Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала
Глава петнадесета
Влияние на времето на оборота
върху величината на авансирания капитал
В тази и следващата, шестнадесета, глава ще изследваме влиянието на времето на оборота върху нарастването на капитала по стойност.
Да вземем стоковият капитал, който е продукт на работен период например от девет седмици. Засега ще оставим настрана както онази част от стойността на продукта, която е присъединена към него вследствие средното изхабяване на основния капитал, така и принадената стойност, присъединена към него през време на производствения процес, така че стойността на този продукт ще бъде равна на стойността на авансирания за неговото производство оборотен капитал, т. е. на работната заплата и на потребените за неговото производство суровини и спомагателни материали. Нека тази стойност да е равна на 900 ф. ст., така че седмичното авансиране възлиза на 100 ф. ст. Следователно периодичното производствено време, което тук съвпада с работния период, съставлява 9 седмици. При това равнозначно е дали ще приемем, че тук става дума за работен период за неделим продукт, или за непрекъснат работен период за делим продукт, стига на пазара да се доставя наведнъж такова количество делим продукт, което струва 9 седмици труд. Нека времето на обръщението да трае три седмици. Следователно целият период на оборота трае 12 седмици. След изтичането на 9 седмици авансираният производителен капитал се превръща в стоков капитал, но след това той още три седмици се намира в период на обръщение. Следователно новият производствен период може да започне наново едва в началото на 13-та седмица и производството би трябвало да спре за три седмици, или за една четвърт от целия период на оборота. И тук е безразлично дали се приема, че това продължава средно, докато стоката бъде продадена, или че това време е обусловено от отдалечеността на пазара, или от сроковете за плащане на продадената стока. Ако всеки три месеца производството спира за три седмици, то в течение на годината ще спира за 3x4 = 12 седмици = 3 месеца = 1/4 от годишния период на оборота. Ето защо само по два начина е възможно производството да се води непрекъснато седмица след седмица в еднакви размери.
Или мащабът на производството трябва да бъде съкратен така, че 900 ф. ст. да стигнат за поддържане на работата в пълен ход както през време на работния период, така и през време на обръщението на първия оборот. Тогава в началото на 10-та седмица се открива втори работен период, следователно и втори период на оборота, преди да е завършил първият период на оборота, защото периодът на оборота е дванадесетседмичен, а работният период деветседмичен. 900 ф. ст., разпределени на 12 седмици, дават 75 ф. ст. седмично. Преди всичко ясно е, че такъв съкратен мащаб на предприятието предполага изменение на размерите на основния капитал, следователно той изобщо предполага съкращаване на вложенията в предприятието. Второ, остава под въпрос може ли изобщо да стане такова съкращаване, тъй като съобразно с развитието на производството в различните предприятия съществува известен нормален минимум на капиталовложение, под който отделното предприятие става неконкурентноспособно. Този нормален минимум с развитието на капиталистическото производство на свой ред постоянно расте и следователно не е постоянен. Но между дадения всеки път нормален минимум и постоянно разширяващия се нормален максимум съществуват множество междинни стъпала — средина, която допуска твърде различни степени на капиталовложение. Поради това в границите на тази средина е възможно съкращаване, предел на което е всеки път определен нормален минимум. — При задръжка в производството, препълване на пазарите, поскъпване на суровините и пр. съкращаването на нормалното авансиране на оборотен капитал, при дадена величина на основния капитал, става чрез ограничаване на работното време, така че се работи например само половин ден; точно така във времена на процъфтяване при дадена величина на основния капитал прекомерно разширяване на оборотния капитал става отчасти чрез удължаване на работното време, отчасти чрез интензификация. При предприятия, които отнапред имат предвид такива колебания, си помагат отчасти чрез гореспоменатите средства, отчасти чрез едновременното използване на по-голям брой работници, което е свързано с прилагане на резервен основен капитал, например резервни локомотиви по железниците и пр. Но тук, където приемаме нормални условия, няма да вземаме под внимание такива ненормални колебания.
И така тук, за да се направи производството непрекъснато, вложението на същия оборотен капитал трябва да се разпредели върху по-продължително време, върху 12 седмици вместо 9. Следователно във всеки даден промеждутък от време функционира намален производителен капитал; оборотната част на производителния капитал е намалена от 100 на 75, или с една четвърт. Цялата сума, с която се съкращава производителният капитал, функциониращ през деветседмичния работен период, е = 25x9 = 225 ф. ст., или четвърт от 900 ф. ст. Но отношението на времето на обръщението към периода на оборота както преди е 3/12 = 1/4. От това следва: за да не се прекъсва производството през време на обръщението на производителния капитал, превърнат в стоков капитал, за да продължава то непрекъснато седмица след седмица, това може да се постигне, ако няма за това специален оборотен капитал, само чрез намаляване на производството, чрез съкращаване на оборотната съставна част на функциониращия производителен капитал. Оборотната съставна част на капитала, освободена по такъв начин за продължаване на производството през времето на обръщението, се отнася към целия авансиран оборотен капитал, както времето на обръщението се отнася към периода на оборота. Както вече отбелязахме, това важи само за такива производствени отрасли, в които трудовият процес се извършва в еднакъв мащаб седмица след седмица, където следователно не се налага, както в земеделието, в различни работни периоди да се влагат различни количества капитал.
Напротив, ако приемем, че характерът на предприятието изключва възможността да се съкращава мащабът на производството, а поради това и размерите на оборотния капитал, който седмично се авансира, непрекъснатостта на производството може да бъде постигната само чрез добавъчен оборотен капитал, в гореприведения случай чрез добавъчни 300 ф. ст. През дванадесетседмичния период на оборота ще бъдат последователно авансирани 1200 ф. ст., от тях 300 ще съставляват една четвърт, както 3 седмици по отношение на 12. След изтичането на 9-седмичния работен период капиталовата стойност от 900 ф. ст. се превръща от формата на производителен капитал във формата на стоков капитал. Нейният работен период е завършен, но не може да се възобнови със същия капитал. През трите седмици, през които последният се намира в сферата на обръщението, функционирайки като стоков капитал, той по отношение на производствения процес се намира в такова състояние, като че ли изобщо не съществува. Тук оставяме настрана всички кредитни отношения и поради това приемаме, че капиталистът води предприятието си само със собствен капитал. Но когато капиталът, авансиран за първия работен период, след като завърши производствения процес, в продължение на 3 седмици остава в процеса на обръщението, през това време функционира добавъчно авансиран капитал от 300 ф. ст., така че непрекъснатостта на производството няма да бъде нарушена.
Тук трябва да се отбележи следното:
Първо: Работният период на авансирания в самото начало капитал от 900 ф. ст. завършва след изтичането на 9 седмици, но обратният приток на капитала не идва по-рано от още три седмици, следователно едва в началото на 13-та седмица. Обаче новият работен период започва незабавно с помощта на добавъчния капитал от 300 ф. ст. Именно вследствие на това се поддържа непрекъснатостта на производството.
Второ: функциите на първоначалния капитал от 900 ф. ст. и на капитала от 300 ф. ст., който е новодобавен след завършването на първия деветседмичен работен период и открива втория работен период непосредствено след завършването на първия, тези функции в първия период на оборота са точно разграничени една от друга или най-малкото могат да бъдат разграничени, докато в течение на втория период на оборота те се преплитат една с друга.
Да си представим работата по-нагледно.
Първият период на оборота трае 12 седмици. Първият работен период — 9 седмици; оборотът на авансирания за него капитал завършва в началото на 13-та седмица. През последните 3 седмици функционира добавъчният капитал от 300 ф. ст., който започва втория деветседмичен работен период.
Втори период на оборота. В началото на 13-та седмица 900 ф. ст. се стичат обратно и могат да започнат нов оборот. Но вторият работен период вече е започнал в десетата седмица с помощта на добавъчните 300 ф. ст.; вследствие на това в началото на 13-та седмица вече завършва една трета от работния период, 300 ф. ст. са се превърнали от производителен капитал в продукт. Тъй като за завършването на втория работен период са необходими още само 6 седмици, в производствения процес на втория работен период могат да влязат само две трети от стеклия се обратно капитал от 900 ф. ст., именно само 600 ф. ст. От първоначалните 900 ф. ст. са се освободили 300 ф. ст., за да играят същата роля, която е играл в първия работен период добавъчният капитал от 300 ф. ст. В края на 6-та седмица от втория период на оборота завършва вторият работен период. Авансираният за него капитал от 900 ф. ст. се връща след 3 седмици, следователно в края на 9-та седмица от втория дванадесетседмичен период на оборота. През 3-те седмици на неговото време на обръщение влиза в действие освободилият се капитал от 300 ф. ст. С това започва в 7-мата седмица на втория период на оборота, или в 19-та седмица на годината, третият работен период на капитал от 900 ф. ст.
Трети период на оборота. В края на деветата седмица на втория период на оборота отново се стичат обратно 900 ф. ст. Но третият работен период вече е започнал на 7-мата седмица на предидущия период на оборота и 6 седмици от него вече са минали. Поради това той ще продължи още само 3 седмици. По този начин от получените обратно 900 ф. ст. в производствения процес влизат само 300 ф. ст. Четвъртият работен период запълня останалите 9 седмици на този период на оборота и по този начин от 37-мата седмица на годината започват едновременно четвъртият период на оборота и петият работен период.
За опростяване на пресмятането ще вземем работен период от 5 седмици, време на обръщението 5 седмици, следователно период на оборота от 10 седмици; годината ще смятаме 50 седмици, седмичното разходване на капитал нека бъде 100 ф. ст. Следователно работният период изисква оборотен капитал от 500 ф. ст. и времето на обръщението изисква добавъчен капитал от нови 500 ф. ст. Работните периоди и периодите на оборотите се представят тогава в такъв вид:
| 1. раб. период | 1-5 седм. | 500 ф.ст. стока | възвр. в края на 10-та седм. |
| 2. раб. период | 6-10 седм. | 500 ф.ст. стока | възвр. в края на 15-та седм. |
| 3. раб. период | 11-15 седм. | 500 ф.ст. стока | възвр. в края на 20-та седм. |
| 4. раб. период | 16-20 седм. | 500 ф.ст. стока | възвр. в края на 25-та седм. |
| 5. раб. период | 21-25 седм. | 500 ф.ст. стока | възвр. в края на 30-та седм. |
Ако времето на обръщението = 0, следователно периодът на оборота е равен на работния период, броят на оборотите е равен на броя на работните периоди в годината. Следователно при петседмичен работен период то би било 50/5 седмици = 10, а стойността на извършилия обръщение капитал би била = 500X10 = 5000. В таблицата, където времето на обръщението е взето 5 седмици, стойността на годишно произвежданите стоки също ще възлезе на 5000 ф. ст., но от тях 1/10 = 500 ф. ст., постоянно се намира във вид на стоков капитал и се връща едва след изтичането на 5 седмици. В този случай към края на годината продуктът на десетия работен период (46-50 работни седмици) ще завърши само половината от своето време на оборота, като неговото време на обръщение ще се падне на първите 5 седмици на следващата година.
