Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава тринадесета
Производствено време

Работното време е винаги производствено време, т. е. време, през което капиталът е обвързан в сферата на производството. Напротив, не всяко време, през което капиталът се намира в производствения процес, непременно е поради това и работно време.

Тук не става дума за прекъсвания на трудовия процес, които са обусловени от естествените граници на самата работна сила, макар да видяхме какъв важен мотив за неестествено удължаване на трудовия процес и за непрекъсната дневна и нощна работа е вече самият факт, че основният капитал — фабричните здания, машините и пр. — стои неизползван през време на прекъсвания на трудовия процес^[64]. Тук става дума за прекъсване, независимо от дължината на трудовия процес, обусловено от самата природа на продукта и от начина на неговото изготвяне, за прекъсване, през време на което предметът на труда е подложен на по-късо или по-дълго траещи природни процеси, трябва да претърпи физически, химически, физиологически изменения, през време на които трудовият процес напълно или отчасти е спрян.

Така младото вино трябва първо известно време да претърпи ферментация и след това отново да отлежава известно време, за да достигне определена степен на съвършенство. В много производствени отрасли продуктът трябва да бъде подложен на изсушаване, като например в грънчарството, или на известни влияния, които изменят химическите му свойства, като например в белилното производство. Зимната пшеница се нуждае, може би, от девет месеца, за да узрее. Между сеитбата и жътвата трудовият процес почти съвсем се прекъсва. В лесовъдството след завършване на засаждането и необходимите за него подготвителни работи семената се нуждаят, може би, от сто години, за да се превърнат в готов продукт; през целия този период те се нуждаят само от сравнително незначително въздействие на труда.

Във всички тези случаи през голяма част от времето на производството добавъчен труд се прибавя само от време на време. Описаните в предшестващата глава условия, при които към вече вложения в производствения процес капитал трябва да се прибавя нов допълнителен капитал и труд, са налице тук само с по-дълги или по-кратки прекъсвания.

Следователно във всички тези случаи производственото време на авансирания капитал се състои от два периода: един период, през който капиталът се намира в трудовия процес; втори период, през който формата на съществуване на капитала — тази на още неготов продукт — е предоставена на въздействието на природни процеси, без да се намира в трудовия процес. Нещата не се изменят от това, че двата тези периода могат частично да се кръстосват и да се вмъкват един в друг. Работният период и производственият период тук не се покриват. Производственият период е по-дълъг от работния период. Но едва след завършването на производствения период продуктът е готов, узрял и следователно може да бъде превърнат от формата на производителен капитал във формата на стоков капитал. Съответно на продължителността на онази част от производственото време, която не е работно време, се удължава следователно и периодът на оборота на капитала. Доколкото производственото време, което надхвърля работното време, не е определено веднъж завинаги от дадени природни закони, както е при узряването на зърнените храни, израстването на дъба и т. н., периодът на оборота често може повече или по-малко да се съкращава чрез изкуствено съкращаване на производственото време. Това става например при въвеждане на химическото избелване вместо избелването на поляна, въвеждането на по-съвършени сушилни апарати в сушилния процес. Така е при дъбенето, където при стария метод проникването на дъбилната киселина в кожите е изисквало 6-18 месеца, а при новия, при който се употребява въздушна помпа, тази операция се е съкратила на 1 1/2 - 2 месеца (J. G. Courcelle — Seneuil. „Traité théorique et pratique des Entreprises industrielles etc.“, Paris, 1857, 2 ed.). Най-ярък пример на изкуствено съкращаване на производствено време, запълнено с природни процеси, дава историята на железодобивното производство — по-специално превръщането на чугуна в стомана — през последните сто години, като се почне от откритото през 1780 г. пудлинговане и се стигне до съвременния бессемеров процес и другите въведени оттогава най-нови методи. Времето на производството се е съкратило извънредно много, но в същата степен се е увеличило влагането на основен капитал.

