Карл Маркс

Към критиката на политическата икономия

1859

Написано: август 1858 г. - януари 1859 г.
Източник: К. Маркс, Към критиката на политическата икономия, 1983. Партиздат, София 📖 PDF
Превод: Кирил Тотев
Сканиране, препис и корекция: Славчо Г. Иванов
Дигитализация: Даниела Пенкова

Съдържание

Приложения

КЪМ ЧЕТВЪРТОТО ИЗДАНИЕ

За пръв път откъс от произведението на Карл Маркс „Към критиката на политическата икономия“ се появява в превод на български през 1892 година. Социалистът-народник Димитър Бойкинов превежда „от руското задгранично издание“ фрагменти от „Към критиката на Хегеловата философия на правото“, „Капиталът“, „Нищетата на философията“ и „Към критиката на политическата икономия“, снабдява ги с кратък предговор и ги издава в отделна брошура под заглавие „Въведение към критиката на философията на правото на Хегеля...“.

В началото на XX век, във връзка с непримиримата борба на българските революционни марксисти против опортюнизма в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия бележитото произведение на Маркс придобива особена актуалност. Въоръжени с руския превод от 1896 г. и френския превод от 1899 г. на „Към критиката на политическата икономия“, изтъкнатите дейци на партията начело с Димитър Благоев успешно воюват срещу общоделците. На страниците на социалистическия печат често се появяват откъси и извадки от книгата и от предговора на автора към нея.

В навечерието на историческия X конгрес на БРСДП, свикан в Русе през юли 1903 г., Димитър Благоев отправя писмо до Георги Бакалов във Варна (датирано от 8 май 1903 г.), в което предлага на адресата да издаде отдавна подготвения от него превод на „Zur Kritik der politischen Ökonomie“. Между другото той пише: отдавна е готов преводът на Марксовото съчинение „Към критиката на политическата икономия“. Бяха обещали да го печатат габровци, но като „широки“ ми се разсърдили, види се, и отказали да го печатат...“. Не са известни мотивите, с които Бакалов отклонява предложението на Благоев. Но през 1904 г. пловдивският издател Иван Г. Игнатов се съгласява да издаде Благоевия превод на книгата. През май с.г. Димитър Благоев написва предговор към нея, в който подчертава, че Марксовият труд е естествен увод към том I на „Капиталът“. Същевременно той посочва източниците, с които е работил: „Книгата е преведена от руския превод, но българският превод е най-грижливо сравнен с французкия превод на Léon Remy. Последният е направен от новото немско издание на Карла Кауцки в 1897 г.“

На 1 юли 1904 година „Работнически вестник“ съобщава на читателите си, че е излязла на български книгата на Карл Маркс „Към критиката на политическата икономия“ в превод на Д. Благоев.

Това забележително събитие в идейния живот на БРСДП (т.с.) се посреща с неприязън от общоделците. В кн.4 от 1904 г. на сп. „Общо дело“ се появява рецензия от Янко Сакъзов, в която книгата „Към критиката на политическата икономия“ се характеризира като труд, който има само „историческо значение“ и „не представлява съвременен интерес“. Незабавно в кн. 7 от 1904 г. на сп. „Ново време“ Димитър Благоев излиза с блестяща защита на гениалното Марксово произведение.

В продължение на четири десетилетия Благоевия превод служи като незаменимо идейно оръжие в борбата на партията срещу всякакви прояви на опортюни- зъм и ревизионизъм, за чистотата на революционния марксизъм.

Още в първите години след победата на социалистическата революция у нас книгата „Към критиката на политическата икономия“ претърпя две издания (през 1947 и 1949 г. в превод от немски на Кирил Тотев). През 1964 г. произведението бе отпечатано в том 13 от Съчиненията на К. Маркс и Фр. Енгелс. Откъси от него бяха публикувани в различните периодични издания, както и в някои тематични сборници с произведенията на основоположниците на научния комунизъм. През 1972 г. Партиздат поднесе на читателите си трето отделно издание на „Към критиката на политическата икономия“.

Настоящето отделно издание е четвърто поред. То има юбилеен характер и е посветено на 100-годишнината от смъртта на Карл Маркс.

ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Първото издание на „Към критиката на политическата икономия“ излиза в Берлин през 1859. Сам Маркс гледа на тази публикация като на първа част от своя основен труд - „Капиталът“. Наистина в т. I на „Капиталът“, който излиза от печат осем години по-късно, съдържанието на „Към критиката...“ е резюмирано. При това „множество пунктове, които там (т.е. в „Към критиката...“) бяха едва набелязани, получиха тук (т.е. в „Капиталът“) по-нататъшно развитие... и, обратно, някои положения, обработени там подробно, тук са набелязани само накратко“ (Маркс, Предговор към първото издание на т. I на „Капиталът“). Именно в това обстоятелство, че в „Към критиката...“ се съдържа подробно изложение на редица пунктове, които в „Капиталът“ са само резюмирани, се състои самостоятелното значение на този труд.

Това се отнася преди всичко за фундамента на цялото по-нататъшно творчество на Маркс в икономическата наука - теорията на стойността.

През изминалия близо век и четвърт оттогава едва ли може да се намери публикация, отнасяща се до основните проблеми на икономическата наука, в която Марксовата теория за стойността да не е била предмет или на ожесточена атака, или на енергична защита. Самото това обстоятелство е вече достатъчно, за да стане ясно голямото значение на този труд, мястото, което той заема както в историята на икономическата мисъл, така и в системата на съвременната икономическа наука.