Да вземем и трети пример: работен период от 6 седмици, време на обръщението от 3 седмици, седмично авансиране за трудовия процес 100 ф. ст.
1-ви работен период: 1-6 седмица. В края на 6-та седмица е налице стоков капитал от 600 ф. ст., който ще се възвърне в края на 9-та седмица.
2-ри работен период: 7-12 седмица. През 7-9-а седмица се авансират 300 ф. ст. добавъчен капитал. В края на 9-та седмица се възвръщат 600 ф. ст. От тях през 10-12-та седмица се авансират 300 ф. ст.; следователно в края на 12-та седмица има свободни 300 ф. ст. и в стоков капитал 600 ф. ст., възвръщащи се в края на 15-та седмица.
3-ти работен период: 13-18 седмица. През 13-15-та седмица се авансират гореспоменатите 300 ф. ст., след това се стичат обратно 600 ф. ст., от тях 300 ф. ст. се авансират за 16-18-та седмица. В края на 18-та седмица има свободни 300 ф. ст. в пари; 600 ф. ст. се намират в стоков капитал, те се стичат обратно в края на 21-та седмица. (Виж по-подробно изложението на този случай по-долу, при пункт II.)
И така, в 9 работни периода (= 54 седмици) ще бъде произведена стока за 600x9=5400 ф. ст. В края на деветия работен период у капиталиста ще има 300 ф. ст. в пари и 600 ф. ст. в стока, която още не е завършила своето време на обръщение.
При сравнение на тези три примера ние намираме преди всичко, че само във втория пример става последователна смяна на капитал I от 500 ф. ст. и добавъчния капитал II със същата големина, така че тези две части на капитала се движат отделно една от друга; причината се състои само в това, че тук е приет съвсем изключителен случай: работният период и времето на обръщението образуват две равни половини на периода на оборота. Във всички други случаи, каквото и да е неравенството между двата периода на цялото време на оборота, движенията на двата капитала, още от втория период на оборота, взаимно се преплитат, както в примери I и III. В такъв случай добавъчният капитал II заедно с част от капитал I образуват капитала, който функционира във втория период на оборота, докато пък остатъкът от капитал I се освобождава за първоначалната функция на капитал II. Капиталът, който действа през времето на обръщението на стоковия капитал, не е тъждествен в този случай с капитал II, първоначално авансиран за тази цел, но той е равен на него по стойност и представлява също такава част от целия авансиран капитал.
Второ: капиталът, който е функционирал през работния период, през време на обръщението лежи неизползван. Във втория пример капиталът функционира в течение на 5 седмици работен период и лежи неизползван в течение на 5 седмици време на обръщението. Следователно общото време в годината, през което капитал I лежи неизползван, ще възлезе в този случай на половин година. За това време тогава встъпва добавъчният капитал II, който следователно в приетия случай от своя страна също така остава неизползван половин година. Но добавъчният капитал, който се изисква, за да се поддържа непрекъснатостта на производството през времето на обръщението, се определя не от цялата величина, т. е. не от цялата сума на времето на обръщението в течение на годината, а само от отношението на времето на обръщението към периода на оборота. (Тук, разбира се, се приема, че всички обороти се извършват при еднакви условия.) Поради това в пример II е нужен 500 ф. ст. добавъчен капитал, а не 2 500 ф. ст. Това става просто поради обстоятелството, че добавъчният капитал постъпва в оборота точно тъй, както и първоначално авансираният, и следователно точно както и той компенсира своята маса с броя на оборотите.
Трето: ако производственото време е по-дълго от работното време, това нищо не изменя в разгледаните тук обстоятелства. Чрез това, разбира се, ще се удължат периодите на оборотите като цяло, но поради това удължаване на оборота не ще бъде нужен добавъчен капитал за трудовия процес. Целта на добавъчния капитал е само запълването на празнините, образуващи се в трудовия процес вследствие на времето на обръщението; следователно той трябва само да предпази производството от спирания, които произтичат, от времето на обръщението; нарушенията, които възникват от специфичните условия на производството, могат да бъдат отстранени по друг начин, който няма да разглеждаме тук. Съществуват, напротив, такива предприятия, където се работи само на интервали, по поръчка, където следователно могат да настъпват прекъсвания между работните периоди. В такива предприятия необходимостта от добавъчен капитал pro tanto отпада. От друга страна, дори в повечето случаи на сезонна работа съществуват известни граници за времето на възвръщането на капитала. Същата работа следващата година не може да бъде възобновена със същия капитал, ако времето на обръщението на този капитал още не е завършило. Напротив, времето на обръщението може да бъде и по-кратко от промеждутъка от един производствен период до следващия. В този случай капиталът лежи неизползван, ако в междинното време не бъде употребен за друга цел.
Четвърто: капиталът, авансиран за един работен период, например 600 ф. ст. в пример III, ще бъде вложен отчасти в суровини и спомагателни материали, в производствен запас за работния период, в постоянен оборотен капитал, отчасти в променлив оборотен капитал, т. е. в заплащане на самия труд. Частта, вложена в постоянен оборотен капитал, може да съществува във форма на производствен запас нееднакво време, например запасяването със суров материал може да става не за целия работен период, въглищата могат да се купуват всеки две седмици. Тъй като тук кредитът още не се предполага, тази част от капитала, доколкото тя не е на разположение във формата на производствен запас, трябва да е на разположение във формата на пари, за да се превръща според потребността в производствен запас. Това не изменя величината на стойността на постоянния оборотен капитал, авансиран за 6 седмици. Обратното, работната заплата — ако оставим настрана паричния запас за непредвидени разходи, същинския резервен фонд за отстраняване на смущения — се дава на по-кратки срокове, най-често седмично. Следователно, ако капиталистът не принуждава работника да му авансира своя труд за по-дълъг срок, капиталът, необходим за работна заплата, трябва да се намира в парична форма. Следователно след възвръщането на капитала част от него трябва да се задържа в парична форма за заплащане на труда, докато другата част може да бъде превърната в производствен запас.
Добавъчният капитал се дели точно по същия начин както първоначалният. Но това, което го отличава от капитал I, то е (като оставим настрана кредитните отношения) следното: за да бъде на разположение за неговия собствен работен период, той трябва да бъде авансиран вече в течение на целия пръв работен период на капитал I, в който период той не влиза. Той може още през това време поне частично да се превръща в постоянен оборотен капитал, който се авансира за целия период на оборота. Доколко той приема тази форма или колко време остава във формата на добавъчен паричен капитал, докато стане необходимо такова превръщане, това зависи отчасти от специфичните производствени условия на определени производствени отрасли, отчасти от местни обстоятелства, отчасти от колебания на цените на суровините и пр. При разглеждане на целия обществен капитал се оказва, че повече или по-малко значителна част от този добавъчен капитал винаги се намира в състояние на паричен капитал в течение на сравнително дълго време. Напротив, що се отнася до онази част на капитал II, която се авансира за работна заплата, тя всякога ще се превръща в работна сила само постепенно в степента, в която изтичат и се заплащат сравнително кратки работни периоди. Значи тази част от капитал II през времетраенето на целия работен период ще се намира във формата на паричен капитал, докато чрез превръщането в работна сила тя вземе участие във функционирането на производителния капитал.
Следователно това присъединяване на добавъчен капитал, необходимо за превръщане на времето на обръщението на капитал I в производствено време, увеличава не само размера на авансирания капитал и продължителността на времето, за което необходимо се авансира целият капитал, но то увеличава специално и онази част от авансирания капитал, която съществува като паричен запас, следователно намира се в състоянието на паричен капитал и притежава формата на потенциален паричен капитал.
Същото става — както по отношение на авансирането във формата на производствен запас, така и по отношение на авансирането във формата на паричен запас, — ако предизвикваното от времето на обръщението разделение на капитала на две части: на капитал за първия работен период и на капитал, който го замества през времето на обръщението, става не чрез увеличаване на вложения капитал, а чрез намаляване на мащаба на производството. В сравнение с мащаба на производството капиталът, обвързван в парична форма, тук още повече нараства.
Чрез това разделение на капитала на първоначално производителен и добавъчен капитал изобщо се постига непрекъснатата последователност на работните периоди, постоянното функциониране на еднакво голяма част от авансирания капитал като производителен капитал.
Да се вгледаме в пример II. Капиталът, който постоянно се намира в производствения процес, е 500 ф. ст. Тъй като работният период = 5 седмици, то в продължение на 50 седмици (приемани за година) този капитал ще бъде в работа 10 пъти. Поради това и продуктът, ако оставим настрана принадената стойност, се равнява на 500x10 = 5000 ф. ст. Следователно от гледна точка на капитала, който непосредствено и непрекъснато работи в производствения процес — от гледна точка на капиталова стойност от 500 ф. ст., — времето на обръщението наглед съвсем се заличава. Периодът на оборота съвпада с работния период; времето на обръщението се приравнява на нула.
Ако, напротив, производителната дейност на капитала от 500 ф. ст. редовно се е нарушавала от петседмичен период на обръщение, така че той става отново способен за производствена дейност едва след завършването на целия десетседмичен период на оборота, то в течение на 50 седмици през годината бихме имали 5 десетседмични оборота; в тях се съдържат 5 петседмични производствени периода, следователно всичко 25 седмици производство с общо количество на продукта за 500x5 = 2500 ф. ст.; освен това 5 седмични периода на обръщението, следователно общо време на обръщението също 25 седмици. Ако тук казваме, че капиталът от 500 ф. ст. е извършил 5 оборота в годината, очевидно и ясно е, че през половината от всеки период на оборота този капитал от 500 ф. ст. никак не е функционирал като производителен капитал и че общо пресметната той е функционирал само половин година, а през другата половина на годината никак не е функционирал.
