Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Метаморфозите на капитала
и техният кръгооборот
Глава трета
Кръгооборотът на стоковия капитал
Общата формула за кръгооборота на стоковия капитал е: С'-П'-С...Пр...С'.
С се явява не само като продукт, но и като предпоставка на двата разгледани по-рано кръгооборота, тъй като онова, което за единия капитал е П—С, вече предполага С'—П' за другия — поне доколкото част от средствата за производство сами са стоков продукт на други индивидуални капитали, извършващи своя кръгооборот. В нашия случай например въглищата, машините и т. н. представляват стоков капитал на каменовъглищния промишленик, на капиталистическия машиностроител и т. н. Освен това в глава I, 4, бе показано, че вече при първото повтаряне на П...П', преди да се завърши този втори кръгооборот на паричния капитал, се предпоставя не само кръгооборотът Пр...Пр, но и кръгооборотът С'...С.
Ако възпроизводството се извършва в разширен мащаб, то заключителното С е по-голямо от началното С и поради това то трябва да се означава със С'.
Отликата на третата форма от първите две се изразява, първо, в това, че тук кръгооборотът се открива с цялостното обръщение с двете негови противоположни фази, докато във форма I обръщението се прекъсва от процеса на производството, а във форма II цялостното обръщение с неговите две взаимно допълващи се фази само се явява като опосредстване на процеса на производството и поради това представлява посредстващо движение между Пр...Пр. При П...П' формата на обръщението е П—С...С—П' = П—С—П'. При Пр...Пр формата на обръщението е обратна: С—П'. П—С = С—П—С. В С'...С’ обръщението има пак тази последна форма.
Второ. При повторение на кръгооборотите I и II, даже ако заключителните пунктове П' и Пр' служат като начални пунктове за възобновилия се кръгооборот, все пак изчезва онази форма, в която те са били произведени. П' = П + п, Пр’ = Пр+пр започват новия процес пак като П и Пр. А във форма III изходният пункт С трябва да се означава като С', дори ако кръгооборотът се възобновява в предишния мащаб. Причината за това е следната: Във форма I, щом П' като такова открие нов кръгооборот, то функционира като паричен капитал П, като авансирана в парична форма капиталова стойност, която трябва да нараства по стойност. Величината на авансирания паричен капитал, пораснала благодарение на натрупването, което се е извършило във време на първия кръгооборот, се е увеличила. Но дали величината на авансирания паричен капитал се равнява на 422 ф. ст. или на 500 ф. ст. — това нищо не изменя в обстоятелството, че той представлява просто капиталова стойност. П' съществува вече не като пораснал в стойността си или увеличен с принадена стойност капитал, не като капиталистическо отношение. То (П') трябва едва тепърва в процеса да нарасне по стойност. Същото се отнася и до Пр...Пр'; Пр' трябва и занапред постоянно да функционира и да възобновява кръгооборота като Пр, като капиталова стойност, която трябва да произведе принадена стойност. — Кръгооборотът на стоковия капитал, напротив, се открива не просто от капиталова стойност, а от капиталова стойност, вече нараснала в стокова форма, и поради това от самото начало включва в себе си кръгооборота не само на намираща се в стокова форма капиталова стойност, но и на принадена стойност. Ако в тази форма се извършва просто възпроизводство, то в крайния пункт се явява С' със също такава величина, както в началния пункт. Ако в кръгооборота на капитала влиза част от принадената стойност, то макар в края и да се появява С" вместо С', макар и да се появява С' с по-голяма величина, следващият кръгооборот все пак започва със С', което представлява само по-голямо С', отколкото е било в предидущия кръгооборот, и започва своя нов кръгооборот с по-голяма натрупана капиталова стойност, а поради това и с относително по-голяма новопроизведена принадена стойност. Във всички случаи С винаги открива кръгооборота като стоков капитал, който = капиталова стойност + принадена стойност.
С' се явява като С в кръгооборота на отделния промишлен капитал не като форма на този капитал, а като форма на друг промишлен капитал, доколкото средствата за производство представляват продукт на този последния. Актът П—С (т. е. П—Сп) на първия капитал представлява за този втори капитал С'—П'.
