Карл Маркс
Предговор на „Към критиката на политическата икономия“
1859
Източник: К. Маркс, Към критиката на политическата икономия, 1983. Партиздат, София
Превод: Кирил Тотев
Сканиране, препис и корекция: Славчо Г. Иванов
Дигитализация: Даниела Пенкова
ПРЕДГОВОР ОТ КАРЛ МАРКС[1]
Аз разглеждам системата на буржоазната икономия в следния ред: капитал, поземлена собственост, наемен труд, държава, външна търговия, световен пазар. Под първите три рубрики изследвам икономическите условия за живот на трите големи класи, на които се разпада съвременното буржоазно общество; взаимната връзка между другите три рубрики е очевидна. Първият отдел на първата книга, която разглежда капитала, се състои от следните глави: 1) стоката; 2) парите, или простата циркулация; 3) капиталът изобщо. Първите две глави образуват съдържанието на настоящата книга. Целият материал лежи пред мен във формата на монографии, които бяха написани през доста отдалечени един от друг периоди не за да бъдат отпечатани, а самият аз да си изясня въпросите, и последователната обработка на тези монографии по посочения план ще зависи от външни обстоятелства.
Изоставям общия увод[2], който бях нахвърлял, защото при по-обстойно размисляне всяко предварително изказване по резултати, които тепърва трябва да бъдат доказани, ми се струва спънка, а читателя, който изобщо желае да ме следва, трябва да се реши да върви от частното към общото. Някои бележки обаче относно хода на моите собствени политико-икономически занимания могат да се окажат уместни.
Моето специално образование беше юриспруденцията, която обаче изучавах само като подчинена дисциплина покрай философията и историята. През 1842 - 1843 г. като редактор на „Rheinische Zeitung“[3] изпаднах за пръв път в затруднението да се изказвам по така наречени материални интереси. Разискванията в рейнския Ландтаг по кражбата на дърва и парцелирането на поземлената собственост, официалната полемика, която господин фон Шапер, тогавашен оберпрезидент на Рейнската провинция, започна с „Rheinische Zeitung“ относно предложението на мозелските селяни, най-после дебатите по свободната търговия и защитните мита бяха първите поводи да започна да се занимавам с икономически въпроси.[4] От друга страна, по онова време, когато доброто желание „да се отиде по-нататък“ многократно компенсираше познаването на материята, в „Rheinische Zeitung“ беше отекнало леко философски оцветено ехо на френския социализъм и комунизъм. Аз се изказах против това дилетантство, но същевременно открито признах в една полемика с „Allgemeine Augsburger Zeitung“[5], че тогавашните ми занимания не ми позволяваха да се реша да изкажа каквото и да било мнение относно самото съдържание на френските течения. Напротив, с жар се възползвах от илюзията на отговорните издатели на „Rheinische Zeitung“, които се надяваха, че с по-умерена позиция на вестника ще могат да постигнат отменяване на произнесената смъртна присъда, за де се оттегля от обществената арена в научния кабинет.
Първият труд, започнат, за да бъдат разрешени съмненията, които ме обземаха, беше едно критично преразглеждане на Хегеловата философия на правото; уводът към този труд излезе в издаваните през 1844 г. в Париж „Deutsch- Französische Jahrbücher“[6]. Моето изследване завърши със заключението, че правните отношения, както и държавните форми, не могат да бъдат разбрани нито въз основа на самите тях, нито въз основа на тъй нареченото общо развитие на човешкия дух, а че, напротив, те се коренят в материалните условия на живота, чиято съвкупност Хегел, по примера на англичаните и французите от XVIII в., нарича „гражданско общество“, и че анатомията на гражданското общество трябва да се търси в политическата икономия. Изследването на последната, което започнах в Париж, продължих в Брюксел, където се бях преселил вследствие на една заповед, издадена от господин Гизо за екстернирането ми от Париж. Общият резултат, до който стигнах и който, веднъж получен, служеше като ръководна нишка в моите изследвания, може накратко да се формулира така: В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения - производствени отношения, които отговарят на определена степен от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени обществени форми на съзнанието. Начинът на производство на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, обратното, тяхното обществено битие определя съзнанието им. На известна степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или - което е само юридически израз на същото - с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови на същите. Тогава настъпва епохата на социална революция. С изменението на икономическата основа се извършва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го решават с борба. Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения. Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всичките производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не се появяват, преди материалните условия за съществуване на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които то може да разреши, защото, по-отблизо погледнато, винаги ще се оказва, че самата задача възниква само там, където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или най-малкото се намират в процес на формиране. В общи черти азиатският, античният, феодалният и съвременният - буржоазният - начин на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес, антагонистична не в смисъл на индивидуален антагонизъм, а на антагонизъм, израстващ от обществените жизнени условия на индивидите; но развиващите се в недрата на буржоазното общество производителни сили създават същевременно материалните условия за разрешаването на този антагонизъм. Затова с тази обществена формация завършва предисторията на човешкото общество.