В нашия пример за цялото времетраене на тези пет периода на обръщението влиза в работа добавъчен капитал от 500 ф. ст. и вследствие на това оборотът се повишава от 2500 на 5000 ф. ст.. Но затова пък и авансираният капитал сега възлиза на 1000 вместо на 500 ф. ст. 5000, разделено на хиляда, е равно на 5. Следователно вместо 10 оборота, те са 5. Така в действителност се и пресмята. Но когато се каже, че капитал от 1000 ф. ст. е извършил пет оборота в годината, в празната глава на капиталиста изчезва споменът за времето на обръщението и се появява объркана представа, че този капитал в течение на 5 последователни периода постоянно е функционирал в производствения процес. Но ако казваме, че капитал от 1000 ф. ст. е извършил 5 оборота, тук се включва и времето на обръщението, и времето на производството. И наистина, ако 1000 ф. ст. действително са функционирали непрекъснато в производствения процес, при нашите предпоставки продуктът би трябвало да възлезе на 10 000 ф. ст. вместо на 5000. Но за да имаме постоянно 1000 ф. ст. в производствения процес, също така би трябвало изобщо да бъдат авансирани 2000 ф. ст. Икономистите, у които изобщо не може да се намери нищо ясно за механизма на оборота, постоянно изпускат изпредвид този важен момент, че производството ще се извършва без прекъсване само ако в производствения процес фактически постоянно бъде заета само част от промишления капитал. Докато едната част се намира в производствения период, другата част постоянно трябва да се намира в периода на обръщението. Или, с други думи, едната част може да функционира като производителен капитал само ако другата част във форма на стоков или паричен капитал остава изтеглена от производството в същински смисъл. Да се изпуска това изпредвид значи изобщо да не се забелязва значението и ролята на паричния капитал.
Предстои ни сега да изследваме какво различие ще се окаже в оборота в зависимост от това, дали двете части на периода на оборота — работният период и периодът на обръщението — са равни или работният период е по-голям или по-малък от периода на обръщението, и по-нататък да изследваме как влияе това върху обвързването на капитала във форма на паричен капитал.
Да приемем, че капиталът, който се авансира ежеседмично, е равен във всички случаи на 100 ф. ст., а периодът на оборота — на 9 седмици; следователно капиталът, който се авансира за всеки период на оборота, е равен на 900 ф. ст.
I. РАБОТЕН ПЕРИОД, РАВЕН НА ПЕРИОДА НА ОБРЪЩЕНИЕТО
Макар този случай в действителност да се среща само като рядко изключение, той трябва да послужи като изходен пункт на изследването, защото тук отношенията се представят в най-прост и нагледен вид.
Двата капитала (капитал I, който се авансира за първия работен период, и добавъчният капитал II, който функционира през време на периода на обръщението на капитал I) се сменят един друг в своите движения, без да се преплитат помежду си. Поради това, с изключение на първия период, всеки от двата капитала се авансира само за своя собствен период на оборота. Нека периодът на оборота бъде, както в следващите примери, 9 седмици, следователно работният период и периодът на обръщението по 4½ седмици. Тогава ще имаме следната годишна схема:
Таблица I
КАПИТАЛ I:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Авансирано | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|---|
| I. | 1-9 седм. | 1-4½ седм. | 450 ф. ст. | 4½-9 седм. |
| II. | 10-18 седм. | 10-13½ седм. | 450 ф. ст. | 13½-18 |
| III. | 19-27 седм. | 19-22½ седм. | 450 ф. ст. | 22½-27 |
| IV. | 28-36 седм. | 28-31½ седм. | 450 ф. ст. | 31½-36 |
| V. | 37-45 седм. | 37-40½ седм. | 450 ф. ст. | 40½-45 |
| VI. | 46-(54) седм. | 46-49½ седм. | 450 ф. ст. | 49½-5431) |
КАПИТАЛ II:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Авансирано | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|---|
| I. | 4½-13½ седм. | 4½-9 седм. | 450 ф. ст. | 10-13½ седм. |
| II. | 13½-22½ седм. | 13½-18 седм. | 450 ф. ст. | 19-22½ |
| III. | 22½-31½ седм. | 22½-27 седм. | 450 ф. ст. | 28-31½ |
| IV. | 31½-40½ седм. | 31½-36 седм. | 450 ф. ст. | 37-40½ |
| V. | 40½-49½ седм. | 40½-45 седм. | 450 ф. ст. | 46-49½ |
| VI. | 49½-(58½) седм. | 49½-(54) седм. | 450 ф. ст. | 55-(58½) |
В течение на 51 седмици, които тук взимаме за година, капитал I е завършил шест пълни работни периода, следователно произвел е стоки за 6x450 = 2700 ф. ст., а капитал II в пет пълни работни периода — за 5x450=2250 ф. ст. Освен това капитал II през последните 1½ седмици на годината (от средата на 50-та до края на 51-вата седмица) е произвел още за 150 ф. ст. — всичко за 51 седмици е произведен продукт за 5100 ф. ст. Следователно, що се отнася до непосредствено производство на принадена стойност, която се произвежда само през време на работния период, целият капитал от 900 ф. ст. би извършил оборот 5⅔ пъти (5⅔ х 900 = 5100 ф. ст.). Но ако разгледаме действителния оборот, ще видим, че капитал I е извършил оборот 5⅔ пъти, тъй като в края на 51-вата седмица той има още да завършва в течение на 3 седмици своя шести период на оборота; 5⅔ х 450 = 2550 ф. ст.; а капитал II е извършил оборот 5 1/6 пъти, тъй като са изминали само 1½ седмици от неговия шести период на оборота, следователно още 7½ седмици от него се падат на следващата година; 5 1/6 х 450 = 2325; целият действителен оборот = 4875 ф. ст.
Да разглеждаме капитал I и капитал II като два съвсем независими един от друг капитала. В своите движения те са съвсем самостоятелни; тези движения се допълват едно друго само защото техните работни периоди и техните периоди на обръщение непосредствено се сменят едни други. Те могат да се разглеждат като два съвсем независими капитала, принадлежащи на различни капиталисти.
Капитал I е изминал пет пълни оборотни периода и две трети от шестия. В края на годината той се намира във формата на стоков капитал, на който за неговото нормално реализиране са нужни още 3 седмици. През това време той не може да влезе в производствения процес. Той функционира като стоков капитал: извършва обръщение. Той е изминал само ⅔ от своя последен оборотен период. Това може да се изрази така: той е извършил само ⅔ пъти оборот, само ⅔ от цялата му стойност е извършила пълен оборот. Ние казваме: 450 ф. ст. извършват своя оборот в 9 седмици, следователно 300 ф. ст. — в 6 седмици. Такъв начин на изразяване пренебрегва органическото отношение между двете специфично различни съставни части на времето на оборота. Точният смисъл на израза, че авансираният капитал от 450 ф. ст. е извършил 5⅔ оборота, е само, че той е извършил 5 пълни оборота и само ⅔ от шестия. Напротив, в израза: извършилият оборот капитал е равен на авансирания капитал, взет 5⅔ пъти, следователно в гореприведения случай = 5⅔ х 450 ф. ст. = 2550 ф. ст. е вярно това, че ако този капитал от 450 ф. ст. не се допълваше с друг капитал от 450 ф. ст, в действителност една част от него би трябвало да се намира в производствения процес, а другата в процеса на обръщението. Ако искаме да изразим времето на оборота чрез масата на извършилия оборот капитал, то може да бъде изразено винаги изключително чрез маса налична стойност (в действителност — маса готов продукт). Обстоятелството, че авансираният капитал не се намира в състояние, в което той отново може да започне производствения процес, се изразява в това, че само част от него се намира в състояние, пригодно за производство, в това, че капиталът, за да се намира в състояние на непрекъснато производство, трябва съобразно с взаимното съотношение на периодите на производство и обръщение да се раздели на части, една от които постоянно да се намира в период на производство, а друга — постоянно в период на обръщение. Тук действа същият закон, според който масата на постоянно функциониращия производителен капитал се определя от отношението между времето на обръщението и времето на оборота.
В края на 51-вата седмица, която ние тук приемаме за край на годината, 150 ф. ст. от капитал II са авансирани за производство на още незавършен продукт. Една друга част се намира във форма на постоянен оборотен капитал — суровини и пр., — т. е. в такава форма, в която тя може да функционира в производствения процес като производителен капитал. Но трета част се намира в парична форма; това е най-малкото сумата на работната заплата за останалата част от работния период (3 седмици), която обаче се изплаща само в края на всяка седмица. Макар в началото на новата година, следователно на новия цикъл от обороти, тази част от капитала да се намира не във форма на производителен капитал, а във форма на паричен капитал, в която тя не може да влезе в производствения процес, все пак при започването на новия оборот оборотен променлив капитал, т. е. жива работна сила, вече действа в производствения процес. Това явление произтича от обстоятелството, че макар работната сила да се купува и потребява от началото на работния период, да кажем седмично, заплаща се едва в края на седмицата. Парите действат в този случай, като платежно средство. Поради това, от една страна, те като пари се намират още в ръцете на капиталиста, докато, от друга страна, стоката, в която те се превръщат, работната сила, вече действа в производствения процес; по този начин една и съща капиталова стойност тук се появява два пъти.
Ако разглеждаме само работните периоди, то:
капитал I произвежда 6 x 450 = 2700 ф. ст.
II 5⅓ х 450 = 2400 ф. ст.
следователно всичкo 5⅔ х 900 = 5100 ф. ст.
И така, целият авансиран капитал от 900 ф. ст. 5⅔ пъти в годината е функционирал като производителен капитал. За производството на принадена стойност е безразлично дали през цялото време 450 ф. ст. действат в производствения процес и 450 ф. ст. в процеса на обръщението, сменявайки се едни други, или пък 900 ф. ст. действат в течение на 4½ седмици в производствения процес, а в течение на следващите 4½ седмици в процеса на обръщението.
Напротив, ако разглеждаме периодите на оборота, то:
оборотът на капитал I е 5⅔ х 450 = 2550 ф. ст.
II 5 1/6 х 450 = 2325
следователно оборотът на целия капитал е 5 5/12 х 900 = 4875 ф. ст.
Защото броят на оборотите на целия капитал е равен на сумата на резултатите от оборотите на I и II, разделена на сумата на I и II капитал.
Трябва да се отбележи, че капитал I и II, ако биха били независими един от друг, все пак биха представлявали само различни самостоятелни части на обществения капитал, авансиран в една и съща сфера на производството. Следователно, ако общественият капитал в тази производствена сфера би се състоял само от I и II, за оборота на обществения капитал в тази сфера би важил същият начин на изчисление, който приложихме тук за двете съставни части, I и II, на един и същ частен капитал. Ако отидем по-нататък, също такова изчисление може да се направи за всяка част на целия обществен капитал, вложен в някоя отделна производствена сфера. Обаче в края на краищата броят на оборотите на целия обществен капитал е равен на сумата на капитала, който е извършил обръщение в различните производствени сфери, разделена на сумата на капитала, авансиран в тези производствени сфери.
По-нататък трябва да се отбележи, че тъй както тук в едно и също частно предприятие капиталите I и II, точно взето, не съвпадат по годините на своя оборот (тъй като оборотният цикъл на капитал II започва 4½ седмици по-късно от този на капитал I, годината на капитал I завършва 4½ седмици по-рано от тази на капитал II), така и различните индивидуални капитали в една и съща производствена сфера започват своите операции в съвсем различни откъси от време и поради това завършват годишния си оборот в различно време на годината. Достатъчно е да извършим такова изчисление на средната величина, каквото приложихме по-горе към капитали I и II, за да сведем годините на оборота на различните самостоятелни части на обществения капитал към една обща оборотна година.