Постановката, която предшествениците на Маркс и в частност представителите на английската класическа политическа икономия даваха на проблема за стойността, се обуславяше от един съвсем емпиричен въпрос: от какво се определят количествените отношения (а следователно и цените), в които стоките - при едни вече развити капиталистически отношения - се разменят. „Изследванията на Рикардо - пише Маркс в настоящата книга - се ограничават изключително с величината на стойността (к. К.М.) и по отношение на нея той поне се догажда, че осъществяването на закона зависи от определени исторически предпоставки“ - става дума именно за развитите капиталистически отношения. Такъв е подходът към въпроса и при Бенжамин Франк- лин, който предшества Рикардо: „Работното време се представя у Франклин веднага икономически едностранчиво като мярка на стойностите. Превръщането на действителните продукти в разменни стойности се разбира от само себе си и за това въпросът е само да се намери мярка за величината на тяхната стойност“ (с. 60).

Поставяйки като непосредствен проблем количественото определение на разменните отношения при капитализма представителите на английската класическа политическа икономия се виждаха изправени пред една икономическа система, която се характеризира, в най-общата си форма като стоково производство - и разменните отношения при тази най-обща форма те се опитаха да пренесат направо и механически върху нейното по-нататъшно развитие, каквото представлява зрялата капиталистическа икономика. По този начин те не само не можаха да решат, но просто прескочиха основния проблем - да се изведат теоретически икономическите отношения ( и в това число, разбира се, и чисто количествените разменни отношения на стоките при капитализма) от общите закони на стоковото производство и по този начин да се разкрие обективната необходимост на историческия процес, при който стоковото производство се развива в капиталистическо стоково производство.

Най-релефно и остро изпъква сложността на проблема за отношенията между стоковото производство и капиталистическото производство в това противоречиво положение, в което се оказа Адам Смит. („Наистина Адам определя стойността на стоката със съдържащото се в нея работно време, но след това пренася действителността на това определение на стойността в доада- мовите времена. С други думи, онова, което му се вижда правилно от гледна точка на простата стока*, става за него неясно, щом на нейно място се появяват по-висшите и по-сложни форми: капитал, наемен труд, поземлена рента и т.н. Той изразява това така, че стойността на стоките се е измервала със съдържащото се в тях работно време в paradise lost (загубеният рай) на бюргерс- твото, когато хората още не си противостоели като капиталисти, наемни работници, поземлени собственици, арендатори, лихвари и т.н., а само като прости производители и обменители на стоки“.

Приведеното място от „Към критиката...“ представлява пример за дълбок и в същото време крайно синтетичен анализ на цяла една школа в икономическата наука. Превъзходната ирония, която се получава с назоваването на Смит по личното му име - Адам, и с отпращането към доадамовия рай, който митологическият Адам е загубил, изразява именно това обстоятелство, че противоречията на развитите капиталистически отношения, пред които тясната постановка на проблема за стойността изправя Адам Смит, го кара да търси спасение в изкуствени условия (липса на капитал и на поземлена частна собственост), които са надраснати от капитализма.

Тази остра критика, на която Маркс подлага Смит заради опита му да обясни капиталистическите отношения с „условия“, които са характерни за „изгубения рай“ на простостоковото производство, става в наши дни съвсем актуална поради един куриозен опит на такъв широко известен съвременен представител на американската икономическа мисъл като Самюелсън - опит да се атакува Маркс не иначе, а на основата на същото това препращане към изгубения рай. В неговия курс „Икономика“ (седем издания!) въпросът за рая е изнесен даже в заглавието**, с което започва критиката срещу Марксовата теория на стойността: „Трудовата теория за стойността в Едем преди намаляващия се добив“. Отбелязва се, че „прословутата трудова теория за стойността“ беше приспособена от Маркс, след като беше заета от такива класически писатели като Адам Смит и Дейвид Рикардо“ - и от това се прави изненадващия извод, че „няма по-добро въведение в нея, от това да се цитира „Богатството на народите“ на Адам Смит“. И което е най-интересното, Самюелсън цитира от Смит именно това място, където той, Смит, ни препраща, по израза на Маркс, към изгубения рай. Ето приведения от Самюелсън цитат от Смит: „В онова ранно и първобитно (rude) състояние на обществото, което предшества както натрупването на запаси (така Смит нарича капитала - Е.М.) и присвояването на земята, пропорцията между количествата труд, необходими за набавянето на различни предмети е било, изглежда, единственото обстоятелство, което е мо- жело да бъде някакво правило за тяхната размяна“ (Адам Смит, „Богатството на народите“, кн. I, гл. VI).

Веднага след приведения пасаж от Смит Самюелсън пише: „Забележете, че законът за намаляващия се добив няма шанс да действа в Едем. Защо? За- щото ако удвоите приложения в едно производство труд... вие винаги ще имате неограничена свободна площ, за да я прибавите наред с изменящото се количество труд. “

С приведения пасаж от Смит Самюелсън преследва няколко цели. Преди всичко атаката срещу Смит се обявява за равнозначна срещу Маркс; за обект на критиката се взима най-слабия аргумент на Смит - препращането към първобитните условия на простоковото производство, където се търси пряко и непосредствено количествено обяснение на разменните отношения при капитализма, именно този аргумент, за който не друг, а Маркс, и то повече от сто години преди Самюелсън, го иронизира; трето, цитираното място от Смит е много удобно, за да се противопостави на трудовата теория на стойността идеята за „намаляващия се добив“ (diminishingreturn).

И така, щом капитализмът се отличава от рая на Смит по това, че съществува частна собственост върху производствените фондове и върху земята, то според Самюелсън, за да обясним ценообразуването, няма защо да се интересуваме от това, какво представлява стоката изобщо: достатъчно е да противопоставим на неограничените ресурси в Смитовия рай ограниченията, които частната собственост върху производствените фондове и върху земята поставят след изгонването от рая - и въпросът е изчерпан.

