпроса за отношението на Интернационала към републиканското движение в Англия. В речта си Енгелс подчертава необходимостта да се придаде на това движение насока, отговаряща на интересите на работническата класа. В своето изказване Маркс отбелязва, че никое републиканско движение не може да стане сериозна сила, ако не се превърне в социално.

Около 31 март - Маркс получава пнсмо от секретаря на редакцията на антверпенския вестник „De Werker“ („Работник“) Ф. Кьонен, един от ръководителите на секциите на Интернационала в Белгия, с молба да организира помощ за стачкуващите тютюноработници в Антверпен.

Около 31 март - средата на април - Маркс получава чрез жената на Серайе съобщение за положението в Париж и за мероприятията на Комуната.

31 март - Маркс пише писмо до антверпенския вестник „Werker“, в което разобличава фалшификаторските похвати на буржоазния печат, който клеветял Интернационала. Писмото се публикува във вестника на 8 април.

Април - май - Маркс се среща често в къщи с редактора на буржоазно-либералния вестник „The Examiner“ („Наблюдател“) Фокс Бьорн и разговаря с него за събитията в Париж. Под влияние на тези разговори вестникът осветлява по-обективно дейността на Комуната.

Около 2 април - Маркс получава писмо от члена на Комисията по труда и размяната на Парижката комуна Л. Франкел с молба да даде съвет за социалните преобразования, които трябва да извърши Комуната.

3 април - Маркс пнше до редактора на „Times“ писмо, в което опровергава отпечатаните в английския буржоазен печат клевети, че революцията в Париж била инспирирала от Лондон. Писмото се публикува във вестник „Times“ на 4 април и в „Daily News“ oт 6 април.

4 април - Като секретар-кореспондент за Белгия на заседанието на Генералния съвет Енгелс информира за стачката на антверпенските тютюноработници. По предложение на Енгелс Генералният съвет взема решение да се изпратят в трейдюнионите делегати и да се отправи апел към английските работници да подпомогнат стачкуващите.

5 април - Енгелс изпраща на Либкнехт в Лайпциг, за да бъде публикувана във вестник „Volksstaat“, бележката „За стачката на тютюноработниците в Антверпен“, в която призовава немските работници да подпомогнат стачкуващите. Бележката се публикува във вестника на 12 април.

В писмо до Кьонен Енгелс съобщава за мерките, взети от Генералния съвет, за подпомагане на стачкуващите работници в Антверпен, моли да го държи в течение на събитията, които имат отношение към стачката, и да му изпраща редовно вестник „Werker“.

6 април - В писмо до Либкнехт Маркс подробно разглежда грешките на Парижката комуна, които дали възможност на версайците да преминат в настъпление; чрез Либкнехт той моли Бебел да му изпраща редовно стенографски отчети за заседанията на Райхстага в Берлин.

10 април - В писмо до Либкнехт Маркс съобщава за публикуването на официални документи, които потвърждават, че Фогт, разобличен от Маркс още през 1859—1860 г. като таен бонапартистки агент, е получавал пари от тайните фондове на правителството на Наполеон III. Съобщението на Маркс за тези нови доказателства за връзката на Фогт с бонапартисткото правителство се публикува от Либкнехт като бележка във вестник „Volksstaat“ от 12 април.

11 април - На заседанието на Генералния съвет Енгелс характеризира положението в Париж, като отбелязва, че Комуната е изпуснала благоприятния момент за настъпление срещу Версай; Енгелс съобщава и за работническото движение и социалистическата пропаганда в Испания.

12 април - В писмо до Кугелман, позовавайки се на своя извод в произведението си „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ за необходимостта пролетариатът да разруши държавната военнобюрократическа машина на буржоазията, Маркс подчертава, че Парижката комуна е направила опит да осъществи това на практика. Той се възхищава от героизма на комунарите и същевременно разкрива грешките и слабите страни в дейността на Комуната.

13 април - За да бъде повишено теоретическото равнище на немските работници, в писмо до Либкнехт Маркс го съветва да помести във вестник „Volksstaat“ извадки от „Капиталът“ и по-специално главата „Така нареченото първоначално натрупване“.

17 април - В писмо до Кугелман Маркс подчертава световноисторическото значение на Парижката комуна и посочва, че борбата на работническата класа против капиталистическата класа и буржоазната държава благодарение на Парижката комуна е навлязла в нова фаза.

Чрез Кугелман Микел предупреждава Маркс, че ако отиде в Германия, го заплашва арестуване.

18 април - Като се стреми да запознае пролетариата от всички страни с опита на Парижката комуна, Маркс на заседанието на Генералния съвет изказва мнение, че трябва да се издаде възвание към членовете на Интернационала за общите тенденции на борбата в Париж.

18 април - 29 май - По поръчение на Генералния съвет Маркс работи над възванието за гражданската война във Франция, в което се разкрива световноисторическото значение на Парижката комуна и се обобщава теоретически нейният опит; като събира непрекъснато необходимите му материали, той пише първата и втората черновка на възванието, след което работи над окончателния му текст.

19 април - В писмо до Екариус Енгелс го информира подробно за стачката на текстилните работници в Барцелона с цел Генералният съвет да организира помощ за стачкуващите чрез работниците от Манчестер.

Около 25 април - Енгелс проучва получените от Испания писма и вестници с информации за стачката на текстилните работници в Барцелона.

25 април - Генералният съвет приема написаната от Енгелс проекторезолюция за изключването от Интернационала на десния прудонист Толен, преминал на страната на буржоазията. Резолюцията се публикува в „Eastern Post“ от 29 април, в „Internationale“ от 14 май, а също и в редица други органи на Интернационала. На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч за Парижката комуна, в която разяснява положението в Париж и характеризира мероприятията на Комуната. Той осведомява Генералния съвет за състава на секциите, ръководени от нюйоркския Централен комитет.

Около 26 април - Маркс се среща с немския търговец, чрез който поддържал постоянна връзка с членовете на Парижката комуна, и получава от него писмо, в което комунарите се осведомяват за възможността да бъдат продадени ценни книжа. В отговора си до Франкел Маркс дава съвети на комунарите как да се пласират ценните книжа на лондонската борса; той опровергава и клеветата, разпространявана от дребнобуржоазния демократ Ф. Пиа срещу Интернационала и намиращия се в Париж представител на Генералния съвет Серайе.

Началото на май - Маркс се среща с руския народник, член на Интернационала П. Лавров, пристигнал от Париж по поръчение на Парижката комуна, за да установи връзки с Генералния съвет.

Около 2 май - 22 май - Маркс е болен и не присъства на заседанията на Генералния съвет. Болестта забавя работата му над възванието на Генералния съвет за гражданската война във Франция.

5 май - Енгелс изпраща на Либкнехт статията „Още веднъж „господин Фогт““ за вестник „Volksstaat“. Статията се публикува във вестника на 10 май. В писмо до Либкнехт Енгелс моли да се организира чрез вестника събиране на материална помощ от немските работници за стачкуващите работници в Антверпен и Брюксел.

9 май - На заседанието на Генералния съвет Енгелс прави информация за развоя на борбата на парижките комунари срещу версайските войски, за стачките в Испания и Белгия; участва в обсъждането на въпроса да се изпрати делегация на събранието по случай сто години от раждането на Р. Оуен, дава висока оценка на заслугите на Оуен за развитието на социалистическата мисъл.

11-13 май - Маркс отново се среща с немския търговец и получава от него информация за положението в Париж. Маркс пише до членовете на Парижката комуна Л. Франкел и Л. Е. Варлен писмо, в което им съобщава за тайните преговори между Бисмарк и Фавър и дава редица практически съвети за затвърждаване положението на Комуната и за облекчаване на нейната борба с версайците; той съобщава за дейността си за разясняване на работниците от различните страни на историческото значение на Парижката комуна и моли да му изпратят материали, необходими му за публичното разобличаване на версайските палачи.

16 май - По предложение на Енгелс Генералният съвет назначава Маркс за временен секретар-кореспондент за Холандия.

23 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч за Парижката комуна, като подчертава, че принципите, провъзгласени от Комуната, са вечни и не могат да бъдат унищожени, даже ако Комуната претърпи поражение.

30 май - Маркс прочита на заседанието на Генералния съвет написаното от него възвание „Гражданската война във Франция“. Възванието, единодушно одобрено от Генералния съвет, излиза в отделна брошура на английски език и се отпечатва също и в редица органи на Интернационала.

Юни - юли - Маркс не престава да проучва опита на Парижката комуна; той събира материали за събитията във Франция, за дейността на Комуната, като попълва извадките си от периодичния печат.

Юни - декември - Маркс и Енгелс организират помощ за емигрантите дейци на Парижката комуна; те ръководят дейността на създадения от Генералния съвет Емигрантски комитет; вземат мерки да се осигури на комунарите работа; набавят на намиращите се още в нелегалност във Франция комунари паспорти, за да заминат в чужбина.

Началото на юни - Маркс получава oт Петербург от народника Н. Ф. Даниелсон руски книги и статии, по-специално произведението на Чернишевски „За поземлената собственост“, а също и писмо със съобщение за състоянието на работата над руския превод на том I на „Капиталът“ и с предложение да дадат пари за издаване на том II на „Капиталът“.

6 юни - На заседанието на Генералния съвет Маркс разобличава клеветите на английския буржоазен печат срещу Интернационала и Парижката комуна и критикува статията на Мацини против Комуната, публикувана в юнската книжка на английското либерално буржоазно списание „The Contemporary Review“ („Съвременен преглед“).

11 юни - На заседанието на Постоянния комитет на Генералния съвет се приема написаното от Маркс и Енгелс заявление по повод циркулярното писмо на Фавър срещу Интернационала. Писмото, подписано от секретаря на Генералния съвет Дж. Хейлз, било разпратено до всички лондонски вестници и се публикува в „Times“ от 13 юни, в „Eastern Post“ от 17 юни.

Средата на юни - средата на юли - Енгелс превежда на немски език „Гражданската война във Франция“ и изпраща превода на Либкнехт, за да го публикува във вестник „Volksstaat“, а така също да го препрати на Бекер в Женева за списание „Vorbote“. Възванието в немския превод на Енгелс се отпечатва от 28 юни до 29 юли във вестник „Volksstaat“ и със съкращения - в „Vorbote“ през август-октомври.

Втората половина на юни - ноември - Енгелс води постоянна кореспонденция с дееца на италианското работническо движение К. Кафиеро, като чрез него оказва влияние върху неаполитанската секция на Интернационала. Енгелс изпраща на Кафиеро, за да бъдат разпространени сред работниците, най-важните документи на Интернационала, инструктира го по въпросите на борбата против буржоазното влияние на мацинистите върху пролетариата и против анархистическите идеи на Бакунин.

20 юни - Маркс и Енгелс участват в заседанието на Генералния съвет, на което се обсъжда поведението на трейдюнионистите Дж. Оджер и Б. Люкрафт, които отправили в буржоазния печат нападки срещу Генералния съвет за възванието „Гражданската война във Франция“. Генералният съвет решава да се зачеркнат подписите на Оджер и Люкрафт под възванието. Енгелс предлага да се изпрати във вестник „Daily News“ заявление по повод нападките срещу Генералния съвет на английския реформист Дж. Дж. Хоулиоук и неговите опити да опорочи възванието „Гражданската война във Франция“; той прочита текста на заявлението, което Генералният съвет приема единодушно. Заявлението се публикува във вестника на 23 юни. По предложение на Маркс Генералният съвет взема решение да изпрати до лондонските буржоазни вестници „The Spectator“ („Зрител“) и „Examiner“ писмо, в което да се разобличават фалшивите манифести, приписвани на Интернационала, които се фабрикували от версайската полиция и се препечатвали от буржоазния печат. Писмото, написано от Енгелс, не било публикувано от тези вестници.

26 юни - В отговор на клеветническите измислици относно възванието „Гражданската война във Франция“ и неговия автор Маркс пише писмо до вестник „Daily News“, в което казва, че възванието е написал той и че поема върху себе си цялата отговорност за отправеното в него обвинение срещу членовете на версайското правителство. Писмото с произволни съкращения се публикува във вестника на 27 юни. Пълният му текст се публикува във вестник „Eastern Post“ от 1 юли.

27 юни - На заседанието на Генералния съвет Енгелс внася предложение да се изпрати заявление до вестник „Daily News“ в отговор на неспиращите нападки на Хоулиоук, Люкрафт в Оджер срещу Генералния съвет и възванието „Гражданската войиа във Франция“. Написаното от Енгелс заявление, в което се казва, че Генералният съвет единодушно одобрява скъсването с Оджер и Люкрафт, се приема от съвета и се публикува във вестник „Daily News“ от 29 юни и във вестник „Eastern Post“ от 1 юли.

30 юни - Енгелс пише кореспонденция до вестник „Volksstaat“, като отбелязва в нея огромното впечатление, което е направило в Англия възванието „Гражданската война във Франция“, независимо от опитите на буржоазния печат да го премълчи и опорочи. Статията се публикува във вестника от 5 юли.

Около 1 юли - Маркс получава писмо от бившия парижки кореспондент на лондонския буржоазен вестник „Daily Telegraph“ („Дневен телеграф“) Р. Рид, който предлага на Генералния съвет своето съдействие за разобличаване на клеветите срещу Парижката комуна. Маркс се среща с Рид, който му съобщава факти, доказващи подривната дейност на американския посланик в Париж Е. Б. Уошбъри срещу Комуната.

1-3 юли - В писмо до Кафиеро Енгелс разяснява вредата от сектантството за работническото движение, критикува остро възгледите на Бакунин, разобличава опитите на Мацини да подчини Интернационала под своето влияние. Енгелс разяснява тактиката на Интернационала спрямо селскостопанските работници и дребните селяни.

Около 3 юли - В разговор с кореспондента на нюйоркския вестник „The World“ („Свят“) Маркс разяснява целите и задачите на Интернационала и характеризира неговата дейност. Записът на разговора се публикува във вестник „World“ от 18 юли, а също в „Woodhull and Claflin’s Weekly“(„Седмичник на Уудхъл и Клафлин“) от 12 август.

4 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс препоръча за член на съвета Дж. П. Мак Донал, характеризирайки го като деец на ирландското нацноналноосвободително и работническо движение. Енгелс прочита писмо от Кафиеро, в което последният информира съвета за борбата срещу мацинистите. Маркс прочита писмо за положението в секциите на Интернационала в Америка. Маркс и Енгелс съобщават на Генералния съвет за скъсването си с „Pall Mall Gazette“ поради участието на вестника в клеветническата кампания на буржоазния печат срещу Интернационала.

11 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс прочита написаното от него възвание към нюйоркския Централен комитет на секциите на Интернационала в Съединените американски щати „Г-н Уошбърн, американският посланик в Париж“, в което разобличава двуличното поведение на американския посланик към Парижката комуна и враждебните му действия срещу нея; приетото от Генералния съвет възвание се издава в отделен отпечатък около 13 юли. Маркс съобщава на заседанието за новата провокация на френската полиция, изфабрикувала фалшиви писма, за да ги използва при съдебния процес срещу члена на Парижката комуна А. А. Аси. Поради това, че едно от тези фалшиви писма се приписвало на Маркс, той прочита написаното от него опровержение.

Втората половина на юли - Маркс проучва материалите за политическия процес по така нареченото „дело на Нечаев“, публикувани в руския „Правителствен вестник“.

18 юли - На заседанието на Генералния съвет Маркс опровергава публичните изявления на Оджер, че той уж бил автор на Учредителния манифест на Международната работническа асоциация. Енгелс информира Генералния съвет за издаването на „Гражданската война във Франция“ на холандски, немски и френски език и за подготвящите се италиански и руски превод.

25 юли - На заседанието на Генералния съвет Енгелс предлага да се свика на 17 септември в Лондон закрита конференция на Интернационала. Предложението му се приема единодушно от Генералния съвет. Енгелс произнася и реч за отношението на Д. Мацини към Интернационала. Във връзка с възникналия на заседанието въпрос за членуването на бакунисткия Алианс на социалистическата демокрация в Интернационала Маркс и Енгелс изказват мнение, че членовете на бакунисткия Алианс фактически трябва да се смятат за отпаднали от Интернационала, защото не са изпълнили поставеното им като условие за приемането им искане да разтурят тайната си организация и не са си платили членските си вноски.

26 юли - Маркс съобщава на председателя и временния секретар на Интернационалния и републикански клуб в Нови Орлеан Ч. Карон, че клубът е приет в Интернационала с права на секция, и му изпраща документите на Международната работническа асоциация.

27 юли - В писмо до члена на Руската секция на Интернационала в Швейцария Н. И. Утин Маркс го информира за решението на Генералния съвет да свика на 17 септември в Лондон закрита конференция на Интернационала, поради невъзможността да бъде свикан поредният конгрес, съобщава му също за резултатите от обсъждането в Генералния съвет на въпроса, дали може бакунисткият Алианс да членува в Интернационала.

28 юли - В писмо до Кафиеро Енгелс разяснява разколническия характер на дейността на бакунисткия Алианс на социалистическата демокрация и го информира за предстоящото свикване на закритата конференция на Интернационала. Във връзка с писанията на Мацини против Интернационала в италианските вестници Енгелс изпраща на Кафиеро, за да я публикува в печата, статия, в която разобличава буржоазната същност на агитацията на Мацини. Статията на Енгелс се публикува в италианското буржоазиодемократическо списание „Il Libero Pensiero“ („Свободна мисъл“) от 31 август, а също и в редица други италиански вестници.

Края на юли - началото на август - Маркс и Енгелс вземат мерки за издаване протоколите на предстоящия съдебен процес срещу комунарите във Версай.

1 август - На заседанието на Генералния съвет Маркс произнася реч против Оджер. Генералният съвет по предложение на Маркс освобождава Енгелс от длъжността секретар-кореспондент за Белгия и го назначава секретар-кореспондент за Италия.

7 август - Маркс изпраща до редактора на „Times“ написаното от Енгелс писмо с извадка от писмото на адвоката на арестуваните комунари, в което се съобщава за тежките затворнически условия, при които са поставени арестуваните, за полицейския произвол и съдебното протакане на версайските власти. Писмото не се публикува.

8 август - На заседанието на Генералния съвет Маркс участва в обсъждането на въпроса за оказване помощ на Стачкуващите работници в Нюкасъл и за мерките, които трябва да се вземат срещу докарването на стачкоизменници от Белгия; той подчертава важността от установяването на здрави връзки между Интернационала и професионалните съюзи. По предложение на Енгелс Генералният съвет решава да събере от английските работници средства, за да бъдат подпомогнати емигрантите комунари.

9 август - В писмо до Лавров в Париж Енгелс моли да го абонира за „La Gazette des Tribunaux“ („Съдебен вестник“), в който трябвало да се отпечатват подробни информации за съдебните процеси срещу комунарите, и да му изпрати план на Париж и неговите околности, необходим му, за да проследява военните действия по време на обсадата на Париж от прусаците и версайците.

10 - около 16 август - В писма до френския емигрант в Лондон А. Юбер, член на Интернационала, Маркс му съобщава някои факти и изпраща документи, необходими за защитата на комунарите на съдебните процеси.

15 август - На заседанието на Генералния съвет Мдркс предлага да се възложи на Постоянния комитет да подготви за следващото заседание дневния ред на Лондонската конференция. Генералният съвет приема предложението на Маркс. На същото заседание на Генералния съвет Енгелс съобщава за преследванията на Интернационала в Италия и Испания.

Средата на август - В писмо до Либкнехт Енгелс му съобщава, че френските полицейски власти преследват дъщерите на Маркс, които били във Франция.

Около 16 - около 29 август - Поради силна преумора по съвета на лекаря Маркс почива около 29 август в Брайтон.

17 и 24 август - Маркс изпраща до редакцията на вестниците „The New York Herald“ („Нюйоркски вестник“) и „Le Gaulois“ („Гал“) писма с опровержение на поместената в тези вестници информация за неговия разговор с кореспондент на вестник „New-York Herald“, в който съдържанието на разговора било грубо изопачено. Опровержението на Маркс се публикува във вестник „Gaulois“ от 27 август.

19 август - Маркс пише до английския буржоазно-либерален седмичник „Public Opinion“ („Обществено мнение“) опровержение на препечатаните в него от бисмарковския орган „National-Zeitung“ (Национален вестник“) клеветнически измислици за ръководството на Интернационала. Опровержението и частното писмо до редактора на вестника Маркс изпраща на Енгелс с молба да изпрати материала до редакцията на вестник „Public Opinion“. Опровержението се публикува във вестника от 26 август.

Около 22 август - Енгелс получава от члена на Испанския федерален съвет Ф. Мора информация за политическото положение в Испания и за успехите на Интернационала в тази страна.

22 август - На заседанието на Генералния съвет Енгелс информира за съдържанието на писмата от секциите на Интернационала в Испания и Америка; препоръчва да се отправи апел към работниците в Америка да подпомогнат емигрантите комунари. Генералният съвет възлага на Маркс да напише обръщението.

25 август - В писмо до редактора на американския вестник „The Sun“ („Слънце“) Ч. Д. Дан Маркс описва историята на арестуването на дъщерите му във франция. Писмото се публикува във вестника на 9 септември.

25 и 29 август - В писма до члена на немската секция на Интернационала в Ню Йорк Ф. Болт и до американския писател М. Д. Конуей Маркс моли да организират събиране на средства за емигрантите комунари и да им съдействат да си намерят работа.

Около 29 август - Маркс се връща от Брайтон в Лондон.

30 август - В писмо до редакцията на френския републикански вестник „La Vérité“ („Истина“) Маркс разобличава буржоазния печат, който разпространявал в Париж фалшиви манифести, за да клевети Интернационала. Писмото се публикува във вестник „Le Soir“ („Вечер“) от 3 септември и в други буржоазни вестници.

4 септември - В писмо до редактора на лондонския буржоазен вестник „The Evening Standard“ („Вечерно знаме“) Маркс опровергава повторената след „ National-Zeitung“ от буржоазните вестници клевета срещу него като ръководител на Интернационала. Писмото се публикува във вестника на 6 септември.

5 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс прави редица негови и на Енгелс предложения за организирането на конференция на Интернационала и за представителството на секциите на нея. Предложенията се приемат от Генералния съвет. По тяхна молба Генералният съвет ги освобождава от работата им в Емигрантския комитет, поради заетостта им с подготовката на конференцията.

9 и 11 септември - Маркс и Енгелс провеждат заседания на Постоянния комитет, на които се приемат предварително изработените от тях проекторезолюции на предстоящата конференция.

12 септември - От името на Постоянния комитет Енгелс представя на Генералния съвет програмата за работата на предстоящата конференция, която съветът приема.

Около 13-15 септември - Енгелс заминава за няколко дни от Лондон в Рамсгет.

Около 16 септември - Маркс се среща с члена на Интернационала, дееца на испанското работническо движение А. Лоренцо, който участвал в Лондонската конференция, и разговаря с него по въпроси на работническото движение.

16 септември - На извънредно заседание на Генералния съвет Маркс и Енгелс участват в обсъждането на въпроса за представителството на конференцията на страни, които не са изпратили делегати, и за делегатите на Генералния съвет.

17-23 септември - Маркс и Енгелс ръководят работата на Лондонската конференция на Интернационала, на която се вземат най-важните решения за политическата борба на работническата класа, за необходимостта да се създадат самостоятелни пролетарски партии във всяка страна и се дава решителен отпор на посегателствата на бакунистите и другите сектантски елементи срещу тактическите и организационните принципи на Интернационала.

17 септември - На първото заседание на Лондонската конференция Маркс и Енгелс участват в обсъждането на въпроса за реда на нейното провеждане. На Енгелс се възлага редактирането на резолюциите и превеждането им на различни езици. Маркс произнася реч за задачите на конференцията; тя приема предложението на Маркс да се избере комисия, която да разследва въпроса за бакунисткия Алианс на социалистическата демокрация и избира Маркс в тази комисия.

18 септември - Маркс и Енгелс се изказват на заседанието на Лондонската конференция по дневния ред и организационните принципи на Интернационала. Маркс предлага да не се допускат да съществуват в Интернационала секции със сектантски наименования и състоящи се предимно от буржоазни елементи. Маркс предлага да се издаде официалният текст на Общия устав и новите му, проверени от Генералния съвет преводи на различни езици, защото разпространеният погрешен френски превод на устава бил използван от прудонистите и бакунистите, за да оправдаят своята тактика на въздържане от политиката.

Маркс и Енгелс участват в заседанието на комисията на Лондонската конференция; Маркс разобличава разколническата дейност на Алианса на социалистическата демокрация в Швейцария и други страни.

19 септември - На дневното заседание на Лондонската конференция Маркс предлага да се създават женски работнически секции, като отбелязва активното участие на жените в Парижката Комуна; от името на Генералния съвет Маркс напомня, че е необходимо да бъде изпълнен член 5 от устава за всеобща статистика на работническата класа. На вечерното заседание на конференцията Маркс и Енгелс се изказват по въпроса за организационните принципи на Интернационала.

19-21 септември - Енгелс изготвя финансовия отчет на Генералния съвет пред конференцията.

20 септември - На дневното заседание на конференцията Маркс произнася речи за трейдюнионите, като критикува утопичното предложение на П. Л. Делае за създаване на международно обединение на профсъюзите като първообраз на бъдещото социалистическо общество. На вечерното заседание Маркс произнася реч за политическото действие на работническата класа, в която изтъква, че въздържането от политиката винаги е нанасяло огромна вреда на работническата класа.

21 септември - На заседанието на конференцията Енгелс произнася реч за политическото действие на работническата класа, в която подчертава необходимостта от политическа борба на работническата класа за завземане на властта, посочвайки, че проповедта за въздържане от политиката тласка работниците в обятията на буржоазната политика. При дискусията по този въпрос Маркс отново произнася реч за политическото действие. Той изнася и доклад от името на комисията на конференцията за дейността на Алианса на социалистическата демокрация и за разцеплението в Романска Швейцария; конференцията одобрява доклада.

22 септември - На заседанията на конференцията Енгелс дава отпор на бакуниста П. Робен, който допуснал нападки срещу комисията по разглеждане на въпроса за разколническата дейност на Алианса на социалистическата демокрация. Маркс и Енгелс участват в разискванията по доклада на финансовата комисия, който се одобрява от конференцията. Конференцията приема предложените от Маркс резолюции за пропагандата на село и за образуването на Британския федерален съвет на Интернационала. Енгелс като секретар-кореспондент за Италия съобщава за състоянието на секциите на Интернационала в Италия. Маркс като секретар-кореспондент за немските секции в Америка информира за разногласията между отделните секции и нюйоркския Централен комитет и участва в разискванията за Русия. Той отбелязва широките перспективи на социалното движение в Русия и реалните възможности да се създадат там секции на Интернационала. Като секретар-кореспондент за Германия Маркс съобщава за успехите на немската Социалдемократическа работническа партия. Той информира конференцията и за положението на Интернационала в Ирландия. По предложение на Маркс конференцията приема резолюция, с която се осъждали опитите да се организират секции на Интернационала като тайни заговорнически дружества, и възлага на Генералния съвет да бъдат публикувани онези резолюции, които съветът смята, че е целесъобразно да се оповестят.

23 септември - Маркс пише съпроводително писмо към кореспонденцията на дъщеря си Жени до „WoodhuII and Claflin’s Weekly“, в която се описват преследванията на П. Лафарг и дъщерите на Маркс от испанските и френските полицейски власти. Писмото на Маркс и кореспонденцията на Жени се публикуват в седмичника от 21 октомври.

25 септември - Маркс произнася реч на тържеството по случай седемгодишнината на Международната работническа асоциация в Лондон, в която характеризира задачите и целите на Интернационала и разяснява класовата същност на Парижката комуна. Кореспондентският запис на речта се публикува във вестник „World“ от 15 октомври.

26 септември - На заседанието на Генералния съвет Маркс информира за дейността на секцията на Интернационала в Дания. В информацията си за дейността на Интернационала в Германия Маркс подчертава необходимостта да се свика протестен митинг на немските работници срещу клеветите на буржоазния печат по адрес на Интернационала. При разпределяне на длъжностите в Генералния съвет Маркс отново е избран за секретар-кореспондент за Германия, а Енгелс — за Италия; Енгелс е избран и във финансовата комисия на Генералния съвет.

28 септември - 3 октомври - Маркс с жена си и Енгелс почиват в Рамсгет.

Края на септември - началото на ноември - Маркс и Енгелс подготвят за издаване на английски, немски и френски език резолюциите на Лондонската конференция, Общия устав и Организационния регламент.

Края на септември - средата на ноември - В писма до ръководителите на социалдемократическата работническа партия в Берлин и Лайпциг Маркс им поставя задачата да укрепват връзката на тази партия с Генералния съвет.

3 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс е отново избран за секретар-кореспондент за Русия, а Енгелс — за Испания.

7 октомври - На извънредното заседание на Генералния съвет Енгелс предлага резолюция за изключване от Интернационала на разобличения полицейски шпионин французина Г. Дюран. Приетата от Генералния съвет резолюция се публикува в редица органи на Интернационала. Съгласно решението на Лондонската конференция, по предложение на Енгелс Генералният съвет възлага на Маркс да напише заявление за злоупотребяването на Нечаев с името на Интернационала; написаното от Маркс заявление, прието от Генералния съвет, се публикува във вестник „Volksstaat“ от 1 ноември и в редица други органи на Интернационала.

10 октомври - В писмо до Кафиеро Енгелс го информира за резултатите от работата на Лондонската конференция.

14 октомври - На извънредното заседание на Генералния съвет Маркс и Енгелс участват в обсъждането на въпроса за окончателния подбор, редакция и публикация като циркуляр на Генералния съвет на резолюциите на Лондонската конференция. Генералният съвет възлага на Маркс да подготви резолюциите за печат.

17 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс от името на Постоянния комитет прави съобщение за устава на Френската секция от 1871 г. и внася проекторезолюция, в която предлага на секцията да измени онези членове на устава, които противоречат на организационните принципи на Интернационала. Генералният съвет приема резолюцията.

24 октомври - На заседанието на Генералния съвет Маркс докладва за подготвянето на новото издание на Общия устав и Организационния регламент. Съветът решава това издание да се отпечата в 5000 екземпляра.

Края на октомври и края на ноември - Маркс е болен. Цял месец не посещава заседанията на Генералния съвет.

31 октомври - Енгелс пише заявление в отговор на нападките срещу Интернационала, които членът на английския парламент консерватора А. Б. Кокрен отправил в статия, публикувана във вестник „Times“. Заявлението, одобрено от Генералния съвет, се публикува във вестник „Eastern Post“ от 11 ноември.

4 ноември - Енгелс пише статия за аферите с учредяване на акционерни дружества в Англия. Статията се публикува във вестник „Volksstaat“ от 10 ноември.

5 ноември - Генералният съвет приема изработената с участието на Маркс от Постоянния комитет резолюция, в която се потвърждават пълномощията на нюйоркския Централен комитет и се дава отпор на претенциите на буржоазните елементи от нюйоркската секция № 12.

6 ноември - Маркс изпраща на членовете на Интернационала в Америка и Германия излезлите от печат на английски и френски език резолюции на Лондонската конференция.

7 ноември - Генералният съвет приема написаната от Маркс резолюция, в която се осъждат упоритите посегателства на Френската секция от 1871 г. срещу организационните принципи на Интернационала и се мотивира отказът да бъде приета тази секция в Интернационала. Енгелс информира Генералния съвет за издаването на резолюциите на Лондонската конференция и докладва за получените от секциите на Интернационала в Италия, Холандия и Германия писма.

9 ноември - В писмо до Зорге в Хобокен Маркс дава съвети за изменянето на структурата на Интернационала в САЩ във връзка с решенията на Лондонската конференция; той съобщава и за интригите срещу Генералния съвет от страна на Френската секция от 1871 г., действаща заедно с бакунистите.

В писмо до Даниелсон Маркс изпраща списък на измененията и поправките на печатните грешки в първото издание на т. I на „Капиталът“, за да бъдат взети под внимание при подготовката на руското издание.

13 ноември - Маркс се среща в дома си с Енгелс и сина на Дж. Гарибалди Ричоти, деец на националноосвободителното движение в Италия, участник във Френско-пруската война.

Средата на ноември 1871 - средата на февруари 1872 - Енгелс ръководи дейността на немския социалист Т. Куно в Милано и чрез него дейността на миланската секция на Интернационала, създадена под влияние на Енгелс. Той препраща на Куно документите на Лондонската конференция, както и възванието „Гражданската война във Франция“, разяснява необходимостта да се води борба с мацинистите и анархистите, дава съвети как да бъдат укрепени позициите на Интернационала в Северна Италия, където се намират големите промишлени центрове на страната.

16 ноември - В писмо до Юнг Маркс му съобщава за възможността да се установи връзка между златарските работници в Париж и Лондон, за да водят борба за намаляване на работния ден.

23 ноември - В писмо до Болт в Америка Маркс изтъква ролята на Интернационала в борбата със сектантството, като подчертава, че той е създаден, за да замени социалистическите и полусоциалистическите секти с действителна организация на работническата класа за борба. Разяснявайки връзката между икономическата и политическата борба на работническата класа и значението на политическата партия на пролетариата, Маркс призовава Централния комитет на секциите на Интернационала в САЩ да се присъедини към резолюциите на Лондонската конференция и да използва тези резолюции за ликвидиране на сектантството в Америка.

В писмо до един от ръководителите на неаполитанската секция на Интернационала К. Паладиио Енгелс разяснява причините, наложили свикването на закритата Лондонска конференция вместо редовния конгрес.

25 ноември - Във връзка с активизирането на бакунистите в Испания Енгелс в писмо до Испанския федерален съвет на Интернационала в Мадрид опровергава клеветите на бакунистите срещу Генералния съвет и Лондонската конференция.

28 ноември - На заседанието на Генералния съвет Маркс съобщава за завършването на процеса срещу членовете на Комитета на немската Социалдемократическа работническа партия, обвинени, че принадлежат към Интернационала, и за осъждането им на различни срокове тъмничен затвор. Енгелс докладва за новата статия на Мацини с нападки срещу Интеpнaциoнaлa, отпечатана в дребнобуржоазния демократически вестник „La Roma del Popolo“ („Народен Рим“), Генералният съвет приема предложението на Енгелс да се публикува отговор на тази статия. Отговорът, написан от Енгелс, се публикува в италианския работнически вестник „La Plebe“ („Народ“) от 12 декември, във вестник „La Roma del Popolo“ от 21 декември и в други вестници.

29 ноември - Енгелс пише заявлението на Генералния съвет до редакцията на вестник „II Proletario Italiano“ („Италиански пролетарий“), в което посочва значението на политическата борба за освобождението на работническата класа.

Около 30 ноември - В писмо до немския емигрант в Лондон, публициста С. Л. Боркхайм, Маркс го моли да му изпрати необходимите му материали за Бакунин, по-специално за дейността на Бакунин на конгреса на буржоазно-пацифистката Лига за мир и свобода през 1868 г.

Декември - Маркс преработва първа глава на т. I на „Капиталът“ за второто немско издание.

Маркс поддържа писмена връзка с дееца на италианското работническо движение Дж. Лучани, заминал от Лондон в Рим; получава от него информация за развитието на работническото движение и за състоянието на Интернационала в Италия.

12 декември - Във вестник „Plebe“ е публикувана извадка от писмото на Енгелс до редактора на вестника Е. Бинями като съобщение за състоянието на секциите на Интернационала в европейските страни.

19 декември - Маркс информира Генералния съвет за намерението на английското правителство да започне да преследва емигрантите комунари; характеризира реакционната политика на Бисмарк към пролетариата, като отбелязва, че тя в бъдеще неминуемо ще доведе до още по-голямо сплотяване на работническата класа около Интернационала. Маркс докладва и за разколническата дейност на секция №12 в Ню Йорк, състояща се от буржоазни елементи, и за безуспешните опити на бакунистите в Швейцария да опорочат Лондонската конференция и нейните решения. Маркс разобличава буржоазния радикал Ч. Бредло, който на едно публично събрание и в печата клеветял Интернационала и Маркс. Енгелс информира, че независимо от интригите на бакунистите испанските секции на Интернационала са одобрили резолюциите на Лондонската конференция и са решили да създадат работническа партия, а също че английските работници в Ланкашир правят опити да агитират за 9-часов работен ден.

29 декември - Маркс пише писмо до редактора на вестник „Eastern Post“, в което разобличава Бредло като клеветник. Бележката се публикува във вестника от 23 декември.

30 декември - В писмо до Лафарг в Мадрид Енгелс го моли да разясни на членовете на Интернационала в Испания отношението на Генералния съвет към приетото на конгреса на бакунистката Юрска федерация в Сонвилие циркулярно писмо, насочено против решенията на Лондонската конференция.

---

1872

Януари - началото на март - В отговор на разколническото сонвилиерско циркулярно писмо на бакунистите Маркс и Енгелс пишат поверителния циркуляр на Генералния съвет „Мними разцепления в Интернационала“, като събират за него материали за интригите на бакунистите срещу Генералния съвет и за дезорганизаторската нм дейност в различните страни.

Маркс продължава да работи върху подготовката на второто немско нзданке на I том на „Капиталът“.

2 и 9 януари - На заседанията на Генералния съвет Маркс и Енгелс вземат участие в обсъждането на въпросите, свързани с приемането на уставите на Британския федерален съвет и на новата полска секция на Интернационала.

Около 3 януари - Енгелс пише статията „Конгресът в Сонвилие и Интернационалът“, в която разкрива разколническия характер на сонвилиерския циркуляр, посочва несъстоятелността и вредата на анархистките догми на бакунистите, на техните изказвания против всякаква централизация, авторитет и партийна дисциплина. Статията се публикува във вестник „Volksstaat“ от 10 октомври.

14 януари - В писмо до секретаря на торинското работническо дружество „Освобождение на пролетария“ Енгелс критикува анархистките идеи на бакунистите и посочва необходимостта от революционна сплотеност на пролетариата за завоюване на властта; той пише, че не знае нищо по-авторитарно от революцията.

Около 15 януари - около 15 февруари - Маркс води чрез Ланге преговори с Ж. Роа за превеждането на том I на „Капиталът“ на френски език и сключва договор с парижкия издател М. Лашатър за издаване на труда му в отделни свитъци.

16 януари - При обсъждането в Генералния съвет на устава на Британския федерален съвет Маркс предлага да се признае Британската федерация при определени условия. Той съобщава също, че новата полска секция е съгласна да направи в устава си измененията, предложени от Генералния съвет. Енгелс осведомява Генералния съвет за стачките в Рим.

Маркс пише до редактора на вестник „Eastern-Post“ писмо, с което опровергава новите клеветнически нападки на Бредло в издавания от него орган „The National Reformer“ („Национален реформатор“). Писмото се публикува във вестника от 20 януари.

18 януари - В писмо до Либкнехт Енгелс го информира за състоянието в белгийските секции на Интернационала; във връзка с активизирането на бакунистите в Белгия дава указания да се публикува в „Volksstaat“ статия по този въпрос; той съобщава също за състоянието на Интернационала в Испания и Италия.

19 януари - В писмо до Лафарг в Мадрид Енгелс го информира за секциите на Интернационала в Англия, за състоянието на Интернационала в Германия, Франция, Швейцария, Австро-Унгария и Италия.

Около 20 януари - Маркс изпраща на издателя О. К. Майонер в Хамбург 24 коли от I том на „Капиталът“, подготвени за второто издание.

23 януари - Маркс уведомява Генералния съвет за състоялия се в Хемниц конгрес на социалдемократите в Саксония и за приетата на конгреса резолюция, с която крнгресът признава за правилната линия на Генералния съвет в борбата срещу бакунистите и одобрява решенията на Лондонската конференция.

24 януари - В писмо до Куно Енгелс критикува сериозно възгледите на бакунистите за държавата и разобличава тяхната подривна дейност в Интернационала; информира Куно за състоянието в италианските секции на Интернационала.

27 януари - Маркс изпраща до редактора на вестник „Eastern Post“ още едно писмо, в което разобличава Бредло. Писмото се публикува във вестника от 28 януари.

30 януари - От името на комисията по уставите Маркс докладва на заседанието на Генералния съвет за уставите на Холандския федерален съвет и на цюрихската секция на дружеството и предлага те да бъдат утвърдени. Генералният съвет приема предложението на Маркс. Енгелс докладва пред Генералния съвет за устава на миланската секция и предлага той да бъде утвърден; предложението се приема; той съобщава и за преследването на дружеството в Испания.

3 февруари - По предложение на комунара емигрант в Лондон П. О. Лисагаре Маркс влиза в кръжок по изучаване на социалните науки, който се състоял от комунари емигранти.

6 февруари - На заседанието на Генералния съвет Маркс докладва, че бившите членове на дружеството бакунистите А. Ришар и Г. Блан са бонапартистки агенти. Във връзка с поисканата от френските емигранти помощ от Генералния съвет Маркс подчертава, че е необходимо да се накара английското правителство да протестира срещу екстернирането от Франция на участниците в Парижката комуна.

7 февруари - Енгелс се обръща към редактора на миланския вестник „Gazzettino Rоsa“ с молба да публикува опровержение на клеветата срещу Интернационала и неговия Генерален съвет, отправена от италианското списание „Libero Pensiero“, като повтаря измислиците на бисмарковския печат за Международната работническа асоциация. Опровержението на Енгелс се публикува във вестника от 20 февруари.

9-10 февруари - Маркс и Енгелс получават от английския журналист, член на Интернационала У. X. Райли покана да сътрудничат във вестник „The International Herald“ („Международен вестител“), който щял да започне да излиза от 1 март.

13 февруари - На заседанието на Генералния съвет Маркс информира за обиска, направен от швейцарските власти на члена на Руската секция на Интернационала Утин и за дейността на Федералния съвет в Берлин. Маркс предлага да се изпрати запитване до Белгийския федерален съвет за отношението му към политическата линия на Генералния съвет, тъй като органът на Белгийската федерация „La Liberté“ („Свобода“) премълчава дейността на Генералния съвет. Предложението на Маркс се приема единодушно. Генералният съвет възлага на Енгелс да изясни възможно ли е да се използва вестник „International Herald“ като орган на Международната работническа асоциация.

15 февруари - В писмо до Либкнехт Енгелс разобличава насочените срещу Генералния съвет интриги в Италия на Бакунин и неговия привърженик, редактора на „Libero Pensiero“, дребнобуржоазния демократ Л. Стефанони; Енгелс предлага на Либкнехт да скъса публично със Стефанони. Либкнехт използва писмото на Енгелс, за да критикува в италианския печат Стефанони.

16 февруари - В писмо до Бекер в Женева Енгелс му съобщава за успешната борба на привържениците на Генералния съвет с бакунистите в Испания.

Около 18 февруари - Енгелс изпраща в Женева официалните пълномощия на члена на Генералния съвет италианския социалист В. Реджис да отиде в Италия, за да се запознае на място с действителното състояние в секциите на Интернационала и с борбата срещу бакунистите, а също за да разпространи главните документи на Интернационала и разясни решенията на Лондонската конференция.

20 февруари - На заседанието на Генералния съвет Енгелс прави информация за състоянието на Интернационала в Испания и докладва за преговорите си с издателя на вестник „International Herald“ Райли за използването на вестника като орган на Генералния съвет.

Маркс и Енгелс пишат заявлението на Генералния съвет по повод полицейския произвол на швейцарските власти, направили обиск в жилището на Утин. Заявлението се публикува във вестниците „Eastern Post“ от 24 февруари и „International Herald“ от 2 март, а също и в мартенския брой на органа на лисабонските секции на Интернационала, работническия вестник „О Pensamento social“ („Социална мисъл“) и в други печатни органи.

20 февруари - началото на март - Маркс готви за Генералния съвет доклад за конфликта в секциите на Международната работническа асоциация в Америка: той следи съобщенията във вестниците и писмата от Ню Йорк за разцеплението във Федерацията на Интернационала в Съединените американски щати.

