Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капиталаГлава единадесета
Теории за основния и оборотния капитал.
РикардоРикардо привежда различието между основен и оборотен капитал само за да изясни изключението от правилото за стойността, а именно такива случаи, когато нормата на работната заплата влияе върху цените. За това ще говорим едва в III книга[54].
Обаче първоначалната неяснота още от самото начало проличава от безучастното съпоставяне:
„Това различие в степента на дълготрайността на основния капитал и това разнообразие на пропорциите, в които могат да се комбинират тези два вида капитал“25).
А ако попитаме какви са тези два вида капитал, ще научим следното:
„Освен това пропорциите между капитала, предназначен за издръжка на труда, и капитала, вложен в инструменти, машини и здания, могат да се комбинират по различен начин“26).
Следователно основен капитал = средства на труда и оборотен капитал = капитал, вложен в труд. Капитал, предназначен „за издръжка на труда“, е вече плосък израз, заимстван от А. Смит. Оборотният капитал се смесва тук, от една страна, с променливия капитал, т. е. с вложената в труд част от производителния капитал. Но, от друга страна, тъй като противопоставянето е почерпено не от процеса на нарастване на стойността — постоянен и променлив капитал, — а от процеса на обръщението (старата Смитова бъркотия), получават се двойно неверни определения.
Първо. Различието в степента на дълготрайността на основния капитал и различието в състава на капитала, като постоянен и променлив капитал, се вземат тук като равнозначни. Но последното различие определя различието в производството на принадена стойност; първото, напротив, доколкото става дума за процеса на нарастване на стойността, се отнася само до начините, по които дадена стойност се пренася от средството за производство върху продукта; доколкото пък се има предвид процесът на обръщението, то се отнася само до периода на възобновяване на вложения капитал, или, иначе казано — до периода, за който е авансиран капиталът. Ако, вместо да разкрием вътрешното движение на капиталистическия производствен процес, застанем на гледището на завършените явления, тези различия действително ще съвпаднат. При разпределението на обществената принадена стойност между капиталите, вложени в различни отрасли на производството, оказват влияние и различията в периодите, за които е авансиран капиталът (например различната трайност на основния капитал), и различията в органичния състав на капитала (следователно и различието в обръщението на постоянния и променливия капитал). И едното, и другото еднакво съдействат за изравняване на общата норма на печалбата и за превръщане на стойностите в производствени цени.
Второ. От гледна точка на процеса на обръщението на едната страна стоят средствата на труда: основен капитал, на другата страна — материалът на труда и работната заплата: оборотен капитал. Напротив, от гледна точка на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността на едната страна стоят средствата за производство (средствата на труда и материалът на труда), постоянният капитал; на другата страна — работната сила, променливият капитал. За органическия състав на капитала („Капиталът“, книга I, гл. XXIII, 2, стр. 647[55]) е съвсем безразлично едно и също количество стойност на постоянния капитал се състои от много средства на труда и малко материал на труда, или от много материал на труда и малко средства на труда, докато всичко зависи от съотношението между вложения в средства за производство и вложения в работна сила капитал. Напротив, от гледна точка на процеса на обръщението, от гледна точка на различието между основен и оборотен капитал, също така е безразлично в какви отношения дадено количество стойност на оборотния капитал се разделя на материал на труда и работна заплата. От едната гледна точка материалът на труда попада в една категория със средствата на труда, като противостои на капиталовата стойност, вложена в работна сила. От другата гледна точка частта от капитала, вложена в работна сила, заедно с частта от капитала, вложена в материал на труда, се съединява в една рубрика и противостои на онази част от капитала, която е вложена в средства на труда.