Във всяка друга област на науката, която бихме привели за сравнение, позиция като тази, от която Самюелсън критикува Смит и мисли, че критикува Маркс, би изпъкнала като очевидно ограничена. Има ли нещо по-специфично от законите, по които съществува и еволюира биологическата система - но ние не можем да разберем нейния произход, ако не слезем до еволюцията на химическите процеси върху планетата Земя, които предшестват биологическите. Има ли нещо по-специфично по отношение на животинския свят от човека - но ние не можем да разберем произхода му, ако не минем надолу по всички звена, които го свързват с неговите предшественици. Аналогично - и в икономиката: не можем да разберем капиталистическата икономика, в това число и процесите на ценообразуването, към които Самюелсън се стреми да сведе цялата проблематика на стойността, ако не стигнем до стоката, от която капитализмът произхожда и логически, и исторически.

„Към критиката...“ се открива със следното изречение: „На пръв поглед буржоазното богатство изглежда като огромно натрупване на стоки, а отделната стока - като негово елементарно битие.“.Със същото изречение започва и „Капиталът“. Има ли по-ясен и по-естествен подход към цялата предстояща проблематика, която се открива след този „пръв поглед“ от това, да се подложи на анализ именно елементарното битие на стоката?

На такава широка плоскост Маркс поставя и характеристиката на стоката като „елементарно битие“ на буржоазното богатство: „Потребителните стойности са непосредствено средствата за живот. На свой ред самите тези средства за живот са продукти на обществения живот, резултат от изразходваната човешка жизнена сила, опредметен труд. Като материализация на обществения труд всички стоки са кристализация на едно и също единство. Сега трябва да разгледаме определения характер на това единство, т.е. на труда, който е въплътен в разменната стойност. “.

Както се вижда от приведеното място в „Към критиката...“ трудът като субстанция на стойността не се постулира априорно - той изпъква в това си качество непосредствено, по един съвсем очевиден начин. Наистина, трябваше да мине в историята на икономическата мисъл цяла епоха, например тази на фи- зиократите, за да се разграничи производството от природните процеси - но след всичко това става съвсем ясно и очевидно, че всяко производство във всяка епоха, независимо от неговата обществена форма, независимо от това, голяма или малка роля играят натрупаните отнапред производствени фондове, ще има или няма да има частна собственост върху производствените фондове и земята - се отличава от всеки друг тип процеси с това, че представлява въздействие на организирани в общество хора върху природните обекти (за да станат те потребителни стойности), т.е. представлява именно изразходване, по прекрасния израз на Маркс, на „човешка жизнена сила“.

Именно в тези колкото и очевидни, толкова и фундаментални положения Маркс пуска корените на своята трудова теория за стойността. Каква форма получават отношенията между хората в този именно процес на материалното производство, в който те влагат своята „жизнена сила“ - този въпрос съставлява главния проблем на икономическата наука: но очевидно неговото изследване е невъзможно, ако се игнорират посочените изходни положения.

Тази постановка на фундаменталните проблеми на икономическата наука е така характерна за Маркс, така ясно и определено е формулирана, че опитът на Самюелсън да се разправи с Маркс чрез Смит (собствено Самюелсън тук не е оригинален - много негови предшественици правят същото) просто буди недоумение.

Принципната постановка на Маркс, при която общественото производство се разглежда като изразходване на „човешка жизнена сила“, се оказа през изтеклия век и четвърт много продуктивна за икономическата наука. Това обстоятелство впрочем е сигурен белег за ценността на всяка научна теория: с течение на времето нейната продуктивност расте. Каква е, от тази гледна точка, съдбата на Марксовата фундаментална теория за стойността през изтеклия от тогава период?

В т. II на „Капиталът“ Маркс приведе своя знаменит двупродуктов модел на възпроизводството. Както беше изтъкнато от Ленин, Марксовите схеми имат приложение не само за капитализма, но и за всеки вид производство с развит обществен характер. На тази база, както и на базата на „Критика на Готската програма“, в хода на социалистическото строителство в Съветския съюз още от знаменития Ленинов перспективен план ГОЕЛРО насам се разви балансовия метод за планиране. Идеята и практическият опит на балансовият метод получиха математически израз в известната Леонтиевска матрица на междуотрасловите връзки. Ако вземам в съвкупност всички видове възпроизводи- ми продукти, ще получим система, при която един вид продукция служи при определени разходни коефициенти за производството на друг вид продукция. От гледна точка на системата в цялост и още преди да сме пристъпили към въпроса за класовата структура на общественото производство, изходът от тези взаимно преплетени междуотраслови връзки е крайната продукция, която - в най- общия модел - представлява съдържание на националния доход. На този изход съответства вход отвън. При единичните производствени процеси той представлява новоприсъединената стойност. В общия модел (без още да бъде разграничена между работна заплата и печалба) тази категория получи в съвременната икономическа наука на Запад наименованието value added (присъединена стойност). Когато прекараме „присъединената стойност“ през системата с помощта на транспонираната матрица на междуотрасловите връзки, получаваме като мерна единица на всеки един елемент в изхода коефициентите на преките плюс косвените (т.е. чрез употребените средства за производство) вложения на труд, изразени в условни по своя мащаб парични единици.

Иначе казано, в основния модел, който описва общественото производство само по себе си, без още да сме пристъпили към неговата класова структура, ние получаваме стойността в точния Марксов смисъл на това понятие.

По такъв начин матрицата на междуотрасловите връзки - този превъзходен апарат за описание и анализ на общественото производство - се оказа истински микроскоп, който даде възможност на икономистите, в това число и на противниците на Маркс, да видят във всички подробности това, което Маркс със своето остро теоретическо зрение видя и показа без микроскопа на математиката още преди повече от сто години.

Капиталистическата форма на стоково производство се отличава първо с това, че стоковите отношения обхващат цялото обществено производство и получават най-високата си степен на развитие, и, второ, с това, че те се разпростират и върху работната сила. Анализът на тази форма, който, както се вижда, не може да не се опре върху общата характеристика на стоковите отношения, е предмет на трите тома на „Капиталът“.