Март - август - Защитавайки в борбата с анархистите и другите дребнобуржоазни елементи програмните и организационните принципи на Интернационала, Маркс и Енгелс подготвят следващия му конгрес: кореспондират си с неговите секции и отделни дейци на работническото движение. Енгелс отделя особено внимание на Испания, която е главният плацдарм в борбата с тайната организация на бакунистите — Алианса на социалистическата демокрация; редовно си кореспондира с френския социалист П. Лафарг, който се намира в Мадрид, получава от него подробни информации за дейността на испанските секции и ръководи чрез него борбата против бакунистите; системно информира Генералния съвет за положението на Интернационала в Испания.

Маркс работи напрегнато върху коректурите на второто немско издание на I том на „Капиталът“; същевременно върши голяма работа по подготовката на френското издание на I том на „Капиталът“. Във второто немско издание Маркс съществено изменя структурата на тома в сравнение с първото издание, уточнява названията на отделните части на книгата, прави по-задълбочен и строг научен анализ на стойността и формите на стойността, уточнява и развива редица положения в другите глави.

Началото на март - началото на май - В отговор на молбата на ръководителя на манчестърската секция на Интернационала Е. Дюпон да изкаже становището си във връзка с дискусията за национализацията на земята, която се водела в секцията, Маркс пише подробни бележки по този въпрос. Изпратеният от Маркс ръкопис бива прочетен от Дюпон на заседанието на секцията на 8 май и публикуван, без да се посочва името на автора, в органа на Британската федерация на Интернационала, вестник „The International Herald“ („Международен вестител“) на 15 юни.

5 март - Маркс представя на Генералния съвет написаното съвместно с Енгелс окръжно „Мними разцепления в Интернационала“, в което се разобличава същността на бакунизма като дребнобуржоазно сектанство, несъвместимо с работническото движение; Генералният съвет единодушно взема решение окръжното да се публикува. Маркс докладва за разцеплението в Северноамериканската федерация, предизвикано от опита на буржоазни елементи да вземат в свои ръце ръководството на Интернационала в САЩ; на същото заседание биват приети част от резолюциите, написани от Маркс по този въпрос.

7 март - В писмо до члена на Датския федерален съвет Л. Пио Енгелс разяснява значението на водещата се в Интернационала борба с бакунистите; моли да се представят за одобрение от Федералния съвет решенията на Лондонската конференция от 1871 г.

10-19 март - В качеството си на секретар-кореспондент на Генералния съвет Енгелс установява връзка с Португалската федерация на Интернационала; по-късно получава подробна информация за дейността на португалската секция.

12 март - Във връзка с това, че в книгата на бившия комунар Г. Льофрансе „Очерци за комунистическото движение в Париж през 1871 г.“ се споменавало за една фалшификация на полицията, насочена против Маркс и Генералния съвет, Маркс пише отворено писмо до органа на белгийската секция — вестник „La Liberté“ („Свобода“). Писмото бива публикувано на 17 март.

По предложение на Маркс на заседанието на Генералния съвет се приема втората част от резолюциите за разцеплението в Северноамериканската федерация. Резолюциите, в които се изтъква необходимостта от очистване редовете на Интернационала от буржоазно-реформаторските елементи и във връзка с това се изключва нюйоркската секция №12, биват препратени от Маркс в Ню Йорк на ръководителя на Временния федерален съвет Ф. А. Зорге; резолюциите биват публикувани в органа на Испанския федерален съвет на Интернационала „La Emancipación“ („Освобождение“) на 6 април и в органа на Германската социалдемократическа работническа партия „Der Volksstaat“ („Народна държава“) на 8 май. Маркс прочита на това заседание получения от Нова Зеландия отговор на негово писмо, в който се съобщава за организирането на секция в Кентърбъри. Маркс бива утвърден за оратор на митинга, свикван на 18 март в Лондон в чест на първата годишнина на Парижката комуна. Енгелс прави съобщение за положението на Интернационала в Испания и Италия, което се публикува в отчета за заседанието на Съвета в работническия вестник „The Eastern Post“(„поща на Ист-Енд“) на 17 март.

Между 13 и 18 март - Маркс пише проекторезолюциите на митинга, посветен на първата годишнина на Парижката комуна, в които характеризира Комуната „като Зората на велика социална революция“. Резолюциите, приети единодушно на 18 март на митинга на лондонските членове на Интернационала и на комунарите-емигранти, биват публикувани, без да се посочва името на автора, в съобщението за митинга в „Eastern Post“ на 23 март и в „International Herald“ на 30 март.

Втората половина на март - началото на май - Енгелс получава информация от секретар-кореспондента за Ирландия Д. П. МакДонел за създаването на ирландски секции в Дъблин, Корк, Бредфорд и други градове и за стачното движение в Корк; често се среща с МакДонел и обсъжда с него въпроси, свързани с дейността на ирландските секции.

Маркс отказва на многократните предложения на редактора на немското буржоазно списание „Die Gegenwart“ („Съвременност“) П. Линдау да сътрудничи в списанието.

17 март - В писмо до Зорге Енгелс го моли да му изпрати броевете на „Woodhull und Claflin’s Weekly“ („Седмичник на Уудхил и Клафлин“) и „Le Socialiste“ („Социалист“), в които били публикувани английският и френският превод на „Манифеста на комунистическата партия“; отбелязвайки невисокото качество на преводите, Енгелс изтъква, че все пак те трябва да бъдат използвани за борба против бакунистката и прудонистката пропаганда.

18 март - Маркс пише писмо до издателя на френския превод на I том на „Капиталът“ М. Лашатър, в което одобрява идеята за публикуване на френския превод на „Капиталът“ на периодични свитъци, тъй като в такава форма „Капиталът“ ще бъде по-достъпен за работниците.

19 март - На заседание на Генералния съвет Маркс съобщава за полицейските преследвания срещу членовете на Интернационала в Бреслау (Вроцлав). Енгелс излага съдържанието на едно писмо, получено от лисабонската секция, в което се съобщава за нейни успехи и за издаването в Лисабон на вестник „El Pensamento Social“ („Социалистическа мисъл“), пропагандиращ принципите на Интернационала.

26 март - Енгелс председателства заседанието на Генералния съвет; съобщава съдържанието на отчета на Испанския федерален съвет до Генералния съвет за дейността на Интернационала в Испания от 1870 г. Във връзка с откриването през април на редовния конгрес на Испанската федерация Енгелс бива натоварен да състави текста на приветствената телеграма. Телеграмата бива публикувана в „Emancipación“ на 13 април.

27 март - В Русия излиза първото руско издание на I том на „Капиталът“, което е първият превод на това съчинение на чужд език; за месец и половина, до 15 май, от общия тираж от 3000 екземпляра били продадени 900 екземпляра.

Енгелс пише писмо до Испанския федерален съвет, в което съобщава, че на предстоящия конгрес на Испанската федерация в Сарагоса ще бъдат изпратени приветствия от Генералния съвет и от Британския федерален съвет, както и от френската секция, носеща името на загиналия комунар Фере. Енгелс предлага да се представят за одобрение на конгреса резолюциите на Лондонската конференция от 1871 г.

Април - май - Във връзка с изострилата се борба в Северноамериканската федерация и заплахата от завземане на ръководството ѝ от страна на буржоазните елементи Маркс внимателно следи положението на секцията на Интернационала в САЩ, ръководи борбата на пролетарското крило против буржоазните и дребнобуржоазните рефоматори и си кореспондира със Зорге, от когото получава подробна информация. Маркс се изказва на заседанията на Генералния съвет, разяснявайки същността на водещата се във федерацията борба, и разкрива двуличната позиция на секретар-кореспондента за американските секции Г. Екариус, който фактически поддържал нюйоркската секция №12, изключена от Интернационала.

Началото на април - Маркс получава от преводача на I том на „Капиталът“ на руски език Н. Ф. Даниелсон един екземпляр от руското издание на „Капиталът“ и писмо, в което се съдържат сведения за Н. Г. Чернишевски и бившия член на Генералния съвет Г. А. Лопатин, за чиято съдба Маркс много се интересува.

Маркс изпраща на германския издател О. Майснер 42 коли от ръкописа на I том на „Капиталът“, подготвен за второто немско издание.

Маркс инструктира члена на Интернационала Ш. Роша, който се преселва в Белгия, за организиране работата в белгийските секции, по-късно редовно си кореспондира с него и получава от него подробна информация за дейността на Интернационала в Белгия.

Енгелс превежда на италиански език написаното от В. Либкнехт по негово указание писмо против редактора на италианското списание „II Libero Pensiero“ („Свободна мисъл“), буржоазния демократ Л. Стефанони, който публикувал клевети против Генералния съвет; писмото, изпратено на дееца на италианското работническо движение К. Кафиеро, бива отпечатано в демократичния вестник „Gazzettino Rosa“ на 20 април.

2 април - Основавайки се на писмата на Либкнехт от 19, 28 и 30 март, Маркс информира Генералния съвет за резултатите от лайпцигския процес срещу В. Либкнехт, А. Бебел и А. Хепнер, обвинени в държавна измяна; участвува в обсъждането на съобщението на МакДонел за преследванията на секциите на Интернационала в Ирландия. Генералният съвет избира Маркс в комисията за съставяне на декларация по този повод.

3 април - По поръчение на Генералния съвет Енгелс пише приветствено писмо до делегатите на Сарагоския конгрес в Испания. Писмото бива публикувано в „Emancipación“ на 13 април и във „Volksstaat“ на 4 май.

9 април - Поради болест Маркс не може да присъства на заседанието на Генералния съвет. МакДонел прочита написаната с участието на Маркс декларация „Полицейският терор в Ирландия“, която бива приета от Съвета и публикувана в отделен отпечатък. Генералният съвет единодушно взема решение да се издаде френски превод на „Гражданската война във Франция“.

По предложение на Енгелс полският революционер Ю. Розвадовски бива утвърден за член на Генералния съвет от полската секция в Лондон.

13 април - Откъс от произведението на Маркс „Нищета на философията“, озаглавен „Теория на класовата борба“, бива публикуван в испанския вестник „Emancipación“.

13-16 април - От името на Генералния съвет Маркс пише декларация във връзка с клеветническите речи на членовете на парламента Б. Кокрейн и X. Фосет по адрес на Интернационала. Декларацията бива единодушно приета на заседанието на Генералния съвет на 16 април и публикувана в отделен отпечатък, както и в органите на Интернационала в Англия, Испания и Португалия.

Средата на април - Маркс получава сведения, че във Франция и Англия писмата му се отварят от полицията.

Втората половина на април - май - Маркс преглежда и поправя френския превод на своето произведение „Гражданската война във Франция“ и води преписка с белгийския член на Интернационала Е. Глазер дьо Вилброр за организирането и хода на издаването му в Белгия. „Гражданската война във Франция“ излиза в Брюксел през юни в тираж 2000 екземпляра.

Втората половина на април - август - Енгелс проучва материалите за дейността на тайния Алианс на социалистическата демокрация в Испания, изпращани му от Лафарг и члена на Испанския федерален съвет X. Меса.

16 април - В писмо до Ферарското работническо дружество, което се присъединило към Интернационала, Енгелс разяснява организационните принципи на Международната работническа асоциация.

20 април - Енгелс пише за италианския социалистически вестник „La Plebe“ („Народ“) статия за стачката на английските селскостопански работници, с която започва постоянното му сътрудничество в този вестник. Статията излиза на 24 април под заглавие „Писма от Лондон“.

23 април - Енгелс поздравява Либкнехт и Бебел за мъжественото им държане пред съда.

Енгелс съобщава на Генералния съвет за незаконното арестуване на германския социалист Т. Куно от италианските власти и за екстернирането му в Бавария; той гледа на този факт като на проявление на споразумението между реакционните правителства против Интернационала.

Края на април - В писмо до Пио Енгелс подчертава голямото значение на въпроса за въвличането на дребните и безимотните селяни в работническото движение.

Края на април - май - Значителна част от времето си Маркс отделя на преработването на френския превод на I том на „Капиталът“, по същото време чете коректурите на второто немско издание.

Първата половина на май - Във връзка с намерението си да напише статия против опитите за разпространение на прудонистките идеи в германското работническо движение Енгелс препрочита книгата на Прудон „Общата идея на революцията на XIX век“.

7 май - Поради болест Маркс не присъства на заседанието на Генералния съвет. Енгелс прави съобщение за резултатите от Сарагоския конгрес на Испанската федерация, което бива публикувано в „Eastern Post“ на 12 май; съобщава също, че Ферарското дружество в Италия признава Устава на Интернационала; по негово предложение това дружество бива утвърдено за секция на Интернационала.

Енгелс праща на Либкнехт за публикуване във „Volksstaat“ статия на Лафарг за тайните машинации на бакунистите в Испания, напечатана в „Emancipación“, и препоръчва да бъдат публикувани кореспонденциите на Лафарг за Сарагоския конгрес на Испанската федерация, напечатани в „Liberté“.

7-8 май - В писмо до Куно в Серен (Белгия) Енгелс съобщава за интригите на бакунистите в Испания и Италия и препоръчва да се води дейна пропаганда против бакунизма; праща му адрес за връзка с членовете на Интернационала и му оказва парична помощ.

14 май - На заседанието на Генералния съвет Енгелс участва в обсъждането на въпроса за взаимоотношенията между ирландските секции в Англия и Британския федерален съвет; произнася реч, в която отстоява принципите на пролетарския интернационализъм и разобличава шовинистическите възгледи на някои английски членове на Съвета.

Средата на май - Във връзка с появяването в органа на едрите германски промишленици „Concordia“ („Съгласие“) на анонимна статия на буржоазния икономист Л. Брентано, който обвинявал Маркс в предумишлено изопачаване на цитирания материал, Маркс пише до редакцията на вестник „Volksstaat“ писмо, в което опровергава отправяната му клевета. Писмото излиза във вестника на 1 юни.

Втората половина на май 1872 - януари 1873 - Енгелс пише серия статии „Към жилищния въпрос“, които излизат във „Volksstaat“ от юни 1872 г. до февруари 1873 г. В тези статии, насочени против дребнобуржоазното и буржоазното реформаторство, Енгелс подлага на съкрушителна критика капиталистическата система изобщо и показва историческата закономерност на диктатурата на пролетариата, единствено при която е възможно задоволяването на всички социално-икономически искания на работническата класа.

17, 20 май - Маркс получава покана да присъства на заседанията на кръжока за изучаване на социални науки, състоящ се от комунари емигранти, на който той е член.

21 май - На заседанието на Генералния съвет Маркс чете написаната от него декларация, разобличаваща опитите за узурпиране името на Генералния съвет от страна на редица английски и емигрантски дребнобуржоазни елементи в Лондон, включително и изключени от Интернационала лица, обединени в така наречения Световен федералистки съвет. Декларацията, приета единодушно, бива публикувана от името на Генералния съвет в органите на Интернационала в Англия, Германия, Белгия, Испания, Португалия и Швейцария.

Между 22 май и 5 юни - Във връзка с подготовката на предстоящия конгрес на Интернационала в писма до Либкнехт Енгелс моли да се внесе яснота в организационните отношения между Германската социалдемократическа работническа партия и Генералния съвет и да се осигури нейното представяне на конгреса.

23 май - Маркс пише до редакцията на „Gazzettino Rosa“ писмото „Още веднъж Стефанони и Интернационалът“, в което опровергава клеветите, разпространявани от Стефанони по адрес на Генералния съвет и неговите ръководители в списание „Libero Pensiero“. Писмото бива публикувано във вестника на 28 май.

28 май - Маркс благодари на Даниелсон за изпратения му екземпляр на руския превод на I том на „Капиталът“; моли го да му даде сведения за връзките на М. А. Бакунин с анархиста С. Г. Нечаев; пише, че има намерение да се откаже от преизбиране в новия състав на Генералния съвет, тъй като му се налага да завърши работата върху следващите томове на „Капиталът“.

На заседание на Генералния съвет Маркс предлага следващото заседание да бъде посветено изключително на въпроса за свикването на редовния конгрес. По предложение на Маркс, подкрепено от Енгелс, Генералният съвет взема решение за признаване на Временния федерален съвет в Съединените щати за единствения ръководен орган на Северноамериканската федерация на Интернационала.

Края на май - В Женева излиза написаното от Маркс и Енгелс поверително окръжно на Генералния съвет „Мними разцепления в Интернационала“ и бива разпратено на секциите и федерациите на Интернационала.

Юни - август - Едновременно с голямата работа по подготовката на Хагския конгрес Маркс продължава да работи много напрегнато върху френското издание на I том на „Капиталът“.

4 юни - На заседание на Генералния съвет Маркс критикува решението на Белгийския федерален съвет, с което се отхвърляла резолюцията на Лондонската конференция относно политическата активност на работническата класа.

11 юни - По предложение на Маркс Генералният съвет взема решение следващият конгрес да се свика в Холандия. Маркс произнася на заседанието на Съвета реч, в която подчертава, че един от главните въпроси на конгреса ще бъде организационният въпрос, по-специално въпросът за пълномощията на Генералния съвет.

18 юни - Във връзка с предложението на Маркс и Енгелс Генералният съвет да съсредоточи вниманието си изключително върху общите въпроси на подготовката на конгреса, Съветът единодушно взема решение всички текущи въпроси и организационната подготовка на конгреса да се предадат на Постоянния комитет, който от това време почва да се нарича Изпълнителен комитет на Генералния съвет. Енгелс бива избран в комисията за подготовка на резолюция за мястото на свикването и дневния ред на предстоящия конгрес. Написаната от Енгелс резолюция бива публикувана в „International Herald“ от 29 юни, както и в други органи на Интернационала.

18 юни - 1 септември - Маркс и Енгелс ръководят работата на Изпълнителния комитет по подготовката на предстоящия конгрес; те отделят особено внимание на разобличаване дейността на тайната организация на бакунистите в Испания, стремят се да сплотят около Комитета всички действително революционни сили.

21 юни - В писмо до Зорге Маркс му съобщава, че на 2 септември се свиква редовният конгрес, подчертава неговото решаващо значение за по-нататъшната съдба на Интернационала и го моли да осигури представянето на Северноамериканската федерация.

24 юни - Маркс и Енгелс пишат предговор към немското издание на „Манифеста на комунистическата партия“, който излиза през юли в Лайпциг. В предговора Маркс и Енгелс подчертават значението на опита на Парижката комуна, която доказа, че работническата класа трябва да разруши старата държавна машина.

25 юни - По предложение на Енгелс Генералният съвет в рамките на подготовката на конгреса пристъпва към обсъждането на предлаганите изменения в Общия устав и Регламента. Стремейки се да осигури чистота на редовете на пролетарската организация, Маркс се изказва за даване на Генералния съвет правото да изключва секциите от Интернационала временно, до следващия конгрес.

Юли - август - Маркс води преговори със секретаря на Португалския федерален съвет Франс за издаването на I том на „Капиталът“ на португалски език; изпраща му чрез Енгелс I том на „Капиталът“ и моли да му бъдат събрани материали за поземлената собственост в Португалия.

2, 9 и 16 юли - Маркс и Енгелс участват в обсъждането на членовете на Устава и Регламента от Генералния съвет. Приема се предложеният от Енгелс член на Регламента за разширяване пълномощията на Генералния съвет.

3 юли - Във вестник „Volksstaat“ биват публикувани резолюцията на Генералния съвет за свикване на следващия конгрес в Холандия и дневният му ред, подписани от Маркс в качеството му на секретар-кореспондент за Германия.

5 юли - На заседание на Изпълнителния комитет Енгелс докладва за обръщението на Португалския федерален съвет, който заявявал, че е напълно солидарен с Генералния съвет. Във връзка с разкритите данни за тайната дейност на Алианса в Испания Изпълнителният комитет натоварва Енгелс да запита Испанския федерален съвет за отношенията му с Алианса. Маркс и Енгелс биват натоварени да съставят и внесат в Генералния съвет предложение на Изпълнителния комитет за изключване на Алианса на социалистическата демокрация от следващия конгрес.

Енгелс получава писмо от торинската секция, в което членовете на секцията съобщават, че са напълно солидарни с Генералния съвет.

Около 9 юли - Енгелс пише за „Volksstaat“ статията „Интернационалът в Америка“, използвайки в нея многобройните извадки, направени от Маркс от американски вестници и писма на членове на Северноамериканската федерация на Интернационала. Статията излиза на 17 юли.

Между 9 и 15 юли - Маркс и Енгелс са на почивка в Рамсгейт.

10 юли - Енгелс бива избран за делегат на лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници за Нотингамския конгрес на Британската федерация.

Средата на юли - Излиза първият свитък (5 печатни коли) на второто немско издание на I том на „Капиталът“.

18 юли - Като секретар-кореспондент за Италия Енгелс изпраща чрез редактора на вестник „Plebe“ Е. Бинями на четирма участници в работническото движение в град Имола удостоверения за приемането им в Интернационала; съобщава на дружеството „Комитет за освобождението на работническата класа“ в Парма и на секцията във Флоренция условията за приемане в Интернационала.

19 юли - Изпълнителният комитет възлага на Маркс да подготви отчета на Генералния съвет пред Хагския конгрес; на Енгелс се възлага да състави финансовия отчет.

21 юли - Маркс пише обръщението „До стачкуващите миньори в Рур“, в което съобщава на работниците, че заплахата на германските собственици на мини да внасят въглища от Англия във връзка със затрудненията в английската каменовъглена промишленост, е несъстоятелна. Обръщението излиза във „Volksstaat“ на 27 юли.

21-22 юли - Енгелс получава от Дюпон, назначен по негово предложение за представител на Генералния съвет на конгреса на Британската федерация в Нотингам, подробни сведения за работата на конгреса, който подкрепил Генералния съвет в борбата му против реформистите.

23 юли - На заседание на Генералния съвет Маркс и Енгелс подкрепят предложението на Вайян за включване резолюцията на Лондонската конференция за политическата активност на работническата класа в текста на Общия устав. Борейки се против проникването на буржоазни елементи в Интернационала, Маркс предлага да се допълни член 9 на Устава с пункт в състава на всяка новоприемана секция да има не по-малко от 2/3 наемни работници; предложението бива прието.

24 юли - Изпълнителният комитет приема написания от Енгелс текст на писмото до Испанския федерален съвет във Валенция с искане да се съобщят данни за дейността на тайния бакунистки Алианс в Испания.

27 юли - На заседание на Изпълнителния комитет Маркс и Енгелс участвуват в обсъждането на въпросите, свързани със свикването на следващия конгрес. Маркс докладва от името на комисията по уставите за уставите на френската секция Фере и на немската секция в Швейцария.

28 юли - Във връзка с появяването на нова анонимна статия на Брентано в списание „Concordia“ Маркс пише второ писмо до „Volksstaad“, което бива публикувано във вестника на 7 август.

29 юли - В писмо до своя приятел германския социалист Л. Кугелман Маркс пише за изключителното значение на предстоящия конгрес в Хага за съдбата на Интернационала и за важността във връзка с това на участието на делегация на Германската социалдемократическа работническа партия в работата на конгреса.

Края на юли - първата половина на август - Поддържайки инициативата на Дюпон, Маркс и Енгелс му помагат за организирането на Чуждестранна секция на Интернационала в Манчестер, обединяваща работниците-емигранти.

4 август - На заседание на Изпълнителния комитет Маркс съобщава за положението на Интернационала в Холандия, Италия и Америка. Енгелс прочита писма на Куно, Меса и И. Ф. Бекер и на Португалския федерален съвет за борбата с бакунистите в Белгия, Испания, Швейцария и Португалия. Комитетът натоварва Енгелс да преведе на френски, немски и английски език обръщението на Новата мадридска федерация от 22 юли.

4-6 август - По поръчение на Изпълнителния комитет Енгелс пише обръщение до всички членове на Интернационала, в което разобличава дейността на тайната организация на бакунистите. След оживени разисквания обръщението бива прието на заседанието на Генералния съвет на 6 август с мнозинство от 4 гласа.

8 август - На заседание на Изпълнителния комитет бива приет текстът на написаното от Маркс и Енгелс писмо до испанските секции на Интернационала за подривната дейност на тайния Алианс на социалистическата демокрация в Испания. Писмото бива публикувано във вестник „Emancipación“ на 17 август.

Около 15 август - Маркс получава от Даниелсон ръкописа на „Писма без адрес“ от Чернишевски и рецензиите, появили се в руския печат за I том на „Капиталът“; изпраща му част от второто немско издание на I том на „Капиталът“.

15 август - От името на Изпълнителния комитет Енгелс съобщава на Новата мадридска федерация, че е призната за федерация на Интернационала. Съобщението бива публикувано в „Emancipación“ на 24 август.

Между 15 август и 12 декември - Маркс чете ръкописа на „Писма без адрес“ от Чернишевски; превежда изцяло на немски първото писмо, внимателно конспектира останалите писма, правейки от тях обширни извадки; прави постъпки за издаването на ръкописа.

Втората половина на август - Маркс и Енгелс биват избрани за делегати на Хагския конгрес - Маркс на секцията в Лайпциг, Енгелс на секцията в Бреслау.

20 август - Маркс и Енгелс заедно с други членове на Генералния съвет се срещат с пристигналия за конгреса Зорге, информират го за положението в Генералния съвет и в организациите на Интернационала в отделните страни.

Около 22 август - Енгелс получава от секретаря на римската секция О. Ньоки-Виани информация за състоянието на работническото движение в Рим и адрес за кореспонденция със секцията.

23 август - Енгелс пише окръжно писмо до италианските секции, в което разобличава опита на италианските анархисти да узурпират на своята конференция в Римини (4-6 август) името на Интернационала; окръжното писмо бива изпратено на секциите в Торино, Милано, Рим и Ферара.

24 август - Енгелс отклонява предложението на Либкнехт да постави кандидатурата си за райхстага; информира го за подготовката на бакунистите за Хагския конгрес.

27 август - На заседание на Генералния съвет Маркс взема участие в обсъждането на въпроса за размера на членските вноски; критикувайки дейността на английските трейдюниони, Маркс изказва мисълта, че задачата на професионалните обединения е да служат като организиращ център в борбата между капитала и труда.

28 август - Маркс председателства заседанието на Изпълнителния комитет.

Края на август - Маркс бива избран за делегат на Генералния съвет на конгреса в Хага.

Маркс пише отчета на Генералния съвет за предстоящия конгрес на Интернационала; отчетът бива единодушно утвърден на последното заседание на Генералния съвет.

По поръчение на Изпълнителния комитет Енгелс пише доклад за Алианса на социалистическата демокрация, който да бъде представен на конгреса; подготвя финансовия отчет на Генералния съвет.

Края на август - началото на септември - Маркс получава от члена на Руската секция на Интернационала Н. Утин написания от него за конгреса в Хага доклад за така наречения процес на Нечаев и за дейността на последния в Русия; предава тези материали на комисията на Хагския конгрес за разследване дейността на Алианса на социалистическата демокрация.

Края на август - началото на октомври - Маркс води преписка с италианския социалист Ла Сесилиа във връзка с намерението на последния да преведе I том на „Капиталът“ на италиански език. Тази идея не била осъществена поради отказа на издателството да сключи договор.

1 септември - Маркс и Енгелс (заедно с жената на Маркс и дъщеря му Елеонора) пристигат в Хага, за да участват в петия редовен конгрес на Интернационала. Маркс и Енгелс участват в предварителното съвещание на делегатите на конгреса, на което бива прието предложението на Маркс първото, закрито заседание на конгреса да бъде посветено на избирането на комисия за проверка на пълномощията на делегатите.

2-7 септември - Маркс и Енгелс ръководят работата на Хагския конгрес, на който отстояват принципа на пролетарската партийност против дребнобуржоазното сектантство и настояват в Устава на Интернационала да бъде включено извънредно важното решение на Лондонската конференция от 1871 г. за необходимостта от създаване на самостоятелни политически партии на работническата класа за завоюване на диктатура на пролетариата; те настояват също за разширяване пълномощията на Генералния съвет.

2 септември - На дневното заседание на Хагския конгрес Маркс бива избран за член на комисията за проверка на пълномощията на делегатите и взема участие в нейната работа. На вечерното заседание Маркс произнася реч за задачите на комисията.

3 септември - На дневното заседание на конгреса Маркс участва в обсъждането на пълномощията на американските делегати. Маркс прави предложение за изключване на Алианса на социалистическата демокрация от Интернационала и иска да бъде назначена комисия, която да проучи съответните документи. Енгелс участва в обсъждането на въпроса за реда на провеждането на конгреса.

Във връзка с обсъждането на мандатите на английските делегати Маркс, говорейки на вечерното заседание в защита на мандата на члена на Генералния съвет М. Бари, открито обвинява лидерите на английските трейдюниони, че са подкупени от буржоазията. При обсъждането на мандатите на испанските делегати, членове на Алианса, Маркс и Енгелс разобличават враждебната на Интернационала дейност на бакунистите. Маркс съобщава на конгреса за полученото приветствено писмо от секцията в Порто-Маурицио (Лигурия), която избрала Маркс за свой представител на конгреса.

4 септември - На сутрешното заседание на конгреса от името на комисията Маркс предлага да се анулира мандатът на Уест, даден от нюйоркската секция №12, и разобличава буржоазно-реформисткия характер на тази секция. На вечерното заседание Енгелс, във връзка с обсъждането на предложението на алиансистките делегати за изменение реда на гласуването, решително възразява против това, при гласуването да се държи сметка за числеността на организациите, изпратили делегатите.

5 септември - На сутрешното заседание на конгреса Маркс участва в обсъждането на въпроса за създаване на комисия за разследване дейността на тайния Алианс на социалистическата демокрация.

Маркс чете на немски език отчета на Генералния съвет; отчетът бива утвърден единодушно и публикуван през септември-октомври в органите на Интернационала в различни страни.

6 септември - На дневното заседание Маркс и Енгелс участват в обсъждането на Общия устав. Маркс произнася реч за необходимостта от разширяване пълномощията на Генералния съвет. Маркс и Енгелс гласуват за предложението в Устава да бъде включена резолюцията на Лондонската конференция за политическото действие на работническата класа. Енгелс произнася реч, с която обосновава своето и на Маркс предложение за преместване седалището на Генералния съвет в Ню Йорк; предложението бива прието от конгреса. В своите изказвания на заседанието на комисията за разследване дейността на Алианса на социалистическата демокрация Маркс и Енгелс разобличават интригите на бакунистите в Испания и други страни.

7 септември - На вечерното заседание на конгреса Енгелс докладва за състоянието на финансите на Генералния съвет; отчетът бива утвърден единодушно. Маркс и Енгелс биват избрани в комисията за редактиране и публикуване протоколите на конгреса. На закрито заседание на конгреса Маркс и Енгелс участват в обсъждането на Доклада на комисията за разследване дейността на Алианса и гласуват за изключване на лидерите на анархистите Макунин и Дж. Гийом.

8 септември - Маркс и Енгелс заедно с мнозинството от делегатите на Хагския конгрес вземат участие в митинга, свикан в Амстердам от местната секция на Интернационала. Маркс произнася реч за резултатите от Хагския конгрес, в която разкрива значението, което има за работническото движение резолюцията за политическото действие на работническата класа, включена от конгреса в Общия устав на Интернационала. Речта бива публикувана в „Liberté“ на 15 септември и във „Volksstaat“ на 2 октомври.

Около 10 септември - Маркс се среща с Куно, който заминава за Америка, и разговаря с него за организирането на секции на Интернационала в Съединените щати.

Около 12 септември - Енгелс се връща от Холандия в Лондон; среща се със Зорге преди заминаването му за Америка.

12 септември - Маркс пише отворено писмо до редактора на вестник „Le Corsaire“ („Корсар“), в което опровергава клеветническите измислици на реакционния печат за Интернационала. Писмото излиза в „Corsaire“ на 15 септември и в „Emancipación“ на 21 септември.

Около 17 септември - Маркс се връща от Холандия в Лондон.

17 септември - Излиза първата серия (5 свитъка) на френското издание на I том на „Капиталът“. Още в първия ден се продават 234 екземпляра.

Втората половина на септември - декември - В писма до членове на Интернационала в различните страни Маркс и Енгелс разясняват значението на решенията на Хагския конгрес, които призовават работническата класа да образува самостоятелни политически партии.

21 септември - Енгелс изпраща на Зорге текста на решенията на Хагския конгрес, както и адрес за кореспондиране с организациите на Интернационала.

Края на септември - средата на октомври - Маркс изпраща на членовете на Интернационала и на своите кореспонденти излезлите свитъци от I том на „Капиталът“ на френски език.

Маркс и Енгелс редактират и подготвят за печат резолюциите на Хагския конгрес; резолюциите излизат в отделна брошура в края на октомври и в „International Herald“ на 14 декември.

Енгелс получава от Португалския федерален съвет информация за стачките в Лисабон и се обръща към Британския федерален съвет и редица английски трейдюниони с предложение да окажат незабавно противодействие на вноса на стачкоизменници в Лисабон от Англия.

Октомври - Енгелс пише статията „За авторитета“ и я изпраща на Бинями.

Октомври - ноември - Енгелс ръководи борбата на членовете на Британския федерален съвет и на членовете на манчестерските секции против реформисткото ръководство на Британския съвет, който се обявил против решенията на Хагския конгрес.

Октомври 1872 - август 1873 - Маркс и Енгелс редовно си кореспондират със секретаря на Генералния съвет в Ню Йорк Зорге, информират го за дейността на федерациите и секциите на Интернационала в европейските страни и му помагат при решаването на най-важните въпроси; продължават да си кореспондират с дейците на Интернационала в Испания, Италия, Германия и други страни, разяснявайки решенията на Генералния съвет и на Хагския конгрес.

1 и 5 октомври - Енгелс праща на Бинями статии за резултатите от Хагския конгрес. Статиите, озаглавени „Конгресът в Хага“ и „Още за Хагския конгрес“, излизат в „Plebe“ на 5 и 8 октомври.

Началото на октомври - Енгелс пише за вестник „Emancipación“ статията „Императивните мандати на Хагския конгрес“, в която разобличава дезорганизаторското поведение на членовете на Алианса на конгреса. Статията бива отпечатана на 13 октомври.

5 октомври - Енгелс се среща с ирландските дейци на Интернационала МакДонел и Де Морган. Разговаря с тях по въпроси, свързани с положението на ирландските секции; изпраща отчет за Хагския конгрес на делегиралата го нюйоркска секция №6.

Втората половина на октомври - Енгелс получава от Куно писмо и препис от протоколите на заседанията на Хагския конгрес.

26 октомври - В испанския вестник „Emancipación“ под общото заглавие „„Капиталът“ на Маркс“ бива публикуван предговорът на Маркс към първото немско издание на I том на „Капиталът“ и неговото писмо до Лашатър от 18 март. В същия брой бива отпечатано съобщението за пущането в продажба на нови свитъци на френското издание на I том на „Капиталът“.

31 октомври - Енгелс пише отчет до Генералния съвет на Международната работническа асоциация за положението на Интернационала в Испания и го праща на Зорге на 2 ноември.

Ноември - декември - Маркс чете коректурите на френския превод на I том на „Капиталът“.

По молба на Бинями Маркс пише статията „Политически индиферентизъм“, в която разобличава пред италианските работници смисъла на анархистката доктрина за въздържане от политическата борба и обосновава историческата закономерност на установяването на диктатурата на пролетариата. Статията излиза в социалистическото списание „Almanacco Repubblicano per l'anno 1874“ („Републикански алманах за 1874 г.“) през декември 1873 г.

2 ноември - Енгелс съобщава на Зорге за образуването на нови италиански секции на Интернационала в Лоди и Аквила и му изпраща адрес за връзка с Испания, Италия и Португалия.

3 и 17 ноември - Енгелс получава предложение от Манчестерската чуждестранна секция да я представлява в Британския федерален съвет.

7-13 ноември - Енгелс пише писма до секциите на Интернационала в Аквила и Лоди. Писмото до секцията в Лоди бива публикувано в „Plebe“ на 17 ноември.

14 ноември - Енгелс пише за вестник „Plebe“ статия за митинга на ирландските членове на Интернационала в Хайд парк, свикан във връзка с искането за освобождаване на затворените фенианци; Енгелс отбелязва участието на английските работници в митинга и го преценява като резултат от борбата на Генералния съвет за утвърждаване принципите на пролетарския интернационализъм. Статията бива отпечатана на 17 ноември.

Около 15 ноември - Енгелс бива уведомен от Бинями, че е включен в списъка от автори на проектираното издаване на „Социалистическа библиотека“. Тази идея не била осъществена.

Между 15 и 18 ноември - Маркс гостува на Жени и Шарл Лонге в Оксфорд, където работи върху коректурите на френския превод на I том на „Капиталът“.

Около 16 ноември - Енгелс изпраща на редица федерални съвети и секции окръжното на Генералния съвет със съобщението, че Генералният съвет в Ню Йорк е пристъпил към изпълнението на своите функции; редактира английския вариант на окръжното и го изпраща за публикуване в „International Herald“.

16 ноември - В писмо до Зорге Енгелс препоръчва на Генералния съвет да вземе решение в смисъл, че Юрската федерация сама се е поставила извън Интернационала, като е отказала да признае решенията на Хагския конгрес, Устава и Регламента на Интернационала. Това предложение на Енгелс се взема под внимание от Генералния съвет в резолюцията му от 26 януари 1873 г., която бива публикувана в печата на Интернационала.

25 ноември - Маркс моли Даниелсон да му изпрати сигурен адрес за по-нататъшната кореспонденция с него.

Декември - Маркс и Енгелс получават от членове на Британския федерален съвет подробна информация за разцеплението в Британския федерален съвет, извършено от реформистите, които отказали да признаят решенията на Хагския конгрес.

Около 5 декември - Маркс получава от холандския социалист Бруно Либерс подробна информация за конгреса на Холандската федерация на Интернационала, който отказал да подкрепи анархистите.

7 декември - Енгелс подробно информира Зорге за положението на Интернационала в Холандия, Испания, Франция и Англия.

11 декември - Енгелс пише за „Plebe“ статия за положението в отделните федерации на Интернационала. Статията, озаглавена „Писма от Лондон“, излиза във вестника на 14 декември.

12 декември - Маркс получава от Даниелсон сведения за неуспешното бягство на Лопатин от заточение и му съобщава за намерението си да помогне за неговото освобождение; моли Даниелсон да му изпрати рецензиите за руското издание на I том на „Капиталът“, както и сведения за живота и дейността на Чернишевски във връзка с намерението си да публикува статия за него. В същото писмо Маркс изказва намерението да се заеме специално с проучването на руските материали за аграрните отношения в Русия за по-пълното разработване на теорията за поземлената рента.

14 декември - Енгелс изпраща на Зорге броя на вестник „International Herald“ от 14 декември, в който били публикувани резолюциите на Хагския конгрес, и му съобщава за арестуването на Бинями и за конфискуването на един брой на „Plebe“, в който били поместени материали на Генаралния съвет.

20 декември - Маркс се среща с членове на Британския федерален съвет и съставя по тяхна молба текста на обръщение до секциите, отделенията, присъединилите се дружества и членовете на Британската федерация, в което се разобличава фактическото споразумение на реформистите, излезли от Британския съвет, с членовете на Алианса на социалистическата демокрация. Обръщението бива отпечатано като позив на 31 декември.

По молба на членове на Манчестерската чуждестранна секция Енгелс съставя отговора на секцията на окръжното, издадено от отцепилата се група реформисти; в отговора се подчертава, че с отказа си да се подчинят на решенията на Хагския конгрес разколниците са се поставили извън редовете на Интернационала. Отговорът бива публикуван в отделен отпечатък на 23 декември.

21 декември - Във вестник „International Herald“ бива публикувано писмото на Маркс и Енгелс, в което се разобличават клеветите на Хейлз срещу бившия Генерален съвет и неговите ръководители.

30 декември - Генералният съвет назначава Маркс за пазител на архива на бившия Съвет, включително и на неговите протоколи.

---

1873

Януари - средата на февруари - Енгелс пише съобщения за дейността на Интернационала на континента, които биват публикувани в отчетите за заседанията на Британския федерален съвет в „International Herald“ на 11 януари, 1, 8 и 15 февруари; ръководи събирането на средства за семействата на арестуваните в Лоди членове на редакцията на вестник „Plebe“, кореспондира по този повод с организациите на Интернационала в Испания и Австрия, с Комитета на Германската социалдемократическа работническа партия и Генералния съвет и организира изпращането на пари от Англия.

Януари - май - Енгелс ръководи дейността на членовете на Британския федерален съвет, получава от тях информация за положението в английските секции, помага за съставянето на документите и кореспонденциите за вестниците, запознава ги с положението на Интернационала в отделните страни; продължава да си кореспондира с Меса, праща му документите на Генералния съвет и оказва парична помощ на вестник „Emancipación“.

Началото на януари - Във връзка с приемането на закона за новата административна реформа в Прусия Енгелс пише статия, в която анализира съотношението на класовите сили в Германия. Статията, озаглавена „Кризата в Прусия“ излиза във „Volksstaat“ на 15 януари.

2 януари - Във връзка с появяването на клеветническа бележка в „Times“ Маркс пише до редактора на вестника отворено писмо, което бива публикувано на 3 януари.

4 януари - В писмо Енгелс подробно информира Зорге за разцеплението в Британския федерален съвет, праща му обръщението на съвета до всички членове на Британската федерация и му съобщава данни за положението на Интернационала в Белгия, Португалия, Дания, Франция и Италия.

5 януари - Генералният съвет утвърждава Енгелс за свой пълномощник за Италия, като му дава правото да решава спорните въпроси и временно да изключва от Интернационала отделни членове и секции - до разглеждането на въпроса от Съвета; съответният мандат и инструкцията, получени от Енгелс, се публикуват на 10 май в „Plebe“.

Около 22 януари - Енгелс получава от Германия съобщение за победата в допълнителните избори за райхстага на Бебел, който се намирал в затвора, и за увеличаване броя на абонатите на вестник „Volksstaat“.

Около 23 януари - Енгелс пише на Британския федерален съвет писмо с молба да се организира помощ за стачкуващите женевски часовникари; писмото бива прочетено на заседанието на съвета на 23 януари.

24 януари - Маркс пише послеслова към второто немско издание на I том на „Капиталът“.

Около 25 януари - Маркс пише отговор на новото окръжно на отцепилите се от Британския федерален съвет реформисти, в който разобличава опитите им да изопачат решенията на Хагския конгрес. Отговорът бива публикуван в „International Herald“ на 25 януари в рубриката за официалните съобщения на Британския съвет.

Февруари - Маркс чете получените от Даниелсон сатири на Салтиков-Шчедрин: „Дневникът на един провинциалист в Петербург“ и „Господа ташкентците“.

Около февруари - март - Маркс чете книгата на А. А. Головачов „Десять лет реформ, 1861-1871“ и пристъпва към проучването на петтомното произведение на А. Скребицки „Крестьянское делов царствование императора Александра II“.

Февруари - юни - Във връзка с активизирането на ласалианските елементи в ръководството на Германската социалдемократическа работническа партия и в редакцията на „Volksstaat“ Енгелс пише писма на Либкнехт и Хепнер, в които рязко критикува примиренческата позиция на някои членове на редакцията и на самия Либкнехт към ласалиаиците, както и към бакунистите; предупреждава, че продължаването на подобна политика ще доведе до неговото и на Маркс скъсване с вестника.

Първата половина на февруари - По молба на Де Морган Енгелс превежда на английски писмото на Дж. Гарибалди до Морган за борбата на републиканците против клерикализма и монархията. Писмото бива публикувано в „International Herald“ на 15 февруари.

12 февруари - В писмо до члена на Генералния съвет Ф. Болте Маркс отбелязва, че големият резултат от Хагския конгрес се състои в очистването на Интернацирнала от „гнилите елементи“; в това писмо Маркс изтъква, че е необходимо да се вземе решение, с което да се констатира, че федерациите и секциите, отказали да признаят решенията на Хагския конгрес, са нарушили Устава на Интернационала и са се поставили извън неговите редове.

23-25 февруари - В писмо до Меса Енгелс излага възгледите за характера на водещата се в Испания революция, определя тактиката на пролетариата в нея и конкретните му искания; отбелязва като извънредно важна задача на испанската работническа класа създаването на самостоятелна политическа партия.