Фридрих Енгелс, с когото, откакто се появи гениалният му очерк Критиката на икономическите категории[7] (в „Deutsch-Französische Jahrbücher“), поддържах непрекъснато писмена размяна на идеи, беше дошъл по друг път (сравни неговото произведение „Положението на работническата класа в Англия“[8]) до същия резултат, до който бях стигнал и аз; и когато през пролетта на 1845 г. и той се засели в Брюксел, ние решихме да разработим съвместно нашите възгледи в противоположност на идеологичните възгледи на немската философия, всъщност да си разчистим сметките с нашата предишна философска съвест. Изпълнихме намерението си във формата на критика на следхегеловата философия. Ръкописът[9], два дебели тома в октава, беше отдавна пристигнал на мястото на издаването му във Вестфалия, когато получихме известието, че изменилите се обстоятелства не позволяват да бъде отпечатан. Ние с толкова по-голяма готовност предоставихме ръкописа на гризящата критика на мишките, тъй като бяхме постигнали главната си цел - изяснение на въпросите за самите нас. От разпръснатите трудове, в които по онова време излагахме от една или друга страна нашите възгледи пред публиката, споменавам само съвместно написания от Енгелс и мен „Манифест на комунистическата партия“ и публикуваната от мен „Реч за свободата на търговията“[10]. Решаващите точки на нашия възглед бяха за пръв път научно изложени, макар и само в поле- мична форма, в моето съчинение „Нищета на философията“[11], издадено в 1847 г. и насочено срещу Прудон. Печатането на написания на немски език трактат за „Наемен труд“[12], в който бях вплел лекциите си на тази тема, четени пред Брюкселското германско работническо дружество[13], бе прекъснато вследствие на Февруарската революция и на насилственото ми отстраняване във връзка с нея от Белгия.
Издаването на „Neue Rheinische Zeitung“[14] през 1848 и 1849 г. и последвалите по-късно събития прекъснаха икономическите ми изследвания, които можаха да бъдат възстановени едва през 1850 г. в Лондон. Огромния материал по история на политическата икономия, събран в Британския музей, благоприятната позиция, която Лондон осигурява за наблюдение на буржоазното общество, най-после новият стадий на развитие, в който, както изглеждаше, навлизаше последното с откриването на калифорнийското и австралийското злато - всичко това ме накара да започна пак съвсем от начало и да прегледам критически новия материал.
Тези занимания ме отвеждаха отчасти сами по себе си в привидно съвсем различни дисциплини, в които трябваше да престоявам по-кратко или по-продължително време. Обаче времето, с което разполагах, се съкращаваше главно поради повелителната необходимост да работя за насъщния хляб. Моето вече осемгодишно сътрудничество в първия англо-американски вестник „New-York Daily Tribune“[15] (същински вестникарски кореспонденции аз пиша само по изключение) налагаше извънредно чести прекъсвания в научните ми занимания. При това статиите за забележителни икономически събития в Англия и на континента съставляваха такава значителна част от сътрудничеството ми във вестника, че бях принуден да се запознавам отблизо с практически подробности, които са извън обсега на същинската наука политическа икономия.
Тези бележки за заниманията ми в областта на политическата икономия целят само да покажат, че моите възгледи, както и да бъдат преценявани и колкото и малко да съвпадат с егоистичните предразсъдъци на господстващите класи, са резултат от добросъвестни и дългогодишни изследвания. Но на входа на науката, както и на входа на ада, трябва да се постави изискването:
Qui si convien lasciare ogni sospetto;
Ogni viltá convien che qui sia morta.*
Лондон, януари 1859 г.
Карл Маркс
* Тук трябва да оставиш всеки страх
И всяка своя мисъл колеблива.
(Данте. „Божествена комедия“ III песен). Ред.