Ако насочим „микроскопа“ на математическия апарат на междуотрасловите връзки към зряло капиталистическия етап еволюцията на стоковите отношения, този апарат ще ни подскаже какво става с основната категория - стойността, която той ни бе разкрил по-горе в общия ѝ вид.

Работното време (изразено с някакъв паричен мащаб, например 1 работен час = 1 лев), което виждаме като екзогенен ресурс, се разделя на две. Една негова част е заплатена, например 1 работен час = 0,5 лв. заплата, останалата част става печалба. Това е също въпрос на непосредствена констатация и именно в това си качество представлява отправна точка за по-нататъшния теоретически анализ. Първата част си остава пропорционална на вложения труд. С втората стават съществени изменения.

За да се разберат тези изменения, необходимо е да видим зад функционалните връзки, които моделът описва, каузалните фактори, които движат цялата система - конкуренцията, като неин „механизъм“.

При простото стоково производство непосредственото съдържание на конкуренцията е минимизация на трудовите разходи за единица доход. При развитието му в капиталистическо двигателят изменя своето съдържание. Решенията взимат капиталистите, те са главният агент на конкуренцията. Тяхната непосредствена цел е минимизацията на вложения капитал за единица печалба. Затова точката на равновесие, към която в хода на конкуренцията системата се стреми, се характеризира с тенденция към един среден коефициент на пропорционалност на принадената стойност не спрямо вложеното работно време, а спрямо вложения капитал. Поради това, докато при стоковото производство изобщо разменните отношения намират пряк израз в стойността, която моделът ни показва като преки и косвени вложения на работно време, при неговото прерастване в зрял капитализъм те се обуславят от сумата на два фактора: преките и косвените вложения на работно време, изразени в коефициента на работната заплата за единица труд, плюс преките и косвените вложения на капитал, изразени чрез средната норма на печалбата.

Тази характеристика на разменните отношения, която математическият модел на междуотрасловите връзки ни показва по екзактен начин, не е нищо друго освен теорията на Маркс за средната норма на печалбата и производствената цена, която е приведена в трети том на „Капиталът“.

От този пункт нататък цялата дискусия около теорията на стойността, която се води в течение на век и половина - два, се съсредоточава върху въпроса, запазва ли се връзката и каква е тя между стойността като вложен среден обществено необходим абстрактен труд и производствената цена като резултат от двата екзогенни фактора на системата от уравнения.

На пръв поглед коефициентите, с които преките и косвените вложения на работно време, от една страна, и преките и косвените вложения на капитал - от друга, определят цената, могат да се изменят независимо един от друг. Тази външна видимост дава начало на всички теории за „производителността“ на различните фактори поотделно и за разпределението като израз на тази различна производителност. В това число - и на теорията, която Самюелсън възприема от миналото, за „намаляващия се добив“.

Но нека при равни други условия, т.е. при дадени разходни коефициенти на матрицата на междуотрасловите връзки, и при даден номинален израз на заплатения труд да изменим произволно процента на печалбата спрямо вложения капитал. Това изменение ще засегне и средното равнище на цените в цялост. Но от значение за разглеждания проблем тук е не абсолютното равнище, а отношенията между цените. За да разберем релативните цени, трябва да приемем средното равнище като дадено. Ако спазим това условие, коефициентът на работното време, т.е. паричният израз на работната заплата за единица труд, от една страна, и средната норма на печалбата - от друга, могат да се изменят само по отношение на едното към другото: намалението на работната заплата за единица труд ще означава увеличение на печалбата от единица капитал и обратното.

Средната норма на печалбата се оказва по такъв начин чисто и просто преобразувана форма на нормата на принадената стойност. Тези стоки, които се отличават със средна трудоемкост и средна фондоемкост, получават цени, които се покриват с техните стойности; стоки, които имат по-висока трудоемкост и по-ниска фондоемкост от средните величини, получават цени, отклонени нагоре. Сумата на цените, е равна на сумата от стойностите, изразени в условния коефициент, който сме приели като зададен.

Едно твърде елементарно преобразуване на матричното уравнение на производствената цена, което тук не можем да приведем, е достатъчно, за да покаже всичко това с ясния и точен език на математическия модел.

Впрочем и тук, въпреки привидната сложност на теорията, става въпрос за един очевиден факт: ако приемем равнището на цените, както и производителността на труда, за определени, а това значи - ако приемем стойностната маса за дадена, можем да увеличаваме печалбата само ако намаляваме заплатите, или да увеличаваме заплатите само ако намаляваме печалбата. Но и в единия, и в другия случай се касае за разпределение на една и съща „материя“ - стойността (изразена с даден мащаб на цените). Ясно е, че за да говорим да разпределение, трябва да знаем какво е това, което разпределяме. Фундаменталната теория за стоката и стойността идва, за да ни даде точен отговор: това, което се разпределя, е „жизнената сила“ на човека, неговият труд, който отличава съвкупността от производствени процеси от всички други процеси в природата.

Мястото на фундаменталната теория за стойността изпъква по такъв начин с цялата необходима убедителност.

И така - цената при капитализма и при условията на свободна конкуренция - представлява преразпределена стойност.

Необходимо и достатъчно обяснение - както от качествена, така и от количествена гледна точка - на това преразпределение се съдържа в две основни предпоставки: частната собственост върху производствените фондове и свободна конкуренция (липса на монопол).

От тази гледна точка така наречената теория за намаляващия се добив, която черпи своите аргументи от променливите условия на конкуренцията, може да има само значение на оправдание (при това - неубедително), но не и на обяснение на цената и на печалбата като обективни фактори.