Р и Сп в акта на обръщението П—С<РСп играят дотолкова тъждествена роля, доколкото са стоки в ръцете на своите продавачи, в единия случай на работниците, които продават своята работна сила, в другия случай — на собствениците на средства за производство, продаващи последните. За купувача, чиито пари функционират тук като паричен капитал, те функционират само като стоки, докато той още не ги е купил, докогато следователно те, като стоки, принадлежащи на други, противостоят на неговия капитал, който съществува в парична форма; Сп и Р се различават тук само доколкото Сп в ръцете на своя продавач = С' следователно може да бъде капитал, доколкото Сп представлява стокова форма на капитала на продавача, докато за работника Р всякога е само стока и става капитал само в ръцете на купувача, като съставна част на Пр.
Поради това С никога не може да започва кръгооборота като просто С, като проста стокова форма на капиталовата стойност. Като стоков капитал то всякога е нещо двояко. От гледна точка на потребителната стойност то е продукт на функционирането на Пр — в дадения случай прежда, — продукт, елементите на който Р и Сп, които са дошли като стоки от сферата на обръщението, са функционирали като фактори за създаването на този продукт. Второ, от гледна точка на стойността то е продукт на капиталовата стойност Пр плюс принадената стойност m, произведена от функционирането на Пр.
Едва в кръгооборота на самото С' неговата част С = Пр = капиталовата стойност може и трябва да се отдели от онази част на С', в която съществува принадената стойност, независимо от това, дали фактически са отделими една от друга тези две части, както при преждата, или пък не са, както при машината. Във всеки случай тези стойности стават отделими една от друга всеки път, щом С' се превръща в П'.
Ако целият стоков продукт може да се раздели на самостоятелни еднородни частични продукти, както например нашите 10 000 фунта прежда, и ако поради това актът С'—П' може да се представи като сума от извършени една след друга продажби, то капиталовата стойност в стокова форма може да функционира като С, може да се отдели от С', преди да е реализирана принадената стойност, следователно преди да е реализирано С' като цяло.
В 10 000 фунта прежда на стойност 500 ф. ст. стойността на 8440 фунта = 422 ф. ст. = капиталовата стойност, отделена от принадената стойност. Ако капиталистът продаде само 8440 фунта прежда за 422 ф. ст., то тези 8440 фунта прежда изразяват С, капиталовата стойност в стокова форма; съдържащият се освен това в същото С' принаден продукт 1560 фунта прежда = принадената стойност от 78 ф. ст., би влязъл в обръщението едва по-късно; капиталистът би могъл да изпълни С—П—С<РСп преди да се извърши обръщението на принадения продукт с—п—с.
Или ако той продаде отначало 7440 фунта прежда на стойност 372 ф. ст., а след това 1000 фунта прежда на стойност 50 ф. ст., то с първата част на С биха могли да бъдат възстановени средствата за производство (постоянната част на капитала с), а с втората част на С — променливата част на капитала v, работната сила, — а по-нататък, както преди.
Но ако се извършват такива последователни продажби и ако условията на кръгооборота допускат това, капиталистът може, вместо да раздели цялото С' на с+v+m, да извършва това разделяне и върху крайни части на С'.
Например 7440 фунта прежда + 372 ф. ст., които, като части на С (10 000 фунта прежда = 500 ф. ст.), са представители на постоянната част на капитала, на свой ред могат да бъдат разложени на 5535,36 фунта прежда на стойност 276,768 ф. ст., които възстановяват само постоянната част на капитала, стойността на средствата за производство, употребени в произвеждане на 7440 фунта прежда; на 744 фунта прежда на стойност 37,2 ф. ст., които възстановяват само променливия капитал; на 1160,64 фунта прежда на стойност 58,032 ф. ст., които като принаден продукт са носител на принадената стойност. Следователно, като продаде 7440 фунта, капиталистът може да възстанови съдържащата се в тях капиталова стойност чрез продажбата на 6279,360 фунта прежда с цена 313,968 ф. ст., а стойността на принадения продукт 1160,64 фунта — 58,032 ф. ст., да изразходва като доход.
