Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Метаморфозите на капитала
и техният кръгооборот

Глава пета
Време на обръщението⁸⁾

Движението на капитала през сферата на производството а двете фази на сферата на обръщението се извършва, както видяхме, последователно по време. Продължителността на неговото пребиваване в сферата на производството образува времето на неговото производство, продължителността на пребиваването в сферата на обръщението — времето на неговата циркулация или обръщение. Поради това цялото време, в течение на което капиталът извършва своя кръгооборот, се равнява на сумата от времето на производството и времето на обръщението.

Времето на производството естествено обхваща периода на трудовия процес, но този последният не обхваща цялото време на производството. Спомняме си преди всичко, че част от постоянния капитал съществува във вид на средства на труда, като например машини, постройки и т. н., които до края на живота си служат в едни и същи отново и отново повтарящи се трудови процеси. Периодичното прекъсване на трудовия процес, например нощем, макар и да прекъсва функционирането на тези средства на труда, не прекъсва тяхното пребиваване в мястото на производството. Те продължават да остават там не само когато функционират, но и когато не функционират. От друга страна, капиталистът трябва да има наличност от известен запас от суровини и спомагателни материали, за да може производственият процес в течение на повече или по-малко продължително време да се извършва в предварително определения мащаб, независимо от случайностите на всекидневното предлагане в търсене от страна на пазара. Този запас от суровини и т. н. се потребява производително само постепенно, малко по малко. Оттук произтича различието между времето на неговото производство⁹⁾ и времето на неговото функциониране. Следователно времето на производството за средства за производство обхваща 1) времето, в течение на което те функционират като средства за производство, т. е. служат в производствения процес; 2) паузите, в течение на които производственият процес, а следователно и функционирането на включените в него средства за производство, се прекъсва; 3) времето, в течение на което те, макар да са налице като условия на процеса, следователно да представляват вече производителен капитал, все пак още не са влезли в производствения процес.

Разгледаното досега различие е всеки път различие между времето на пребиваването на производителния капитал в сферата на производството и времето на неговото пребиваване в процеса на производството. Но самият производствен процес може да обуславя прекъсвания на трудовия процес, а оттук и на времето на труда, да обуславя интервали, когато предметът на труда се предоставя на въздействието на физически процеси без по-нататъшно прилагане на човешки труд. Производственият процес, а поради това и функционирането на средствата за производство, в дадения случай продължава, макар трудовият процес, а следователно и функционирането на средствата за производство като средства на труда, да са прекъснати. Ние виждаме това при зърното, което е посято, при виното, което ферментира във винарската изба, при материала на труда в много манифактури, като например в кожарските заводи, където този материал се подлага на химически процеси. Времето на производството тук е по-голямо от времето на труда. Разликата между двете се заключава в излишъка от времето на производството над времето на труда. Този излишък винаги се обуславя или от това, че производителният капитал скрито се намира в сферата на производството, без да функционира в самия производствен процес, или от това, че той функционира в производствения процес, но не се намира в трудов процес.

Онази част от скрития производителен капитал, която е приготвена само като условие за производствения процес, като например памука, въглищата и т. н. в предачното заведение, не действа нито като фактор за създаване на продукт, нито като фактор за създаване на стойност. Тя представлява неизползван капитал, макар неговото неизползване да служи като необходимо условие за непрекъснатото течение на производствения процес. Постройките, апаратите и т. н., необходими като хранилища на производствения запас (на скрития капитал), са условия на производствения процес и поради това са съставни части на авансирания производителен капитал. Те изпълняват своята функция като пазители на съставните части на производителния капитал в предварителния стадий. Доколкото в този стадий са необходими трудови процеси, тези процеси оскъпяват суровия материал и т. н., но те представляват производителен труд и създават принадена стойност, защото част от този труд, както и от всеки друг наемен труд, не се заплаща. Нормалните прекъсвания на целия производствен процес, следователно интервалите, през време на които производителният капитал не функционира, не произвеждат нито стойност, нито принадена стойност. Оттук произтича стремежът за въвеждане на нощна работа (книга I, глава VIII, 4). Такива интервали във времето на труда, през които предметът на труда трябва да преминава през време на самия производствен процес, не създават нито стойност, нито принадена стойност; но те способстват за създаването на продукта, съставляват част от неговия живот, представляват процес, през който той трябва да премине. Стойността на апаратите и т. н. се пренася върху продукта съответно на цялото онова време, в течение на което те функционират; продуктът е преведен в този стадий на производството от самия труд, и използването на тези апарати е условие за производството в същата степен, както превръщането в прах на част от памука, която не влиза в продукта, но въпреки това пренася върху него своята стойност. Другата част на скрития капитал, като например постройките, машините и т. н., т. е. средствата на труда, функционирането на които се прекъсва само от нормалните паузи на производствения процес — ненормалните прекъсвания вследствие на съкращаване на производството, кризи и т. н., представляват чисти загуби — тази част на скрития капитал присъединява към продукта своята стойност, макар и да не влиза в създавания продукт; цялата стойност, която тази част прибавя към продукта, се определя от нейната средна трайност; тя загубва стойност поради това, че загубва потребителна стойност както през времето, когато функционира, така и през времето, когато не функционира.