Марксовата теория за производствената цена разкри механизма на ценообразуването (превръщането на относителната стойност в цена) при равновесно състояние на системата, което се характеризира със съответствие (на базата именно на такива цени) между търсене и предлагане. Но равновесното състояние е само някаква средна величина, около която се колебаят действителните състояния на неравновесие. Именно чрез отклонение на пазарните цени (терминът е Марксов) от тези цени на равновесието конкуренцията управлява при условията на капиталистическата частна собственост количествените отношения. По такъв начин без понятието за абсолютната стойност става невъзможно да се обясни производствената цена (обусловена от двата фактора: вложения труд и вложения капитал), без понятието за производствена цена става невъзможно да се обяснят емпирично съществуващите при свободната конкуренция цени - тъй както без центърът на равновесието не можем да си обясним движенията на махалото.

Но тази строга логическа линия на теорията продължава и по-нататък. Силата на привличането, което производствената цена упражнява, е пълна при идеалните условия на свободната конкуренция. Но отклоненото махало на дадена емпирична цена може да бъде задържано по пътя му към производствената цена (като точка на равновесието) от някакъв допълнителен фактор. В съответната на тази преграда степен емпиричната цена се превръща в монополна. Маркс постави основите и на теорията за монополната цена, а именно в тази сфера, в която монополът намираше най-ярко проявление през миналия век. Става дума за Марксовата теория за диференциалната и особено за абсолютната земна рента. И това, което в случая е от значение да се изтъкне, се състои отново в тясната връзка, по последователните звена на проследената дотук логическа линия, на теорията за монополната цена и теорията за стойността.

И така, Марксовата теория за стойността, която той за пръв път изложи обширно в „Към критиката...“работи. Тя работеше с богати плодове през всичките три тома на „Капиталът“. Работеше при прехода на капитализма от стадия на свободната конкуренция към стадия на монополистическия капитал в течение на всичките години през изтеклия век и четвърт, работи и сега. Работи не като догма, а така, както всяка „добра теория“ във всяка истинска наука действа: като база за все по-дълбоко разбиране на изследвания обект.

Акад. Евгени Матеев

* Маркс има предвид простото стоково производство. Ред.

** Samuelson, Paul A. Economics, seventh edition, Me Graw-Hill, p. 27-28.

ПРЕДГОВОР ОТ КАРЛ МАРКС[1]

Аз разглеждам системата на буржоазната икономия в следния ред: капитал, поземлена собственост, наемен труд, държава, външна търговия, световен пазар. Под първите три рубрики изследвам икономическите условия за живот на трите големи класи, на които се разпада съвременното буржоазно общество; взаимната връзка между другите три рубрики е очевидна. Първият отдел на първата книга, която разглежда капитала, се състои от следните глави: 1) стоката; 2) парите, или простата циркулация; 3) капиталът изобщо. Първите две глави образуват съдържанието на настоящата книга. Целият материал лежи пред мен във формата на монографии, които бяха написани през доста отдалечени един от друг периоди не за да бъдат отпечатани, а самият аз да си изясня въпросите, и последователната обработка на тези монографии по посочения план ще зависи от външни обстоятелства.

Изоставям общия увод[2], който бях нахвърлял, защото при по-обстойно размисляне всяко предварително изказване по резултати, които тепърва трябва да бъдат доказани, ми се струва спънка, а читателя, който изобщо желае да ме следва, трябва да се реши да върви от частното към общото. Някои бележки обаче относно хода на моите собствени политико-икономически занимания могат да се окажат уместни.

Моето специално образование беше юриспруденцията, която обаче изучавах само като подчинена дисциплина покрай философията и историята. През 1842 - 1843 г. като редактор на „Rheinische Zeitung“[3] изпаднах за пръв път в затруднението да се изказвам по така наречени материални интереси. Разискванията в рейнския Ландтаг по кражбата на дърва и парцелирането на поземлената собственост, официалната полемика, която господин фон Шапер, тогавашен оберпрезидент на Рейнската провинция, започна с „Rheinische Zeitung“ относно предложението на мозелските селяни, най-после дебатите по свободната търговия и защитните мита бяха първите поводи да започна да се занимавам с икономически въпроси.[4] От друга страна, по онова време, когато доброто желание „да се отиде по-нататък“ многократно компенсираше познаването на материята, в „Rheinische Zeitung“ беше отекнало леко философски оцветено ехо на френския социализъм и комунизъм. Аз се изказах против това дилетантство, но същевременно открито признах в една полемика с „Allgemeine Augsburger Zeitung“[5], че тогавашните ми занимания не ми позволяваха да се реша да изкажа каквото и да било мнение относно самото съдържание на френските течения. Напротив, с жар се възползвах от илюзията на отговорните издатели на „Rheinische Zeitung“, които се надяваха, че с по-умерена позиция на вестника ще могат да постигнат отменяване на произнесената смъртна присъда, за де се оттегля от обществената арена в научния кабинет.

Първият труд, започнат, за да бъдат разрешени съмненията, които ме обземаха, беше едно критично преразглеждане на Хегеловата философия на правото; уводът към този труд излезе в издаваните през 1844 г. в Париж „Deutsch- Französische Jahrbücher“[6]. Моето изследване завърши със заключението, че правните отношения, както и държавните форми, не могат да бъдат разбрани нито въз основа на самите тях, нито въз основа на тъй нареченото общо развитие на човешкия дух, а че, напротив, те се коренят в материалните условия на живота, чиято съвкупност Хегел, по примера на англичаните и французите от XVIII в., нарича „гражданско общество“, и че анатомията на гражданското общество трябва да се търси в политическата икономия. Изследването на последната, което започнах в Париж, продължих в Брюксел, където се бях преселил вследствие на една заповед, издадена от господин Гизо за екстернирането ми от Париж. Общият резултат, до който стигнах и който, веднъж получен, служеше като ръководна нишка в моите изследвания, може накратко да се формулира така: В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения - производствени отношения, които отговарят на определена степен от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени обществени форми на съзнанието. Начинът на производство на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, обратното, тяхното обществено битие определя съзнанието им. На известна степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или - което е само юридически израз на същото - с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови на същите. Тогава настъпва епохата на социална революция. С изменението на икономическата основа се извършва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го решават с борба. Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения. Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всичките производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не се появяват, преди материалните условия за съществуване на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които то може да разреши, защото, по-отблизо погледнато, винаги ще се оказва, че самата задача възниква само там, където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или най-малкото се намират в процес на формиране. В общи черти азиатският, античният, феодалният и съвременният - буржоазният - начин на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес, антагонистична не в смисъл на индивидуален антагонизъм, а на антагонизъм, израстващ от обществените жизнени условия на индивидите; но развиващите се в недрата на буржоазното общество производителни сили създават същевременно материалните условия за разрешаването на този антагонизъм. Затова с тази обществена формация завършва предисторията на човешкото общество.