Поради това у Рикардо вложената в материал на труда (суровини и спомагателни материали) част от капиталовата стойност не се явява нито на едната, нито на другата страна. Тя съвсем изчезва. Тя не приляга към категорията основен капитал, тъй като по начина на своето обръщение напълно съвпада с частта от капитала, вложена в работна сила. От друга страна, тя не може да бъде отнесена към оборотния капитал, тъй като с това от само себе си би изчезнало пренесеното от А. Смит и мълчаливо възприетото приравняване на противопоставката: основен и оборотен капитал с противопоставката: постоянен и променлив капитал. Рикардо има твърде силен логически инстинкт, за да не почувства това, ето защо тази част от капитала съвсем изчезва у него.
Тук трябва да се отбележи, че капиталистът, както се изразява политическата икономия, авансира капитала, влаган в работна заплата, в различни срокове, в зависимост от това, дали тя се изплаща например седмично, месечно, тримесечно и т. н. В действителност работата става тъкмо обратно. Работникът авансира на капиталиста своя труд за седмица, месец, три месеца, в зависимост от това дали седмично, месечно или тримесечно му се плаща. Ако капиталистът купуваше работната сила, вместо да я заплаща след нейното потребление, ако той следователно плащаше на работника работната заплата за ден, седмица, месец или три месеца предварително, би могло да се говори за авансиране за такива периоди от време. Но тъй като той плаща, след като трудът вече е продължавал дни, седмици, месеци, вместо да купи и плати труда за периода от време, в течение на който той трябва да продължава, то в цялост имаме пред себе си едно капиталистическо quid pro quo*1: авансът, даден от работника на капиталиста във вид на труд, се превръща в аванс, даван от капиталиста на работника във вид на пари. Нещата с нищо не се изменят от това, че капиталистът получава обратно от обръщението, или реализира самия продукт или неговата стойност (заедно с въплътената в него принадена стойност) едва след изтичането на по-дълъг или по-къс период, в зависимост от различната продължителност на времето, необходимо за изготвяне на продукта, или от различната продължителност на времето, необходимо за неговото обръщение. За продавача във всеки случай е съвсем безразлично какво купувачът на една стока смята да предприеме с нея. На капиталиста машината не струва по-евтино от това, че той трябва да авансира цялата нейна стойност наведнъж, докато към него същата тази стойност тече обратно от процеса на обръщението само постепенно и на части; също така той не плаща по-скъпо за памука поради това, че стойността на памука влиза изцяло в стойността на изготвения от него продукт и следователно изцяло и наведнъж се възстановява при продажбата на продукта.
Да се върнем към Рикардо.
1. Характерната особеност на променливия капитал се състои в това, че определена, дадена (следователно като такава — постоянна) част от капитала, дадена стойностна сума (приемаме, че тя е равна на стойността на работната сила, макар в дадения случай да е безразлично дали работната заплата е равна на стойността на работната сила, дали е по-голяма или по-малка от нея) се обменя срещу самонарастваща по стойност, създаваща стойност сила — работната сила, която не само възпроизвежда платената от капиталиста стойност, но произвежда в същото време принадена стойност, стойност, която по-рано не е съществувала и не е била платена с никакъв еквивалент. Това характерно свойство на вложената в работна заплата част от капитала, което toto coelo*2 я отличава като променлив капитал от постоянния капитал, изчезва, когато вложената в работна заплата част от капитала се разглежда само от гледна точка на процеса на обръщение и се явява като оборотен капитал, противостоящ на вложения в средства на труда основен капитал. Това произтича вече от обстоятелството, че тогава под една и съща рубрика — под рубриката оборотен капитал — частта от капитала, изразходвана за работна сила, се съединява с вложената в материал на труда част от постоянния капитал и се противопоставя на друга част на постоянния капитал, вложена в средства на труда. Принадената стойност, т. е. тъкмо условието, което превръща вложената стойностна сума в капитал, съвсем изчезва от погледа. Изчезва от погледа и фактът, че онази част от стойността, която вложеният в работна заплата капитал присъединява към продукта, е новопроизведена (следователно е действително възпроизведена), докато частта от стойността, която суровият материал присъединява към продукта, не е новопроизведена, не е действително възпроизведена, а е само запазена в стойността на продукта, консервирана е, и поради това само се появява отново като съставна част от стойността на продукта. Различието, както то изглежда сега от гледна точка на противоположността между оборотен и основен капитал, се състои само в следното: стойността на средствата на труда, употребени