Най-после, стойността на постоянната част на капитала, която продължава да се намира в производствен процес, въпреки прекъсването на трудовия процес, отново се появява в резултата на производствения процес. Средствата за производство са поставени тук от самия труд в такива условия, при които те от само себе си преминават през известни естествени процеси, в резултат на които се получава определен полезен ефект или изменение на формата на тяхната потребителна стойност. Трудът винаги пренася стойността на средствата за производство върху продукта, доколкото той ги потребява действително целесъобразно като средства за производство. Нещата никак не се изменят от това, дали трудът за постигане на този ефект непрекъснато трябва да въздейства върху предмета на труда с помощта на средствата на труда, или той трябва само да даде тласъка, като постави средствата за производство в такива условия, благодарение на които без по-нататъшно съдействие на труда, вследствие на природни процеси те от само себе си претърпяват предварително набелязаното видоизменение.

На каквото и да се основава излишъкът от производственото време над времето на труда — било на това, че средствата за производство образуват само скрит производителен капитал, следователно намират се още на прага на действителния производствен процес, или на това, че през време на производствения процес тяхното собствено функциониране се прекъсва от паузи в този процес, или, най-носле, на това, че самият производствен процес обуславя прекъсвания на трудовия процес — нито в един от тези случаи средствата за производство не функционират така, че да всмукват труд. Щом не всмукват труд, те не всмукват и принаден труд. Поради това стойността на производителния капитал не нараства, докато той се намира в такава част от своето производствено време, която съставлява излишък над времето на труда, колкото и неотделимо да е извършването на процеса на нарастване на стойността от тези негови паузи. Ясно е, че колкото повече съвпадат времето на производството и времето на труда, толкова по-голяма е производителността и нарастването на стойността на даден производителен капитал в даден интервал от време. Оттук произтича тенденцията на капиталистическото производство, колкото може повече да се намали излишъкът от време на производството над времето на труда. Но макар производственото време на капитала и да се отклонява от времето на труда, все пак то винаги съдържа в себе си последното и излишъкът на първото над второто е дори условие за производствения процес. Следователно времето на производството винаги представлява онова време, в течение на което капиталът произвежда потребителни стойности и нараства по стойност, т. е. функционира като производителен капитал, макар времето на производството да съдържа в себе си и онова време, когато капиталът или се намира в скрито състояние, или произвежда, без да нараства по стойност.

В сферата на обръщението капиталът се намира във вид на стоков капитал и на паричен капитал. Двата процеса на неговото обръщение се състоят в това, че той се превръща от стокова форма в парична форма и от парична форма в стокова форма. Обстоятелството, че превръщането на стоката в пари е тук в същото време реализация на заключаващата се в стоката принадена стойност и че превръщането на парите в стока е в същото време превръщане или обратно превръщане на капиталовата стойност във формата на елементи на нейното производство, нищо не изменя в това, че тези процеси като процеси на обръщението са процеси на простата метаморфоза на стоките.

Времето на обръщението и времето на производството взаимно се изключват. През времето на своето обръщение капиталът не функционира като производителен капитал и поради това не произвежда нито стока, нито принадена стойност. Ако разглеждаме кръгооборота в най-простата форма, когато цялата капиталова стойност всеки път наведнъж преминава от една фаза в друга, очевидно е, че производственият процес, а следователно и самонарастването на стойността на капитала, се прекъсва, докогато продължава времето на обръщението, и че в зависимост от продължителността на последното процесът на производството ще се възобновява по-бързо или по-бавно. Ако различните части на капитала, напротив, извършват кръгооборота една след друга, така че кръгооборотът на цялата капиталова стойност да се извършва последователно в кръгооборота на нейните различни части, ясно е, че колкото по-дълго е постоянното пребиваване на съставните части на капиталовата стойност в сферата на обръщението, толкова по-малка ще бъде онази нейна част, която постоянно функционира в сферата на производството. Поради това разширяването и съкращаването на времето на обръщението играе ролята на отрицателен предел за съкращаването или разширяването на времето на производството или на степента, в която капитал с дадена величина функционира като производителен капитал. Колкото повече метаморфозите на обръщението на капитала са само мислени, т. е. колкото повече времето на обръщението = 0 или се приближава до нула, толкова повече функционира капиталът, толкова по-висока става неговата производителност и самонарастването на неговата стойност. Ако например капиталистът работи по поръчка, така че му се заплаща при доставката на продукта, и ако заплащането става в собствените му средства за производство, времето на обръщението се приближава до нула.

И така, времето на обръщението на капитала изобщо ограничава времето на неговото производство, а поради това и процеса на нарастването на стойността. И при това то ограничава този последния пропорционално на продължителността на времето на обръщението. А тази продължителност може да нараства или намалява в твърде различна степен и затова в твърде различна степен може да ограничава производственото време на капитала. Но политическата икономия вижда само външната проява, именно само влиянието на времето на обръщението върху процеса на нарастването изобщо на капитала по стойност. Това отрицателно влияние тя приема за положително, защото неговите последици са положителни. Тя толкова повече се хваща за тази външна страна, тъй като тази последната като че ли доставя доказателство, че капиталът притежава мистичен източник на самонарастване на стойността, независим от неговия производствен процес, а поради това и от експлоатацията на труда, и че този източник води началото си от сферата на обръщението. По-късно ще видим как дори научната политическа икономия позволява да бъде заблудена от тази външна страна. Тази външна страна, както също ще бъде показано, намира подкрепа в различни явления: 1) В капиталистическия начин на изчисляване на печалбата, при който отрицателната причина фигурира като положителна, тъй като за капиталите, намиращи се в различни сфери на приложение, в които е различно само времето на обръщението, по-продължителното време на обръщението действа като основание за повишаване на цените — с една дума, като едно от основанията при изравняване на печалбите. 2) Времето на обръщението образува само момент във времето на оборота; а последното включва в себе си времето на производството, респ. времето на възпроизводството. Това, което всъщност се дължи на последното, наглед се дължи на времето на обръщението. 3) Превръщането на стоките в променлив капитал (в работна заплата) предполага предварителното им превръщане в пари. Следователно при натрупването на капитал превръщането в добавъчен променлив капитал става в сферата на обръщението или се извършва във време на обръщението. Поради това изглежда, че станалото натрупване дължи произхода си на последното.

В сферата на обръщението капиталът — в една или друга последователност — преминава през двете противоположни фази С—П и П—С. Времето на неговото обръщение се разпада следователно също на две части: на време, което му е нужно, за да се превърне от стока в пари, и на време, което му е нужно, за да се превърне от пари в стока. Още от анализа на простото стоково обръщение („Капиталът“, книга I, глава III) е известно, че С—П, продажбата, е най-трудната част от неговата метаморфоза и поради това, при обикновени условия, съставлява по-голямата част от времето на обръщението. Стойността във вид на пари се намира в такава своя форма, която винаги може да се превърне в друга. А като стока тя само чрез превръщането в пари може да придобие тази форма на непосредствена обменимост и поради това във всяко време готова за дейност. Между това при процеса на обръщението на капитала в неговата фаза П—С се касае до превръщането му в стоки, образуващи определени елементи на производителния капитал в дадено предприятие. Средствата за производство може да липсват на пазара и да е необходимо те тепърва да бъдат произведени или да бъдат доставени от далечни пазари, или в тяхното обикновено предлагане да са настъпили нарушения, изменение на цените и т. н. — с една дума, могат да се срещнат маса обстоятелства, които не могат да бъдат забелязани в простото изменение на формата П—С, но които и за тази част на фазата на обръщението изискват ту повече, ту по-малко време. Както С—П и П—С са разделени по време, така те могат да бъдат разделени и по пространство, пазарът за покупки и пазарът за продажби могат да бъдат пространствено различни пазари. Например във фабриките закупчикът и пласьорът често са дори две отделни лица. При стоковото производство обръщението е толкова необходимо, колкото и самото производство, следователно и агентите на обръщението са толкова необходими, колкото и агентите на производството. Процесът на възпроизводството включва в себе си и двете функции на капитала, а следователно и необходимостта тези функции да бъдат представлявани било от самия капиталист, било от наемни работници, агенти на капиталиста. Обаче това никак не е основание да се смесват агентите на обръщението с агентите на производството, както и да се смесват функциите на стоковия и паричния капитал с функциите на производителния капитал. Агентите на обръщението трябва да бъдат плащани от агентите на производството. Но ако капиталистите, които купуват един от друг и продават един на друг, не създават с този акт нито продукти, нито стойност, това никак не се изменя от обстоятелството, че размерите на тяхната работа им дават възможност, или ги принуждават, да прехвърлят тези функции върху други. В някои предприятия на закупчиците и пласьорите се плаща чрез тантиеми, части от печалбата. Фразата, че им плащат потребителите, нищо не обяснява. Потребителите могат да плащат само доколкото самите те, като агенти на производството, произвеждат еквивалент във вид на стоки или си го присвояват от агентите на производството на някое правно основание (като съдружници и пр.) или пък на основание на лични услуги.

Между С—П и П—С съществува различие, което няма нищо общо с различието между формата на стока и формата на пари, а произтича от капиталистическия характер на производството. Сами по себе си както С—П, така и П—С са само превръщания на дадена стойност от една форма във друга. Но С'-П' е в същото време реализация на съдържащата се в С принадена стойност. Не е така с П—С. Поради това продажбата е по-важна от покупката. П—С при нормални условия е необходим акт за нарастването на изразената в П стойност, но не е реализация на принадена стойност; той е въведение към нейното производство, а не заключителен акт по отношение на последното.

За обръщението на стоковия капитал С'—П' определени граници се поставят от самата форма на съществуването на стоките, от тяхното съществуване като потребителни стойности. Последните са преходни по самата си природа. Ето защо, ако в течение на известно време те не влязат в сферата на производителното или на индивидуалното потребление, с оглед на тяхното предназначение; ако с други думи, в течение на определено време те не бъдат продадени, те се развалят и заедно със своята потребителна стойност изгубват свойството да бъдат носители на разменна стойност. Заключаващата се в тях капиталова стойност заедно с прирасналата към нея принадена стойност се загубват. Потребителните стойности остават носители на постоянно запазващата се и самонарастваща капиталова стойност само доколкото те непрекъснато се възобновяват и възпроизвеждат, като се заместват с нови потребителни стойности от един или друг род. Но тяхната продажба във форма на готови стоки, следователно встъпването им чрез продажбата в производително или индивидуално потребление, е постоянно възобновяващо се условие на тяхното възпроизводство. Те трябва в границите на определено време да променят своята стара потребителна форма, за да продължат съществуването си в нова. Разменната стойност се запазва само чрез това постоянно обновяване на своето тяло. Потребителните стойности на различни стоки се развалят по-бързо или по-бавно; поради това между тяхното производство и потребление може да мине по-голям или по-малък период от време. Следователно те могат, без да пропаднат, повече или по-малко да остават във фазата на обръщението С—П във вид на стоков капитал, могат да издържат като стоки повече или по-малко продължително време на обръщението. Пределът на времето на. обръщението на стоковия капитал, определян от развалянето на самото стоково тяло, е абсолютен предел на онази част от времето на обръщението или на онова време на обръщението, в течение на което стоковият капитал може да съществува като такъв. Колкото по-бързоразваляща се е стоката, колкото по-бързо тя трябва да бъде потребена, а следователно и продадена след нейното произвеждане, на толкова по-малко разстояние от мястото на нейното производство може да бъде тя отдалечена, следователно, толкова по-тясна пространствено е сферата на нейното обръщение, толкова по-местен характер има нейният пазар за пласмент. Поради това колкото по-бързо се разваля стоката, колкото по-ограничен е абсолютният предел на нейното обръщение като стока, обуславян от нейните физически свойства, толкова по-малко пригодна е тя да служи като предмет на капиталистическото производство. Такава стока може да бъде обхваната от капиталистическото производство само в гъсто населени места или в резултат на скъсяването на разстоянията с развитието на транспортните средства. Но концентрацията на производството на някаква стока в малко ръце в гъсто населени места може да създаде относително голям пазар и за изделията на крупни пивоварни заводи, млечни ферми и т. н.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

8) Оттук ръкопис IV.

9) Времето на производството се взема тук в активен смисъл: време на производството за средствата за производство е тук не времето, в което те се произвеждат, а времето, в което те участват в процеса на производството на стоковия продукт. Ф. Е.