Също така той може по-нататък да разложи 1000 фунта прежда = 50 ф. ст. = променливата капиталова стойност и по съответен начин да ги продаде: 744 фунта прежда на стойност 37,2 ф. ст. — постоянната капиталова стойност, съдържаща се в 1000 фунта прежда; 100 фунта прежда на стойност 5000 ф. ст. — променливата част на капитала в същите тези 1000 фунта, следователно 844 фунта прежда на стойност 42,2 ф. ст. служат за възстановяване на капиталовата стойност, съдържаща се в 1000 фунта прежда: най-после, 156 фунта прежда на стойност 7,8 ф. ст. представляват съдържащият се в нея принаден продукт, и капиталистът може да ги потреби като такъв.
Най-после, останалите 1560 фунта прежда на стойност 78 ф. ст. той може, ако само успее продажбата, да разложи по такъв начин, че продажбата на 1160,04 фунта прежда на стойност 58,032 ф. ст. да възстанови стойността на съдържащите се в 1560 фунта прежда средства за производство, а 156 фунта прежда на стойност 7,8 ф. ст. — стойността на променливия капитал; 1316,64 фунта прежда = 65,832 ф. ст. представляват в съвкупност възстановяване на цялата капиталова стойност; на края, остава принаден продукт 243,36 фунта = 12,168 ф. ст., които могат да се изразходват като доход.
Както всеки съдържащ се в преждата елемент с, v, m може на свой ред да се разложи на също такива съставни части, така може да се разложи и всеки отделен фунт прежда на стойност 1 шилинг = 12 пенса.
| c | 0,744 фунта прежда | 8,928 пенса |
| v | 0,100 фунта прежда | 1,200 пенса |
| m | 0,156 фунта прежда | 1,872 пенса |
| c+v+m | 1 фунт прежда | 12 пенса |
Ако съберем резултатите от трите горепосочени частични продажби, ще се получи същият резултат, както и при едновременната продажба на 10 000 фунта прежда.
Имаме постоянен капитал:
| при 1-та продажба: | 5535,360 фунта прежда | 276,768 ф. ст. |
| при 2-та продажба: | 744,000 фунта прежда | 37,200 ф. ст |
| при 3-та продажба: | 1160,640 фунта прежда | 58,032 ф. ст |
| Всичко | 7440 фунтa прежда | 372 ф. ст. |
Променлив капитал:
| при 1-та продажба: | 744,000 фунта прежда | 37,200 ф. ст. |
| при 2-та продажба: | 100,000 фунта прежда | 5,000 ф. ст |
| при 3-та продажба: | 156,000 фунта прежда | 7,800 ф. ст |
| Всичко | 1000 фунтa прежда | 50 ф. ст. |
Принадена стойност:
| при 1-та продажба: | 1 160,640 фунта прежда | 58,032 ф. ст. |
| при 2-та продажба: | 156,000 фунта прежда | 7,800 ф. ст |
| при 3-та продажба: | 243,360 фунта прежда | 12,168 ф. ст |
| Всичко | 1560 фунтa прежда | 78 ф. ст. |
Общ резултат:
| Постоянен капитал | 7 440 фунта прежда | 372 ф. ст. |
| Променлив капитал | 1000 фунта прежда | 50 ф. ст |
| Принадена стойност | 1560 фунта прежда | 78 ф. ст |
| Всичко | 10 000 фунтa прежда | 500 ф. ст. |
С'—П' само по себе си не е нищо друго освен продажба на 10 000 фунта прежда. 10 000 фунта прежда са стока, както всяка друга прежда. За купувача е важна цената 1 шилинг за фунт, или 500 ф. ст. за 10 000 фунта. Ако обръща по време на сделката внимание на стойностния състав, то е само с коварното намерение да докаже, че 1 фунт би могло да се продаде по-евтино от 1 шилинг и че даже в такъв случай продавачът ще направи изгодна сделка. Но количеството на стоката, което той купува, зависи от неговите потребности; така например, ако той е собственик на тъкачно заведение, то зависи от състава на неговия собствен капитал, който функционира в тъкачното заведение, а не от състава на капитала на фабриканта-притежател на предачно заведение, от когото той купува. Пропорциите, в които С трябва, от една страна, да възстанови потребения в процеса на производството капитал (съответно различните негови съставни части), а, от друга страна, трябва да служи като принаден продукт, предназначен или за разходване на принадена стойност, или за натрупване на капитал — тези пропорции съществуват само в кръгооборота на капитала, стокова форма, на който са 10 000 фунта прежда. С продажбата като такава те нямат нищо общо. Тук освен това се предполага, че С' се продава по своята стойност и че следователно става дума само за превръщането му от стокова форма в парична форма. За С' като функционална форма в кръгооборота на този отделен капитал, от който трябва да бъде възстановен производителният капитал, има, разбира се, решаващо значение обстоятелството, дали се отклоняват и до каква степен се отклоняват една от друга при продажбата стойността и цената; но тук при разглеждане само различията на формите няма защо да се спираме на този въпрос.
Във форма I, П—П', процесът на производството протича по средата между двете допълващи се една друга и противоположни една на друга фази на обръщението на капитала; той е завършен, преди да настъпи заключителната фаза С'—П'. Парите се авансират като капитал отначало като елементи на производството, от тях се превръщат в стоков продукт, а този стоков продукт отново се превръща в пари. Това е напълно завършен цикъл на сделката, резултат на който са за всичко и за всекиго използваемите пари.
Възобновяването на процеса е дадено по този начин само като възможност. П...Пр...П' може да бъде еднакво както последен кръгооборот, с който се завършват функциите на индивидуалния капитал, в случай че той бъде изтеглен от предприятието, така и пръв кръгооборот на индивидуалния капитал, който за пръв път пристъпва към изпълнение на своята функция. Общото движение тук е П...П', от известна сума пари към по-голяма сума пари.
Във форма II, Пр...С'—П'—С...Пр (Пр'), целият процес на обръщението идва след първото Пр и предшества второто; но той протича в ред, противоположен на форма I. Първото Пр е производителен капитал и неговата функция е процесът на производството, който е предварително условие на следващия го процес на обръщението. Напротив, заключителното Пр не е процес на производство; то представлява само вторично пребиваване на промишления капитал в неговата форма на производителен капитал. И при това то е резултат от извършилото се в последната фаза на обръщението превръщане на капиталовата стойност в Р+Сп, в субективните и обективните фактори, които при своето съединение образуват формата на съществуване на производителния капитал. Капиталът, бил той Пр или Пр', в края пак е налице в такава форма, в която той трябва отново да функционира като производителен капитал, да изпълнява процеса на производството. Общата форма на движението, Пр...Пр, е форма на възпроизводството и не изтъква подобно на П...П' нарастването на стойността като цел на процеса. Поради това тя още повече улеснява за класическата политическа икономия възможността да игнорира специфичната капиталистическа форма на производствения процес и да представя производството като такова за цел на процеса, която се заключавала в това, да се произвежда колкото може повече и по-евтино и да се обменя продуктът срещу колкото може по-разнородни други продукти, служещи отчасти за възобновяване на производството (П—С) отчасти за потребление (п—с). При това, тъй като П и п се явяват тук само като мимолетно средство за обръщение, особеностите както на парите, така и на паричния капитал могат лесно да останат незабелязани и целият процес изглежда прост и естествен, т. е. обладава естествеността на плоския рационализъм. Също така при разглеждането на стоковия капитал забравят понякога печалбата и когато става дума за цялостния кръгооборот на производството, стоковият капитал фигурира само като стока, а когато става дума за съставните части на стойността, той фигурира като стоков капитал. Естествено натрупването се представя по същия начин, както и производството.
Във форма III, С'—П'—С...Пр...С', кръгооборотът се открива от двете фази на процеса на обръщението и именно в същия ред, както и във форма II, т. е. във формата Пр...Пр; после следва Пр, при това, както и във форма I, със своята функция, с процеса на производството; с резултата от последния, С', кръгооборотът завършва. Както във форма II той завършва с Пр, просто с повторното съществуване, с възраждането на производителния капитал, така тук той завършва със С', с повторното съществуване на стоковия капитал; както във форма II капиталът в своята заключителна форма Пр трябва отново да започне процеса като процес на производство, така и тук след вторичното появяване на промишления капитал във формата на стоков капитал кръгооборотът трябва отново да започне с фазата на обръщението С'—П'. И двете форми на кръгооборота остават незавършени, защото те не завършват с П', с превърнатата отново в пари, нараснала капиталова стойност. Следователно и двете те трябва да бъдат продължени, а поради това съдържат в себе си възпроизводството. Целият кръгооборот във форма III е С'...С'.
Третата форма се отличава от двете първи по обстоятелството, че само в този кръгооборот като изходен пункт на процеса на нарастването на стойността се явява нарасналата капиталова стойност, а не първоначалната капиталова стойност, тепърва подлежаща на нарастване. Изходен пункт тук е С' като капиталистическо отношение и като такова то действа определящо върху целия кръгооборот, защото още в първата си фаза включва както кръгооборота на капиталовата стойност, така и кръгооборота на принадената стойност; при това принадената стойност, макар и не във всеки отделен кръгооборот, но, средно взето, трябва отчасти да се изразходва като доход, да преминава обръщението с—п—с, отчасти пък да функционира като елемент на натрупване на капитал.
Във формата С'...С' потреблението на целия стоков продукт се предполага като условие за нормалния ход на кръгооборота на самия капитал. Индивидуалното потребление на работника и индивидуалното потребление на онази част от принадения продукт, която не отива за натрупване, обхваща цялото индивидуално потребление. Следователно потреблението в неговата цялост — като индивидуално и като производително потребление — влиза в кръгооборота на С' като негово условие. Производителното потребление (където по същество се включва и индивидуалното потребление на работника, тъй като работната сила в известни граници е постоянен продукт на индивидуалното потребление на работника) се извършва непосредствено от всеки индивидуален капитал. А индивидуалното потребление — с изключение на онова, което е необходимо за съществуването на индивидуалния капиталист, се разглежда изключително като обществен акт, а съвсем не като акт на индивидуалния капиталист.
Във форми I и II цялото движение се изразява като движение на авансирана капиталова стойност. Във форма III нарасналият по стойност капитал, във вид на съвкупен стоков продукт, представлява изходен пункт и има формата на движещ се капитал, стоков капитал. Едва след неговото превръщане в пари това движение се разклонява на движение на капитал и движение на доход. В тази форма в кръгооборота на капитала се включва както разпределението на целия обществен продукт, така и специалното разпределение на продукта за всеки индивидуален стоков капитал — разпределение, от една страна, за фонда на индивидуалното потребление, от друга — за фонда на възпроизводството.
В П...П' е дадена възможност за разширяване на кръгооборота в зависимост от величината на онази част от п, която ще влезе във възобновения кръгооборот.
Пр в Пр...Пр може да започне новия кръгооборот със същата стойност, може би дори с по-малка, и все пак да представлява възпроизводство в разширен мащаб; така например в случай че елементите на стоката поевтинеят вследствие на повишаването на производителността на труда. Обратното, в противоположен случай нарасналият по своята стойност производителен капитал може да представлява възпроизводство в мащаб, стеснен във веществено отношение, ако например елементите на производството поскъпват. Същото се отнася и до С'...С'.
В С'...С' наличността на капитал в стокова форма е предпоставка на производството; при това като предпоставка той се възвръща в рамките на същия кръгооборот във второто С. Ако това С още не е произведено, или не е възпроизведено, кръгооборотът се затруднява; това С трябва да бъде възпроизведено в повечето случаи като С' на друг промишлен капитал. В този кръгооборот С' съществува като изходен пункт, преходен пункт и заключителен пункт на движението — поради това то е винаги налице. То е постоянно условие на процеса на възпроизводството.
С'...С' се отличава от форми I и II още по един друг момент. Общото и на трите кръгооборота е това, че капиталът завършва процеса на своя кръгооборот в същата форма, в каквато го започва, и поради това пак приема началната форма, в която той отново започва същия кръгооборот. Началната форма П, Пр, С' е всякога онази форма, в която се авансира капиталовата стойност (в III форма с прирасналата към нея принадена стойност) — следователно с оглед на кръгооборота е първоначална форма; а заключителната форма П', Пр, С' е всякога превърната форма на една от предшестващите я в кръгооборота функционални форми, която не е първоначалната форма.
По такъв начин П' в I е превърната форма на С', заключителното Пр във II — превърната форма на П (и в I, и във II това превръщане се постига чрез простия акт на стоковото обръщение, в резултат на формалното преместване на стока и пари); в III С е превърната форма на Пр, на производителния капитал. Но тук, в III, превръщането се отнася, първо, не само до функционалната форма на капитала, но и до величината на неговата стойност; а, второ, превръщането е резултат не на просто формално преместване, което се отнася към процеса на обръщението, но и резултат от действително превръщане, каквото потребителната форма и стойността на стоковите съставни части на производителния капитал са претърпели в производствения процес.
Формата на началния член П, Пр, С' е предварително дадена за всеки кръгооборот — I, II и III; отново възвръщащата се в крайния член форма е предизвикана, а следователно и обусловена от редицата метаморфози на самия кръгооборот. С', като краен пункт на кръгооборота на индивидуален промишлен капитал, предполага само неотнасящата се към обръщението форма Пр на същия промишлен капитал, чийто продукт е С'. П' като краен пункт в I, като превърната форма на С' (С'—П''), предполага, че П се намира в ръцете на купувача, съществува извън кръгооборота П...П' и само благодарение на продажбата на С' се въвлича в този кръгооборот, става негова собствена крайна форма. Така във II крайното Пр предполага Р и Cп (С) като съществуващи навън и включвани в неговия кръгооборот като негова крайна форма чрез П—С. Но ако се остави настрана последният краен пункт, нито кръгооборотът на индивидуалния паричен капитал предполага съществуването на паричния капитал изобщо, нито кръгооборотът на индивидуалния производителен капитал предполага съществуването на кръгооборотите на производителния капитал. В I П може да бъде първият паричен капитал, а във II Пр — първият производителен капитал, който излиза на историческата сцена, но в III
С два пъти се предполага като съществуващо извън кръгооборота. Първият път в кръгооборота С'—П'—С<РСп. Това С, доколкото се състои от Сп, е стока в ръцете на продавача, то самото е стоков капитал, доколкото е продукт на капиталистическия производствен процес; а и да не е, то се явява като стоков капитал в ръцете на търговеца. Вторият път в с—п—с, във второто с, което също трябва да е налице като стока, за да може да бъде купено. Във всички случаи Р и Сп, все едно дали те са стоков капитал, или не, са също така стоки като С' и се отнасят едно към друго като стоки. Също така стои работата с второто с в с—п—с. И така, доколкото С' = С(Р+Сп), елементите, които го образуват, са стоки, и то трябва да се възстанови в обръщението със също такива стоки; подобно на това и в с—п—с второто с също трябва да се замества в обръщението с други също такива стоки.
Освен това на основата на капиталистическия начин на производство, като господстващ, всяка стока в ръцете на продавача трябва да бъде стоков капитал. Той продължава да бъде такъв в ръцете на търговеца или става такъв, ако не е бил по-рано. Или пък — както напр. вносните артикули — той трябва да бъде такава стока, която замества първоначален стоков капитал и по такъв начин придава на този последния само друга форма на съществуване.
Стоковите елементи Р и Сп, от които се състои производителният капитал Пр, като форми на съществуване на Пр получават вид, различен от вида, който са имали на различните стокови пазари, където са придобити. Те са сега съединени и в своето съединение могат да функционират като производителен капитал.
Обстоятелството, че само в тази форма III вътре в самия кръгооборот С се оказва предпоставка на С, се обяснява с това, че за изходен пункт на кръгооборота служи капиталът в стокова форма. Кръгооборотът се открива с превръщане на С' (доколкото то функционира като капиталова стойност — безразлично дали е увеличена с добавяне на принадена стойност или не) в стоки, представляващи елементите на неговото производство. Но това превръщане обхваща целия процес на обръщението С—П—С (=Р+Сп) и е резултат на последното. И така, тук С стои на два крайни пункта, но вторият краен пункт, получаващ своята форма С чрез акта П—С отвън, от стоковия пазар, не е последен пункт на кръгооборота, а само последен пункт на неговите два първи стадия, обхващащи процеса на обръщението. Негов резултат е Пр, функцията на което, производственият процес, започва след това. Едва като резултат на производствения процес, а не като резултат на процеса на обръщението, С се явява като завършек на кръгооборота и приема същата форма като началния пункт С'. В П...П', Пр...Пр, напротив, заключителните пунктове П' и Пр са непосредствени резултати на процеса на обръщението. Следователно тук само в края на кръгооборота се предполага, че П' в първия случай и Пр във втория се намира в други ръце. Тъй като кръгооборотът протича между крайните пунктове, то нито П в единия случай, нито Пр в другия — т. е. нито съществуването на П като чужди пари, нито съществуването на Пр като чужд производствен процес не са предпоставка на тези кръгообороти. С'...С', напротив, предполага, че С (=Р+Сп) представлява чужди стоки и се намира в чужди ръце, че тези стоки посредством въвеждащия процес на обръщението се въвличат в кръгооборота и се превръщат в производителен капитал, а в резултат на функционирането на този последния С' отново става заключителна форма на кръгооборота.
Но именно защото кръгооборотът С'...С' предполага в своето движение друг промишлен капитал във форма на С (=Р+Сп) (а Сп обхваща различни други капитали, напр. в дадения случай машини, каменни въглища, масло и т. н.) — то вече по тази причина той трябва да бъде разглеждан не само като обща форма на кръгооборота — т. е не само като такава обществена форма, в която може да се разглежда всеки отделен промишлен капитал (освен когато капиталът се влага за пръв път), следователно не само като форма на движение, обща на всички индивидуални промишлени капитали — но в същото време като форма на движението на сумата от индивидуалните капитали, т. е. на целия капитал на капиталистическата класа, като такова движение, по отношение на което движението на всеки индивидуален промишлен капитал е само частично движение, преплитащо се с движенията на другите капитали и обусловено от него. Ако например разгледаме целия годишен стоков продукт на някоя страна и анализираме движението, посредством което една част от този продукт замества производителния капитал във всички индивидуални предприятия, а друга част влиза в сферата на индивидуалното потребление на различните класи, ние разглеждаме С'...С' като форма на движение, свойствена както на обществения капитал изцяло, така и на произведената от него принадена стойност или принаден продукт. Общественият капитал = на сумата от индивидуалните капитали (включително акционерните капитали или държавния капитал, доколкото правителствата използват производителен наемен труд в минните предприятия, в железниците и следователно изпълняват функциите на промишлени капиталисти), а общото движение на обществения капитал = на алгебричната сума на движенията на индивидуалните капитали. Това обстоятелство по никакъв начин не изключва това движение, като движение на обособения индивидуален капитал да разкрива явления, различни от тези на същото движение, разглеждано като част от общото движение на обществения капитал, т. е. в неговата връзка с движенията на другите части на този последния. Заедно с това то разрешава проблеми, които е необходимо да са дадени вече разрешени при разглеждането на кръгооборота на отделния индивидуален капитал, а не да се извеждат от него.
С'...С' е единственият кръгооборот, в който първоначално авансираната капиталова стойност образува само част от крайния член, с който започва движението, и където по този начин движението от самото начало се разкрива като съвкупно движение на промишления капитал, като движение не само на онази част от продукта, която заменя производителния капитал, но и на онази негова част, която образува принадения продукт и обикновено отчасти се изразходва като доход, отчасти се предназначава да служи като елемент на натрупването. Доколкото разходването на принадена стойност като доход се включва в този кръгооборот, дотолкова в него се включва и индивидуалното потребление. Но това последното се включва още и поради това, че изходният пункт С, стоката, съществува във вид на някакъв предмет за потребление; а всеки капиталистически произведен предмет е стоков капитал, независимо от това, дали е предназначен със своята потребителна форма за производително потребление или за индивидуално потребление, или за едното и другото. П...П' показва само стойностната страна, нарастването на авансираната капиталова стойност като цел на целия процес. Пр...Пр (Пр’) показва производствения процес на капитала като възпроизводствен процес, при което величината на производителния капитал остава предишната или нараства (натрупване); С'...С', характеризирайки се още в своя начален пункт като форма на капиталистическото стоково производство, от самото начало обхваща и производителното, и индивидуалното потребление; производителното потребление заедно със съдържащото се в него нарастване на стойността се явява само като част от движението в тази форма. Най-после, тъй като С' може да съществува в такава потребителна форма, която не може да встъпи в никакъв нов процес на производство, това вече предварително показва, че различните изразени в дяловете от продукта съставни части на стойността на С' трябва да заемат нееднакво положение в зависимост от това, дали С'...С' се взема като форма на движението на целия обществен капитал или като самостоятелно движение на индивидуалния промишлен капитал. С всичките си особености този кръгооборот ни изважда извън неговите собствени предели, като обособен кръгооборот на един просто индивидуален капитал.
Във фигурата С'...С' движението на стоковия капитал, т. е. на целия капиталистически произведен продукт, не само е предпоставка на самостоятелния кръгооборот на индивидуалния капитал, но на свой ред се и обуславя от него. Затова, ако е разбрано своеобразието на тази фигура, вече е недостатъчно да се ограничим с посочване, че метаморфозите С'—П' и П—С са, от една страна, функционално определени етапи в метаморфозата на капитала, а от друга страна — брънки от общото стоково обръщение. Става необходимо да се изобразят ясно преплитанията на метаморфозите на един индивидуален капитал с метаморфозите на други индивидуални капитали и с онази част на целия продукт, която е предназначена за индивидуално потребление. Затова при анализа на кръгооборота ма индивидуалния промишлен капитал поставяме в основата предимно двете първи форми.
Като форма на отделен индивидуален капитал кръгооборотът С'...С' се явява например в земеделието, където сметките се водят от жътва до жътва. Във фигура II за изходен пункт служи сеитбата, а във фигура III — жътвата, или, както казват физиократите, в първата avances*1, във втората — reprises*2. Движението на капиталовата стойност във фигура III от самото начало се явява като част от движението на общата маса продукти, докато в I и II движението на С' образува само момент в движението на обособения капитал.
Във фигура III наличността на стоки на пазара е постоянна предпоставка на процеса на производството и възпроизводството. Поради това, ако се съсредоточи вниманието върху тази фигура, изглежда, като че всички елементи на процеса на производството се появяват от сферата на стоковото обръщение и се състоят само от стоки. Това едностранчиво разбиране изпуска изпредвид елементите на производството, които не зависят от стоковите елементи.
Тъй като в С'...С' изходен пункт е целият продукт (цялата стойност), то тук се оказва, че (ако се остави настрана външната търговия) възпроизводството в разширен мащаб при неизменна производителност може да се извърши само ако в подлежащата на капитализиране част на принадения продукт вече се съдържат веществените елементи на добавъчния производителен капитал; че следователно, доколкото производството на едната година служи като предпоставка на производството на следващата година или доколкото това производство може да става в течение на една година, едновременно с процеса на простото производство, дотолкова принаденият продукт непосредствено се произвежда в такава форма, която му позволява да функционира като добавъчен капитал. Увеличената производителност може да увеличи само веществото на капитала, без да повишава неговата стойност; но с това тя образува добавъчен материал за нарастване на стойността.
С'...С' лежи в основата на Tableau économique*3 на Кене и обстоятелството, че той е избрал в противоположност на формата П...П' (форма, към която изключително се придържаше меркантилната система) именно тази форма, а не Пр...Пр, свидетелства за неговия голям и верен такт.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 - аванси. Ред.
*2 - приходи. Ред.
*3 - икономическата таблица. Ред.