за производството на една стока, влиза в стойността на стоката само на части и поради това пак само на части се възстановява чрез продажбата на стоката, а следователно и изобщо се възстановява само на части и постепенно. От друга страна, стойността на работната сила и на предметите на труда (суровини и др.), използвани за произвеждане на стоката, влиза изцяло в стоката и поради това изцяло се възстановява чрез нейната продажба. В този смисъл по отношение на процеса на обръщението едната част от капитала се представя като основен, другата — като текущ, или оборотен капитал. И в двата случая става дума за пренасяне на дадена, авансирана стойност върху продукта и за нейното възстановяване отново чрез продажбата на продукта. Разликата се състои сега само в това, дали пренасянето на стойността, а следователно и възстановяването на стойността, се извършва на части и постепенно, или наведнъж. Заедно с това се заличава решаващото различие между променлив и постоянен капитал, следователно замъглява се цялата тайна на образуването на принадената стойност и на капиталистическото производство, замъгляват се условията, които превръщат в капитал известни стойности и нещата, в които тези стойности са въплътявани. Всички съставни части на капитала се различават тук само по начина на обръщение (а обръщението на стоката има работа естествено само с вече налични дадени стойности); при това положение един отделен начин на обръщение е общ и за капитала, вложен в работна заплата, и за онази част от капитала, която е вложена в суровини, полуфабрикати, спомагателни материали — в противоположност на вложената в средства на труда част от капитала.
Ясно е поради това защо буржоазната политическа икономия инстинктивно се държи за Смитовото объркване на категориите „постоянен и променлив капитал“ с категориите „основен и оборотен капитал“ и цяло столетие безкритично го приповтаря от поколение на поколение. За нея вложената в работна заплата част от капитала вече никак не се отличава от вложената в суровини част от капитала, и се отличава само формално — само по това, дали извършва обръщението си на части или изцяло заедно с продукта — от постоянния капитал. По такъв начин с един удар се разрушава основата за разбиране действителното движение на капиталистическото производство, а следователно и на капиталистическата експлоатация. Тук става дума само за това, че авансираната стойност се появява отново.
Тази безкритично заета от А. Смит обърканост пречи на Рикардо да развие последователно своята теория. Тя му пречи не само повече, отколкото на по-късните апологети, за чиито цели объркаността на понятията по-скоро съдейства, но и повече, отколкото на самия А. Смит, тъй като Рикардо, противоположно на него, следвайки по същество езотеричното учение на А. Смит против екзотеричния А. Смит, по-последователно и по-проницателно развива стойността и принадената стойност.
У физиократите няма нищо от тази обърканост. Разликата между avances annuelles*3 и avances primitives*4 се отнася само до различните периоди на възпроизводство на различните съставни части на капитала и при това специално на земеделския капитал, докато техните възгледи за производството на принадената стойност представляват независима от това разграничение част от тяхната теория, и при това част, която те изтъкват като самата основа на теорията. Образуването на принадена стойност се обяснява тук не от капитала като такъв, а се приписва само на една определена производствена сфера на капитала, на земеделието.
2. Същественото за определението на променливия капитал — а следователно и за превръщането на всяка стойностна сума в капитал — се състои в това, че капиталистът обменя определена, дадена (и в този смисъл постоянна) стойностна величина срещу създаваща стойност сила; определено количество стойност се обменя срещу произвеждането на стойност, срещу процеса на нейното самонарастване. Даденото съществено определение никак не се изменя от това, дали капиталистът плаща на работника в пари или в средства за живот. Изменя се само начинът на съществуване на авансираната от капиталиста стойност, която в единия случай приема формата на пари, с които работникът купува на пазара своите средства за живот, в другия случай, формата на средства за живот, които работникът потребява непосредствено. В действителност развитото капиталистическо производство предполага, че на работника се плаща в пари, тъй като то изобщо предполага производствен процес, опосредстван от процеса на обръщението, т. е. предполага парично стопанство. Но създаването на принадената стойност — и следователно, капитализацията на авансираната стойностна сума — не произтича нито от паричната, нито от натуралната форма на работната заплата, или на капитала, вложен в купуване на работна сила. То произтича от обмяната на стойност срещу сила, създаваща стойност от превръщането на една постоянна величина в променлива.
