Исак Паси
(1928-2010)
Без потребностите не могат да се разберат ценностите; но без историята, без социалната практика не могат да се разберат самите потребности. „От друга страна, производството произвежда потреблението, като създава определен начин на потребление и — след това — като създава като потребност подбудата за потребление, самата способност за потребление."(Маркс) По този начин в самия субективен момент на ценностното отношение марксизмът внесе обективност и историзъм. Ценностите са обективни не защото са осъществими без субекта, а защото „техният“ субект може да се схване откъм обективните му основания и детерминанти. Ако хората в една епоха считат за добро и красиво едно, а в друга епоха — друго, това се дължи не на тяхната субективна конституция, а на сложни социални фактори, обусловили човешките етически и естетически предпочитания, а следователно и потребности. В този факт неминуемо се разбиват усилията на всяка феноменологична аксиология.
Но и на каквото обективно тълкуване да подлежат потребностите, те са, които превръщат ценността — според терминологията на Маркс — от potentia в actu. Вещта може да притежава способността да задоволява човешките потребности и благодарение на това да бъде ценна. Но и тази способност не е извън човешката практическа дейност, а е тъкмо в нея. Тя „задействува“ при определена степен на общественото развитие и то прави реална самата тази способност на вещта...
Ценността не е иманентно, а функционално качество, то се придобива или се премахва, без да е необходима каквато и да е промяна във веществената субстанция. Тази концепция е най-легитимното следствие от марксическите философски и политикоикономически предпоставки, „Железницата, с която не се пътува, която следователно не се изхабява, не се потребява, е само потенциално железница, но не и действително... Продуктът едва в потреблението става истински продукт. Например една дреха става действително дреха едва чрез акта на носенето; една къща, която не се обитава, фактически не е действителна къща; следователно за разлика от чисто природния предмет продуктът се утвърждава, става продукт едва в потреблението. Едва потреблението, като унищожава продукта, му слага последния щрих, защото производството е продукт не като овеществена дейност, а само като предмет за дейния субект." Вещта става ценна, когато стане годна да се включи в кръга на човешките потребности, реализираната ценност е отношение между вещта (или дори желаното) и човека. Извън това отношение съществуват вещи, но не съществуват ценни вещи. Ценността ме се привнася от субекта, тя произтича от обективната спрямо човека способност на вещта да задоволява човешки потребности, които на свой ред са частично задължени на природните особености на човека и в по-голяма степен на социалните условни.
Исак Паси, "Проблемата за ценностите" (1969)
- 1974
- 1976