Март - Енгелс повторно изпраща на Бинями статията „За авторитета“, чийто текст бил загубен при арестуването на последния. Статията излиза в „Almanacco Repubblícano per l'anno 1874“ през декември 1873 г.

Март - април - Маркс води писмени преговори с Бинями за превеждането на I том на „Капиталът“ на италиански език и за издаването му в Италия; поради правителствените репресии този план не можал да бъде осъществен.

1 и 22 март, 12 април - В испанския вестник „Emancipación“ бива публикуван разделът от I том на „Капиталът“ от Маркс за превръщането на парите в капитал.

11 март - В писмо до жената на Либкнехт Енгелс се информира за условията, при които се държат в затвора Либкнехт и Бебел, и за възможността за подобряване на тяхното положение.

Около 20 март - Маркс заедно с дъщеря си Елеонора е на няколкодневна почивка в Брайтон.

20 март - В писмо до Зорге Енгелс препоръчва резолюцията на Генералния съвет от 26 януари, в която се констатира излизането от Интернационала на федерациите, непризнаващи решенията на Хагския конгрес, да се приложи към съответните организации в Испания, Белгия, Англия и Юрската федерация. Генералният съвет взема такова решение на 30 май, което бива публикувано в органите на Интернационала.

22 март - В писмо до Даниелсон Маркс го моли да му съобщи възгледите на историка на руското право Б. Н. Чичерин относно историческото развитие на общинното земевладение в Русия и да го осведоми за полемиката по този въпрос между Чичерин и историка славянофил И. Д. Беляев.

24 март - По покана на Британския федерален съвет Маркс и Енгелс присъстват на събранието на лондонските членове на Интернационала и на комунарите-емигранти по случай втората годишнина на Парижката комуна; събранието приема декларация, съставена от отделни раздели от произведението на Маркс „Гражданската война във Франция“.

Края на март - Маркс продължава да редактира френския превод на I том на „Капиталът“, консултира се по отделни въпроси на превода с Лафарг.

Април - Проучвайки аграрните отношения в Русия, Маркс чете статиите, публикувани по този въпрос в списание „Современник“, по-специално статията на Чернишевски „Трудно ли е изкупуването на земята?“, и рецензията на А. Северцев за произведението на Чичерин „Сельская община в России“.

Април - юли - По поръчение на Хагския конгрес Маркс и Енгелс работят върху брошура за тайната дейност на бакунистите в Интернационала, в която се обобщават резултатите от петгодишната борба на Генералния съвет против бакунистката организация - Алианса на социалистическата демокрация. Брошурата под заглавие „Алиансът на социалистическата демокрация и Международната работническа асоциация“ излиза на френски език в края на август и се разпраща на всички организации и на отделни членове на Интернационала.

Началото на април - В отговор на своята молба Маркс получава от Даниелсон кратки биографични сведения за Чернишевски.

5 април - Маркс изпраща на Майснер последните коли от коректурите на второто немско издание на I том на „Капиталът“.

Около 12 април - 24 май - По молба на редакцията на „International Herald“ Енгелс изпраща бележки за работническото движение в различните страни, части от които се публикуват във вестника в рубриката „Новини от професионалното движение“ на 12 и 26 април и на 3 и 24 май.

Втората половина на април - май - Енгелс оказва постоянна помощ на секретаря на Британския федерален съвет С. Викери и на другите членове на съвета във връзка с подготовката на втория конгрес на Британската федерация, свикван в Манчестър; преглежда проекторезолюциите, списъците на секциите, които изпращат делегати, и други документи.

Енгелс работи върху подготовката за печат на френски език на протоколите на Хагския конгрес. Работата остава недовършена.

15 април - Енгелс уведомява Генералния съвет за състоянието на печата на Интернационала в Испания, Португалия и Англия.

Края на април - Енгелс пише писмо на Хепнер, в което разобличава клеветническия характер на статиите за Интернационала, появили се в ласалианския вестник „Neuer Social-Demokrat“ („Нов социалдемократ“). Основната част от писмото бива публикувана във „Volksstaat“ на 7 май.

Май - юни - Въпреки рязкото влошаване на здравословното му състояние Маркс продължава да подготвя френското издание на I том на „Капиталът“, фактически наново извършва част от превода.

Началото на май - Маркс обсъжда с членовете на Британския федерален съвет Дюпон и Серайе дневния ред на втория конгрес на Британската федерация.

2 май - Енгелс пише за „Volksstaat“ статията „Интернационалът и „Neuer““, в която опровергава клеветническите обвинения, повдигани от „Neuer Social-Demokrat“ против Генералния съвет. Статията бива отпечатана във „Volksstaat“ на 10 май.

22 май - около 3 юни - Маркс се намира в Манчестър за консултация с доктор Хумперт; среща се със своите приятели С. Мур и К. Шорлемер, посещава в Саутпорт бившия член на Съюза на комунистите Е. Дронке.

Края на май - В писма един до друг Маркс и Енгелс обсъждат въпроса за засилване на реакцията във Франция и за активизирането на бонапартистките елементи.

В отговор на своята молба Маркс получава от Даниелсон обширни материали по въпроса за развитието на общинното земевладение в Русия и библиографски сведения.

30 май - В писмо до Маркс Енгелс излага плана на своето произведение „Диалектика на природата“, в което възнамерява да даде диалектико-материалистическо обобщение на постиженията на теоретическото природознание и да разкритикува метафизическите и идеалистически възгледи в областта на природните науки. Енгелс пристъпва към събиране на материал и през годината пише редица фрагменти от бъдещия си труд.

Началото на юни - В Хамбург излиза второто немско издание на I том на „Капиталът“.

Между 10 и 14 юни - По поръчение на Генералния съвет Енгелс превежда на английски и френски език и изпраща на федералните съвети в Англия, Испания и Португалия и на италианския в. „Plebe“ декларацията на Съвета от 23 май, в която се разобличават клеветите на анархистите срещу Интернационала.

19-20 юни - Енгелс пише за „Volksstaat“ статията „В Интернационала“, в която характеризира положението на работите в секциите на Интернационала в различните страни; статията излиза на 2 юли.

20 юни - В писмо до Бебел Енгелс набелязва основните насоки на тактиката на Германската социалдемократическа работническа партия в борбата за широките работнически маси, критикува примиренческата позиция на отделни ръководители на партията по отношение на ласалианците и предупреждава да не се гонят незабавни успехи по въпросите на обединението с Общогерманския работнически съюз; подчертава значението на Хагския конгрес, който очистил Интернационала от анархистите сектанти.

Юли - Въпреки забраната на лекарите Маркс продължава да работи в читалнята на Британския музей.

Енгелс помага на френския член на Интернационала Ларок, избягал от преследванията във Франция и Испания да установи връзка с испанските членове на Интернационала; получава от него информация за положението в Испания и за работническото движение в Бордо.

Юли - октомври - Маркс проучва историята на общинното земевладение в Русия, чете книгите на В. И. Сергеевич „Вече и князь“, на Ф. Сралдин „В захолустье и столице“, на К. А. Неволин „История российских гражданских законов“, на Н. Калачов „Артели в древней и нынешней России“ и други.

25-26 юли - В телеграма и писмо до Зорге Енгелс изразява съгласието си с кандидатурата на Серайе като представител на Генералния съвет на предстоящия конгрес на Интернационала в Женева, и моли за инструкции и материали за предварително запознаване с тях.

Началото на август - началото на септември - Енгелс се лекува в Рамсгейт, заминава за един ден в Лондон, за да организира разпращането на излязлото произведение „Алиансът на социалистическата демокрация и Международната работническа асоциация“.

12 август - Маркс изпраща на Даниелсон последния свитък от второто немско издание на I том на „Капиталът“.

Края на август - Маркс получава от Даниелсон писмо, в което последният изказва съжаление, че не е успял да изпрати изчерпателни биографически сведения за Чернишевски; съобщава също мнението на приятелите на последния, които смятат за ненавременно Маркс да публикува статия за Чернишевски в печата.

Края на август - началото на септември - В писма един до друг Маркс и Енгелс обсъждат целесъобразността на участието в Женевския конгрес; смятайки за невъзможно провеждането при дадените условия на пълномощен конгрес на Интернационала, те убеждават Серайе и Хепнер да не заминават за Женева. Енгелс съставя за Серайе текста на писмото „До гражданите делегати на VI конгрес на Международната работническа асоциация“, в което се обясняват причините за неговия отказ да участва в конгреса.

Септември - октомври - Енгелс пише статията „Бакунистите на работа“, в която с примери от дейността на бакунистите през време на въстанието в Испания през лятото на 1873 г. разкрива несъстоятелността на анархистките принципи и тактика. Статията излиза във „Volksstaat“ на 31 октомври, 2 и 5 ноември, а в края на декември 1873 г. излиза в отделна брошура.

Първата половина на септември - Енгелс съставя за „Volksstaat“ кратко изложение на немски език на произведението „Алиансът на социалистическата демокрация и Международната работническа асоциация“, което бива публикувано във вестника под заглавие „Калиостро Бакунин“ на 19, 21, 24 и 26 септември.

Между 25 и 30 септември - Маркс изпраща на Ч. Дарвин и X. Спенсер второто немско издание на I том на „Капиталът“.

27 септември - В писмо до Зорге Маркс анализира създалото се в Интернационала положение и изказва убеждението, че Интернационалът като организационна форма на работническото движение исторически е изживял времето си; моли да му бъдат изпратени изрезки от американските вестници за икономическата криза в САЩ.

Около октомври 1873 - февруари 1874 - Във връзка с проектирания труд по историята на Германия Енгелс отделя много време на проучването на икономическите и статистическите материали, чете книги по статистика на селското стопанство, за търговията и административното устройство на Прусия и Германия. Същевременно Енгелс съставя подробен конспект на книгата на Г. Гюлих „Историческо описание на търговията, промишлеността и земеделието“ и на К. Лангетал „История на селското стопанство в Германия“.

По същото време Енгелс нахвърля плана на бъдещо произведение, известен под името „Бележки за Германия“; разкрива в тях причините на икономическата изостаналост на Германия и дава ярка характеристика на реакцията, шовинизма и прусачеството, които господстват в страната.

1 октомври - Маркс получава писмо от Дарвин, в което последният му благодари за изпратения му екземпляр от I том на „Капиталът“.

Около 28 октомври - 20 ноември - Във връзка със смъртта на майка му Енгелс се намира в Енгелскирхен (Германия).

Ноември - Маркс, а след завръщането си от Германия и Енгелс, се срещат с намиращия се в Лондон Утин, който им съобщава нови факти за дейността на Бакунин.

Около 15 ноември - Маркс подарява на библиотеката на Британския музей няколко поредни свитъци от френското издание на I том на „Капиталът“.

24 ноември - 15 декември - Маркс заедно с дъщеря си Елеонора се намира на лечение в Харогейт; заминава за един ден за Манчестер, за да се консултира с доктор Хумперт, който му забранява временно да работи каквото и да било.

Между 25 и 28 ноември - Енгелс се среща с Лопатин, пристигнал в Лондон от Париж за няколко дни специално за среща с Маркс.

Края на ноември - Енгелс работи върху подобряването на немския превод на произведението „Алиансът на социалистическата демокрация и Международната работническа асоциация“, изпратен му от издателството на „Volksstaat“; немското издание, озаглавено „Заговор против Интернационала“, излиза в Браунщвайг в 1874 г.

Края на ноември - началото на декември - Енгелс чете ръкописа на френския превод на I том на „Капиталът“ от Маркс.

Началото на декември - Маркс чете произведението на белгийския социалист С. дьо Пеп „Размишления и изследвания върху социалната проблема през XIX век“ и в писмо до Енгелс прави критически бележки относно това произведение.

В писма помежду си Маркс и Енгелс разменят мнения относно книгата на Р. Бенедикс за Шекспир.

Около 24 декември - Маркс съобщава на Лашатър, че има намерение да ускори работата върху френския превод на I том на „Капиталът“.

Около 28 декември - В отговор на свое запитване Маркс получава чрез Кугелман съобщение, че завръщането му в Германия е възможно само при условие, че се откаже от революционна дейност.

---

1874

1874 - началото на 1875 - Енгелс продължава да работи върху „Диалектика на природата“. През това време пише повече от петдесет бележки и фрагменти.

Маркс чете и конспектира книгата на Бакунин „Държавност и анархия“, прави редица собствени бележки, в които обосновава положенията за историческата неизбежност на диктатурата на пролетариата и за съюза на работническата класа и селяните като необходимо условие за победата на социалистическата революция.

Януари - април - Маркс подбира и проучва материали за завършване на работата върху следващите томове на „Капиталът“; изследва проблемите на поземлената собственост, като съпоставя данните на античните автори с най-новите изследвания по този въпрос.

27 януари - В писмо до Либкнехт Енгелс характеризира резултатите от изборите за райхстага в Германия на 10 януари 1874 г. като голям успех на германските работници, които участвували в изборите като самостоятелна партия; информира Либкнехт, че има намерение да напише книга по историята на Германия. Това намерение остава неосъществено.

Края на януари - Енгелс внася пари в избирателния фонд на Германската социалдемократическа работническа партия, организиран от лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници.

Февруари - началото на март - Във връзка с проучването на аграрния въпрос за по-нататъшната работа върху томовете на „Капиталът“ Маркс се занимава с физиологията на растенията и с теорията за изкуственото наторяване на почвата и чете книгата на И. Ау „Учението на Либих за изтощаването на почвата и икономическите теории за народонаселението“ и други изследвания по агрохимия.

Февруари - средата на април - Здравето на Маркс отново се влошава.

21-22 февруари - Енгелс пише статията „Английските избори“, в която характеризира съотношението на политическите сили в Англия и разкрива социалните корени на опортюнизма в английското работническо движение. Статията излиза като уводна на 4 март във вестник „Volksstaat“.

Края на февруари - началото на март - Енгелс пише статията „Имперският военен закон“, в която разобличава милитаризма на правителството на Бисмарк, подготвящ превантивна война против Франция. Статията, която се състои от два раздела, излиза във „Volksstaat“ на 8 и 11 март.

Март - Маркс бива посетен от руския народник П. Л. Лавров, редактор на списание „Вперед!“, пристигнал малко преди това от Цюрих в Лондон, за да продължи издаването на списанието.

Март - април - Маркс и Енгелс редовно се срещат с Лопатин; Маркс му предава предназначените за него писма на Даниелсон и получава от него статията на Н. Зибер „Икономическата теория на Маркс“, напечатана в списание „Знание“, кн. 1 от 1874 г.

13 март - Енгелс пише статията „Мълчаливият щабен кресльо Молтке и неговият неотдавнашен лайпцигски кореспондент“, в която продължава критиката на германския милитаризъм и на неговите представители; статията излиза във „Volksstaat“ на 25 март.

Средата на април - 5 май - Маркс е на лечение в Рамсгейт.

4-5 май - По молба на В. Врублевски Енгелс чете написаното от него и от полския революционер Я. Крински „Обръщение на полските емигранти до английския народ“.

Между 5 и 12 май - След прекъсване, предизвикано от заболяване, Маркс възобновява работата си върху френския превод на I том на „Капиталът“ и на 12 май изпраща готовата част от текста в Париж.

Около средата на май 1874 - средата на април 1875 - Енгелс работи върху серия от пет статии под заглавие „Емигрантска литература“, в които разглежда новите тенденции в развитието на европейското демократическо и пролетарско движение.

В първата статия „Полска прокламация“ Енгелс показва, че Полша може да реши социалния и националния въпрос само по революционен път, и още веднъж подчертава значението на принципите на пролетарския интернационализъм. Статията излиза във „Volksstaat“ на 17 юни 1874 г.

Втората половина на май - средата на юли - Маркс работи върху трите последни свитъка на френското издание на I том на „Капиталът“.

Юни - Енгелс пише втората статия от серията „Емигрантска литература“ — „Програма на бланкистките емигранти на Комуната“. Статията излиза във „Volksstaat“ на 26 юни.

В писмо до Браке Енгелс изказва редица забележки относно програмата на Германската социалдемократическа работническа партия във връзка с работата на комисията, избрана на конгреса в 1873 г. за ревизирането на тази програма.

Юни - юли - В писма до Либкнехт, В. Блос и Хепнер Маркс и Енгелс ги предупреждават за заплахата от влиянието на дребнобуржоазния публицист О. Дюринг върху германската социалдемокрация и дават рязко отрицателна оценка за неговата книга „Критическа история на политическата икономия и социализма“.

Около 15 юни - Енгелс получава от Либкнехт информация за преследването на редакторите на вестник „Volksstaat“ от германското правителство.

24 юни - Отговаряйки на писмото на германския член на Интернационала А. Вегман, емигрирал в Рио де Жанейро, Енгелс го информира за положението на работите в Интернационала.

1 юли - Във връзка с подготовката за печат на третото издание на книгата „Селската война в Германия“ Енгелс пише допълнение към предговора, написан за второто издание на това произведение в 1870 г.; в това допълнение, разглеждайки авангардната роля на работническата класа на Германия в международното работническо движение, той изтъква необходимостта от съчетаване на трите форми на класовата борба на пролетариата: теоретическата, политическата и икономическата, и отбелязва като неотложен дълг на ръководството на Германската социалдемократическа работническа партия овладяването на теорията и разпространението ѝ сред масите.

Втората половина на юли - Маркс е на почивка в Райд. В писма един до друг Маркс и Енгелс обсъждат въпросите на международното и вътрешнополитическото положение в Германия, Англия, Франция и Италия

Около края на юли - септември - Енгелс пише третата статия от серията „Емигрантска литература“, в която критикува примиренческата позиция на редактора на списание „Вперед!“ Лавров към бакунистите. Статията излиза във „Volksstaat“ на 6 и 8 октомври.

Около 28 юли - Енгелс получава от Либкнехт информация за успешната работа на конгреса на Германската социалдемократическа работническа партия, състоял се на 18-21 юли 1874 г. в Кобург.

Началото на август - Маркс прави опит да получи английско поданство и подава съответно заявление до министерството на вътрешните работи; молбата му е отхвърлена под претекст, че Маркс е нелоялен към пруския монарх.

4 август - В писмо до Зорге Маркс характеризира обстановката, в която се развива работническото движение в различните европейски страни.

6-7 август - Придружен от дъщеря си Жени, Маркс посещава Енгелс в Истбърн.

Средата на август - Енгелс получава от Зорге писмо, в което последният му съобщава, че излиза от състава на Генералния съвет.

15 август - По предписание на лекарите Маркс заедно с дъщеря си Елеонора заминава от Лондон за Карлсбад.

Около 15-20 август - Енгелс одобрява предложението на Блос за целесъобразността на издаването в Кьолн на работнически ежедневник под заглавие „Neue Rheinische Zeitung“; планът на Блос не бил осъществен.

19 август - 21 септември - Маркс е на лечение в Карлсбад; често се среща със семейството на Кугелман.

5 септември - Енгелс се връща в Лондон след почивка на остров Джерси.

12-17 септември - В писмо до Зорге Енгелс разкрива историческото значение на Първия интернационал и изказва увереността, че в бъдеще неизбежно ще възникне международна комунистическа пролетарска организация, изградена върху принципите на марксизма.

Между 22 септември - началото на октомври - На връщане от Карлсбад Маркс се спира в Дрезден, Лайпциг, Берлин и Хамбург; в Лайпциг се среща с Либкнехт и току-що излезлия от затвора Блос, както и с представители на лайпцигската партийна организация и разговаря с тях за положението в партията и за необходимостта от борба против ласалианството.

Около 3 октомври - Маркс се връща в Лондон.

Около 20 октомври - В отговор на молбата на Лопатин, който се намира в Париж, Енгелс му изпраща третата статия от серията „Емигрантска литература“, която Лопатин незабавно препраща на другарите си революционери в Петербург.

Между 20 и 30 октомври - Маркс и Енгелс получават от Либкнехт и един от ръководителите на редакцията на „Volksstaat“ X. Рам съобщение за предложението на Общогерманския работнически съюз за обединение със Социалдемократическата работническа партия; в писмо до Маркс Либкнехт отбелязва, че това предложение било посрещнато много резервирано.

28 октомври - 18 декември - Произведението на Маркс „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“ излиза за пръв път в Германия с посочване името на автора във вестник „Volksstaat“.

Края на 1874 - Маркс чете произведението на Чернишевски „Кавеняк“ и отново внимателно проучва „Писма без адрес“, излезли в Цюрих в 1874 г.

---

1875

8 януари - Маркс пише послеслова към второто издание на книгата „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“, който бива публикуван във „Volksstaat“ на 27 януари; книгата излиза в отделно издание в 1875 г.

23 януари - Маркс и Енгелс говорят на събранието, посветено на годишнината на полското въстание от 1863-1864 г.; техните речи, записани от Енгелс, се публикуват като статия под заглавие „За Полша“ във „Volksstaat“ на 24 март.

Края на януари - Маркс завършва работата върху трите последни свитъци на френския превод на I том на „Капиталът“ и ги изпраща в Париж.

Началото на февруари - Маркс чете получените от Лавров издания на руската емигрантска литература и в писмо до него специално отбелязва като най-интересен материал раздела от списание „Вперед!“ „Какво става в родината“ и по-специално бележката на Лопатин „От Иркутск“ за религиозните секти в Русия като една от формите на протеста на народните маси против царското самодържавие.

Февруари - началото на март - Маркс чете брошурата на руския народник П. Ткачов „Отворено писмо до г. Фр. Енгелс“ и я праща на Енгелс със своите бележки, като го съветва да отговори. Като отговор Енгелс пише четвъртата и петата статия от серията „Емигрантска литература“, в които разглежда обществените отношения в Русия и развитието на капитализма в периода преди реформата и рязко критикува възгледите на народниците по тези въпроси. Статиите излизат във „Volksstaat“ на 28 март, 2, 16, 18 и 21 април. Петата статия с написания специално към нея от Енгелс предговор излиза в отделно издание под заглавие „За социалния въпрос в Русия“ в Лайпциг в 1875 г.

Февруари - април - Енгелс внимателно следи изострянето на френско-германските отношения и пише статията „Официозен вой за война“, в която разобличава агресивния курс на правителството на Бисмарк през време на военната тревога в 1875 г.; статията бива отпечатана във „Volksstaat“ на 23 април.

Март 1875 - 1876 - Енгелс продължава работата, започната през 1873 г., над „Диалектика на природата“ — произведение, в което той си поставя за цел да даде диалектикоматериалистическо обобщение на постиженията на теоретичното природознание и да подложи на критика метафизическите и идеалистическите възгледи в областта на природните науки. През годините 1875-1876 той написва две глави („Увод“ и „Ролята на труда в процеса на превръщането на маймуната в човек“) и значителен брой бележки и фрагменти.

18-28 март - Във връзка с предстоящото обединяване на двете работнически организации в Германия - Социалдемократическата работническа партия (айзенахци) и Общия германски работнически съюз (ласалианци) - Енгелс в писмо до ръководителя на Социалдемократическата работническа партия А. Бебел от свое име и от името на Маркс рязко критикува компромисния проект за програма - цялата система на съдържащите се в него ласалиански догми, опортюнистически положения по въпроса за държавата, отказване от принципа на пролетарския интернационализъм.

28 април - Маркс пише послеслов към авторизираното френско издание на първия том на „Капиталът“.

5 май - Маркс изпраща писмо до В. Браке заедно с предназначени за цялото ръководство на айзенахската партия критически бележки по програмата на германската работническа партия, които по-късно получават названието „Критика на Готската програма“. Тази работа на Маркс нанася съкрушителен удар на ласалианството и на другите опортюнистически представители и съдържа обосновка и по-нататъшно развитие на марксисткото учение за диктатурата на пролетариата, за преходния период от капитализма към комунизма, научно предвиждане на най-важните закономерности на развитието на комунистическото общество, посочване на историческата необходимост от две негови фази - социализма и комунизма.

8 май - Маркс съобщава на руския революционер П. Л. Лавров за взетите от него мерки за осигуряване на конспиративен адрес за кореспонденция с Русия.

20 май - август - Маркс прави многобройни изчисления, които илюстрират разликата между нормата на принадената стойност и нормата на печалбата. Извършената от него работа по-късно ляга в основата на трета глава от третия том на „Капиталът“ - „Отношение на нормата на печалбата към нормата на принадената стойност“.

Юни - декември - Маркс често се среща с Лавров и кореспондира с него.

Юни - септември - Маркс и Енгелс получават от социалистите от Франция, Белгия, Дания, Португалия, САЩ информация за състоянието на работническото движение в тези страни.

18 юни - Маркс обръща особено внимание на опитите на немския химик и физиолог М. Траубе за създаването на изкуствена клетка; в писмо до П. Лавров отбелязва голямото значение на тези опити за обясняването на пораждането на живота на земята.

21 юни - Енгелс, който след Хагския конгрес на Интернационала поддържа постоянна връзка с Генералния съвет (седалището на който е пренесено в Ню Йорк), получава екземпляри от поверителното окръжно на Генералния съвет за свикване във Филаделфия на конференция на Интернационала, предназначени за разпространяване в секциите на Европейския континент и в Англия.

Началото на август - Маркс при участието на Енгелс преработва за второ издание брошурата на немския социалист И. Мост „Капитал и труд“, която представлява популярно изложение на първия том на „Капиталът“; книгата излиза през 1876 г. в Хемниц (Карл-Маркс-щат) и през 1878 г. в английски превод в САЩ.

Около 12 август - Маркс заминава от Лондон на лечение в Карлсбад (Карлови Вари).

Около 13-14 август - На път за Карлсбад Маркс се спира във Франкфурт на Майн; посещава редакцията на демократичния „Franfkurter Zeitung“ („Франкфуртски вестник“) и води продължителен разговор с неговия редактор Л. Зонеман.

13 август - Енгелс съобщава на Генералния съвет на Международната работническа асоциация в Ню Йорк за взетите от него мерки за разпространението на поверителното окръжно за свикване на конференция на Интернационала във Филаделфия, както и за положението на секциите на Интернационала в европейските страни.

15 август - 11 септември - Маркс се лекува в Карлсбад. Често се среща с руския социолог и историк М. М. Ковалевски.

Върху Маркс бива установен таен полицейски надзор.

Втората половина на август - около 22 септември - Енгелс е на почивка в Рамсгет.

11 септември - Маркс на връщане от Карлсбад се отбива в Прага, за да се срещне с немския демократичен публицист М. Опенхайм.

20 септември - Маркс се връща в Лондон.

По-късно от 20 септември - октомври - Маркс възобновява интензивните си занимания с политическа икономия, като отделя особено много време на аграрните отношения в Русия; прави си подробни бележки при четене на излезлите през 1875 г. в Берлин книги на представители на руската либерална опозиция - Ю. Ф. Самарин, А. И. Кошельов, К. Д. Кавелин.

Около 9 октомври - Маркс и Енгелс получават от италианския социалист, ръководител на миланската секция на Интернационала, Е. Бинями, предложение за отпечатване в издаваната от него „Biblioteca Socialista“ („Социалистическа библиотека“) том произведения на Маркс и Енгелс.

11 и 12 октомври - Енгелс в писма до Браке и Бебел заявява, че както преди той и Маркс се отнасят отрицателно към приетата на Готския конгрес програма, но че се въздържат от публична критика против нея, тъй като работниците приемат програмата като комунистическа, а и защото се надяват на успех на истински комунистическата пропаганда сред работниците.

15 октомври - В писмо до Бебел Енгелс подчертава, че е необходимо внимателно да се следят събитията в Русия, тъй като положението на народните маси в страната, политиката на руското правителство и състоянието на революционното движение дават основание да се предполага, че Русия ще бъде първата страна, в която ще започне революцията.

Втората половина на октомври - 6 ноември - Енгелс с жена си пътува по семейни работи за Хайделберг; пътем той се спира в Райнау, където се среща със свои познати - химика Ф. Паули; на връщане се отбива в Бинген и Кьолн и през Остенде се завръща в Лондон.

Ноември - декември - Маркс изучава специална литература по агрохимия (по-специално конспектира подробно работата на А. Н. Енгелхард „Химически основи на земеделието“), по физика, както и по политическа икономия, особено по аграрния въпрос. Чете книгата на И. И. Патлаевски „Паричният пазар в Русия от 1700 до 1762 г.“, статията на Енгелхард „Въпроси на руското селско стопанство“. Същевременно изучава IV свитък на издадения през 1871 г. от руския Генерален щаб „Военностатистически сборник“, като си води подробни бележки.

12 ноември - След като прочита по молба на Лавров неговата статия „Социализмът и борбата за съществуване“, поместена в списанието „Вперед!“ (15 септември 1875 г.), Енгелс в писмо до него изказва отношението си към учението на Ч. Дарвин, разобличава антинаучната позиция на буржоазните дарвинисти и прави редица критични бележки по адрес на самия Лавров.

Края на ноември - Излиза последният свитък на авторизираното френско издание на първия том на „Капиталът“ от К. Маркс. В послеслова към него Маркс отбелязва, че френското издание на „Капиталът“ има самостоятелна научна ценност наред с оригинала. Маркс изпраща последните свитъци на френското издание на видни дейци на работническото движение в много страни, на инициаторите на руското издание на „Капиталът“ и на неговите преводачи - Г. А. Лопатин и Н. Ф. Даниелсон, както и на Лавров и на Ковалевски.

Декември 1875 - февруари 1876 - Маркс проучва получените от Русия от Даниелсон 10 тома „Трудове на данъчната комисия“, както и „Сборник от мнения на губернските присъствия по селски дела“; той смята да използва направените записки при окончателната редакция на текста на третия том на „Капиталът“.

17 декември - Маркс съобщава на Лавров, че по причина на големия обем на френското издание на първия том на „Капиталът“ той не е можал да включи съставения от него предметен показалец към това издание.

---

1876

22 януари - Енгелс произнася реч на митинг, свикан в Лондон по случай годишнината от полското въстание от 1863 г. Речта на Енгелс се отпечатва в издавания от Лавров в Лондон вестник „Вперед!“ от 15 февруари.

Февруари - Енгелс пише произведението „Пруската водка в германския райхстаг“, в която разобличава пруските юнкери като опора на всички реакционни сили в Германия. Този труд се помества във в. „Volksstaat“ от 25, 27 февруари и 1 март, както и в отделна брошура.

7 февруари - Маркс и Енгелс държат речи на тържественото събрание по случай 36-годишнината от основаването на Комунистическото просветно дружество на немските работници в Лондон. В речта си Маркс подчертава интернационалистическия принцип, от който са се ръководили първите организации на пролетариата в Германия, по-специално Съюзът на комунистите.

Средата на февруари - Занимавайки се с проблемите на третия том на „Капиталът“, Маркс пише малък екскурс: „Диференциалната рента и рентата са само процент върху капитала, вложен в земята“; този екскурс по-късно Енгелс включва в текста на 44-та глава на третия том на „Капиталът“.

Март - май - Маркс изучава редица работи по физиология — на М. Шлайден, И. Ранке, Л. Герман.

Началото на април - Маркс получава писмо от един от основателите на Социалистическата работническа партия в САЩ Ф. А. Зорге, в което му съобщава за успехи на работническото движение и заявява, че е необходимо да се разпространява сред американските работници „Манифест на комунистическата партия“. С тази цел той се обръща към Маркс и Енгелс с молба да прегледат направения от Г. Майер превод на „Манифеста“.

4 април - Маркс в писмо до Зорге съобщава за намерението си да проучи във връзка с работата си над „Капиталът“ източниците за земеделието, аграрните отношения и кредита в Съединените щати и го моли да му изпрати каталози на книги по тези въпроси.

Май - юни - Маркс изучава формите на общинната собственост; чете трудовете на немския историк Г. Л. Маурер.

Около 20 май - средата на юни - Енгелс е на почивка в Рамсгет.

Около 24 май - Маркс получава писмо от Будапеща от дееца на унгарското работническо движение, бившия член на Парижката комуна Л. Франкел, съдържащо някои данни за собствеността върху земята в Унгария.

24-26 май - Маркс и Енгелс с оглед на нарастващото влияние на антимарксистките възгледи на немския дребнобуржоазен идеолог Е. Дюринг, разпространили се сред част от членовете на Германската социалистическа работническа партия, идват до извода, че трябва да излязат в печата с критика на дюрингианството.

28 май - В писмо до Маркс Енгелс нахвърля общия план и характер на своята книга против Дюринг.

Края на май - края на август - Енгелс прекъсва работата си над „Диалектика на природата“ и пристъпва към събирането на материал за критика срещу възгледите на Дюринг. За тази цел той чете книгите на Дюринг „Курс по философия“, Енгелс прекъсва работата си над „Диалектика на природата“ и пристъпва към събирането на материал за критика срещу възгледите на Дюринг. За тази цел той чете книгите на Дюринг „Курс по философия“, „Курс по политическа и социална икономия“, „Критическа история на политическата икономия и на социализма“, „Курс по политическа и социална икономия“, „Критическа история на политическата икономия и на социализма“.

Юни - ноември - Енгелс пише работата си „Вилхелм Волф“ — очерк за живота и дейността на германския пролетарски революционер, съратник на Маркс и Енгелс; биографията на Волф се печата като серия статии в редактираното от В. Либкнехт социалистическо списание „Die Neue Welt“ („Нов свят“) от 1 юли до 25 ноември.

Средата на юни - около 30 юни - Енгелс по семейни работи се намира в Хайделберг.

18-23 юли - Маркс посещава жена си, намираща се на лечение в Брайтън.

24 юли - 1 септември - Енгелс е на почивка в Рамсгет.

16 август - 15 септември - Маркс се лекува в Карлсбад.

Септември 1876 - началото на януари 1877 - Енгелс пише първия отдел на „Анти-Дюринг“ („Философия“). Серия статии се публикуват в централния орган на Германската социалистическа работническа партия — вестник „Vorwärts“ („Напред“) от 3 януари до 11 май 1877 г.

16-22 септември - На връщане от Карлсбад в Лондон Маркс посещава в Прага Опенхайм и в Лиеж бившия активен деец на руската секция на Интернационала Н. И. Утин.

23 септември 1876 - август 1877 - Маркс кореспондира с Браке по повод издаването на немски език на „Историята на Комуната“ от П. Лисагаре. Смятайки разпространението на този труд за важно партийно дело, Маркс сам редактира превода.

21 октомври - Маркс предупреждава Лавров за намерението на група реакционни руски литератори да издават в Лондон списание за запознаване на англичаните с политическото и социалното движение в Русия. Лавров помества извадки от писмото на Маркс във в. „Вперед!“ от 1 ноември.

Началото на ноември - Маркс изпраща на английския радикал Ч. Колет материал за политиката на Гладстон за използване в „Diplomatic Review“ („Дипломатически преглед“).

20 ноември - В писмо до германския пролетарски революционер И. Ф. Бекер Енгелс изразява общото с Маркс мнение, че усилията на всички активни дейци на Интернационала трябва да бъдат насочени не към възстановяване на предишната международна организация, а към създаването и укрепването на масови работнически партии във всяка страна. Главната си задача Маркс и Енгелс на дадения етап виждат в това, да извършат определена научна работа и с това да засилят теоретическата страна на пролетарското движение.

Декември - Маркс чете за общинната собственост работите на Г. Хансен, Ф. Демелич, О. Утешенович, работата на Ф. Карденас по историята на поземлената собственост в Испания и „Сравнителен очерк по индуско и френско право“ от Л. Кремази.

Първата половина на декември - Маркс често се среща с Ковалевски.

18 декември - Енгелс в писмо до своя брат Г. Енгелс анализира положението, създадено на Балканите, и идва до извода за неизбежността на руско-турска война.

21 декември - Енгелс в писмо до И. Ф. Бекер критикува опортюнизма на английските трейдюниони и поведението на техните лидери, които кокетират с либералната буржоазия; информира за състоянието на работническото движение в Белгия, Германия, Италия, препраща решенията на състоялата се през юли международна конференция във Филаделфия, взела решение за разпускане на Международната работническа асоциация.

---

1877

Януари - декември - Маркс продължава своята работа по проучването на икономическото и обществено-политическото развитие на следреформена Русия, особено на руските аграрни отношения. Между другите работи чете и тази на А. И. Василчиков „Земевладението и земеделието в Русия и другите европейски държави“, томове 1—2, на М. В. Неручев „Руското земевладение и земеделие“, на П. А. Соколовски „Очерк по историята на селската община в Северна Русия“.

9 януари - Енгелс изпраща на Либкнехт за отпечатване във „Vorwärts“ последната част на първия, философски отдел на „Анти-Дюринг“.

Февруари - началото на март - Маркс дава на английския журналист, бивш член на Интернационала, М. Вари, указания за написването на статии, разобличаващи външната политика на Гладстон. Статиите на Вари се появяват в няколко консервативни вестника в началото на март.

Началото на февруари - Енгелс пише „Бележка към страница на „Историята на Комуната“ (Примирието на г-н Тиер от 30 октомври 1870 година)“ и я изпраща на автора на тази книга Лисагаре.

13 февруари - Енгелс пише до Бинями за германските избори през 1877 г. и за успехите на Германската социалдемократическа партия. Писмото на Енгелс бива прочетено на втория конгрес на Горноиталианската федерация, състоял се на 17-18 февруари в Милано, след това отпечатано в социалистическия вестник „La Plebe“ от 26 февруари.

Около 20 февруари - около 14 март - Във връзка с болест на жена си Енгелс живее в Брайтън.

5 март - Маркс изпраща на Енгелс първата част от X глава на втори отдел на „Анти-Дюринг“, в която се дава критика на възгледите на Дюринг върху историята на политическата икономия.

Между 6 и 14 март - По съвет на Маркс Енгелс пише статията „В Италия“, посветена на успехите на социалистическото движение в страната, на преодоляването на влиянието на анархизма, което създавало предпоставки за основаването на работническа партия в Италия. Статията се отпечатва във „Vorwärts“ от 16 март.

16 март - Маркс моли Лавров да състави общо сведение за съдебните и административните преследвания в Русия, за да предаде този материал на члена на камарата на общините, ирландеца К. О’Клиери за неговата реч в парламента. Лавров изпълнява молбата на Маркс.

Края на март - Маркс възобновява работата си върху ръкописа на втория том на „Капиталът“.

Май - декември - Във връзка с Руско-турската война Енгелс пише бележки за състава и дислокацията на руската армия.

Юни - август - Енгелс пише втория отдел на „Анти-Дюринг“ („Политическа икономия“). Серията статии се поместват в приложението на вестник „Vorwärts“ от 27 юли до 30 декември.

Юни - юли - Енгелс пише статията „Тактиката на пехотата и нейните материални основи. 1700—1870“.

Средата на юни - По молба на Браке Енгелс пише за „Volks-Kalender“ („Народен календар“) кратка биография на Карл Маркс. Биографията се публикува през 1878 г.

Юли - август - Маркс чете книгите на руския икономист и статистик И. И. Кауфман „Теория на колебанието на цените“, „Към учението за парите и кредита“, свитък I, и книгата на К. Книс „Пари. Изложение на основното учение за парите“.

4 юли - Енгелс заминава за няколко дни в Манчестър.

11 юли - 28 август - Енгелс заедно с болната си жена е на почивка в Рамсгет.

Около 23-29 юли - Маркс се среща често с немския социалдемократ Хирш, пристигнал от Париж, за да се срещне с Маркс. Хирш съобщава на Маркс редица факти относно икономическото и политическото развитие на Франция, както и за положението в Германската социалдемократическа партия.

Август 1877 - април 1878 - Енгелс пише третия отдел на „Анти-Дюринг“ („Социализмът“). Серията статии се поместват в приложението на вестник „Vorwärts“ от 5 май до 7 юли 1878 г.

8 август - Маркс изпраща на Енгелс втората част от X глава на втори отдел на „Анти-Дюринг“.

5 септември - около 21 септември - Енгелс е на почивка с жена си в Шотландия.

Около 27 септември - Маркс се връща в Лондон.

В писмо до Зорге Маркс му съобщава, че проучва по руски оригинални източници положението в Русия, и му пише, че страната се намира пред революционен преврат, всички елементи за който са вече налице.

19 октомври - Маркс изпраща на Зорге за английския превод ръкописа на първия том на „Капиталът“ с посочване на измененията, които трябва да се направят в текста във връзка с подготовката на американското издание. Изданието не се осъществява.

19 и 23 октомври - В писма до Зорге и Браке Маркс характеризира положението в Германската социалдемократическа партия, в която поради компромис с ласалианците, с дюрингианците, с елементи, произхождащи от висшите класи, започва да „мирише на гнило“; рязко критикува списанието „Die Zukunft“ („Бъдеще“) и издаващия го социалист-реформист К. Хьохберг, „вкупил се“ в социалдемократическата партия. Главна тенденция на това списание, сочи Маркс, е подменянето на материалистическото познание с фрази за „справедливост“ и пр. Маркс подлага на критика и редакцията на „Vorwärts“, която предоставя страниците на централния орган на партията на хора невежи в теорията и нямащи нищо общо с класовата борба на пролетариата.

Ноември 1877 - юли 1878 - Маркс подготвя за печат 1-ва глава от втория том на „Капиталът“.

Към ноември - Маркс пише писмо до редакцията на „Отечественные записки“ в отговор на статията на руския публицист и литературен критик, един от идеолозите на народничеството Н. К. Михайловски, „Карл Маркс пред съда на г. Ю. Жуковски“. В писмото си Маркс формулира своето гледище по въпроса за възможността Русия да прескочи капиталистическия път на развитие. Писмото остава неизпратено; то се публикува през 1886 г. в Женева и през 1888 г. в Русия в легалния печат.

Ноември - декември - Маркс изучава цяла редица произведения на Р. Оуен.

10 ноември - В писмо до немския историк В. Блос Маркс изразява своето и на Енгелс отношение към култа на личността.

---

1878

1878-1882 - Маркс интензивно и системно се занимава с алгебра, изучава и конспектира трактатите на Лакроа, Маклорен, Айлер, Потс, прави много записи в специални тетрадки. В алгебрата, или (според тогавашното разбиране) в анализа на крайните величини, Маркс изучава елементарно-математическите прототипове на понятията и операциите на анализа на безкрайно малките. Продължава започнатите през 60-те години изследвания по математическия анализ. Изучава и конспектира книгите на Сори, Бушарл, Хайнд, Хол, Хеминг и др. Пише очерк по историята на диференциалното изчисление.

Началото на 1878 - Енгелс пише статията „Природознанието в света на духовете“, която впоследствие включва в „Диалектика на природата“.

11 януари - В писмо до Бекер Енгелс изразява задоволството си от образуването на швейцарска работническа партия; анализира състоянието на работническото движение във Франция, отбелязва грешки в дейността на социалдемократическата партия в Германия.

12 януари - В писмо до Бинями Енгелс анализира състоянието на работническото движение в Германия, Франция и Американските съединени щати; особено внимание отделя на вътрешното положение в Русия във връзка с назряващата в нея революционна ситуация. Бинями публикува на 22 януари извадки от писмото на Енгелс във вестник „Plebe“.

4 и 11 февруари - Маркс пише до Либкнехт писма по източния въпрос; Либкнехт публикува извадки от тях като приложение към второто издание на своята брошура „По източния въпрос“, излязла в началото на март.

Около 9 февруари - Маркс получава от Хирш от Париж информация за социалистическото движение във Франция; съобщавайки за трудностите с издаването на социалистическия вестник „L’Egalité“ („Равенство“), Хирш моли за сътрудничество на Енгелс в него.

Средата на февруари - средата на март - Енгелс пише статията „Европейските работници през 1877 г.“, в която характеризира състоянието на работническото движение в европейските страни, доказва провалянето на анархистките догми и тактика и пълното възтържествуване на политическата линия на Интернационала; заложените от последния основи на единството и солидарността на международния пролетариат в борбата против своите потисници продължават да се осъществяват от образуваните в различни страни партии на работническата класа. Статията е поместена в пет броя на нюйоркския социалистически вестник „The Labour Standard“ („Знаме на труда“) от 3, 10, 17, 24 и 31 март.