По-голямата или по-малка фиксираност на средствата на труда зависи от степента на тяхната дълготрайност, т. е. от физическо свойство. В зависимост от степента на дълготрайността им те при равни други условия се изхабяват по-бързо или по-бавно, следователно функционират като основен капитал по-дълго или по-късо време. Но те функционират като основен капитал съвсем не само вследствие на физическото свойство дълготрайност. Суровините в металните фабрики са също така дълготрайни, както и машините, с които се обработват, и по-дълготрайни от някои съставни части на тези машини: кожа, дърво и пр. Въпреки това металът, който служи като суров материал, съставлява част от оборотния капитал, а функциониращото средство на труда, направено може би от същия метал, съставлява част от основния капитал. Така че работата тук не е във физическата природа на веществото; не вследствие на по-малката или по-голяма трайност същият метал един път се поставя под рубриката на основния, друг път под рубриката на оборотния капитал. Тази разлика произтича, напротив, от ролята, която той играе в производствения процес в единия случай като предмет на труда, в другия — като средство на труда.
Функцията на средство на труда в производствения процес изисква изобщо това средство в течение на по-дълъг или по-къс период отново и отново да служи в повтарящи се процеси на труда. Следователно чрез самата негова функция се предписва по-голяма или по-малка дълготрайност на неговия материал. Но дълготрайността на материала, от който то е направено, сама по себе си не го прави основен капитал. Същото вещество като суров материал става оборотен капитал; и у икономистите, които смесват разликата между стоков капитал и производителен капитал с разликата между оборотен капитал и основен капитал, същият материал, същата машина като продукт е оборотен капитал, като средство на труда — основен капитал.
Но макар средството на труда да става основен капитал не вследствие на трайността на веществото, от което е направено, все пак неговата роля като средство на труда изисква то да се състои от сравнително траен материал. Следователно дълготрайността на неговото вещество е условие за неговото функциониране като средство на труда, а заедно с това материална основа на онзи начин на обръщение, който го прави основен капитал. При равни други условия по-голямата или по-малка износваемост на неговия материал слага върху него в по-голяма или по-малка степен печата на фиксираността и следователно се намира в твърде съществена връзка с неговото качество на основен капитал.
Ако пък вложената в работна сила част от капитала се разглежда изключително като оборотен капитал и следователно се противопоставя на основния капитал; ако поради това различията между постоянен и променлив капитал се смесват с различията между основен и оборотен капитал, то естествено е тъй както веществената реалност на средството на труда представлява съществена основа на неговия характер като основен капитал, от веществената реалност на вложения в работна сила капитал да се извежда неговият характер на оборотен капитал, противостоящ на основния, и след това отново да се определя оборотният капитал по веществената реалност на променливия капитал.