Фридрих Енгелс, с когото, откакто се появи гениалният му очерк Критиката на икономическите категории[7] (в „Deutsch-Französische Jahrbücher“), поддържах непрекъснато писмена размяна на идеи, беше дошъл по друг път (сравни неговото произведение „Положението на работническата класа в Англия“[8]) до същия резултат, до който бях стигнал и аз; и когато през пролетта на 1845 г. и той се засели в Брюксел, ние решихме да разработим съвместно нашите възгледи в противоположност на идеологичните възгледи на немската философия, всъщност да си разчистим сметките с нашата предишна философска съвест. Изпълнихме намерението си във формата на критика на следхегеловата философия. Ръкописът[9], два дебели тома в октава, беше отдавна пристигнал на мястото на издаването му във Вестфалия, когато получихме известието, че изменилите се обстоятелства не позволяват да бъде отпечатан. Ние с толкова по-голяма готовност предоставихме ръкописа на гризящата критика на мишките, тъй като бяхме постигнали главната си цел - изяснение на въпросите за самите нас. От разпръснатите трудове, в които по онова време излагахме от една или друга страна нашите възгледи пред публиката, споменавам само съвместно написания от Енгелс и мен „Манифест на комунистическата партия“ и публикуваната от мен „Реч за свободата на търговията“[10]. Решаващите точки на нашия възглед бяха за пръв път научно изложени, макар и само в поле- мична форма, в моето съчинение „Нищета на философията“[11], издадено в 1847 г. и насочено срещу Прудон. Печатането на написания на немски език трактат за „Наемен труд“[12], в който бях вплел лекциите си на тази тема, четени пред Брюкселското германско работническо дружество[13], бе прекъснато вследствие на Февруарската революция и на насилственото ми отстраняване във връзка с нея от Белгия.

Издаването на „Neue Rheinische Zeitung“[14] през 1848 и 1849 г. и последвалите по-късно събития прекъснаха икономическите ми изследвания, които можаха да бъдат възстановени едва през 1850 г. в Лондон. Огромния материал по история на политическата икономия, събран в Британския музей, благоприятната позиция, която Лондон осигурява за наблюдение на буржоазното общество, най-после новият стадий на развитие, в който, както изглеждаше, навлизаше последното с откриването на калифорнийското и австралийското злато - всичко това ме накара да започна пак съвсем от начало и да прегледам критически новия материал.

Тези занимания ме отвеждаха отчасти сами по себе си в привидно съвсем различни дисциплини, в които трябваше да престоявам по-кратко или по-продължително време. Обаче времето, с което разполагах, се съкращаваше главно поради повелителната необходимост да работя за насъщния хляб. Моето вече осемгодишно сътрудничество в първия англо-американски вестник „New-York Daily Tribune“[15] (същински вестникарски кореспонденции аз пиша само по изключение) налагаше извънредно чести прекъсвания в научните ми занимания. При това статиите за забележителни икономически събития в Англия и на континента съставляваха такава значителна част от сътрудничеството ми във вестника, че бях принуден да се запознавам отблизо с практически подробности, които са извън обсега на същинската наука политическа икономия.

Тези бележки за заниманията ми в областта на политическата икономия целят само да покажат, че моите възгледи, както и да бъдат преценявани и колкото и малко да съвпадат с егоистичните предразсъдъци на господстващите класи, са резултат от добросъвестни и дългогодишни изследвания. Но на входа на науката, както и на входа на ада, трябва да се постави изискването:

Qui si convien lasciare ogni sospetto;

Ogni viltá convien che qui sia morta.*

Лондон, януари 1859 г.

Карл Маркс

* Тук трябва да оставиш всеки страх
       И всяка своя мисъл колеблива.
(Данте. „Божествена комедия“ III песен). Ред.

БЕЛЕЖКИ

[1] Забележителното произведение на Карл Маркс „Към критиката на политическата икономия“, което бележи важен етап в създаването на марксистката политическа икономия, е било написано от август 1858 до януари 1859 г. Написването на тази книга е предшествано от петнадесет годишна разностранна научно-изследователска работа, при която Маркс проучил огромна маса обществено-икономическа литература и е разработил основите на икономическото си учение.

През август 1857 г. Маркс пристъпва към систематизиране на събрания от него материал и написване на голямо икономическо произведение. Първата скица на плана на това произведение Маркс съставил през август – септември 1857 г. През следващите няколко месеца Маркс детайлизира плана си и през април 1858 г. решава, че цялото произведение ще се състои от шест книги. Предвиждало се първата книга да се посвети на изследването на капитала, като автора имал пред вид няколко уводни глави да предхождат изложението на проблемите на капитала, втората книга – на поземлената собственост, третата – на изследването на наемния труд, четвъртата – на държавата, петата – на международната търговия и шестата – на световния пазар. Предвиждало се първата книга да включва четири раздела, като в първия раздел, наречен от Маркс „Капиталът изобщо“, да влязат три глави: 1) стойност, 2) пари, 3) капитал.