Края на март - май - Маркс чете книгата на Кауфман „Теория и практика на банковото дело“, подробно я конспектира, като прави при това голям брой свои бележки.

15 - 20 април - Маркс и Енгелс се срещат с Либкнехт, пристигнал от Германия.

Май - началото на юни - Енгелс пише първоначален вариант на предговора към първото отделно издание на „Анти-Дюринг“. По-късно Енгелс включва този вариант в материалите за „Диалектика на природата“ („Стария предговор на „Анти-Дюринг“. За диалектиката“).

21 май - края на май - Във връзка с работата си върху „Капиталът“ Маркс прави извлечения от „Първия годишен отчет на Бюрото за статистика на труда“, получен от САЩ.

Края на май - юни - Маркс продължава усилено да изучава агрохимия и геология, по-специално чете и прави извадки от работи на Джукс, Джонстън, Копе и др.

11 юни - Енгелс пише окончателния текст на предговора към първото отделно издание на „Анти-Дюринг“.

12 и 27 юни - Маркс пише до редакциите на вестник „The Daily News“ и „Frankfurter Zeitung“ заявления, в които разобличава Л. Бухер, човек на Бисмарк. Заявленията се публикуват на 13 и 29 юни.

Началото на юли - Маркс пише статията „Историята на Международната работническа асоциация, съчинена от господин Джордж Хауел“; като разобличава фалшификаторските твърдения на Хауел, той подчертава, че великата идея на международната пролетарска солидарност всекидневно се осъществява от организиращите се партии на работническата класа във всички страни на света. Статията бива поместена в списанието „The Secular Chronicle“ („Светска хроника“) от 4 август.

Около 8 юли - В Лайпциг излиза първото отделно издание на книгата на Енгелс „Превратът в науката, извършен от господин Евгени Дюринг“ („Анти-Дюринг“), в която наред с критиката на възгледите на Дюринг е дадено системно изложение на трите съставни части на марксизма - диалектически и исторически материализъм, марксистка политическа икономия и научен комунизъм.

19 юли - Маркс получава от Зорге писмо, в което той съобщава за дейността на Социалистическата работническа партия и на немските социалдемократи в САЩ, характеризира работническото движение и общото политическо положение в тази страна.

Август - След завършването на работата си върху „Анти-Дюринг“ Енгелс има намерение да пристъпи към системна обработка на материалите за „Диалектика на природата“; с тази цел той нахвърля проект на общия план на този труд.

4-14 септември - Маркс се лекува в Малверн.

12 септември - Умира жената на Енгелс Лизи Бьорнс.

Октомври - ноември - Във връзка с работата си над „Капиталът“ Маркс чете трудове по история на банките и паричното обръщение на Й. Рот, А. Чиконе, К. Д. Хюлман, Л. Кос, Ч. А. Ман. А. Уокър и др., като прави извадки от книгите и ги придружава със свои критични бележки.

Края на октомври - Маркс и Енгелс съветват Либкнехт във връзка с приемането на извънредния закон против социалистите да издава в Швейцария нелегален партиен орган.

Първата половина на ноември - Маркс получава сведения от намиращия се в Лондон Ковалевски за полемиката в руския печат, предизвикана от „Капиталът“.

15 и 28 ноември - В писма до Даниелсон Маркс посочва измененията в текста на първия том на „Капиталът“, които трябвало да се имат предвид при подготовката на новото руско издание; обръща вниманието му върху растежа на монополите в САЩ след свършването на Гражданската война, върху индустриалната криза в Англия.

Втората половина на ноември - декември - Маркс работи над втория и третия том на „Капиталът“, изучава източници по историята на аграрните отношения, в това число книгите на Хансен, Ст. Ячини, „Годишен отчет на комисията на Главното поземлено управление за 1870 г.“; чете редица работи по историята на Франция.

Около 26 ноември - Енгелс получава от Лопатин, върнал се от ново нелегално пътуване в Русия, сведения за положението в страната след завършването на Руско-турската война и за дейността на революционерите народници.

Декември 1878 - януари 1879 - Маркс продължава да проучва обстойно финансите и банковото дело, прави голям брой извадки и бележки; чете книгите на О. Дио Дабер, Ж. Л. Рей, Ж. В. Боне, Дж. П. Гасио и др.

Декември - Маркс чете трудовете на О. Каспари и Е. Дюбоа-Реймон за Лайбниц, както и съчиненията на Декарт по физика и математика.

---

1879

Януари - декември - Маркс продължава своите политико-икономически изследвания, по-специално въз основа на материала на руските и американските източници.

Края на февруари - Маркс се запознава със сведението, съставено по негова молба от Даниелсон, за състоянието на руските финанси и на руската финансова политика през предшестващите петнадесет години.

По-късно от 16 март - Маркс прочита поместената в руското научно и литературно-политическо списание „Слово“ статия на Ковалевски „Бележки по повод проекта за българска конституция“.

21 март - Енгелс пише за вестник „Plebe“ статия под заглавие „Извънредният закон против социалистите в Германия. — Положението в Русия“, в която съобщава на италианските работници за успехите на работническото движение в Германия и за нагряването на революция в Русия. Статията е отпечатана на 30 март.

Не по-късно от април - Маркс получава от Париж от френския социалист Ж. Гед, който по това време активно се бори за създаване във Франция на работническа партия, писмо, в което Гед заявява, че е съгласен с възгледите на Маркс, информира го за френското работническо движение, съобщава му за желанието си да посети Маркс.

Април - В писмо до Ковалевски Маркс изказва възгледа си за значението на физиократите в историята на политическата икономия (във връзка с отзива за книгата на Н. И. Кареев „Селяните и селският въпрос във Франция през последната четвърт на XVIII век“).

10 април - В писмо до Даниелсон Маркс обяснява отлагането на издаването на втория том от „Капиталът“, характеризира причините и последиците от икономическата криза в Европа и Америка; пише за развитието на железопътния транспорт и за влиянието му върху концентрацията на капитала, нарастването на външната търговия и положението на народните маси.

Юни - юли - Маркс и Енгелс предприемат редица мерки по подготовката на издаването на нелегален централен орган на Германската социалдемократическа партия.

Средата на юни - септември - В писма до дейци на работническото движение Маркс и Енгелс подлагат на критика анархистката позиция на „левите“, възглавявани от Мост, който в редактирания от него вестник „Freiheit“ („Свобода“) хули цялата дейност на ръководството на Германската социалдемократическа партия и по-специално използването на парламентарната трибуна.

Средата на юни - началото на август - Маркс и Енгелс четат забранената в Германия книга на германския консервативен публицист Р. Мейер „Политическите грюндери и корупцията в Германия“, изпратена им от автора ѝ, правят извадки и бележки по нея. Своите записки Енгелс използва по-нататък при написването на статията си „Социализмът и г-н Бисмарк“.

17 юни - В писмо до Е. Бернщайн Енгелс отбелязва отказването на английските трейдюниони от каквото и да било участие в политическата борба и свеждането на цялата им дейност до стачната борба за увеличение на заплатите и за намаление на работния ден.

Втората половина на 1879 - ноември 1880 - Маркс пише критични бележки за излязлата книга на А. Вагнер „Учебник по политическа икономия. Т. I. Общо или теоретично учение за народното стопанство“, като формулира и развива цяла редица положения на теорията за стойността, изложена в „Капиталът“.

Август - Маркс получава от САЩ от ръководителя на масачузетското Бюро на труда Райт отчети за 1874-1879 година и от Зорге статистически данни на Бюрата на труда в Пенсилвания, Охайо и Масачузетс.

Началото на август - Маркс получава от Даниелсон подробно сведение, почиващо на данни от земеделската статистика, за състоянието на финансите и на селското стопанство в Русия.

4 август - В писмо до Бебел Маркс съобщава за своето и Марксовото отказване от сътрудничество в подготвяния за издаване централен орган на Германската социалдемократическа партия „Der Sozialdemokrat“ („Социалдемократ“), тъй като начело на вестника щяла да застане опортюнистичната група на Хьохберг-Шрам-Бернщайн, която щяла да го превърне в рупор на дребнобуржоазните елементи в партията.

Около 5-27 август - Енгелс е на почивка в Истборн.

Около 8 август - около 17 септември - Маркс се лекува и почива на остров Джерси и в Рамсгет.

Около 14 август - Маркс чете книгата на У. Карлтън „Скици и разкази из живота на ирландските селяни“; в писмо до Енгелс от 14 август му съобщава мнението си за тази книга и за автора ѝ.

Не по-късно от септември - Енгелс пише за „Диалектика на природата“ главата „Диалектика“.

9 септември - В писмо Енгелс информира Маркс за съдържанието на издавания от Хьохберг „Jahibuch für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik“ („Годишник за социална наука и социална политика“), в който в статия, написана от Хьохберг, Бернщайн и Шрам, направо се заявява, че Германската социалдемократическа партия сама си е навлякла изключителния закон против социалистите със своята пролетарска класова позиция, че социалдемократическото движение трябва да има изключително мирен, реформистки характер, а ръководството на това движение трябва да принадлежи на буржоазни („образовани“) елементи. Енгелс предлага незабавно да се излезе срещу опортюнистите.

10 септември - В отговор на съобщението на Енгелс за дейността на групата на Хьохберг Маркс също се изказва за незабавно излизане против нея.

17 септември - Маркс се връща в Лондон.

17-18 септември - Енгелс от свое и от Марксово име изпраща до Бебел, Либкнехт, Браке и др. циркулярно писмо, което съдържа протест против примиренческото отношение на ръководството към опортюнистическото течение в партията, възглавявано от Хьохберг, Бернщайн и Шрам. В писмото се подлагат на рязка критика опортюнистичните колебания, появили се в партията след въвеждането на извънредния закон против социалистите. Като защищават класово издържания характер на пролетарската партия, Маркс и Енгелс искат да бъде отстранено каквото и да било влияние на опортюнистичните елементи върху партията и партийния орган. Критиката на Маркс и Енгелс помага на ръководителите на Германската социалдемократическа партия да поправят своята позиция и да дадат отпор на опортюнистите.

19 септември - В писмо до Зорге Маркс го запознава със своето отношение към опортюнистите в Германската социалдемократическа партия — Хьохберг, Бернщайн, Шрам, от една страна, и към развиващия анархистко фразьорство Мост - от друга, съобщава му за циркулярното писмо, изпратено от него и от Енгелс до партийното ръководство на Германската социалдемократическа партия.

Приблизително октомври 1879 - октомври 1880 - Във връзка със специалното изследване на въпросите за поземлената рента и за аграрните отношения като цяло Маркс продължава да отделя много внимание на източниците на литературата за общината. Той чете книгата на Ковалевски „Общинното земевладение, причини, ход и последици от неговото разлагане“, като прави подробни записки за характера на общината, за нейното място и социаликономическата ѝ роля в разните епохи и у разни народи.

Маркс съставя „Хронологични извадки по историята на Индия“ (664-1858 година). Особено внимание отделя на историята на завладяването и поробването на Индия от англичаните. Фактическия материал Маркс взема главно от работите на Р. Сюъл „Аналитическа история на Индия от най-стари времена до ликвидирането на достопочтената Остиндийска компания през 1858 г.“ и на М. Елфинстън „История на Индия“.

Средата на октомври - Маркс и Енгелс получават от САЩ от дееца на работническото движение Т. Куно писмо, в което ги моли да повлияят върху немските социалисти в Америка, които заемат сектантски позиции по отношение на американското работническо движение.

14 и 24 ноември - Енгелс в писма до Бебел подлага на рязка критика речите на социалдемократическите депутати в райхстага, които замъгляват класовия характер на задачите на социалдемократическата партия, тяхната объркана позиция по въпроса за покровителствените мита. Във връзка с това Енгелс формулира основния принцип, който трябва да следват социалдемократическите депутати в буржоазния парламент: да не гласуват за никакви мероприятия, които засилват властта на правителството над народа; развива редица принципни положения за пролетарската партия.

Края на 1879 - началото на 1880 - Маркс чете „Исторически монографии и изследвания“ от Н. И. Костомаров; при четенето прави извадки и бележки относно въстанието на Степан Разин.

---

1880

1880-1881 - Енгелс пише за „Диалектика на природата“ три глави („Основни форми на движението“, „Мяра на движението. — Работа“ и „Приливно триене“) и редица бележки и фрагменти.

Януари - декември - Маркс работи над II и III том на „Капиталът“ ; той пише нов вариант на III отдел на втори том, чете и прави извадки от трудове по политическа икономия - по въпросите на собствеността върху земята, рентата, земеделието, по финансови въпроси.

Януари - първата половина на март - За целите на пропагандата на идеите на научния комунизъм Енгелс по молба на френския социалист П. Лафарг преработва три глави на „Анти-Дюринг“ (I глава, „Увод“ и I и II глава на трети отдел) в самостоятелна работа - „Развитието на социализма от утопия в наука“. Работата се отпечатва на френски език (в превод на Лафарг) в списанието „La Revue socialiste“ („Социалистически преглед“) на 20 май, 20 април и 5 май, а след това като отделна брошура под заглавие „Утопичен социализъм и научен социализъм“.

Края на февруари - Енгелс пише за органа на Френската работническа партия, вестник „Égalité“, статията „Социализмът на г-н Бисмарк“, която разобличава истинската същност на така наречените „социални мерки“ на правителството на Бисмарк (въвеждането на митническа тарифа и концентрирането на всички железници в ръцете на имперското правителство). Статията се отпечатва във вестника на 3 и 24 март.

Края на март 1880 - началото на юни 1881 - Маркс често посещава руския революционер народник Л. Гартман.

Края на март - Маркс пише уводни бележки към публикацията на своята работа „Нищета на философията“ във вестник „Égalité“. Бележките се поместват като редакционен увод във вестника на 7 април.

Първата половина на април - По молба на френските социалисти Маркс съставя „Анкета за работници“ с цел изясняване условията, в които живее, работи и се бори френският пролетариат. „Анкетата“ се отпечатва в „Revue socialiste“ на 20 април 1880 г., а след това излиза като отделен отпечатък в 25 000 екземпляра, който се разпространява из цяла Франция.

Началото на май - В жилището на Енгелс става съвещание с Гед, пристигнал в Лондон за обсъждане на програмата на Френската работническа партия. В съвещанието участват Маркс, Енгелс, Гед и Лафарг. Маркс формулира теоретическия увод на програмата на Френската работническа партия. Програмата, изцяло написана с участието на Маркс и Енгелс, се отпечатва на 30 юни в „Égalité“, на 10 юли в „Le Prolétaire“ („Пролетарий“) и на 20 юли в „Revue socialiste“; през ноември тя се приема от конгреса в Хавър.

Около 4-5 май - Маркс пише увод на отделното френско издание на работата на Енгелс „Развитие на социализма от утопия в наука“. Работата на Енгелс с Марксовия увод излиза в края на май.

След 21 май - Маркс редактира ръкописа на статията на Лафарг „Манифестът на Френската работническа партия“.

27 юни - В писмо до основателя на Холандската социалдемократическа партия Д. Нювънхейс Маркс подкрепя неговото намерение да подготви популярно изложение на първия том на „Капиталът“ на холандски език.

22 юли и 5 август - В отговор на молбата на руската общественичка М. К. Горбунова-Каблукова Енгелс обещава да ѝ помогне в издирването на литература за английските и американските занаятчийски училища, дава ѝ сведения за състоянието на народното образование в Англия, пише за занаятчийската промишленост в Западна Европа и Русия, за разложението на селската община и на артелите в Русия.

Август - 13 септември - Маркс със семейството си се намира в Рамсгет; среща се с американския социалист Дж. Суинтън, беседва с него за положението в Русия, Германия, Франция и Англия.

Средата на август - 19 септември - Енгелс е на почивка в Рамсгет и в Бридлингтън.

Около 24 август - Маркс и Енгелс получават от руския статистик и икономист Н. А. Каблуков неговото произведение „Очерк за стопанството на частните собственици на земя“.

Приблизително септември - ноември - Маркс чете в руското научно-политическо и литературно списание „Вестник Европы“ спомените на руския либерален литератор П. В. Аненков „Забележително десетилетие“ и прави на полето свои бележки.

12 септември - Маркс в отговор на предложението на Даниелсон да напише за едно от руските списания статия за руското следреформено стопанство го съветва самият той да публикува събрания от него статистически материал за следреформеното икономическо развитие на Русия и му разрешава да използва неговите писма до Даниелсон. В писмото си Маркс анализира особеностите на икономическата криза в Англия, посочва влошаването на положението на фермерите под влиянието на селскостопанската криза.

Края на септември - Маркс и Енгелс обсъждат с пристигналия в Лондон Либкнехт партийни въпроси, по-конкретно положението на нещата във вестник „Sozialdemokrat“; научават от него за извършеното организационно преустройство на Германската социалдемократическа партия, което давало възможност за подобряване на партийната работа във всяко отношение.

Октомври 1880 - приблизително май 1881 - Маркс неведнъж се среща с английския дребнобуржоазен публицист Г. Хайндман (привлякъл вниманието на Маркс със статиите си, разобличаващи грабителските действия на английските колонизатори в Индия), му дава съвети във връзка с публикациите му в печата.

Октомври 1880 - март 1881 - Продължавайки работата си върху втория и третия том на „Капиталът“, Маркс проучва голям брой официални издания (Сини книги) и литература за икономическото развитие на САЩ.

Около 3 октомври - Маркс получава писмо от Хирш от Париж, в което го информира за подготовката за издаване в Лион на вестник „Émancipation“ („Освобождение“) и за позицията на Б. Малон и неговите привърженици (посибилисти), подкопаващи единството на Френската работническа партия.

4 ноември - Маркс се обръща към Суинтън в Ню Йорк с молба да организира в Америка събиране на средства за подпомагане на жертвите на извънредния закон против социалистите в Германия.

5 ноември - Маркс информира Зорге за положението в работническите партии във Франция и Германия, пише му за необходимостта от парична подкрепа на Германската социалдемократическа партия, която работи в условия на жестоки преследвания; съобщава му за успеха на „Капиталът“ в Русия и характеризира народническите партии „Народная воля“ и „Чорний передел“. Маркс моли Зорге да му достави най-съдържателните материали за икономическото положение в Калифорния, за да проследи извършващия се там с необикновена бързина процес на капиталистическа централизация на производството.

6 ноември - Изпълнителният комитет на „Народная воля“ се обръща към Маркс с писмо, в което оценява високо значението на „Капиталът“ и другите научни трудове на Маркс, неговия интерес към революционното движение в Русия и го моли да използва своето влияние, за да осигури съчувствието на общественото мнение в Англия и в Америка към руското революционно движение, по-конкретно да помогне в това отношение на Л. Хартман.

27 ноември - Маркс и Енгелс заедно с Лафарг и Ф. Леснер изпращат до митинга, свикан в Женева на 29 ноември по случай 50-годишнината от полското въстание от 1830 г., поздравително писмо, в което изразяват пожелание полският народ в борбата си за национално освобождение да действа в съюз с руските работници. Писмото се публикува на полски език в Женева през 1881 г.

Началото на декември - Маркс два пъти посещава руския революционер народник Н. А. Морозов, пристигнал от Женева, за да се срещне с Маркс. Той го информира за борбата с царското самодържавие, за причините на разцеплението на партията „Земля и воля“ и от името на партията „Народная воля“ моли Маркс да сътрудничи в изданието „Руска социално-революционна библиотека“, издавана в Женева.

9 - около 16 декември - При Маркс и Енгелс в Лондон пристигат Бебел, Бернщайн и след това П. Зингер за обсъждане на партийните работи и укрепването на вестник „Sozialdemokrat“.

Края на 1880 - Маркс чете книгата на М. Е. Салтиков (Шчедрин) „Убежището на Монрепо“, като обръща особено внимание на отношенията между помешчиците и селяните, на проявите на класова борба в руското село.

---

1881

1881 - 1882 - Енгелс се занимава с историята на Германия, събира материал и пише изследванията „Към историята на древните германци“ и „Франкският период“, които са голям принос за научното осветляване на историята на германския и на други европейски народи. Тези изследвания на Енгелс не са публикувани, докато е жив. Резултатите от тези специални изследвания авторът им частично използва в очерците си за рода у германците и за образуването на държавата на германците в съответните глави на „Произход на семейството, частната собственост и държавата“; те намират отражение и в произведението му „Марката“, написано от Енгелс в края на 1882 г.

Енгелс пише за „Диалектика на природата“ две глави („Топлина“ и „Електричество“), както и редица бележки и фрагменти.

Януари - юни - Маркс проучва сборници от материали, монографии и изследвания за следреформеното социаликономическо развитие на Русия; прави бележки при четенето на работите на А. И. Скребицки, А. А. Головачов, Скалдин, Ю. Е. Янсон, Н. Ф. Даниелсон и други издания. Въз основа на ново четене на „Писма без адрес“ от Н. Г. Чернишевски Маркс съставя резюме на тяхното съдържание под заглавие „Към въпроса за отменяването на крепостното право в Русия“.

Януари - Маркс посещава руските икономисти - професорите Н. И. Зибер и Н. А. Каблуков.

Средата на януари - февруари - Получил от Нювенхейс книгата „Капитал и труд“ - кратко изложение на първия том на „Капиталът“, Маркс прави списък на подлежащите на изменение места за второто ѝ издание.

Около 18 февруари - Маркс получава писмо от В. И. Засулич, в което тя го моли от името на руските социалисти да изложи възгледа си за перспективите на социаликономическото развитие на Русия и по-конкретно за съдбата на руската селска община.

19 февруари - В писмо до Даниелсон Маркс въз основа на данните за Русия анализира въпроса за застойния характер на капиталистическото земеделие и за периодичността на добивите, за връзката между строежа на железници и системата на държавните дългове в Англия и Съединените шати, за растежа на концентрацията на капиталистическото производство; пише за положението в Индия, за възмутителната експлоатация на нейните национални богатства и на народа ѝ от английските господстващи класи.

Края на февруари - началото на март - Във връзка с молбата на Засулич Маркс обобщава проучения от него материал за руската селска община, пише четири черновки на отговор, в които се съдържат изводи за колективната форма на селскостопанско производство и за условията на нейното осъществяване в Русия.

Март - към април - Маркс чете с водене на бележки брошурите на П. Ф. Алисов „Александър II Освободител“ и на М. П. Драгоманов „Тираноубийството в Русия“.

8 март - Маркс изпраща писмо до Засулич, в което пише за значението на своята теория за капиталистическото развитие и за възможността при определени исторически условия руската община да послужи за изходен пункт на социалното възраждане на Русия.

12 март - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс изразява задоволството си от линията на централния орган на Германската социалдемократическа партия, дава указания как трябва да се използва постъпващият в редакцията материал, за да се повдигне настроението на ръководните и редовите членове на партията, работещи в нелегалност.

21 март - Маркс и Енгелс изпращат приветствие до славянския митинг, свикан в Лондон в чест на десетата годишнина от Парижката комуна.

Април - май - Маркс чете книгата на X. Джоржд „Прогрес и бедност“ и я характеризира в писма до Суинтън и Зорге като скрит под маската на социализъм опит да се спаси господството на капиталистите.

Около 8-11 април - Маркс внимателно следи процеса срещу организаторите и участниците в убийството на Александър II - А. И. Желябов, С. Л. Перовска и др.

11 април - В писмо до дъщеря си Ж. Лонге Маркс характеризира организаторите на убийството на Александър II като хора „прости, делови, героични“. Дава указание на Ш. Лонге за статията в органа на радикалите „La Justice“ („Справедливост“) за Гладстоновия ирландски закон за земята, като характеризира политиката на Гладстон по отношение на Ирландия като политика на експроприация и насилие, водена в интерес на лендлордовете.

Май 1881 - средата на февруари 1882 - Във връзка с проучването на проблемата за първобитно-общинния строй Маркс прави много подробен, с многобройни свои забележки и изводи конспект на книгата на Морган „Първобитното общество“. Чете и други произведения по историята на първобитната култура, например работите на X. Мейн, Р. Зом, Ед, Тейлър и др., прави коментирани извадки от прочетеното.

1-2 май - Енгелс започва да сътрудничи в седмичния орган на английските трейдюниони „The Labour Standard“ („Знаме на труда“), издаван в Лондон, Той пише статия под заглавие „Справедлива работна заплата за справедлив работен ден“, която се отпечатва във вестника на 7 май. Както тази, така и всички следващи статии се печатат без подписа на автора, като уводни статии.

15-16 май - Енгелс пише статията „Системата на наемния труд“. Статията се отпечатва в „Labour Standard“ от 21 май.

Около 20 май - Енгелс пише статията „Трейдюнионите“, в която апелира към английските работници да не се задоволяват със защитата на определено равнище на работната заплата, а да възприемат борческите традиции на чартизма и да създадат своя класова политическа организация, под ръководството на която да се борят за завладяването на политическата власт от пролетариата. Статията се отпечатва в „Labour Standard“ на 28 май и 4 юни.

Юни - Маркс проучва развитието на едрата промишленост в САЩ, чете между другите материали статиите на излизащия в Бостон „Atlantic Monthly“ („Атлантически месечник“) за „Стандарт ойл къмпани“, за американската копринена индустрия и детския труд и др.

Началото на юни - Маркс скъсва всякакви отношения с Хайндман, който се сближава с Маркс и нарича себе си негов ученик с честолюбиви кариеристични цели да застане начело на събуждащото се английско работническо движение. Непосредствен повод за скъсването става брошурата на Хайндман „Англия за всички“, която претендирала да служи като програма за основаната от него Демократична федерация. Тази брошура представлявала заимствания от „Капиталът“ (без да се споменава името на Маркс), съчетани с най-груби изопачения на марксизма.

4 юни - Маркс получава писмо от шотландския социалист Р. Банер, в което му съобщава за предстоящата конференция на шотландските социалисти и моли него и Енгелс да дадат мнението си за организирането на социалистическа партия.

Втората половина на юни - Енгелс пише статиите „Търговският договор с Франция“, „Два образцови общински съвета“, „Американските хранителни продукти и въпросът за земята“; статиите се отпечатват в „Labour Standard“ от 18, 25 юни и 2 юли.

Края на юни - около 20 юли - Маркс заедно с жена си се намира в Истборн.

Началото на юли - Енгелс пише статия „Теорията за работната заплата според тълкуването на Лигата против житните закони“; статията се отпечатва в „Labour Standard“ на 9 юли.

Средата на юли - Енгелс пише статиите „Една работническа партия“ и „Бисмарк и германската работническа партия“, които призовават английския пролетариат да образува самостоятелна масова революционна партия, да използва опита на германската работническа класа, съумяла в условията на постоянни правителствени и полицейски преследвания успешно да продължи своята борба. Двете статии се отпечатват в „Labour Standard“ от 23 юли.

26 юли - 16 август - Маркс с жена си и с дъшеря си Жени живее в Аржантьой (близо до Париж).

28 юли - 28 август - Енгелс се намира в Бридлингтън Кей (Йоркшир).

Края на юли - първата половина на август - Маркс пише бележки за собствеността върху земята, занаятите, цеховете, финансите, за положението на селяните във Франция в навечерието на революцията от 1789-1794 година, прави извадки от книгата на Ед. Фльори „Изборите за Генерални щати през 1789 г.“

Края на юли - Енгелс пише статията „Памук и желязо“; статията се отпечатва в „Labour Standard“ от 30 юли.

Към август - септември - Маркс, който проявява голям интерес към историята на развитието и към положението на колониалните народи, прави многобройни придружени с коментар извадки от книгите: на Дж. Мани „Ява“ и на Дж. Фир „Арийското село в Индия и на остров Цейлон“.

1-2 август - Енгелс пише статията „Обществени класи - необходими и излишни“, в която насочва английските работници към извода, че сами могат отлично да се справят с управлението на производителните сили в страната - без капиталистическата класа; статията се отпечатва в „Labour Standard“ от 6 август.

Между 3 и 8 август - Маркс е в Париж; среща се с Лавров и Хирш.

8 и 9 август - Маркс получава сведения за политическите събития във Франция и за положението на работническата партия от посетилите го френски социалисти Ш. Жаклар и Лисагаре.

10 и 15 август - В писмо до редактора на „Labour Standard“ Дж. Шиптън Енгелс заявява, че прекратява сътрудничеството си в този орган поради опортюнистичната насока на вестника.

17 август - Маркс се връща в Лондон.

17-18 август - Енгелс проучва математическите ръкописи на Маркс и в писмо до него дава висока оценка на открития от него начин на диференциране.

Към края на август - септември - Маркс прави списък на притежаваните от него руски книги и източници - главно за социаликономическото развитие на Русия след 1861 г. с надпис „Russisches In my bookshelf“ („Руско на моята етажерка“). Чете с бележки книгата на Е. Р. Хук „Китайската империя“.

Около 13 октовмри - първата половина на декември - Маркс е тежко болен.

Около 24 октомври - Маркс получава от хамбургския издател О. Майснер предложение да подготви трето издание на първия том на „Капиталът“.

25 октомври - Енгелс подробно информира редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Бернщайн за своето и Марксовото отношение към френското работническо движение, за разколническата дейност във Френската работническа партия на опортюнистите начело с Малон и Брус; дава ярка характеристика на ръководната роля на Маркс в международното пролетарско движение.

30 ноември - Енгелс дава оценка на новите избори за германския райхстаг в писмо до Бернщайн и отбелязва като положителен факт преместването на центъра на тежестта на социалдемократическото и работническото движение в големите индустриални градове.

2 декември - Умира жената на Маркс - Жени Маркс.

4 декември - Енгелс пише некролог за смъртта на Жени Маркс, който се напечатва във вестник „Sozialdemokrat“ от 8 декември.

5 декември - Енгелс произнася надгробна реч на погребението на Жени Маркс; речта е отпечатана във вестник „Egalité“ от 11 декември.

29 декември - Маркс заминава на лечение на южния бряг на Англия, във Вентнор (остров Уайт).

Приблизително от края на 1881 до края на 1882 - Маркс се занимава с изучаването на световната история; резултат на това изучаване са „Хронологическите записки“ - труд, който представлява критически преглед на събитията на европейската история (от 1 в. преди нашето летоброене до XVII век). Маркс отделя главно внимание на произхода на съвременните национални държави през периода на разлагането на феодализма и развитието на капитализма, на борбата на буржоазията за установяването на своето класово господство.

При съставянето на „Хронологическите записки“ Маркс използва фактическия материал главно от осемнадесеттомната „Световна история“ от Шлосер, както и от работите на Бот, Кобет, от „История на Руската държава“ от Карамзин, „История на Русия“ от Кели, „История на Русия и на Петър Велики“ от Сегюр и други източници. Ръкописът на Маркс представлява 4 тетрадки с обем около 105 печатни коли.

Края на 1881 - 1882 - Маркс написва „Бележки за реформата от 1861 г. и за следреформеното развитие на Русия“, които са начало на систематизация и обобщаване на проучените източници и литература за Русия. Продължава да проучва материали за развитието на капитализма в САЩ.

---

1882

Януари - декември - Маркс отделя голямо внимание на излезлите работи за социаликономическите отношения в Русия; чете книгите на В. И. Семевски „Селяните през царуването на императрица Екатерина II“, т. 1; А. Исаев „Артелите в Русия“, Г. Минейко „Селската поземлена община в Архангелска губерния“, В. П. Воронцов „Съдбата на капитализма в Русия“ и др.

16 януари - Маркс се връща в Лондон.

21 януари - Маркс и Енгелс пишат предговор за руския превод на „Манифест на комунистическата партия“, подготвен от Г. В. Плеханов. На 5 февруари предговорът се печата в превод на руски език в списанието „Народная воля“.

25 януари - В писмо до Бернщайн Енгелс дава характеристика на така наричаните „вождове“ в германското работническо движение, разкрива причините, които пораждат техния опортюнизъм, сочи необходимостта от борба с него; отбелязва, че работническите маси са най-надеждната опора на партията.

Около 5 февруари - Енгелс получава от САЩ от Куно писмо, в което той му съобщава за успешната пропаганда на идеите на Маркс и Енгелс сред членовете на масовата работническа организация Рицари на труда.

9-16 февруари - Маркс, на път за Алжир, където отива да се лекува по съвета на лекарите, се спира при най-голямата си дъщеря в Аржантьой.

10 февруари - В писмо до Бекер Енгелс изтъква, че въпреки прекратяването на дейността на Интернационала международната солидарност на пролетариата се поддържа благодарение на връзките, съществуващи между работническите партии, че още не е дошло време за възобновяване на Интернационала.

Средата на февруари - Маркс се среща в Париж с Гед, Г. Девил и X. Меса и обсъжда с тях положението във Френската работническа партия.

20 февруари - 2 май - Маркс се намира в Алжир; състоянието на здравето му се влошава.

От местния съдия от Гражданския съд Ферме (заточен на времето от Бонапарт), с когото Маркс често се среща, той получава сведения за системата на колониалното потисничество на арабското население в Алжир.

10 април - След преглед Енгелс връща на Лавров коректурата на предговора за руското издание на „Манифеста на комунистическата партия“. „Манифестът“ излиза като издание на „Руска социалреволюционна библиотека“ в Женева в края на май.

Втората половина на април - Енгелс пише статията „Бруно Бауер и ранното християнство“, в която се осветлява научно въпросът за произхода и същността на християнството. Статията е отпечатана във вестник „Sozialdemokrat“ на 4 и 11 май.

2 май - По съвета на лекуващия го лекар Маркс заминава от Алжир през Марсилия и Ница за Монте Карло, където живее един месец.

3 май - Евгелс пише статия „3а концентрацията на капитала в Съединените щати“, която се отпечатва във вестник „Sozialdemokrat“ от 18 май.

14 май - Енгелс се среща с пристигналия от Германия немски социалдемократ Зингер, разяснява му своята и Марксовата позиция по отношение на покровителствените мита, както и на одържавяването на железниците и други подобни мерки, които остават напълно в рамките на буржоазната държава и нямат нищо общо със социализма.

Юни 1882 - януари 1883 - Маркс се занимава с органична и неорганична химия.

Около 3 юни - Енгелс получава от Лавров току-що излязлото в Женева руско издание на „Манифест на комунистическата партия“.

3-5 юни - На път от Монте Карло в Аржантьой Маркс се спира за три дни в Кан.

6 юни - 22 август - Маркс живее у своята дъщеря Жени Лонге в Аржантьой, където преминава лечебен курс; Маркс често се среща с Лафарг.

20 юни - Енгелс информира Зорге за положението в Германската социалдемократическа партия, дава характеристика на десноопортюнистическото течение в партията.

21 юни - В писмо до Бебел Енгелс обещава своята и Марксовата подкрепа в борбата с десните елементи в Германската социалдемократическа партия; информира го за разцеплението, станало във Френската работническа партия.

25 юли - Енгелс дава на немския социалдемократ А. Хепнер, емигрирал в САЩ, своето и Марксовото разрешение за стереотипно препечатване в САЩ на техните произведения.

31 юли - Енгелс благодари на Лавров за изпращането на руското издание на „Манифест на комунистическата партия“.

2 август - Маркс се среща у Меса в Париж с Девил, Гед и Лафарг.

11 август - 8 септември - Енгелс е на почивка на крайбрежието в Ярмут.

23-27 август - Маркс с дъщеря си Лаура Лафарг се намира в Лозана.

27 август - 25 септември - Маркс живее във Веве.

Септември - октомври - Маркс чете със свои забележки и отмети на полетата книгата на А. Н. Енгелхард „От село, 11 писма (1872—1882)“.

Началото на септември - Енгелс превежда от английски на немски език стихотворението „Брейският викарий“ и пише обяснение към него за политическото значение на това стихотворение за Германия; преводът и добавката към него се отпечатват във вестник „Sozialdemokrat“ от 7 септември.

12 септември - В писмо до К. Кауцки Енгелс формулира своето гледище по колониалния въпрос и политиката на пролетариата по отношение на колониалните и зависими страни след идването му на власт.

14 септември - Енгелс пристъпва към подготовката на първото немско издание на „Развитието на социализма от утопия в наука“. Той решава да напише за това издание специален очерк за марката, за да запознае социалдемократическата партия с историята на възникването и развитието на собствеността върху земята в Германия и с това да обърне вниманието на партията върху необходимостта от привличане на своя страна на селскостопанските работници и селяните.

Втората половина на септември - първата половина на декември - Във връзка с работата си над „Марката“ Енгелс отново прочита, и прави придружени с коментар извадки от работите на Маурер - „Увод в историята на марковото, подборното, селското и градското устройство и на публичната власт“ и „История на марковото устройство в Германия“; сравнява данните на Маурер с други източници.

21 септември - Енгелс, завършил в основни линии подготовката на текста на първото немско издание на „Развитието на социализма от утопия в наука“, пише предговор за него. Брошурата излиза в края на 1882 г.

26 септември - Пред заминаването си от Швейцария Маркс посещава И. Ф. Бекер в Женева.

28 септември - началото на октомври - На връщане в Лондон Маркс прекарва няколко дни в Аржантьой.

Октомври - ноември - Маркс изучава историята на първобитната култура, чете с правене на извадки работата на Д. Лебок „Начало на цивилизацията и първобитно състояние на човека“; запознава се с финансовата политика на Англия в Египет, чете с конспектиране работите на Дж. Малхол „Египетските финанси“ и на Ш. Еймос „Ограбването на египтяните“.

20 октомври - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс, съобщавайки му за състоянието на френското работническо движение, за разцеплението във френската Работническа партия, прави редица обобщения за развитието на пролетарските партии в условията на капитализма, за борбата на две тенденции в тях - революционната и опортюнистическата.

28 октомври - В писмо до Бебел Енгелс характериза дясното крило на Германската социалдемократическа партия, съобщава му своя възглед за възможния ход на революцията на пролетариата; анализира събитията във Френската работническа партия.

30 октомври 1882 - 12 януари 1883 - Маркс живее във Вентнор; работи над подготовката на третото немско издание на първия том на „Капиталът“.

30 октомври - 3 ноември - Енгелс успява да убеди редакциите на централните органи на Германската социалдемократическа партия и на Френската социалистическа работническа партия да си разменят редовно броевете, за да има всяка от редакциите правилна представа за събитията в Германия и във Франция, по-конкретно за работническото и социалистическото движение.

Края на октомври - Енгелс пише статията „Как Пиндтер съчинява небивалици“, в която разобличава клеветническите измислици на Бисмарковия орган - вестник „Norddeutsche Allgemeine Zeitung“ („Северно-германски общ вестник“), против социалдемократическата партия; статията се печата във вестник „Sozialdemokrat“ от 2 ноември.

Ноември - Маркс, който внимателно следи извършваните от М. Депре опити за предаване на електрическа енергия на големи разстояния, обръща вниманието на Енгелс върху тези опити и го пита за неговото мнение; чете книгата на Л. Оспиталие „Основно приложение на електричеството“.

4 ноември - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс заявява, че смята за ненавременна (до отменяването на извънредния закон против социалистите) предвидената от ръководството на Германската социалдемократическа партия кампания за изменение на програмата.

11-23 ноември - Маркс и Енгелс разменят мнения за положението в Работническата партия във Франция, критикуват Гед и Лафарг за допуснатите от тях тактически грешки в борбата с посибилистите.

23 ноември - В писмо до Маркс Енгелс му съобщава намерението си да завърши в близко време работата си върху „Диалектика на природата“, най-важния му теоретичен труд, над който той работи с прекъсвания около десет години. (През това време са били написани десет глави и около 170 бележки и фрагменти.)

8 декември - Чрез Енгелс Маркс съветва редакцията на централния орган на Германската социалдемократическа партия да излезе с разобличение на Вагнерово-Бисмарковия държавен „социализъм“, като използва за начало материалите за отнасянето с работниците в пруските държавни мини.

Първата половина на декември - Енгелс завършва работата си по написването на „Марката“ и я изпраща на Маркс за преглед преди даването ѝ за печат.

17 декември - Маркс чете ръкописа „Марката“ и в писмо до Енгелс му дава висока оценка. „Марката“ се отпечатва като приложение към немското издание на книгата „Развитието на социализма от утопия в наука“, излязла през април 1883 г. През същата година книгата се препечатва във вестник „Sozialdemokrat“ (март-април) и се издава като отделен отпечатък под заглавие „Германският селянин. Какъв е бил? Какъв е? Какъв би могъл да бъде?“

---

1883

12 януари - Маркс, получил съобщение за смъртта на дъщеря му Жени Лонге, починала на 11 януари, се връща в Лондон; състоянието на здравето му рязко се влошава.

13 януари - Енгелс пише некролог за дъщерята на Маркс „Жени Лонге, родена Маркс“. Некрологът се отпечатва във вестник „Sozialdemokrat“ от 18 януари.

8 и 10 февруари - Енгелс разяснява в писма до Бернщайн ролята на борсата в централизацията и концентрацията на капитала.

1 март - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс отбелязва огромното значение на електрическата енергия за по-нататъшното развитие на промишлеността и в края на краищата за премахването на противоположността между града и селото.

14 март (2 часа и 45 минути) - Умира Карл Маркс.

14-15 март - Енгелс съобщава на дейците на международното работническо движение (Либкнехт, Бебел, Бекер, Зорге и др.) за голямата загуба, понесена от международния пролетариат със смъртта на Маркс.

17 март - Погребение на Карл Маркс в Хайгетското гробище в Лондон. Енгелс произнася надгробна реч, в която характеризира световноисторическото значение на теоретическото наследство и практическата революционна дейност на основоположника на научния комунизъм.

Около 18 март - Енгелс пише статията „Погребението на Карл Маркс“, която се отпечатва във вестник „Sozialdemokrat“ на 22 март.

Април - май - Енгелс прекъсва научните си изследвания и пристъпва към работа над литературното и ръкописното наследство на Маркс; преглежда ръкописите на втория и третия том на „Капиталът“; продължава Марксовата работа по подготовката на третото издание на първия том на „Капиталът“.

28 април и 12 май - Енгелс пише статията „За смъртта на Карл Маркс“, в която съобщава за последния период от живота на Маркс, за получените от разни страни на света съболезнователни телеграми. Статията се отпечатва във вестник „Sozialdemokrat“ от 3 и 17 май.

---

След май 1883 - Фридрих Енгелс

Май - декември - Смятайки, че за международното работническо движение от огромно значение е завършването на недовършените от Маркс теоретически трудове и публикуването на литературното му наследство, Енгелс продължава да работи над ръкописното наследство на Маркс, по-специално върху ръкописите на „Капиталът“, прави опис на някои от тях, подбира за преиздаване отделни трудове на Маркс, подрежда кореспонденцията му.

10 май - Във връзка с продължаващите действия на опортюнистическите елементи в редовете на немските социалдемократи Енгелс в писмо до един от ръководителите на Германската социалдемокрация А. Бебел подчертава необходимостта от решителна борба срещу опортюнистите и неизбежността на разрива с тях, като отбелязва, че от тактически съображения този разрив не бива да се форсира, докато действа извънредният закон против социалистите.

Края на май - Намерил сред ръкописното наследство на Маркс стихотворението на немския пролетарски поет Георг Веерт „Песен на занаятчийските калфи“, Енгелс пише биографична статия за Веерт. Стихотворението и статията под общо заглавие „Песен на занаятчийските калфи“ от Г. Веерт“ се публикува в централния орган на Германската социалдемократическа партия вестник „Der Sozialdemokrat“ („Социалдемократ“) на 7 юни.

Юни - средата на октомври - Енгелс работи над коректурата на третото немско издание на I том на „Капиталът“, чиято подготовка не била завършена от Маркс.

Първата половина на юни - В стремежа си да ускори издаването на I том на „Капиталът“ на английски език Енгелс води преговори с лондонското издателство П. Кигън и К°; за преводач той посочва своя приятел, бившия член на I Интернационал, английския юрист С. Мур.