БЕЛЕЖКИ
[1] Забележителното произведение на Карл Маркс „Към критиката на политическата икономия“, което бележи важен етап в създаването на марксистката политическа икономия, е било написано от август 1858 до януари 1859 г. Написването на тази книга е предшествано от петнадесет годишна разностранна научно-изследователска работа, при която Маркс проучил огромна маса обществено-икономическа литература и е разработил основите на икономическото си учение.
През август 1857 г. Маркс пристъпва към систематизиране на събрания от него материал и написване на голямо икономическо произведение. Първата скица на плана на това произведение Маркс съставил през август – септември 1857 г. През следващите няколко месеца Маркс детайлизира плана си и през април 1858 г. решава, че цялото произведение ще се състои от шест книги. Предвиждало се първата книга да се посвети на изследването на капитала, като автора имал пред вид няколко уводни глави да предхождат изложението на проблемите на капитала, втората книга – на поземлената собственост, третата – на изследването на наемния труд, четвъртата – на държавата, петата – на международната търговия и шестата – на световния пазар. Предвиждало се първата книга да включва четири раздела, като в първия раздел, наречен от Маркс „Капиталът изобщо“, да влязат три глави: 1) стойност, 2) пари, 3) капитал.
Работейки върху първата книга, т.е. върху книгата „За капитала“, от август 1857 до юни 1858 г. Маркс написал ръкопис от около 50 печатни коли, издадено от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС през 1939 – 1941 г. на немски език под заглавие „Grundrisse der Kritik der politischenvOekonomie (Rohentwurf)“ („Основни черти на критиката на политическата икономия (Чернова)“. В този ръкопис, който съдържа общ увод, раздел за парите и значително по-обширен раздел за капитала, Маркс изложил в чернова първите резултати от многогодишните си икономически изследва- ния, включително основните тези на своята теория за принадената стойност. Ръкописът от 1857 – 1858 г. е всъщност първоначален незавършен вариант на първата част на замисленото по това време от Маркс фундаментално икономическо произведение.
В началото на 1858 г. Маркс решава да пристъпи към издаването на своя труд на части, в отделни свезки. Сключил предварителен договор с берлинския издател Ф. Дункер, той работи върху първата свезка. През август 1858 – януари 1859 г. преработва главата да парите, пише главата за стоката, редактира окончателния текст на този ръкопис и като го озаглавява „Към критиката на политическата икономия“, на 26 януари 1859 г. го изпраща на издателя в Берлин. Вместо предвижданите 5 – 6 печатни коли първата свезка се разраства на 12 печатни коли и се състои вече не от три глави, както е било набелязано по плана, а от две: „Стоката“ и „Парите, или простото обръщение“. През февруари 1859 г. Маркс изпраща в издателството и предговора. През юни 1859 г. произведението „Към критиката на политическата икономия“ излиза от печат. Поставените в произведението „Към критиката на политическата икономия“ подзаглавия „Книга първа. За капитала“ и „Раздел първи. Капиталът изобщо“ показват, че то представлява началото на първа книга от заплануваните шест книги.
Маркс възнамерявал след първата свезка да публикува втора, в която да намерят отражение проблемите на капитала. По-нататъшните изследвания обаче подтикнали Маркс да измени първоначалния план на своя голям труд. Планът за шест книги бил заменен от план за четири тома на „Капиталът“. Затова вместо втората и следващите свезки Маркс подготвил „Капиталът“, в който включил в преработен вид и някои основни тези от книгата „Към критиката на политическата икономия“.
Докато Маркс бил жив, книгата „Към критиката на политическата икономия“ не е била преиздавана. Изключение прави предговорът, който в малко съкратен вид бил публикуван на 4 юни 1859 г. и в лондонския немски вестник „Das Volk“ („Народ“). Откъс от втората глава на книгата, посветен на критиката на утопичната теория на Грей за трудовите пари, Енгелс включил като допълнение в немските издания от 1885 и 1892 г. на произведението на Маркс „Нищета на философията“. Първото руско издание на книгата е излязло в 1896 г. в Москва. В основата на настоящето издание на „Към критиката на политическата икономия“ е положен текстът на неговото първо немско издание, подготвено за печат от автора. Но при това са взети под внимание, първо, поправките и бележките на Маркс в неговия личен екземпляр на книгата и, второ, поправките и бележките, направени от Маркс в екземпляра на книгата, която той подарил на Вилхелм Волф на 19 август 1859 г. Някои от тези поправки и бележки на автора са били реализирани от Енгелс при подготовката за печат на третия том на „Капиталът“. Цитирайки отделни места от „Към критиката на политическата икономия“, Енгелс ги е привел в поправена, уточнена от Маркс редакция. Фотокопия от тези екземпляри на книгата с поправките и бележките на Маркс се намират в Архива на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
[2] Има се пред вид незавършения „Увод“, който Маркс бил определил за голямо икономическо произведение (вж. настоящето издание).