Действителният материал на вложения в работна заплата капитал е самият труд: действащата, създаваща стойност работна сила, живият труд, който капиталистът е обменил срещу мъртъв овеществен труд и е включил в своя капитал, чрез което намиращата се в негови ръце стойност се превръща в самонарастваща стойност. Но капиталистът не продава тази способност за самонарастване. Тя винаги е само съставна част на неговия производителен капитал, както неговите средства на труда, но съвсем не съставна част на неговия стоков капитал, каквато е например готовият продукт, който той продава. В производствения процес, като съставни части на производителния капитал, средствата на труда не противостоят на работната сила като основен капитал, а материалът на труда и спомагателните вещества не съвпадат с нея като оборотен капитал; и на едните, и на другите работната сила противостои като личен фактор, докато другите са вещни фактори — това от гледна точка на трудовия процес. И едните, и другите противостоят на работната сила като постоянен капитал на променлив капитал — това от гледна точка на процеса на нарастване на стойността. Или, ако тук става дума за веществено различие, доколкото то влияе върху процеса на обръщението, въпросът стои така: от природата на стойността, която не е нищо друго освен овеществен труд, и от природата на функциониращата работна сила, която не е нищо друго освен овеществяващ се труд, следва, че работната сила в периода на нейното функциониране непрекъснато създава стойност и принадена стойност; че онова, което на страната на работната сила ни се представя като движение, като създаване на стойност, на страната на нейния продукт ни се представя във формата на покой, като вече създадена стойност. Ако работната сила вече е извършила своето действие, капиталът не се състои вече от работна сила, от една страна, от средства за производство — от друга. Капиталовата стойност, която е била вложена в работна сила, е сега стойност, която (+принадена стойност) е присъединена към продукта. За да се повтори процесът, необходимо е да се продаде продуктът и с получените пари постоянно отново да се купува работна сила и да се включва в производителния капитал. Това придава на вложената в работна сила част от капитала, както и на вложените в материал на труда и пр. негови части, характер на оборотен капитал в противоположност на капитала, който остава фиксиран в средствата за производство.
Ако, от друга страна, вторичното определение на оборотния капитал, общо за него и за част от постоянния капитал (за суровите и спомагателните материали) бъде превърнато в съществено определение на частта от капитала, вложена в работна сила — а именно, че стойността, вложена в нея, се пренася изцяло върху продукта, в производството на който се потребява тази работна сила, а не постепенно и на части, както е при основния капитал, че тази стойност следователно трябва също така изцяло да бъде възстановена при продажбата на продукта, — то при това и частта от капитала, вложена в работна заплата, веществено трябва да се състои не от функциониращата работна сила, а от веществените елементи, които работникът купува със своята заплата, т. е. от частта от обществения стоков капитал, която влиза в потреблението на работника — от средства за живот. Основният капитал в такъв случай се състои от средства на труда, които се изхабяват сравнително бавно и поради това бавно се възобновяват, а капиталът, вложен а работна сила — от средства за живот, които подлежат на по-бързо заместване.
Обаче границите на по-бързата или по-бавна износваемост се заличават.
„Храната и дрехите, потребявани от работника, зданието, в което той работи, оръдията, които той употребява при своята работа, имат преходен характер. Обаче има огромна разлика във времето, през което тези различни капитали могат да служат в производството: парната машина служи по-дълго от кораба, корабът — по-дълго от дрехата на работника, а дрехата на работника — по-дълго от консумираната от него храна.“27)
При това Рикардо забравя къщата, в която живее работникът, неговите мебели, неговите оръдия за консумация като ножове, вилици, съдове и пр., които в смисъл на дълготрайност всички имат същия характер, както и средствата на труда. Едни и същи неща, едни и същи категории неща се явяват в един случай като средства за консумация, в друг случай — като средства на труда.
Разликата, по думите на Рикардо, се състои в следното:
„В зависимост от това, дали капиталът се износва бързо и дали често изисква възпроизводство, или се потребява бавно, той се причислява или към оборотния, или към основния капитал“28).
Към това той прави бележка:
„Едно несъществено разделение, в което разграничителната линия не може да бъде точно прокарана“29).
По този начин ние благополучно стигнахме пак при физиократите, у които разликата между „avances annuelles“ и „avances primitives“ беше разликата в продължителността на потреблението, а следователно и във времето на възпроизводството на употребения капитал. Само че това, което у тях е израз на важен за общественото производство феномен и в „Tableau économique“ ce привежда и във връзка с процеса на обръщение, тук се превръща само в субективно, и според думите на самия Рикардо, излишно разграничаване.