12 юни - 27 август - Във връзка с това, че известна част от германските социалдемократи продължават да се намират под влиянието на ласалианската догма за реакционността на всички класи освен на пролетариата, Енгелс в редица писма до ръководни дейци на партията разяснява въпроса за съюзниците на пролетариата и за тактиката на пролетарската партия в предстоящата революция в Германия; той също препоръчва на немската социалдемокрация да използва противоречията между различните фракции на управляващите класи; посочва, че в Германия непосредствена задача е установяването на буржоазна република, която трябва да бъде само кратък преходен етап към победата на диктатурата на пролетариата.

Втората половина на юни - Енгелс преглежда италианския превод на своя труд „Развитието на социализма от утопия към наука“, направен от италианския социалист П. Мартинети, и дава положителен отзив за качеството на превода; брошурата излиза от печат в Беневенто през юли.

28 юни - Енгелс пише предговор към третото немско издание на „Манифест на Комунистическата партия“; изданието излиза в Цюрих в 1883 г.

Август - Статията на Енгелс „Книга на откровението“, посветена на историята на ранното християнство, се публикува в лондонското списание със социалистическа насока „Progress“ („Прогрес“).

Средата на август - началото на октомври - Енгелс чете в ръкопис краткото изложение на I том на „Капиталът“, съставено от френския социалист Г. Девил; той стига до извода, че макар теоретическите положения да са осветлени от автора задоволително, излагането на историческото съдържание и на икономическите факти заслужава сериозна критика; отбелязва, че тази част е написана бегло и небрежно, много неща в нея са опростени и дори изопачени и че тя не може да даде правилна представа за труда на Маркс.

17 август - 14 септември - Енгелс е на почивка в Истбърн (южния бряг на Англия).

Края на август - Енгелс пристъпва към редактиране на първите глави на английския превод на I том на „Капиталът“, върху този превод той продължава да работи наред с другите занимания около три години.

30 август - Енгелс информира Бебел за състоянието на социалистическото движение в Англия, като отбелязва положителното значение на факта, че Демократическата федерация, възглавявана от X. М. Хайндман, е заявила, че признава теорията на марксизма; същевременно той посочва, че тази организация няма връзки с масовото работническо движение, което продължава да се намира под влиянието на либералната буржоазия. Енгелс подчертава, че икономическа основа на това влияние е промишленият и търговският монопол на Англия, който дава възможност на буржоазията системно да подкупва известна част от работническата класа, и че истинско революционно движение на английския пролетариат ще възникне най-вероятно в резултат на подкопаването на този монопол.

Втората половина на септември - Енгелс започва подготовката за печат на нередактирания от Маркс ръкопис на II том на „Капиталът“; близо две години той посвещава на тази работа основната част от своето време; сверява различните варианти на ръкописите, установява структурата на тома, съставя окончателния текст въз основа на най-късните изследвания на Маркс, извършва общото редактиране на текста.

19 и 23 септември - Енгелс бива посетен от руския революционер-народник Г. А. Лопатин; в писмото си до руската революционерка М. Н. Ошанина Лопатин съобщава, че Енгелс в разговор с него изказал своята увереност, че на Русия, в която назрява буржоазнодемократическа революция, законно принадлежи инициативата за ново социално преустройство.

Октомври - 17 декември - Енгелс е болен.

Около октомври - Придавайки огромно значение на въвличането на селскостопанските работници и трудещите се селяни на Германия в революционната борба, Енгелс подготвя за печат ново популярно издание на своята работа „Марката“, която в отделен отпечатък под заглавие „Немският селянин. Какви е бил? Какво е? Какво би могъл да бъде?“ излиза в Цюрих през ноември.

Средата на октомври - Енгелс получава от ветерана на немското работническо движение Ф. Леснер писмо с молба да му изпрати няколко екземпляра от I том на „Капиталът“ за разпространение между немските работници в Лондон.

Около края на октомври - началото на ноември - Енгелс получава от руската социалистка В. И. Засулич писмо, в което тя му съобщава, че в Женева е създадена руската марксистка група „Освобождение на труда“, а също и първият програмен документ на тази организация - съобщение за издаването на „Библиотека на съвременния социализъм“.

7 ноември - Енгелс пише предговор към третото немско издание на I том на „Капиталът“.

13 ноември - В писмо до Засулич Енгелс отбелязва напрегнатото политическо положение в Русия и изказва предположение, че там в скоро време може да настъпи революционна криза.

Декември 1883 - октомври 1884 - Наред с друпите занимания Енгелс редактира първия превод на немски език на труда на Маркс „Нищета на философията“ и пише към нея бележки и предговор.

Края на 1883 - Енгелс изпраща на руския учен - историк и социолог, М. М. Ковалевски излязлото през октомври трето немско издание на своята книга „Развитието на социализма от утопия към наука“.

---

1884

Януари - началото на август - Енгелс продължава да следи внимателно развитието на coциалистическото движение в Англия, поддържа постоянен контакт с дъщерята на Маркс Елеонора, Е. Евелинг, Е. Б. Бакс и други социалистически дейци, одобрява борбата им против сектантската и опортюнистическата линия на лидера на Демократическата федерация Хайндман, когото смята за неподбиращ средствата кариерист и прикрит шовинист; информира за състоянието на социалистическото движение в Англия социалистите от други страни, като при това подчертава, че обективните обстоятелства все повече благоприятстват за една социалистическа асоциация сред английските работници, и посочва, че най-важна задача на социалистите в Англия е установяването на тясна връзка с работническите маси.

Януари - март - Енгелс продължава подреждането на ръкописното наследство и на библиотеката на Маркс.

Първата половина на януари - Енгелс чете книгата на Бебел „Жената и социализмът“ и дава за нея висока оценка.

28 януари - Енгелс съобщава на полския социалист Л. Крживицки за съгласието си да бъде издаден I том на „Капиталът“ в превод на полски език.

28 януари - 7 март - Запознал се с принадлежащата на Маркс колекция от руски книги, Енгелс решава да предаде значителна част от нея на разположение на представителите на руската революционна емиграция за организиране на библиотека; по този повод води кореспонденция с намиращия се в Париж руски революционер-народник П. Л. Лавров и в края на февруари му изпраща тези книги.

Февруари - март - Енгелс подробно се запознава с икономическите ръкописи на Маркс, написани през 1861—1863 г., които представлявали първата системна чернова скица на всички томове на „Капиталът“; по-голямата част от тези ръкописи под заглавие „Теории за принадената стойност“ съставлява критическа история на икономическите учения, която Маркс възнамерявал да изложи в IV том на своя труд.

Февруари - Енгелс отклонява категорично настойчивите опити на немския емигрант Ноне да го спечели в подкрепа на плановете за създаване на международна социалистическа организация с участието на малко известни или съвсем неизвестни на Енгелс лица. По-късно Ноне бил разобличен като полицейски агент на германското правителство в Париж.

Първата половина на февруари - Ентелс се запознава с конспекта на книгата на известния американски етнограф и историк Л. X. Морган „Първобитното общество“, съставен от Маркс през 1881-1882 г. и намерен при подреждане на ръкописното му наследство; взимайки под внимание неосъщественото намерение на Маркс да излезе в печата във връзка с появата на книгата на Морган, Енгелс решава да напише труд, в който, опирайки се на бележките на Маркс, съдържащи се в този конспект, и като използва фактически материали и някои изводи на Морган, да напише от позициите на историческия материализъм очерк по историята на първобитното общество и произхода на частната собственост и държавата.

Началото на февруари - Излиза от печат третото немско издание на I том на „Капиталът“.

Средата на февруари - началото на март - Енгелс работи над статията „Маркс и „Neue Rheinische Zeitung““, в която разкрива тактиката на Маркс и на възглавяваните от него пролетарски революционери в буржоазнодемократическата революция от 1848-1849 г.; статията се публикува във вестник „Sozialdemokrat“ на 13 март.

14 февруари и 7 март - Продължавайки да следи внимателно борбата на германската работническа класа в условията на действието на извънредния закон против социалистите, в писма до видните дейци на международното работническо движение И. Ф. Бекер и Ф. А. Зорге Енгелс изразява задоволството си от значителните успехи на тази борба, през време на която революционните идеи получават все по-широко разпространение, а масите на пролетариата придобиват голям революционен опит.

Втората половина на февруари - началото на март - Във връзка с подготовката на второто френско издание на труда на Маркс „Нищета на философията“ Енгелс превежда на френски език статията на Маркс „За Прудон (писмо до И. Б. Швайцер)“, напечатана през 1865 г.; преводът, прегледан от един от лидерите на френската работническа партия П. Лафарг, бил публикуван след смъртта на Енгелс във френското издание на „Нищета на философията“ от 1896 г.

Около 20 февруари - Енгелс получава от Зорге писмо с някои данни за положението на американските работници и съобщение за предстоящото прехвърляне в САЩ на дееца на немското работническо движение, философа-материалист И. Дицген.

Края на февруари - началото на март - Енгелс чете книгата на Морган „Първобитното общество“; след като се убедил, че въз основа на своите изследвания на обществения строй на индианците от Северна Америка и на редица древни народи Морган стихийно е стигнал до материалистическото схващане на историята, Енгелс намира в произведението му ново фактическо потвърждение на създалите се у Маркс и у самия него възгледи върху историята на първобитното общество.

Енгелс изпраща френските книги от библиотеката на Маркс на П. Лафарг и на жена му, дъщерята на Маркс Лаура, в Париж.

Март - Енгелс води преговори с хамбургския издател О. Майснер за издаването на II том на „Капиталът“.

Около 5 март - Енгелс съобщава на частния доцент от Виенския университет Г. Грос по негова молба някои факти из живота на Маркс за биографическия очерк за Маркс във „Всеобщия немски биографически речник“.

6 март - Енгелс пише писмо на Засулич, в което, изразявайки задоволството си от засилването на интереса към социалистическата теория в Русия, приветства намеренията на групата „Освобождение на труда“ да издаде труда на Маркс „Нищета на философията“ на руски език и обещава да изпрати предговора си към първото немско издание на този труд, както и някои други материали. Същевременно Енгелс ѝ изпраща копие от писмото до редакцията на списание „Отечественные Записки“, което той намира при подреждане ръкописното наследство на Маркс. Написано в 1877 г., но неизпратено на адресата, писмото на Маркс, преведено от Засулич, се публикува в нелегалното списание „Вестник Народной Воли“ в 1886 г.

7 март - Енгелс съобщава на Зорге за състоянието на социалистическото движение в Англия и Франция, отбелязва, че Френската работническа партия начело с Ж. Гед и Лафарг развива активна дейност в провинцията и успешна пропаганда на марксизма в Париж.

24 март - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Е. Бернщайн Енгелс критикува погрешното, пренебрегващо класовата същност на проблема тълкуване на понятието „демокрация“, допуснато в уводната статия на този вестник от 20 март; посочва, че демократичната република представлява най-последователната форма на господството на буржоазията и в същото време наличието в тази република на буржоазнодемократически свободи създава най-благоприятни условия за завоюването на политическата власт от пролетариата.

Края на март - 26 май - Енгелс работи над своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“; прави в нея марксистки анализ на древната история на човешкото общество, на възникването на антагонистичните класи и класовото господство, разкрива зависимостта на сменянето на различните форми на семейството от развитието на производствените отношения, изтъква противоречията, присъщи на семейството в класовото общество, посочва класовата природа на държавата и историческата неизбежност на нейното отмиране заедно с ликвидирането на частната собственост, набелязва контурите на бъдещото социалистическо общество. В процеса на работата си Енгелс използва конспекта на книгата на Морган „Първобитното общество“, съставен от Маркс, и голямо количество други материали.

Между 2 и 15 април - Енгелс получава от Пол и Лаура Лафарг подробна информация за заседаващия в Рубе конгрес на Френската работническа партия, преценява го като сериозен успех на работническото движение във Франция.

11 април - По повод голямото впечатление, което е направило в Германия и в други страни, особено в Русия, неговото произведение „Анти-Дюринг“, Енгелс съобщава на редактора на „Sozialdemokrat“ за решението си да подготви второ издание.

Май - Енгелс следи внимателно дейността на Френската рабртническа партия; в писма до Лафарг по повод резултатите от общинските избори в Париж дава на ръководителите на партията редица съвети във връзка с тактиката им спрямо отцепилата се от партията опортюнистическа групировка на посибилистите, препоръчва да издигат в изборите собствени кандидати.

Началото на май - Енгелс се запознава с текстовете на лекциите на Лафарг за материалистическото схващане на историята и на Девил за „Капиталът“ на Маркс, които били четени в Париж за работническа аудитория с цел да се пропагандира марксизмът, и дава за тези лекции положителна оценка.

22 май - Енгелс завършва работата над първите осем глави от труда си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ и изпраща ръкописа за издаване в Цюрих; в съпроводителното писмо той подчертава невъзможността за легалното ѝ публикуване в Германия предвид на това, че в нея се прави остра критика на съвременното буржоазно общество и извод за неизбежността на неговата гибел.

Преди 23 май - Енгелс посещава един от ръководителите на Германската социалдемократическа партия П. Зингер; в разговор с него Енгелс препоръчва на немските социалдемократи през време на предстоящите през октомври избори за райхстаг да водят гъвкава тактика, като не се отказват от временни споразумения с други опозиционни партии, ако това не е свързано с принципни отстъпки и може да допринася за увеличаването на броя на социалдемократическите депутати.

26 май - Енгелс завършва работата над своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

29 май - 4 юни - Енгелс гостува на немския публицист-демократ, активен участник в Баденското въстание от 1849 г. С. Боркхайм в Хастинкс (южния бряг на Англия).

Юни - Енгелс работи над подготовката на ново издание на труда на Маркс „Наемен труд и капитал“, преглежда текста на книгата и пише кратък увод. Брошурата излиза от печат през октомври в Цюрих.

5-6 юни - Във връзка с непрестанното активизиране на опортюнистите В. Блос, Б. Гайзер и др. в Германската социалдемократическа партия, по-специално във фракцията в райхстага, в писма до Бебел и други ръководни дейци на партията Енгелс настоява за непримирима борба с опортюнистическите елементи и преди всичко за решителен отпор на техните посегателства и нападки срещу партийния орган „Sozialdemokrat“. Посочвайки, че в края на краищата пълният разрив с опортюнистите е неизбежен, Енгелс препоръчва на партийното ръководство, според възможностите си, да отдалечава разцеплението, като се стреми към постепенно изолиране на опортюнистите и отстраняването им от партията.

Между 21 и 26 юни - Енгелс чете ръкописа на критичната статия на немския социалдемократ К. Кауцки „Капиталът“ на Родбертус“ и му съобщава своите бележки, като му препоръчва по-специално да подчертае близостта на икономическите възгледи на пруския икономист, идеолога на обуржоазилото се юнкерство К. Родбертус с възгледите на френския дребнобуржоазен социолог П. Ж. Прудон.

26 юни - Енгелс пише на руската емигрантка Е. Паприц писмо, в което дава висока оценка на Н. Г. Чернишевски, Н. Л. Добролюбов и на цялата историческа и критическа школа в руската литература, отбелязвайки, че трудовете на представителите на тази школа по своето научно равнище значително превъзхождат произведенията на официалната историческа наука в Германия и Франция.

16 юли - Руският революционер-народник С. М. Степняк Жравчински посещава Енгелс.

Края на юли - 3 октомври - Енгелс работи над коректурата на книгата си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

Между 1 и 11 август - По молба на Лафарг Енгелс чете току-що излязлата в Париж книга на френския буржоазен икономист Льороа-Болио „Колективизмът, критическа проверка на новия социализъм“, в която се прави опит за „опровергаване“ на икономическото учение на Маркс; запознава се с ръкописа на статията на Лафарг, посветена на критика на тази книга, и му изпраща своите бележки по повод Статията. След измененията, внесени от Лафарг по съвета на Енгелс, статията се печата в списание „Journal des économistes“ („Списание на икономистите“) в 1884 г.

Началото на август - Енгелс получава от И. Ф. Бекер писмо със съобщение за състоянието на работническото движение в Швейцария и за отслабването там на влиянието на анархистите.

Около 5 август - 1 септември - Енгелс е на почивка в Уертинг (южния бряг на Англия).

Между 13 и 20 август - Енгелс отговаря със съгласие на молбата на представителката на намиращата се в Женева полска емигрантска социалдемократическа група „Класова борба“ Мария Янковска Менделсон (С. Леонович) да ѝ разреши да преведе на полски език „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

Септември - Енгелс чете няколко книжки от немското социалдемократическо списание „Die Neue Welt“ („Нов свят“) и отбелязва примитивизма и вулгаризаторския характер на напечатаните в него философски и исторически статии на опортюнистите Б. Гайзер и В. Блос.

В теоретичното списание на германската социалдемокрация „Die Neue Zeit“ („Ново време“) се печата редакционната статия „Нова книга на Фридрих Енгелс“, посветена на намиращия се под печат труд „Произход на семейството, частната собственост и държавата“; в статията се привеждат извадки от предговора към тази книга.

Първата половина на септември - Енгелс чете книгата на американския социалреформист Л. Грьонлунд „Кооперативната държава“ и изказва остри критични съждения за нея.

Средата на септември - Енгелс се запознава с ръкописа на статията на немския социалдемократ, опортюниста К. Щрам „Кауцки и Родбертус“, в която се прави опит да се защити пророкът на „социалната мисия“ на пруската държава Родбертус от критиката на марксистите, а също и с ръкописа на статията-отговор от Кауцки на Шрам; Енгелс изказва критични бележки във връзка със статията на Кауцки, препоръчва настойчиво да се заостри и засили отговорът до Шрам.

Октомври - Във връзка с наближаващите избори за германския райхстаг Енгелс продължава внимателно да следи вътрешнополитическата обстановка и предизборната дейност на социалдемократическата партия, като поддържа постоянен контакт с нейните ръководители Бебел, Либкнехт и др.; в писмата си до тях той подчертава, че успехът на социалдемокрацията в изборите ще има голямо значение за цялото международно работническо движение, и отбелязва, че при създалите се условия в бъдещата фракция на райхстага неизбежно ще влязат опортюнисти, с които ще се наложи да се води решителна борба.

2 октомври - Във връзка с избирателната кампания за изборите за райхстага във вестник „Sozialdemokrat“ се печата откъс от труда на Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, в който се разяснява, че пролетариатът трябва да използва всеобщото избирателно право в интерес на разгръщане революционната борба.

Около 3 октомври - В Цюрих излиза от печат трудът на Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

11-14 октомври - Енгелс изпраща екземпляри от книгата си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ на Бебел, И. Ф. Бекер, Лавров и на други дейци на социалистическото движение.

15 октомври - В писмо до И. Ф. Бекер Енгелс дава висока оценка на дейността на Бебел като ръководител на германската социалдемокрация, твърд пролетарски революционер и изтъкнат оратор.

23 октомври - Енгелс завършва предговора към първото немско издание на книгата на К. Маркс „Нищета на философията“; в този предговор той остро критикува вулгарно-утопичните възгледи на Родбертус и опровергава лъжливите измислици, че последният уж бил изпреварил основните открития на Маркс в областта на политическата икономия. Предговорът под заглавие „Маркс и Родбертус“ се печата през януари 1885 г. в списание „Neue Zeit“, а след това в книгата, която излиза в Щутгарт през януари 1885 г.

28-29 октомври - Енгелс съобщава на редица дейци на английското и френското социалистическо движение за успехите на германските социалдемократи в току-що състоялите се избори за райхстаг; в писмо до Бебел той изразява увереността си, че това събитие ще даде тласък към нов подем на работническото движение във Франция, Англия, САЩ и други страни.

Около 30 октомври - 30 декември - Във връзка с превеждането на италиански език на книгата му „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ Енгелс води кореспонденция с Мартинети, който му съобщава, че е постигнато споразумение за отпечатването на книгата в Италия.

8-18 ноември - Продължавайки да анализира резултатите от изборите за германския райхстаг, в писма до Бебел и други дейци на Германската социалдемократическа партия Енгелс характеризира успеха на тази партия в изборите като доказателство, че тя въпреки извънредния закон против социалистите е съумяла благодарение на революционната тактика да укрепи значително своите позиции сред работниците и да завоюва редица нови окръзи; Енгелс препоръчва на социалдемократическата фракция да разобличава от трибуната на ранхстага действията на правителството и господстващите класи, като внася систематично законопроекти в интерес на работническата класа; във връзка с наличието на опортюнистически елементи в новоизбраната фракция той предупреждава Бебел за опасността от всякакви принципни отстъпки на управляващите класи.

12 ноември - Енгелс започва да работи над окончателната редакция на трети отдел от II том на „Капиталът“, който съдържа анализ на възпроизводството и обръщението на целия обществен капитал.

Края на ноември - декември - Енгелс поддържа енергично борбата на революционните елементи в Социалдемократическата федерация против нейното опортюнистическо ръководство начело с Хайндман, във връзка с това се среща много пъти с дъщерята на Маркс Елеонора, Евелинг Бакс, с английския социалист поета У. Морнс, с работника-социалист Д. Махон; той одобрява излизането от федерацията в края на декември - в знак на протест против политиката на Хайндман и привържениците му - на мнозинството от нейните членове, възглавявано от Евелинг, Бакс, Морис и др., и създаването от тях на нова организация - Социалистическата лига.

11-30 декември - Във връзка с решението на опортюнистическото мнозинство на социалдемократическата фракция в германския райхстаг да не се обяви против правителствения законопроект за държавните субсидии на параходните компании Енгелс в разговори със Зингер и в писма до Бебел и Либкнехт осъжда остро тази позиция, смятайки я за фактическа подкрепа на колониалната политика на управляващите класи в Германия. Енгелс предлага на фракцията следната тактика: да обуслови гласуването за този проект със съвършено неприемливи за правителството искания, чието отклоняване би разобличило антинародната същност на неговата политика; за едно от тези искания той смята например предлагане на законопроект за предаване на държавните имения под аренда на кооперативни дружества на селскостопански работници и да им се окаже финансова помощ от страна на държавата. Енгелс разяснява, че поставянето на такова искане във вид на законопроект би имало голямо пропагандно значение за привличането на селскостопанските работници и дребните селяни на страната на социалдемокрацията.

Края на 1884 - Енгелс работи над замисленото от него ново издание на книгата му „Селската война в Германия“, в която възнамерява да покаже Селската война през XVI в. като кулминационен момент на първата буржоазна революция в Германия и повратен пункт в историята на страната; той съставя план на замислената от него нова встъпителна част на книгата и пише началото на този увод, който останал незавършен. Други неотложни занимания принуждават Енгелс да прекрати тази работа.

---

1885

Януари - 4 февруари - Енгелс редактира част от превода на английски език на своя труд „Положението на работническата класа в Англия“, направен от американската социалистка Келн-Вишневецка за издаването на тази книга в САЩ.

Януари - Енгелс готви за печат второ немско издание на книгата си „Анти-Дюринг“.

25 януари - Енгелс пише статията „Руските императорски действителни тайни динамитни съветници“, в която разобличава интригите на царското правителство, което се стреми да постигне от английските управляващи кръгове предаването на руските политически емигранти; статията се публикува във вестник „Sozialdemokrat“ на 29 януари. Същата тема той осветлява в писмо до П. Лафарг; откъси от това писмо се печатат на 21 януари във вид на извадки в написаната от Гед уводна статия във френския социалистически вестник „Le Cri du peuple“ („Народен вик“).

Февруари - началото на юни - Енгелс работи над коректурата на II том на „Капиталът“.

4 февруари - В писмо до В. Либкнехт Енгелс критикува примиренческого му отношение към опортюнистическите елементи в германската социалдемокрация.

Средата на февруари - Във връзка със замисления от него предговор към американското издание на книгата му „Положението на работническата класа в Англия“, Енгелс пише статията „Англия през 1845 и 1885 г.“, в която характеризира измененията, настъпили в икономиката на страната и положението на английския пролетариат в продължение на четиридесет години. Статията се публикува в английското социалистическо списание „The Commonweal“ („Общо благо“), кн. 2 от март, и в превод от автора на немски език в списание „Neue Zeit“, кн. 6.

11 февруари - Енгелс се съгласява да изпълни молбите на един от руските преводачи на I том на „Капиталът“, икономиста-народник Н. Ф. Даниелсон, да му изпраща за превод коректурите на немското издание на II том на „Капиталът“, за да се ускори издаването на този том на руски език.

23 февруари - Енгелс завършва работата над последната част от ръкописа на II том на „Капиталът“ и я изпраща в издателството.

Края на февруари - Енгелс започва подготовката за печат на ръкописа на III том на „Капиталът“; тази работа продължава около десет години. През това време Енгелс дешифрира ръкописа, определя въз основа на запазилите се бележки на Маркс плана и структурата на книгата, като съответно прегрупира материала, доработва някои отдели и глави, които съществували само като чернови, пише отново отделни части, които Маркс възнамерявал да напише, но не успял, както и редица допълнения въз основа на свои собствени изследвания на някои нови явления в икономиката на капитализма през последната четвърт на XIX век; внася в текста множество уточнения и поправки, пише предговор и послеслов, извършва обща редакция на окончателния текст.

Началото на март - Във връзка с напечатаното във вестник „Sozialdemokrat“ писмо на немския социалдемократ К. Фаренхолц, който се опитвал да изопачи истинските причини за разцеплението в Социалдемократическата федерация и да защити опортюнистическата и сектантската линия на Хайндман, Енгелс препоръчва на Евелинг да излезе с отговор на това писмо и да му помага да състави този отговор, който се печата в „Sozialdemokrat“, бр. 13 от 26 март.

Април - юни - Енгелс редактира италианския превод на своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, направен от Мартинети.

С възмущение Енгелс следи опитите на опортюнистите от социалдемократическата фракция в германския райхстаг, които протестирали по повод критиката на вестник „Sozialdemokrat“ на тяхното становище по въпроса за субсидиите на параходните компании да подчинят редакцията на този орган. В писма до ръководителите на германската социалдемокрация и в лични беседи с някои от тях той препоръчва настойчиво да се запази самостоятелността на редакцията по отношение на фракцията, за да се осигури по-нататъшната борба с опортюнистите и провеждането на последователна революционна линия.

Април - Енгелс чете на руски език книгата на руския марксист Г. В. Плеханов, ръководител на групата „Освобождение на труда“, „Нашите разногласия“, изпратена му от Засулич.

23 април - В писмо до Засулич Енгелс изказва дълбокото си задоволство по повод появата в Русия на привърженици на теорията на Маркс, като характеризира този факт като огромен прогрес, който ще има голямо значение за по-нататъшното развитие на революционното движение; същевременно той отбелязва нарастването на елементи на революционна криза в страната и неизбежността на настъпването на истинска народна революция.

Май - ноември - Енгелс работи над коректурите на второто немско издание на своя труд „Анти-Дюринг“.

5 май - Енгелс завършва работата над предговора към II том на „Капиталът“, което съвпада с рождения ден на Маркс; в този предговор той разобличава клеветите на немските буржоазни катедер-социалисти, които се опитвали да обвинят Маркс, че бил плагиатствал от Родбертус, и посочва научната несъстоятелност на възгледите на последния.

15 май - В писмо до редактора на вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс препоръчва да се отделя главно внимание на защитата на теорията на марксизма от изопачения и нападки от страна на опортюнистите и на отстояването на последователно революционната линия на партията по всички практически въпроси.

Края на май - юни - Енгелс работи над коректурите на третото немско издание на произведението на Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“; изданието излиза в 1885 г. със специално написан за него предговор от Енгелс.

Около 13 юни - Смятайки за важна задача правилното осветляване на въпроса за философските източници на марксизма и разобличаването на опитите да му се противопостави немската класическа философия, Енгелс обещава на редакцията на „Neue Zeit“ да напише статия за философията на Л. Фойербах; това обещание било изпълнено по-късно в труда „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“.

16 юни - Енгелс съобщава на X. Шлютер, ръководител на германското социалдемократическо издателство в Цюрих, че е съгласен да бъдат издадени в отделни брошури произведения на Маркс и други материали, които се отнасят до процесите срещу редакторите на „Neue Rheinische Zeitung“ и Рейнския окръжен комитет на демократите през 1849 г., както и до кьолнския процес срещу членовете на Съюза на комунистите в 1852 г., и обещава да напише предговори към тези брошури.

Юли - средата на септември - Енгелс редактира превода на френски език на труда на К. Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, направен от френския социалист Е. Фортен, а също води кореспонденция с последния относно възможността да се публикува този превод във френския социалистически вестник „Le Sozialist“ („Социалист“); тази публикация, както и отделното френско издание на труда били осъществени едва в 1891 г.

1 юли - Енгелс пише предговор към брошурата „Карл Маркс пред съдебните заседатели в Кьолн“, съдържаща речите на Маркс и на другите обвиняеми по процеса срещу Рейнския окръжеи комитет на демократите в 1849 г.; предговорът се публикува изцяло в брошурата, която излиза в Цюрих в началото на октомври, а в съкратен вид - във вестник „Sozialdemokrat“ на 15 октомври.

Началото на юли (не по-късно от 10) - Излиза от печат II том на „Капиталът“.

Втората половина на юли - Енгелс завършва дешифрирането на ръкописа на III том на „Капиталът“.

14 август - 14 септември - Енгелс е на почивка на остров Джерси, чете коректурите на второто издание на своя труд „Анти-Дюринг“.

Около 21 август - Енгелс получава от Даниелсон съобщение, че преводът на II том на „Капиталът“ на руски език е завършен, както и че по цензурни съображения в текста на неговия предговор се е наложило да бъдат направени някои съкращения.

25 август - По предложение на Даниелсон Енгелс се обръща към редакцията на руското легално списание с народническо направление „Северний вестник“ с предложение да напечата писмото на Маркс до редакцията на списание „Отечественные Записки“. Писмото на Маркс било напечатано през октомври 1888 г. в друг легален печатен орган - списанието „Юридический вестник“.

23 септември - Енгелс завършва работата над предговора към второто немско издание на своя труд „Анти-Дюринг“, в който подчертава необходимостта от прилагане на диалектическия метод в природознанието и отбелязва, че най-новите успехи на природните науки потвърждават тази необходимост.

Октомври - Енгелс пише статията „Как не бива да се превежда Маркс“, в която остро критикува напечатания в английското социалистическо списание „Тоday“ („Днес“) през октомври 1885 г. превод на част от първата глава на I том на „Капиталът“, направен от Хайндман под псевдоним Джон Брюдхаус; статията се печата в списание „Commonweal“ през ноември.

8 октомври - Енгелс завършва работата си над очерка по историята на Съюза на комунистите, за да бъде публикуван като увод към третото немско издание на брошурата на К. Маркс „Разкрития относно кьолнския процес на комунистите“. Очеркът под заглавие „Към историята на Съюза на комунистите“ се печата във вестник „Sozialdemokrat“ на 12, 19 и 26 ноември и в третото издание на брошурата, което излиза през октомври в Цюрих.

8 и 12 октомври - В писма до редактора на „Sozialdemokrat“ и до Лафарг Енгелс анализира политическото положение във Франция след състоялия се на 4 октомври първи тур на изборите за камара на депутатите, през време на които намиращата се на власт партия на умерените републиканци претърпяла голямо поражение. Енгелс отбелязва, че резултатите от изборите правят вероятно идването на власт на партията на радикалите, което ще създаде благоприятна обстановка за дейността на социалистите. Откъси от първото писмо (без да се посочва името на автора) се публикуват на 15 октомври в уводна статия на вестник „Sozialdemokrat“, а част от второто - под заглавие „Обстановката“ - на 17 октомври във вестник „Socialiste“.

Между 10 октомври и 24 ноември - Енгелс пише статията „Към историята на пруските селяни“, в която дава кратък критически очерк на положението на селяните в Прусия, като се започне от средните векове и се свърши до 60-те години на XIX век. Статията се печата като втори раздел от увода към преиздадената по инициатива на Енгелс брошура на немския пролетарски революционер В. Волф „Силезийският милиард“, която се публикува в Цюрих през април 1886 г.

Средата на октомври - Във връзка със започналото през август публикуване във вестник „Socialiste“ на „Манифест на Комунистическата партия“, преведен на френски език от Лаура Лафарг, Енгелс в редица писма ѝ съобщава своите бележки по качеството на превода и предлага да внесе някои изменения.

Втората половина на октомври - декември - Във връзка с изострянето на международната обстановка в Европа, предизвикана от войната между Сърбия и България, и със засилването на противоречията по българския въпрос между европейските държави Енгелс изучава икономическото и финансовото положение на Русия и стига до извода, че Бисмарк, като съдейства на царското правителство да получи заеми от германските банкери, играе провокационна роля в разпалването на военния конфликт на Балканите и същевременно се стреми да поддържа царизма в неговата борба срещу революционното движение. Някои материали по този въпрос той изпраща на Либкнехт), който ги използва в своята реч в райхстага.

21 октомври - Енгелс пише до редакцията на вестник „Socialiste“ писмо, в което уточнява някои положения на поместения в този вестник на 17 октомври откъс из писмото му до Лафарг под заглавие „Обстановката“. Писмото под заглавие „До редакционния комитет на „Socialiste“ се публикува в този вестник на 31 октомври.

28 октомври - В писмо до Бебел Енгелс, анализирайки икономическото положение и състояние на работническото движение в Англия, отбелязва, че старите трейдюниони, обединяващи квалифицирани работници, играят по същество реакционна роля; същевременно той остро критикува ръководството на Социалдемократическата федерация заради нейната сектантска позиция и откъснатост от работническите маси. Засягайки положението във Франция, Енгелс посочва недостатъчната теоретическа зрелост на френските социалисти; той изказва увереност, че френските работници ще се включват толкова повече в социалистическото движение, колкото повече буржоазните партии разкриват своята несъстоятелност.

Ноември - началото на декември - Енгелс чете книгата на немския буржоазен публицист Г. Адлер „История на първото социално-политическо работническо движение в Германия“, в която се фалшифицира историята на Съюза на комунистите и се изопачава дейността на Маркс; по полетата на книгата прави критични бележки и дава на Кауцки редица указания във връзка с написването от последния на критична рецензия за тази книга. Рецензията, написана според тези указания на Енгелс, се публикува в списание „Neue Zeit“ през февруари 1886 г.

13 ноември - В писмо до Даниелсон Енгелс благодари за изпратените му извадки из писмата на Маркс; съобщава за намерението си по-нататък да издаде избрани писма на Маркс.

14 ноември - По молба на Лафарг, подготвящ кратък биографичен очерк за Енгелс за вестник „Socialiste“, Енгелс му съобщава някои подробности по майското въстание от 1849 г. в Западна и Южна Германия; статията, написана въз основа на тези данни, се публикува във вестник „Socialiste“ на 21 ноември като втори раздел от биографията на Енгелс под заглавие „Майското въстание от 1849 г.“ без подпис.

17 ноември - В писмо до Бебел Енгелс, анализирайки международната обстановка в Европа, отбелязва опасността от избухване на европейска война; той подчертава задължението на социалистите да се борят против милитаристичните планове на господстващите класи и посочва, че ако последните все пак успеят да подпалят такава война, тя ще ускори краха на капиталистическия строй.

26 ноември - В писмо до немската писателка М. Кауцка Енгелс посочва, че социалистическата литература, реалистично и правдиво изобразявайки действителните отношения в буржоазното общество, трябва да разкрива по този начин истинската природа на тези отношения и да показва не само несправедливостта на капитализма, но и да внедрява увереност в неизбежността на заменяването му от социалистическия строй.

Около 2 декември - В Цюрих излиза второто издание на книгата на Енгелс „Анти-Дюринг“.

7 декември - В писмо до редактора на „Sozialdemokrat“ Енгелс съобщава за станалите известни и предизвикали възмущението на ръководителите на местните организации на английската Социалдемократическа федерация факти за тайното получаване от Хайндман на пари от консервативната партия, за да ги използва в ноемврийската кампания по изборите за парламент; Енгелс подчертава недопустимостта на такива действия от страна на Хайндман. Писмото на Енгелс и материалите, които той изпраща по този въпрос, се използуват от редакцията в бележка, поместена на 17 декември в „Sozialdemokrat“. Същите сведения Енгелс съобщава в писмо до Лафарг от същия ден.

---

1886

Януари - Енгелс получава от Даниелсон бележки върху икономическото положение на Русия.

По молба на Либкнехт Енгелс му дава някои съвети относно неговата публицистична дейност и речите му в Райхстага, като отбелязва необходимостта да се продължава борбата против опортюнистическите елементи.

Между 7 януари и 25 февруари - Енгелс редактира превода на английски език на своята книга „Положението на работническата класа в Англия“ за американското издание и пише към това издание послеслов, в който дава обща характеристика на положението на пролетариата в Англия и САЩ; послесловът се печата в книгата като приложение, в което Енгелс включва и статията си „Англия през 1845 и 1885 г.“. Книгата излиза в Ню Йорк през май 1887 г.

Не по-късно от 20 януари - Енгелс се запознава с брошурата на опортюниста Шрам „Родбертус, Маркс, Ласал“ и съобщава критичните си бележки по повод на тази брошура на редактора на вестник „Sozialdemokrat“; бележките се използват в насочената против Шрам и другите идеолози на „държавния социализъм“ и апологети на Родбертус и Ласал серия редакционни статии под заглавие „Моралният критик и неговият критически морал“, публикувани в „Sozialdemokrat“ на 21 и 28 януари, 5 и 12 февруари.

20-23 януари - В писмо до Бебел Енгелс отново подчертава огромното значение на въвличането на трудещите се селяни на Германия в революционната борба като съюзник на работническата класа; посочва, че искането да се създадат кооперативни дружества на дребните селяни и селскостопанските работници при запазването на държавната собственост върху средствата за производство и земята може да бъде осъществено само от социалдемокрацията и трябва да стане задължителен етап при преминаването към комунистическото стопанство. В същото писмо той съветва Бебел да вземе участие заедно с Либкнехт в агитационното пътуване из САЩ, организирано от Германската социалдемократическа партия; на това пътуване Енгелс гледа като на едно от средствата за укрепване на международните пролетарски връзки и за разпространяването на социалистическите идея.

Края на януари - Енгелс получава от Мур и Евелинг пълния текст на ръкописа на направения от тях английски превод на I том на „Капиталът“.

Енгелс получава от Даниелсон току-що излязлото руско издание на II том на „Капиталът“.

4 февруари - Енгелс съобщава на холандския социалист Ф. Д. Нювънхейс положителния си отзив за книгата му „Как управляват нашата страна“; във връзка с това той отбелязва като една от особеностите на историческото развитие на Холандия липсата в нея на развит бюрократичен апарат на управление; в същото писмо Енгелс дава на Нювънхейс някои разяснения за превода на книгата „Развитието на социализма от утопия към наука“ на холандски език.

Между 8 и 15 февруари - Във връзка с провокационните прояви на декласирани елементи в Лондон на 8 февруари през време на митинга на безработните, проведен при участието на Социалдемократическата федерация, в писма до Зорге, Бебел и др. Енгелс остро критикува действията на нейното ръководство, по-специално на Хайндман, който фактически поощрявал тези елементи.

Средата на февруари - Отбелязвайки голямото значение на новия подем на работническото движение във Франция, показател за който била стачката на миньорите в Деказвил, Енгелс приветства действията на тримата френски работници - депутатите в парламента Е. Баоли, 3. Камелин и А. Боайе, които енергично излезли в защита на стачниците, скъсали с фракцията на буржоазните радикали и фактически сложили началото на съществуването в парламента на самостоятелна работническа фракция; това събитие Енгелс преценява като сериозен успех на революционните социалисти, означаващ, че френските работници са започнали да се освобождават от влиянието на радикалите.

25 февруари - 5 август - Енгелс редактира ръкописа на английския превод на I том на „Капиталът“, като използува при това по-специално писмените указания на Маркс, направени в 1877 г. във връзка с първия опит за такъв превод, предприет в САЩ.

Средата на март - В писма до Лафарг Енгелс съветва френските марксисти да продължат своята борба за сплотяване на революционните сили на пролетариата, като се стремят да изолират опортюнистическата група на посибилистите и разобличават действията им, пречещи на единството на работническата класа; той одобрява поведението на работническите депутати, които успели с решителните си действия в защита на стачкуващите миньори в Деказвил да заставят парламента да гласува революция, призоваваща правителството да държи сметка за интересите на труда; считайки този факт за голяма победа на работническото движение, Енгелс изпраща на Бебел текстовете на речите на депутатите.

15 март - Енгелс пише на френските социалисти писмо, в което изразява своята солидарност с тях във връзка с 15-та годишнина на Парижката комуна. Писмото се публикува в „Socialiste“ на 27 март.

Края на март - Енгелс благодари на Засулич за това, че му е изпратила издадения в превод от нея на руски език труд на К. Маркс „Нищета на философията“.

Април - юли - Енгелс е болен.

Април - май - В списание „Neue Zeit“ се печата трудът на Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, в който се разкрива отношението на марксизма към неговите философски предшественици и се разглеждат основните проблеми на диалектическия и историческия материализъм.

Първата половина на април - Във връзка с това, че в речта си, произнесена пред райхстага на 31 март, Бисмарк се опитал да представи опиталия се в 1866 г. да извърши срещу него атентат Ф. Блинд за ученик на Маркс, Енгелс настоява Л. Лафарг и Е. Маркс-Евелинг да излязат по този повод с опровержение; изявлението на дъщерите на Маркс се публикува във вестниците „Sozialdemokrat“ на 15 април и „Socialistie“ на 24 април.

Началото на април - След като се запознал с хода на обсъждането в германския райхсгаг на въпроса за продължаване на извънредния закон против социалистите, Енгелс одобрява речите на Бебел и Либкнехт с остра нападка срещу правителството и реакционните депутати; той отбелязва, че върху дейността на германската социалдемокрация революционизиращо влияние оказва борбата на работническата класа в други страни, по-специално стачката на френските миньори в Деказвил и действията на работническите депутати във френския парламент.

Средата на април - Енгелс приема кореспондента на вестника на демократическата партия в Сент-Луис (САЩ) МакЕнис и разговаря с него по въпросите на работническото законодателство; във връзка с това, че в публикуваната в началото на юли във вестник „Missouri Republican“ („Мисурийски републиканец“) бележка за този разговор изказванията на Енгелс се предават в изопачен вид, писмото на Енгелс с протест срещу тези изопачавания се печата в социалистическия вестник „New Yorker Volkszeitung“ („Нюйоркски народен вестник“) на 8 юли.

Края на април - септември - Енгелс следи внимателно разгръщането на масовата борба за осемчасов работен ден в САЩ, първомайските стачки, демонстрации и митинги на работниците в Чикаго, Филаделфия, Бостън, Ню Йорк и други градове; в писма до Зорге, Бебел и други видни социалисти той подчертава голямото международно значение на тези акции на пролетариата в САЩ; Енгелс отбелязва, че недостатъците и слабостите на американското работническо движение - голямото влияние на анархистите, липсата на определена програма с ясно формулирани цели, слабото разпространение на идеите на научния социализъм - са неизбежни за началния стадий на движението и в процеса на по-нататъшната борба ще бъдат преодолени.

29 април и 12 май - В писма до Зорге и Либкнехт, като характеризира състоянието на социалистическото движение в Англия, Енгелс отбелязва, че отцепилата се от Социалдемократическата федерация Социалистическа лига не е съумяла да стане масова работническа партия, а ръководителите ѝ Морис и Бакс се оказали до голяма степен под влиянието на анархистите.

Началото на май - Във връзка с това, че на общинските избори в Париж от 2 май социалистическият кандидат получил значителен брой гласове, Енгелс в писма до Лафарг и Либкнехт преценява този факт като сериозна победа, свидетелстваща за все по-голямото оовобождаваие на работниците от влиянието на буржоазния радикализъм.

Енгелс изпраща на Мартинети списание „Neue Zeit“ със своето произведение „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“ и брошурата на Волф „Силезийският милиард“ със своя увод.

15 май - Бележката на Енгелс за откриването на огън срещу работниците през време на стачката в стъкларския завод в Лион се печата в описание „Commonweal“.

22 май - Енгелс сключва договор с лондонското издателство Суон, Зоненшайн, Лаури и К° за издаването на английския превод на I том на „Капиталът“.

Края на май - 3 юни - Енгелс чете коректурите на американското издание на своя труд „Положението на работническата класа в Англия“.