[3] „Rheinische Zeitung für Politik, Handel und Gewerbe“ („Рейнски вестник за политика, търговия и промишленост“) - всекидневник, излизал в Кьолн от 1 януари 1842 до 31 март 1843 г. Вестникът бил основан от представители на рейнската буржоазия, опозиционно настроена към пруския абсолютизъм. За сътрудничество във вестника били привлечени и някои младохегелианци. От април 1842 г. К. Маркс станал сътрудник на „Rheinische Zeitung“, а от октомври същата година - един от неговите редактори. В „Rheinische Zeitung“ били публикувани също редица статии на Ф. Енгелс. При редакторството на Маркс вестникът започнал да придобива все по-определен революционно-демократичен характер.>Правителството установило за „Rheinische Zeitung“особено строга цензура, а след това го спряло.
[4] Имат се предвид статиите на К. Маркс: „Дебати на шестия рейнски Ландтаг“ (трета статия), „Дебати по закона за кражбата на дърва“ и „Оправдание на мозелския кореспондент“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 115 - 156, 182-210).
[5] „Allgemeine Zeitung“ („Всеобщ вестник“) - немски реакционен всекидневник, основан в 1798 г.; от 1810 до 1882 г. излизал в Аугсбург. През 1842 г. излязъл с фалшификация на идеите на утопичния комунизъм и социализъм, която Маркс разобличил в своята статия „Комунизмът и аугсбургският .Allgemeine Zeitung“, отпечатана в „Rheinische Zeitung“ през октомври 1842 г. (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 110-114).
[6] „Deutsch-Französische Jahrbücher“ („Немско-френски годишници“) били издавани в Париж под редакцията на К. Маркс и А. Руге на немски език. Излязла само първата, двойна книжка, през февруари 1844 г. В нея били публикувани произведенията на К. Маркс „По еврейския въпрос“ и „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“, както и произведенията на Ф. Енгелс: „Очерци към критика на политическата икономия“ и „Положението на Англия. Томас Карлайл. „Минало и настояще““ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 368-398, 399-413, 523-550, 551-575). Тези произведения бележат окончателното преминаване на К. Маркс и Ф. Енгелс от революционния демократизъм към материализма и комунизма. Главната причина за спиране на списанието били принципните разногласия на Маркс с буржоазния радикал Руге.
[7] Има се пред вид първото икономическо произведение на Ф. Енгелс „Очерци към критика на политическата икономия“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 523-550).
[8] (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 2, стр. 225-506).
[9] Има се пред вид произведението на К. Маркс и Ф. Енгелс „Немска идеология“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 3, стр. 9-531).
[10] вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 4, стр. 419-458 и 403-417.
[11] вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 4, стр. 67-184.
[12] Има се предвид произведението на К. Маркс „Наемен труд и капитал“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 6, стр. 427-458).
[13] Германското работническо дружество в Брюксел било основано от Маркс и Енгелс в края на август 1847 г. за политическа просвета на германските работници, които живеели в Белгия, и за пропагандиране сред тях на идеите на научния комунизъм. Под ръководството на Маркс и Енгелс и техните съратници дружеството станало легален център за обединяване на германските революционни пролетарии в Белгия и поддържало пряка връзка с фламандските и валонските работнически клубове. Най-добрите елементи на дружеството влизали в брюкселската община на Съюза на комунистите. Дейността на Германското работническо дружество в Брюксел се прекратила наскоро след февруарската буржоазна революция от 1848 г. във Франция във връзка с арестите и изгонването на неговите членове от белгийската полиция.
[14] „Neue Rheinische Zeitung. Orgen der Demokratie“ („Нов рейнски вестник. Орган на демокрацията“) излизал всеки ден в Кьолн под редакцията на Маркс от 1 юни 1848 до 19 май 1849 г. В редакцията е влизал Енгелс, както и В. Волф, Г. Веерт, Ф. Волф, Е. Дронке, Ф. Фрайлигарт и X. Бюргере.