Работейки върху първата книга, т.е. върху книгата „За капитала“, от август 1857 до юни 1858 г. Маркс написал ръкопис от около 50 печатни коли, издадено от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС през 1939 – 1941 г. на немски език под заглавие „Grundrisse der Kritik der politischenvOekonomie (Rohentwurf)“ („Основни черти на критиката на политическата икономия (Чернова)“. В този ръкопис, който съдържа общ увод, раздел за парите и значително по-обширен раздел за капитала, Маркс изложил в чернова първите резултати от многогодишните си икономически изследва- ния, включително основните тези на своята теория за принадената стойност. Ръкописът от 1857 – 1858 г. е всъщност първоначален незавършен вариант на първата част на замисленото по това време от Маркс фундаментално икономическо произведение.

В началото на 1858 г. Маркс решава да пристъпи към издаването на своя труд на части, в отделни свезки. Сключил предварителен договор с берлинския издател Ф. Дункер, той работи върху първата свезка. През август 1858 – януари 1859 г. преработва главата да парите, пише главата за стоката, редактира окончателния текст на този ръкопис и като го озаглавява „Към критиката на политическата икономия“, на 26 януари 1859 г. го изпраща на издателя в Берлин. Вместо предвижданите 5 – 6 печатни коли първата свезка се разраства на 12 печатни коли и се състои вече не от три глави, както е било набелязано по плана, а от две: „Стоката“ и „Парите, или простото обръщение“. През февруари 1859 г. Маркс изпраща в издателството и предговора. През юни 1859 г. произведението „Към критиката на политическата икономия“ излиза от печат. Поставените в произведението „Към критиката на политическата икономия“ подзаглавия „Книга първа. За капитала“ и „Раздел първи. Капиталът изобщо“ показват, че то представлява началото на първа книга от заплануваните шест книги.

Маркс възнамерявал след първата свезка да публикува втора, в която да намерят отражение проблемите на капитала. По-нататъшните изследвания обаче подтикнали Маркс да измени първоначалния план на своя голям труд. Планът за шест книги бил заменен от план за четири тома на „Капиталът“. Затова вместо втората и следващите свезки Маркс подготвил „Капиталът“, в който включил в преработен вид и някои основни тези от книгата „Към критиката на политическата икономия“.

Докато Маркс бил жив, книгата „Към критиката на политическата икономия“ не е била преиздавана. Изключение прави предговорът, който в малко съкратен вид бил публикуван на 4 юни 1859 г. и в лондонския немски вестник „Das Volk“ („Народ“). Откъс от втората глава на книгата, посветен на критиката на утопичната теория на Грей за трудовите пари, Енгелс включил като допълнение в немските издания от 1885 и 1892 г. на произведението на Маркс „Нищета на философията“. Първото руско издание на книгата е излязло в 1896 г. в Москва. В основата на настоящето издание на „Към критиката на политическата икономия“ е положен текстът на неговото първо немско издание, подготвено за печат от автора. Но при това са взети под внимание, първо, поправките и бележките на Маркс в неговия личен екземпляр на книгата и, второ, поправките и бележките, направени от Маркс в екземпляра на книгата, която той подарил на Вилхелм Волф на 19 август 1859 г. Някои от тези поправки и бележки на автора са били реализирани от Енгелс при подготовката за печат на третия том на „Капиталът“. Цитирайки отделни места от „Към критиката на политическата икономия“, Енгелс ги е привел в поправена, уточнена от Маркс редакция. Фотокопия от тези екземпляри на книгата с поправките и бележките на Маркс се намират в Архива на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.

[2] Има се пред вид незавършения „Увод“, който Маркс бил определил за голямо икономическо произведение (вж. настоящето издание).

[3] „Rheinische Zeitung für Politik, Handel und Gewerbe“ („Рейнски вестник за политика, търговия и промишленост“) - всекидневник, излизал в Кьолн от 1 януари 1842 до 31 март 1843 г. Вестникът бил основан от представители на рейнската буржоазия, опозиционно настроена към пруския абсолютизъм. За сътрудничество във вестника били привлечени и някои младохегелианци. От април 1842 г. К. Маркс станал сътрудник на „Rheinische Zeitung“, а от октомври същата година - един от неговите редактори. В „Rheinische Zeitung“ били публикувани също редица статии на Ф. Енгелс. При редакторството на Маркс вестникът започнал да придобива все по-определен революционно-демократичен характер.>Правителството установило за „Rheinische Zeitung“особено строга цензура, а след това го спряло.

[4] Имат се предвид статиите на К. Маркс: „Дебати на шестия рейнски Ландтаг“ (трета статия), „Дебати по закона за кражбата на дърва“ и „Оправдание на мозелския кореспондент“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 115 - 156, 182-210).

[5] „Allgemeine Zeitung“ („Всеобщ вестник“) - немски реакционен всекидневник, основан в 1798 г.; от 1810 до 1882 г. излизал в Аугсбург. През 1842 г. излязъл с фалшификация на идеите на утопичния комунизъм и социализъм, която Маркс разобличил в своята статия „Комунизмът и аугсбургският .Allgemeine Zeitung“, отпечатана в „Rheinische Zeitung“ през октомври 1842 г. (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 110-114).

[6] „Deutsch-Französische Jahrbücher“ („Немско-френски годишници“) били издавани в Париж под редакцията на К. Маркс и А. Руге на немски език. Излязла само първата, двойна книжка, през февруари 1844 г. В нея били публикувани произведенията на К. Маркс „По еврейския въпрос“ и „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“, както и произведенията на Ф. Енгелс: „Очерци към критика на политическата икономия“ и „Положението на Англия. Томас Карлайл. „Минало и настояще““ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 368-398, 399-413, 523-550, 551-575). Тези произведения бележат окончателното преминаване на К. Маркс и Ф. Енгелс от революционния демократизъм към материализма и комунизма. Главната причина за спиране на списанието били принципните разногласия на Маркс с буржоазния радикал Руге.

