Съдържание на
„Положението на работническата класа в Англия“Положението на работническата класа в Англия
ФРИДРИХ ЕНГЕЛС
Индустриалният пролетариат
Редът, по който трябва да разгледаме различните подразделения на пролетариата, от само себе си се определя от гореизложената история на неговото възникване. Първите пролетарии принадлежали на индустрията и били създадени направо от нея; ето защо ние най-напред ще спрем нашето внимание върху индустриалните работници, т. е. ония, които се занимават с преработване на сурови материали. Производството на индустриалния материал - на самите суровини и горива - добило значение едва вследствие на индустриалния преврат и така то могло да предизвика появата на нов пролетариат: работниците в каменовъглените и металните мини. На трето място индустрията повлияла на земеделието, а на четвърто - на Ирландия и съобразно с това ние трябва да посочим мястото и на принадлежащите към тях категории от пролетариата. Ние ще установим също, че - може би с изключение на ирландците - степента на съзнателност на различните работници се намира в пряка зависимост от връзката им с индустрията, че следователно индустриалните работници са осъзнали своите интереси най-добре, минните - по-слабо, а земеделските още почти съвсем не ги съзнават. Същото степенуване ще намерим и между индустриалния пролетариат и ще видим, че фабричните работници - тия най-стари чеда на индустриалната революция - от самото начало досега са били ядката на работническото движение и че останалите са се приобщавали към него в степента, в която занаятът им се обхващал от индустриалния преврат. Така, по този пример на Англия, по това, че работническото движение е вървяло в крак с индустриалното движение, ние ще се научим да разбираме историческото значение на индустрията.
Но понеже почти целият индустриален пролетариат в тоя момент е обхванат от движението и в положението на отделните групи именно поради това, че те всички са индустриални, има нещо много общо, ние ще трябва по-напред да се занимаем с общото, за да можем след това още по-дълбоко да разгледаме всяка отделна група в нейната особеност.
***
Вече посочихме по-горе как индустрията централизира собствеността в ръцете на малцина. Тя изисква големи капитали, с които създава колосални предприятия, и с това разорява занаятчийската дребна буржоазия и като поставя природните сили в своя услуга, изтиква от пазара ръчния труд на отделния работник. Разделението на труда, използуването на водната и особено на парната сила и прилагането на машинната система - това са трите големи лоста, с които индустрията от средата на XVIII век разклаща устоите на света. Дребната индустрия създала буржоазията, едрата създала работническата класа и качила на трона малцината избраници от буржоазията, но само за да ги събори още по-сигурно един ден. Все пак засега неотричан и лесно обясним факт е, че многобройната дребна буржоазия на „доброто старо време“ е разорена от индустрията и се е разпаднала, от една страна, на богати капиталисти, а от друга - на бедни работници.*8
Но централизиращата тенденция на индустрията не спира дотук. Населението също така се централизира, както и капиталът, което е напълно естествено, защото в индустрията се гледа на човека, на работника само като на своеобразен капитал, на който фабрикантът, заради това, че го използува - плаща лихви под името работна заплата. Голямото индустриално предприятие изисква много работници, които работят заедно в едно здание; те трябва да живеят заедно и при една средно голяма фабрика те вече образуват цяло селище. Те имат потребности, за задоволяването на които са нужни други хора. Там се отправят занаятчии, шивачи, обущари, хлебари, зидари и дърводелци. Жителите на това селище, особено по-младото поколение, привикват към фабричния труд, усвояват го и когато първата фабрика вече не може - което е напълно естествено - да даде работа на всички, заплатата пада и последицата от това е възникването на нови фабриканти. По тоя начин селището се превръща в малък град, а малкият град - в голям. Колкото градът е по-голям, толкова по-големи са преимуществата от заселването в него. Там има железници, канали и шосета; изборът между опитните работници става все по-голям; поради конкуренцията сред строителите и сред фабрикантите на машини, които веднага се намират подръка, могат да се инсталират нови предприятия по-евтино, отколкото в по-отдалечени местности, където тепърва трябва да се пренасят строителен дървен материал, машини, строителни и фабрични работници; там има пазар, борса, на която се струпват купувачите; има пряка връзка с пазарите, които доставят сурови материали или където се купува готовата стока. На това се дължи удивително бързото умножаване на големите фабрични градове. Наистина, срещу това пък селото има преимуществото, че там работната заплата е обикновено по-ниска. По този начин селото и фабричният град си остават в постоянна конкуренция и ако днес преимуществото е на страната на града, то утре работната заплата в селото пак ще спадне толкова ниско, че по-изгодно ще стане новите фабрики да се строят вън от градовете. Но при това централизиращата тенденция на индустрията все пак си остава в пълна сила и всяка нова фабрика, която се строи вън от градовете, носи в себе си зародиша на фабричен град. Ако това бясно надпреварване на индустрията можеше да продължи така още сто години, всеки индустриален район на Англия щеше да стане един-единствен фабричен град и Манчестър, и Ливърпул щяха да се срещнат при Уорингтън или Нютон. Тази централизация на населението се развива и в търговията съвсем по същия начин и затова няколко големи пристанища като Ливърпул, Бристол, Хъл и Лондон монополизират почти цялата морска търговия на Великобритания.
Тъй като в тези големи градове индустрията и търговията се развиват най-много - значи и тук най-ясно и най-открито изпъкват последиците от това развитие по отношение на пролетариата. Тук централизацията на богатствата е стигнала най-високата си точка; тук из основи са унищожени нравите и отношенията на доброто старо време, тук се е отишло толкова далеч, че думите „Old merry England“*9 не възбуждат вече никакви представи, защото не се знае вече нищо за „Old England“ дори и от спомени и разкази на деди и баби. Тук има само богата и бедна класа, защото дребната буржоазия все повече изчезва с всеки изминат ден. Тя, тази по-рано най-устойчива класа, сега е станала най-подвижната; тя се състои още само от малкото развалини на едно минало време и от известен брой хора, които охотно желаят да си създадат състояние, същински рицари на индустрията и спекуланти, от които един забогатява, когато деветдесет и девет банкрутират, и от тия деветдесет и девет повече от половината живеят само от банкрутство.
Но грамадното болшинство в тия градове образуват пролетариите и ние сега ще изследваме как живеят те и какво влияние оказва върху тях големият град.
БЕЛЕЖКИ
*8 Сравни моите „Очерци към критика на политическата икономия“ в „Deutsch-Französische Jahrbücher“[98]. В тая статия аз изхождам от „свободната конкуренция“; но индустрията е само практика на свободната конкуренция, а последната - само принцип на индустрията.
*9 - „Добрата стара Англия“. Ред.
[98] Виж настоящото издание, том 1, стр. 523-550.