II. РАБОТЕН ПЕРИОД ПО-ГОЛЯМ ОТ ПЕРИОДА НА ОБРЪЩЕНИЕТО
Вместо да се сменяват един друг, работните периоди и оборотните периоди на капитал I и II се кръстосват помежду си. Едновременно тук става освобождаване на капитал, каквото в разгледания по-рано случай не ставаше.
Но това никак не изменя обстоятелството, че сега, както и преди, 1) броят на работните периоди на целия авансиран капитал е равен на сумата на стойността на годишния продукт на двете авансирани части на капитала, разделена на целия авансиран капитал, и 2) броят на оборотите на целия капитал е равен на сумата от двата сбора на извършилия оборот капитал, разделена на сумата на двата авансирани капитала. И тук трябва да разглеждаме двете части на капитала така, като че ли извършваните от тях обороти са съвсем независими едни от други.
***
И така, ние пак ще приемем, че за трудовия процес седмично се авансират 100 ф. ст. Работният период трае 6 седмици; следователно всеки път изисква авансиране на 600 ф. ст. (капитал I). Периодът на обръщението е 3 седмици; следователно периодът на оборота е, както и преди, 9 седмици. Капитал II от 300 ф. ст. влиза в действие в течение на триседмичния период на обръщението на капитал I. Ако разглеждаме двата като капитали, независими един от друг, схемата на годишния оборот има такъв вид:
Таблица II
КАПИТАЛ I, 600 ф. ст.:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Авансирано | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|---|
| I. | 1-9 седм. | 1-6 седм. | 600 ф. ст. | 7-9 седм. |
| II. | 10-18 седм. | 10-15 седм. | 600 ф. ст. | 16-18 седм. |
| III. | 19-27 седм. | 19-24 седм. | 600 ф. ст. | 25-27 седм. |
| IV. | 28-36 седм. | 28-33 седм. | 600 ф. ст. | 34-36 седм. |
| V. | 37-45 седм. | 37-42 седм. | 600 ф. ст. | 43-45 |
| VI. | 46-(54) седм. | 46-51 седм. | 600 ф. ст. | 52-54 седм. |
ДОБАВЪЧЕН КАПИТАЛ II, 300 ф. ст.:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Авансирано | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|---|
| I. | 7-15 седм. | 7-9 седм. | 450 ф. ст. | 10-15 седм. |
| II. | 16-24 седм. | 16-18 седм. | 450 ф. ст. | 19-24 |
| III. | 25-33 седм. | 25-27 седм. | 450 ф. ст. | 28-33 |
| IV. | 34-42 седм. | 34-36 седм. | 450 ф. ст. | 37-42 |
| V. | 43-51 седм. | 43-45 седм. | 450 ф. ст. | 46-51 |
Производственият процес продължава цялата година без прекъсване в еднакви размери. Двата капитала, I и II, остават съвсем разделени. Но за да си ги представим разделени, трябваше да разкъсаме техните действителни кръстосвания и сплитания, а вследствие на това да изменим и броя на оборотите. Съгласно гореприведената таблица, би извършвал оборот:
капитал I 5⅔ х 600 = 3400 ф. ст.
и II 5 х 300 = 1500 „ „
следователно целият капитал 5 4/9 х 900 = 4900 ф. ст.
Но това е невярно, защото, както ще видим, действителните периоди на производство и на обръщение не съвпадат абсолютно с периодите на приведената схема, където главното се състоеше в това, да се представят двата капитала, I и II, като независими един от друг.
В действителност обаче капитал II няма нито работен период, нито период на обръщение, отделни от периодите на капитал I. Работният период трае 6 седмици, периодът на обръщението — 3 седмици. Тъй като капитал II е равен само на 300 ф. ст., той може да запълни само част от работния период. Така е и в действителност. В края на 6-та седмица продукт на стойност 600 ф. ст. влиза в обръщението и в края на 9-та седмица се възвръща във вид на пари. Заедно с това в началото на 7-та седмица започва да действа капитал II и покрива потребностите на следващия работен период в течение на 7-9-та седмици. Но по нашата предпоставка в края на 9-та седмица работният период завършва само наполовина. Следователно в началото на 10-та седмица отново влиза в действие току-що възвърналият се капитал I от 600 ф. ст. и със своите 300 ф. ст. покрива авансите, необходими за 10-12-та седмица. С това завършва вторият работен период. В обръщение се намира продукт на стойност 600 ф. ст., които в края на 15-та седмица ще се върнат обратно; но освен това има освободили се 300 ф. ст., сумата на първоначалния капитал II, които могат да функционират в първата половина на следващия работен период, следователно в течение на 13-15-та седмици. След тяхното изтичане отново се възвръщат 600 ф. ст.; от тях. 300 ф. ст. ще бъдат достатъчни до края на този работен период, а 300 ф. ст. остават свободни за следващия.
Така че работата върви по следния ред:
I оборотен период: 1-9-а седмица.
1-ви работен период: 1-6-а седмица. Функционира капитал I, 600 ф. ст.
1-ви период на обръщение: 7-9-а седмица. В края на 9-та седмица 600 ф. ст. се стичат обратно.
II оборотен период: 7-15-а седмица.
2-ри работен период: 7-12-а седмица.
Първа половина: 7-9-а седмица. Функционира капитал II, 300 ф. ст.
В края на 9-та седмица 600 ф. ст. се стичат обратно в парична форма (капитал I).
Втора половина: 10-12-а седмица. Функционират 300 ф. ст. от капитал I.
Другите 300 ф. ст. от капитал I остават свободни.
2-ри период на обръщение: 13-15-а седмица.
В края на 15-та седмица 600 ф. ст. (образували се наполовина от капитал I, наполовина от капитал II) се стичат обратно във вид на пари.
III оборотен период: 13-21-ва седмица.
3-ти работен период: 13-18-а седмица.
Първа половина: 13-15-а седмица. Освободилите се 300 ф. ст. започват да функционират. В края на 15-та седмица 600 ф. ст. се стичат обратно във вид на пари.
Втора половина: 16-18-а седмица. От възвърналите се 600 ф. ст. функционират 300 ф. ст., другите 300 ф. ст. отново остават свободни.
3-ти период на обръщение: 19-21-ва седмица, в края на които отново се възвръщат във вид на пари 600 ф. ст.; в тези 600 ф. ст. капитал I и капитал II сега са слети така, че не могат вече да бъдат различени един от друг.
По този начин до края на 51-вата седмица се получават осем пълни оборотни периода на капитал от 600 ф. ст. (I: 1-9-а седмица; II: 7-15-а; III: 13-21-а; IV: 19-27-а; V:25-33-а; VI: 31-39-а; VII: 37-45-а; VIII: 43-51-а седмица). Но тъй като 49-51-а седмици се падат на осмия период на обръщение, през това време трябва да влезе в действие и да поддържа хода на производството 300 ф. ст. освободил се капитал. С това в края на годината оборотът ще има такъв вид: 600 ф. ст. осем пъти са извършили своя кръгооборот, това прави 4800 ф. ст. Към това трябва да се прибави продуктът на последните 3 седмици (49-51-а), но той е извършил само една трета от своя деветседмичен кръгооборот, следователно към сумата на оборота трябва да се смята само една трета от неговата величина, 100 ф. ст. Следователно, ако годишният продукт, смятайки годината от 51 седмици, е равен на 5100 ф. ст., капиталът, който е извършил оборот, ще бъде само 4800 + 100 = 4900 ф. ст.; следователно целият авансиран капитал от 900 ф. ст. е извършил оборот 5 4/9 пъти, т. е. незначително повече, отколкото в случай I.
В приведения пример се приема случай, при който работното време е равно на ⅔, а времето на обръщението на ⅓ от оборотния период, следователно работното време е просто кратно на времето на обръщението. Пита се, става ли констатираното по-горе освобождаване на капитал и при други условия?
Да приемем работния период = 5 седмици, времето на обръщението = 4 седмици, капиталът, който седмично се авансира = 100 ф. ст.
I оборотен период: 1-9-а седмица.
1-ви работен период: 1-5-а седмица. Функционира капитал I = 500 ф. ст.
1-ви период на обръщение: 6-9-а седмица. В края на 9-та
седмица 500 ф. ст. се стичат обратно във вид на пари.
II оборотен период: 6-14-а седмица.
2-ри работен период: 6-10-а седмица.
Първа част: 6-9-а седмица. Функционира капитал II = 400 ф. ст. В края на 9-та седмица се стича обратно във вид на пари капитал I = 500 ф. ст.
Втора част: 10-а седмица. От възвърналите се 500 ф. ст. функционират 100 ф. ст. Другите 400 ф. ст. остават свободни за следващия работен период.
2-ри период на обръщение: 11-14-а седмица. В края на 14-та седмица 500 ф. ст. се стичат обратно във вид на пари.
До края на 14-та седмица (11-14) функционират по-рано освободилите се 400 ф. ст.; от възвърналите се след това 500 ф. ст. 100 ф. ст. попълват потребностите за третия работен период (11-15-а седмица), така че отново се освобождават 400 ф. ст. за четвъртия работен период. Същото явление се повтаря във всеки работен период; при неговото започване имаме 400 ф. ст., които са достатъчни за първите 4 седмици. В края на 4-та седмица се стичат обратно във вид на пари 500 ф. ст., от които само 100 ф. ст. са необходими за последната седмица; другите 400 ф. ст. остават свободни за следващия работен период.
Да вземем по-нататък работен период от 7 седмици с капитал I от 700 ф. ст., време на обръщението 2 седмици с капитал II от 200 ф. ст.
В такъв случай първият оборотен период трае от 1-9-та седмица, от тях първият работен период от 1-та до 7-та седмица с аванс от 700 ф. ст. и първият период на обръщение от 8-та до 9-та седмица. В края на 9-та седмица 700 ф. ст. се стичат обратно във вид на пари.
Вторият оборотен период от 8-та до 16-та седмица включва втория работен период от 8-та до 14-та седмица. От тях потребностите на 8-та и 9-та седмица се покриват от капитал II. В края на 9-та седмица се възвръщат предишните 700 ф. ст., от тях се употребяват до края на работния период (10-14-а седмица) 500 ф- ст.; 200 ф. ст. остават свободни за следващия работен период. Вторият период на обръщение трае в течение на 15-та и 16-та седмица; в края на 16-та седмица отново се възвръщат 700 ф. ст. След това във всеки работен период се повтаря същото явление. Потребността от капитал в течение на първите две седмици се покрива посредством 200 ф. ст., освободили се в края на предидущия работен период; в края на 2-та седмица се възвръщат 700 ф. ст., неработният период брои още само 5 седмици, така че за него могат да бъдат употребени само 500 ф. ст., следователно 200 ф. ст. постоянно остават свободни за следващия работен период.