Около 25 юни - 7 юли - Енгелс се намира на лечение в Истбърн, където го посещава неговият приятел, известният немски учен-химик, социалдемократът К. Шорлемер.

Август - ноември - Енгелс работи над коректурите на английското издание на I том на „Капиталът“.

7 август - 4 септември - Енгелс е на почивка в Истбърн, където за няколко дни му гостува Либкнехт.

Втората половина на август - октомври - Във връзка с изострянето на противоречията между европейските държави в резултат на засилването на съперничеството между царска Русия и Австро-Унгария на Балканите, разрастването на реваншизма във Франция и агресивните стремежи на управляващите кръгове в Германия, а също и на завоевателната политика на Англия в Близкия и Средния Изток, Енгелс изучава внимателно международната обстановка в Европа. Отбелязвайки реалността на заплахата от избухване на общоевропейска война, той стига до извода, че такава война ще предизвика засилването на шовинизма и национализма и би нанесла тежък удар на международното работническо движение, но същевременно неизбежно ще ускори назряването на революционна криза във Франция, както и в други страни на Европа, особено в Русия.

18 август - В писмо до Бебел Енгелс го информира за състоянието на социалистическото движение в Англия, отбелязва, че Социалдемократическата федерация и другите социалистически организации продължават да си остават откъснати от масите, а Социалистическата лига, една част от чиито ръководители е попаднала под влиянието на анархистите, преживява вътрешна криза. Енгелс подчертава също, че изострянето на класовата борба в САЩ и Франция потвърждава тезата на Маркс, че демократическата република представлява онази форма на буржоазна държава, в рамките на която става решаващото сражение между пролетариата и буржоазията.

Във връзка с осъждането на Бебел и на редица друти активни дейци на германската социалдемокрация от саксонския съд във Фрайберг на тъмничен затвор заради участие в Копенхагенския конгрес на партията и разпространяване на забранения от германските власти вестник „Sozialdemokrat“ Енгелс в същото писмо преценява тази присъда наред с други актове на полицейския терор като доказателство за безсилието на германското правителство пред лицето на разрастването на работническото движение.

20 август - Енгелс съобщава на Шлютер за съгласието си за ново издание на серията своя статии „Към жилищния въпрос“ и препоръчва да се преиздаде брошурата на починалия през декември 1885 г. Боркхайм „3а спомен на немските ура-патриоти от 1806 и 1807 г.“, като обещава да напише биографията на Боркхайм като увод на тази брошура.

29 август - Енгелс пристига за един ден от Истбърн в Лондон, за да се срещне с Либкнехт, който пътува от Германия за САЩ.

В Лондон Енгелс се среща с ветерана на чартисткото движение Дж. Харни.

Между 5 и 13 септември - Ръководителите на Социалистическата лига Банс и Морис посещават Енгелс миого пъти, с които той разговаря по положението вътре в Лигата.

Приблизително между 5 и 11 септември - Енгелс чете ръкописа ба книгата на Кауцки „Икономическото учение на К. Маркс“ и прави свои бележки.

17 септември - около 27 септември - И. Ф. Бекер гостува на Енгелс.

2 октомври - Във връзка с това, че съдът със съдебни заседатели в Париж оправдал Лафарг и Гад, привлечен под съдебна отговорност заради публичното разобличаваме ма връзките между правителството и големите банки, Енгелс в писмо до Лаура Лафарг характеризира този факт като доказателство, че организираният пролетариат може да използва противоречията между различните фракции на буржоазията; същевременно Енгелс предупреждава френските социалисти за опасността от надценяване на тези противоречия и подчертава неизбежността на колебания и политическа неустойчивост на дребната буржоазия.

8 и 9 октомври - Енгелс предлага на Бебел и на други дейци на германската социалдемокрация да се осигури на И. Ф. Бекер материална издръжка от страна на партията, като по този начин му се даде възможност да напише спомените си, които имат голямо значение за историята на революционното движение в Германия.

23 октомври - В писмо до Бебел Енгелс отбелязва целесъобразността - в условията на полицейския режим - на решението на социалдемократическата фракция в германския райхстаг вестник „Sozialdemokrat“ да престане да се нарича официален орган на партията; Енгелс посочва, че тази стъпка не само ще облекчи фракцията в нейната легална дейност, но и ще създаде по-благоприятна обстановка за борбата на вестника против опортюнизма.

25 октомври - Енгелс пише преглед на международното положение в Европа, в който прави анализ на изострянето на противоречията между големите държави, особено между Русия и Австро-Унгария, а също и между Германия и Франция, и отбелязва нарастващата опасност от общоевропейска война; Енгелс посочва, че управляващите класи на тези държави виждат във войната едно от средствата за потискане на революционното движение и за запазване на реакционните режими, и поставя пред социалистите задачата за решителна борба против опасността от война. Този преглед, изпратен от Енгелс на Лафарг, се публикува с малки съкращения и редакционни изменения във вестник „Socialiste“ на 6 ноември във вид на статия под заглавие „Политическото положение в Европа“.

Ноември - началото на декември - Енгелс работи над статията „Юридически социализъм“, посветена на критиката на книгата на австрийския буржоазен юрист А. Менгер „Правото на пълен трудов доход в историческа светлина“, която изобилства с нападки против Маркс и неговото учение. Във връзка с лошото състояние на здравето си Енгелс бил принуден да прекрати работата и статията завършил Кауцки. Статията се публикува в списание „Neue Zeit“ през февруари 1887 г. без подпис.

5 ноември - Енгелс довършва предговора към английското издание на I том на „Капиталът“.

Втората половина на ноември - Енгелс продължава да следи внимателно положението в английското работническо движение; в редица писма до видни социалисти в други страни той отбелязва засилването на недоволството сред работническите маси, особено сред безработните; изказва мнението, че Социалдемократическата федерация, в чийто състав има здрави пролетарски елементи, има шансове въпреки опортюнистическото ръководство да издигне своя авторитет сред работниците, докато Социалистическата лига все повече става сектантска организация, откъсната от практическата борба; Енгелс подчертава необходимостта да се прави разлика между ръководството на Социалдемократическата федерация и нейните редови привърженици.

Края на ноември - декември - В писма до Зорге и други социалисти Енгелс анализира новите факти в развитието на американското работническо движение - значителното увеличаване на броя на членовете на ордена „Рицари на труда“, създаването в Ню Йорк на Обединената работническа партия, успехите на работническите кандидати в изборите в отделни щати; той отбелязва, че в условията на мощния подем на борбата на работническата класа и при липсата у най-масовата работническа организация, ордена на „Рицарите на труда“, на теоретически обоснована социалистическа програма оообено значение придобива разпространяването в САЩ на теорията на научния социализъм. Същевременно Енгелс подлага на сурова критика догматизма и сектантството на Северноамериканската социалистическа работническа партии, състояща се общо взето от немски емигранти и несвързана с практическата борба на американската работническа класа; той подчертава, че задачата на социалистите в САЩ се състои в това, да не се откъсват от масовото движение в съществуващите форми, да се стремят към създаване на общонационална политическа партия не американския пролетариат.

Около декември 1886 - март 1887 - Енгелс чете изпратения му по-рано ръкопис на брошурата на Шлютер „Чартисткото движение в Англия“, съставя хронология на чартисткото движение, внася в текста на брошурата изменения и допълнения. Брошурата, без посочване името на автора, излиза в Цюрих в началото на октомври 1887 г.

5-10 декември - Завръщайки се от САЩ, Либкнехт с жена си гостуват на Енгелс.

6 декември - Зингер посещава Енгелс.

9 декември - По повод смъртта на Бекер Енгелс пише статия, посветена на паметта на този виден немски пролетарски революционер. Статията под заглавие „Йохан Филип Бекер“ се публикува във вестник „Sozialdemokrat“, бр. 51 от 17 декември, и с известни съкращения се препечатва в централния орган на Северноамериканската социалистическа работническа партия, нюйоркския вестник „Der Sozialist“ („Социалист“), на 1 и 8 януари 1887 г.

Около 23 декември 1886 - средата на януари 1887 - Пол и Лаура Лафарг гостуват на Енгелс в Лондон.

---

1887

Януари - юли - Поради заболяване на очите Енгелс е принуден да намали четенето и писането на писма.

Началото на януари - Излиза от печат английският превод на I том на „Капиталът“.

10 януари - Енгелс завършва предговора към второто издание на своето произведение „Към жилищния въпрос“, в който подлага на критика утопичните теории на буржоазния социализъм; анализирайки състоянието на селската домашна промишленост в Германия, той доказва, че развитието на капитализма води до революционизиране не само на работническата класа, но и на дребните селяни, които са естествен съюзник на пролетариата в борбата му против капитализма. Предговорът се печата във вестник „Sozialdemokrat“ на 15 и 22 януари и в книгата, която излиза през първата половина на март 1887 г.

26 януари - Енгелс завършва работата си над предговора към американското издание на своята книга „Положението на работническата класа в Англия“. В този предговор той разглежда състоянието на работническото движение в САЩ, подлага на критика теорията на американския икономист X. Джордж, разкривайки буржоазния характер на издиганото от него искане за национализиране на земята, посочва, че най-важна задача на работническата класа и социалистите в САЩ е създаването на пролетарска партия в мащаба на цялата страна. Книгата излиза в Ню Йорк в началото на май; предговорът под заглавие „Работническото движение в Америка“, преведен от Енгелс на немски език, се печата също във вестник „Sozialdemokrat“ на 10 и 17 юни и под същото заглавие като отделни отпечатъци - на английски и немски език в Ню Йорк през юли.

Февруари - юни - Във връзка с клеветническата кампания, подета от Изпълнителния комитет на Северноамериканската социалистическа работническа партия срещу Евелинг, обвинен във финансови злоупотреби през време на пътуването му из САЩ, за да държи лекции по теория на научния социализъм, Енгелс води обширна кореспонденция със Зорге и други социалистически дейци, с цел да опровергае тази клевета и да реабилитира Евелинг.

Първата половина на февруари - Енгелс чете румънския превод на статията си „Политическото положение в Европа“, публикувана в социалистическото списание „Revista Socialá“ („Социален преглед“), изучавайки при това румънския език.

Около 12 февруари - Енгелс получава от Даниелсон „Приказки“ от М. Е. Салтиков-Шчедрин.

12 февруари - Енгелс изпраща на Даниелсон английското издание на I том на „Капиталът“.

13 февруари - Във връзка с набелязаното за 19 февруари в Париж международно празненство, организирано от руските, немските, полските и др. социалисти-емигранти при подкрепата на френските социалисти с цел да се протестира против въоръженията и подготовката за война в Европа, Енгелс пише поздравително писмо до организационния комитет. Писмото се чете на празненството, публикува се във вестник „Sodaliste“ на 26 февруари и в превод на немски език във вестник „Sozialdemokrat“ на 11 март, както и в нюйоркския вестник „Socialist“ на 19 март.

Между 24 февруари и 19 март - Анализирайки в писма до Л. Лафарг, Зорге и други дейци на социалистическото движение резултатите от състоялите се на 21 февруари избори за германския райхстаг, при които социалдемократическата партия въпреки полицейския терор получила значителен прираст на гласовете, Енгелс преценява това като голяма победа на социалдемокрацията, свидетелстваща за неотклонното разрастване на влиянието ѝ сред работниците.

Март 1887 - януари 1888 - Наред с другите си занимания Енгелс чете направения от Мур превод на „Манифест на Комунистическата партия“ на английски език, внася поправки и пише бележките към английското издание.

4 март - Откъс от книгата на Енгелс „Анти-Дюринг“ под заглавие „Как е възникнала идеята за равенство“ се печата във вестник „Sozialdemokrat“.

10 и 12 март - Енгелс съобщава на Л. Лафарг и на Бебел, Че първото издание на I том на „Капиталът“ на английски език е разпродадено и е започнало отпечатването на второ издание.

Втората половина на март - май - Енгелс ръководи агитационната дейност на английските социалисти Евелинг и Елеонора Маркс-Евелинг в работническите квартали на Лондон, по-специално в работническите радикални клубове в Ист-Енд, намиращи се под влиянието на либералите; тази агитация той преценява като сериозна стъпка към създаването на масова политическа работническа партия със социалистическа програма.

18 март - По повод годишнината на Парижката комуна Енгелс изпраща на парижката организация на Френската работническа партия следното приветствие: „Лондон, 18 март. Граждани! С цялото си сърце празнувам с вас осемнадесети март.“ Приветствието се печата във вестник „Socialistie“ на 26 март.

Приблизително към края на март - Енгелс преглежда превода на датски език на книгата си „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

Около 23 април - Поради това, че редакцията на американския социалистически вестник „New Yorker Volkszeitung“ без знанието на Енгелс е превела на немски език, като е допуснала изопачаване на текста и в такъв вид е публикувала на 10 април предговора към американското издание на книгата „Положението на работническата класа в Англия“, Енгелс отправя протест по този повод.

Около 24 април - Енгелс получава от Даниелсон писма, които Маркс му е писал.

Края на април - началото на май - Енгелс води кореспонденция с испанския социалист X. Меса, който му съобщава за отслабването на влиянието на анархистите в Испания и за разрастването на социалистическото движение там, а също му изпраща броеве от мадридския вестник „El Socialista“, излезли през 1886 г., в които е напечатан първият испански превод на произведението „Развитието на социализма от утопия към наука“.

Началото на май - В Ню Йорк излиза първият превод на английски език на книгата на Енгелс „Положението на работническата класа в Англия.“

4 и 7 юни - Енгелс съобщава на Зорге и Л. Лафарг, че на състоялата се в Лондон на 29 май конференция на Социалистическата лига победа удържали анархистичните елементи, с чиито гласове била приета резолюция, насочена против всякаква парламентарна дейност. Енгелс изказва мнение, че при тези условия марксистите, възглавявани от Едуард Евелинг и Елеонора Маркс-Евелинг, ще бъдат принудени да излязат от Лигата, която сега може да служи само като пречка за разгръщането на масово работническо движение.

Между 14 и 23 юни - Енгелс се запознава с програмата на Северноанглийската социалистическа федерация и внася в нея някои поправки и допълнения. Текста на програмата със своите поправки Енгелс изпраща на един от организаторите на Федерацията Махон, в писмо до когото подчертава, че само действителното движение на работническите маси може да доведе до създаването на самостоятелна политическа работническа партия в Англия.

24 юни - В писмо до Дж. Харни Енгелс изказва намерението си да напише биография на Маркс.

Юли - Енгелс чете ръкописа на своята биография, написана от Кауцки за книгата „Австрийски работнически календар за 1888 г.“, и внася в текста някои поправки и допълнения.

Енгелс чете коректурите на брошурата на Шлюгер „Чартисткото движение в Англия“.

23 юли - 2 септември - Енгелс е на почивка в Истбъри.

Началото на август - На Енгелс в Истбъри гостува английският социалист Бакс.

Втората половина на август - По молба на Кауцки Енгелс чете коректурите на неговата книга „Томас Мор и неговата утопия“ и прави своите забележки.

3 септември - След като получил съобщение за смъртта на Лапатин, което се оказало, както се изяснило по-късно, навярно, Енгелс съобщава на Лавров за намеренията си да напише за него некролог за вестник „Sozialdemokrat“.

Средата на септември - Узнавайки за изключването на Северноамериканската социалистическа работническа партия от Обединената работническа партия на щата Ню Йорк, станало по инициатива на X. Джордж, Енгелс в писма до Зорге и Кели—Вишневецка изказва предположението, че разривът на Джордж със социалистите и образуването от него на партия от буржоазно-реформаторски тип ще окаже благоприятно влияние върху развитието на работническото движение в САЩ, тъй като това може да разкрие на работниците същинското лице на Джордж и да му попречи да застане начело на това движение.

Втората половина на октомври - Бебел гостува на Енгелс.

Края на ноември - началото на декември - Енгелс води преговори с лондонския издател Ривс за разпространяването в Англия на американското издание на неговия труд „Положението на работническата класа в Англия“ и отделния отпечатък на предговора към тази книга.

Декември 1887 - януари 1888 - Енгелс изучава румънски език.

Началото на декември - Енгелс изпраща на немския социалдемократически издател И. Диц ръкописа на своя труд „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“ за издаване в отделна книга, а също и написаните през 1845 г. тезиси на Маркс за Фойербах, които трябвало да бъдат поместени в тази книга като приложение.

7 декември - Енгелс отговаря със съгласие на предложението на Шлютер да издаде сборник от свои статии под заглавие „Кратки статии от Фридрих Енгелс от 1871-1875 г.“. Изданието не било осъществено.

15 декември - Енгелс завършва работатата над увода към подготвяното по негов съвет второ издание на брошурата на Боркхайм „За спомен на немските ура-патриоти от 1806—1807 г.“. В този увод той прави дълбока прогноза относно мащабите и възможния изход на надигащата се общоевропейска война и изразява увереност, че ако тази война избухне, тя рано или късно неизбежно ще доведе до победа на пролетариата. Уводът се публикува в брошурата, която излиза в Цюрих през юни 1888 г.

Края на декември 1887 - март 1888 - Енгелс работи над четвъртата глава на замислената от него брошура „Ролята на насилието в историята“, трите първи глави на която трябвало да съставляват главите от втория отдел на „Анти-Дюринг“, обединени под общото заглавие „Теория на насилието“. В тази глава Енгелс възнамерявал да направи критичен анализ на цялата политика на Бисмарк и с пример от историята на Германия след 1848 г. да покаже правилността на направените в „Анти-Дюринг“ теоретични изводи за взаимоотношенията между икономиката и политиката. Главата не била завършена от Енгелс поради други занимания, по-специално във връзка с работата над подготовката за печат на ръкописа на III том на „Капиталът“.

29 декември - Енгелс съобщава на Лафарг някои данни за политическото минало на австрийския социалист от ласалиански тип X. Обервиндер, който бил разобличен като платен агент на Бисмарк.

---

1888

Януари - март - Поради заболяването на очите Енгелс отново е принуден да ограничи своите занимания и кореспонденция.

Работейки над брошурата „Ролята на насилието в историята“, Енгелс чете току-що излязлата кннга на немския историк К. Буле „История на най-новото време“, т. IV, и прави от нея подробни извадки по историята на Германия след 1871 г.

Януари - февруари - Енгелс внимателно изучава международната обстановка в Европа във връзка с непрекъснатата опасност от война.

Между 2 и 4 януари - Енгелс си поръчва 4-томния труд на руския икономист И. А. Кейслер „Към историята и към критиката на селското общинно земевладение в Русия“, издаден в Петербург на немски език.

4 януари - В писмо до румънския социалдемократ И. Недежде Енгелс изразява задоволството си от разпространяването в Румъния сред социалистите на теорията на марксизма; той подчертава важността на единството на социалистическите партии в Европа по въпросите на международната политика и изказва увереност, че революционното събаряне на руския царизъм би дало тласък към разгръщане на революционни събития в Германия, Австрия и в целия свят. Откъс от това писмо в превод на румънски език се публикува в списание „Contemporanul“ („Съвременник“), кн. 8.

30 януари - Енгелс пише предговор към английското издание на „Манифест на Комунистическата партия“. Предговорът се публикува в книга, излязла в Лондон в 1888 г.

Между 13 и 25 февруари - Енгелс чете коректурите на английското издание на „Манифест на Комунистическата партия“.

21 февруари - Енгелс пише предговор към отделното издание на своя труд „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“. Книгата излиза в Щутгарт през първата половина на май.

Края на февруари - Енгелс организира материално подпомагане на вдовицата и дъщерята на К. Пфендер, член на Съюза на комунистите и на Генералния съвет на I Интернационал.

19 март - В писмо до Лафарг Енгелс характеризира обстановката в Германия след смъртта на Вилхелм I; Лафарг използва това писмо в бележката си, поместена във френския вестник с радикално направление „L’Intransigieant“ („Непримирим“) на 26 март.

Април - 9 май - Енгелс преглежда и поправя превода на английски език на речта на Маркс „За свободата на търговията“, направен от Кели-Вишневецка за издаване в САЩ като отделна брошура, и работи над предговора към тази реч, като използва по-специално изпратените му от Ню Йорк материали за митническата политика на Съединените щати; предговорът под заглавие „Протекционизмът и свободата на търговията“ се печата в „Neue Zeit“ през юли, в седмичника „Labor Standard“ („Знаме на труда“) - през август, а в американското издание речите на Маркс - през септември.

Началото на април - В писмо до английската писателка М. Харкнес Енгелс дава положителна оценка за нейната повест „Градската девойка“ и развива своите възгледи върху реализма в изкуството; изтъквайки, че в реалистично произведение трябва да бъдат посочени типични характери, действащи при типични обстоятелства, характеризира Балзак като най-голям майстор на реализма.

16 април - След като узнал за решението на конгреса на германската социалдемократическа партия в Санкт-Гален да се свика по инициатива на партията международен работнически конгрес в Лондон в 1888 г., Енгелс в писмо до Либкнехт се изказва против това, германската социалдемокрация, работеща в условията на извънредния закон, да бъде инициатор за свикването на такъв конгрес; той посочва също, че провеждането на конгреса в Лондон е нецелесъобразно поради липсата в Англия на масова социалистическа работническа партия, и прави предложение конгресът да бъде свикан от френските социалисти, като се съвпадне по дата със стогодишнината от Френската революция от 1789 г., и да има чисто социалистически характер.

Май - средата на юли - Във връзка с активизирането във Франция на реваншистките елементи, групиращи се около бившия военен министър генерал Ж. Буланже, свързан с монархистките кръгове, в писма до Лафарг Енгелс подчертава опасността от буланжизма. Той характеризира това движение като шовинистическо, като разновидност на бонапартизма, подлагайки на критика грешките в оценката на буланжизма от страна на Лафарг и други лидери на Френската работническа партия, които неправилно са изтълкували някои успехи на Буланже като резултат от солидарността на народните маси с него. Енгелс настоява за решителна борба на френските социалисти срещу буланжизма, за разобличаване на демагогските реваншистки лозунги на Буланже и неговите привърженици.

Между 6 юли и началото на август - Енгелс превежда на немски езнк стиховете на английския поет П. Шели за статията на Евелинг и Е. Маркс-Евелинг, озаглавена „Шели като социалист“, публикувана през декември в списание „Neue Zeit“.

8-17 август - Заминавайки заедно с Е. Маркс-Евелинг, Евелинг и Шорлемер на пътешествие из САЩ, Енгелс пътува с парахода „Сити ъв Берлин“ от Лондон за Ню Йорк.

17 август - 19 септември - Заедно с Шорлемер, Е. Маркс-Евелинг и Евелинг Енгелс пътува из САЩ и Канада; прекарва няколко дни в Ню Йорк, където гостува на Зорге, след това с влак отива в Бостън; там прекарва близо една седмица, разглеждайки пътьом околните градове, по-специално Кембридж и Конкорд; от Бостън с влака отива на Ниагарския водопад, където почива пет дни; оттук пътува с параход по езерото Онтарио и реката Св. Лавренти до Монреал, като се отбива в канадските градове Торонто, Порт-Хоп и Кингстън; от Монреал с влак се завръща в САЩ, в Платсберг, откъдето предприема излет из планините Адирондак, след което с параход по езерата Шамплейн и Джордж се отправя за Олбани, а оттам пак с параход по река Худзън се завръща в Ню Йорк.

19 септември - В интервю с представителя на вестник „New Yorker Volkszeitung“, бившия деец на I Интернационал Т. Куно, Енгелс отговаря на поставените му въпроси, като подчертава издигането на класовото съзнание на английския пролетариат, характеризира аграрното движение в Ирландия като буржоазнодемократическо и изказва увереност, че една революция в Русия би оказала огромно въздействие върху положението в цяла Европа. Интервюто се публикува в този вестник на 20 септември и се препечатва във вестник „Sozialdemokrat“ на 13 октомври.

19-29 септември - С парахода „Сити ъв Ню Йорк“ Енгелс се завръща в Лондон от пътуването си из САЩ и започва да пише статия за своето пътуване за „Neue Zeit“; статията останала незавършена.

Октомври 1888 - началото на януари 1889 - Енгелс работи над подготовката за печат на първия отдел на III том на „Капиталът“; определя структурата на отдела и названията на главите, въз основа на отделни бележки на Маркс съставя 1, 2 и 3 глава, написва изцяло текста на 4 глава, за която имало само заглавие.

Октомври - декември - В писма до Лафарг Енгелс критикува остро стремежа на отделни социалисти да създадат избирателен блок с буланжистите, продължава да настоява лидерите на Френската работническа партия официално и открито да заявят, че безпрекословно осъждат буланжизма като дълбоко враждебно на пролетариата течение.

17 ноември - Енгелс се среща с английския социалист М. Бари, който го информира за хода и резултатите от състоялия се в Лондон Международен конгрес на професионалните съюзи, на който било взето решение да се свика в Париж през лятото на 1889 г. международен работнически конгрес и организирането на този конгрес да се възложи на опортюнистическата партия на френските посибилисти.

Края на ноември - декември - Във връзка с решението на състоялия се в Бордо конгрес на Френската национална федерация на синдикалните камари, ръководена от Френската работническа партия, за свикването в Париж през юли 1889 г. на международен социалистически работнически конгрес в противовес на конгреса, свикван от посибилистите, Енгелс получава от семейство Лафарг подробна информация за хода на подготовката на тези конгреси, по-специално, че посибилистите се стремят да наложат участието на германските социалдемократи в организирания от тях конгрес.

---

1889

5 януари - В писмо до Бебел Енгелс разяснява положението, създало се във връзка с едновременното свикване на двата международни конгреса; характеризирайки посибилистите като открита буржоазна агентура в работническото движение, свързана с правителствените кръгове, той настоява категорично германските социалисти да скъсат отношенията си с посибилистите и да вземат участие в международния конгрес, свикван от френските марксисти.

14 януари - Енгелс препоръчва на френските марксисти да вземат участие в организираната в Нанси по инициатива на германските социалдемократи предварителна конференция, като поканят всички социалистически партии, включително и посибилистите, с цел да се изработят условия за свикване на единен международен социалистически работнически конгрес; Енгелс преценява тази конференция като средство за разобличаване и изолиране на посибилистите.

10 февруари - Енгелс завършва подготовката за печат на четвъртия отдел на III том на „Капиталът“, завършвайки по този начин повече от една трета от тома.

11 февруари - Енгелс съобщава на Л. Лафарг за машинациите на посибилистите, които, ползвайки се от подкрепата на Хайндман, се опитват чрез него да въздействат на германските социалдемократи, за да ги привлекат да вземат участие в организирания от тях конгрес.

Между 14 и 20 февруари - Енгелс преглежда коректурите на статията на Кауцки „Класовите противоречия през 1789 г.“, която се печата в списание „Neue Zeit“, и прави своите бележки.

Втората половина на февруари - Енгелс взима активно участие в подготовката на конференцията на представителите на социалистическите партии в Хага, която се свиквала вместо набелязаната конференция в Нанси.

Март - 14 юли - Смятайки за най-важна задача да не се допусне опортюнистическите елементи в лицето на френските посибилисти и на ръководителите на английската Социалдемократическа федерация да завземат ръководни позиции в международното работническо движение, Енгелс взима активно участие в подготовката на конгреса, свикван от френските марксисти, във връзка с това води обширна кореспонденция с видни социалистически дейци в различни страни: разобличава опортюнистическата същност на посибилистите и съюзниците им, критикува примиренческите настроения спрямо посибилистите от страна на някои социалисти в Германия, Холандия, Белгия и други страни, както и сектантските грешки на френските марксисти, които не схващат необходимостта от провеждането на гъвкава тактика по този въпрос.

Между 17 и 22 март - Енгелс редактира памфлета „Международният работнически конгрес през 1889 г.“, написан по негова инициатива от Бернщайн в отговор на редакционната статия на органа на Социалдемократическата федерация вестник „Justice“ („Справедливост“) от 16 март, която изопачава фактите, свързани с подготовката на конгреса, и съдържа нападки срещу германските социалдемократи. Памфлетът излиза на английски език в отделно издание около 23 март и се печата на немски език във вестник „Sozialdemokrat“ на 30 март и 6 април.

Края на април - Във връзка с препечатания във вестник „Justice“ на 27 април циркуляр на парижката Камара на труда, в който се твърдяло, че свикваният от посибилистите конгрес се ползва с подкрепата на мнозинството от организираните френски работници, Енгелс пише бележка, опровергаваща това твърдение; бележката, във форма на писмо до редакцията, с подписа на френския социалист Ш. Боние, се публикува в лондонския вестник „The Labor Elector“ („Работнически избирател“) на 4 май.

7-10 май - След като получил от семейство Лафарг текста на възванието на представителите на френските социалистически и работнически организации към работниците и социалистите в Европа и Америка с покана да дойдат в Париж на Международния социалистически работнически конгрес, Енгелс превежда този текст на немски и организира превеждането му на английски език. Възванието се печата в редица немски и английски социалистически вестници.

Втората половина на май - началото на юни - Енгелс взима активно участие в съставянето и редактирането на текста на Известието за свикването на Международния социалистически работнически конгрес в Париж, издадено от името на Организационната комисия по свикването на конгреса, организира превеждането на текста на този документ на различни езици, печатането и разпращането му, действа за получаването на подписите под него на социалисти от различни страни.

Края на май - Енгелс редактира втория памфлет „Международният работнически конгрес през 1889 г.“, написан по негова инициатива от Бернщайн в отговор на „Манифест на Социалдемократическата федерация“, в който се изопачавала грубо историята по подготовката на конгреса, свикван от френските марксисти. Памфлетът излиза като отделна брошура на английски език около 8 юни.

Не по-късно от 27 май - Енгелс изпраща на редактора на списанието на Шотландската работническа партия „The Labour Leader“ („Работнически лидер“) Дж. К. Харди писмо, в което описва избухналата на 4 май стачка на миньорите в Рурската област и характеризира тази стачка като много важно събитие в германското работническо движение; писмото се печата в юнския брой на списанието във вид на статия без заглавие в рубриката „Бележки за миньорите“.

17 юли - Във връзка с откриването на 14 юли в Париж на Международния социалистически работнически конгрес, който слага началото на II Интернационал, в писмо до Зорге Енгелс преценява конгреса като голям успех на марксистите за интернационалното сплотяване на социалистите от всички страни върху основата на научния социализъм; той отбелязва пълния крах на опитите на посибилистите да заграбят ръководството на международното работническо движение.

Около 8 август - около 6 септември - Енгелс е на почивка в Истбърн.

10 август - Енгелс публикува във вестник „Labour Elector“ статията „Посибилистките мандати“, в която разобличава опитите на посибилистите да дискредитират Международния социалистически работнически конгрес в Париж, и доказва, че много делегати на конгреса на посибилистите фактически не представлявали никакви организации.

Края на август - началото на октомври - Енгелс продължава да следи политическото положение във Франция и дейността на френските социалисти във връзка с предстоящите избори за камара на депутатите, като получава подробна информация от семейство Лафарг; в писма до тях той изказва своята увереност, че привържениците на буланжизма ще претърпят пълен крах в изборите; препоръчва на френските социалисти да провеждат самостоятелна линия, организира за тях парична помощ.

Края на август - началото на септември - Енгелс следи внимателно избухналата в Лондон стачка на докерите; в редица писма до социалистите в различни страни той я преценява като много важно събитие в английското работническо движение, което бележи включването на неорганизирани слоеве на пролетариата в активната борба; откъс от негово писмо до Е. Маркс-Евелинг се печата във вестник „Labour Elector“ на 31 август, а част от писмо до редактора на „Sozialdemokrat“ се включва в текста на уводната статия на този вестник от 31 август.

Около 6 септември - Либкнехт и Зингер посещават Енгелс в Лондон.

Втората половина на септември - октомври - Енгелс готви за печат четвъртото немско издание на I том на „Капиталът“, отново сверява цитатите, поправя грешки, пише няколко допълнителни бележки.

Края на септември - началото на октомври - Енгелс пише статията „Абдикацията на буржоазията“, в която, опирайки се на опита от стачката на лондонските докери и на някои други факти на английското работническо движение, посочва, че буржоазията в Англия започва да губи ролята си на ръководна класа на нацията; статията се публикува на 5 октомври във вестник „Sozialdemokrat“.

Октомври - декември - Енгелс оказва помощ на Елеонора Маркс-Евелинг, Е. Евелинг и на други английски социалисти в дейността им сред неквалифицираните работници на Лондон; той преценява навлизането на тези слоеве от работническата класа в пътя на стачната борба и организирането им в нови трейдюниони в противовес на старите, обединяващи главно работническата аристокрация, като начало на нов етап в развитието на английското работническо движение.

8 и 29 октомври - В писмо до Л. Лафарг Енгелс дава оценка на състоялите се на 22 септември и 6 октомври избори за френската камара на депутатите; отбелязва, че резултатът от изборите, въпреки загубата на няколко мандата, представлява известен успех за социалистите, тъй като марксистите са получили два пъти повече гласове от посибилистите; Енгелс отбелязва като главен резултат от изборите факта, че буланжистите са претърпели пълно поражение.

Ноември - Енгелс възобновява интензивната си работа над подготовката за печат на III том на „Капиталът“; едновременно преглежда и чете икономичека литература по съответните проблеми.

4 декември - Енгелс дава на австрийския социалист В. Адлер указания относно превеждането и преработването на книгата на френския историк с радикално направление Ж. Авенел „Анакарзис Клоотс, оратор на човечеството“.

7 декември - В писмо до Зорге Енгелс отбелязва успехите на марксистите и рязкото спадане на влиянието на анархистите в австрийското работническо движение.

18 декември - В писмо до датския социалист Г. Трир Енгелс излага своите възгледи върху тактиката на пролетарската партия; подчертавайки, че пролетариатът може да осъществи своето освобождение единствено като създаде самостоятелна класова партия, той изтъква допустимостта в отделни случаи на временни съюзи с други партии с цел за съвместна борба за едни или други прогресивни мероприятия, от изпълнението на които е заинтересован пролетариатът, при условие че това не е свързано с принципни отстъпки; същевременно Енгелс подлага на критика опортюнистическото ръководство на Датската социалдемократическа партия, което изключило от партията Трир и неговите привърженици, които са били против безпринципния блок с буржоазните партии.

---

1890

Януари - декември - Енгелс посвещава значителна част от времето и силите си на продължаване започнатата още в 1885 г. работа върху подготовката за печат на ръкописите на III том на „Капиталът“ на Маркс; с тази работа Енгелс се занимава до пролетта на 1894 г.; през това време довършва някои раздели и глави, а отделни глави пише отново, съставя също редица допълнения въз основа на свои собавени изследвания, прави обща редакция на текста.

Януари - март - Енгелс проучва външнополитическата обстановка в Европа във връзка с изострянето на френско-германските противоречия, очерталото се сближение между Франция и Русия и засилването на опасността от общоевропейска война. Завършва започнатата през декември 1889 г. работа върху статиите „Външната политика на руския царизъм“ за излизащия в Лондон, а по-късно в Женева орган на групата „Освобождение на труда“ - списанието „Социаль-демократ“. В превод на руски под заглавие „Външната политика на руското царство“ статията бива публикувана в 1 (февруари) и 2 (август) книжка на списанието от 1890 г., на немски език в теоретичното списание на германската социалдемокрация „Die Neue Zeit“ („Ново време“), а също и в превод на английски език в излизащото под редакцията на социалиста Б. Бакс лондонско списание „Time“ („Време“) през април и май.

Януари - Енгелс продължава да следи внимателно засилването на политическата активност на неквалифицираните работници в Англия и дейността на обединяващите ги нови трейдюниони, оказвайки непосредствена помощ на ръководителите на тези организации: дъщерята на Маркс Е. Маркс-Евелинг, Е. Евелинг и други социалисти. В писма до дееца на германското и американското социалистическо движение X. Шлютер и до един от ръководителите на германската социалдемокрация А. Бебел той отбелязва, че тези трейдюниони - противоположно на старите, които изразяват интересите на работническата аристокрация - действат в духа на пролетарската солидарност и че по-нататъшното им развитие може да доведе до отстраняването на реформистите от ръководството на Конгреса на трейдюнионите.

11 януари - 8 февруари - В писма до Шлютер и до видния деец на американското и международното работническо движение Ф. А. Зорге, както и до Бебел Енгелс одобрява изключването през есента на 1889 г. от Социалистическата работническа партия на Северна Америка на група бивши нейни ръководители - германски емигранти, които водили сектантска политика. Той гледа на този факт като на едно от важните условия за образуването на самостоятелна социалистическа партия на американския пролетариат.

Около 28 януари - около 25 май - Енгелс получава от един от руските преводачи на „Капиталът“, икономиста народник Н. Ф. Даниелсон, редица писма с информация за икономическото положение в Русия.

Края на януари - 8 февруари - Енгелс чете получената от един от основателите на английското Фабианско дружество С. Уеб книга „Фабиански изследвания за социализма“ и я характеризира като опит да бъде опровергано учението на Маркс въз основа на вулгарните икономически теории и да се докаже възможността за осъществяване на социалистическите идеи по реформистки път, чрез съглашение с буржоазията.

Края на януари - средата на февруари - По вестниците и по писма на ръководни дейци на германската социалдемокрация Енгелс проучва вътрешнополитическата обстановка в Германия в навечерието на предстоящите на 20 февруари избори за райхстага.

17 февруари - В писмо до Бебел Енгелс анализира резултатите от повторните избори за френската камара на депутатите, които се състояли в Париж на 17 февруари; той отбелязва, че избирането на буланжистите, свързани с монархическите и военните кръгове, е резултат от разпространението на шовинистическите идеи сред парижките работници. Енгелс смята борбата с тези настроения за една от най-важните задачи на френските социалисти.

21 февруари - 12 април - Във връзка с големите успехи на социалдемократите в изборите за германския райхстаг Енгелс изтъква в статии за вестниците и в писма до Зорге, до един от ръководителите на френската Работническа партия П. Лафарг, до деятелната на френското социалистическо движение и дъщеря на Маркс Лаура Лафарг и до един oт ръководителите на германската социалдемокрация В. Либкнехт, че изборите бележат началото на края на управлението на Бисмарк и ще съдействат за засилване на освободителната борба на народните маси. Енгелс специално подчертава значението на известни успехи на социалдемокрацията в селскостопанските райони на Северна и Североизточна Германия.

Статиите на Енгелс за резултатите от изборите биват отпечатани на 3 март в английския вестник „Newcastle Daily Chronicle“ („Нюкясълска ежедневна хроника“) без подпис, под редакционната рубрика „Германските социалдемократи“ и на 8 март в централния орган на Германската социалдемократическа партия вестник „Der Sozialdemokrat“ („Социалдемократ“) под заглавие „Какво да се прави сега?“

Между 20 и 31 март - Енгелс преглежда текста на своята биография, поместена в 6 том на 13-то издание на Енциклопедическия речник на Брокхауз, и внася в нея допълнения и поправки за 14-то издание на речника.

Края на март - началото на април - Енгелс чете брошурите на италиански философ социалист А. Лабриола „3а социализма“ и „За философията на историята“, изпратени му от автора; в писма до Лабриола той се изказва положително за първата от тях и изказва редица критически бележки относно втората; Енгелс му праща също своята книга „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“.

30 март - Енгелс пише писмо до италианския социалист, преводач на редица негови трудове, П. Мартинети във връзка с разгърналата се в италианския радикален и социалистически печат дискусия относно правителствения проект за създаване на големи капиталистически латифундии в италианската колония Еритрея. Той подчертава, че социалистите са длъжни решително да се борят против заробването на колониите от финансовите магнати и големите акционерни дружества. Откъс от писмото бива отпечатан в социалистическото списание „Cuore е critica“ („Сърце и критика“) на 16 април.

1 април - След като се убеждава, че при публикуването на първата глава на неговата статия „Външната политика на руския царизъм“ в априлската книжка на списание „Neue Zeit“ издателят на списанието германският социалдемократ Й. Диц и един от неговите редактори опортюнистът В. Блос са допуснали значителни изопачения, Енгелс решително протестира пред Диц; в следващата, майската книжка на списанието статията на Енгелс излиза отново съобразно с ръкописа.

3 април - В писмо до руската социалистка, член на групата „Освобождение на труда“ В. И. Засулич, Енгелс ѝ благодари за изпращането на списание „Социалдемократ“, в което е поместена първата глава на неговото произведение „Външната политика на руския царизъм“; във връзка с това той подчерпава, че разобличаването на царската дипломация има голямо значение за революционното движение в Русия.

9 април - След като получава от холандския социалист Ф. Д. Нювънхейе информация за състоянието на работническото движение в Холандия, Енгелс му пише писмо, в което изразява задоволството си от успехите на холандските социалисти, и му съобщава как върви неговата работа по подготовката за печат на ръкописа на III том на „Капиталът“.

17 април - В отговор на едно писмо на Засулич, в което тя изразява недоволството, че във вестник „Sozialdemokrat“ от 5 април са били публикувани статии на руския народник Г. Бек, в които той напада Г. В. Плеханов и други руски марксисти, Енгелс предлага на Засулич и на нейните съмишленици да дадат отговор на Бек на страниците на вестника. Енгелс съветва Засулич и другите руски социалдемократи активно да сътрудничат на „Sozialdemocrat“ и „Neue Zeit“ c цел за укрепване връзката на руските социалисти със социалистите от другите страни. Отговорът на Засулич до Век, написан по съвета на Енгелс, излиза в „Sozialdemokrat“ на 26 април.

19 април - В отговор на молбата на австрийския банков чиновник И. Еренфройнд да изложи становището си към антисемитизма Енгелс му пише писмо, в което разкрива реакционната същност на антисемитизма. Писмото излиза в органа на австрийската социалдемокрация „Arbeiter-Zeitung“ („Работнически вестник“) на 9 май.

Края на април - началото на май - Енгелс взема активно участие в подготовката на първомайската демонстрация и митинг в Лондон, организирани съгласно решението на Международния социалистически работнически конгрес в 1889 г. под лозунга за борба за законодателно установяване на осемчасов работен ден в международен мащаб; той информира за тази подготовка Зорге, на когото съобщава също за успехите на социалистическата агитация сред работническите маси; част от писмото до Зорге, посветена на подготовката на лондонската демокрация, бива отпечатана в американските социалистически органи „New Yorker Volksceitung“ („Нюйоркски народен вестник“) и „Workmen’s advokate“ („Защитник на работниците“).

1 май - Енгелс пише предговора към четвъртото авторизирано немско издание на „Манифест на комунистическата партия“, в който прави кратък преглед на развитието на международното работническо движение и на разпространението на марксизма след 1848 г. Предговорът се печата в брошура, която излиза в Лондон през май.

4 май - Енгелс участва в първомайската демонстрация и митинг в Лондон; впечатленията си той предава по-късно в писмо до Бебел и Л. Лафарг, както и в статията „4 май в Лондон“. Енгелс характеризира провежданото за пръв път честване на Първи май като преглед на боевите сили на работническата класа; отбелязва успеха на първомайските демонстрации в Австрия; оценява многохилядната демонстрация и митинг в Лондон като голяма победа на английското работническо движение. Статията излиза в „Arbeiter-Zeitung“ на 23 май.

Края на май 1890 - първата половина на 1891 - Енгелс работи (с прекъсвания) върху подготовката на четвъртото издание на своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, във връзка с това чете нова литература, по-специално книгите на руския учен социолог М. М. Ковалевски „Очерк върху произхода и развитието на семейството и собствеността“ (на френски език) и „Съвременни обичаи и древни закони на Русия“ (на английски език), внася значителни изменения и допълнения, особено в главата за семейството, поправя някои неточности; четвъртото издание излиза от печат в края на октомври - началото на ноември 1891 г.

5 юни - В отговор на писмото на германския социалдемократ, един от лидерите на полуанархистката група на „младите“ П. Ернст Енгелс решително се обявява против вулгаризирането на историческия материализъм, вършено от последния.

10 юни - В писмо до Даниелсон Енгелс изразява дълбоката си скръб и съболезнования по повод смъртта на великия руски учен, революционер-демократ Н. Г. Чернишевски.