Своеобразен пример на отклонение на производственото време от работното време представлява американската фабрикация на обущарски калъпи. Тук значителна част от разноските произтичат от това, че дървото трябва да съхне до 18 месеца, за да не се изкривява след това готовият калъп, да не изменя своята форма. През това време дървото не се подлага на никакъв друг трудов процес. По този начин периодът на оборота на вложения капитал се определя не само от времето на самата фабрикация на калъпите, но и от времето, през което капиталът трябва да стои неизползван в съхнещото дърво. То се намира 18 месеца в производствения процес, преди да може да влезе в същински трудов процес. Този пример показва в същото време колко различни могат да бъдат периодите на оборота на различните части на целия оборотен капитал вследствие на обстоятелства, които възникват не в сферата на обръщението, а в процеса на производството.

Особено ясно изпъква разликата между производствено време и работно време в селското стопанство. В нашия умерен климат земята ражда жито един път в годината. Съкращаването или удължаването на производствения период (средно деветмесечен за зимниците) зависи на свой ред от сменянето на добри и лоши години, поради това не може да бъде точно определено и контролирано предварително, както в същинската промишленост. Само странични продукти като мляко, сирене и пр. могат да бъдат произведени и продадени в по-къси периоди. В сравнение с това работното време ни се представя в следния вид:

„В различните райони на Германия — в зависимост от изменящи е се климатически и други оказващи въздействие условия — може да се приеме следният брой на работните дни за трите главни работни периода: за пролетния период от края на март или началото на април до средата на май, 50-60 работни дни; за летния период от началото на юни до края на август, 65-80; и за есенния период от началото на септември до края на октомври или средата, или края на ноември, 55-75 работни дни. На зимата се падат само такива работи, които могат да се извършват през това време, като извозване на тор, на дърва, отиване на пазар, докарване на строителни материали и т. н.“ (F. Kirchhof: „Handbuch der landwirtschaftlichen Betriebslehre“. Dresden 1852, s. 160).

Поради това колкото по-неблагоприятен е климатът, толкова по-къс става работният период в селското стопанство, следователно толкова по-кратко става и времето, за което се влага капитал и труд. Например Русия. Там в някои северни области полските работи са възможни само в течение на 130-150 дни в годината. Лесно е да си представим каква загуба би било за Русия, ако 50 от 65 милиона население на нейната европейска част би оставало незаето шестте или осемте зимни месеци, когато трябва да се прекратяват всякакви полски работи. Вън от 200 000 селяни, които работят в 10 500 фабрики, в селата на Русия навсякъде се е развила своя домашна промишленост. Има села, в които всички селяни поколение след поколение са тъкачи, кожари, обущари, шлосери, ножари и пр.; това се наблюдава особено в губерниите Московска, Владимирска, Калужска, Костромска и Петербургска. Между другото тази домашна промишленост вече все повече и повече се принуждава да служи на капиталистическото производство: на тъкачите например основата и вътъкът се доставят от закупчиците непосредствено или при посредничеството на търговски агенти (съкратено по „Reports by Н. М. Secretaries of Embassy and Legation, on the Manufactures, Commerce etc.“ 1865, p. 86, 87, № 8.). Оттук се вижда, как несъвпадането на производствен период и работен период, при което последният образува само част от първия, е естествената основа за обединяване на земеделието със спомагателни селски промишлености и как, от друга страна, тези последните на свой ред дават опорна точка на капиталиста, който отначало прониква тук като закупчик. Когато капиталистическото производство по-късно завършва отделянето на манифактурата от земеделието, селският работник става все повече и повече зависим от чисто случайни странични занятия и от това неговото положение се влошава. За капитала, както ще видим по-късно, всички различия в оборота се изглаждат. За работника — не.