И така, оказва се, че в нашия случай, където приемахме, че работният период е по-голям от периода на обръщението, в края на всеки работен период при всички обстоятелства имаме свободен паричен капитал, еднакво голям с капитал II, авансиран за периода на обръщението. В нашите три примера капитал II се равняваше: в първия — на 300 ф. ст., във втория — 400 ф. ст., в третия — на 200 ф. ст.; съответно на това освобождаващият се в края на работния период капитал беше 300, 400 и 200 ф. ст.
III. РАБОТЕН ПЕРИОД ПО-МАЛЪК ОТ ПЕРИОДА НА ОБРЪЩЕНИЕТО
Отначало пак ще приемем оборотен период от 9 седмици; от тях 3 седмици са работен период, за който имаме на разположение капитал I = 300 ф. ст. Нека периодът на обръщението да бъде 6 седмици. За тези 6 седмици е нужен добавъчен капитал от 600 ф. ст., който ние пак можем да разделим на два капитала по 300 ф. ст., като всеки от тях запълня един работен период. Ние имаме тогава три капитала по 300 ф. ст.; от тях 300 ф. ст. винаги, са заети в производството, а 600 ф. ст. се намират в сферата на обръщението.
Таблица III
КАПИТАЛ I:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 1-9 седм. | 1-3 седм. | 4-9 седм. |
| II. | 10-18 седм. | 10-12 седм. | 13-18 седм. |
| III. | 19-27 седм. | 19-21 седм. | 22-27 седм. |
| IV. | 28-36 седм. | 28-30 седм. | 31-36 седм. |
| V. | 37-45 седм. | 37-39 седм. | 40-45 |
| VI. | 46-(54) седм. | 46-48 седм. | 49-(54) седм. |
КАПИТАЛ II:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 4-12 седм. | 4-6 седм. | 7-12 седм. |
| II. | 13-21 седм. | 13-15 седм. | 16-21 седм. |
| III. | 22-30 седм. | 22-24 седм. | 25-30 седм. |
| IV. | 31-39 седм. | 31-33 седм. | 34-39 седм. |
| V. | 40-48 седм. | 40-42 седм. | 43-48 седм. |
| VI. | 49-(57) седм. | 49-51 седм. | (52-57) седм. |
КАПИТАЛ III:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 7-15 седм. | 7-9 седм. | 10-15 седм. |
| II. | 16-24 седм. | 16-18 седм. | 19-24 седм. |
| III. | 25-33 седм. | 25-27 седм. | 28-33 седм. |
| IV. | 34-42 седм. | 34-36 седм. | 37-42 седм. |
| V. | 43-51 седм. | 43-45 седм. | 45-51 седм. |
Ние имаме тук точно подобие на случая I с тази само разлика, че сега се редуват три капитала вместо два. Кръстосване или преплитане на капитали не става; всеки отделен капитал може да се проследи обособено до края на годината. Следователно, както и в случай I, тук в края на работния период не става освобождаване на капитал. Капитал I е изцяло вложен в края на 3-та седмица, възвръща се изцяло в края на 9-та и отново започва да функционира
в началото на 10-та седмица. Същото става с капитали II и III. Правилното и пълно сменяване на един капитал от друг изключва всякакво освобождаване на капитали.
Целият оборот се изчислява по следния начин:
Да вземем сега още един пример, при който периодът на обръщението не представлява точно кратно по отношение на работния период; например работен период 4 седмици, период на обръщението 5 седмици; в такъв случай съответстващите размери на капитала биха били: капитал I = 400 ф. ст., капитал II = 400 ф. ст., капитал III = 100 ф. ст. Ние даваме схема само на първите три оборота;
Таблица IV
КАПИТАЛ I:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 1-9 седм. | 1-4 седм. | 5-9 седм. |
| II. | 9-17 седм. | 9.10-12 седм. | 13-17 седм. |
| III. | 17-25 седм. | 17.18-20 седм. | 21-25 седм. |
КАПИТАЛ II:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 5-13 седм. | 5-8 седм. | 9-13 седм. |
| II. | 13-21 седм. | 13.14-16 седм. | 17-21 седм. |
| III. | 21-29 седм. | 21.22-24 седм. | 25-29 седм. |
КАПИТАЛ III:
| Периоди на оборота | Работни периоди | Периоди на обръщението | |
|---|---|---|---|
| I. | 9-17 седм. | 9 седм. | 10-17 седм. |
| II. | 17-25 седм. | 17 седм. | 18-25 седм. |
| III. | 25-33 седм. | 25 седм. | 26-33 седм. |
Сплитане на капиталите тук става само доколкото работният период на капитал III, който стига само за една седмица и който поради това няма самостоятелен работен период, съвпада с първата работна седмица на капитал I. Но затова в края на работния период както на капитал I, така и на капитал II се освобождава равна на капитал III сума от 100 ф. ст. И наистина, ако капитал III запълва първата седмица на втория и всички следващи работни периоди на капитал I, а в края на тази първа седмица се стича обратно целият капитал I, 400 ф. ст., то останалата част от работния период на капитал I е равна само на 3 седмици и съответният разход на капитал на 300 ф. ст. Освободилите се по такъв начин 100 ф. ст. ще бъдат след това достатъчни за първата седмица на непосредствено следващия работен период на капитал II; в края на тази седмица се възвръща целият капитал II от 400 ф. ст.; но тъй като започналият вече работен период може да погълне още само 300 ф. ст., след неговото завършване отново остават свободни 100 ф. ст. и така нататък. Следователно, когато времето на обръщението не представлява просто кратно на работния период, в края на работния период става освобождаване на капитал; и при това този освобождаващ се капитал е равен на онази част от капитала, която запълва времето, представляващо излишък на периода на обръщението над работния период или над кратното на работния период.
Във всички изследвани случаи се приемаше, че във всяко от разгледаните тук предприятия и работният период, и времето на обръщението през цялата година остават еднакви. Тази предпоставка беше необходима, щом искахме да изясним влиянието на времето на обръщението върху оборота и върху размерите на авансирания капитал. Нещата с нищо не се изменят от това, че всъщност такава предпоставка не винаги се осъществява с такава безусловност, а често и съвсем не отговаря на действителността.
В целия този отдел ние разглеждахме само оборотите на оборотния капитал, но не и тези на основния по простата причина, че обсъжданият въпрос не е никак свързан с основния капитал. Употребяваните в производствения процес средства на труда и пр. съставляват основен капитал само доколкото тяхното време на употребление е по-дълго от оборотния период на оборотния капитал, доколкото времето, през което тези средства на труда продължават да служат в постоянно повтаряни трудови процеси, е по-дълго от оборотния период на оборотния капитал, следователно, доколкото то е = n оборотни периоди на оборотния капитал. Независимо от това, дали цялото време, образувано от тези n оборотни периоди на оборотния капитал, е по-дълго или по-късо, онази част от производителния капитал, която е била авансирана за това време като основен капитал, няма да бъде отново авансирана в пределите на същото време. Тя продължава да функционира в предишната си потребителна форма. Различието се състои само в следното: съответно на различната продължителност на отделния работен, период, влизащ във всеки оборотен период на оборотния капитал, основният капитал предава по-голяма или по-малка част от своята първоначална стойност на продукта на този работен период, и, съответно на продължителността на времето на обръщението, също влизащо във всеки оборотен период, тази пренесена върху продукта част от стойността на основния капитал по-бързо или по-бавно се възвръща в парична форма. Природата на предмета, който ние обсъждаме в този отдел — оборота на оборотната част на производителния капитал, — произтича от природата на самата тази част на капитала. Приложеният в един работен период оборотен капитал не може да бъде приложен в нов работен период, докато не завърши своя оборот, не се превърне в стоков капитал, от него — в паричен капитал, а от този последния — отново в производителен капитал. Поради това, за да може след първия работен период веднага без прекъсване да последва втори, трябва отново да се авансира капитал и да се превръща той в оборотни елементи на производителния капитал, и при това да се авансира в количество, достатъчно, за да се запълнят празнините, които се образуват вследствие на периода на обръщението на оборотния капитал, авансиран за първия работен период. Оттук произтича влиянието на продължителността на работния период на оборотния капитал върху мащаба на трудовия процес в дадено производство и върху начина, по който авансираният капитал се разделя на части, т. е. върху размера на новите количества капитал, които допълнително се авансират. Но това е тъкмо онова, което трябваше да разгледаме в настоящия отдел.
IV. ИЗВОДИ
От досегашното изследване произтича:
А. Различните дялове, на които трябва да бъде разделен капиталът, за да може една негова част постоянно да се намира в работния период, докато други части се намират в периода на обръщението, се сменят една друга като различни самостоятелни индивидуални капитали, в два случая: 1) Ако работният период е равен на периода на обръщението, следователно, ако оборотният период се разпада на две равни части. 2) Ако периодът на обръщението е по-дълъг от работния период, но в същото време представлява просто кратно на работния период, така че един период на обръщението = n работни периоди, където n трябва да бъде цяло число. В тези случаи нито една част от последователно авансирания капитал не се освобождава.
B. Напротив, във всички случаи, когато: 1) периодът на обръщението е по-голям от работния период и не е просто негово кратно и 2) когато работният период е по-голям от периода на обръщението — в тези случаи в края на всеки работен период, като се почне от втория оборот, постоянно и периодично се освобождава известна част от целия оборотен капитал. И при това, ако работният период е по-голям от периода на обръщението, този освободил се капитал е равен на частта от целия капитал, авансиран за периода на обръщението, а ако периодът на обръщението е по-голям от работния период, този капитал е равен на частта от капитала, която запълва излишъка на периода на обръщението над работния период или над кратното на работните периоди.
C. От това следва, че за обществения капитал, разглеждан от гледна точка на неговата оборотна част, освобождаването на капитал трябва да е правило, а простото редуване на последователно функциониращите в производствения процес части на капитала трябва да е изключение. Защото еднаквостта на работния период и на периода на обръщението или еднаквостта на периода на обръщението и простото кратно на работния период — тази правилна пропорционалност на двете съставни части на периода на оборота няма нищо общо с природата на нещата и поради това общо взето може да съществува само като изключение.
Следователно твърде значителна част на обществения оборотен капитал, който извършва няколко оборота годишно, през време на годишния цикъл от обороти периодично се намира във формата на освободил се капитал.
Освен това е ясно, че като приемаме за неизменни всички други условия, величината на този освобождаващ се капитал расте с размерите на трудовия процес или с мащаба на производството, следователно изобщо с развитието на капиталистическото производство. В случая, означен с В2) — защото нараства целият авансиран капитал; в случая B1) — защото с развитието на капиталистическото производство нараства продължителността на периода на обръщението, а следователно и на периода на оборота в онези случаи, при които работният период е по-малък от периода на обръщението,*1 при липса на правилно съотношение между двата периода.