Щом частта от капитала, вложена в труд, се отличава от частта, вложена в средства на труда, само по периода на своето възпроизводство, следователно по продължителността на своето обръщение; щом едната част се състои от средства за живот, тъй както другата от средства на труда, така че последните се отличават от първите само с по-голямата си дълготрайност, при което и първите, разбира се, на свой ред притежават различни степени на дълготрайност — то естествено differentia specifica*5 между капитала, вложен в работна сила, и капитала, вложен в средства за производство, съвсем се заличава.
Това съвсем противоречи на учението на Рикардо за стойността, както и на неговата теория за печалбата, която фактически е теория на принадената стойност. Той разглежда различието между основен и оборотен капитал изобщо само доколкото различните количествени съотношения между тях в различните производствени отрасли, при еднакво големи капитали, влияят върху закона за стойността, а именно, той разглежда как вследствие на тези обстоятелства повишаването или понижаването на работната заплата се отразява в цената на продукта. Но даже в ограничените рамки на това изследване, той вследствие на смесването на основен и оборотен капитал с постоянен и променлив прави много големи грешки и в действителност изхожда в изследването си от съвсем погрешна основа. А именно, 1) доколкото частта от капиталовата стойност, вложена в работна сила, се подвежда под рубриката оборотен капитал, неправилно се разглеждат определенията на самия оборотен капитал и по-специално условията, които подвеждат вложената в труд част от капитала под тази рубрика; 2) става смесване между определението, според което вложената в труд част от капитала е променлив капитал, и онова, според което тя е оборотен капитал в противоположност на основния.
Още от самото начало е очевидно, че определението на вложения в работна сила капитал като оборотен, или текущ, е вторично определение, в което се заличават неговите differentia specifica в производствения процес, защото в това определение, от една страна, капиталите, вложени в труд и в суровини и пр., са равнозначни; рубрика, която отъждествява една част на постоянния капитал с променливия капитал, съвсем пренебрегва differentia specifica на променливия капитал в противоположност на постоянния. От друга страна, частите на капитала, вложени в труд и в средства на труда, макар и да се противопоставят една на друга, то съвсем не с оглед на това, че те по съвсем различен начин влизат в производството на стойността, а само с оглед на това, че и двете пренасят върху продукта своята дадена стойност, само че в различни периоди от време.
Във всички тези случаи става дума за това, как дадена стойност, вложена в процеса на производство на стоката — било то работна заплата, цена на суровините или цена на средствата на труда, — се пренася върху продукта, следователно как извършва чрез продукта своето обръщение и чрез продажбата на продукта се възвръща към изходния си пункт, или се възстановява. Единствената разлика се състои тук в това „как“, в особения начин на пренасяне, а следователно и на обръщение на тази стойност.
Дали предварително определената с контракт цена на работната сила се плаща в пари или в средства за живот, това не изменя нейния характер на дадена, предварително определена цена. Между това при плащане на работната заплата в пари е очевидно, че самите пари не влизат в производствения процес подобно на средствата за производство, при които не само стойността, но и самото вещество влиза в производствения процес. Ако, напротив, средствата за живот, които работникът купува със своята заплата, непосредствено се подвеждат под една рубрика със суровините и пр. като веществена форма на оборотния капитал и се противопоставят на средствата на труда, това придава на нещата друг вид. Докато стойността на тези неща, средствата за производство, се пренася в трудовия процес върху продукта, стойността на други неща, средствата за живот, отново се появява в работната сила, която го е потребила, и чрез функционирането на последната също така се пренася върху продукта. Във всичко това еднакво се касае за просто повторно появяване в продукта на стойности, които са били авансирани през време на производството. (Физиократите приемаха това за сериозно и поради това отричаха, че промишленият труд създава принадена стойност.) Така например Уейланд пише в цитираното вече място[56]:
„Безразлично е в каква форма се появява капиталът отново... различните видове храна, облекло и жилище, които са нужни за съществуването и благоденствието на хората, също се изменят. Те се потребяват с течение на времето и тяхната стойност се появява отново“ и т. н. („Elements of Polit. Economy“, p. 31, 32).