25 юни - Енгелс пише предговора към четвъртото немско издание на I том на „Капиталът“.

1-26 юли - Енгелс пътува из Норвегия заедно със своя приятел, големия германски учен химик, социалдемократа К. Шорлемер.

Около 9 юли - около 22 септември - Енгелс си кореспондира с бившия член на Генералния съвет на I Интернационал, полския революционер, генерал на Парижката комуна Валери Врулевски и му оказва материална помощ.

Август - началото на октомври - Енгелс отделя голямо внимание на подготовката на насрочения за октомври в Хале конгрес на Германската социалдемократическа партия; в писма до Либкнехт и други ръководители на партията той изтъква необходимостта от борба против групата на „младите“, която демагогски критикувала партийното ръководство. Енгелс се запознава също с проектоустава на партията и критикува отделни негови постановления, подчертавайки, че е недопустимо фракцията в райхстага да заема фактически господстващо положение спрямо ръководството на партията.

5 август, 21-22 септември и 27 октомври - В писма до германския социалдемократ, философ и икономист К. Шмит и до германския студент Й. Блох, които го помолили да обясни някои положения на историческия материализъм, Енгелс критикува вулгаризаторите на теорията на марксизма, които твърдели, че тя смятала икономическия фактор за единствената движеща сила на историческия процес; Енгелс разяснява, че икономическата база в последна сметка е определящият фактор на историческото развитие, но че и настройката на свой ред оказва влияние върху хода на историята и развитието на самата икономика.

Около 14 август - 12 септември - Енгелс е на почивка във Фолкстон (южния бряг на Англия).

Началото на септември - Енгелс следи работата на конгреса на английските трейдюниони, който се състоял в Ливърпул от 1 до 6 септември; той преценява факта, че въпреки трейдюнионистките лидери конгресът приел резолюция с искане за законодателно установявате на осемчасов работен ден, като доказателство за значителното нарастване на влиянието на новите трейдюниони.

7 септември - Енгелс пише отговор на появилата се в органа на групата на „младите“ „Sächsische Arbeiter-Zeitung“ („Саксонски работнически вестник“) редакционна статия, в която се твърдяло, че оценката, която тази група давала на линията на ръководството на партията, отговаряла на неговите възгледи. Енгелс решително опровергава това твърдение и характеризира възгледите на „младите“ като грубо изопачение на марксизма. Отговорът излиза във вестник „Sozialdemokrat“ на 13 септември.

Около 9 септември - средата на октомври - Енгелс взема активно участие в подготовката на Международния социалистически работнически конгрес, който трябвало да се състои през 1891 г. в Брюксел; води по този повод обширна кореспонденция с дейци на социалистическите партии от редица страни; Енгелс смята за възможно провеждането на обединен конгрес с участието на посибилистите, изказвайки увереност, че в условията на подем на социалистическото движение марксистите ще имат мнозинство на конгреса. Предложенията на Енгелс биват изцяло приети от съвещанието на социалисти от различни страни, състояло се по негов съвет по време на конгреса на германската социалдемокрация в Хале в средата на октомври.

Между 12 и 18 септември - Във връзка с прекратяването на издаването на вестник „Sozialdemokrat“ - нелегалния орган на германската социалдемокрация, през периода на действието на изключителния закон против социалистите, Енгелс отправя до читателите на вестника прощално писмо, в което отбелязва неговата огромна роля в революционната борба на пролетариата. Писмото бива отпечатано във вестник „Sozialdemokrat“ на 27 септември.

1 октомври - Енгелс пише статията „Отговор до господин Паул Ернст“, в която дава рязък отговор на новия опит на лидера на групата на „младите“ да се позове на авторитета на Енгелс в борбата против ръководството на партията. Статията излиза в социалдемократическия вестник „Berliner Volksblatt“ („Берлински народен вестник“) на 5 октомври.

11-19 октомври - Енгелс следи работата на конгреса на френската Работническа партия, който се състоял в Лил на 11 и 12 октомври, както и на конгреса на френските синдикати, състоял се в Кале от 13 до 18 октомври. Енгелс гледа на тези конгреси, които между другото взели решения за празнуването на Първи май, като на показател за засилването на влиянието на френските марксисти върху работническата класа; информира за тези конгреси Зорге и му съобщава също за разцеплението в опортюнистическата групировка на френските социалисти - посибилистите, отбелязвайки, че двете ѝ фракции, възглавявани от Ж. Алеман и П. Брус, се разпадат.

Между 12 и 19 октомври - Енгелс подрежда кореспонденцията на Маркс от 1836-1864 г.

Средата на октомври - По вестникарски съобщения и писма на Либкнехт, Е. Маркс-Евелинг, както и на члена на ръководството на Германската социалдемократическа партия Р. Фишер и други, Енгелс внимателно следи работата на конгреса на тази партия, който се състоял от 12 до 18 октомври в Хале; в писма до Зорге и Л. Лафарг той изказва задоволството си от резултатите от конгреса, който приел нов устав на партията, както и решение за разработването на нова партийна програма за предстоящия партиен конгрес в 1891 г.

Около 25 октомври - Енгелс получава от полския социалист Л. Крживицки полския превод на I том на „Капиталът“.

5 ноември - Енгелс съобщава на Зорге за смъртта на своя приятел и близък приятел на семейството на Маркс Елена Демут.

27 ноември - началото на декември - На Енгелс гостуват ръководителите на германската социалдемокрация Бебел, Либкнехт и П. Зингер, които пристигнали в Лондон да го поздравят по случай седемдесетгодишнината му от името на Германската социалдемократическа партия. По инициатива на Енгелс те се срещат с дейците на английското работническо движение Е. Маркс-Евелинг, Дж. Бърнс, У. Торн и Р. Кънингам Грейъм.

28 ноември - Социалистическите и работническите партии и организации от различни страни отбелязват седемдесетгодишнината на Енгелс. Той получава множество приветствия от тези партии и организации, както и от отделни дейци на социалистическото и работническото движение.

Декември 1890 - февруари 1891 - Във връзка с излизането на брошурата на германския буржоазен икономист, катедер-социалиста Л. Брентано „Моята полемика с Карл Маркс“, Енгелс работи върху произведението „Брентано contra Маркс“, в което окончателно разобличава клеветническите измислици на Брентано за научна недобросъвестност на Маркс. Брошурата излиза през април 1891 г.

Декември 1890 - 6 януари 1891 - Във връзка с разработването на новата програма на Германската социалдемократическа партия и с започналата във връзка с това дискусия в партийния печат Енгелс подготвя за публикуване ръкописа на произведението на Маркс „Критика на Готската програма“, написано през 1875 г. Енгелс смята за свой дълг да публикува този програмен документ, в който Маркс нанася съкрушителен удар на ласалианството и най-пълно формулира възгледите си относно диктатурата на пролетариата и прехода към комунизма, за да помогне на партията да изработи действително революционна, научно обоснована марксистка програма и да се бори против засилилите се в нея опортюнистически елементи. Произведението на Маркс с предговор от Енгелс излиза в списание „Neue Zeit“ в края на януари 1891 г.

Първата половина на декември - В отговор на молбата на френския социалист Фортен, преводач на произведението на Маркс „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, Енгелс дава съгласие за публикуването на това произведение във френския вестник „Le Socialiste“ („Социалист“); произведението се печата във вестника през януари-ноември 1891 г.; същевременно Енгелс категорично възразява против намерението произведението на Маркс „Нищета на философията“ да бъде препечатано във френското списание „Revue socialiste“ („Социалистически преглед“), излизащо под редакцията на посибилиста Б. Малон.

2-3 декември - Енгелс пише до редакцията на вестник „Berliner Volksblatt“, до унгарските социалистически вестници „Arbeiter-Wochen-Chronik“ („Работническа седмична хроника“) и „Népzava“ („Народно слово“), както и до Националния съвет на френската работническа партия и до отделни лица писма, в които, изказвайки благодарността си за поздравленията по случай седемдесетгодишнината му, отбелязва огромната роля на Маркс в развитието на международното работническо движение. Писмата се печатат в „Berliner Volkblatt“ на 5 декември, в „Arbeiter-Wochen-Chronik“ и „Népzava“ на 14 декември и в „Socialiste“ на 25 декември.

25 декември - В писмо до видния деец на унгарското и международното работническо движение Л. Франкел Енгелс разяснява причините за борбата между френската работническа партия и посибилистите; той изтъква, че преодоляването на разцеплението в социалистическото движение на Франция е възможно само ако бъдат изолирани посибилистките лидери; същевременно той информира Франкел за подготовката на Международния социалистически работнически конгрес в 1891 г.

---

1891

Януари - Енгелс получава от Зорге и от други източници сведения за конфликта между лидерите на Социалистическата работническа партия на Северна Америка и ръководството на Американската федерация на труда, което заявило, че партията като политическа организация не може да влиза във федерацията, и предложило на партийните членове да влизат в нея индивидуално, чрез профсъюзите; по същия повод той получава писмо от лидера на федерацията реформиста С. Хомперес. В писмо до Шлютер Енгелс критикува позицията на лидерите на Социалистическата работническа партия, окачествява отказа им от предложението на федерацията и стремежа им да противопоставят партията на тази най-масова организация на американските работници като проява на сектантство, което обективно води към засилване на влиянието на опортюнистите в работническото движение.

Около 10 януари - 1 февруари - Енгелс се среща няколко пъти с изгонените от Париж полски емигранти социалисти Станислав Менделсон и жена му Мария. По негов съвет Менделсон отправя до органа на английската Социалдемократическа федерация вестник „Justice“ („Справедливост“) писмо, в което предупреждава английските социалисти за евентуални провокации от страна на появилите се в Лондон двама агенти на царската тайна полиция. Текстът на писмото, напечатано в този вестник на 24 януари, бил прегледан и редактиран от Енгелс.

Края на януари - април - Енгелс взема активно участие в подготовката на отпразнуването на Първи май; води във връзка с това обширна преписка със социалистически дейци от Франция, САЩ, Германия и други страни.

Между 31 януари и 22 април - Енгелс продължава да получава от Лаура и Пол Лафарг подробна информация относно състоянието на социалистическото движение във Франция; в писма до тях той одобрява тактиката на Работническата партия по отношение на посибилистите - да не се правят каквито и да било принципиални отстъпки в името на формално единство, но и да не се отхвърля практическото сътрудничество в необходимите случаи.

Февруари - октомври - Енгелс редовно чете вестник „Vorwärts“ („Напред“), който от 1 януари станал централен орган на Германската социалдемократическа партия; в писма до Бебел и други дейци на партията той критикува редакцията за колебания и грешки от опортюнистически характер.

Февруари - април - Енгелс внимателно следи състоянието на социалистическото движение в Англия, оказвайки всекидневна помощ на Е. Маркс-Евелинг, Е. Евелинг и други английски социалисти в борбата им за създаване на политическа партия на работническата класа.

5 февруари - 8 април - Енгелс кореспондира с редактора на списание „Neue Zeit“ Кауцки, със Зорге, Шлютер, Лафарг и други дейци на социалистическото движение относно започналата в Германската социалдемократическа партия дискусия, предизвикана от факта, че някои нейни лидери и особено мнозинавото на нейната фракция в райхстага не одобрили публикуването на произведението на Маркс „Критика на Готската програма“ в „Neue Zeit“. В своите писма той разяснява необходимостта от публикуването на тоза произведение.

20-27 февруари - Енгелс води преписка с Фишер във връзка с предложението на последния да бъде преиздадена Енгелсовата книга „Развитието на социализма от утопия към наука“, както и произведенията на Маркс „Наемен труд и капитал“ и „Гражданската война във Франция“; смятайки, че разпространението на тези произведения има голямо значение за пропагандирането на марксизма, Енгелс дава съгласието си за тези издания.

Между 20 февруари и 6 март - Енгелс чете в ръкопис статията на Лафарг за домарксовите буржоазни теории за принадената стойност и изказва редица критически бележки.

Март - ноември - В стремежа си да помогне за разпространението на марксизма в Италия, където се формирала социалистическа партия, Енгелс обсъжда в преписка с Мартинети въпроса за издаването на негови произведения в Италия.

4 март - 2 октомври - Енгелс редактира част от превода на своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ на френски език, направен от френския социалист А. Раве, и преглежда превода на останалия текст, редактиран от Л. Лафарг.

7 март - В писмо до един от лидерите на италианското социалистическо движение Ф. Турати Енгелс дава съгласието си някои негови трудове да бъдат преведени на италиански език и да бъдат включени в проектираната библиотека за научен социализъм; писмото се печата в италианското социалистическо списание „Critica Sociale“ („Социална критика“) на 10 март.

17 март - Енгелс пише приветствие до френските работници по случай 20-годишнината на Парижката комуна; той изразява своята увереност в бъдещата победа на социалистическата революция в целия свят; приветствието се печата във вестник „Socialiste“ на 25 март.

18 март - Енгелс завършва работата си върху увода към подготвяното от него за печат трето немско издание на произведението на Маркс „Гражданската война във Франция“, написан по случай двадесетгодишнината на Парижката комуна; в този увод, насочен против опортюнистическите елементи в германската социалдемокрация, той разкрива класовата същност на буржоазната държава, като ѝ противопоставя Парижката комуна като първия опит за установяване на диктатура на пролетариата. Уводът се печата през март в списание „Neue Zeit“ и в книгата, която излиза през май.

21 март - В писмо до Шлютер Енгелс му благодари за информацията за положението в Социалистическата работническа партия на Северна Америка; той критикува ръководството на тази партия, което упорито стояло на сектантската си позиция по отношение на „Ордена на рицарите на труда“ и другите работнически организации в САЩ.

Енгелс изпраща на Зорге италианското издание на „Манифест на комунистическата партия“, излязло от печат в края на февруари - началото на март.

24 март - В отговор на молбата на един от ръководителите на Испанската социалистическа работническа партия X. Меса да разреши издаването на произведението на Маркс „Нищета на философията“ на испански език Енгелс пише на Меса писмо, в което дава своето съгласие, отбелязвайки важността и актуалността на борбата против влиянието на анархистките идеи в Испания, разпространявани и под формата на прудонизма. Писмото се печата като предговор към испанското издание на произведението на Маркс, което излиза през лятото.

Между 25 март и 15 май - Енгелс кореспондира с Лабриола, който му съобщава някои данни относно състоянието на работническото движение и пропагандата на марксизма в Италия, по-специално за събитията в Рим във връзка с празнуването на Първи май, завършило с кърваво сблъскване с полицията.

Началото на април - На Енгелс гостува Щорлемер.

9 април - В отговор на получената от Италия покана да присъства на интернационалния митинг в защита на правата на труда, който трябвало да се състои на 12 април в Милано, Енгелс пише приветствено писмо, в което отбелязва успехите на международното работническо движение.

Между 10 и 15 април - Енгелс изпраща своята брошура „Брентано contra Маркс“ на Зорге, Фишер, Нювънхейс и други дейци на международното социалистическо движение.

30 април - Енгелс пише увода на подготвяното от него за печат отделно издание на произведението на Маркс „Наемен труд и капитал“. Уводът се печата в приложение към вестник „Vorwaits“ на 13 май и в книгата, която излиза в края на юни.

1-2 май - В писмо до Бебел Енгелс изтъква погрешността на позицията на Либкнехт и някои други членове на ръководството на Германската социалдемократическа партия по въпроса за публикуването на произведението на Маркс „Критика на Готската програма“. Той посочва също, че и самият Бебел проявява известно неразбиране относно важността на тази публикация. Енгелс подчертава значението на произведението на Маркс за повишаване идейно-теоретическото равнище на членовете на партията и за преодоляване влиянието на култа към личността на Ласал в партията; той препоръчва да се отделя повече внимание на овладяването на революционната теория и нейното развитие, на воденето на научни дискусии и т. н.

3 май - Енгелс взема участие в масовата демонстрация и митинга в Лондон, които се състояли по случай Първи май.

Около 6 май - Енгелс получава от Фишер подробно съобщение за успешното провеждане на масовите първомайски демонстрации в Берлин и други градове на Германия.

12 май - Енгелс пише кратък предговор към четвъртото, поправено и допълнено от него немско издание на своята книга „Развитието на социализма от утопия към наука“. Предговорът бива публикуван в книгата, която излиза от печат през втората половина на годината.

Втората половина на май - По молба на един от лидерите на Белгийската работническа партия Е. Ансел Енгелс организира помощ за стачкуващите белгийски докери от страна на новите английски трейдюниони, води във връзка с това преписка с лидерите на тези трейдюниони Дж. Бърнс и Е. Клем.

Около 20 май - Енгелс получава от Шлютер съобщение за състоянието на работническото движение в САЩ, за борбата на миньорите за осемчасов работен ден, както и за разпространението в САЩ на издадения там английски превод на I том на „Капиталът“.

Около 21 май - По молба на германския професор икономист Л. Елсгер Енгелс му изпраща свои биографични данни и библиография на своите трудове за издавания в Германия „Справочник по обществено-политически науки“; изпратените от Енгелс данни биват поместени в 3 том на това издание, който излиза в Йена през 1892 г.

Юни - Енгелс чете книгата на германския буржоазен социолог П. Барт „Философията на историята на Хегел и на хегелианциге до Маркс и Хартман“ и в писмо до К. Шмит рязко я критикува заради опитите за изопачаване и вулгаризиране на теорията на историческия материализъм на Маркс, както и заради неправилното тълкуване на същността на философията на Хегел.

16 юни - Енгелс завършва работата върху предговора към четвъртото издание на своята книга „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, в който прави исторически преглед на най-важните направления в изследването на историята на семейството и първобитното общество, като специално подчертава значението на изследванията на видния американски историк и етнограф Л. X. Морган. Предговорът се печата в списание „Neue Zeit“ през юни под заглавие „Към историята на първобитното семейство (Баховен, МакЛенан, Морган) и в книгата, която излиза от печат в края на годината.

Между 18 и 29 юни - Енгелс проучва проектопрограмата на Германската социалдемократическа партия, съставена главно от Либкнехт и Бебел по поръчение на ръководството на партията. Като отбелязва, че в проекта общо взето са отстранени най-сериозните грешки на Готската програма, Енгелс същевременно критикува редица положения на проекта. Той изтъква липсата на искания за завоюване на политическата власт от пролетариата, за демократизиране на държавния строй и за създаване на единна демократична република и подчертава, че тези недостатъци имат характер на отстъпки пред опортюнизма. Енгелс изпраща бележките си до ръководството на партията; проектът, в който са взети под внимание някои от тези бележки, бива отпечатан на 4 юли във вестник „Vorwärts“, а след това и в други органи на партийния печат за предварително обсъждане.

26 юни - Енгелс пише приветствено писмо до втория конгрес на Австрийската социалдемократическа работническа партия, който трябвало да се състои от 28 до 30 юни във Виена; той отбелязва големите успехи на социалистическото движение в Австрия и засилването на пролетарския интернационализъм. Писмото бива отпечатано в „Arbeiter-Zeitung“ на 3 юли.

26 юни - около 24 август - Енгелс е на почивка (с прекъсвания) в Райд (остров Уайт), където му гостуват Шорлемер и ветеранът на чартисткото движение Дж. Харни.

29 юни - В писмо до Кауцки Енгелс рязко критикува шовинистическата реч на лидера на баварските социалдемократи опортюниста Г. Фолмар, произнесена на социалдемократическо събрание в Мюнхен на 1 юни. Енгелс настоява партията да лиши Фолмар от правото да говори от нейно име.

Началото на август - Енгелс получава от Турати издадената в Италия пропагандна брошура, съставена въз основа на неговия увод към новото издание на произведението на Маркс „Наемен труд и капитал“.

Между 3 и 18 август - Енгелс получава от Лабриола подробна информация за положението в Италия и за състоянието на работническото и социалистическото движение, по-специално за съдебната разправа над участниците в първомайската демонстрация и другите политически процеси, както и за работническия конгрес, състоял се от 2 до 5 август в Милано.

Втората половина на август - началото на септември - По съобщенията на печата и писмата на Е. Маркс-Евелинг, на ветерана на германското и английското работническо движение Ф. Леснер и на други участници в Международния социалистически работнически конгрес, състоял се в Брюксел от 16 до 22 август, Енгелс внимателно следи работата на конгреса; в писма до Зорге, Лафарг и други дейци на социалистическото движение той дава положителна оценка на резултатите от неговата работа. Писмото до Лафарг бива напечатано с малки съкращения във вестник „Socialiste“ на 12 септември.

Около 25 - около 27 август - Бебел и един от лидерите на Австрийската социалдемократическа партия В. Адлер гостуват на Енгелс; той беседва с тях за резултатите на Брюкселския международен социалистически работнически конгрес.

Около 3 септември - Енгелс бива посетен от американските делегати на международния конгрес в Брюксел, социалистите Мак Вей и А. Кахан, редактор на нюйоркския еврейски работнически вестник.

8 - около 23 септември - Енгелс пътува из Ирландия и Шотландия заедно с племенницата на покойната си жена - М. Е. Рошер, и секретарката си Л. Кауцка.

14 и 30 септември - Енгелс информира Зорге за конгреса на английските трейдюниони, състоял се в Нюкясъл в началото на септември, и оценява решенията му като сериозен успех на „новите трейдюниони“, тъй като на него претърпели поражение опитите на реформистките лидери на трейдюнионите да отменят резолюцията на предишния конгрес за осемчасов работен ден.

Между 24 и 28 септември - Енгелс чете проектопрограмата на Германската социалдемократическа партия, съставена от редакцията на „Nene Zeit“ и публикувана в списанието на 14 септември, той съобщава бележките си на Кауцки. Енгелс изтъква, че проектопрограмата е по-приемлива от проекта, предложен от ръководството на партията.

Около 29 септември - След известно прекъсване Енгелс възобновява рзботата си върху подготовката на ръкописа на III том на „Капиталът“ за печат.

Октомври - 14 ноември - Енгелс внимателно следи политическите събития във Франция във връзка с допълнителните избори за камарата на депутатите, в които била издигната кандидатурата на Лафарг; в писма до Лаура и Пол Лафарг, Бебел и Зорге Енгелс изразява задоволството си от избирането на Лафарг, преценявайки го като сериозен успех на Работническата партия и доказателство за правилността на нейната тактика, насочена към сплотяване на социалистическите сили.

Около 3 октомври - 1 декември - Енгелс води преговори с лондонското издателство Суон Зоненщайн за издаването на английския превод на книгата му „Положението на работническата класа в Англия“, води във връзка с това кореспонденция с преводачката на книгата, американската социалистка Ф. Кели-Вишневецка.

Между 13 и 22 октомври - Енгелс пише статията „Социализмът в Германия“, в която набелязва тактиката на социалистите във връзка със заплахата от общоевропейска война; той подчертава, че социалистите от всички страни трябва решително да се борят за мир. Статията бива отпечатана на френски в „Almanach du Parti Ouvrier pour 1892“ (Алманах на Работническата партия за 1892 г.) в началото на декември.

14 октомври - Във връзка с препечатването във „Vorwärts“ на проектопрограмата на Германската социалдемократическа партия, съставена от редакцията на „Neue Zeit“, Енгелс пише писмо до Кауцки, в което решително протестира против включването в този текст на липсващото по-рано ласалианско положение, че всички други класи представлявали единна реакционна маса по отношение на пролетариата.

Средата на октомври - началото на ноември - Енгелс внимателно следи работата на конгреса на Германската социалдемократическа партия, който се състоял в Ерфурт от 14 до 21 октомври; той изпраща приветствие до конгреса; в писма до Зорге, Бебел и други дейци на германското и международното социалистическо движение той одобрява решенията на конгреса, по-специално изключването на лидерите на групата на „младите“ oт партията и осъждането на опортюнистическите и шовинистически изказвания на Фолмар от делегатите на конгреса; Енгелс изказва задоволството си, че конгресът приел общо взето марксистка програма на партията.

24 октомври - В писмо до Зорге, от когото редовно получава информация за състоянието на работническото движение в САЩ, Енгелс отбелязва, че една от причините за известно изоставане на това движение от борбата на европейския пролетариат е относително по-високото жизнено равнище на работниците - местни жители на САЩ.

Ноември - декември - Енгелс работи интензивно върху подготовката на ръкописа на III том на „Капиталът“ за печат.

Ноември - Енгелс чете статиите на Плеханов по случай шестдесетгодишнината от смъртта на Хегел, публикувани в списание „Neue Zeit“; той характеризира тези статии като прекрасни.

1 ноември - В отговор на молбата на Шмит да му помогне при изучаване трудовете на Хегел Енгелс му дава редица съвети по този въпрос и подчертава, от една страна, важността на правилното разбиране на положителните страни на Xегеловата философия, а от друга - принципното различие между диалектическия материализъм на Маркс и идеалистическата диалектика на Хегел.

Около 12 ноември - Енгелс получава съобщение за смъртта на бившия член на Съюза на комунистите и един от редакторите на „Neue Rheinische Zeitung“ („Нов рейнски вестник“) Е. Дронке.

13 ноември - В отговор на поканата на редакцията на излизащия в Брюн (чешкото название е Бърно) австрийски социалистически вестник „Volksfreund“ („Приятел на народа“) да участва в отпразнуването на десетгодишнината на вестника Енгелс пише приветствено писмо до редакцията. Писмото бива отпечатано в този вестник на 25 ноември.

17 ноември - Енгелс пише до редакцията на английския либерален вестник „Daily Chronicle“ („Ежедневна хроника“) декларация, в която разобличава клеветническите съобщения относно семейството на Маркс, поместени в този вестник. Декларацията под заглавие „За покойната г-жа Маркс“ бива отпечатана във вестника на 26 ноември.

28 ноември - В отговор на предложението на певческия кръжок при лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници да организира честването му по случай рождения му ден Енгелс пише писмо, в което подчертава, че той, както и Маркс, по принцип е против публичните демонстрации по отношение на отделни лица; той ги смята за допустими само тогава, когато имат важно обществено значение.

3 декември - Енгелс съобщава на Кауцки, че почва да работи върху подготовката на последните раздели от ръкописа на III том на „Капиталът“ за печат.

Средата на декември - Енгелс заминава за Райд.

---

1892

Януари - март - Енгелс няколко пъти посещава Харни в Ричмонд, кореспондира с него и му оказва материална помощ.

Януари - Енгелс чете статията на германския вулгарен буржоазен икономист Ю. Волф „Загадката на средната норма на печалбата у Маркс“, напечатана през 1891 г. в германското списание „Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik“ („Годишници за политическа икономия и статистика“); в написания по-късно предговор към III том на „Капиталът“ той рязко критикува тази статия.

Енгелс превежда на немски статията си „Социализмът в Германия“, пише увода и заключението към нея, в което разглежда вътрешното положение на Русия във връзка с глада от 1891 г. Статията излиза в списание „Neue Zeit“ през февруари.

6 януари - В писмо до Зорге, в което анализира политическото положение в САЩ във връзка с опитите за създаване на популистка (фермерска) партия, Енгелс отбелязва, че в условията на американската буржоазна двупартийна система създаването на устойчива трета партия на фермерите и дребните буржоа в най-близко време няма реални перспективи.

11 януари - Енгелс пише предговора към английското издание на своето произведение „Положението на работническата класа в Англия“; предговорът бива отпечатан в книгата, която излиза в Лондон в края на март.

6 февруари - Във връзка с появяването в италианския буржоазно-либерален вестник „Tribuna“ („Трибуна“) на статията на буржоазния публицист и философ Дж. Бовио, който твърдял, че германските социалисти не придават значение на формата на политическото господство на пролетариата, Енгелс пише отговор до Бовио, в който показва пълната необоснованост на неговите твърдения. Отговорът излиза в списание „Critica Sociale“ на 16 февруари.

10 февруари - По молба на полските социалисти емигранти в Лондон Енгелс пише предговор към полското издание на „Манифеста на комунистическата партия“; той отбелязва, че истинската независимост на Полша може да бъде извоювана само от пролетариата; предговорът бива отпечатан в книгата, която излиза в Лондон, и в полското социалистическо списание „Przedswit“ („Зора“) на 27 февруари.

Средата на февруари - Енгелс редактира английския превод на своето произведение „Развитието на социализма от утопия към наука“, направен от Евелинг.

19 февруари - В писмо до Адлер Енгелс му съобщава решението си да преведе целия хонорар, който получава от издателството на Диц, в партийната каса на Австрийската социалдемократическа работническа партия.

Около 20 февруари - По молба на социалдемократическата фракция в германския райхстаг Енгелс пише приветствен адрес до Бебел по случай 25-годишната му парламентарна дейност.

Март - април - Във връзка с наближаването на празнуването на Първи май Енгелс оказва помощ на Евелинг и Е. Маркс-Евелинг и на възглавяваната от тях Лига за борба за осемчасов работен ден за изработването на тактическата линия, насочена към единодействие с другите работнически и социалистически организации в Англия; Енгелс информира социалистическите дейци от другите страни как върви подготовката за Първи май в Лондон.

Началото на март - Енгелс бива посетен от германския миньор, социалдемократа А. Зигел, емигрирал от Германия поради правителствените преследвания; Енгелс му помага да получи работа и му оказва материална помош.

Енгелс чете началото на ръкописа на брошурата на Кауцки „Ерфуртската програма“ и изпраща бележките си на автора.

Между 5 и 16 март - Енгелс се запознава с редица трудове на германския социалдемократ, публицист и историк Ф. Меринг; в писмо до Бебел той дава висока оценка на тези произведения, особено на труда на Меринг „Легендата за Лесинг“, в който се осветлява историята на Прусия от позициите на историческия материализъм.

5 март - 19 април - В писмо до Лаура и Пол Лафарг Енгелс критикува действията на френските марксисти, които влезли в камарата на депутатите в съюз с групата шовинистически настроени бланкисти - бивши буланжисти - начело с Е. Гранже; изказвайки се против подобен съюз, Енгелс препоръчва тактиката на сближаване с бланкистите от така наречената стара школа, възглавявана от Е. Вайян.

Около 10 март - Енгелс получава от Лабриола програмата на Партията на италианските трудещи се, изработена по решение на Миланския конгрес, както и данни за движението на безработните в Рим; подробна информация за политическото положение и борбата на италианската работническа класа Енгелс получава от Лабриола и след това.

15 март - около 25 септември - Енгелс кореспондира с Даниелсон, от когото получава данни за икономическото положение на Русия, както и руски икономически списания и книги, по-специално I том на „Итоти статистико-икономических исследований, произведенньх земствами“; в писмата си до него Енгелс отбелязва, че бързото развитие на капитализма в Русия неизбежно води към развитието на капиталистически отношения и в селското стопанство, а следователно към разлагане на селската община и пролетаризиране на значителна маса от селяните.

17 март - Енгелс пише приветствие до френските работници по случай 21-годишнината на Парижката комуна; приветствието бива публикувано във вестник „Socialiste“ на 26 март.

Около 20-26 март - Енгелс е на почивка в Райд.

29 март - Енгелс пише уводната бележка към второто немско издание на произведението на Маркс „Нищета на философията“; изданието излиза в Щутгарт в 1892 г.

30 март - Разкривайки причините, които пречат за развитието на социалистическото движение в САЩ, в писмо до Шлютер Енгелс отбелязва, че американската буржоазия разединява работническата класа, като подкупва работниците - коренни американци, и същевременно ги насъсква срещу работниците емигранти от различните националности, а последните — едни срещу други.

1 април - Енгелс дава интервю на кореспондента на френския буржоазен вестник „Eclair“ („Мълния“) Е. Масар по въпроса за отношението на социалистите към най-важните проблеми на външната и вътрешната политика на редица европейски държави; засягайки експлозиите, предизвикани от анархистите в Париж, Енгелс ги преценява като провокационни действия на парижката полиция. Текстът на интервюто, прегледан и поправен от Енгелс, излиза във вестника на 6 април.

Средата на април - Енгелс бива посетен от руския революционер народник Н. С. Русанов, с когото разговаря по икономическото положение и някои въпроси на социалистическото движение в Русия; Енгелс отбелязва неизбежността на краха на илюзиите на народниците, които отричали историческата обусловеност на развитието на капитализма в Русия.

20 април - Енгелс завършва работата върху увода към английското издание на своята книга „Развитието на социализма от утопия към наука“, в който осветлява от гледището на историческия материализъм най-важните етапи от развитието на буржоазното общество, разглежда във връзка с това някои проблеми на историята и материалистическата философия, дава характеристика на агностицизма и на особеностите на буржоазната идеология в периода на започналия упадък на капитализма. Изданието излиза в Лондон през 1892 г.

Май - Енгелс получава от Менделсон позиви на полски език, издадени за Първи май в Лвов и Краков.

1 май - Енгелс участва в първомайската демонстрация и митинг в Лондон; през следващите дни в писма до Л. Лафарг и Бебел той преценява празнуването на Първи май като голям успех на работническото движение.

Между 2 и 10 май - Енгелс следи хода на муниципалните избори във Франция, които се състояли от 1 до 8 май, и отбелязва успехите на социалистите в избирателната кампания.

Около 5 май - Енгелс получава от Лабриола информация за първомайските демонстрации в различни градове на Италия.

Около 14 май - 1 юни - На Енгелс гостува Бебел, заедно с когото той няколко пъти се среща със Зингер, който по това време също се намирал в Лондон; те обсъждат въпросите на социалистическото движение в Германия.

17 май - юни - Във връзка с тежко заболяване на Шорлемер Енгелс кореспондира с неговия брат и с лекуващите лекари, посещава го в Манчестър.

31 май - Енгелс пише приветствено писмо до третия конгрес на Австрийската социалдемократическа работническа партия; писмото бива отпечатано в „Arbeiter-Zeitung“ на 10 юни.

Около началото на юни - Енгелс превежда на немски език своя увод към английското издание на „Развитието на социализма от утопия към наука“. Преводът бива отпечатан в списание „Neue Zeit“ през септември под заглавие „За историческия материализъм“.

Между 9 и 17 юни - Енгелс бива посетен няколко пъти от делегация на германските миньори, пристигнала в Лондон, за да участва в международния конгрес на миньорите; Енгелс разговаря с членовете на делегацията за положението на германските миньори и за борбата им за техните права.

Средата на юни - 25 юли - Енгелс внимателно следи избирателната кампания и хода на изборите за английската камара на общините, които се състояли от 7 до 24 юли; в писма до Бебел, Л. Лафарг и други дейци на социалистическото движение той отбелязва големия успех на независимите работнически кандидати Харди, Бърнс и други и изтъква, че това ще съдейства за засилване на движението за съзнаване на самостоятелна политическа работническа партия.

29 юни - 2 юли - Във връзка със смъртта на Шорлемер Енгелс заминава за Манчестър, където взема участие в неговото погребение; Енгелс пише некролог, посветен на паметта на този виден учен революционер. Статията под заглавие „Карл Шорлемер“ излиза във вестник „Vorwärts“ на 3 юли.

21 юли - Енгелс завършва предговора към второто немско издание на своята книга „Положението на работническата класа в Англия“, която излиза в средата на август.

23 юли - След като Фолмар отново се обявява в защита на идеите на „държавния социализъм“ и сътрудничеството на социалдемократическата партия с властите на Германската империя, Енгелс пише на Бебел писмо, в което подчертава невбходимостта от скъсване с опортюнистите и набелязва тактиката в борбата против тях.

27 юли - 6 септември - Енгелс е на почивка в Райд.

Август - Продължавайки започнатото още през 40-те години изучаване на историята на ранното християнство, Енгелс чете произведенията на френския философ и историк Е. Ренан.

Около 2 август - Енгелс получава от датския социалдемократ Г. Трир информация за състоянието на работническото движение в Дания.

Между 4 август и 3 септември - Енгелс получава от Лабриола съобщение за подготовката и работата на състоялия се в Генуа на 14-15 август учредителен конгрес на Партията на италианските трудещи се.

12 август и 4 септември - В писма до Кауцки Енгелс изразява недоволството си, че от поместената в списание „Neue Zeit“ статия на Елеонора и Едуард Евелинг за резултатите от изборите в Англия са зачеркнати разделите, в които се критикували ръководството на Социалдемократическата федерация и Фабианското дружество; Енгелс характеризира това дружество като клика от буржоазни „социалисти“, обединени от страха от бъдещата пролетарска революция н стремещи се да подчинят работническата класа на либералната буржоазия и да не допуснат създаването на самостоятелна работническа партия в Англия.

19-23 август - В писма до Бебел, Зорге и Адлер Енгелс им съобщава за сериозните успехи, постигнати от английските социалисти в борбата за осемчасов работен ден; той отбелязва прелома в настроенията на ланкаширските текстилни работници, преобладаващото мнозинство на които се изказало в полза на участието в борбата за законодателно установяване на осемчасов работен ден.

Септември - октомври - Енгелс кореспондира с бившия член на I Интернационал германския лекар Л. Кугелман, получава от него някои отдавна непреиздавани трудове на Маркс.

5-26 септември - Енгелс следи работата на конгреса на английските трейдюниони, който се състоял в Глазгоу от 5 до 9 септември, и дава оценка на неговите решения. Той оценява взетото от конгреса решение да се отхвърли поканата за свикания през 1893 г. в Цюрих Международен социалистически работнически конгрес и да се свика вместо него международен конгрес по въпроса за осемчасовия работен ден като опит да се попречи на новите трейдюниони да установят по-тесен контакт с европейските социалистически партии; във връзка с това Енгелс препоръчва на социалистите от Германия, Франция и други страни да отхвърлят публично този план и да предложат на отделни трейдюниони да изпратят свои делегати в Цюрих; Енгелс преглежда също написаната от Бебел по негов съвет статия по този въпрос за списание „Neue Zeit“ и внася в нея някои поправки. По същия въпрос Енгелс се обръща към Националния съвет на Испанската социалистическа работническа партия; Енгелс призовава испанските социалисти да дадат отпор на опитите на трейдюнионистите.

12 септември - След като получава от Шмит съобщение за новите разколнически действия на изключените от Германската социалдемократическа партия лидери на „младите“, Енгелс му отговаря с писмо, в което осъжда техните действия и отбелязва, че те няма да срещнат никаква поддръжка в Германия, тъй като са откъснати от работническите маси.

Втората половина на септември - Енгелс следи работата на конгресите на френските синдикати и на френската Работническа партия, които се състояли в Марсилия от 19 до 23 и от 24 до 28 септември; и двата конгреса приемат - съгласно предложението на Енгелс - решение да не участват в международния конгрес, свикван от английските трейдюниони, и още веднъж да ги поканят на Международния социалистически работнически конгрес в Цюрих; Енгелс одобрява произнесената на конгреса на Работническата партия реч от Либкнехт, който подчертал интернационализма на германската социалдемокрация.

Енгелс бива посетен няколко пъти от Ковалевски.

22 септември и 17 ноември - Енгелс бива посетен от руския революционер народник С. М. Кравчински (Степняк).

Октомври - декември - След повече от половингодишно прекъсване Енгелс възобновява работата върху подготовката на III том на „Капиталът“ за печат и посвещава на тази работа главната част от своето време.

Първата половина на октомври - Енгелс чете брошурата на един от лидерите на групата на „младите“ К. Мюлер „Класовата борба в германската социалдемокрация“; в писмо до Бебел Енгелс препоръчва да бъдат разобличени злобните демагогски нападки срещу партията, съдържащи се в тази брошура, и същевременно да се разкритикуват опортюнистическите грешки, допуснати от някои дейци на германската социалдемокрация.

Между 6 и 15 октомври - По молба на Лафарг Енгелс му помага да подготви за произнасяне в камарата на депутатите реч, посветена на разобличаване френските шовинисти и на разясняване ннтернационалистическата позиция на германската социалдемокрация; той изпраща на Лафарг материали за борбата на германските социалдемократи против шовинизма на управляващите класи в Германия през Френско-пруската война, получени от Бебел.

Средата на октомври - Енгелс чете брошурата на френския адвокат бланкиста-буланжист Е. Прото „Шовинисти и реакционери“, насочена по-сиециално против статията „Социализмът в Германия“; в писмо до френския социалист Ш. Бонист той характеризира тази брошура като лъжлива и клеветническа, написана по нареждане на полицейските органи и шовинистическите кръгове, заинтересовани от агресивния съюз на буржоазна Франция и царска Русия.

6 ноември - В писмо до Бебел Енгелс изтъква, че започналата в германския социалдемократически печат във връзка с опортюнистическите изказвания на Фолмар дискусия е взела безпредметен, отвлечен характер; Енгелс препоръчва на предстоящия конгрес на партията Фолмар да бъде осъден за угодничество пред Вилхелм II и германското правителство.

Между 9 и 15 ноември - Енгелс пише статията „Президентските избори в Америка“, която излиза във вестник „Vorwärts“ на 16 ноември.

Между 9 и 25 ноември - Енгелс пише биографски очерк за Маркс за „Справочника по обществено-политически науки“. Очеркът се печата в четвъртия том на това издание, който излиза в Йена през 1892 г.

14-21 ноември - Енгелс следи работата на конгреса на Германската социалдемократическата партия, който се състоял в Берлин от 14 до 21 ноември; в писмо до Бебел той отбелязва, че конгресът протекъл на по-ниско равнище в сравнение с предишните; Енгелс изтъква, че отказът на конгреса, противно на поетите на Международния социалистически работнически конгрес през 1891 г. в Брюксел задължения, да проведе първомайска демонстрация на 1 май и отлагането ѝ за неделя ще се схване от другите партии като отстъпление от съвместно взетите решения. Същевременно Енгелс одобрява приетите от конгреса резолюции по въпроса за „държавния социализъм“ и антисемитизма.

15 ноември - Енгелс пише до редакцията на германския социално-политически вестник, близък до групата на „младите“, „Berliner Volks-Tribüne“ („Берлинска народна трибуна“) декларация, в която разобличава фалшифицирането в анархистки дух на историята на I Интернационал в серията статии на швейцарския социалист Ернтие, публикувани в този вестник без подпис; писмото бива отпечатано във вестник „Berliner Volks-Tribüne“ на 19 ноември.

19 ноември - 22 декември - В кореспонденция с германски и френски социалисти Енгелс обсъжда въпроса за празнуването на Първи май през 1893 г.; той разяснява, че отстъпление от решението на брюкселския межаународен социалистически работнически конгрес за едновременното празнуване във всички страни е допустимо само в изключителни случаи.

Края на ноември - 4 декември - Енгелс пише статията „Новооткрит случай на групов брак“, използвайки отчета на руския учен етнограф Л. Я. Щернберг за изследвания от него обществен строй и семейни отношения на сахалинските гиляци; статията излиза в списание „Neue Zeit“ през декември.

Декември 1892 - юли 1893 - Покрай другите занимания Енгелс подготвя за печат второто немско издание на II том на „Капиталът“.

Декември - Енгелс следи политическото положение във Франция, което се изострило в резултат ва разкриването и оповестяването на злоупотребите при построяването на Панамския канал, в които били замесени представители на френските управляващи кръгове; в писма до Лафарг той препоръчва на френските социалисти да използват създалото се положение за засилване на социалистическата агитация.

3-4 декември - Във връзка с плановете на някои ръководители на германската социалдемокрация да превърнат „Neue Zeit“ в популярно политическо и литературно-художествено списание Енгелс изтъква в писма до Бебел и Кауцки, че в такъв случай ще трябва наред с това списание да се издава и теоретичен орган, в който да се разработват въпросите на теорията на марксизма.

24 декември - Енгелс пише на Кауцки писмо, в което го моли да върне ръкописа на произведението на Маркс „Теории за принадената стойност“ - IV том на „Капиталът“, върху дешифрирането на което Кауцки работел по негово поръчение. Енгелс получава този ръкопис чрез Бебел в началото на януари 1893 г.

---

1893

Януари - май - Енгелс продължава да работи върху подготовката на ръкописа на III том на „Капиталът“ за печат.

Началото на януари - В отговор на поканата на Унгарската социалдемократическа партия да присъствува на втория ѝ конгрес Енгелс пише до ръководството на партията писмо, в което предава приветствия до конгреса.

Около 3-10 януари - На Енгелс гостува Бебел.