В първия случай ние трябваше да влагаме седмично например 100 ф. ст. За шестседмичен работен период 600 ф. ст., за триседмичен период на обръщението 300 ф. ст., всичко 900 ф. ст. Тук постоянно ще се освобождават 300 ф. ст. Напротив, ако седмичното вложение бъде 300 ф. ст., за работния период имаме 1800 ф. ст., за периода на обръщението 900 ф. ст., следователно периодично ще се освобождават вече 900 ф. ст. вместо 300 ф. ст.
D. Целият капитал, например от 900 ф. ст., трябва да бъде разделен на две части: както и преди 600 ф. ст. за работния период и 300 ф. ст. за периода на обръщението. Частта, която действително се влага в процеса на труда, ще се намали вследствие на това с една трета, от 900 ф. ст. на 600 ф. ст. и поради това размерът на производството ще се съкрати с една трета. От друга страна, 300 ф. ст. функционират само за да не се прекъсва работният период, за да може във всяка седмица на годината да се влагат в трудовия процес по 100 ф. ст.
Абстрактно взето, безразлично е дали 600 ф. ст. работят в течение на 8х6 = 48 седмици (продуктът = 4800 ф. ст.) или целият капитал от 900 ф. ст. се влага в трудовия процес в течение на 6 седмици, а след това в течение на 3 седмици период на обръщение лежи неизползван. В последния случай в течение на 48 седмици би се работило 5⅓ Х 6 = 32 работни седмици (продуктът = 900 х 5⅓ = 4800 ф. ст.), и 16 седмици той би лежал неизползван. Но дори ако се абстрахираме от по-голямата вреда за основния капитал през време на неговото бездействие в течение на 16 седмици и от оскъпяването на труда, който трябва да се заплаща през цялата година, макар да действа само част от годината, такива редовни прекъсвания на производствения процес изобщо са несъвместими с воденето на съвременна крупна промишленост. Тази непрекъснатост сама е производителна сила на труда.
Ако се вгледаме сега по-отблизо в освободилия се капитал — в действителност капитал, дейността на който е временно отложена, — ще се окаже, че значителна част от него постоянно трябва да има формата на паричен капитал. Да се спрем на примера: работен период 6 седмици, период на обръщението 3 седмици, седмичен разход 100 ф. ст. В средата на втория работен период, в края на 9-та седмица, се възвръщат 600 ф. ст., от които през останалата част на работния период ще трябва да се влагат само 300 ф. ст. Следователно в края на втория работен период от тази сума ще се освободят 300 ф. ст. В какво състояние се намират тези 300 ф. ст.? Да приемем, че ⅓ трябва да бъде вложена в работна заплата, ⅔ са суровини и спомагателни материали. Следователно от възвърналите се 600 ф. ст. 200 ф. ст., предназначени за работна заплата, се намират в парична форма, а 400 ф. ст. се намират във форма на производствен запас, във форма на елементи на оборотната част на постоянния производителен капитал. Но тъй като за втората половина на II работен период е нужна само половината от този производствен запас, другата негова половина 3 седмици се намира във форма на превишаващ производствен запас, т. е. запас, който надхвърля потребностите на един работен период. Но капиталистът знае, че от тази част на възвърналия се капитал (400 ф. ст.) за текущия работен период ще му трябва само половината = 200 ф. ст. Следователно от пазарните условия ще зависи дали той ще превърне веднага тези 200 ф. ст. изцяло или само отчасти в превишаващ нуждата на момента производствен запас или пък в очакване на по-благоприятни пазарни условия ще ги задържи изцяло или отчасти във вид на паричен капитал. От друга страна, разбира се от само себе си, че частта, вложена в работна заплата, равна на 200 ф. ст., се задържа в парична форма. Като купи работната сила,, капиталистът не може да я постави в склада, като суровия материал. Той трябва да я включи в производствения процес и да я плаща в края на всяка седмица. Следователно от освободилия се капитал от 300 ф. ст. във всеки случай тези 100 ф. ст. ще имат формата на освободил се, т. е. на такъв паричен капитал, който не е необходим за работния период. Така че капиталът, освободил се във формата на паричен капитал, трябва да се равнява поне на променливата част на капитала, разходвана за работна заплата; максимумът на този паричен капитал е размерът на целия освободил се капитал. В действителност неговата величина постоянно се колебае между този минимум и максимум.
Паричният капитал, освободил се по този начин вследствие само на механизма на движението на оборотите, трябва да играе значителна роля (наред с паричния капитал, който се образува от последователното възвръщане на основния капитал, и с паричния капитал, който е необходим във всеки трудов процес за променлив капитал), щом се развива кредитната система, и в същото време трябва да образува една от нейните основи.
Да приемем в нашия пример, че времето на обръщението се съкращава от три на две седмици. Нека това не е нормално явление, а само резултат на добрата конюнктура, на съкращаване на платежните срокове и пр. Капиталът от 600 ф. ст., изразходван през. време на работния период, се връща една седмица по-рано, отколкото е необходимо, следователно той се освобождава за тази седмица. По-нататък, в средата на работния период както преди се освобождават 300 ф. ст. (част от онези 600 ф. ст.), но се освобождават за 4 седмици вместо за 3. Следователно в течение на една седмица на паричния пазар се намират 600 ф. ст. и в течение на 4 вместо 3 седмици — 300 ф. ст. Тъй като това се отнася не само до един капиталист, а до много и става в различни периоди, в различни производствени отрасли, на пазара се появява вследствие на това повече свободен паричен капитал. Ако това състояние продължава по-дълго, производството се разширява, където условията позволяват това. Капиталистите, които работят с получен на кредит капитал, ще предявяват по-малко търсене на паричния пазар, което ще облекчи последния в същата степен, както и увеличеното предлагане; или, на края, сумите, станали излишни за механизма на обръщението, ще бъдат окончателно изхвърлени на паричния пазар.
Вследствие на съкращаването на времето на обръщението от 3 на 2 седмици и следователно на оборотния период от 9 на 8 седмици 1/9 от целия авансиран капитал става излишна. Шестседмичният работен период може сега да протича без прекъсване с 800 ф. ст., както преди с 900 ф. ст. Поради това част от стойността на стоковия капитал, равна на 100 ф. ст., превърнала се в пари, остава в такова състояние, във вид на паричен капитал, и вече не функционира по-нататък като част от капитала, авансиран за производствения процес. Докато производството продължава в предишните размери и при равни други условия, като цени и т. н., стойностната сума на авансирания капитал се намалява от 900 на 800 ф. ст. Остатъкът от 100 ф. ст. от първоначално авансираната стойност се отделя във форма на паричен капитал. Като такъв той постъпва на паричния пазар и образува допълнителна част на функциониращите тук капитали.
От това се вижда как може да се образува излишък от паричен капитал и не само в смисъл, че предлагането на паричен капитал е по-голямо от неговото търсене; това е винаги само относителен излишък, какъвто има например в „меланхоличния период“, който след свършването на кризата открива нов цикъл. Не, това е излишък в смисъл, че определена част от авансираната капиталова стойност се оказва излишна за продължаването на целия обществен процес на възпроизводство (включващ и процеса на обръщението) и поради това се отделя във форма на паричен капитал; това е излишък, който възниква при предишния мащаб на производството и предишните цени изключително вследствие на съкращаване на периода на оборота. Масата — по-голяма или по-малка — пари в обръщение, няма никакво влияние върху това.
Да приемем, напротив, че периодът на обръщението се удължава, да кажем от 3 на 5 седмици. Тогава вече при следващия оборот възвръщането на авансирания капитал става 2 седмици по-късно. Последната част на производствения процес на този работен период не може да се води по-нататък чрез самия механизъм на оборота, който извършва авансираният капитал. При по-голяма продължителност на това състояние може да настъпи съкращаване на производствения процес — на размера, в който той се води, — както в предишния случай стана разширяване. Но за да се продължи процесът в предишния мащаб, авансираният капитал трябва да се увеличи с 2/9 от своя размер = 200 ф. ст. за цялото времетраене на това удължаване на периода на обръщението. Този добавъчен капитал може да се вземе само от паричния пазар. Ако удължаването на периода на обръщението става в един или няколко големи отрасли на капиталистическа дейност, то може да окаже натиск върху паричния пазар, ако това влияние не се парализира от противоположно влияние от друга страна. И в този случай е очевидно до осезаемост, че такъв натиск, както преди това излишъкът, ни най-малко не е свързан с изменение нито на цените на стоките, нито на количеството на наличните средства за обръщение.
{Подготовката на тази глава за печат създаде немалки затруднения. Колкото и силен да беше Маркс в алгебрата, цифровите изчисления, особено търговските, не му се отдаваха, макар да съществува една дебела връзка от тетрадки, в които той сам в много примери е правил всички видове търговски сметки. Но знанието на отделните сметководни методи и упражняването в обикновеното практическо търговско сметководство съвсем не е едно и също, и по този начин Маркс се е заплел в изчисленията на оборотите, така че наред с незавършеността на края са се получили известни неправилности и противоречия. В отпечатаните по-горе таблици аз запазих само най-простото и аритметически вярното главно по следните съображения.
Неверните резултати на тези трудни изчисления са довели до това, че Маркс е придавал незаслужено значение на едно — според мен — фактически маловажно обстоятелство. Имам предвид това, което той нарича „освобождаване“ на паричен капитал. Действителната същност на нещата при допуснатите по-горе предпоставки е следната.
Каквото и да е отношението между големината на работния период и времето на обръщението, следователно отношението между капитал I и капитал II, след завършването на първия оборот у капиталиста така или иначе се възвръща на правилни интервали, равни по дължина на работния период, необходимият за един работен период капитал в парична форма — следователно сума, равна на капитал I.
Ако работният период = 5 седмици, времето на обръщението = 4 седмици, капитал I = 500 ф. ст., всеки път се възвръща парична сума от 500 ф. ст.: в края на 9-та, 14-та, 19-та, 29-та и т. н. седмица.
Ако работният период = 6 седмици, времето на обръщението = 3 седмици, капитал 1 = 600 ф. ст., възвръщат се по 600 ф. ст.: 8 края на 9-а, 15-а, 21-а, 27-а 33-а и т. н. седмица.
Най-после, ако работният период = 4 седмици, времето на обръщението = 5 седмици, капитал I = 400 ф. ст., възвръщането на всеки 400 ф. ст. ще последва в края на 9-а, 13-а, 17-а 21-а, 25-а и т. н. седмица.
Дали част от тези възвърнали се пари ще се окаже излишна за текущия работен период, следователно дали тя ще се освободи и какви са нейните размери — това е съвсем безразлично. Предполага се, че производството върви непрекъснато в същия мащаб, а за да става това, трябва да са налице пари, следователно те трябва да се възвръщат, безразлично дали се „освобождават“ или не. Прекъсне ли се производството, прекъсва се и освобождаването.
С други думи: освобождаване на пари, следователно образуване на скрит, само потенциален капитал в парична форма, разбира се, става, но то става при всякакви обстоятелства, а не само при специални условия, близки до условията, набелязани в текста; и то става в по-голям мащаб, отколкото се предполага в текста. По отношение на оборотния капитал I промишленият капиталист в края на всеки оборот се намира в съвсем същото положение, както при основаването на предприятието: той отново е получил наведнъж целия оборотен капитал, докато той може да извършва само постепенно превръщането му отново в производителен капитал.
Главното в текста е посочването, че, от една страна, значителна част от промишления капитал постоянно трябва да съществува в парична форма, от друга страна — още по-значителна част трябва да приема временно парична форма. Моите допълнителни бележки само подкрепят това посочване. — Ф. Е.}
V. ВЛИЯНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ
Ние приехме по-горе неизменни цени, неизменен мащаб на производството, от една страна, съкращение или удължаване на времето на обръщението — от друга. Да приемем сега, напротив, неизменна продължителност на оборотния период, неизменен мащаб на производството, но от друга страна, изменение на цените, т. е. спадане или покачване на цените на оборотните елементи на производителния капитал, т. е. на цените на суровите и спомагателните материали и на труда или на двата първи от тези елементи. Да приемем, че цената на суровините и спомагателните материали, а също така на работната заплата са спаднали наполовина. Тогава в нашия пример ще бъде нужно седмично да се авансира капитал от 50 ф. ст. вместо 100, а за деветседмичен оборотен период — 450 ф. ст. вместо 900 ф. ст. Преди всичко 450 ф. ст. от авансираната капиталова стойност се отделят като паричен капитал, но производственият процес ще продължава в същия мащаб, със същия оборотен период и с предишното негово деление на работен период и период на обръщението. Годишното количество продукт също ще остане предишното, но неговата стойност ще се намали наполовина. Тази промяна, придружавана от изменение в предлагането и търсенето на паричен капитал, не е предизвикана нито от ускоряване на обръщението, нито от изменение на количеството намиращи се в обръщение пари. Напротив. Понижението на стойността, съответно на цената на елементите на производителния капитал, наполовина би имало преди всичко това влияние, че за воденето на предприятието X в предишните размери би се авансирала капиталова стойност, намалена наполовина; а тъй като предприятието X авансира тази капиталова стойност преди всичко във формата на пари, т. е. на паричен капитал, то значи би хвърляло на пазара само половината от предишното количество пари. Количеството на хвърлените в обръщението пари би се намалило, тъй като цените на елементите на производството са спаднали. Такова би било първото следствие.
Но, второ, половината от първоначално авансираната капиталова стойност от 900 ф. ст. = 450 ф. ст., която а) би сменявала последователно формата на паричен капитал, производителен капитал и стоков капитал, b) едновременно би се намирала отчасти във формата на паричен капитал, отчасти във формата на производителен капитал и отчасти във формата на стоков капитал, при което тези части биха се намирали редом една до друга — тази половина би се отделила от кръгооборота на предприятието X и би постъпила поради това като допълнителен паричен капитал на паричния пазар, би оказала върху него въздействие като допълнителна съставна част. Тези освободили се пари, 450 ф. ст., действат като паричен капитал не защото те са пари, оказали се излишни за воденето на предприятието X, а защото са съставна част от първоначалната капиталова стойност и следователно трябва да продължават да действат като капитал, а не да бъдат изразходвани като просто средство за обръщение. Най-подходящата форма, за да се накарат те да действат като капитал, е да се хвърлят на паричния пазар като паричен капитал. От друга страна, би могло и да се удвои мащабът на производството (основния капитал оставяме настрана). Със същия авансиран капитал от 900 ф. ст. би могло да се води производствен процес в двоен мащаб.
От друга страна, ако цените на оборотните елементи на производителния капитал биха се покачили с половина, седмично вместо 100 ф. ст. биха били нужни 150 ф. ст., следователно вместо 900 ф. ст. вече 1350 ф. ст. За да се води предприятието в същия мащаб, би бил необходим 450 ф. ст. добавъчен капитал и това, в зависимост от състоянието на паричния пазар, би оказало върху него pro tanto по-голям или по-малък натиск. Ако за всеки свободен капитал на пазара вече би се предявявало търсене, би възникнала усилена конкуренция за свободен капитал. Ако известна част от него би лежала неизползвана, тя pro tanto би била призвана към дейност.
Но възможен е и трети случай: при даден мащаб на производството, при неизменна бързина на оборота и неизменни цени на елементите на оборотния производителен капитал цената на продуктите на предприятието X може да спадне или да се покачи. Ако цената на стоките, произвеждани от предприятието X, спада, цената на неговия стоков капитал от 600 ф. ст., които то постоянно е хвърляло в обръщението, спада например на 500 ф. ст. Следователно една шеста от стойността на авансирания капитал не се възвръща от процеса на обръщението; тя пропада в този процес (съдържащата се в стоковия капитал принадена стойност тук не се взема под внимание). Но тъй като стойността, а съответно и цената на елементите на производството остава същата, възвърналите се 500 ф. ст. ще стигнат за възстановяване на 5/6 от капитала от 600 ф. ст., постоянно зает в производствения процес. Следователно, за да се продължава производството в същия мащаб, би трябвало да се изразходват 100 ф. ст. добавъчен паричен капитал.
Обратно: ако цената на продуктите на предприятието X се покачи, ще се покачи и цената на стоковия капитал от 600 ф. ст. например на 700 ф. ст. Една седма от неговата цена = 100 ф. ст. идва не от производствения процес, не е била авансирана за него, а идва от процеса на обръщението. Обаче за възстановяването на производителните елементи са нужни само 600 ф. ст.; следователно 100 ф. ст. се освобождават.
Изследването на причините защо в първия случай периодът на оборота се съкращава или удължава, защо във втория случай цените на суровия материал и на труда, а в третия случай цените на произведените продукти се покачват или спадат не влиза в кръга на въпросите, които досега изследвахме.
Но в кръга на тия въпроси влиза, разбира се, следното:
I случай. Неизменен мащаб на производството, неизменни цени на елементите на производството и на продуктите, изменение в периода на обръщението, а следователно и в периода на оборота.
Както приехме в нашия пример, вследствие на съкращаването на периода на обръщението ще бъде нужно да се авансира 1/9 по-малко от целия капитал; поради това капиталът ще се съкрати от 900 ф. ст. на 800 ф. ст. и ще се отдели паричен капитал от 100 ф. ст.
Както преди предприятието X доставя същия шестседмичен продукт със същата стойност 600 ф. ст., а тъй като се работи цяла година без прекъсване, за 51 седмици то ще даде предишното количество продукт на стойност 5100 ф. ст. Следователно по отношение на количеството и цената на продукта, който предприятието хвърля в обръщението, няма никаква промяна, не става такава и в сроковете, в които предприятието хвърля продукта на пазара. Но освободили са се 100 ф. ст., тъй като вследствие на съкращаването на периода на обръщението процесът е наситен при капиталов аванс само от 800 ф. ст. вместо предишните 900 ф. ст. Тези 100 ф. ст. освободил се капитал съществуват във формата на паричен капитал. Но те съвсем не представляват такава част от авансирания капитал, който постоянно би трябвало да функционира във формата на паричен капитал. Да приемем, че от авансирания оборотен капитал I = 600 ф. ст. 4/5 = 480 ф. ст. постоянно се изразходват за производствени материали и 1/5= 120 ф. ст. — за работна заплата. Следователно седмично 80 ф. ст. отиват за производствени материали, 20 ф. ст. — за работна заплата. Следователно капитал 11 = 300 ф. ст. също трябва да бъде разделен на 4/5 = 240 ф. ст. за производствени материали и 1/5 = 60 ф. ст. — за работна заплата. Капиталът, изразходван за работна заплата, трябва постоянно да се авансира в парична форма. Щом стоковият продукт на стойност общо 600 ф. ст. отново се превърне в парична форма, щом той бъде продаден, 480 ф. ст. от тази сума могат да бъдат превърнати в производствени материали (в производствен запас), но 120 ф. ст. запазват своята парична форма, за да послужат за изплащане на работната заплата в продължение на 6 седмици. Тези 120 ф. ст. представляват онзи минимум от възвръщащия се капитал от 600 ф. ст., който постоянно се възобновява и замества във формата на паричен капитал и поради това постоянно трябва да бъде налице като функционираща в парична форма част на авансирания капитал.
Ако сега от периодично освобождаващите се за 3 седмици 300 ф. ст., които също се разпадат на 240 ф. ст. за производствен запас и 60 ф. ст. за работна заплата, се отделят вследствие на съкращаването на времето на обръщението 100 ф. ст. във формата на паричен капитал, които ще бъдат съвсем изхвърлени от механизма на оборота — откъде идват парите за тези 100 ф. ст. паричен капитал? Само в една пета своя част те се състоят от паричен капитал, който периодично се освобождава в пределите на оборотите. Но 4/5 = 80 ф. ст. вече са заместени от добавъчен производствен запас със същата стойност. По какъв начин този добавъчен производствен запас се превръща в пари и откъде се вземат парите за това превръщане?
След като веднъж е станало съкращаването на времето на обръщението, от горепосочените 600 ф. ст. са се превърнали в производствен запас само 400 ф. ст. вместо 480 ф. ст. Останалите 80 ф. ст. се задържат в тяхната парична форма и заедно с горепосочените 20 ф. ст., предназначени за работна заплата, съставляват този отделил се капитал от 100 ф. ст. Макар тези 100 ф. ст. да идват от обръщението посредством купуването на стоков капитал от 600 ф. ст. и сега се изтеглят от обръщението, тъй като няма да бъдат изразходвани отново за работна заплата и за елементи на производството, не трябва да се забравя, че във формата на пари те само отново се оказват в същата форма, в която първоначално са били хвърлени в обръщението. Отначало за производствен запас и за работна заплата са се изразходвали 900 ф. ст. пари. Сега, за да се води същият производствен процес, са нужни вече само 800 ф. ст. Отделилите се вследствие на това в парична форма 100 ф. ст. образуват сега нов, търсещ влагане паричен капитал, нова съставна част на паричния пазар. Макар те и по-рано периодично да са приемали формата на освободил се паричен капитал и на добавъчен производителен капитал, самите тези латентни състояния са били условие за воденето на производствения процес, тъй като са условие за неговата непрекъснатост. Сега 100 ф. ст. вече не са нужни за същата цел и поради това образуват нов паричен капитал, една от съставните части на паричния пазар, макар те съвсем да не образуват нито добавъчен елемент на вече наличния обществен паричен запас (защото те са съществували при започването на предприятието и са били хвърлени от него в обръщението), нито ново натрупано съкровище.