[7] Има се пред вид първото икономическо произведение на Ф. Енгелс „Очерци към критика на политическата икономия“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 523-550).

[8] (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 2, стр. 225-506).

[9] Има се пред вид произведението на К. Маркс и Ф. Енгелс „Немска идеология“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 3, стр. 9-531).

[10] вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 4, стр. 419-458 и 403-417.

[11] вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 4, стр. 67-184.

[12] Има се предвид произведението на К. Маркс „Наемен труд и капитал“ (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 6, стр. 427-458).

[13] Германското работническо дружество в Брюксел било основано от Маркс и Енгелс в края на август 1847 г. за политическа просвета на германските работници, които живеели в Белгия, и за пропагандиране сред тях на идеите на научния комунизъм. Под ръководството на Маркс и Енгелс и техните съратници дружеството станало легален център за обединяване на германските революционни пролетарии в Белгия и поддържало пряка връзка с фламандските и валонските работнически клубове. Най-добрите елементи на дружеството влизали в брюкселската община на Съюза на комунистите. Дейността на Германското работническо дружество в Брюксел се прекратила наскоро след февруарската буржоазна революция от 1848 г. във Франция във връзка с арестите и изгонването на неговите членове от белгийската полиция.

[14] „Neue Rheinische Zeitung. Orgen der Demokratie“ („Нов рейнски вестник. Орган на демокрацията“) излизал всеки ден в Кьолн под редакцията на Маркс от 1 юни 1848 до 19 май 1849 г. В редакцията е влизал Енгелс, както и В. Волф, Г. Веерт, Ф. Волф, Е. Дронке, Ф. Фрайлигарт и X. Бюргере.

Боеви орган на пролетарското крило на демокрацията „Neue Rheinische Zeitung“ играел ролята на възпитател на народните маси, вдигал ги на борба против контрареволюцията. Уводните статии, които определяли позицията на вестника по най-важните въпроси на германската и европейската революция, били писани обикновено от Маркс и Енгелс.

Решителната и непримирима позиция на вестника, неговият борчески интернационализъм, появяването на неговите страници на политически разобличения, насочени против пруското правителство и против местните кьолнски власти - всичко това още от първите месеци на съществуването на „Neue Rheinische Zeitung“ довело до преследване на вестника от страна на феодално-монархическия и либерално-буржоазния печат, както и до преследвания от страна на правителството, които се засилили особено след контрареволюционния преврат в Прусия през ноември - декември 1848 г.

Въпреки всичките преследвания и полицейски спънки, „Neue Rheinische Zeitung“ мъжествено отстоявал интересите на революционната демокрация, интересите на пролетариата. През май 1849 г., в обстановка на общо настъпление на контрареволюцията, пруското правителство, като се възползвало от обстоятелството, че Маркс не бил получил пруско поданство, издало заповед той да бъде изгонен от пределите на Прусия. Поради изгонването на Маркс и репресиите срещу другите редактори на „Neue Rheinische Zeitung“, вестникът престанал да излиза. Последният - 301-вият, брой на „Neue Rheinische Zeitung“, отпечатан с червено мастило, излязъл на 19 май 1849 г. В прощалното обръщение към работниците редакторите на вестника завили, че „тяхната последна дума винаги навсякъде ще бъде освобождението на работническата класа!“.

[15] „New-York Daily Tribune“ („Нюйоркска всекидневна трибуна“) . американски вестник, излизал от 1841 до 1924 г. Основан от видния американски журналист и политически деец Хорас Грили, вестникът до средата на 50-те години бил орган на лявото крило на американските виги, а след това орган на републиканската партия. През 40-те и 50-те години вестника стоял на прогресивни позиции и се обявявал против робовладеенето. Във вестника сътрудничели редица големи американски писатели и журналисти; един от неговите редактори от края на 40-те години бил Чарлз Дана, който се намирал под влиянието на идеите на утопичния социализъм. Сътрудничеството на Маркс във вестника започнало през август 1851 г. и продължило повече от 10 години, до март 1862 г. Голям брой статии за „New-York Daily Tribune“ били написани по молба на Маркс и Енгелс. Тъй като Енгелс пишел своите статии главно в Манчестър, поставените върху тях в редица случаи дати се различават от истинските дати на тяхното написване, понеже Маркс обикновено посочвал върху статиите дата на изпращането им за Ню Йорк. Някои от статиите, написани в Лондон, Маркс отбелязвал с Париж, Виена или Берлин. Статиите на Маркс и Енгелс в „New-York Daily Tribune“ обхващали най-важните въпроси на международната и вътрешната политика, на работническото движение, на икономическото развитие, на национално-освободителното движение в подтиснатите и зависимите страни и др. През периода на настъпилата в Европа реакция Маркс и Енгелс използвали широко разпространения американски вестник за разобличаване с конкретни материали недъзите на капиталистическото общество, присъщите му непримирими противоречия, както и за показване на ограничения характер на буржоазната демокрация.

В редица случаи редакцията на „New-York Daily Tribune“ се отнасяла произволно със статиите на Маркс и Енгелс, печатайки много от тях без подпис на автора, като редакционни уводни статии. От средата на 1855 г. изобщо всички статии на Маркс и Енгелс се отпечатвали във вестника без подпис. В някои случаи редакцията си позволявала намеса в текста на статиите и произволно ги датирала. Тези действия на редакцията предизвикали нееднократните протести на Маркс. От есента на 1857 г. във връзка с икономическата криза в САЩ, която се отразила и върху финансовото положение на вестника, редакцията предложила на Маркс да съкрати броя на кореспонденциите си в „New-York Daily Tribune“. Сътрудничеството на Маркс във вестника окончателно се прекратило в началото на Гражданската война в САЩ; значителна роля за скъсването на „New-York Daily Tribune“ с Маркс изиграло засилването в редакцията на привържениците на компромиса с робовладелските щати и отстъпването на вестника от прогресивните позиции.

Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти