Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава дванадесета
Работен период

Да вземем два производствени отрасъла, в които е установен еднакво дълъг работен ден, да речем десетчасов трудов процес, например предене на памук и фабрикация на локомотиви. В единия отрасъл всеки ден, всяка седмица излиза определено количество готов продукт, памучна прежда; в другия отрасъл трудовият процес трябва да се повтаря може би в продължение на три месеца, за да се създаде един готов продукт, един локомотив. В единия случай продуктът е делим по своята природа, и една и съща работа ежедневно или ежеседмично започва отново. В другия случай трудовият процес е непрекъснат, обхваща по-голям брой ежедневни трудови процеси, които в своето съединение, в непрекъснатостта на своите операции доставят готов продукт едва след по-дълъг период. Макар продължителността на еднодневния трудов процес тук да е една и съща, все има едно твърде значително различие в продължителността на производствения акт, т. е. в продължителността на повтарящите се трудови процеси, които са необходими, за да се създаде готовият продукт, да се изпрати той като стока на пазара и следователно да се превърне от производителен капитал в стоков капитал. Различието между основен и оборотен капитал няма нищо общо с това. Посоченото различие би съществувало дори ако в двата отрасъла на производството основният и оборотният капитал се влагаха в съвсем еднакви пропорции.

Тези различия в продължителността на производствения акт се наблюдават не само между различни производствени сфери, но и в една и съща производствена сфера, в зависимост от размерите на продукта, който се изготвя. Обикновена жилищна сграда може да се построи за по-кратко време от една по-голяма фабрика и поради това ще изисква по-малък брой непрекъснати трудови процеси. Ако дострояването на един локомотив отнема три месеца, построяването на броненосец изисква една или няколко години. Производството на зърнени храни отнема почти цяла година, производството на рогат добитък — няколко години, отглеждането на гора може да обхване период от 12 до 100 години; едно шосе може да бъде прокарано за няколко месеца, а построяването на железопътна линия изисква години; обикновен килим се изработва може би за една седмица, гобленът се изработва за години и т. н. Различията в продължителността на производствения акт варират следователно до безкрайност.

Различието в продължителността на производствените актове очевидно следва при равни капиталовложения да предизвика различие в скоростта на оборота на капитала, т. е. различие в периодите, за които се авансира даден капитал. Да приемем, че машинната предачница и локомотивният завод прилагат еднакво големи капитали, че делението на капитала на постоянен и променлив е еднакво, както и това на основна и оборотна съставни части на капитала, най-после нека работният ден да е еднакво дълъг и в еднаква пропорция да се разделя на необходим и принаден труд. Освен това, за да отстраним всички обстоятелства, произтичащи от процеса на обръщението и неотнасящи се към дадения случай, да приемем, че преждата и локомотивите се фабрикуват по поръчка и се заплащат при доставянето на готовия продукт. В края на седмицата, при предаване на готовата прежда, фабрикантът-предач (ние оставяме тук принадената стойност настрана) получава обратно вложения оборотен капитал и заедно с това изхабената част от основния капитал, която е влязла в стойността на преждата. Следователно той може със същия капитал отново да повтори същия кръгооборот. Той е завършил своя оборот. Фабрикантът на локомотиви, напротив, трябва в течение на три месеца всяка седмица да влага все нов капитал в работна заплата и сурови материали и едва след изтичането на три месеца, след предаването на локомотива, оборотният капитал, който постепенно е бил влаган през това време в един и същ производствен акт, за изготвянето на една и съща стока, отново приема форма, в която може пак да започне своя кръгооборот; също така и изхабяването на машините в течение на тези три месеца се възстановява едва сега. Авансирането на единия е за една седмица, това на другия е равно на седмичното авансиране, умножено на 12. Ако приемем, че всички други условия са равни, единият трябва да има на разположение дванадесет пъти по-голям оборотен капитал от другия.

Обстоятелството, че седмично авансираните капитали са равни, няма тук никакво значение. Каквато и да е големината на авансирания капитал, в единия случай той се авансира само за една седмица, в другия случай — за дванадесет седмици, и едва след изтичането на тези срокове с тях може да се оперира отново, като се повтори същата операция или се започне някаква друга.

Разликата в бързината на оборота, или в срока, за който трябва да се авансират отделните капитали и до изтичането на който същата капиталова стойност не може да служи за нов трудов процес или нов процес на нарастване на стойността, произтича тук от следното.

Да приемем, че построяването на локомотив или на някаква друга машина отнема 100 работни дни. По отношение на работниците, заети в предене и в машиностроене, тези 100 работни дни образуват прекъсната (diskrete) величина, състояща се съгласно предпоставката от 100 следващи един след друг отделни десетчасови трудови процеси. Но по отношение на продукта — машината — 100-те работни дни образуват непрекъсната величина, така да се каже, един работен ден от 1000 работни часа, един-единствен производствен акт. Такъв работен ден, образуван от редица последователни повече или по-малко многобройни и взаимно свързани работни дни, аз наричам работен период. Когато говорим за работен ден, ние разбираме продължителността на работното време, в течение на което работникът трябва всекидневно да изразходва своята работна сила, всекидневно да работи. Ако говорим за работен период, това означава броя свързани помежду си работни дни, необходим в определен производствен отрасъл за получаване на готов продукт. Продуктът на всеки работен ден е тук само частичен продукт, който ден след ден продължава да се изработва и едва в края на по-дългия или по-късия период на работното време придобива своя завършен вид, става готова потребителна стойност.

Поради това прекъсванията, нарушенията на обществения производствен процес, например вследствие на кризи, оказват съвсем различно влияние върху онези продукти на труда, които по своята природа са делими, и върху онези, които изискват за своето производство по-дълъг, свързан период. След днешното производство на определено количество прежда, въглища и т. н. в единия случай утре няма да последва ново производство на прежда, въглища и т. н. Иначе стои обаче работата с корабите, зданията, железопътните линии и т. н. Тук не само се прекъсва работата, но се прекъсва и един свързан производствен акт. Ако строежът не се продължава, средствата за производство и трудът, които са потребни за неговото извършване, са напразно изразходвани. И дори да бъде възобновен след това, в междинния период неизбежно ще станат повреди.

В продължение на целия работен период като че ли на слоеве се натрупва онази част от стойността, която основният капитал всекидневно отдава на продукта до неговата пълна зрелост. И тук в същото време се проявява практическата важност на различието между основен и оборотен капитал. Основният капитал се авансира в производствения процес за по-дълго време, не е нужно той да се възобновява преди изтичането на този може би многогодишен период. Обстоятелството дали парната машина пренася своята стойност всекидневно на части върху преждата, продукта на делим трудов процес, или тя в течение на три месеца я предава на локомотив, продукт на непрекъснат производствен акт, никак не се отразява върху влагането на капитала, необходим за покупката на парната машина. В единия случай нейната стойност тече назад на малки дози, например седмично, в другия — на по-големи части, например на всеки три месеца. Но и в двата случая възобновяването на парната машина става може би едва след 20 години. Щом всеки отделен период, в течение на който стойността на парната машина се връща обратно на части чрез продажбата на продукта, е по-къс от периода на нейното собствено съществуване, машината продължава да функционира в производствения процес в течение на няколко работни периоди.

Иначе стои работата с оборотните съставни части на авансирания капитал. Работната сила, купена за тази седмица, е изразходвана през тази седмица и се е опредметила в продукта. Тя трябва да бъде заплатена в края на тази седмица. И това влагане на капитал в работна сила се повтаря всяка седмица в течение на трите месеца, без изразходването на тази капиталова част в една седмица да избавя капиталиста от необходимостта следващата седмица отново да купува труд. За заплащане на работна сила всяка седмица трябва да се изразходва нов добавъчен капитал и ако се абстрахираме от всички кредитни отношения, капиталистът трябва да е в състояние да плаща работна заплата за три месеца, макар фактически да я плаща само на седмични части. Същото се отнася и до другата част на оборотния капитал, суровите и спомагателните материали. Един слой труд след друг се напластяват върху продукта. Не само стойността на изразходваната работна сила, но и принадена стойност непрекъснато се пренася върху продукта в течение на трудовия процес, но върху продукт още неготов, още неприел формата на готова стока и следователно неспособен за обръщение. Същото важи и за капиталовата стойност, която на слоеве се пренася върху продукта от суровините и спомагателните материали.

В зависимост от по-голямата или по-малка продължителност на работния период, определяна от специфичната природа на изготвяния продукт или на полезната цел, която се преследва при неговото изготвяне, са необходими постоянни добавъчни влагания на оборотен капитал (работна заплата, сурови и спомагателни материали), при което нито една част от тях не се намира във форма, способна за обръщение, и следователно не може да служи за възобновяване на същата операция; напротив, всяка част последователно се закрепява в сферата на производството като съставна част на образуващия се продукт, свързва се във формата на производителен капитал. Но времето на оборота е равно на сумата от времето на производството и времето на обръщението на капитала. Следователно удължаването на времето на производството намалява скоростта на оборота на капитала в същата степен, както удължаването на времето на обръщението. Но в дадения случай е необходимо да се обърне внимание на две обстоятелства.

Първо: по-продължителното пребиваване в сферата на производството. Така например капиталът, авансиран първата седмица за труд, сурови материали и т. н., както и частите от стойността на основния капитал, пренесени върху продукта, в течение на целия тримесечен период остават свързани в сферата на производството и като включени в едва-що образуващ се, още неготов продукт, не могат да встъпят в процеса на обръщението като стока.

Второ: тъй като работният период, необходим за производствения акт, продължава три месеца и в действителност съставлява само един свързан трудов процес, всяка седмица нова част оборотен капитал трябва да се прибавя към предидущия. По този начин масата на последователно авансирания добавъчен капитал расте с удължаването на работния период.

Ние приехме, че капиталите, вложени в памукопредачеството и в машиностроенето, са еднакво големи, че тези капитали в еднаква пропорция се делят на постоянен и променлив капитал, както и на основен и оборотен, че работните дни са еднакво дълги, накратко, че са еднакви всички условия, с изключение на продължителността на работния период. В първата седмица вложенията в двата случая са еднакво големи, но продуктът на фабриканта-предач може да бъде продаден, с получените пари може да бъде купена нова работна сила, нови суровини и т. н., накратко, производството може да се води по-нататък в същия мащаб. Фабрикантът на машини, напротив, едва след изминаването на три месеца, когато неговият продукт е вече напълно готов, може да превърне в пари оборотния капитал, изразходван в първата седмица, и отново да оперира с него. И така, първо, има разлика в обратния приток на едно и също количество вложен капитал. Второ: в течение на трите месеца в преденето и в машиностроенето са приложени еднакво големи производителни капитали, но величината на разходите на капитал е съвсем различна за фабриканта-предач и за машиностроителя, тъй като един и същ капитал в единия случай се възобновява бързо и следователно може отново да повтори същата операция; в другия случай той се възобновява само сравнително бавно и следователно до момента на неговото възобновяване нови количества капитал трябва постоянно да се прибавят към старите. Така че различни са периодите, в течение на които се възобновяват определени части от капитала, или различни са периодите, за които се авансира капиталът; различни са също така и масите на капитала (макар ежедневно и ежеседмично да се прилагат еднакви капитали), които трябва да бъдат авансирани в зависимост от дължината на работния процес. Това обстоятелство трябва да бъде отбелязано, защото в някои случаи, като например в случаите, които ще разгледаме в следващата глава, продължителността на времето, за което се авансира капиталът, може да расте, без да расте пропорционално капиталът, който се авансира. Капиталът трябва да се авансира за по-дълго време и по-големи количества капитал се свързват във формата на производителен капитал.

На по-малко развитите стъпала на капиталистическото производство предприятията, които изискват дълъг работен период и следователно големи капиталовложения за продължително време, особено ако те са осъществими само в крупен мащаб, се водят или съвсем некапиталистически, а на обществена или държавна сметка, като например прокарването на пътища, канали и пр. (в предишните времена те в по-голямата си част са били прокарвани с принудителен труд, доколкото се касае до работната сила). Или пък такива продукти, чието произвеждане изисква сравнително дълъг работен период, само в нищожна своя част се фабрикуват със средства на самите капиталисти. Например при постройката на жилищна сграда частното лице, за което тя се предназначава, дава от време на време аванси на строителния предприемач. С това то фактически заплаща сградата на части, в степента, в която напредва производственият процес. Напротив, в епохата на развития капитализъм, когато, от една страна, значителни маси капитал се съсредоточават в ръцете на отделни лица, а, от друга страна, наред с отделните капиталисти се появява асоциираният капиталист (акционерните дружества) и в същото време се развива кредитното дело, капиталистическият строителен предприемач само по изключение построява сгради за отделни частни лица по поръчка. Работата му е да строи за пазара редица сгради, цели градски квартали, тъй както отделни капиталисти строят железници като предприемачи.

Какъв преврат е предизвикало капиталистическото производство в лондонското сградостроителство, узнаваме от сведенията на един предприемач, дадени пред комисията за банките в 1857 г. В неговите младини, казва той, къщите се строяли обикновено по поръчка, като разходите се изплащали на предприемача постепенно, при завършването на отделните стадии на строежа. За спекулация се строяло само малко; предприемачите се впускали в това главно за да създадат редовна заетост за своите работници, та по този начин да не позволяват те да се разпръснат. За последните 40 години всичко това се е изменило. По поръчка се строи вече много малко. Който се нуждае от нова къща, си избира една от онези, които са построени със спекулативна цел или още се намират в строеж. Предприемачът работи вече не за клиента, а за пазара; подобно на всеки друг промишленик той трябва да има готови стоки на пазара. Докато преди един предприемач имаше в строеж за спекулация може би, да речем, три или четири къщи едновременно, сега той трябва да купи (т. е. според континенталния начин на изразяване да наеме обикновено за 99 години) значителен участък земя, да издигне на него 100 или 200 къщи и по този начин да се впусне в предприятие, което надхвърля от двадесет до петдесет пъти неговото състояние. Средства се получават чрез ипотеки, при което парите постъпват у предприемача в степента, в която напредва строежът на отделните къщи. Ако настъпи криза, която спъва изплащането на авансите, обикновено пропада цялото предприятие; в най-добрия случай къщите остават недостроени до по-благоприятни времена; в най-лошия те се продават на публичен търг на половин цена. Без спекулативен строеж, и то в крупен мащаб, сега не може да преуспее нито един предприемач. Печалбата от самите строежи е извънредно нищожна; главната изгода се състои в повишаване на поземлената рента, в умелия избор и използване на застрояваната площ. Чрез такава спекулация, която предвижда търсенето на сгради, е построена цялата Белгравия и Тибурния, както и многото хиляди вили в околностите на Лондон. (Съкратено изложение из „Report from the Select Committee on Bank Acts“. Част I, 1857. Evidence, въпроси 5413-5418, 5435-5436).

Извършването на работи със значително дълъг работен период и в широк мащаб попада изцяло в ръцете на капиталистическата промишленост едва когато концентрацията на капитала е вече твърде значителна и когато, от друга страна, развитието на кредитната система дава на капиталиста удобната възможност да авансира, а следователно и да рискува чужд капитал вместо свой собствен. Но от само себе си се разбира, че обстоятелството дали авансираният за производството капитал принадлежи или не принадлежи на този, който го прилага, не оказва никакво влияние върху скоростта на оборота и върху времето на оборота на капитала.

Условията, които увеличават продукта на отделния работен ден, каквито са кооперацията, разделението на труда, прилагането на машини, в същото време съкращават работния период при свързани помежду си производствени актове. Така машините съкращават периода на строеж на сгради, мостове и пр.; жътварките, вършачките и пр. съкращават работния период, необходим за да се превърне узрялото зърно в готова стока. Усъвършенстваното корабостроене, като увеличава скоростта на корабите, съкращава времето на оборота на авансирания в корабоплаването капитал. Но тези подобрения, съкращавайки работния период, а заедно с това и времето, за което трябва да бъде авансиран оборотният капитал, обикновено са свързани с увеличено влагане на основен капитал. От друга страна, в някои отрасли работният период може да бъде съкратен посредством просто разширяване на кооперирането; строежът на железопътна линия например се съкращава, ако бъдат поставени на крак големи работнически армии, които започват да работят изведнъж на много места. Времето на оборота тук се съкращава чрез нарастване на авансирания капитал. Повече средства за производство и повече работна сила трябва да бъдат обединени под командата на капиталиста.

И така, съкращаването на работния период е свързано най-вече с увеличение на капитала, авансиран за скъсеното време, така че в степента на намаляването на срока, за който се авансира капиталът, нараства масата на капитала, който се авансира. Предвид на това трябва да се припомни, че независимо от наличната маса на обществения капитал, всичко зависи от степента, в каквато са раздробени или съсредоточени в ръцете на отделните капиталисти средствата за производство и средствата за живот или разпореждането с тях, следователно какви размери е достигнала вече концентрацията на капитала. Доколкото кредитът спомага за концентрацията на капитала в едни ръце, ускорява я и я повишава, дотолкова той спомага за съкращаване на работния период, а следователно и на времето на оборота.

В производствените отрасли, където работният период, бил той непрекъснат или прекъснат, се предписва от определени природни условия, неговото съкращаване с посочените по-горе средства е неосъществимо.

„Изразът „по-бърз оборот“ не може да се приложи към добива на зърнени храни, тъй като тук е възможен само едни оборот в годината Що се отнася до скотовъдството, ние бихме желали просто да попитаме: как може да се ускори оборотът на две — или тригодишни овце или на четири — или петгодишни волове?“ (W. Walter Good : „PoliticaI, Agricultural and Commercial Fallacies“. London 1866, стр. 325.)

Необходимостта да ce получат по-скоро свободни пари (например за твърдо установени плащания като данъци, поземлена рента и др.) разрешава този въпрос по такъв начин, че добитъкът например се продава и коли с голяма загуба за земеделието, преди да е достигнал икономически нормалната възраст; това довежда в края на краищата до покачване на цената на месото.

„Хората, които по-рано се занимаваха главно с отглеждане на добитък, използвайки през лятото пасището midland couпteis^*1, a през зимата яслите в източните графства... в резултат на колебанията и спадането на цените на зърнените храни са изпаднали дотам, че сега се радват, ако успеят да изкарат нещо от високите цени на маслото и сиренето; първото те всяка седмица изнасят на пазара, за да покрият текущите разходи; срещу последното те вземат аванси от закупчик, който вдига сиренето, щом то стане годно за превоз, и, разбира се, определя свои цени. По тази причина, както и вследствие на това, че селското стопанство се управлява от законите на политическата икономия, телетата, които преди от районите, водещи млечно стопанство, се изпращаха на юг за угояване, сега се колят масово, често едва навършили осем-десет дни, в кланиците на Бирмингам, Манчестър, Ливърпул и други съседни големи градове. Ако не беше обложен с данък малцът, не само фермерите щяха да получат повече печалба и по такъв начин биха могли да задържат младия си добитък, докато той стане по-възрастен и по-тежък, но и хората, които нямат крави, биха могли да употребяват вместо мляко малц за отхранване на телета и сегашният ужасяващ недостиг на млад добитък... би бил в значителна степен отстранен. Сега, когато на тези дребни стопани се препоръчва да отхранват телета, те казват: ние много добре знаем, че отхранването с мляко ще оправдае разноските, но, първо, трябва да харчим пари, а ние не можем да направим това, и второ — ще трябва дълго да чакаме, за да получим отново парите си, докато при млекопроизводителното стопанство ги получаваме веднага“ (пак там, стр. 11, 12).

Ако удължаването на оборота има такива последици дори за по-дребните английски фермери, лесно е да си представим какви затруднения трябва да предизвика то сред дребните селяни на континента.

В съответствие с продължителността на работния период, следователно и на периода от време, необходим за изготвяне на годна за обръщение стока, частта от стойността, пренасяна на слоеве от основния капитал върху продукта, се натрупва и обратният приток на тази стойност се забавя. Но това забавяне не предизвиква ново влагане на основен капитал. Машината продължава да действа в производствения процес независимо от това, дали по-бавно или по-бързо тече назад в парична форма възстановяването на изхабената ѝ част. Иначе стои работата с оборотния капитал. Не само вложеният капитал трябва да бъде обвързан в съответствие с продължителността на работния период за по-дълго време, но трябва също така постоянно да се авансира нов капитал за работна заплата, суровини и спомагателни материали. Забавеният обратен приток оказва върху основния и оборотния капитал различно влияние. Независимо от това, дали обратният приток е по-бавен или по-бърз, основният капитал продължава да действа. Напротив, оборотният капитал при забавен обратен приток губи способност да функционира, щом е блокиран във формата на непродаден или неготов, непригоден още за продажба продукт и не е налице добавъчен капитал, за да бъде възстановен in natura. —

„Докато селянинът умира от глад, неговият добитък процъфтява. Имаше обилни дъждове и израсна богат тревен фураж. Индийският селянин ще умре от глад до своя угоен вол. Изискванията на суеверието са сурови по отношение на отделния индивид, но те са насочени към запазване на обществото като цяло; запазването на работния добитък осигурява правилния ход на земеделието, а с това и източниците на бъдещите средства за съществуване и на бъдещото богатство. Може да звучи сурово и тъжно, но така е: в Индия е по-лесно да се замести човек, отколкото вол“. (Return, East India, Madras and Orissa Famine, p. 44, № 4)

Сравнете c това изречението из „Манавадхармашастра“^[63].

„Самопожертването на живота без възмездие, за да се запази животът на жрец или на крава... може да осигури блаженството на тези родове от низък произход.“

Разбира се, невъзможно е да се достави на пазара петгодишно животно, преди то да е навършило пет години. Но в известни граници е възможно, чрез изменение на начина на отглеждане на животните, да се подготвят те в по-кратко време за тяхното предназначение. Това именно бе постигнато от Бейкуел. Преди английските овце, както още до 1855 г. и френските, не бяха годни за клане преди четвъртата или петата година. По системата на Бейкуел овцата може да бъде отхранена за една година и във всеки случай преди изтичането на две години пораства напълно. Чрез старателен отбор Бейкуел, фермер от Дишлей — Грендж, доведе костния скелет на овцете до минимума, необходим за тяхното съществуване. Неговите овце бяха наречени нюлайстерски.

„Овцевъдът сега може да продаде на пазара три овце за същото време, което преди беше нужно за отглеждане на една овца, и то овца, у която частите, които дават най-много месо, са по-дебели, по-закръглени, по-силно развити. Почти цялото ям тегло е чисто мeco“ (Lavergne: „The Rural Economy of England etc.“, 1855, p. 20.).

Методите, които съкращават работния период, са само в много различна степен приложими в различните производствени отрасли и не изравняват разликата в продължителността на различните работни периоди. Така в нашия пример прилагането на нови работни машини може абсолютно да съкрати работния период, необходим за изготвянето на един локомотив. Но ако в същото време усъвършенстваният процес на предене още по-бързо увеличава количеството на всекидневно и седмично давания готов продукт, то относително, в сравнение с преденето, дължината на работния период в машиностроенето ще се увеличи.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - централни графства. Ред.

БЕЛЕЖКИ

[63] "Манавадхармашастра" - или закони на Ману - древноиндийски сборник от религиозни, правни и обредни предписания, които определяли задълженията на всеки индус съобразно с догмите на брахманизма. Според индийската традиция тези закони били съставени от Ману - митичен родоначалник на хората.

Маркс цитира по книгата: „Manava Dharma Sastra, or the Institutes of Manu according to the gloss of Kulluka, comprising the indian System of duties, religious and civil“. Third edition, Madras, 1863, p. 281.