Сега тези 100 ф. ст. фактически се изтеглят от обръщението, доколкото са част от авансирания паричен капитал, която вече не намира приложение в същото предприятие. Но такова изтегляне е възможно само защото се е ускорило с една седмица превръщането на стоковия капитал в пари, а тези пари — в производителен капитал, С — П — С, следователно ускорило се е и обръщението на парите, участващи в този процес. Те са изтеглени от него, защото повече не са нужни за оборота на капитала на X.
Тук се приема, че авансираният капитал принадлежи на този, който го прилага. Ако капиталът беше получен в кредит, това нямаше да измени нищо. При съкращаване на времето на обръщението капиталистът ще се нуждае вместо от 900 ф. ст. само от 800 ф. ст. получен в кредит капитал. 100 ф. ст., върнати на кредитора, образуват както преди нов паричен капитал от 100 ф. ст., само с тази разлика, че сега той се намира в ръцете на У вместо на X. По-нататък, ако капиталистът X би получавал на кредит производствените материали на стойност 480 ф. ст., така че сам да авансира в пари само 120 ф. ст. за работна заплата, сега той може да взема на кредит производствени материали за 80 ф. ст. по-малко, и тези 80 ф. ст. съставляват по този начин стоков капитал в излишък за капиталиста, който дава на кредит, докато у капиталиста X биха се отделили 20 ф. ст. в пари.
Допълнителният производствен запас се е намалил сега с ⅓. Като 4/5 от 300 ф. ст. той беше равен на допълнителен капитал II = 240 ф. ст.; сега той е равен само на 160 ф. ст., т. е. представлява допълнителен запас за 2 седмици вместо за 3. Сега той ще се възобновява всеки 2 седмици вместо 3, но също така за потребностите на 2 седмици вместо за 3. Закупките например на пазара на памука се повтарят по такъв начин по-често и на по-малки партиди. От пазара се изтегля същото количество памук, защото масата на продукта остава същата. Но закупките се разпределят иначе по време и се разпростират върху по-продължително време. Да приемем например, че става дума за 3 месеца и за 2 месеца; годишното потребление на памук нека бъде 1200 бали. В първия случай ще се продават:
| на 1 януари | 300 бали | остават на склад 900 бали |
| на 1 април | 300 бали | остават на склад 600 бали |
| на 1 юли | 300 бали | остават на склад 300 бали |
| на 1 октомври | 300 бали | остават на склад 0 бали |
Във втория случай, напротив:
| на 1 януари | се продават 200 | на склад 1000 бали |
| на 1 март | се продават 200 | на склад 800 бали |
| на 1 май | се продават 200 | на склад 600 бали |
| на 1 юли | се продават 200 | на склад 400 бали |
| на 1 септември | се продават 200 | на склад 200 бали |
| на 1 ноември | се продават 200 | на склад 0 бали |
Следователно вложените в памук пари се връщат напълно едва един месец по-късно, през ноември вместо през октомври. И така, ако чрез съкращаването на времето на обръщението, а заедно с това и на оборота, се отделя във форма на паричен капитал 1/9 от авансирания капитал = 100 ф. ст., и ако тези 100 ф. ст. са съставени от 20 ф. ст. периодично повтарящ се излишък от паричен капитал, предназначен за седмично плащане на работна заплата, и от 80 ф. ст., които периодично се появяват като излишък от производствен запас за една седмица, на това намаление на излишъка от производствен запас у фабриканта на стойност 80 ф. ст. съответства увеличение на стоковия запас у търговеца на памук. Същият памук толкова по-дълго лежи в неговите складове като стока, колкото по-малко лежи в складовете на фабриканта като производствен запас.
Дотук приемахме, че съкращаването на времето на обръщението в предприятието на X произтича от това, че Х по-бързо продава своите стоки или по-бързо получава пари за тях, съответна при кредит от съкращаване на платежния срок. Следователно това съкращаване на времето на обръщението произтича от по-бързата продажба на стоката, от по-бързото превръщане на стоковия капитал в паричен капитал, от С—П, от първата фаза на процеса на обръщението. То може да произтича и от втората фаза, П—С, следователно от едновременното изменение било на работния период, било на времето на обръщението на капитала на Y, Z и т. н., които доставят на капиталиста X производствените елементи на неговия оборотен капитал.
Ако например памукът, въглищата и пр. при стария транспорт се намират на 3 седмици път от мястото на тяхното производство или складиране до производственото място на капиталиста X, минимумът производствен запас на X трябва да стигне най-малко за 3 седмици, до пристигането на нови запаси. Докато памукът и въглищата се намират на път, те не могат да служат като средства за производство. През това време те представляват по-скоро предмет на труда за транспортната промишленост и на заетия в нея капитал, те са също така извършващ обръщението си стоков капитал на производителя на въглища или на търговеца на памук. При по-усъвършенстван транспорт времето на пътуването се съкращава на 2 седмици. Така че производственият запас може да се превърне от триседмичен в двуседмичен. Заедно с това се освобождава авансираният за това допълнителен капитал от 80 ф. ст., както и 20 ф. ст., предназначени за работна заплата, тъй като извършилият оборота си капитал от 600 ф. ст. се връща една седмица по-рано.
От друга страна, ако например се съкращава работният период на капитала, който доставя суровините (примери за което дадохме в предишните глави), ако следователно нараства възможността за възобновяване на суровините, производственият запас може да се намали, времето от един период на възобновяване до друг може да се съкрати.
Ако, напротив, времето на обръщението и вследствие на това оборотният период се удължава, необходимо е авансиране на допълнителен капитал — от джоба на самия капиталист, ако той има допълнителен капитал. Но в такъв случай този капитал в една или друга форма ще бъде вложен като част от капитала, който се намира на паричния пазар; за да се получи на разположение, той трябва да се освободи от старата форма, например да се предадат акции, да се изтеглят влогове, така че и в този случай ще бъде оказано косвено влияние върху паричния пазар. Или капиталистът трябва да получи в кредит допълнителен капитал. Що се отнася до частта от допълнителния капитал, необходима за работна заплата, при нормални условия тя постоянно трябва да се авансира като паричен капитал и капиталистът X по този начин оказва от своя страна известен пряк натиск върху паричния пазар. За частта от капитала, която трябва да бъде вложена в производствени материали, авансирането във вид на паричен капитал е неизбежно само ако капиталистът трябва да ги плаща в брой. Ако той може да ги получи на кредит, това не оказва пряко влияние върху паричния пазар, защото допълнителният капитал тогава пряко се авансира като производствен запас, а не най-напред като паричен капитал. Ако кредиторът на свой ред пуска получената от X менителница непосредствено на паричния пазар, сконтира я и пр., това ще въздейства косвено, чрез втора ръка, върху паричния пазар. Но ако той използва тази менителница, например за да плати предсрочно свой дълг, платим по-късно, този допълнително авансиран капитал не ще въздейства нито пряко, нито косвено върху паричния пазар.
II случай. Изменение на цената на производствените материали, всички други условия неизменни.
По-горе приемахме, че от целия капитал от 900 ф. ст. 4/5 =720 ф. ст. се изразходват за производствени материали и 1/5 =180 ф. ст. за работна заплата.
Ако цената на производствените материали спадне наполовина, за тях за шестседмичния работен период ще бъдат нужни само, 240 ф. ст. вместо 480 ф. ст. и за добавъчен капитал № II ще са нужни само 120 ф. ст. вместо 240 ф. ст. Следователно капитал I се съкращава от 600 ф. ст. на 240 + 120 = 360 ф. ст. и капитал II — от 300 ф. ст. на 120 + 60 = 180 ф. ст. Целият капитал от 900 ф. ст. се намалява на 360 + 180 = 540 ф. ст. Следователно отделят се 360 ф. ст.
Този отделил се и сега незает паричен капитал, който поради това търси приложение на паричния пазар, не е нищо друго освен част от капитала от 900 ф. ст., първоначално авансиран във вид на паричен капитал, която част е станала излишна вследствие на спадането на цените на онези елементи на производството, в които тя периодично се превръща — станала е излишна, ако предприятието не се разширява, а се води в предишния мащаб. Ако това спадане на цените е предизвикано не от случайни обстоятелства (например от особено богата реколта, прекалено голямо количество предлагани стоки и пр.), а от увеличаването на производителната сила на онзи отрасъл, който доставя суровините, този паричен капитал би представлявал абсолютен прираст за паричния пазар и изобщо за свободния капитал, който се намира във формата на паричен капитал, защото този капитал вече не би представлявал необходима съставна част на вече намерилия приложение капитал.
III случай. Изменение на пазарната цена на самия продукт.
В този случай с понижаването на цената част от капитала се оказва загубена и поради това трябва да бъде заместена от нов аванс на паричен капитал. Тази загуба за продавача може да бъде спечелена на свой ред от купувача. Пряко, ако продуктът е спаднал в пазарната си цена само вследствие на случайна конюнктура и след това отново се покачва до нормалната си цена. Косвено, ако изменението на цената е предизвикано от изменение на стойността, отразяващо се и на стария продукт, и ако този продукт като елемент на производството отново влиза в друга производствена сфера и pro tanto освобождава тук капитал. И в двата случая загубеният за X капитал, за чието заместване X упражнява натиск върху паричния пазар, може да му бъде доставен от неговите контрагенти като нов допълнителен капитал. В такъв случай става само преместване.
Ако, напротив, цената на продукта се покачва, из сферата на обръщението се присвоява капиталова част, която не е била авансирана. Тя не представлява органическа част от капитала, авансиран за производствения процес, и поради това, ако производството не се разширява, образува отделил се паричен капитал. Тъй като ние приехме, че цените на елементите на продукта са били дадени, преди той да е излязъл като стоков капитал на пазара, повишение на цените би могло да бъде предизвикано тук от действително изменение на стойността, доколкото то има обратно действие, например ако цената на суровите материали след това се е покачила. В този случай капиталистът X би спечелил от своя продукт, който извършва обръщение на пазара като стоков капитал, и от притежавания производствен запас. Тази печалба би му доставила допълнителен капитал, който ще му бъде нужен сега за продължаване на неговото предприятие при новите повишени цени на елементите на производството.
Или пък повишението на цените ще бъде само временно. Тогава онова, което за капиталиста X ще бъде нужно като допълнителен капитал, се оказва за другата страна освободил се капитал, доколкото неговият продукт съставлява елемент на други производствени отрасли. Каквото единият е загубил, вторият го е спечелил.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 Думите „по-малък период на обръщение“ в немското издание от 1893 г. са погрешно пропуснати. Поправено въз основа на ръкописа на Маркс и ръкописа на Енгелс. Ред.
31) Седмиците, които се падат на втората година на оборота, са поставени в скоби.