В повечето отрасли на същинската промишленост като минното дело, транспорта и т. н., производството върви равномерно, година след година се работи равно работно време и — ако оставим настрана колебанията на цените, нарушенията в хода на сделките и пр. като ненормални прекъсвания — разходите за капитала, който влиза във всекидневния процес на обръщение, също се разпределят равномерно по време. Също така, при неизменни други условия на пазара, обратният приток на оборотния капитал или неговото възобновяване в течение на годината се разпределя на равномерни периоди. Напротив, при капиталовложенията, при които работното време е само част от производственото време, в различните периоди на годината оборотният капитал се изразходва с голяма неравномерност, докато неговият обратен приток става само наведнъж, в момента, определян от природните условия. При това тук, при еднакъв мащаб на предприятието, т. е. при еднаква величина на авансирания оборотен капитал, последният трябва да се авансира наведнъж в по-големи маси и за по-дълго време, отколкото в предприятията с непрекъснати работни периоди. Продължителността на живота на основния капитал тук също така значително се отличава от времето, в което той действително функционира производително. Естествено, при разлика между работното време и производственото време, то и времето на потреблението на приложения основен капитал постоянно се прекъсва за по-дълги или по-къси периоди, както е например в земеделието с работния добитък, сечивата и машините. Доколкото този основен капитал се състои от работен добитък, той непрекъснато изисква еднакви или почти еднакви разходи на фураж и пр. и през времето, когато добитъкът работи, и през времето, когато не работи. При мъртвите средства на труда неупотребата също така се придружава от известно обезценяване. Следователно продуктът изобщо се оскъпява, щом предаването на стойността върху продукта се изчислява не само за времето, когато основният капитал функционира, но и за времето, през което той губи стойност. В тези производствени отрасли бездейността на основния капитал, независимо от това, дали тя е свързана с текущи разходи или не, е също така условие за неговото нормално приложение, както например загубата на известно количество памук при преденето; също така във всеки трудов процес, извършващ се при нормални технически условия, непроизводителните, но неизбежни разходи на работна сила също така влизат в сметката, както и производителните. Всяко усъвършенстване, което намалява непроизводителния разход на средства на труда, суровини и работна сила, в същото време намалява и стойността на продукта.

В селското стопанство се съединяват и сравнително продължителен работен период, и голяма разлика между работно време и производствено време. Ходскин вярно отбелязва по този повод:

„Разликата във времето“ (макар че той не различава тук работно време от производствено време), „което е необходимо, за да се изготвят продуктите на селското стопанство, и времето, което се изисква в другите отрасли на труда, е главната причина за голямата зависимост на селските стопани. Те не могат да доставят своите стоки на пазара за по-късо време от една година. През цялото това време те трябва да вземат на кредит от обущаря, шивача, ковача, коларя и разните други производители, от чиито продукти те се нуждаят и чиито продукти могат да бъдат изготвени в малко дни или седмици. Вследствие на това естествено обстоятелство и вследствие на по-бързото увеличение на богатството в другите отрасли на труда собствениците на земя, които са монополизирали земята на цялата държава, като извън това са присвоили и монопола на законодателството, все пак не са в състояние да спасят себе си и своите слуги и арендатори от участта да бъдат най-зависимите хора в страната“ (Thomas Hodgskin: „Popular Political Economy“. London 1827, p. 147, бележката).

Всички методи, чрез които в земеделието, от една страна, се разпределят по-равномерно разходите за работна заплата и средства на труда през годината, от друга страна, се съкращава времето на оборота, като например при отглеждането на различни култури и създаването по такъв начин възможност за получаване на разновременни реколти в течение на годината — всички тия методи изискват увеличаване на вложения в производството оборотен капитал, изразходван за работна заплата, торове, семена и пр. Така става при преминаване от триполно стопанство с угар към плодосменно без угар. Така става във Фландрия при cultures dérobées.

„При cultures dérobées се въвеждат кореноплодни; едно и също поле първо дава зърнени храни, лен, рапица за задоволяване потребностите на човека, а след жътвата то се засява с кореноплодни за храна на добитъка. Тази система, при която рогатият добитък през всичкото време може да остава в обора, дава значително натрупване на тор и става по такъв начин основа на плодосменното стопанство. В песъчливите местности повече от една трета от обработените площи са с cultures dérobées; получава се същото, както ако размерите на обработената площ биха се увеличили с една трета.“

Наред с кореноплодните се отглеждат детелина и други фуражни треви.

„Земеделието, доведено до такава интензивност, при която то преминава в градинарство, изисква, разбира се, сравнително значително влагане на капитал. В Англия капиталовложенията се изчисляват на 250 франка на хектар. Във Фландрия нашите селяни биха намерили по всяка вероятност капиталовложение от 500 франка на хектар за твърде незначително“ („Essais sur l’Economie Rurale de la Belgique par Emile de Laveleye“. Paris 1863, p. 45, 46, 48).

Да вземем накрая лесовъдството.

„Производството на дърво съществено се отличава от повечето други производства по това, че при него силата на природата действа самостоятелно и при естественото обновяване не е потребна силата на човека или на капитала. Впрочем и там, където горите се обновяват изкуствено, влагането на силата на човека и на капитала в сравнение с действието на природните сили е само незначително. Освен това гората може да расте добре на такива почви и места, където не растат зърнени храни или производството им е неизносно. Но лесовъдството изисква в същото време, при правилно стопанисване... по-голяма площ, отколкото зърнената култура, тъй като на малки парцели гората не може да се раздели на правилни участъци, по-голямата част от допълнителните доходи се губят, по-трудно е опазването на гората и т. н. Обаче производственият процес е свързан с такива дълги срокове, че той надхвърля рамките на плановете на едно частно стопанство, в отделни случаи дори границите на един човешки живот. Капиталът, вложен в придобиване на горски участъци.“

(при обществено производство този капитал отпада и въпросът е само колко земя може да откъсне обществото от орната и пасищна земя за лесовъдство),

„дава доходоносни плодове едва след изтичането на дълго време и извършва оборот само отчасти, а пълният оборот при някои сортове дървета изисква до 150 години. Освен това правилното водене на горско стопанство изисква постоянен запас от неизсечена гора, който надхвърля годишното ползване 10-40 пъти. Поради това онзи, който няма други доходи и притежава значителни горски площи, не е в състояние да води правилно горско стопанство“ (Kirchhof, стр. 58).

Дългото производствено време (включващо само относително малко работно време), а оттам и дългите периоди на оборота правят лесовъдството неизгодно за частните, а следователно за капиталистическите предприятия — защото капиталистическото производство по своята същност е частно производство, макар на мястото на отделния капиталист да се явява асоциираният капиталист. Развитието на културата и на промишлеността изобщо се е проявило отдавна толкова енергично с унищожаването на горите, че в сравнение с това всичко, което е било направено за поддържане и засаждане на гори, представлява съвсем нищожна величина.

Особено заслужава отбелязване в приведения по-горе цитат от Кирхоф следното място:

„Освен това правилното водене на горско стопанство изисква постоянен запас от неизсечена гора, който надхвърля годишното ползване 10-40 пъти.“

Това означава един оборот на 10-40 и повече години.

Същото е и при животновъдството. Част от стадото (запас от добитък) остава в производствения процес, докато друга част на същото се продава като годишен продукт. Само една част от капитала тук извършва оборот ежегодно, точно както при основния капитал, машините, работния добитък и пр. Макар този капитал да е капитал, фиксиран в производствения процес за продължително време и поради това удължаващ оборота на целия капитал, все пак той не е основен капитал в категоричния смисъл.

Това, което тук се нарича запас — определено количество жива гора или жив добитък, — относително се намира в производствения процес (едновременно като средства на труда и като материал на труда); съобразно с природните условия на неговото възпроизводство при правилно стопанство значителна част от него трябва да се намира в тази форма.

Подобно влияние оказва върху оборота един друг вид запас, който съставлява само потенциален производителен капитал, но вследствие природата на стопанството трябва да се натрупва на по-големи или по-малки маси, затова трябва да се авансира за производството за по-дълго време, макар той да влиза в активния производствен процес само малко по малко. Тук се отнасят например торът, докато той не е още извозен на полето, също така зърното, сеното и такива запаси от средства за живот, които влизат в производството на добитък.

„Значителна част от капитала на предприятието се състои от стопански запаси. Последните могат обаче повече или по-малко да загубят от стойността си, ако предпазните мерки, необходими за тяхното добро запазване, не се прилагат достатъчно грижливо; поради недостатъчен надзор част от запасите от продукт може да бъде дори напълно загубена за стопанството. Ето защо тук е необходимо особено старателно наглеждане на хамбарите, плевните, житниците и погребите, също така трябва грижливо да се заключват помещенията, където се пазят запасите, да се държат те в същото време чисти, да се проветряват и т. н.; зърнените храни и другите съхранявани в хамбарите плодове трябва от време на време да се пресипват по съответен начин, картофите и цвеклото да се предпазват както от студ, тъй и срещу влага и гниене“ (Kirchhof, стр. 292); „При пресмятане потребностите на собственото стопанство, особено това, което е нужно за гледане на добитъка, при което разпределението става в зависимост от урожая и целта, трябва да се има предвид не само покриването на потребността, но да се държи сметка и за оставане на известен запас за непредвидени обстоятелства. Ако при това се оказва, че потребността не може да бъде напълно покрита от произведенията на собственото стопанство, трябва преди всичко да се помисли дали недостигът не може да се покрие с други продукти (сурогати) или поне вместо недостигащите да се набавят такива по-евтино. Ако например се появи недостиг на сено, то може да се замени с кореноплодни с прибавка на слама. Изобщо тук трябва постоянно да се има предвид предназначението и пазарната цена на различните продукти и съобразно с това да се решава въпросът за потреблението; ако например овесът е скъп, докато цените на граха и ръжта са сравнително ниски, може с изгода да се замени в храната на конете част от овеса с грах или ръж и останалият вследствие на това овес да се продаде“ (пак там, стр. 300).

По-горе при разглеждане образуването на запаси вече споменахме, че е необходимо определено по-голямо или по-малко количество потенциален производителен капитал, т. е. определено количество предназначени за производството средства за производство, които трябва да се намират в запас в по-голяма или по-малка маса и само постепенно да влизат в производствения процес. При това бе посочено, че в дадено предприятие или капиталистическо производство с определени размери големината на този производствен запас зависи от по-голямата или по-малка трудност на неговото възобновяване, от сравнителната близост на пазара, от развитието на транспортните и съобщителните средства и пр. Всички тези обстоятелства влияят върху минимума от капитал, който трябва да е налице във формата на производствен запас, а следователно и върху продължителността на времето, за което трябва да се правят капиталовите аванси, и върху размерите на капиталовата маса, която се авансира наведнъж. Тези размери, които по този начин влияят и върху оборота, се обуславят от по-голямата или по-малка продължителност на времето, през което оборотният капитал е закрепен във формата на производствен запас само като потенциален производителен капитал. От друга страна, доколкото това застояване зависи от по-голямата или по-малка възможност за бързо възстановяване, от условията на пазара и т. н., то самото е обусловено от времето на обръщението, от обстоятелства, които се отнасят до сферата на обръщението.

„Освен това всички такива инвентарни предмети или принадлежности като ръчни инструменти, решета, кошници, въжета, колесна смазка, гвоздеи и т. н., толкова повече трябва да се намират в запас за случай на нужда от бързо възстановяване, колкото по-малко може да се разчита на възможност да се набавят бързо отблизо. Най-после, всяка година през зимата целият инвентар трябва да бъде грижливо прегледан, при което трябва незабавно да се положи грижа да бъдат направени необходимите попълнения и поправки. Обаче колко големи или малки трябва да бъдат изобщо запасите за нуждите на инвентара, зависи главно от местните условия. Там, където няма наблизо занаятчии или магазини, трябва да се държат по-големи запаси, отколкото там, където на мястото или наблизо има занаятчии и магазини. Но ако при равни други условия необходимите запаси се купуват наведнъж в по-голямо количество, обикновено се получава изгодата да се купи по-евтино, особено ако за това се избира благоприятен момент; наистина при това изведнъж се изтегля от оборотния капитал на предприятието значителна сума, без която стопанството не винаги може леко да мине“ (Kirchhof, стр. 301).

Разликата между производствено и работно време допуска, както виждаме, най-различни случаи. Оборотният капитал може да се намира в периода на производството, преди да влезе в същинския трудов процес (фабрикацията на обущарски калъпи); или той се намира в период на производство, след като вече е преминал през същинския работен процес (виното, посевите); или производственото време на места се прекъсва от работното време (земеделието, лесовъдството); голяма част от годния за обръщение продукт остава в активния производствен процес, докато една много по-малка част влиза в годишното обръщение (лесовъдството и животновъдството); по-дългото или по-късо време, за което трябва да бъде вложен оборотен капитал във формата на потенциален производителен капитал и за което следователно по-голяма или по-малка маса капитал трябва да бъде вложена наведнъж, произтича отчасти от характера на самия производствен процес (земеделието), а отчасти зависи от близостта на пазарите и т. н., с една дума, от обстоятелства, които се отнасят до сферата на обръщението.

По-късно (книга III) ще видим до какви нелепи теории са дошли Мак Кулох, Джеймс Мил и др. вследствие на опита да отъждествят производственото време, отклоняващо се от работното време, с това последното, опит, който на свой ред произтича от неправилно прилагане на теорията на стойността.

Цикълът на оборота, който по-рано разглеждахме, е даден чрез трайността на основния капитал, авансиран за производствения процес. Тъй като този цикъл обхваща по-дълга или по-къса редица от години, той обхваща също така редица годишни, съответно повтарящи се през годината обороти на основния капитал.

В земеделието такъв цикъл на оборота се определя от системата на полевъдството.

„Срокът на арендата във всеки случай не трябва да бъде по-къс от времето на оборота в практикуваната система на полевъдство, следователно при триполно стопанство всякога ще имаме работа с числата 3, 6, 9 и т. н. Ако е приета триполната система с угар, полето в шест години се обработва четири пъти, при това в годините, през които се обработва, се засява със зимници или пролетници и ако свойствата на почвата изискват или позволяват, последователно с пшеница и ръж, с ечемик и овес. Всеки вид зърнени храни дава на една и съща почва по-големи или по-малки добиви от другите видове, всеки има различна стойност и се продава по различна цена. Поради това, ако доходът от полето е различен във всяка година на обработване, то и за първата половина на целия оборот“ (за първите три години) „той ще бъде не такъв, както за втората половина. Дори средният доход за първата и втората половина от времето на оборота няма да бъде еднакъв, тъй като плодородието зависи не само от качеството на почвата, но и от времето, тъй както и цените се определят от най-разнообразни условия. Ако сега изчислим дохода от полето с оглед на средното плодородие и средните цени за целия шестгодишен период на оборота, ще получим общата цифра на ежегодния доход както за първия, така и за втория период на оборота. Но това няма да е така, ако изчислим дохода само за половината време на оборота, т. е. само за три години, тъй като тогава общата сума на дохода няма да съвпада. Оттук произтича, че при триполно стопанство времето на арендата трябва да бъде определено най-малко на шест години. Но винаги си остава по-желателно и по-изгодно за арендатора и за земевладелеца срокът на арендата да представлява многократният срок на арендата^*1 {sic!} и по този начин при триполната система вместо на 6 да се определя на 12, 18 и повече години, при седемполната — вместо 7 — 14, 28 години“ (Kirchhof, стр. 117, 118).

{В ръкописа на Маркс тук стои: „Английското плодосменно стопанство. Тук да се направи забележка.“}

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 Очевидна грешка на Кирхов; трябва да бъде: времето на оборота. Ред.

БЕЛЕЖКИ

[64] Виж настоящото издание, том 23, стр. 267-274.