Капиталовите стойности, авансирани за производството във вид на средства за производство и средства за живот, еднакво се появяват тук отново в стойността на продукта. По този начин благополучно се постига превръщането на капиталистическия производствен процес в пълна мистерия и произходът на принадената стойност, която се съдържа в продукта, съвсем изчезва от погледа.
По-нататък, с това се завършва присъщият на буржоазната политическа икономия фетишизъм, който превръща обществения икономически характер, придаван на нещата от обществения производствен процес, в естествен, произтичащ от самата природа на тези вещи характер. Така например „средствата на труда са основен капитал“ е схоластично определение, което води до противоречия и бъркотия. Също, както бе показано при изследването на трудовия процес („Капиталът“, книга I, глава V), че от ролята, която играят веществените елементи в определен трудов процес във всеки даден случай, от тяхната функция изцяло зависи дали те функционират като средства на труда, материал на труда или продукт. — Точно така средствата на труда са основен капитал само когато производственият процес е изобщо капиталистически производствен процес и следователно средствата за производство са изобщо капитал, притежават икономическата определеност, обществения характер на капитал; и, второ, те са основен капитал само ако пренасят своята стойност върху продукта по един специален начин. Ако не, те си остават средства на труда, без да са основен капитал. Също така спомагателните материали, например торовете, ако предават своята стойност по същия специален начин, както по-голямата част от средствата на труда, стават основен капитал, макар и да не са средства на труда. Тук се касае не за дефинициите, под които могат да бъдат подведени нещата. Касае се за определени функции, които трябва да получат израз в определени категории.
Щом на средствата за живот като такива при всякакви обстоятелства се приписва свойството да бъдат капитал, вложен в работна заплата, то свойството „да поддържа труда“, „to support labour“ {Рикардо, стр. 25}, се превръща в характер, присъщ на този „оборотен“ капитал. Излиза следователно, че ако средствата за живот не биха били „капитал“, те не биха могли да поддържат работната сила; всъщност обаче техният характер като капитал им дава тъкмо свойството да поддържат капитала с помощта на чужд труд.
Ако средствата за живот сами по себе си са оборотен капитал — след като последният се е превърнал в работна заплата, — от това следва по-нататък, че величината на работната заплата зависи от отношението между броя на работниците и дадената маса на оборотния капитал — любима теза на икономистите; в действителност обаче масата средства за живот, които работникът извлича от пазара, и масата средства за живот, с които разполага капиталистът за собствено потребление, зависи от отношението между принадената стойност и цената на труда.
Рикардо, както и Бартон29a), смесва навсякъде отношението между променлив капитал и постоянен капитал с отношението между оборотен и основен капитал. Ще видим по-късно как това прави погрешно неговото изследване на нормата на печалбата[58].
По-нататък Рикардо отъждествява различието между основен и оборотен капитал с различията, които се образуват в процеса на оборота по други причини:
„По-нататък трябва да се отбележи, че оборотният капитал може да извършва обръщение или да се възвръща при своя вложител в твърде нееднакви периоди от време. Пшеницата, купена от фермера за засяване, е основен капитал в сравнение с пшеницата, купена от пекаря за превръщането ѝ в хляб. Единият я оставя в почвата и може да я получи обратно едва след една година, другият може да даде да я смелят на брашно и да я продаде като хляб на своите купувачи, така че след една седмица неговият капитал да се освободи за възобновяване на същата операция или за започване някоя нова“30).
Тук е характерно, че пшеницата, макар като семе да не служи като средство за живот, а като суров материал, се отнася, първо, към оборотния капитал, тъй като сама по себе си тя е средство за живот, и, второ, тя се отнася към основния капитал, защото нейното възвръщане се разпростира върху цяла година. Но не самото по-бавно или по-бързо възвръщане прави дадено средство за производство основен капитал, а определеният начин на пренасяне на неговата стойност върху продукта.