Боеви орган на пролетарското крило на демокрацията „Neue Rheinische Zeitung“ играел ролята на възпитател на народните маси, вдигал ги на борба против контрареволюцията. Уводните статии, които определяли позицията на вестника по най-важните въпроси на германската и европейската революция, били писани обикновено от Маркс и Енгелс.
Решителната и непримирима позиция на вестника, неговият борчески интернационализъм, появяването на неговите страници на политически разобличения, насочени против пруското правителство и против местните кьолнски власти - всичко това още от първите месеци на съществуването на „Neue Rheinische Zeitung“ довело до преследване на вестника от страна на феодално-монархическия и либерално-буржоазния печат, както и до преследвания от страна на правителството, които се засилили особено след контрареволюционния преврат в Прусия през ноември - декември 1848 г.
Въпреки всичките преследвания и полицейски спънки, „Neue Rheinische Zeitung“ мъжествено отстоявал интересите на революционната демокрация, интересите на пролетариата. През май 1849 г., в обстановка на общо настъпление на контрареволюцията, пруското правителство, като се възползвало от обстоятелството, че Маркс не бил получил пруско поданство, издало заповед той да бъде изгонен от пределите на Прусия. Поради изгонването на Маркс и репресиите срещу другите редактори на „Neue Rheinische Zeitung“, вестникът престанал да излиза. Последният - 301-вият, брой на „Neue Rheinische Zeitung“, отпечатан с червено мастило, излязъл на 19 май 1849 г. В прощалното обръщение към работниците редакторите на вестника завили, че „тяхната последна дума винаги навсякъде ще бъде освобождението на работническата класа!“.
[15] „New-York Daily Tribune“ („Нйоркска всекидневна трибуна“) . американски вестник, излизал от 1841 до 1924 г. Основан от видния американски журналист и политически деец Хорас Грили, вестникът до средата на 50-те години бил орган на лявото крило на американските виги, а след това орган на републиканската партия. През 40-те и 50-те години вестника стоял на прогресивни позиции и се обявявал против робовладеенето. Във вестника сътрудничели редица големи американски писатели и журналисти; един от неговите редактори от края на 40-те години бил Чарлз Дана, който се намирал под влиянието на идеите на утопичния социализъм. Сътрудничеството на Маркс във вестника започнало през август 1851 г. и продължило повече от 10 години, до март 1862 г. Голям брой статии за „New-York Daily Tribune“ били написани по молба на Маркс и Енгелс. Тъй като Енгелс пишел своите статии главно в Манчестър, поставените върху тях в редица случаи дати се различават от истинските дати на тяхното написване, понеже Маркс обикновено посочвал върху статиите дата на изпращането им за Ню Йорк. Някои от статиите, написани в Лондон, Маркс отбелязвал с Париж, Виена или Берлин. Статиите на Маркс и Енгелс в „New-York Daily Tribune“ обхващали най-важните въпроси на международната и вътрешната политика, на работническото движение, на икономическото развитие, на национално-освободителното движение в подтиснатите и зависимите страни и др. През периода на настъпилата в Европа реакция Маркс и Енгелс използвали широко разпространения американски вестник за разобличаване с конкретни материали недъзите на капиталистическото общество, присъщите му непримирими противоречия, както и за показване на ограничения характер на буржоазната демокрация.
В редица случаи редакцията на „New-York Daily Tribune“ се отнасяла произволно със статиите на Маркс и Енгелс, печатайки много от тях без подпис на автора, като редакционни уводни статии. От средата на 1855 г. изобщо всички статии на Маркс и Енгелс се отпечатвали във вестника без подпис. В някои случаи редакцията си позволявала намеса в текста на статиите и произволно ги датирала. Тези действия на редакцията предизвикали нееднократните протести на Маркс. От есента на 1857 г. във връзка с икономическата криза в САЩ, която се отразила и върху финансовото положение на вестника, редакцията предложила на Маркс да съкрати броя на кореспонденциите си в „New-York Daily Tribune“. Сътрудничеството на Маркс във вестника окончателно се прекратило в началото на Гражданската война в САЩ; значителна роля за скъсването на „New-York Daily Tribune“ с Маркс изиграло засилването в редакцията на привържениците на компромиса с робовладелските щати и отстъпването на вестника от прогресивните позиции.