10 януари - Енгелс следи работата на конференцията на социалистическите организации и групи в Англия, която се състояла на 13-14 януари в Брадфорд и взела решение за създаването на Независимата работническа партия; в писмо до Зорге той оценява това събитие като важен факт в историята на английското работническо движение и одобрява влизането на Евелинг в Изпълнителния комитет на новата партия.

23 януари - Енгелс присъства на вечерта, посветена на годишнината на лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници.

Между 26 и 29 януари - Енгелс пише статията „За италианската панама“, е която въз основа на документи и материали, получени от Лабриола, разобличава финансовите машинации на най-големите италиански банкери, тясно свързани с редица видни политически дейци. Статията излиза във вестник „Vorwärts“ на 1, 2 и 3 февруари.

Февруари - март - Енгелс внимателно следи развитието на английската Независима работническа партия и информира за това Бебел, Лафарг, Зорге и други дейци на социалистическото движение; в писма до тях той отбелязва редица политически грешки на лидера на тази партия Харди, които наливали вода във воденицата на консерваторите; същевременно Енгелс отбелязва, че в новата партия има здрави пролетарски елементи, и изтъква, че трябва да се води действително независима политика, което би укрепило вярата на работниците в своите сили, а, от друга страна, би принудило либералното правителство да направи отстъпки.

Февруари - Във връзка с обсъждането на проекта за нов военен закон в германския райхстаг Енгелс пише по молба на Бебел серия статии под заглавие „Може ли Европа да се разоръжи“. Енгелс отбелязва, че надпреварата във въоръжаването е тежко бреме за народите и крие опасността от всеобща изтребителна война; той прави предложение за разоръжаване въз основа на международно споразумение и за постепенно заменяване на постоянните армии с милиционна система. Статиите се печатат във вестник „Votwarts“ от 1 до 10 март, а в края на март излизат и в отделна брошура.

1 февруари - Енгелс пише предговор към италианското издание на „Манифест на комунистическата партия“, което излиза в Милано в 1893 г.

Около 2 февруари - По молба на руско-еврейската емигрантска социалистическа група в Лондон „Прогрес“ Енгелс ѝ изпраша редица книги по теорията и историята на социализма.

4 февруари - Придавайки голямо значение на привличането на активни участници в борбата на работническата класа за разработване историята на работническото движение, Енгелс предлага на Харни да се заеме с написването на историята на чартизма.

Около 6 февруари - Енгелс се запознава с текста на речта на Бебел в райхстага от 3 февруари, в която била изложена програма за социалистическо преустройство на обществото, както и с изказванията на другите социалдемократически депутати по този въпрос; той разглежда факта, че райхстагът е бил принуден да посвети пет дни на обсъждането на този въпрос, като сериозен успех на германското работническо движение; Енгелс дава висока оценка на речта на Бебел и одобрява взетите мерки за нейното широко разпространение.

7 февруари - В отговор на молбата на руския социалист емигрант В. Шмуилов да му помогне при написването на биографичен очерк за Маркс, който да бъде издаден в Русия, Енгелс му дава редица съвети и указания и му изпраша трудовете, написани от Маркс съвместно с него през периода на дейността на I Интернационал: „Мними разцепления в Интернационала“, „Алиансът на социалистическата демокрация“ и „Международната работническа асоциация“.

24 февруари - В писмо до Даниелсон Енгелс разкрива несъстоятелността на опита на последния да докаже, че Русия се развива по некапиталистически път; той отбелязва, че руската селска община би могла да стане в известна степен клетка на ново обществено развитие само ако това бъде предшествано от събарянето на капитализма в по-развитите страни; при създалите се условия обаче капиталистическият път за Русия е неизбежен.

Края на февруари - март - Във връзка със започналата във Франция подготовка за парламентарни избори Енгелс внимателно следи дейността на Работническата партия и другите социалистически организации; в писма до Лафарг той препоръчва на френските марксисти при сключването на изборни блокове с другите социалистически групи непременно да си запазват свободата на действие и да водят самостоятелна политика.

Около 1-17 март - Енгелс е на почивка в Истбърн (Южния бряг на Англия).

13 март - Енгелс пише статия за германските работници във връзка с приближаването на Първи май; в тази статия той дава кратка характеристика на състоянието на работническото движение в Англия. Статията се печата на 1 май в издадения от вестник „Vorwärts“ специален брой „Mai-Feier“ („Майски празник“).

14 март - Отговаряйки на германския социалист емигрант в САЩ Ф. Визен на въпроса, могат ли социалистите да издигат свои кандидати на изборни постове в капиталистическата държава, Енгелс изтъква, че това е принципиално допустимо и че в своята борба за завоюване на политическа власт работническата класа трябва да си служи с различни средства и методи.

Енгелс получава от събранието на социалистите от различни страни в Женева, посветено на паметта на Маркс във връзка с десетгодишнината от смъртта му, телеграма, подписана от Плеханов и други.

15 март - Енгелс получава от ръководството на Австрийската социалдемократическа работническа партия телеграма във връзка с десетгодишнината от смъртта на Маркс.

Средата на март - Енгелс чете спомените на Леснер за Маркс, публикувани в „Neue Zeit“ на 1 март, и дава положителен отзив за тях.

Около 20 март - В отговор на поканата да участва в международния работнически конгрес, свикан в Чикаго през септември във връзка с провеждането на световното изложение, Енгелс пише до секретаря на организационния комитет по свикването на конгреса X. Д. Лойд писмо, в което съобщава, че по редица причини не може да приеме поканата. Същевременно Енгелс изпраща на Лойд английските издания на „Манифеста на комунистическата партия“ и на „Развитието на социализма от утопия към наука“.

21 март - В писмо до чешкия социалдемократ А. Радимски, който му съобщил за превеждането на „Манифеста на комунистическата партия“ на чешки език, Енгелс изразява задоволството си по този повод.

Около 28 март - 4 април - Бебел гостува на Енгелс; покрай другите въпроси те обсъждат направеното от Зингер предложение за издаване съчиненията на Маркс и Енгелс в отделни томове. Изданието не било осъществено.

На Енгелс гостуват Пол и Лаура Лафарг, които обсъждат с него въпроси на френското работническо движение.

31 март - В дома на Енгелс се срещат Бебел, Лафарг и Бърнс - социалисти депутати от парламентите на Германия, Франция и Англия; Енгелс гледа на самия факт на тази среща като на доказателство за големите успехи на международното работническо движение.

Април - началото на юли - Енгелс бива няколко пъти посетен от руския социалдемократ А. М. Воден, пристигнал при него с препоръчително писмо от Плеханов; Енгелс разговаря с него за икономическото положение в Русия, за борбата на марксистите против народниците, както и по редица философски и икономически въпроси. Енгелс отбелязва по-специално особената важност на разработването на аграрния въпрос от руските марксисти и изказва своята увереност, че в самита Русия в най-близко време ще се издигнат нови енергични вождове на работническото движение.

Април - Енгелс пише приветствено писмо до френските, австрийските и испанските работници по случай Първи май; той подчертава значението на неговото празнуване за интернационалното сплотяване на пролетариата; писмата се печатат във вестник „Socialiste“ под заглавие „Въпреки всичко“ на 23 април, в публикуваното от издателството на „Arbeiter-Zeitung“ специално издание „Zum 1. Mai 1893“ („По случай 1 май 1893 г.“) и във вестник „El Socialista“ на 1 май.

Началото на април - Енгелс получава от един от ръководителите на Испанската социалистическа работническа партия П. Иглесиас информация за състоянието на работническото движение в страната и за борбата на социалистите против анархистите и буржоазните републиканци; подобни информации Енгелс продължава да получава от него и в бъдеще.

8 април - По молба на редактора на чешкия социалдемократически вестник „Sociálni Demokrat“ („Социалдемократ“) Й. Крапка Енгелс пише кратка бележка „До чешките другари по случай Първи май. Спомен от 1848 година“; бележката, в която се подчертава единството на интересите на работниците от различните националности, по-специално на германския и чешкия пролетариат, излиза в Прага в специалното издание „Prvni Maj 1893“ („Първи май 1893 г.“).

24 април - Енгелс заминава за Манчестър, за да участвува в погребението на своя приятел, лекаря Е. Гумперт.

Около 5 май - Енгелс получава от Иглесиас писмо, в което последният го информира как са протекли първомайските демонстрации в Испания, и го моли от името на Националния съвет на Испанската социалистическа работническа партия да я представлява на насрочената за 7 май демонстрация в Лондон.

Около 6 май - Енгелс получава от Плеханов и Засулич написаното от тях обръщение до английските работници за предстоящия първомайски митинг; същевременно Плеханов му съобщава как е преминала първомайската демонстрация в Женева.

7 май - Енгелс участва в първомайската демонстрация в Лондон.

11 май - В разговор с кореспондента на френския консервативен вестник „Le Figaro“ („Фигаро“) Енгелс дава характеристика на международната обстановка и на положението в Германия; интервюто излиза във вестника на 13 май.

17 май - Енгелс съобщава на Зорге за своята работа върху заключителните раздели на III том на „Капиталът“ и за намерението си да напише историята на международната работническа асоциация.

Около 25 май - Енгелс получава от руския социалист народник П. Л. Лавров излязлата в Женева книга „Основи теоретического социализма и их приложение к Росени“, в която е напечатано писмото на представителя на руското революционно народничество Г. М. Лопатин за неговия разговор с Енгелс през септември 1883 г.

27 май - След като прочита изпратената му от автора книга на руския икономист емигрант в САЩ И. А. Гурвич „Зкономическое положение русской деревни“, Енгелс в писмо до него се изказва положително за тази работа.

9 юни - Енгелс пише до редакцията на българското списание „Социалъ-демократъ“ писмо, в което изразява благодарност за изпратения му екземпляр от списанието и задоволството си от разпространението на марксизма и от засилването на работническото движение в страните на Югоизточна Европа. Писмото излиза в кн. 3 на списанието.

Около 12 юни - Енгелс получава от Турати италианския превод на I том на „Капиталът“.

13 юни - Енгелс изпраща поздравителна телеграма на Лавров във връзка с неговата 70-годишнина.

Средата на юни - Енгелс следи хода на изборите в Германия; в писма до Пол и Лаура Лафарг отбелязва успехите на Германската социалдемократическа партия и подчертава непрекъснатото засилване на влиянието на партията, по-специално в селскостопанските райони.

Около 20-27 юни - Енгелс чете публикуваното във вестник „Socialiste“ на 17 юни под заглавие „Социализъм и патриотизъм“ възвание на Националния съвет на френската Работническа партия до трудещите се във Франция, написано във връзка със засилването на шовинистическите настроения в страната; в писмо до Лафарг, одобрявайки възванието като цяло, той отбелязва, че в него френските социалисти неправилно претендират за ръководна роля в международното работническо движение и по този начин нарушават принципите на интернационалните взаимоотношения между пролетарските партии в различните страни; той изтъква също, че съдържащото се във възванието безусловно противопоставяне на френската република на монархическите режими в другите страни води до замазване на класовата същност на буржоазната република.

Края на юни - Енгелс разговаря с кореспондент на английския либерален вестник „Daily Chronicle“ („Дневна хроника“) относно изборите за германския райхстаг. Интервюто излиза на 1 юли.

Около 5 юли - Енгелс получава от датския социалдемократ Н. Петерсен информация за икономическото положение на Дания.

14 юли - В писмо до Меринг Енгелс благодари за изпратеното му отделно издание на „Легендата за Лесинг“. Той потвърждава високата си оценка за това произведение и с примери от историята на Германия и Франция обосновава редица положения на историческия материализъм. Същевременно Енгелс съобщава на Меринг, че има намерение да преработи за ново издание книгата си „Селската война в Германия“. Той не успял да осъществи това намерение.

15 юли - Енгелс пише кратък предговор към второто немско издание на II том на „Капиталът“.

19 юли - В отговор на писмото на Германския буржоазен икономист Р. Майер, в което последният критикувал някои положения в книгата на Бебел „Жената и социализмът“, Енгелс изтъква несъстоятелността на неговите твърдения, че социалистическото преустройство на селското стопанство било невъзможно, и подчертава, че най-важното условие за ликвидиране на противоположността между града и селото е обобществяването на средствата както на промишленото, така и на селскостопанското производство.

21-28 юли - Енгелс е на почивка в Истбърн.

29 юли - Енгелс пише завещанието си; част от своето имущество и библиотеката си той оставя на Германската социалдемократическа партия, а по-голямата част от имуществото си - на дъщерите и внуците на Маркс.

1 август - 29 септември - Енгелс пътува в Германия, Швейцария и Австро-Унгария; посещава Кьолн, след това заедно с Бебел заминава през Майнц и Страсбург за Цюрих, откъдето отива за няколко дни в Граубюнден, за да се срещне с брат си Херман, след което се връща в Цюрих и прекарва две седмици в Швейцария. След това през Мюнхен и Залцбург заминава за Виена, а оттам през Прага и Карлсбад (Карлови Вари), за Берлин. През Ротердам се връща в Лондон.

Средата на август - Енгелс често посещава в Цюрих членовете на групата „Освобождение на труда“ В. И. Засулич н П. Б. Акселрод.

12 август - Енгелс присъства на последното заседание на Международния социалистически работнически конгрес в Цюрих, произнася кратка реч на английски, френски и немски език и по поръчение на бюрото на конгреса закрива заседанието; в речта си Енгелс отбелязва заслугите на Маркс към работническата класа и характеризира успехите на международното работническо движение

31 август - 13 октомври - Във връзка със състоялите се на 20 август избори за френската камара на депутатите в писма до Лаура и Пол Лафарг Енгелс изразява своята загриженост дали депутатите от възглавяваната от Гед Работническа партия ще съумеят да сплотят около себе си представителите на другите социалистически групи; той препоръчва да се следва тактика, допринасяща за това сплотяване.

11 септември - Енгелс присъства на тържествена вечер във Виена, организирана в негова чест от австрийските социалдемократи.

14 септември - Енгелс присъства на социалдемократическо събрание във Виена, посветено на резултатите от Цюрихския международен социалистически работнически конгрес, произнася на него реч, в която отбелязва значителното засилване на влиянието на социалистите в Австрия, Унгария, Германия и други страни; речта излиза в „Arbeiter-Zeitung“ на 22 септември.

22 септември - Енгелс присъства на социалдемократическо събрание в Берлин, организирано по случай пристигането му в Германия; произнася реч, в която изтъква огромната роля на Маркс за развитието на социалистическото движение и отбелязва успехите на германската социалдемокрация: речта бива отпечатана в приложение към вестник „Vorwärts“ на 26 септември.

Около 11 октомври - Енгелс получава от Лафарг информация за състоялия се в Париж от 7 до 9 октомври 41 конгрес на френската Работническа партия.

11-21 октомври - Във връзка с внесения от консервативното правителство Е. Таафе под натиска на народните маси проект за избирателна реформа в Австрия, който предвиждал разширяване на избирателното право, в писмо до Адлер, Бебел и Л. Лафарг Енгелс анализира политическото положение в Австрия и препоръчва на австрийските социалдемократи да използват политическата криза, възникнала в страната в резултат от съпротивата на повечето буржоазни партии срещу проекта за реформа, за да засилят социалистическата агитация.

Средата на октомври - Енгелс внимателно следи продължаващата от края на юли борба на миньорите в Централна Англия против обявения от собствениците на мините локаут; в писма до Бебел той съобщава подробности по тази борба и за принудителния отказ на част от собствениците на мините от локаута.

14-27 октомври - Във връзка с намерението на Фортен да преведе на френски за публикуване в социалистическото списание „L’Ere nouvelle“ („Нова ера“) произведенията на Маркс „Към критиката на Хегеловата философия на правото“ и три глави от „Анти-Дюринг“, обединени под заглавието „Теория на насилието“, Енгелс води по този повод кореспонденция с Фортен и Л. Лафарг; той изтъква, че само специалист философ трябва да превежда произведенията на Маркс, и дава съгласието си само за превеждането на „Теория на насилието“.

17 октомври - След като се запознава с книгата на Даниелсон „Очерки нашего пореформенного общественного хозяйства“, изпратена му от автора, както и с критическата статия на руския легален марксист П. Б. Струве за тази книга, Енгелс пише по този повод писмо на Даниелсон. Той отбелязва несъстоятелността на народническите възгледи на Даииелсон, който отричал прогресивното развитие на капитализма в Русия; същевременно Енгелс критикува Струве за идеализиране на капиталистическия начин на производство, доказвайки, че развитието на капитализма е неизбежно свързано с обедняването на широките маси, особено в такава икономически изостанала страна като Русия.

Между 22 и 31 октомври - Енгелс бива посетен няколко пъти от руския народник X. Рапопорт, който пристигнал при него с препоръчително писмо от Лавров; Енгелс разговаря с него по някои проблеми на историческия материализъм, за състоянието на революционното движение в Русия и по други въпроси.

Около 24 октомври - около 23 декември - Енгелс продължава да получава редовно от Лабриола информация за политическото положение в Италия и за състоянието на работническото и социалистическото движение, по-специално за движението на трудещите се маси в Сицилия (движението на „фашите“), което било поддържано от италианските социалисти.

Между 6 и 12 ноември - Енгелс чете книгата на Майер „Капитализмът от края на века“.

Около 28 ноември - Енгелс получава от дейци на социалистическото движение в различните страни, от социалдемократическата фракция в германския райхстаг и други организации и лица поздравления по случай рождения си ден.

Декември - Енгелс преглежда превода на френски език на първата половина на своето произведение „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, направен от Л. Лафарг, и ѝ изпраща своите бележки.

Първата половина на декември - Като узнава за лошото здравословно състояние на Ф. Волф, Енгелс го посещава в Оксфорд.

1 декември - Енгелс пише писмо до лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници, в което изказва своята благодарност за поздравленията по случай рождения му ден.

2 декември - В писмо до Зорге Енгелс анализира причините, които пречели за създаването на масова социалистическа партия в САЩ; между тези причини той споменава двупартийната система, която позволява на управляващите партии широко да прибягват до заблуждаване на масите, нехомогенността на работническата класа, състояща се от американци кореняци и имигранти, разделени на свой ред на различни национални групи, расовата дискриминация спрямо негърското население, както и сравнително високото жизнено равнище на горните слоеве на пролетариата. В същото писмо Енгелс съобщава, че вече е подготвил за печат значителна част от III том на „Капиталът“.

19 декември - В отговор на поканата да участвува в Международния конгрес на студентите социалисти в Женева Енгелс пише приветствено писмо до този конгрес; Енгелс подчертава важната роля, която интелигенцията ще играе в различните отрасли на народното стопанство и в държавното управление след победата на социалистическата революция. Писмото излиза във вестник „L'Etudiant socialiste“ („Студент социалист“) на 25 март - 10 април 1894 г.

---

1894

Януари - 11 май - Енгелс продължава да работи върху подготовката на ръкописа на III том на „Капиталът“ за печат.

Януари - март - Енгелс следи водещата се в Австрия борба за всеобщо избирателно право; в писма до Адлер, Зорге и други социалисти той подчертава значението на разширяването на избирателното право за развитието на австрийското работническо движение.

Януари - февруари - Енгелс кореспондира с Харни и му помага материално.

Първата половина на януари - Енгелс пише предговор към сборника от свои статии по международни въпроси от вестник „Volksstaat“ („Народна държава“) от 1871-1875 г. В написания специално за това издание послеслов към произведението „За социалния въпрос в Русия“ Енгелс излага възгледите си за развитието на капитализма и съдбата на селската община в Русия. Сборникът излиза от печат в края на януари.

След като завършва значителна част от работата по подготовката на III том на „Капиталът“ за печат, Енгелс изпраща първите четири раздела - 20 глави (една трета от ръкописа) - в Хамбург на издателството на О. Майснер.

3 януари - Енгелс се запознава с поместения в седмичника на френските социалисти-бланкисти „Le Parti socialiste“ (“Социалистическа партия“) проект за разоръжаване, представен от Вайян за внасяне в камарата на депутатите. В писмо до Лафарг той одобрява основната идея на проекта, като изказва редица практически бележки и препоръчва в основата на проекта да се поставят предложениятa, които той е направил в своето произведение „Може ли Европа да се разоръжи?“. Енгелс съветва също френските социалисти да се консултират предварително по въпроса за предлаганото от тях свикване на международен конгрес за разоръжаване с германските и италианските социалисти.

Между 6 и 10 януари - Енгелс чете книгата на английския писател от началото на XVII век Р. Бъртон „Анатомия на меланхолията“, изпратена му от неговия приятел, видния английски геолог Дж. Лемпло.

Около 9 януари - Енгелс пише за вестник „Vorwärts“ и за списание „Neue Zeit“ бележки, в които дава кратка характеристика на съдържанието на III том на „Капиталът“. Бележките излизат във „Vorwärts“ на 12 януари и в „Neue Zeit“ през януари.

25 януари - В отговор на молбата на германския студент от Бреслау (Вроцлав) В. Боргиус Енгелс му пише писмо, в което разглежда някои положения на историческия материализъм, по-специално за обратното въздействие на политическата и идеологическата надстройка върху икономическата база - решаващия фактор на икономическото развитие, за диалектическото взаимодействие между необходимост и случайност в историята и др. Писмото бива публикувано през октомври 1895 г. в списание „Der sozialistische Akademiker“ от неговия сътрудник X. Щаркенбург.

26 януари - Отговаряйки на Турати и на жена му, участничката в италианското социалистическо движение А. Кулишова, които се обърнали към него с молба да се произнесе относно тактиката на социалистите при условията на разгръщащото се в Италия масово движение на трудещите се, Енгелс пише статия, в която, подчертавайки буржоазния характер на назряващата в Италия революция, набелязва тактиката, която трябва да следват социалистите, за да осигурят активното участие на пролетариата в тази революция и да запазят неговата класова самостоятелност. Под заглавие „Бъдещата италианска революция и социалистическата партия“ статията излиза като писмо на Енгелс до Турати в списание „Critica Sociale“ на 1 февруари.

Края на януари - На Енгелс гостува П. Лафарг, който се среща у него с Бърнс.

Около 9 февруари - 1 март - Енгелс е на почивка в Истбърн.

23 февруари - 21 май - Във връзка с предстоящите английски парламентарни избори в писма до Зорге, Адлер, Плеханов и други социалисти Енгелс анализира борбата, която се водела между либералите и консерваторите; той отбелязва, че в стремежа си да се задържат на власт либералите ще бъдат принудени да направят отстъпки на работническата класа. Засягайки причините, поради които в Англия липсва самостоятелна масова работническа партия, Енгелс изтъква, че това се дължи на разцеплението на работническото движение и на сектантския характер на социалистическите организации; като основна задача на английския пролетариат Енгелс посочва изработването на самостоятелна политика.

Края на февруари - май - Енгелс чете получените от Даниелсон два тома статистически данни за промишленото и селскостопанското развитие на Русия.

6 март - След като се запознава с речта на един от лидерите на реформисткото крило на френските социалисти Ж. Жорес в камарата на депутатите, който направил предложение за установяване на държавен монопол върху вноса на зърнени храни, в писмо до Лафарг Енгелс критикува това предложение. Енгелс изтъква, че в условията на буржоазна република всеки държавен монопол ще бъде изгоден изключително за капиталистическата класа; той отбелязва също, че провеждането на каквито и да било социалистически мероприятия е невъзможно, докато политическата власт се намира в ръцете на буржоазията.

18 март - Енгелс пише приветствие до Националния съвет на френската Работническа партия по случай 23-годишнината на Парижката комуна. Приветствието бива отпечатано във вестник „Socialiste“ на 25 март.

20 март - Енгелс изпраща на Даниелсон първите коректури на III том на „Капиталът“ за превеждане на руски език; по-нататък той продължава да му праща колите след тяхното получаване от печатницата.

В писмо до румънския социалист П. Мусою Енгелс му благодари за изпратените му румънски издания на „Развитието на социализма от утопия към наука“ и „Манифест на комунистическата партия“.

21 март - Енгелс съобщава на Зорге, че е завършил работата върху основната част (приблизително две трети) от ръкописа на III том на „Капиталът“.

22 март - Енгелс получава покана да присъства на четвъртия конгрес на Австрийската социалдемократическа работническа партия и пише приветствие до конгреса; той отбелязва, че една от насъщните задачи на партията е да води борба за всеобщо избирателно право. Приветствието се печата в брошурата „Verhandlungen des vierten österreichischen sozialdemokratischen Parteitages“ („Протоколи на четвъртия австрийски социалдемократически конгрес“), която излиза през април.

26 март - В отговор на писмо на Иглесиас Енгелс изразява задоволството си от разрастването на социалистическото движение в Испания.

27 март - Енгелс получава приветствие от четвъртия конгрес на Австрийската социалдемократическа работническа партия.

24 април - Енгелс пише до председателя на социалдемократическия съюз в Бармен К. Еберле писмо, в което благодари на тази организация за изпратения му албум с изгледи от родния му град.

6 и 7 май - Енгелс бива посетен от функционера на френската Работническа партия А. Делклюз.

11 май - Енгелс изпраща в издателството последната част от ръкописа на III том на „Капиталът“.

15 май - Енгелс пише писмо до ръководството на Унгарската социалдемократическа партия във връзка с третия конгрес на партията, което бива отпечатано в социалистическия вестник „Arbeiterpresse“ („Работнически печат“) и на унгарски език във вестник „Nepszava“ на 18 май.

23 май - Енгелс пише предговор към третото немско издание на своето произведение „Анти-Дюринг“, което излиза през юли.

1 юни - В писмо до Даниелсон Енгелс му благодари за изпращането на първото руско издание на своето произведение „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ и дава общо взето положителна оценка за качеството на превода.

Средата на юни - Енгелс получава от Зорге информация за стачното движение на миньорите в САЩ.

Около 18 юни - Енгелс получава от унгарския социалист М. Деак съобщение, че се подготвя превеждането на „Манифест на комунистическата партия“ на унгарски език.

Около 19 юни - 2 юли - Енгелс бива често посещаван от Либкнехт, който е пристигнал в Англия.

Между 19 юни и 16 юли - Енгелс работи върху статията „Към историята на ранното християнство“, която е резултат от негови предишни изледвания по този въпрос; статията излиза в списание „Neue Zeit“ в края на септември - началото на октомври.

27 юли - Придавайки голямо значение на популяризирането на съдържанието на III том на „Капиталът“, Енгелс изпраща на редактора на „Neue Zeit“ 23 и 24 глава на този том за публикуване; главите излизат в списанието през юли.

19 юли - 2 август - Във връзка със стачката на миньорите в Шотландия и с обръщението, което му било отправено от стачния комитет, Енгелс коресдондира с ръководството на Германската социалдемократическапартия и с лондонското Комунистическо просветно дружество на германските работници относно материалното подпомагане на стачниците и сам им оказва помощ.

Около 26 юли - Енгелс изпраща на Лабриола третото издание на своето произведение „Анти-Дюринг“.

Между 30 юли и 6 август - По молба на Иглесиас Енгелс съобщава на ръководството на Германската социалдемократическа партия и на Австрийската социалдемократическа партия, както и на редица английски социалистически и работнически организации за предстоящия в края на август четвърти конгрес на Испанската социалистическа работническа партия и им препоръчва да отправят приветствия до конгреса.

Около 7 - 22 август - След като се запознава с резултатите от състоялия се на 5-6 август конгрес на Социалдемократическата федерация, Енгелс критикува сектантската политика на нейните лидери, по-специално решението на конгреса да се свика в навечерието на предстоящия в 1896. г. в Лондон Международен социалистически работнически конгрес с участието на трейдюнионите отделен „чисто социалистически“ конгрес, както и решението за отказване от сътрудничество с Независимата работническа партия като „несоциалистическа“ организация. В писма до испанските, италианските; френските и германските социалисти той им препоръчва да се изкажат в печата против осъществяването на това намерение.

14 август - 18 септември - Енгелс е на почивка в Истбърн.

Между 15 и 30 август - Енгелс получава от Лабриола информация за положението в Италия, както и данни за статиите на италианския буржоазен икономист А. Лориа и на неговите привърженици, в които те се опитвали да критикуват икономическото учение на Маркс; Енгелс продължава да получава подобна информация и през следващите месеци.

Септември - ноември - Енгелс следи хода на японо-китайската война; в писма до Л. Лафарг, Зорге и други социалисти той отбелязва, че както и да свърши войната, тя ще даде тласък на развитието на капитализма в Китай.

6 септември - В отговор на поканата да присъства на третия конгрес на Социалистическата партия на италианските трудещи се Енгелс пише до един от дейците на тази партия, К. Дел'Авале, приветствие до конгреса; приветствието бива отпечатано в италианския социалистически вестник „Lotta di classe“ („Класова борба“) на 22-23 септември.

Около 9 септември - Мартинети уведомява Енгелс за извършените от него преводи на „Произход на семейството, частната собственост и държавата“ и други произведения на Енгелс на италиански език и за трудностите на тяхното публикуване.

26 септември - В отговор на молбата на редакцията на сицилианския вестник „Giustizia sociale“ („Социална справедливост“), който социалистите възнамерявали да издават в Палермо, Енгелс пише приветствие до социалистите в Сицилия; тъй като издаването на вестника било забранено, приветствието излиза на 30 юни 1895 г. в сицилианския социалистически вестник „La Riscossa“ („Освобождение“).

Октомври - ноември - Енгелс бива често посещаван от Плеханов, който след изгонването му от Швейцария се установил временно в Лондон.

Октомври - По вестниците и писмата на Иглесиас, Енгелс следи развоя на стачката на испанските текстилни работници в Малага; той се възхищава от тяхната упоритост и смелост.

4 октомври - Енгелс завършва работата върху предговора към III том на „Капиталът“.

Втората половина на октомври - Енгелс следи хода на изборите за камарата на депутатите в Белгия на 14 и 21 октомври, в резултат на които социалистите спечелили 32 мандата; в писмо до един от лидерите на Белгийската работническа партия Е. Ванаервелд той отбелязва голямото значение на това събитие както за белгийския пролетариат, така и за работническото движение от другите страни.

27 октомври - По молба на Турати Енгелс пише до редакцията на списание „Critica Sociale“ писмо, в което осъжда опитите на италианския буржоазен печат да противопостави революционната борба на италианските социалисти на парламентарната дейност на германските социалдемократи и по този начин да разедини международното работническо движение. Писмото бива отпечатано в списанието на 1 ноември.

Края на октомври - ноември - Във връзка с опортюнистическото изказване на Фолмар по въпроса за аграрната програма на Франкфуртския конгрес на Германската социалдемократическа партия, който се състоял от 21 до 27 октомври, в писма до Зорге, Кауцки, Бебел, Либкнехт и други Енгелс най-рязко критикува това изказване. Той окачествява издигнатите от Фолмар искания за защита на собственическите интереси на селяните, включително и на едрите селяни, като отстъпление от социалистическите принципи.

Началото на ноември - Енгелс чете френския превод на „Манифест на комунистическата партия“, напечатан в списание „L’Ere nouvelle“, и прави бележки по него.

10 ноември - В писмо до Зорге Енгелс дава характеристика на състоянието на английското работническо движение; отбелязва необходимостта от създаване на масова работническа партия, противостояща и на либералите, и на консерваторите ; изтъква, че лидерите на Социалдемократическата федерация продължават да стоят на сектантски позиции, превръщайки марксистката теория в мъртва догма, а ръководството на Независимата работническа партия допуска колебания и отстъпления от самостоятелната пролетарска тактика, сключва сделки с буржоазните партии.

12 ноември - Енгелс пише до редакцията на вестник „Vorwurts“ писмо, в което остро осъжда опитите на Фолмар да изопачи позицията му по аграрния въпрос; писмото бива отпечатано в този вестник на 16 ноември.

Между 15 и 22 ноември - В отговор на изказванията на Фолмар, както и във връзка с приемането от конгреса на френската Работническа партия, състоял се през септември в Нант, на мотиви и допълнения към аграрната програма, които съдържали грешки от опортюнистически характер, Енгелс пише произведението „Селският въпрос във Франция и Германия“. Като критикува тези изказвания и грешки, Енгелс разработва основите на марксистката програма по аграрния въпрос. Произведението излиза в списание „Neue Zeit“ в края на ноември.

Втората половина на ноември - първата половина на декември - Енгелс внимателно следи водещата се в Германската соцналдемократическа партия дискусия по аграрния въпрос. Той дава редица съвети на Бебел в борбата против Фолмар и критикува Либкнехт за примиренческата му позиция; Енгелс доказва, че в името на истинското единство на партията трябва да се дава решителен отпор на опортюнистическите и разколническите елементи; той оценява резултатите от дискусията като победа над опортюнизма.

22 ноември - Във връзка с публикуваното във вестник „Vorwärts“ съобщение, че IV том на „Капиталът“ няма да бъде издаден, Енгелс пише малка бележка, в която опровергава това твърдение. Бележката се печата без подпис в списание „Neue Zeit“ през ноември.

23 ноември - Енгелс пише на арменския социалист И. Атабекянц писмо, в което му благодари за превеждането на арменски език на „Развитието на социализма от утопия към наука“ и „Манифест на комунистическата партия“, както и за съобщението за положението в Армения; Енгелс отбелязва, че истинското освобождение на арменския народ е възможно само в резултат от разгръщането на революционното движение в Русия и от събарянето на руския царизъм.

11 декември - Енгелс подарява на Плеханов току-що излезлия от печат III том на „Капиталът“ с приятелски надпис.

12 декември - Енгелс изпраща на Зорге и Шлютер екземпляри от III том на „Капиталът“.

27 декември - Във връзка с превръщането на „Arbeiter-Zeitung“ от 1 януари 1895 г. в ежедневник, Енгелс пише приветствие до австрийските работници. Приветствието излиза във вестника на 1 януари 1895 г.

---

1895

Януари - март - Лабриола уведомява Енгелс, че Лориа и неговите привърженици са публикували нови статии, в които се опитвали да опровергаят икономическата теория на Маркс и да оспорят положенията, формулирани от Енгелс в предговора към III том на „Капиталът“; Енгелс получава от Лабриола и превода на този предговор, напечатан в италианското социалистическо списание „La Rasegna“ („Преглед“).

Януари - Енгелс започва да подготвя издаването на пълно събрание на съчиненията на Маркс и на своите трудове; той се занимава с издирването на ранните произведения на Маркс, както и на статиите му, напечатани през 50-те години във вестник „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска ежедневна трибуна“), и кореспондира по този повод с Кугелман.

Първата половина на януари - След като получава съобщение за тежкото материално положение на Врублевски, в писма до Вайян и Лафарг Енгелс настоява френските социалисти да му оказват редовна материална помощ.

1 януари - Енгелс изпраща III том на „Капиталът“ на Лавров и Адлер.

3 януари - Енгелс продьлжава да следи водещата се в редовете на Германската социалдемократическа партия борба против опортюнистическите елементи; в писмо до германския социалдемократ П. Щумпф той изтъква, че една от причините за засилването на опортюнистическите тенденции в партията е попълването на нейните редове не само с работници, но и с дребнобуржоазни елементи; Енгелс подчертава необходимостта от борба против тези тенденции и изразява увереността си в победата на революционното направление.

9-28 януари - В кореспонденция с Адлер Енгелс обсъжда въпроса за ръководството на „Arbeiter-Zeitung“ във връзка с преврьъщането му в ежедневник; той организира материална помощ за редакцията, изпращането на дописки и т. н.

Края на януари - началото на февруари - Придавайки голямо значение на окончателното разобличаване на култа към личността на Ласал в германската социалдемокрация, поддържан от опортюнистите, както и на възстановяването на истинската картина на отношението на Маркс към Ласал, Енгелс подготвя за печат преписката на Маркс с Ласал. Докаго Енгелс бил жив, това издание не било осъществено.

Февруари - Енгелс чете книгата на Плеханов „Към въпроса за развитието на монистическия възглед за историята“, изпратена му от автора.

Между 1 и 26 февруари - По молба на Плеханов Енгелс организира лекуването на Засулич.

Първата половина на февруари - Във връзка с намерението на издателството на „Vorwärts“ да издаде в отделна брошура серията статии на Маркс от списание „Neue Rheinische Zeitung. Politisci-ökonomische Revue“ („Нов рейнски вестник. Политико-икономически преглед“) от 1853 г., посветени на революцията от 1848 г. във Франция и на последвалите я събития, Енгелс кореспондира с Фишер; той предлага брошурата да бъде озаглазена „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“, определя нейното съдържание и наименованието на главите, както и нейния тираж.

2 февруари - Енгелс отговаря на получените от него запитвания от страна на английски и полски социалисти относно наименованието на следващия Международен социалистически работнически конгрес, който трябвало да бъде свикан в 1896 г. в Лондон; в писмо до един от полските социалисти емигранти В. Йодко заявява, че е съгласен този конгрес по изключение да се нарича „Международен конгрес на социалистическите работници и на трейдюнионите“; той мотивира това с обстоятелството, че в Англия след трейдюнионите върви мнозинството на организираните работници.

14 февруари - 6 март - Енгелс пише увода към отделното издание на произведението на Маркс „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“. В този увод Енгелс разработва основите на тактиката на работническото движение във връзка с изменилите се условия на борбата на пролетариата след революцията от 1848-1849 г., а също и с измененията в резултат на развитието на военното дело. По настояване на ръководителите на германската социалдемокрация, които се опасявали, че уводът може да даде повод за възобновяване на закона против социалистите, Енгелс зачеркнал на коректура някои места, но напълно запазил революционната същност на своята работа. Уводът бива отпечатан в списание „Neue Zeit“ в края на март - началото на април и в книгата, която излиза в средата на април.

Втората половина на февруари - Енгелс чете ръкописа на превода на френски на своята статия „Към историята на ранното християнство“, извършен от Л. Лафарг, и прави някои поправки.

Около 20 февруари - Енгелс получава от У. Бърнс, живеещ в Америка племенник на покойната му жена, някои сведения за социалистическото и стачното движение в САЩ, по-специално за стачката на трамвайните работници в Бруклин.

Бебел информира Енгелс за намеренията на германското правителство да прокара в райхстага закон за предотвратяването на държавен преврат, насочен против социалдемократите, и други реакционни законопроекти.

5 март - След като се запознава с получените от Вайян законопроекти (за селскостопанските общинни владения, за осемчасов работен ден и минимална работна заплата за работниците от държавните предприятия, за създаване на министерство на труда и т. н.), които социалистите възнамерявали да внесат във френската камара на депутатите, Енгелс пише на Вайян писмо, в което прави някои бележки относно съдържанието на тези законопроекти.

11 март и 6 април - Във връзка с публикуваните от Шмит и от германския буржоазен икономист В. Зомбарт рецензии за III том на „Капиталът“, в които неправилно се тълкували законът за стойността, нормата на печалбата и производствените разходи, в писма до тях Енгелс критикува тези погрешни възгледи и разяснява същността на марксисткото тълкувание на тези категории.

Около 12 март - Енгелс получава от Л. Лафарг информация за подготовката на отпразнуването на Първи май във Франция.

16 март - Енгелс пише на Адлер писмо, в което му дава съвети и указания относно изучаването на II и III том на „Капиталът“.

Около 18 март - По молба на германския социалдемократ К. Хирш Енгелс чете неговите статии за борбата за намаляване на работния ден във връзка с интензификацията на труда, поместени в „Sozialpolitisches Centralblatt“ („Социалнополитически централен вестник“), и съобщава на Хирш своите бележки.

Края на март - началото на април - Енгелс чете книгата на Лафарг „Произход и развитие на собствеността“; в писмо до него оценява книгата общо взето положително, като същевременно критикува отделни мисли на автора.

Април - май - Енгелс пише допълнение към III том на „Капиталът“, което се състои от две статии: „Законът за стойността и нормата на печалбата“ и „Борсата“. В първата от тях Енгелс разглежда редица рецензии за III том на „Капиталът“; във втората статия, която си остава във вид на чернова, Енгелс анализира изменилата се роля на борсата и бързото разпространение на акционерните дружества, разглеждайки ги като нови характерни явления в развитието на капиталистическото общество. И двете статии не били отпечатани, докато Енгелс бил жив.

Април - Енгелс продължава подготовката за издаването на пълно събрание на съчиненията на Маркс и на своите трудове, кореспондира по този повод с Бебел, Фишер и Меринг.

1 април - В писмо до Кауцки Енгелс решително протестира против това, че във „Vorwärts“ от 30 март без негово знание са били публикувани извадки от увода към произведението на Маркс „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“, подбрани произволно и създаващи впечатление, че той е привърженик изключително на мирната тактика.

Началото на април - Във връзка с намерението си да подготви за печат IV том на „Капиталът“ Енгелс чете изпратената му от швейцарския буржоазен икономист С. Бауер монография на последния „Към въпроса за възникването на учението на физиократите. Въз основа на непубликувани трудове на Кене“.

Около 15 април - Енгелс изпраща току-що излязлата под неговата редакция и с неговия увод брошура на Маркс „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“ на Леснер, Засулич, Лабриола, Вайян и други дейци на социалистическото движение в различните страни.

15 април - 29 май - Енгелс кореспондира с Фишер и Меринг относно издаването на сборник с ранните статии на Маркс, поместени в „Rheinische Zeitung“ („Рейнски вестник“) през 1842 г. Изданието не било осъществено.

Около 19 април - Енгелс бива уведомен от Мартинети, че неговият увод към произведението на Маркс „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“ е преведен на италиански. Преводът се публикува със съкращения в списание „Critica Sociale“ на 1 май.

Май - Енгелс, чете книгата на Кауцки „Предшественици на най-новия социализъм“; в писмо до него той посочва нейните недостатъци, по-специално игнорирането на ролята на най-безправните елементи на средновековния град, които образували пролетариата, както и недостатъчното разработване на въпросите, отнасящи се до икономическото положение на Германия и другите европейски държави през XV и XVI век.

У Енгелс се появяват първите осезателни признаци на болестта, която станала причина за смъртта му - рак в хранопровода.

Около 18 май - Енгелс получава от чешкия социалист Хелер излезлия във Виена чешки превод на произведението на Маркс „Наемен труд и капитал“.

21 май - Като узнава, че Кауцки и Бернщайн подготвят издаването на поредица от книги по историята на социализма, без да го уведомят за това, в писмо до Кауцки Енгелс изказва възмущението си по този повод; той окачествява поведението на Кауцки и Бернщайн като стремеж да го отстранят фактически от участие в разработването на историята на работническото движение и социалистическата мисъл.

Юни - 24 юли - Енгелс се лекува в Истбърн, където го посещават Е. Маркс-Евелинг, Л. Лафарг, Е. Евелинг, Адлер и други.

Около 17 юни - Енгелс получава от Адлер информация за политическото положение в Австрия.

24 юли - Тежкоболният Енгелс се връща от Истбърн в Лондон.

28 юли - Въпреки тежката си болест, Енгелс разговаря с Е. Маркс-Евелинг за положението на Независимата работническа партия в Англия.

5 август (22 часа 30 минути) - Умира Фридрих Енгелс.

Между 6 и 10 август - Социалистическите и работническите партии, както и много дейци на социалистическото движение в различните страни изказват в телеграми и писма дълбоката си скръб по повод смъртта на Енгелс.

10 август - Тялото на Енгелс бива изгорено в крематориума Уокинг близо до Лондон. На траурния митинг, който се състоял в зданието на гара Ватерло, присъстват приятелите и роднините на Енгелс, представители на социалистическите и работническите партии и организации от повечето европейски страни. Речи произнасят близкият приятел на Маркс и Енгелс С. Мур, П. Лафарг, Либкнехт, Бебел, Евелинг, Ансел и други дейци на международното социалистическо движение. От името на руските социалдемократи венец на ковчега на Енгелс полага Засулич.

27 август - Съгласно завещанието на Енгелс урната с неговия прах бива пусната от неговите най-близки приятели - Е. Маркс-Евелинг, Леснер и други - в морето около Истбърн.

Около септември - ноември - В. И. Ленин пише статия некролог, в която дава всестранна характеристика на теоретическата и практическата революционна дейност на Енгелс. Статията бива публикувана в сборника „Работник“ №1-2 в 1896 г.

- КРАЙ -

---

Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти