Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Производството на абсолютна
принадена стойност

Глава седма
Нормата на принадената стойност

1. СТЕПЕНТА НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА

Принадената стойност, която авансираният капитал К е произвел в производствения процес, т. е. прирастът на авансираната стойност на капитала К, се представя преди всичко като превес на стойността на продукта над сбора от стойностите на неговите производствени елементи.

Капиталът К се разпада на две части: една парична сума с, която се изразходва за средства за производство, и една друга парична сума v, която се изразходва за работна сила; с представлява онази част на стойността, която е превърната в постоянен капитал, а v — частта, която е превърната в променлив капитал. И така, първоначално K=c+v, напр. авансираният капитал от 500 ф. ст.В края на производствения процес се получава стока, чиято стойност е = където m е принадената стойност, напр.Първоначалният капитал K се е превърнал в К', от 500 ф. ст. в 590 ф. ст. Разликата между двата е = m, равна на принадена стойност от 90. Тъй като стойността на производствените елементи е равна на стойността на авансирания капитал, всъщност е тавтология твърдението, че превесът на стойността на продукта над стойността на неговите производствени елементи е равен на прираста на стойността на авансирания капитал, т. е. на произведената принадена стойност.

Но тази тавтология изисква по-подробно определение. Това, което се сравнява със стойността на продукта, е стойността на потребените при неговото образуване производствени елементи. Но ние вече видяхме, че онази част от приложения постоянен капитал, която се състои от средства на труда, предава на продукта само част от своята стойност, докато другата част продължава да съществува в старата си форма. Тъй като последната не играе никаква роля при образуването на стойността, тук трябва да се абстрахираме от нея. Нейното включване в сметката не би променило нищо. Нека приемем, че с = 410 ф. ст. се състои от суров материал за 312 ф. ст., спомагателни материали за 44 ф. ст. и износващи се в трудовия процес машини за 54 ф. ст., а стойността на действително участващите в производството машини е 1054 ф. ст. Като авансирана за производството на стойността на продукта ние смятаме само стойността от 54 ф. ст., която машините губят при функционирането си и затова я предават на продукта. Ако бяхме смятали също и 1000-та ф. ст., които продължават да съществуват в старата си форма — във вид на парна машина и т. н., — то би трябвало да ги смятаме на двете страни на уравнението — на страната на авансираната стойност и на страната на стойността на продукта^26a), и по такъв начин бихме получили 1500 ф. ст. и 1590 ф. ст. Разликата, или принадената стойност, би съставлявала, както и преди, 90 ф. ст. Затова там, където от общия смисъл не следва обратното, под постоянен капитал, авансиран за производството на стойност, ние разбираме винаги само стойността на ония средства за производство, които са потребени в производството.

Като имаме предвид тези предпоставки, нека се върнем към формулата K=c+v, която се превръща в и именно с това К се превръща в К'.Ние знаем, че стойността на постоянния капитал само отново се появява в продукта. Така че действително новопроизведената в процеса стойност се отличава от получената в процеса стойност на продукта; тя не е равна, както ни се струва на пръв поглед, на или на ф. ст., а е равна на v+m, или на — т. е. не е равна на 590 ф. ст., а е равна на 180 ф. ст. Ако с, постоянният капитал, би бил = 0, с други думи — ако би имало такива отрасли на производството, в които капиталистът да не е принуден да прилага никакви произведени средства за производство, нито суров материал, нито спомагателни материали, нито работни инструменти, а само материали, които са дадени от природата, и работна сила, то върху продукта не би била пренесена никаква част от постоянната стойност. Този елемент от стойността на продукта, в нашия пример 410 ф. ст., би отпаднал, но новопроизведената стойност от 180 ф. ст., която съдържа 90 ф. ст. принадена стойност, би останала пак толкова голяма, както и ако с би представлявало огромна стойностна сума. Ние бихме имали а К', нарасналият по стойност капитал = v+m, така че К'—К, както и преди, би било = m. Ако, обратно, m = 0, с други думи, ако работната сила, чиято стойност се авансирва в променливия капитал, би произвела само своя еквивалент, то К= c + v, а К' (стойността на продукта)+ 0, и затова К = К'. Авансираният капитал не би нараснал по стойност.

Всъщност ние вече знаем, че принадената стойност е само следствие на стойностното изменение, което става с v, с онази част от капитала, която е превърната в работна сила, че следователно v+m = v + Δv (v плюс прираст на v). Но действителното изменение на стойността и пропорцията, в която се изменя стойността, се замъгляват от това, че поради нарастването на изменящата се съставна част на капитала нараства и целият авансиран капитал. Той беше 500, а става 590. Така че анализът на процеса в неговия чист вид изисква да се абстрахираме напълно от оная част на стойността на продукта, в която отново се появява само постоянна капиталова стойност, т. е. да сметнем постоянния капитал с=0 и по такъв начин да приложим оня закон на математиката, при който тя оперира с променливи и постоянни величини и постоянната величина е свързана с променливата само чрез събиране или изваждане.

Една друга трудност произтича от първоначалната форма на променливия капитал. Така, в гореприведения пример К' = 410 ф. ст. постоянен капитал + 90 ф. ст. променлив капитал + 90 ф. ст. принадена стойност. Но 90 ф. ст. са дадена, т. е. постоянна величина и затова изглежда неподходящо да се разглеждат като променлива величина. Обаче ф. ст., или 90 ф. ст. променлив капитал, тук са наистина само символ на процеса, през който преминава тази стойност. Частта от капитала, авансирана за закупуване на работната сила, е определено количество овеществен труд, т. е. тя е постоянна стойностна величина, както и стойността на купената работна сила. Но в самия производствен процес на мястото на авансираните 90 ф. ст. идва действащата работна сила, на мястото на мъртвия труд — живият труд, на мястото на една величина в покой — подвижна величина, на мястото на една постоянна величина — променлива величина. Резултатът е възпроизводството на v плюс прираста на v. От гледна точка на капиталистическото производство целият този ход е самодвижение на превърнатата в работна сила първоначална постоянна стойност. На нея се приписва процесът и неговият резултат. Така че ако формулата 90 ф. ст. променлив капитал, или самонарастваща стойност, изглежда противоречива, тя изразява само противоречие, което е иманентно на капиталистическото производство.

Приравняването на постоянния капитал към нула на пръв поглед озадачава. А всъщност човек постоянно го върши във всекидневния живот. Ако някой напр. иска да пресметне печалбата на Англия от памучната индустрия, той най-напред приспада цената на памука, заплатена на Съединените щати, Индия, Египет и т. н., т. е. той приравнява на нула капиталовата стойност, която само се появява отново в стойността на продукта.

Наистина, отношението на принадената стойност не само към оная част от капитала, от която тя непосредствено възниква и чието стойностно изменение тя изразява, но и към целия авансиран капитал има своето голямо икономическо значение. Затова в третата книга ние подробно разглеждаме това отношение. За да се увеличи една част от капитала чрез превръщането ѝ в работна сила, друга част от капитала трябва да бъде превърната в средства за производство. За да функционира променливият капитал, трябва да бъде авансиран постоянен капитал в известни пропорции, съответстващи на определен технически характер на трудовия процес. Но обстоятелството, че при един химически процес са необходими реторти и други съдове, никак не пречи при анализа да се абстрахираме от самата реторта. Доколкото създаването и изменянето на стойността се разглеждат сами по себе си, т. е. в чист вид, средствата за производство, тези веществени представители на постоянния капитал, доставят само веществото, в което трябва да се фиксира създаващата стойност подвижна сила. Затова природата на това вещество — все едно дали то е памук или желязо — е без значение. Няма значение и неговата стойност. Това вещество трябва само да се намира в достатъчно количество, за да може да всмуква количеството труд, което се изразходва през време на производствения процес. Щом е дадена тази маса — все едно дали се покачва или спада нейната стойност или е без никаква стойност, както земята и морето, — това не засяга процеса на създаване на стойността и на изменяне на стойността.²⁷⁾

И така, най-напред приемаме постоянната част на капитал за равна на нула. Поради това авансираният капитал се свежда от с+v към v, а стойността на продукта— към новопроизведената стойностАко приемем новопроизведената стойност за = 180 ф. ст., в които се изразява трудът, който протича през цялото време на производствения процес, то ще трябва да извадим стойността на променливия капитал = 90 ф. ст., за да получим принадената стойност = 90 ф. ст. Числото 90 ф. ст = m изразява тук абсолютната величина на произведената принадена стойност. А нейната относителна величина, т. е. пропорцията, в която е нараснал променливият капитал, очевидно се определя от отношението на принадената стойност към променливия капитал, или се изразява с m/v. Така че в горния пример 90/90 = 100%. Това относително нарастване на стойността на променливия капитал, или относителната величина на принадената стойност, аз наричам норма на принадената стойност.²⁸⁾

Видяхме, че работникът през време на една част от трудовия процес произвежда само стойността на своята работна сила, т. е. стойността на необходимите му средства за живот. Тъй като той произвежда при отношения, основани върху обществено разделение на труда, той не произвежда своите средства за живот пряко, а във формата на дадена отделна стока, напр. прежда, т. е. произвежда стойност, равна на стойността на неговите средства за живот, или на парите, с които ги купува Тази част от неговия работен ден, която той употребява за това, е по-голяма или по-малка в зависимост от стойността на неговите средни всекидневни средства за живот, т. е. в зависимост от средното дневно количество време, необходимо за тяхното производство. Ако стойността на неговите всекидневни средства за живот представлява средно 6 овеществени работни часа, то работникът трябва да работи всекидневно средно по 6 часа, за да я произведе. Ако той не работеше за капиталиста, а работеше самостоятелно, за себе си — той пак би трябвало, при равни други условия, да работи също толкова часа през деня, за да произведе стойността на своята работна сила и по такъв начин да придобие средствата за живот, които са необходими за неговото собствено поддържане или постоянно възпроизвеждане. Но тъй като в оная част от работния ден, в която той произвежда еднодневната стойност на работната сила, напр. 3 шилинга, той произвежда само еквивалента на нейната стойност, която вече е заплатена от капиталиста^28a), т. е. само замества с новосъздадената стойност авансираната променлива капиталова стойност, то това производство на стойност се явява като просто възпроизводство. И така, онази част от работния ден, в която се извършва това възпроизводство, аз наричам необходимо работно време, а изразходвания през това време труд — необходим труд.²⁹⁾ Необходим за работника, тъй като е независим от обществената форма на неговия труд. Необходим за капитала и капиталистическия свят, тъй като постоянното съществуване на работника е тяхната база.

Вторият период на трудовия процес — оня, в течение на който работникът работи отвъд пределите на необходимия труд — наистина му струва труд, изразходване на работна сила, но не образува за него никаква стойност. Този период създава принадена стойност, която се усмихва на капиталиста с всичката прелест на едно творение от нищо. Тази част от работния ден аз наричам принадено работно време, а изразходвания през нея труд — принаден труд (surplus labour). Колкото решаващо за познаването на стойността изобщо е нейното разглеждане само като кристализация на работно време, само като овеществен труд, толкова решаващо за познаването на принадената стойност е нейното разглеждане само като кристализирано принадено работно време, само като овеществен принаден труд. Само формата, в която този принаден труд се изстисква от непосредствения производител, от работника, различава икономическите формации на обществото, напр. робското общество от обществото на наемния труд³⁰⁾.

Тъй като стойността на променливия капитал е равна на стойността на купената с него работна сила — защото стойността на тази работна сила определя необходимата част от работния ден, а принадената стойност от своя страна се определя от останалата част от работния ден, то следва: принадената стойност се отнася към променливия капитал, както принаденият труд към необходимия, или нормата на принадената стойност. Двете части на пропорцията изразяват едно и също отношение в различна форма, веднъж във формата на овеществен труд, а другия път — във формата на протичащ труд.

Затова нормата на принадената стойност е точният израз на степента на експлоатация на работната сила от капитала, или на работника от капиталиста.^30а)

Както приехме, стойността на продукта беше равна на а авансираният капитал = 500 ф. ст. Тъй като принадената стойност е = 90, а авансираният капитал е = 500, то по обикновения начин за пресмятане би се получило, че нормата на принадената стойност (която смесват с нормата на печалбата) е = 18%, процент, чиято незначителност може да трогне г. Кери и другите хармонисти. Но всъщност нормата на принадената стойност не е = m/K или а е = m/v, така че не е 90/500, a 90/90 = 100%., т. е. пет пъти повече от привидната степен на експлоатация. Макар че в дадения случай не знаем нито абсолютната величина на работния ден, нито периода на трудовия процес (ден, седмица и т. н.), нито, най-сетне, броя на работниците, които променливият капитал от 90 ф. ст. поставя едновременно в движение, все пак нормата на принадената стойност m/v, благодарение на това, че може да бъде превърната вни показва точното съотношение между двете съставни части на работния ден. То е 100%. Значи работникът е работил през едната половина на деня за себе си, а през другата — за капиталиста.

И така, методът за изчисляване на нормата на принадената стойност е, накратко казано, този: вземаме цялата стойност на продукта и приравняваме постоянната стойност на капитала, която само отново се появява, към нула. Останалата стойностна сума е единствената новопроизведена стойност, която действително е произведена в производствения процес на стоката. Ако е дадена принадената стойност, ние я изваждаме от тази новопроизведена стойност, за да намерим променливия капитал. Ако пък е даден променливият капитал и искаме да намерим принадената стойност, тогава постъпваме по обратния начин. Ако са дадени и двете величини, остава само да извършим заключителното действие, да пресметнем отношението на принадената стойност към променливия капитал, m/v.

Колкото и да е прост този метод, все пак ще бъде уместно с няколко примера да приучим читателя към необичайния за него начин на мислене, който лежи в основата на метода.

Да вземем най-напред за пример една предачна фабрика с 10 000 мюлжинетни вретена, в която предат прежда № 32 от американски памук и произвеждат всяка седмица по един фунт прежда на вретено. Отпадъците са 6%. И така, всяка седмица 10 600 фунта памук се превръщат в 10 000 фунта прежда и 600 фунта отпадъци. През април 1871 г. този памук е струвал по 7% пенса единият фунт, т. е. 10 600 фунта са стрували кръгло 342 ф. ст. Десетте хиляди вретена, включително подготвителните машини и парната машина, струват по 1 ф. ст. на вретено, или общо 10 000 ф. ст. Тяхното ежегодно износване съставлява 10%= 1000 ф. ст., или 20 ф. ст. седмично. Наемът на фабричното здание е 300 ф. ст., или 6 ф. ст. седмично. Въглищата (по 4 фунта на час и конска сила, при 100 конски сили (индикаторни) и 60 часа седмично, включително отоплението на зданието) — 11 тона седмично по 8 шил. и 6 пенса тона струват кръгло 4 1/2 ф. ст. седмично; газ — 1 ф. ст. седмично, масло — 4 1/2 ф. ст. седмично, следователно всичките спомагателни материали правят 10 ф. ст. седмично. Така че постоянната част от стойността е 378 ф. ст. седмично. Работната заплата възлиза на 52 ф. ст. седмично. Цената на преждата е 1274 пенса за един фунт, или за 10 000 фунта — 510 ф. ст., принадената стойност е 510 - 430 = 80 ф. ст. Постоянната част на стойността в размер на 378 ф. ст. приравняваме към 0, тъй като тя не участва в седмичното образуване на стойност. Остава седмичната новопроизведена стойност от. Така че нормата на принадената стойност е 80/52 = 153 11/13%. При десетчасов среден работен ден това дава: необходим труд = 3 31/33 часа и принаден труд = 6 2/33 часа.³¹⁾

Джекоб, като приема за пшеницата цена от 80 шилинга за квартер и среден добив 22 бушела от един акър — така че един акър донася 11 ф. ст., привежда за 1815 г. следната равносметка^[73], която наистина не е съвсем задоволителна поради направената по-рано компенсация на различни пера, но е годна за нашата цел:

ch07-38

Принадената стойност, винаги при предпоставката, че цената на продукта е равна на неговата стойност, се разпределя тук между различни рубрики: печалба, лихва, десятък и т. н. За нас тези рубрики са безразлични. Ние ги сумираме и получаваме принадена стойност от 3 ф. ст. и 11 шилинга, 3-те ф. ст. и 19 шил. за семе и тор, като постоянна част от капитала, приравняваме към нула. Остава авансиран променлив капитал от 3 ф. ст. и 10 шил., вместо който е произведена нова стойност от 3 ф. ст. и 10 шил. + 3 ф. ст. и 11 шил. Така чеповече от 100%. Работникът употребява повече от половината на своя работен ден за производство на принадената стойност, която различни лица под разни предлози разпределят помежду си^31а).

2. ИЗРАЗЯВАНЕ НА СТОЙНОСТТА НА ПРОДУКТА
В ПРОПОРЦИОНАЛНИ ЧАСТИ НА ПРОДУКТА

Да се върнем сега към оня пример, който ни показа как капиталистът прави от пари капитал. Необходимият труд на неговия предач беше 6 часа, принаденият труд — пак толкова, а оттук степента на експлоатацията на работната сила — 100%.

Продуктът на дванадесетчасовия работен ден е 20 фунта прежда на стойност 30 шилинга. Не по-малко от 8/10 от стойността на тази прежда (24 шилинга) са образувани само от новопоявяващата се стойност на потребените средства за производство (20 фунта памук за 20 шилинга, вретена и т. н. за 4 шилинга), или, с други думи, се състоят от постоянния капитал. Останалите 2/10 представляват възникналата през време на предачния процес нова стойност от 6 шил., половината от които заместват авансираната еднодневна стойност на работната сила, т. е. променливия капитал, а другата половина образува принадената стойност от 3 шилинга. Така че общата стойност на 20-те фунта прежда е съставена по следния начин:

стойността на преждата от 30 шилинга е

Тъй като тази обща стойност се изразява в общия продукт от 20 фунта прежда, то и различните стойностни елементи могат да бъдат изразени в пропорционални части на продукта.

Ако в 20 фунта прежда съществува стойност от 30 шилинга, то 8/10 от тази стойност, или нейната постоянна част от 24 шилинга, ще се съдържа в 8/10 от продукта, или в 16 фунта прежда. От тях 13 1/3 фунта представляват стойността на суровия материал, т. е. на изпредения памук за 20 шилинга, а 2 2/3 фунта — стойността на потребените спомагателни материали и средства на труда, вретена и т. н. — общо за 4 шилинга.

И тъй, 13 1/3 фунта прежда представляват всичкият изпреден памук, който се съдържа в целокупния продукт от 20 фунта прежда, суровият материал на целокупния продукт, но и нищо повече. Наистина в тях се съдържат само 13 1/3 фунта памук на стойност 13 1/3 шилинга, но тяхната допълнителна стойност от 6 2/3 шилинга образува еквивалент на онзи памук, който се съдържа в другите 6 2/3 фунта прежда. Като че ли от последните е бил изскубан всичкият памук и като че ли памукът на целокупния продукт е бил натикан в тези 13 1/3 фунта прежда. Но затова пък те сега не съдържат нито атом от стойността на потребените спомагателни материали и средства на труда, и нито атом от новосъздадената в предачния процес стойност.

Също така и другите 2 2/3 фунта прежда, в които се съдържа остатъкът от постоянния капитал (= 4 шилинга), не представляват нищо друго освен стойността на спомагателните материали и на средствата на труда, потребени за производството на целокупния продукт от 20 фунта прежда.

Така че от тази гледна точка тези 8/10 от продукта, или 16-те фунта прежда, макар и да представляват — разгледани телесно, като потребителни стойности, като прежда — също така създание на предачния труд, както и останалите части на продукта, все пак не съдържат предачен труд, труд, който е всмукан през време на самия предачен процес. Те като че ли без предене са се превърнали в прежда, като че ли тяхната форма на прежда е чиста илюзия. И наистина, когато капиталистът ги продаде за 24 шилинга и с тия пари наново купи своите средства за производство, тогава се вижда, че 16-те фунта прежда са само преоблечен памук, вретена, въглища и т. н.

И обратно, останалите 2/10 от продукта, или 4-те фунта прежда представляват сега само новата стойност от 6 шилинга, произведена през време на дванадесетчасовия предачен процес. Стойността на потребените сурови материали и на средствата на труда, която се съдържаше в тях, беше вече измъкната от тях и вкарана в първите 16 фунта прежда. Въплътеният в 20-те фунта прежда предачен труд е концентриран в 2/10 от продукта, като че ли предачът е произвел тези 4 фунта прежда от въздух или от такъв памук и с такива вретена, които са били дадени от самата природа без всякакво съдействие на човешки труд и поради това не прибавят никаква стойност към продукта.

От 4-те фунта прежда, в които по този начин се съдържа цялата стойност, новопроизведена в продължение на еднодневния предачен процес, едната половина представлява само стойността, която замества стойността на потребената работна сила, т. е. само променливия капитал от 3 шилинга, а другите 2 фунта прежда — само принадената стойност от 3 шилинга.

Тъй като 12 часа труд на предача се овеществяват в 6 шилинга, то в стойността на преждата от 30 шилинга са овеществени 60 работни часа. Те съществуват в 20-те фунта прежда, от които 8/10, или 16 фунта прежда, са материализация на изтекли преди процеса на преденето 48 работни часа, т. е. на труда, овеществен в средствата за производство на преждата, а 2/10, или 4 фунта прежда, са материализация на 12 работни часа, изразходвани в самия предачен процес.

По-рано видяхме, че стойността на преждата е равна на сумата на създадената през време на нейното производство нова стойност плюс стойността, която вече предварително е съществувала в средствата за нейното производство. А сега виждаме как различните по функция или по понятие съставни части на стойността на продукта могат да бъдат представени в пропорционални части от самия продукт.

Това разпадане на продукта — на резултата от производствения процес — на едно количество продукт, което представлява само съдържащият се в средствата за производство труд, или постоянната част на капитала, на друго количество продукт, което представлява само прибавеният през време на производствения процес необходим труд, или променливата част на капитала, и на трето, последно количество продукт, което представлява само прибавеният през време на същия процес принаден труд, или принадената стойност — е толкова просто, колкото и важно, както ще покаже неговото по-нататъшно приложение към заплетените и още неразрешени проблеми.

Току-що разгледахме целокупния продукт като готов резултат от дванадесетчасовия работен ден. Но ние можем да го проследим и в процеса на неговото възникване и въпреки това пак да представим частичните продукти като функционално различни части на продукта.

Предачът произвежда за 12 часа 20 фунта прежда, значи за един час — 12/3 фунта, а за 8 часа — 1З 1/3 фунта, т. е. частичен продукт, който представлява цялата стойност на памука, изпреден в продължение на целия работен ден. По същия начин частичният продукт на следващите 1 час и 36 минути е = 2 2/3 фунта прежда и затова представлява стойността на средствата на труда, погълнати през 12-те работни часа. Също така през следващите 1 час и 12 минути предачът произвежда 2 фунта прежда = 3 шилинга, т. е. една стойност на продукта, равна на цялата нова стойност, която той произвежда в продължение на 6 часа необходим труд. Най-сетне, през последните 6/5 часа той също така произвежда 2 фунта прежда, чиято стойност е равна на принадената стойност, произведена от неговия принаден труд, съставляващ половината от работния ден. Този начин на пресмятане служи на английския фабрикант за домашно употребление и той напр. би казал, че през първите 8 часа, или 2/3 от работния ден, той изкарва своя памук и т. н. Както виждаме, тази формула е вярна и в действителност тя е пак първата формула, само че пренесена от пространството, където частите на продукта лежат готови една до друга, във времето, където те следват една подир друга. Но формулата може да бъде придружена и от твърде варварски представи, особено в такива глави, които практически са заинтересовани в процеса на нарастване на стойността и имат интерес да му дадат превратно теоретическо тълкуване. Така напр. човек може да си въобрази, че нашият предач през първите 8 часа от своя работен ден произвежда или замества стойността на памука, през следващите час и 36 минути — стойността на погълнатите средства на труда, през следващите час и 12 минути — стойността на работната заплата и че той посвещава на фабриканта, на производството на принадена стойност, само прословутия „последен час“. По такъв начин на предача се приписва двойното чудо: да произвежда памук, вретена, парна машина, въглища, масло и т. н. в същия момент, в който той преде с тях, и да прави от един работен ден с дадена интензивност пет такива дни. Защото в нашия пример производството на суровия материал и на средствата на труда изискват 24/6 = 4 дванадесетчасови работни дни, а тяхното превръщане в прежда изисква още 1 дванадесетчасов работен ден. Че хищническата страст вярва на такива чудеса и че никога не ѝ липсва доктринерът-сикофант, който да ги доказва — това показва следният пример, добил историческа слава.

3. „ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС“ НА СЕНИОР

В едно прекрасно утро през 1836 г. Насау У. Сениор, прословут по своите икономически познания и по своя прекрасен стил, тъй да се каже цял Клаурен сред английските икономисти, бил повикан от Оксфорд в Манчестър, за да се научи там на политическа икономия, вместо да я преподава в Оксфорд. Фабрикантите го отредили за свой борец против неотдавна издадения фабричен закон^[74] и против агитацията за 10-часовия работен ден, която отивала още по-далеч. С привичната си практическа проницателност те разбрали, че г. професорът „wanted a good deal of finishing“ [„още имал нужда от добра шлифовка“]. Затова си го изписали в Манчестър. Господин професорът от своя страна стилизирал лекцията, която му изнесли манчестърските фабриканти, в своя памфлет: „Letters on the Factory Act as it affects the cotton manufacture“, London, 1837. Там човек между другото може да прочете следните поучителни редове:

„При сегашния закон нито една фабрика, в която работят лица, по-млади от 18 г., не може да работи по-дълго от 11 1/2 часа дневно, т. е. 12 часа през първите 5 дни и 9 часа в събота. Следващият анализ (!) ни показва, че в една такава фабрика цялата чиста печалба произхожда от последния час. Даден фабрикант изразходва 100 000 ф. ст. — 80 000 ф. ст. за фабрични здания и машини, 20 000 ф. ст. за суров материал и работна заплата. При предпоставка, че капиталът прави един оборот годишно и че бруто печалбата е 15%, годишният оборот на фабриката трябва да възлиза на стоки със стойност 115 000 ф. ст... Всеки от 23-те половин работни часа произвежда всекидневно 5/115, или 1/23, от тези 115 000 ф. ст. От тези 28/23, които съставляват целите 115 000 ф. ст. (constituting the whole 115 000 Pfd. St.), 20/23, т. е. 100 000 ф. ст. от 115 000-те ф. ст., заместват само капитала; 1/23, или 5 000 ф. ст. от 15 000-те ф. ст. бруто печалба (!), заместват износването на фабриката и машините. Останалите 2/23, т. е. двата последни получаса от всеки ден, произвеждат чистата печалба от 10%, Затова, ако при неизменни цени фабриката би имала право вместо по 11 1/2 часа да работи по 13 часа дневно, то при увеличение на оборотния капитал с около 2600 ф. ст. чистата печалба би се увеличила повече от два пъти. От друга страна, ако броят на работните часове би се намалил дневно с 1 час, то чистата печалба би изчезнала, а при намаление с 1 1/2 часа би изчезнала и брутопечалбата.“³²⁾.

И това г. професорът нарича „анализ“! Ако той наистина е повярвал на плача на фабрикантите, че работниците прахосват най-доброто време от деня за произвеждането, а следователно и за възпроизвеждането, или за заместването, на стойността на зданията, машините, памука, въглищата и т. н. — тогава всеки анализ е бил излишен. Той просто трябваше да отговори: „Господа! Ако заповядате да се работи по 10 часа вместо по 11½ всекидневното потребление на машини, памук и т. н. ще се намали — при равни други условия — с 1½ часа. Следователно вие ще спечелите точно толкова, колкото ще загубите. Вашите работници в бъдеще ще прахосват 1½ часа по-малко за възпроизводство, или заместване на авансираната капиталова стойност.“ Ако ли пък Сениор не им е повярвал, а като вещо лице е сметнал за необходимо да направи анализ, той би трябвало преди всичко да помоли господа фабрикантите — по един въпрос, който се отнася изключително до отношението на чистата печалба към величината на работния ден, да не смесват безразборно машините, фабричните постройки, суровите материали и труда, а да благоволят да турят на една страна постоянния капитал, който се съдържа във фабричните постройки, машините, суровите материали и т. н., а на друга страна — авансирания за работна заплата капитал. И ако тогава се окажеше, че според сметките на фабрикантите работникът в 2/2 часа, или в един час, възпроизвежда, или замества, работната заплата, аналитикът трябваше да продължи така:

Според вашите данни работникът произвежда в предпоследния час своята работна заплата, а в последния — вашата принадена стойност, или чиста печалба. Тъй като той в еднакви периоди от време произвежда еднакви стойности, продуктът на предпоследния час има същата стойност, каквато има и този на последния. При това той произвежда стойност само при условие, че изразходва труд, а количеството на неговия труд се измерва с неговото работно време. Според вашите данни то възлиза на 11½ часа на ден. Една част от тези 11½ часа той употребява за произвеждане, или за заместване, на своята работна заплата, а другата част — за произвеждане на вашата чиста печалба. Друго той не прави през работния ден. Но тъй като според вашите данни неговата заплата и доставяната от него принадена стойност са еднакво големи стойности, очевидно той произвежда своята работна заплата в 5¾ часа и вашата чиста печалба в другите 5¾ часа. Тъй като, по-нататък, стойността на преждата, произведена за 2 часа, е равна на сбора от стойността на неговата работна заплата плюс стойността на вашата чиста печалба, то стойността на тази прежда трябва да се измерва с 111/2 часа труд, т. е. продуктът на предпоследния час трябва да се измерва с 53/4 работни часа, а продуктът на последния час — ditto [също]. С това стигаме до един щекотлив пункт. И тъй, внимание! Предпоследният работен час е също такъв обикновен работен час, както и първият. Ni plus, ni moins [ни повече, ни по-малко]. Как може тогава предачът в един работен час да произведе прежда на стойност, представляваща 53/4 работни часа? Всъщност той и не извършва такова чудо. Потребителната стойност, която той произвежда в един работен час, е определено количество прежда. Стойността на тази прежда се измерва с 53/4 работни часа, от които 43/4 се съдържат вече без всякакво съдействие от негова страна в потребените за един час средства за производство, в памука, машините и т. н., а 4/4 или един час, са прибавени от самия него. И тъй неговата работна заплата се произвежда в 53/4 работни часа, а преждата — продукт на един час предене, също така съдържа 53/4 работни часа. Следователно няма никаква магия в това, че новата стойност, произведена от него за 5¾ часа предачен труд, е равна на стойността на продукта на един час предене. Но вие сте на съвсем крив път, ако мислите, че той изразходва макар и един атом време от своя работен ден за възпроизвеждане, или „заместване“, на стойността на памука, машините и т. н. Благодарение на това, че неговият труд прави от памука и вретената прежда, благодарение на това, че той преде, стойността на памука и вретената от само себе си преминава върху преждата. Това се дължи на качеството на неговия труд, а не на неговото количество. Наистина в един час той ще пренесе повече памучна стойност и т. н. върху преждата, отколкото в 1/2 час, но това се дължи само на обстоятелството, че той за един час изприда повече памук, отколкото за 1/2 час. И тъй да сме наясно: вашият израз, че работникът произвежда в предпоследния час стойността на своята работна заплата, а в последния — чистата печалба, означава само, че в преждата, представляваща продуктът на два часа от неговия работен ден, все едно дали това са първите или последните часове, са въплътени 11½ часа труд, т. е. точно толкова часа, колкото наброява целият негов работен ден. А твърдението, че той в първите 53/4 часа произвежда своята работна заплата, а в последните 53/4 часа вашата чиста печалба, също тъй означава само това, че за първите 53/4 часа вие плащате, а за последните 53/4 часа не плащате. Аз говоря за заплащане на труда вместо за заплащане на работната сила, за да се изразя на вашия жаргон. Но ако вие, господа, сравните отношението на работното време, за което плащате, с онова работно време, за което не плащате, ще намерите, че то е отношение на половин ден към половин ден, т. е. 100%, а това все пак е твърде приличен процент. При това не подлежи на никакво съмнение, че ако вие заставите вашите „работни ръце“ да ви работят по 13 часа вместо по 11½ и прибавите допълнителните 1½ часа към принадения труд, което би подхождало напълно на вашия манталитет, то последният ще порасне от 53/4 часа на 7¼ часа, а нормата на принадената стойност — от 100% на 126 2/23 %. Но вие ще се окажете твърде безумни сангвиници, ако се надявате, че с прибавянето на 1½ часа тя ще порасне от 100% на 200%, пък дори и на повече от 200%, т. е. че ще стане „повече от двойно по-голяма“. От друга страна — чудно нещо е човешкото сърце, особено когато човек носи сърцето си в кесията! — вие сте съвсем безразсъдни песимисти, ако се опасявате, че с намаляването на работния ден от 11½ часа на 10½ часа щяла да пропадне цялата ваша чиста печалба. Ей богу, не! Ако предположим, че всички други условия останат неизменни, принаденият труд ще спадне от 5¾ на 4¾ часа, което все пак ще ви даде порядъчна норма на принадената стойност, а именно 82 14/23 %. Но съдбоносният „последен час“, за който съчинявате повече басни, отколкото хилиастите^[75] за края на света, е „all bosh“ [празни приказки]. Неговата загуба не ще лиши нито вас от „чистата печалба“, нито пък децата от двата пола, които вие съсипвате, от тяхната „душевна чистота“.^32а)

Когато наистина удари вашият „последен час“, спомнете си за оксфордския професор. А сега, до скоро приятно виждане в един по-добър свят. Addio!... [Довиждане!]³³⁾ В своята полемика против десетчасовия работен ден един от главните икономически мандарини, Джеймс Уилсън, наново даде на 15 април 1848 г. в лондонския „Economist“ сигнал за „последния час“, открит от Сениор още в 1836 г.

4. ПРИНАДЕНИЯТ ПРОДУКТ

Онази част от продукта (1/10 от 20 фунта прежда, или 2 фунта прежда в нашия пример под точка 2), в която се изразява принадената стойност, ние наричаме принаден продукт (surplus produce, produit net). Както нормата на принадената стойност се определя от нейното отношение не към цялата сума на капитала, а само към променливата му съставна част, също така и величината на принадения продукт се определя от неговото отношение не към целия останал продукт, а към оная негова част, в която се изразява необходимият труд. Както производството на принадената стойност е определяща цел на капиталистическото производство, така и степента на богатството се измерва не с абсолютната величина на продукта, а с относителната величина на принадения продукт.³⁴⁾

Сумата на необходимия и принадения труд, на периодите от време, през които работникът произвежда стойността, заместваща неговата работна сила, и принадената стойност образува абсолютната величина на неговото работно време — работния ден (working day).

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

26а) „Ако смятаме стойността на приложения основен капитал като част от авансирания капитал, то в края на годината трябва да смятаме останалата част от стойността на този капитал като част от годишния доход.“ (Malthus, „Principles of Political Economy“, 2nd ed. London, 1836, p. 269).

27) Бележка към второто издание. От само себе си се разбира, че както казва Лукреций, „nil posse creari de nihilo“. Нищо не може да се създаде от нищо.^[70] „Създаване на стойност“ е превръщане на работна сила в труд. А работната сила от своя страна е преди всичко природно вещество, превърнато в човешки организъм.

28) Също както англичаните казват „rate of profits“, „rate of interest“ [„норма на печалбата“, „норма на лихвата“] и т. н. Читателят ще види в трета книга, че е лесно да се разбере нормата на печалбата, когато човек познава законите на принадената стойност. По обратен път не може да се разбере ni l’un, ni l’autre [нито едното, нито другото].

28a) {Бележкакъм третото издание. Авторът употребява тук обикновения икономически език. Нека си припомним, че на стр. 137 [стр. 185 от настоящия том] е изтъкнато, че всъщност не капиталистът „авансира“ работника, а работникът „авансира“ капиталиста. — Ф. Е.}

29) В това съчинение ние досега употребявахме израза „необходимо работно време“ за означаване на работното време, което изобщо е обществено необходимо за произвеждане на дадена стока. Отсега нататък ще го употребяваме и за работното време, което е необходимо за произвеждане на специфичната стока работна сила. Употребяването на едни и същи termini technici [технически термини] в различен смисъл е неудобно, но в никоя наука не може да се избегне напълно. Сравни напр. висшата и низшата математика.

30) Господин Вилхелм Тукидид Рошер^[71] открива с истинска готшедовска^[72] гениалност, че ако създаването на принадена стойност, или принаден продукт, и свързаното с него натрупване се дължали в днешно време на „пестеливостта“ на капиталиста, който пък „затова напр. иска лихва“, то, обратно, „при най-ниските стъпала на културата... по-силните принуждават по-слабите да пестят“ (цит. съч., стр. 82, 78). Към пестене на труд ли? Или на излишъци от продукти, които не съществуват? Наред с действителното невежество още и апологетичният страх от всякакъв добросъвестен анализ на стойността и на принадената стойност, с чиито резултати човек би могъл да се изложи пред полицията — ето кое заставя Рошер и подобните му да извъртат повече или по-малко благовидните оправдателни мотиви на капиталиста за присвояването на вече съществуващата принадена стойност, в причини за възникването на принадената стойност.

30а) Бележка към второто издание. При все че е точен израз на степента на експлоатация на работната сила, нормата на принадената стойност съвсем не е израз на абсолютната величина на експлоатацията. Например ако необходимият труд е = 5 часа и принаденият труд е = 5 часа, то степента на експлоатацията е = 100%. Тук величината на експлоатацията се измерва с 5 часа. Ако пък необходимият труд е = 6 часа и принаденият = 6 часа, то степента на експлоатацията остава непроменена 100%, докато величината на експлоатацията се увеличава с 20%, от 5 на 6 часа.

31) Бележка към второто издание. Приведеният в първото издание пример, от една предачна фабрика от 1860 г. съдържаше няколко фактически грешки. Напълно точните данни, приведени тук в текста, ми са дадени от един манчестърски фабрикант. — Трябва да се отбележи, че в Англия старата конска сила се е измервала според диаметъра на цилиндъра, а новата се измерва според действителната сила, която показва индикаторът.

31а) Приведените изчисления служат само за илюстрация. Ние изхождаме от предпоставката, че цените са = на стойностите. В третата книга ще видим, че това изравняване дори за средните цени съвсем не става така просто.

32) Senior, „Letters on the Factory Act etc.“, London, 1837, p. 12, 13. Ние не се спираме на някои куриози, които за нас тук са безразлични — напр. твърдението, че фабрикантите причисляват заместването на стойността на износените машини и т. н., т. е. една от съставните части на капитала, към печалбата, все едно бруто или нето, обща или чиста. Не се спираме и на правотата или лъжливостта на цифровите данни. Че и те не струват нещо повече от така наречения „анализ“, това доказа Леонард Хорнър в своето „А Letter to Мг. Senior etc.“, London, 1837 (p. 30-42). Леонард Хорнър, един от членовете на комисията през 1833 г. за изследване фабричните условия и фабричен инспектор, всъщност фабричен цензор до 1859 г., има безсмъртни заслуги към английската работническа класа. През целия си живот той е водил непрекъсната борба не само с озлобените фабриканти, но и с министрите, за които е било много по-важно да броят „гласовете“ на фабрикантите в долната камара, отколкото работните часове на „работните ръце“ във фабриката.

Добавка към бележка 32. Съвсем независимо от неверността на съдържанието, изложението на Сениор е и объркано. Ето какво е искал да каже той всъщност: фабрикантът дава всекидневно работа на работниците в продължение на 11 1/2, или 23/2 часа. Работната година, както и всеки работен ден, се състои от по 11 1/2, или 23/2 часа (умножени с броя на работните дни през годината). При тази предпоставка 23/2 работни часа произвеждат годишен продукт за 115 000 ф. ст.; 1/2 работен час произвежда 1/23х115 000 ф. ст.; 20/2 работни часа произвеждат 20/23 х 115 000 ф. ст. = 100 000 ф. ст., т. е. заместват само авансирания капитал. Остават 3/2 работни часа, които произвеждат 3/23 x 115 000 ф. ст. = 15 000 ф. ст., т. е. бруто печалбата. От тези работни часа 1/2 работен час произвежда 1/23 x 115 000 ф. ст.= 5000 ф. ст., т. е. произвежда само заместването на износената част от фабриката и машините. А последните два работни получаса, т. е. последният работен час, произвеждат 2/23 х 115 000 ф. ст.= 10 000 ф. ст., т. е. чистата печалба. В текста Сениор превръща последните 2/23 от продукта в части на самия работен ден.

32а) Докато Сениор доказва, че от „последния работен час“ зависи чистата печалба на фабрикантите, съществуването на английската памучна индустрия и значението на Англия на световния пазар, д-р Андрю Юър пък доказва^[76], че ако фабричните деца и младежи под 18 г. не бъдат запирани по цели 12 часа в топлата и нравствено чиста атмосфера на фабричното помещение, а бъдат изхвърлени „един час“ по-рано в бездушния и разпуснат външен свят, то безделничеството и пороците ще погубят душевното им здраве. От 1848 г. насам фабричните инспектори в своите полугодишни „Reports“ [отчети] никога не изпускат случая да дразнят фабрикантите с „последния час“, със „съдбоносния час“. Така например г. Хоуел в своя фабричен отчет от 31 май 1855 г. казва: „Ако следното остроумно изчисление (той цитира Сениор) би било правилно, то всяка памучна фабрика в Съединеното кралство от 1850 г. насам би работила със загуба.“ („Reports of the Inspection of Factories for the half year, ending 30th April 1855“, p. 19, 20). Когато в 1848 r. законът за десетчасовия работен ден минал през парламента, фабрикантите от ленопредачниците, разпръснати в селските райони между графствата Дорсет и Съмърсет, изнудили няколко работници, засегнати от нормировката на работния ден, да подадат една петиция против този закон, в която между другото се казва: „Ние, просителите- родители, мислим, че добавеният свободен час ще има за последица само деморализирането на нашите деца, защото безделничеството е начало на всички пороци“. Към това фабричният отчет от 31 октомври 1848 г. забелязва: „Атмосферата в ленопредачниците, в които работят децата на тези добродетелно нежни родители, е така пропита с безбройни прашинки и влакънца от суровия материал, че е извънредно неприятно да се прекара в предачните помещения дори само 10 минути, защото там човек не може да стои без неприятното усещане, че очите, ушите, ноздрите и устата веднага се изпълват с цели облаци ленен прах, от които няма спасение. Самият труд поради трескавата бързина на машините изисква голяма ловкост и непрестанно движение под контрола на неотслабващо внимание и изглежда твърде жестоко да се карат родителите да употребяват думата „лентяйство“ спрямо собствените си деца, които, като се извади времето за хранене, в течение на цели 10 часа са приковани към такова занятие, в такава атмосфера... Тези деца работят по-дълго време, отколкото ратаите в съседните села... Такива безсърдечни брътвежи за „безделничество и пороци“ трябва да бъдат заклеймени като най-чиста клевета и най-безсрамно лицемерие... Оная част от обществото, която преди около 12 години бе възмутена от самоувереността, с която публично и сериозно се заявяваше под санкцията на висок авторитет, че цялата „чиста печалба“ на фабриканта произтичала от „последния час“ и че затова намаляването на работния ден с един час щяло да унищожи чистата печалба — тази част от обществото надали ще повярва на очите си, когато види, че оригиналното откритие на добродетелите на „последния час“ е оттогава насам дотолкова усъвършенствано, че сега еднакво включва в себе си и „морал“, и „печалба“; така че ако продължителността на детския труд бъде намалена на цели 10 часа, заедно с чистата печалба на фабрикантите щяла да отиде по дяволите и нравствеността на децата, тъй като и едната, и другата зависели от този последен, от този съдбоносен час.“ („Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1848“, p. 101). Същият фабричен отчет след това привежда образци от „нравствеността“ и „добродетелите“ на тези господа фабриканти, от всички коварства, хитрувания, подлъгвания, заплашвания, фалшификации и т. н., с които те са си послужили, за да накарат няколко свои съвсем пропаднали работници да подписват такива петиции и после да ги поднасят на парламента като петиции от цял отрасъл на промишлеността, от цели графства. Във висша степен характерен за днешното състояние на така наречената икономическа „наука“ е фактът, че нито самият Сениор, който за негова чест по-късно стана енергичен защитник на фабричното законодателство, нито неговите първоначални и по-късни противници не можаха да се ориентират в софизмите на „оригиналното откритие“. Те апелираха към фактическия опит. Но why и wherefore [как и защо] — това си остана за тях тайна.

33) Впрочем г. професорът все пак извлякъл известна полза от своята манчестърска разходка! В „Letters on the Factory Act“ целият чист доход — „печалбата“ и „лихвата“, и дори „something more“ [нещо повече] — зависят от единия незаплатен за работника работен час! Една година преди това в своите „Outlines of Political Economy“, съчинени, за да ползват оксфордските студенти и образованите филистери, той, в противовес на Рикардовото определение на стойността с работното време, „открил“, че печалбата произхожда от труда на капиталиста, а лихвата — от неговия аскетизъм, от неговото „въздържание“ [„Abstinenz“]. Самата измислица е стара, но думата „Abstinenz“ [„въздържание“] била нова. Господин Рошер правилно я превежда на немски с думата „Enthaltung“ [„въздържание“]. Но разните виртовци, шулцовци и други михеловци, по-малко подковани в латинския език, превърнаха въздържанието в калугерското „Entsagung“ [самоотречение].

34) „3а един индивид с капитал от 20 000 ф. ст., чиято печалба съставя годишно 2000 ф. ст., ще бъде съвсем безразлично дали неговият капитал експлоатира 100 или 1000 работника, дали произведените стоки се продават за 10 000 или за 20 000 ф. ст., стига предпоставката винаги да бъде, че неговите печалби при всички тези случаи не падат под 2000 ф. ст. Нима реалният интерес на една нация не е същият? Ако приемем, че нейният реален чист доход, нейната рента и печалба не се изменя, тогава никакво значение няма обстоятелството, че нацията се състояла от 10 или 12 милиона жители.“ (Ricardo, „The Principles of Political Economy“, 3 ed. London, 1821, p. 416). Ардър Йънг, фанатикът на принадения продукт, впрочем бъбриво разводнен и безкритичен писател, чиято слава е обратно пропорционална на неговите заслуги, още дълго преди Рикардо между другото казва: „Каква полза би имало едно съвременно кралство от цяла една провинция, чиято почва би се обработвала по староримски начин от дребни, независими селяни колкото и добре да биха я обработвали? Каква цел би имало това освен едничката — да се произвеждат хора („the mere purpose of breeding men“), което само по себе си няма никаква цел („is a most useless purpose“)“ (Arthur Young, „Political Arithmetic etc.“, London, 1774, p. 47).

Добавка към бележка 34. Странна е голямата склонност да представят чистия доход (net wealth) като някаква изгода за работническата класа, защото ѝ бил давал възможност да намери работа. Но и да върши това, той очевидно не го върши, защото е чист.“ (Th. Hopkins, „On Rent of Land etc.“, London, 1828, p. 126).

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[70] Лукреций. „За природата на нещата“, книга първа, стихове 155-156.

[71] Маркс иронично нарича Вилхелм Рошер с името на прочутия древногръцки историк Тукидид — Вилхелм Тукидид Рошер поради това, че този вулгарен икономист в предговора към първото издание на своята книга „Die Grundlagen der Nationalökonomie“ („Принципи на политическата икономия“), по думите на Маркс, „скромно се обявил за Тукидид на политическата икономия“. Цитирайки Тукидид, Рошер употребил израза: „Подобно на древния историк аз също бих желал моят труд да бъде полезен на ония, които...“ и т. н.

[72] Става дума за немския писател и литературен критик Готшед, който изиграл известна положителна роля в литературата, но същевременно се отличавал с изключителна нетърпимост към всички що-годе нови литературни веяния. Поради това неговото име станало синоним на литературно високомерие и тъпота.

[73] W. Jakob. „А. Letter to S. Whitbread, being a Sequel to Consideration on the Protection Required by British Agriculture“. London, 1815, p. 33 (У. Джейкъб, „Писмо до C. Уитбред във връзка с обсъждането на протекционистките мерки, продиктувани от интересите на британското селско стопанство“. Лондон, 1815, стр. 33).

[74] Става дума за фабричния закон от 1833 г. Виж за него настоящия том, стр. 289-290.

[75] Хилиасти (от гръцката дума „хилиас“ — хиляда) — проповедници на религиозно-мистичното учение за второто пришествие на Христа и за установяване на „хилядолетно царство“ на справедливостта, всеобщото равенство и благоденствието на земята. Хилиастичните вярвания възникнали в периода на разлагането на робовладелския строй на почвата на непоносимия гнет и страданията на трудещите се, които търсели изход във фантастични мечти за избавление. Тези вярвания се разпространили широко и по-късно постоянно се възраждали в ученията на различните средновековни секти.

[76] A. Ure. „The Philosophy of Manufactures; or, An Exposition of the Scientific, Moral, and Commercial Economy of the Factory System of Great Britain“. London, 1835, p. 406 (А. Юър. „Философия на фабриката, или Изложение на научната, нравствената и търговската страна на икономиката на фабричната система във Великобритания“. Лондон, 1835, стр. 406).