Объркаността, причинена от А. Смит, довежда до следните резултати:
1. Различието между основен и оборотен капитал се смесва с различието между производителен капитал и стоков капитал. Така например една и съща машина е оборотен капитал, ако тя се намира на пазара като стока, и основен капитал, ако е включена в производствения процес. При това остава съвсем непонятно защо определен вид капитал трябва да е основен или оборотен повече от всеки друг вид капитал.
2. Всеки оборотен капитал се отъждествява с капитала, който е вложен или който трябва да бъде вложен в работна заплата. Виж например Дж. Ст. Мил[59] и др.
3. Различието между променлив и постоянен капитал, което още Бартон, Рикардо и др. смесват с различието между оборотен и основен капитал, в края на краищата напълно се свежда до това последното, както е например у Рамсей, у когото всички средства за производство, суровините и т. н., тъй както и средствата на труда, са основен капитал, и само капиталът, вложен в работна заплата, е оборотен капитал[60]. Но тъй като свеждането става в тази форма, не се схваща действителното различие между постоянен и променлив капитал.
4. У най-новите английски, по-специално шотландски икономисти, които разглеждат всичко от неизразимо ограничената гледна точка на банковия служител, у Маклеод[61], Петерсън[62] и др., различието между основен и оборотен капитал се превръща в различие между money at call u money not at call (парични влогове, които могат да бъдат изтеглени без предварително уведомяване, и такива — само след предварително уведомяване).
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 - едно вместо друго. Ред.
*2 - изцяло. Ред.
*3 – „ежегодни аванси“. Ред.
*4 – „първоначални аванси“. Ред.
*5 - специфичното различие. Ред.
25) „This difference in the degree of durability of fixed capital, and this variety in the proportions in which the two sorts of capital may be combined“. — „Principles“, p. 25.
26) „The proportions too, in which the capital that is to support labour, and the capital that is invested in tools, machinery, and buildings, may be variously combined“. — L. c.
27) „The food and clothing consumed by the labourer, the buildings in which he works, the implements with which his labour is assisted, are all of a perishable nature. There is, however, a vast difference in the time for which these different capitals will endure: a steam-engine will last longer than a ship, a ship than the clothing of the labourer, and the clothing of the labourer longer than the food which he consumes.“ — Ricardo: „Principles etc.“, p. 26.
28) „According as capital is rapidly perishable and requires to be frequently reproduced, or is of slow consumption, it is classed under the heads of circulating, or fixed capital.“
29) „A division not essential, and in which the line of demarcation cannot be accurately drawn“ [стр. 26].
29а) „Observations on the Circumstances which influence the Condition of the Labouring Classes of Society“. London 1817. Съответно място е цитирано в книга I, стр. 655, бележка 79 [57].
30) „It is also to be observed that the circulating capital may circulate, or be returned to its employer, in very unequal times. The wheat bought by a farmer to sow is comparatively a fixed capital to the wheat purchased by a baker to make into loaves. The one leaves it in the ground, and can obtain no return for a year; the other can get it ground into flour, sell it as bread to his customers, and have his capital free, to renew the same, or commence any other employment in a week“ (p. 26, 27).
БЕЛЕЖКИ
[54] Виж настоящото издание, том 25, част I, глава XI.
[55] Виж настоящото издание, том 23, стр. 631-632.
[56] Маркс има предвид I том на „Капиталът“. Виж настоящото издание, том 23, стр. 219-220, бележка 25.
[57] Виж настоящото издание, том 23, стр. 640-641.
[58] Виж настоящото издание, том 25, част I, гл. I-III.
[59] J. St. Mill. „Essays on some unsettled Questions of Political Economy“. London, 1844, p. 164.
[60] G. Ramsay. „An Essay on the Distribution of Wealth“. Edinburgh, 1836, pp. 21-24
[61] H. D. Macleod. „The Elements of Political Economy“. London, 1858, pp. 76-80.
[62] R. H. Patterson. „The Science of Finance. A practical Treatise“. Edinburgh and London, 1868, p. 129-144.